дневник 2 седмици в България с деца и чужденец

[Дани Магелани]

преди 2 часа, Marusinka каза:

 

Дани ни изпраща чак до колата. Благодарим ти от сърце за всичко!

 

Удоволствието е мое!

Не успях да покажа всичко, за съжаление! А тревненска питка със сирене трябва да се опита, дори и да си сит!

Следващият път да дойдете с преспиване в Трявна!

[Marusinka]

преди 4 часа, Дани Магелани каза:

Следващият път да дойдете с преспиване в Трявна!

Ние много неща оставихме за другия път, защото такъв ще има 😍 Много ни е хубава страната!

[chandni]

преди 6 часа, Дани Магелани каза:

А тревненска питка със сирене трябва да се опита, дори и да си сит!

Къде правят / продават такива питки? Много пъти сме ходили до Трявна, но не съм виждала пекарна с питки. 

[Zaro]

преди 3 часа, Marusinka каза:

Ние много неща оставихме за другия път, защото такъв ще има 😍 Много ни е хубава страната!

 

Като сте били в Трявна, пробвахте ли балсуджук?

[Marusinka]

преди 9 минути , Zaro каза:

 

Като сте били в Трявна, пробвахте ли балсуджук?

Нито балсуджук, нито кафе на пясък опитахме. Оставихме си неща за следващия път 😊

[Дани Магелани]

преди 59 минути , chandni каза:

Къде правят / продават такива питки? Много пъти сме ходили до Трявна, но не съм виждала пекарна с питки. 

Питките със сирене се правят по поръчка. Може да си поръчаш в ресторанта на "Бръшлян"/Хижата/ , в "Старата къща", а от известно време в едно заведение за бързо хранене до пощата и срещу старата църква. Може би предлагат и на други места. Тези са проверени.

Препоръчвам също домашния сладолед на "Тревненски кът" и баварското руло от сладкарницата до Даскаловата къща.. 

преди 15 минути , Zaro каза:

 

Като сте били в Трявна, пробвахте ли балсуджук?

Не ми говори нищо. Да не би да е пистил?  Наричат го габровски шоколад.

[Zaro]

преди 21 минути , Дани Магелани каза:

Не ми говори нищо. Да не би да е пистил?  Наричат го габровски шоколад.

Пестилът е от сини сливи. Балсуджук е това:

 

Нанизани на конец орехови ядчици, потопени в гроздово сокче със захарчица и нишестенце.

[Дани Магелани]

преди 3 минути , Zaro каза:

Пестилът е от сини сливи. Балсуджук е това:

 

Нанизани на конец орехови ядчици, потопени в гроздово сокче със захарчица и нишестенце.

Не съм виждала. Ще проверя, когато отида. 

 

[Дани Магелани]

преди 6 минути , Дани Магелани каза:

Не съм виждала. Ще проверя, когато отида. 

 

Не се шокирай, не всеки е фен на много сладките десерти. Обикновено ги пропускам.

[Zaro]

В момента, Дани Магелани каза:

Не се шокирай, не всеки е фен на много сладките десерти. Обикновено ги пропускам.

Ами точно - балсуджукът е толкова лек, че сладкото почти не се усеща. А да не си го видяла - даже и да не ядеш сладко, те просто са навсякъде.

[Дани Магелани]

преди 5 минути , Zaro каза:

Ами точно - балсуджукът е толкова лек, че сладкото почти не се усеща. А да не си го видяла - даже и да не ядеш сладко, те просто са навсякъде.

Просто не се заглеждам по сергии. Ще се постарая да го видя и да го опитам.

Нещо подобно съм срещала в Грузия, но нямах желание да опитам.

[luba_rizova]

@Marusinka,чакаме за Пловдив, ти спря на най-интересното 🙂

[milen_40]

@Marusinka Поздравления за труда да документираш и ни представиш вашето пътуване до Родината. 

Много се радвам че сте си прекарали добреи че сте се справили с "предизвикателствата" с усмивка. 

Пътуването ви ми припомня в колко хубава страна живеем, колко красиви и изумителни неща приемаме за даденост или неглижираме. Понякога е нужен един друг поглед, за да съпреживеем красотите на България. 

Надявам се това пътуване да остави траен и красив спомен в цялото ви семейство. 

[Дани Магелани]

преди 11 часа, Zaro каза:

Ами точно - балсуджукът е толкова лек, че сладкото почти не се усеща. А да не си го видяла - даже и да не ядеш сладко, те просто са навсякъде.

