дневник Много километри - малко дни! Румъния,Украйна,Полша,Литва,Латвия,Естония и бонус Финландия

[krasen_denev]

Днеска натискаме бутона "старт" и започваме дългата ни европейска обиколка.Обещавам да качвам снимки и да споделям за особености по маршрута.Живот и здраве ще се чуем пак от област Молдавия!⛪🚗⛪

[krasen_denev]

Бърза сводка за отминалия ден.

След размазващо 800 км. каране за 12 часа без да измина един километър по магистрала и многократно нарушаване на правилата за движение по пътищата и неспазване на ограниченията за скорост ,вече се наслаждаваме на румънската област Молдова/Молдавия.

Посрещнахме първите слънчеви лъчи при Мерешешти и неговият огромен "Музей на Героите" и продължихме към първият манастир в нашата програма-манастира Нямц,където ни валя малко дъжд. След това разгледахме манастира Воронет и манастира Хомурулуй.Последва кратка разходка из градчето Гура Хуморулуй с което приключи и този дълъг......много дълъг нощ-ден.😀  Размазан от умора заспах още преди да се стъмни напълно.

 

Монумент "Музей на Героите"

 

 

Манастир Нямц

 

 

 

Манастир Воронет

 

 

 

Манастир Хуморулуй

 

 

 

Следва.......ден 2.

[krasen_denev]

Какво гледаме тука?    

Отговорът е.......сводката от ден 2  и ден 3!!!🤣🤣🤣

 

[krasen_denev]

Ден 2.

 

За този ден са предвидени нова порция манастири от тези изрисуваните.😀 Предвид близкото разстояние на което манастирите отстоят от нас не бързаме да тръгваме рано сутринта,но предвид,че се събудихме около 06:30,успяхме да се замотаем до към 08:30 и потеглихме.Денят бе неделя а това от туристическа гледна точка е най-неподходящият ден за посещение на каквито и да е било манастири в Румъния.През целият ден манастирите са пълни с вярващи,а те в Румъния са болшинството от населението на страната.Всички пременени в най-хубавите си дрехи, млади и стари задължително ходят на църква.Това е обаче денят в който можете да чуете песнопенията и молитвите на вярващите.Така минахме през манастира Молдовита и Сучевита.Този в Сучевита прилича на средновековна крепост с бойници,кули и дебели и високи стени.Манастира е в реставрация,която ще приключи до месец.За този манастир,бяхме предвидили изкачване на околните хълмове,за да се насладим на невероятните гледки разкриващи се към манастира.Силно препоръчвам този преход.Ние не го направихме заради реставрацията на манастира,но това ще е причината, един ден да се завърнем отново там.

Между двата манастира минахме по един много красив планински проход в Карпатите.

Продължихме към Ръдуъц ,който щяхме да използваме за отправна точка към Украйна.Ръдуъц е спокоен град в който няма нищо запомнящо се.

 

Манастир Молдовита.

 

 

 

Планински проход в Карпатите

 

 

Манастир Сучевита.

 

 

Следва....ден 3.

[krasen_denev]

Ден 3 започна с ранно ставане,закуска и към 09:00 часа тръгнахме към румъно-украинската граница.Понеделник сутрин е перфектния ден за преминаване на границата.В 09:30 имаше само една кола на границата и това бе нашата.Също и един български автобус и това е.Как става преминаването на границата.Първо те спира военен,който записва колко човека са в колата.След това друга военна ви взима документите за проверка,след което митничар ви взима отново документите...и здравей Украйна.Пътищата са от зле по-зле но махаме на това с ръка и се надяваме окачването на колата да издържи,че автоасистънса не важи на територията на Украйна и продължаваме към Чернивци.Там трябваше да разгледаме невероятният Чернивски университет.Купихме си билети за посещение без гид и без право на влизане във факултетите,но случайният въпрос към една мила дама,къде има тоалетна наблизо,бе достатъчен въпросната дама,която се оказа преподавател в университета да стане нашият неволен гид.Преминахме през два факултета и множество коридори,докато стигнем до тоалетната,но това бе достатъчно да се потопим в атмосферата на университета.Чернивци не е малък град ,но колите са малко, а движението е спокойно от към трафик.Следваща спирка крепостта в Хотин.Много ни хареса! Добре поддържана с много малко туристи и то предимно украинци.Входа за двама възрастни и две деца бе 120 хривни или по точно 8 лева.Добре звучи нали?!?При все,че минаваше вече 16:00 часа а слънцето буквално ни бе изцедило и последните останали сили се отправихме към Каменец-Подолск.Предстоеше да си намерим място за нощуване.Задачата не бе лесна но се справихме и си намерихме уютно местенце с включена закуска.Предстоеше ни да направим кратка разходка за опипване на почвата,да вечеряме и да отпочинем за да имаме сили за следващият ден.

 

Чернивски университет.

 

 

 

Фрагменти.

 

 

Входът.

 

 

Хотинската крепост

 

 

крепостта отвътре

 

 

Каменец-Подолск-първи впечатление от кратката разходка.

 

 

 

Следва....ден 4!

[DaBo]

Ей, изглежда страхотно! Запали ме да ходим, ама ще да е със самолет от Киев, че с тези пътища... или по-скоро с липсата им.👍

[krasen_denev]

Ден 4.

 

Каквото и да напиша за Каменец-Подолск ще е малко.Много красива стара част,страхотна крепост,каньон-част от национален природен резерват.......по добре да спра да пиша а да ви покажа:

 

Старата крепост,отвън и.....

 

 

..... отвътре

 

 

Новопланивский мост-свързващ старият с новият град.

 

 

църквата "Св.Георги"

 

 

Кратък таймлапс на замъка нощем!

 

 

 

 

Следва ден 5!

[bulpa]

Ей, че интересно и красиво 🙂

Никога не съм се замисляла за тази част от Европа, но определено, ми насочихте интереса.

[slujitel]

Аз съм я мислила, но пътищата ме спират.

[krasen_denev]

Ден 5 

 

В този ден бяхме решили да посетим Почаив и неговият манастир.За целта станахме рано,закусихме и тръгнахме.Бях чел за ужаса наречен пътищата из Украйна,но не бях си и представял за какво иде реч.Пътищата от мрежата обозначени с Р и Т просто не си ги и помисляйте.Колата щеше буквално да се разглоби,а последствията се надявам да ги констатирам в България.Път почти няма а там ,където има асфалт по-добре да карате в банкета.Така 80 км ги изминахме за повече от 2 часа и половина.При все,че ни даваше да се движим по подобни пътища и до Почаив,решихме след Термопил да тръгнем директно към Лвов.Така след 6 часа шофиране изминахме заветните 280 километра и пристигнахме по  живо,по здраво в Лвов.Настанихме се и решихме да излезем на кратка разходка и да добием първи впечатления от града.А те са,че градът е много хубав,но хората са някак студени.Болшинството са намръщени/почти не срещнахме усмихнати хора/и бързащи незнайно за къде,блъскайки се и бутайки се.Не можах да разбера на какво се дължи,това им поведение.Града обаче си е супер! Бих казал доста жив,много чист и с постоянно претъпкан обществен транспорт,който може да те закара до всяка една точка.Публичният транспорт е уреден чудесно.Билетчето е само 30 стотинки.За първи път се сблъскахме със символа на Лвов-Операта и се качихме на кулата на кметството за да погледнем Лвов от високо.

 

Лвовската опера.

 

 

Лвов от високо.

 

 

 

 

 

Снимка от Катедралния площад посока улица Руска.

 

 

Улица Градска/Городоцька/-ние живеем на нея.😀

 

 

Площад Ринок.

 

 

Следва ден 6...отново в Лвов.

[krasen_denev]

Ден 6.

 

Ако искате да се насладите на града,то го направете рано сутрин.Излязох към 06:30 и за един час обиколих най-оживените булеварди на града,които в този час бяха пусти.Слънцето вече напичаше,което предвещаваше един топъл ден,от който в последствие щяхме да се скрием в Музеят на народната архитектура и бит.Но всичко по реда си.След кратката сутришна разходка и последвалата обилна закуска се метнахме на трамвай номер 7 и след седем спирки бяхме в подножието на музея.Той си представлява едно голямо село с къщи от регионите на югозападна и западна Украйна и с всичко необходимо за живот на село.Предупреждение: комарите са безчет и направо ни разказаха играта.Задължително си носете репелент против комари.Ние така бяхме изпонахапани,че на места започнахме да се подуваме,което си стана доста притеснително.Поради тази причина успяхме да разгледаме само половината музей,но и така си ни хареса много.Във всяка къща и църква има жена,която разказва за живота и бита на селяните от даденият регион.Няма интермедия,интернет и прочие.Много е яко!!!