Проучих  всичко. Не е тревненски продукт. Произвеждат го в Търговище от известно време. Идва от Турция. В Грузия също го има.

Щях да се срамувам, че не го познавам, ако беше тревненски, но не е. Тревненски /има ги и в други старопланинския градчета/ са пистилът, бялото сладко и зелената баница. И въртенето на турско кафе, направено на пясък, което може да се види все още на Етъра. Не съм сигурна, че в Трявна остана човек с майсторско свидетелство за това кафе.

[ven62]

преди 9 минути , Дани Магелани каза:

Проучих  всичко. Не е тревненски продукт. Произвеждат го в Търговище от известно време. Идва от Турция. В Грузия също го има.

Щях да се срамувам, ако беше тревненски, но не е. Тревненски /има ги и в други старопланинския градчета/ са пистилът, бялото сладко и зелената баница. И въртенето на турско кафе, направено на пясък, което може да се види все още на Етъра. Не съм сигурна, че в Трявна остана човек с майсторско свидетелство за това кафе.

Е, то и това кафе не е само в региона на Габрово/Велико Търново. Има го и в Златоград (примерно)

Да не говорим, че едни руснаци преди 30-40 години подариха на майка ми специален уред с 6 джезвета за приготвяне на кафе на пясък. Според мен беше грузински.

[DaBo]

преди 28 минути , Дани Магелани каза:

зелената баница.

Ха, а това какво е?

[Дани Магелани]

преди 39 минути , DaBo каза:

Ха, а това какво е?

Баница с плънка от някаква зеления.

[Дани Магелани]

преди 54 минути , ven62 каза:

Е, то и това кафе не е само в региона на Габрово/Велико Търново. Има го и в Златоград (примерно)

Да не говорим, че едни руснаци преди 30-40 години подариха на майка ми специален уред с 6 джезвета за приготвяне на кафе на пясък. Според мен беше грузински.

На пясък ли го варят? Подносът със синджири с чашките с  кафета въртят ли над главите си?

[ven62]

преди 8 минути , Дани Магелани каза:

На пясък ли го варят? Подносът със синджири с чашките с  кафета въртят ли над главите си?

Златоград - Да. Да.

Майка ми - Да. Не.

[Marisha]

преди 1 час, ven62 каза:

Е, то и това кафе не е само в региона на Габрово/Велико Търново. Има го и в Златоград (примерно)

Да не говорим, че едни руснаци преди 30-40 години подариха на майка ми специален уред с 6 джезвета за приготвяне на кафе на пясък. Според мен беше грузински.

И аз имам същия уред, никога не е ползван🙂.

[DaBo]

преди 1 час, Дани Магелани каза:

Баница с плънка от някаква зеления.

Аха, по нашия край на такава баница й викат зелник (не е със зеле, идва от зелено).

[Marusinka]

преди 9 часа, luba_rizova каза:

@Marusinka,чакаме за Пловдив, ти спря на най-интересното 🙂

Скоро, че нямам вече оправдание за несвършената домакинска работа .😊

преди 9 часа, milen_40 каза:

Надявам се това пътуване да остави траен и красив спомен в цялото ви семейство. 

Благодаря! Момичетата няма сигурно да помнят, но мъжете са още в УАУ!

[Marusinka]

"Ухае на цъфнала пролет и в залеза пламнали облаци

Над Пловдив, над хълма, над Стария град,

в дворовете сливите, аромата си пръснали

Белоснежни прашинки от цвят все роят. 

Калдъръмите пролетно лъснали под сълзите на мартенски дъжд,

Пак събират по камъка плъзнали

Прегорели, последни лъчи.

Упоени от свежите духове, упоени от топлия ден

На скалите притихнало сгушени 

той и тя от следобед седят.

Те не виждат потъмнелите улици и блоковете в здрача отпред

И не спират дъха си от залеза

и от мрака пристъпващ навред. 

Тя и той упоено шептят и споделят си тайни на влюбени

а край тях цъфти, ли цъфти,

пролетен Пловдив цъфти."