След музея на народната архитектура и бит се завърнахме в града или по-точно в неговият център с основната цел да посетим част от обектите включени в списъка на ЮНЕСКО.Така разгледахме Латинската катедрала,Йезуитската църква "Св. апостоли Петър и Павел",Арменската катедрала и музея Арсенал.Бяхме събрали доста умора в краката а и малчугана започна буквално да се влачи,което ни накара да се приберем.Последва почти четири часов сън и отново из града.В тези късни следобедни часове имахме една единствена цел и тя бе да видим невероятният архикатедрален манастир "Св.Юра".Той и площадчето с монумента на митрополит Андрей са страхотни.Бих казал,че "Св.Юра" е едно от местата,които по никаква причина не трябва да бъдат пропускани.Наближаваше 21:00,когато се прибрахме за вечеря,а след нея с големият син ни предстоеше разходка за нощни снимки.Тя бе много кратка,защото комарите отново се бяха развихрили и само след няколко снимки на Операта ние се прибрахме.

 

Сутрешната разходка;

 

Операта.

 

 

Из улиците на Лвов.

 

 

 

 

Паметника на Тарасов Шевченко.

 

 

Главните булеварди са призрачно празни.

 

 

 

Музея на народната архитектура и бит.

 

 

 

 

Разходката ни продължи...

 

Кметството.

 

 

Още от Лвов.

 

 

 

Невероятният "Св.Юра"

 

 

И за финал на деня отново от там от където започнахме-Операта в Лвов.

 

 

Следва...последният ден в Лвов,ден 7.

[krasen_denev]

След огромно прекъсване във времето,настъпи момента, в който реших да продължа моят разказ. Последния ден в Лвов го бяхме запланували, като лежерно доразглеждане на пропуснатите и непосетени до този момент забележителности.След обилна закуска се качихме на трамвай номер 7 ,с който се предвижихме до подножието на Люблинската могила,която се намира в така наречения Висок замък.Това се явява най-високата точка в Лвов,където има изградена площадка за наблюдение на града с 360 градусова невероятна панорама.Имайте предвид,че достъпа до могилата е безплатен,което я прави притегателна точка за много туристи и местни,включително и класове с ученици.Имаше много хора и затова не се застояхме много.Тръгнахме надолу и последователно минахме през Бенедиктския  манастир и неговата църква ,в която поседнахме ,за да се разхладим от вече започналата обедна жега.Продължихме към Успенската църква/Dormition church/ с доминиращата над града 400 годишна кула и параклиса на Тримата Светии.Следваща в програмата за деня бе Доминиканската катедрала ,в която се извършваше реставрация,но все пак си и отдадохме заслуженото внимание.Време бе за бира и почивка.Седнахме на по бира само до супер известният бар Казанова,който си е част от маршрута на всички туристически групи.Естесвено всички го гледаха отвън,но не се и съмнявам,че с отварянето му вечерно време вътре ще е не по-малко интересно.Открих го много късно иначе щях да ви кажа,разкажа какво представлява неодушевеният и одушевеният интериор.😀 Продължихме с разходката по вече познатите ни улици на старият град и в ранният следобед се прибрахме.Остана да посетим само още една забележителност и тя е "Лвовска пивоварна".Децата бяха на седмото небе.Музеят е много интересен и за възрастни и за деца ,а последвалата дегустация на множество различни местни бири бе кулминацията за мен в този ден.Има бири,които не ми харесаха и трудно се пиеха,но с подходящото мезе и ядки се справих и с това предизвикателство.Силно ви препоръчвам,ако някога имате път към Лвов,то да посетите пивоварната в Лвов.Тя е задължителна за биро-любителите!🍺🍺🍺

 

Гледка към Лвов от Люблинската могила.

 

 

Доминиканската катедрала.

 

 

Лвовската пивоварна.🍺

 

 

 

 

Да ви сипем по бира?