 

Ако има думи, с които да опиша любовта си към родния град, то това са те. Обичам Пловдив на пролет, обичах да ближа сладолед по Главната лятото и да пия бели фрапета в кафенето до Лятното кино. В детството ми белите фрапета бяха извадения от избата нектар от праскови, който пиехме с децата от квартала под дебелите сенки на липите зад блока, докато играехме на Белот или табла. С късния септември идваше театралния сезон, а дърветата в Градската градина разстилаха невероятните си есенни коси по алеите. Обичах да се събудя рано през зимата и да се изненадам от първия сняг едва-едва закрепил се по оголените страни на Джендема. Обичам Пловдив повече от Родопите, защото там са прегръдките на мама и най-задушевните разговори с най-близките ми хора. В Пловдив са най-скъпите ми спомени, първата любов, първият спектакъл на Мариус, първото парче торта “Гараш”, първият ми дом. Всичко по пътя сравнявам с Пловдив и всичко най-хубаво на света е като в Пловдив…

Потънала в мисли за любимия град, почти пропускам да направя снимка на табелата Пловдив на влизане и да я изпратя на тези, които ни очакват. Село Труд вече почти се е сляло с него. Минаваме през колелото на Брезовско шосе към Панаира, Тунела и вляво към “Света Петка”, където съм наела апартамен за последните 4 дни от нашата екскурзия. Собственичката е приятелка на майка ми и ни чака да ни даде ключовете. Прегръщаме се, запознавам я със семейството и се качваме нагоре. Въпреки че съм разглеждала снимки преди да резервирам, оставам учудена, че апартаментът е с три спални и две бани. Ще си имаме всички свое пространство! След кратък инструктаж за ключалките (естествено, че има някаква врътка), приятелката на майка ми казва: “И хайде, тръгвайте, че Верчето ви чака с вечерята.” “Ама, каква вечеря? Мусака ли е правила?” “Ти не знаеш ли за менюто!?” “Не!” “Агънце ви е опекла.” Е, неее, бързо строявам домочадието и с 300 към нас. Верито слиза развълнувана по стълбите и се засичаме посредата на блока. Баба ни чака горе и се насълзява, когато за първи път на живо прегръща момичетата. Толкова е хубаво да сме си у дома!

Майка ми е сготвила най-превъзходното печено агнешко, пресни картофи, ориз с гъби и супер пухкава баница. Целият апартамен мирише на вкусотия. Трескаво започвам да сервирам, а месото буквално пада от кокала.
 

 

 

Люк е ял българско агне на Гергьовден, но децата не са. В САЩ агнешкото идва предимно от Австралия и Нова Зенландия и въобще не може да се сравни с българското, както и да го приготвяш. Вкусовите ни рецептори са на седмото небе! 

След вечеря оставям майка да изведе момичетата до детската площадка, а ние с Люк и Ноа си говорим с баба. Радостно ни е, мило и драго. 

Когато баба и внучки се връщат, потегляме обратно към квартирата, където майка ще сложи момичета да спят, а ние тримата ще се разходим из нощен Пловдив (краката ми просто изгаря от нетърпение да направят един тегел по Главната). Понеже всички улици в квартала са ги направили еднопосочни, правим обратен завой пред Стоматологичния факултет и чак тогава ошашавен Люк забелязва огромния жилищен блок, който от няколко години скрива гледката ни към тепето. “О! Ама, как!? Защо?” Толкова ми е забавна неговата реакция на тази промяна. Той не знае, че когато баба ми и дядо ми са се нанасяли в апартамента преди 60 години, отсреща е било поле, а сега се води централен квартал (подобно на моята изменада миналата година, че последния блок в Смирненски вече не е последен). Той не знае, че Стоматологичният факултет десетилетия наред беше призрачното скеле на незавършения Пионерски дом. Не помни “Хеликоптера”, от където цели седмици кънтеше най-мазната чалга, докато не ги глобиха. Няма представа, че пред нашия блок в моето детство имаше паркирани 5 коли, в на майка ми - 2, а днес колите са една върху друга и гадният чичко-комшия чупи чистачките, ако някой паркира така, че той да не може само с 1 маневра да си влезе в гаража 🤦‍♀️🤬. Не би могъл да си представи, че единствените цветни хора в квартала бяха проститутките от къщата до Бърза помощ, а сега студенти от всякакви държави са основна клиентела в близките заведения…Дааам, Пловдив от спомените ми е много различен от днешния, но въпреки това си е същият - древен и вечен, космополитен и оживен, град на златари, айляци, бохеми, културни дейци, и-кащи кореняци, противоречиви политици, чревоугодници, завидни кулинари, Стефчо-автографа; притегателен център за работа, международни събития, освежаващи разходки сред древни руини. С две думи (ако не сте го разбрали досега 😂) - обичам Пловдив!