 

 

Наздраве!  🍻 🍻🍻

 

 

Следва ден 8 и ден 9:

[krasen_denev]

Настъпи, ден 8 от нашето пътуване,а той се превърна в истинско фиаско! Тръгнахме много рано сутринта и около 06:00 по-живо,по-здраво казахме довиждане на Лвов.Отправихме се към границата и малко преди седем сутринта вече се бяхме наредили на опашката,чакаща да премине на полска територия.Имаше само 20 коли пред нас,а лентите за преминаване през митническа проверка бяха 4,така че само пет коли в нашета лента ни деляха от това да напуснем Украйна.Да ама не!!!😡 Само,като се сетя.....?!? Започна едно чакане и часовете се нижеха един след друг.Стана осем,след това девет,десет,единадесет а ние седим и не мърдаме.Е не сме пета кола-вече сме трета,но какво от това? Говорих с красивите украински митничарки,които ми обясниха,че полските им колеги работят бавно,защото това била външната граница на Евросъюза.Аз ги питам,като гражданин на същият този Европейски съюз,дали не мога да използвам някоя от лентите и да премина по-бързо? Отговорът бе,че няма какво да направят.Интересното бе,че всички украинци си чакаха търпеливо,което ме навежда на мисълта,че това чакане е нормално при преминаването на тази граница.Малко след като бе преминало 11:30 часа напуснахме територията на Украйна и казахме здравей на  Полша.Наредихме се на лентата за граждани на обединена Европа и зачакахме с нетърпение да преминем.Бяхме единствена кола,последствие след нас се нареди една полякиня.......и се започна едно връщане! Отивам до кабинката за да си дам документите,но идва един митничар и ме пита:

Митничар: Кой Те е повикал?

Аз:Никой!

Митничар: Дай назад до знака за коли на Европейският съюз.

Давам аз назад и чакам един час.Няма никакво движение.Няма коли на лентата,няма митничари,няма никой!

След малко излиза един митничар и мята с ръка.Колоната от украински автомобили стояща до мен тръгва,тръгвам и аз.Те си отиват на определената за тях лента а аз отивам в моята.Идва същият този митничар,който преди близо час ме е върнал и ме пита:

Митничар:Кой те повика?

Аз:Ваш колега от първата лента метна с ръка и колите тръгнаха,затова тръгнах и аз.

Митничар: Ти си много нахален?!? Когато аз те повикам тогава ще дойдеш! Дай назад до знака!

Аз вече бях доста раздразнен да не кажа и ядосан и започнах да споря:

Аз: Ние сме граждани на Европейският съюз и чакаме повече от 5 часа и това не е нормално.

Митничар:Тук аз съм закона и когато аз кажа тогава ще минете! Точка на спора!

В този момент давайки назад към знака,разбрах,че няма никакъв шанс да видим симпатичният град Замошк,защото ни предстояха 750 км. шофиране до Вилнюс.

След още 40 минути чакане най-накрая ни повикаха.Спряхме до бариерата,която препречваше пътя ни към Европа и зачакахме.Дойде един намусен възрастен митничар и ни взе документите,след това мина друг по млад с един гумен чук провери за скрити ниши по колата,после трети огледа багажа...много тромаво и бавно без да си дават зор работят полските митничари.Имам чувството,че го правят за да те откажат да влизаш по сухопътна граница в Полша.Накрая този първия,които ни взе документите мина и ми каза,че когато светне зелена светлина на семафора до бариерата,да отида да си взема документите.След още двадесет минути вече се движех по полската пътна мрежа.Минаваше 13:30.Спряхме за тоалетна и кратка почивка на една бензиностанция след границата и от там нататък се започна едно диво препускане та чак до Вилнюс.Спечелихме един час от часовата зона с влизането в Полша,които последствие загубихме с влизането в Литва.Стигнахме малко след 22:00 часа.Един напълно пропилян ден,но важното е,че минахме към следващият етап от нашето пътуване а именно трите Прибалтийски републики.

 

Следва .....ден 9.

[DaBo]

Ужас... Какво им става на поляците?! Местните не биха ме учудили много, ама поляците!

[krasen_denev]

Ден 9.