Започнало е да се смрачава. По път към Бингото обяснявам на Люк и Ноа, че сградата на Голямата базилика е сравнително нова. Мъжът ми пък започва да разказва на Ноа основните неща, с които съм му промила мозъка (най-старият продължително заселен град в Европа, 5-ти - 6-ти в света, концерти на Античния театър, където и да разкопаят намират ценни находки, дюнерите са основната улична храна, седем хълма като в Рим), както и негови си лични впечатления от преди 8 години, когато го посетихме заедно. За 5 минути стъпваме на най-омразната за Люк улица - Главната и веднага се почва: “Ей, тук ме държа майка ти (за мен) 4 дни в това кафене, от сутрин до вечер”, и показва гневно с пръст “Дриймс”-а. 😂😂😂 Ноа пита: “Затова ли сега обикаляме толкова много?” 😂😂😂 Всички сме разбити от препускане, но аз съм си изкупила греховете от предния път. Тръгваме бавно към Джумая-та или джамията за петъчна молитва. Показвам им статуята на Мильо като споделям с тях най-цветущата градска легенда за мъжката му надареност, обяснявам за надписа “TOGETHER”, че е построен по случай Европейската столица на културата 2019-та. Спираме до Римския стадион.

 

 

Разказвам й за “Кристал”, където с майка ми ядяхме пица всяка неделя, за сергиите със сребро около парапета на стадиона, които го скриваха от погледите на минувачите, за стълбите откъм страната на едновремешната книжарница, от които скачахме с ролери, когато Главната беше покрита с мраморни плочки, за това, че виждаме само оскъдна част от стадиона, който всъщност е разположен под цялата централна улица.

 

 

Продължаваме към Капана, който дълги беше най-грозната част от района до Главната и чието преобразяване ме остави в шок през 2022-та. Превеждам им името на квартала “The trap” и им казвам, че е защото уличките са толкова малки и криволичещи, че излизането от него е като минаването през лабиринт.
 

 

Много ми се иска да си купя любимия дюнер - този от долната страна на Халите, но сме толкова натъпкани с агне, че подминаваме и започваме тегела наобратно. Купуваме си обаче сладоледи за из път и няколко десертни макарона за майка ми и неусетно се прибираме. 

На следващия ден сме будни малко по-късно от нормалното.
 

 

Проверявам за отворено кафене, което предлага закуска и избирам едно срещу Пощата. От месеци разправям на мъжа ми как като се приберем в България ще седна в някоя сладкарница сутринта и ще закуся по стар български обичай с кафе и торта и му сервирам, че днес е този ден! Докато стигнем до заведението обаче (на 5 мин пеша) най-малкото изпада в 10 кризи и с ярост се проска поне 5 пъти на земята, едновременно озвучавайки вилаета с проглушителен рев. Явно няма да се ядат торти тази сутрин - захар и детски бяс не са топ идея. Едва-едва се добираме до набелязаното заведение, в което за наш късмет предлагат и солени закуски.

 

 

Поръчваме и пиша на майка ми къде сме, за да дойде и да отведе момичета на детската площадка в Градската градина, защото съм планирала да се включим във Free Plovdiv  tour. Tази безплатна обиколка започва в 11:00 ч. всеки ден от Общината. По принцип исках да се включим и в същата в София, но от непредвидени срещи и емоции не се получи.

Вече наближава 10:30, а Верито още не е пристигнала. Люк е в нерва, че ще закъснеем и за всеки случай пита дали да не вземем и момичетата с нас. Успокоявам го, че сме на 2 минути от срещата за тура. Искам да споделя, че за него да си навреме за среща, означава да пристигнеш с 5 минути по-рано. За мен - от 5 до 15 мин по-късно, за майка ми - между ЕДИН и ЧЕТИРИ часа по-късно. Ако ще ходите с нея на театър, кино или концерт, по-добре не ходете…

Все пак към 10:45 майка ми се появява с бавна крачка на хоризонта, взима момичетата, а ние тримата се отправяме към Общината. Казвам на мъжете, че като се уговаряш с някого да се видиш тук, се разбирате да се чакате на “Копчетата”, заради наподобяващите копчета за дрехи седалки. Честно, не знам дали още са там, просто не обърнах внимание. Разказвам им също как предишният фонтан беше толкова висок, че и при най-лекия вятър през лятото окъпваше пешеходците.