Нов ден-ново начало.С голямо нетърпение всички ние очаквахме този ден.Реално той щеше да ни е първият досег с Вилнюс и околностите му.За голямо наше съжаление във Вилнюс валеше дъжд и ние се отправихме към Тракай с надеждата да избягаме от дъжда.Не се получи точно така,но и ние се бяхме подготвили и екипирани с дъждобрани и чадъри се потопихме в чудесно реставрираният средновековен замък Тракай-едно истинско бижу сред забележителностите на Литва.Интересното е,че от замъка е била останала само малка част от едната кула и малака част от стените,но с грандиозен реставрационен проект,замъкът придобива днешният си вид.Наближаваше обяд,когато слънцето започна да пробива през облаците.Дойде време да се върнем към Вилнюс.Литовската столица страшно много ни хареса.Широки празни булеварди,усмихнати хора и невероятна чистота.Времето бе меко и топло,но в никакъв случай не и горещо.Градът лъхаше на свежест и сякаш ни викаше-"Ела ме виж"! Започнахме нашата разходка от река Нерис,минахме покрай Националният музей на Литва и издигащата се зад него Гедиминаска кула,която оставихме за посещение на следващият ден,след това минахме покрай двореца на великия херцог-сега Историческият музей и Вилнюската катедрала.Децата потичаха на воля на катедралният площад ,след което продължихме към Президентския дворец и Вилнюският университет.Влязохме в университета през вратата,която се намира само до камбанарията на църквата Св.Джон.На самата камбанария има площадка за наблюдение,която вече бе затворена,но това ни позволи да се разходим из университета,докато най-накрая излезе един пазач и ни изгони,заключвайки след нас вратата.По тесните и симпатични улички в стария град стигнахме до църквата Св.Анна,която си бяхме оставили за десерт.Тухлена църква е с много красива и определено си заслужава славата на една от най-хубавите и значими забележителности на града.Вече достатъчно изморени се отправихме към къщи,където се отдадохме на заслужена почивка.

 

Тракай.

 

 

 

Кулата Гедиминас.

 

 

Литовски национален музей.

 

 

Историческият музей-дворец на великият херцог.

 

 

Катедралата и катедралният площад.

 

 

 

 

Президенството.

 

 

Вилнюският университет и църквата Св. Джон,която е към университета.

 

 

Църквата Св.Анна.

 

 

А ето тука в този комплекс ние живяхме.😉

 

 

Следва ден 10.

[krasen_denev]

Ден 10.

 

От този ден нататък решихме да го даваме по-лежерно,затова станахме късно,закусихме и се отправихме към близкият мол"Панорама" за да си купим бира.Защо ви разказвам това? За да си знаете,че след 15:00 часа не можете да си купите алкохол от нито един магазин,а само от баровете и заведенията където това е разрешено.Това го установихме по трудния начин.Първата вечер отидохме веднага след пристигането ни,което както ви разказах по-горе стана след 22 часа.Всичко в мола работеше до 23:00,така че имахме достатъчно време да си напазарим.Аз веднага си избрах няколко местни бири,но на касата ми ги прибраха без да ми обяснят защо.Помислих си,че толкова късно явно не е разрешено закупуването на алкохол,но останах като ударен с мокър парцал на следващият ден,когато ми ги прибраха и в малко след три следобед.Тогава вече попитах продавачката,която ми обясни,че е противозаконно да се продава алкохол след 15:00 часа.Затова на този ден ,като същински алкохолици,водени от мотото,че се "пие от сутринта",отидохме и си купихме всичките видове местна бира.Подготвихме се и за следващият ден-сандвичи,сладки,плодове и солени гризинки.Почти се бе изтъркулила сутринта,когато се отправихме към центъра на Вилнюс за втори пореден ден.Целта за днес бе да посетим кулата Гедиминас от която се разкрива най-живописната гледка към града.Това мога да кажа е самата истина и силно ви препоръчвам посещение на кулата.Има и подобна гледка от площадката при "Трите кръста" но тя не е 360 градусова.След като се насладихме на Вилнюс от високо се спуснахме покрай река Вилна към сърцето на старият град.Минахме отново покрай красивата тухлена църква Св.Анна,като този път влязохме да разгледаме и вътре.Така уличка след уличка,църква след църква стигнахме до Кметството и красивият му площад.Основна цел за деня бе достигането на емблематичната за Вилнюс-Gates of Dawn,но нещо много ни домързя,нали си бяхме казали,че ще го даваме лежерно и така си оставихме забележителност и за следващото ни посещение,когато и да е то.Настъпи време за обиколка по местните малки магазинчета от където си взехме много симпатични магнити и лъжички.Отново се озовахме на Катедралния площад-любимото място на децата.Там,ние възрастните си поседнахме за почивка а децата се налудуваха на воля.Тук дойде момента в който трябваше да кажем довиждане на стария Вилнюс и да се отдадем на заслужена почивка.

 

Гледки към Вилнюс от кулата Гедиминас.

 

 

 

Църквата Св.Анна.

 

 

Площада пред Кметството.

 

 

Щипка красота от Балтика!

 

 

Следва......Дворец Рундалски в следващия ден!

[krasen_denev]

Ден 11.