Почти 11:00 ч. е, а не виждаме никакъв екскурзовод. Люк недоволства: “Българин е сигурно, затова закъснява.” “Естествено, че е българин - екскурзовод в Пловдив е!” сопкам му се аз и тъкмо да попитам една двойка с разлистена карта на града дали сме на правилното място, когато към нас с табелка “Free Plovdiv tour” се задава някакъв мъж. Люк коментира: “Аха, след първия тур, когато се е появил половин час по-късно и е осъзнал, че никой турист не го чака вече, е разбрал, че трябва да е навреме.” “Прекаляваш!!”

Павел се здрависва и представя на всеки поотделно и ни пита за нашите имена и откъде сме. Като стига до Люк, моят мъж му казва: “И на мен ми е приятно, Пабло!” Изпадам. Пречуквам го шепнешком, но тогава Павел започва да говори на висок глас и едно от първите му изречения е: “Моето име се превежда като Паоло, Пол, Пабло…” С Ноа и Люк избухваме в смях.

Екскуразоводът ни повежда по същия маршурт, по който бяхме минали снощи и почти дума по дума повтаря моя разказ за Мильо, надписа над статуята, Римския стадион, джамията, Капана. Пуска по някоя шега, а аз пускам негова снимка в един групов чат с приятелки да се отчета какво правим.
 

 

Пребиват ме, че в собствения си град съм с гид, но те не разбират, че съм грохнала от отговаряне на въпроси и искам друг да поеме тази отговорност. 

Ноа ме изненадва с познания, когато Павел пита групата дали знаем за какво са се използвали стадионите в миналото. Започваме да изреждаме добре известни неща - гладиаторски битки, с животни, надбягвания с колесници, зрелища от най-различно естество, но Павел търси друг отговор. Тогава Ноа казва: “Аполоновите игри.” Брей! Откъде пък е чувал за тях!?

Между другото, от Павел научавам докъде точно се простира Римския стадион - археолозите са оставили на показ пред статуята на Мильо две мраморни плочи, които са и горната част на две колони. Също така разбирам, че в миналото Капанът наистина е бил занаятчйско средище и огромен покрит пазар, който е бил опожарен, а причината за западането му е, че след идването на комунистите и закриването на частните бизнеси в него, не е имало достатъчно държавни предприятия да се поддържа.

Продължаваме към Стария град. Аз леко съм спряла да слушам, защото тая плоча колкото пъти съм я въртяла…, а и е жегавичко, та си търся сянка.

 

 

До Етнографския музей забелязвам Ивайло Захариев от “Под прикритие” да прави някакво видео. Снимам го ей така просто, но той и човекът зад камера ми се сопкат. Връткам око и подминавам. И без това го имам за най-вдървения актьор от по-новото поколение.

 

 

Екскурзоводът ми поднася доста разочароваща новина - заради археологически разкопки достъпът до Небет тепе бил преустановен. Люк също е недоволен, понеже от този хълм се разкриват най-прекрасните гледки и залези в Пловдив.

Най-кратко за тепетата:

1. Джандем (далечен) или Джин (дух) тепе е Младежкият хълм - Детската железница “Знаме на мира”, Козелът, приключенски център, сезонни мероприятия. 
2. Бунарджика (бунар е кладенец) е този със статуята на Альоша. Пловдивските абитуриенти посрещат изгрева там след бала си. (Ако щете го дегизирайте, но не го махайте, моля ви!!!)
3. Сахат (часовник) тепе - Часовниковата кула, Станцията на Радио и телевизия, Летния театър
4.  
5.  
6. Трихълмието - Небет (стража), Джамбаз (въжеиграч) и Таксим (там където са се разклонявали римските акведукти) тепе, обхваща Стария град, Античния театър.
7. Марково тепе. Караме по паветата на “Любен Каравелов”, а Люк се прави на интересен колко много знае за Пловдив пред Ноа и му обяснява първи, втори, трети хълм и го пита: “А искаш ли да видиш седмия?” Ноа естетвено отговаря с “да”, тогава Люк сочи към паветата и вика: “Ето - това е седмият! Разрушили са го за павета.” Хем, ми се иска да му кажа, че е абсурден с тия негови шеги, хем, ми е готино, че е запомнил.