 

Настъпи деня в който трябваше да кажем довиждане на Литва,в която щяхме да се върнем отново след шест дни и да продължим все така на север към едни от най-северните столици в света.В този ден трябваше да изминем точно 600 километра от Вилнюс до Талин,но предвид,че го давахме "лежерно" си бяхме добавили,като бонус и разглеждането на най-красивият дворец в Латвия- дворец Рундалски🏰.Пътуването рано сутрин в Прибалтийските републики е истинско удоволствие.Като един миг се изнизаха повече от 230 км. до двореца и още преди да е отворил ние се бяхме приготвили за неговото посещение.Бароковият дворец не е по различен от множеството такива из Австрия,Германия и Франция,но все пак се намира доста по на север от централно-европейските ширини а и ,че се намира в Латвия го прави задължителен за посещение.Поради факта,че сме посещавали много такива дворци си купихме билети само за   френските градини на парка.Искахме да сме сред цветя,фонтани и зеленина а не да разглеждаме зали-били те и херцогски!Децата бягаха на воля.Разгледахме градините,които да бъдем честни не са кой знае колко големи,поиграха си на люлките и катерушките запазени или реставрирани във вида в който са били преди 300 години.Препоръчвам да посетите и кафето в парка,където ще бъдете посрещнати с усмивка от красивият персонал с перфектен английски език.Там отпочинахме и заредени с нови сили тръгнахме да разглеждаме розариума в парка.Буквално ще изгубите думи от  красотата на стотиците видове рози.Ние търсихме обаче,конкретни видове 🌹,а именно тези на 500 години.Да няма грешка в нулите.В парка на двореца има рози на близо 500 години.С любезната помощ на част от градинарките намерихме тези древни растения,фотографирахме ги за спомен и тръгнахме към колата.Повече от два часа ни отне посещението само на градините а ако бяхме включили и залите то си заминава половин ден,а нас ни чакаше още път.С огромно задоволство от видяното си тръгнахме от двореца и се отправихме към Талин.

 

Дворец Рундалски.

 

 

 

Френския парк

 

 

Рози на .......много години.

 

 

 

 

Движихме се по път водещ се за магистрала,а реално е двупосочен път.Движението за наше щастие не бе много натоварено и пътуването бе приятно.В момента в който пътя почти се долепи до Балтийско море,започнахме да се оглеждаме за паркинг.Времето бе прекрасно и решението за плаж,бе взето мигновено.Балтийско море-идваме!🏖️  На паркинга имаше и няколко каравани,което ни наведе на мисълта,че той е предпочитан за почивка и от хората с подвижни къщички.🏕️ Плажа бе огромен и невероятно чист-must see! Водата бе малко хладна,но само на първи досег.Бих казал,че високата температура на въздуха и нагрятият пясък,напълно компенсираха леко хладката вода.Последваха забавни игри и къпане,на буквално безлюдния плаж.Времето си летеше а ние бяхме още в....Латвия.Къде е чак Талин? Обещах на децата и жената,че на връщане ще направим няколко часова почивка точно на това място и продължихме напред.Мислех,че с влизането в Естония и движението по основният път от пътната мрежа на страната,ще засили трафика и това ще затрудни нашето пътуване се оказа погрешно.Продължавахме все напред и все напред ,по абсолютно прав път 🛣️ ,пресичащ огромни иглолистни масиви.Пейзажи-няма,затова газ до дупка-този път според ограничението от 80 км./ч. и малко след 18 часа бяхме в хотела.Така,Френският лъв-Пежо 307 достигна своята най-северна точка в това пътуване.Ние благодарение на водно-плавателните средства щяхме да отидем още по на север,но за колата това бе крайната точка.Свалихме багажа и се приготвихме за излизане.Какъв огромен плюс е дългият ден в летните месеци от годината.Излезнахме, вечеряхме и започнахме разходката из старият Талин.Въпрки,че минаваше вече 20 часа,по улиците имаше все още много туристи,но на нас всичко видяно през този ден щеше да ни е бонус,така че колкото повече-толкова повече.Успяхме да посетим всички площадки за наблюдение,намиращи се на старите крепостни стени на града.Разгледахме отвън Тоомпеа и Естонският парламент.Посетихме и катедралата Свети Александър Невски-без нито един турист вътре и се насладихме на тесните калдъръмени улички с издигащите се страхотно реставрирани средновековни сгради на тях.Талин е истинска наслада за окото!Талин ме грабна от пръв поглед и спечели сърцето ми завинаги! Вече бе минало полунощ а бе все така светло.Ние обаче се предадохме и размазани от умора се прибрахме в хотела.