(Казват, че е имало още 2 тепета, но малко ми е известно за тях)

 

Забелязвате ли, че много често използвам турцизми? Това не е случайно и на места, докато пиша, нарочно избирам турската дума или име пред българското. Искам да ви е автентично пловдивско. Пловдивчани не само и-каме, но и както разбрах миналата година имаме богат речник с турски заемки. Това ми го каза една приятелка, чийто мъж е родом от Велико Търново, но живеят заедно в Пловдив. Аз рева от смях и оглушавам квартала посреднощ, докато седим на пейката пред нейния блок и тя ми разказва как веднъж му е казала, че щяла да го “пречука с тукати” (израз, който и аз самата използвам често (хиперболата е за ефект, да не си помислите, че истински пречукваме някого)), а той не знаел какво означава “тукат” (юмручен удар). 🤣🤣🤣 За мен това беше най-невероятната и забавна история за 2022-ра. Буквално не можех да повярвам, че има хора, които не разбират “джан-джун” (жив човек (няма)), “джонга” (цицина), “дюстабан” и “джамена”!!! (за тия двете бях в потрес, защото нямах идея, че се наричат по друг начин - плоско стъпало и стъклено топче за игра), “патаклама” (скандал/сбиване) и т.н. Тя даже направила групов чат за турцизми с други пловдивчани за бъзик и ме изпитваше дали ги знам. Честно, пукнах се от смях и досега като се сетя наново припадам, но е важно да се отбележи богатството на диалекти в българския език, защото на такава малка територия каквато е страната ни, можем да намерим не само езиково изобилие. България е свръхбогата на природни, археологични, кулинарни, културни забележителности. Само на Трихълмието можеш да видиш останки от траки, римляни, византийци, османци, възрожденци.

 

 

 

 

 

 

Люк беше първият, който отбеляза това още посредата на нашето пътуване. За него беше изключително изненадващо, че за разлика от Америка, където трябва да пропътуваш стотици километри, за да смениш пейзажа, в България за половин час си някъде съвсем другаде. Може би е вярна притчата за работливия българин, който закъснял за срещата за разпледеляне на Земята и на когото Бог откъснал парче от Рая. ❤️

Та, Пабло, пардон, Павел ни повежда към Художествената галерия. Малко преди нея се снимаме с останалата група туристи за страничката на Free Plovdiv tour (препоръчвам го с две ръце).

 

 

Завършваме обиколката с Античния театър. Даваме бакшиш на нашия екскурзовод и се разприказваме с него за нещата, които сме видели досега. Той разбра ли, не разбра ли, че всичкото сме го покрили за 8 дни и най-безцеремонно ме хвърля под влака: “Е, Люк, личи си, жена ти е пловдивчанка - само из Южна България те е развела.” И Люк изпада в паника, че пак съм го прецакала с програмата. В бяс съм! Вярно е, че съм ходила повече пъти в Истанбул и Солун, отколкото в Русе, ама все пак…

Продължаваме самостоятелно в самия театър. Люк и Ноа отново не вярват, че са допуснати да пипат и да се катерят по сграда на почти 2000 години. Молим едно момче да ни снима семейно.
 

 

Оказва се англичанин, който също е смаян от достъпността до такива руини и от красотата на България. Казва ни, че ще ходи до Перперикон и аз му давам телефона на Жоро да наеме жена му за беседа. Когато Люк и Ноа вече хубаво са се отъркали в римските колони, започваме да вървим към Градската градина да приберем момичетата и да намерим нещо за обяд. 

 

 

 

От другата страна на подлеза на “Тримонциум” виждаме опашка за дюнери. Супер! Любимото ми. Чакам известно време и една жена от опашката ми казва, че първо трябва да поръчам от автомата встрани.
 

 

Там опциите са малък, среден, среден с двойно месо и ХХL, обаче разликата между средния с двойно месо е само 50 стотинки, затова избирам 2 средни да си разделят децата и 2 XXL за мен и Люк. Става ми лошо като виждам гигантския размер на средния дюнер, а като дюнерджията вади огромното хлебно платнище за ХХL-а съвсем ми прилошава. Всички са в шок, но сме толкова гладни, че преполовяваме дюнерите и започваме да се приготвяме за следващото приключение.

 

 

 

 

 

 

 

 

[tara]

Чаках с нетърпение частта за Пловдив. Само някой, който е роден и отраснал тук, а и обича града си, може да говори по този начин за него. Бях забравила за сергиите със сребро на Джумаята! Колко бижута имах оттам като ученичка. И колко много картини имаше също! Върна ме назад във времето. Страхотен разказ.

[Дани Магелани]

Зная, че пишеш красиво. Но когато разказваш за родния си град, любовта струи от всяка дума! Сигурна съм, че тази любов си я предала и на малките американчета! Убедена съм, че на тази ваканция, те са станали още повече българчета! 

Харесвам Пловдив, обичам Пловдив! Винаги, когато имам възможност, с удоволствие го посещавам! Благодаря!