 

Катедралата "Св.Александър Невски"

 

 

Изглед към пристанището и Св.Олаф от хълма Тоомпеа

 

 

Крепостните стени.

 

 

Площад Свобода.

 

 

Паметникът на победата в Освободителната война

 

 

Harju street park.

 

 

 

Следва....ден 12.

[krasen_denev]

Ден 12

 

Този ден си го бяхме запазили само за естонската столица-Талин.Предвид отметнатите забележителности в предишния безкраен ден,то за този планувахме да посетим възможно най-много музей и забележителности с вход.На първо място в плановете ни влизаше църквата Св.Олаф и качване на кулата за да се насладим на гледките към града от високо.За да стигнем до Св.Олаф, трябваше да минем през старият град а той за разлика от вчера се пръскаше от туристи.Виновни за това бяха двата огромни круизни кораба🛳️,които величествено запълваха водното пространство в талинският порт.Така поправяйки си път сред тълпите ние минахме последователно през Площада на сободата,след това покрай църквата Св.Николай,която посетихме и стигнахме до Кметството на Талин и големият площад разстилащ се пред него.На площада имаше пазар на който се продаваха всякакви джунджурийки,сувенири и какво ли още не.Заведенията бяха примамващо празни,но и ние си имахме план,затова и не седнахме а оставихме почивката на по бира за по късен етап от деня.Продължихме по улиците Pikk и Lai,където всяка сграда бе исторически паметник на културата,за да стигнем до църквата Св.Олаф.Високата 123 метра кула на църквата е един от символите на града,а гледката от площадката за наблюдение е невероятна.Задължителна забележителност! Разходката ни продължи покрай напълно запазилите се средновековни стени с кули-бойници по тях.Може да посетите кулите на няколко места,но ние бяхме решили да посетим музеят Kiek in de Kok или така наречените Талински бастиони.Музеят е много интересен,разделен на четири части с обособени различни музейни експозиции и множество музейни експонати обхващащи 800 годишната история на града.В музея имаше рицарско-тематично заведение,в което ние с удоволствие поседнахме,за кратка почивка и отмора.Бе станало ранен следобед,когато се отправихме към Морският музей-Seaplane Harbour Lennusadam.Огромните железобетонни хангари за хидро-самолети,днес са дом на един невероятен музей.Освен подводницата Лембит в музея има изложени множество модели на всякакви видове въоръжение за водене на морски бой и много интерактивни и електронни игри, както и симулатори за управление на самолет и моторна лодка.Незабравимо преживяване и просто задължително за посещение! След като излязохме от хангарите се отправихме към закотвения и приводнен ледоразбивач-параход "Сур Тил".Тук децата се докоснаха до живота на моряците от не толкова далечното минало.Посетихме всички палуби и каюти,включително и тази на капитана,а също така и машинното отделение и столовата,както и салона за почивка.Интересен експонат!⚓Разгледахме и катерите извлечени на сух до,децата поиграха на направените на морска тематика-катерушки, и се отправихме обратно към центъра на града.Бяхме уморени,но имахме още сили.Бърза проверка за работно време и наличен транспорт,ни накара да вземем мигновено решение и така се отправихме към Зоо-Талин.Талинската зоологическа градина е много популярна и отзивите в интернет пространството са все положителни.Ние я разгледахме с интерес и макар,че някой от зоните  буквално ги минахме на бегом,посещението на Зоо-Талин ни отне малко повече от три часа.Голям бонус е че лятно време,зоологическата градина работи до 20:30 и ние използвахме това максимално.Излязохме или по-точно буквално ни изгониха,с усмивка естествено,пет минути преди да затворят вратите.Всеобщото мнение на семейството,че зоо-градината е много добре уредена с много-добре обособени зони за животните и с много места за игра и забава на децата.Пропуснах да спомена и за кафе-ресторанта Illu Kohvik,намиращо се непосредствено до Полариума-дом на белите мечки.В това заведение сервират всякаква местна кухня.Аз опитах някаква супа-пълна отврат а жената и децата ядоха доста сполучливи месни блюда.Поне бирата им бе хубава! Прибрахме се в хотела и въпреки,че отдавна бе минало 23 часа слънцето все така си печеше.Започна чуденето за следващия ден.При все,че имаме на разположение повече от 17 часа слънчева светлина,какво ще правим в Талин?Та ние разгледахме почти всичко или поне всичко,което може да е интересно и за децата.Решението взех моментално и само след секунди вече търсих билети за ферибота Талин-Хелзинки.След още няколко минути на телефона,вече имах кодовете и инструкции как и от къде да си взема бордните карти за ферибота на Viking⛴️. Бе време да лягаме,че почти не остана време за сън.Децата се забавлявахме с пожеланията за Лека нощ!,при все,че вън бе още ден,но умората си казваше думата и само след миг всички сладко спяха.

 

Изглед към Тоомпеа от площадката на Св.Олаф.

 

 

Църквата Св.Николай.

 

 

Кметството и площада пред него.

 

 

Улица Pikk.

 

 

Сгради на улица Lai.

 

 

Средновековните стени и кулите бойници.

 

 

Талинските бастиони-музей Kiek in de Kok.

 

 

Морският музей-Seaplane Harbour Lennusadam.

 

 

Подводница Лембит-торпеден отсек.

 

 

Талин Зоо.

 

 

 

 

Следва...ден 13-Хелзинки.

[krasen_denev]

Ден 13-Хелзинки

Мислех как да разкажа за този ден,така че да е интересно и полезно за всички решили да посетят Хелзинки поне за ден и така се роди идеята да напиша мини-разказ,който публикувах в раздела "Пътеписи" на форума.

Ето го и него:

 

 

Все пак ще направя няколко обобщения за Хелзинки,като държа да подчертая,че това са мои виждания и не ангажирам никой с тях.

Хелзинки определено не е от градовете които ме грабват от пръв поглед.Изключвайки забележителностите/които наистина са страхотни/,нищо друго не ме грабна в града.Още повече,че там срещнахме много български цигани-тарикати, решили да се възползват от щедрата социална политика на Финландия.Градът е изпълнен с безброй големи търговски центрове и магазини и това въобще не ми допадна.Сигурно хората от северните страни харесват магазините/имайки се предвид,че през по-голямата част на годината денят е само от няколко часа/,но на мене не ми харесват.Аз предпочитам да се разхождам,да съм активен и ако мога да науча нещо ново за всяко място на което съм бил.Ако живеех там за постоянно сигурно би ми харесало,но аз гледам от камбанарията на туриста.😀 Както казах не един път вече,забележителностите на Хелзинки са страхотни и всеки трябва да се опита да ги види.Сигурен съм,че един ден ще се върна във Финландия за да видя дървените къщи в Порвоо,да разгледам Турку,да отида на север до Рованиеми за да се видя с Дядо Коледа,а и защо да не отида още по на север-там където почти никой не ходи.😉

 

Ето и още няколко снимки за цвят:

 

Ферибота се насочва към порт Хелзинки под вещото ръководство на капитана.

 

 

Порт Хелзинки с двата доминиращи пейзажа символи на града-Хелзинската катедрала и катедрала Успенски

 

 

Националната библиотека.

 

 

Площад Наринка.

 

 

Монумента на Сибелиус.

 

 

 

 

Следва ден 14....Рига и Латвия.

 

[krasen_denev]

И така......?!? Обещах си на мене а и на вас в онази оптимистична тема на @stanimir ,да завърша дневника на това пътуване  и се заемам отговорно с това.Без това не знам още колко дни ще съм си вкъщи,така че започвам,или по точно продължавам.

 

След като стигнахме до най-северната точка на нашето пътуване,дойде времето,когато трябваше да се отправим отново на юг,като крайната ни цел бе родният ни дом.Краткото разстояние от Талин до Рига се взима за не повече от четири часа,което бе причината в този ден да планираме и много странични неща.Едно от тях бе обещаното преди няколко дни повторно къпане в Балтийско море.С пристигането ни на избраното за тази цел място,пред нас се разкри невероятната гледка на безкрайния и пуст местен плаж.Плажът бе невероятно чист и бе само за нас.Температура на водата бе близо до 20-те градуса,а тази на въздуха около 23 градуса,така че не по-ниската температура на водата не води до чувство на студ.Единственото неудобство,поне на този плаж бе липсата на душове,което означаваше,че до Рига ще си пътуваме солени.

 

Латвийско плажче.........😀

 

 

..... и морж от България!

 

 

След като прекарахме няколко часа на огромния плаж,поехме към музея на Барон Мюнхаузен.Самият музей или по-точно пътищата водещи до него са маркирани със статуи на барона летящ върху оръдейно гюле,намиращи се само до главният път,така че не можете да го пропуснете,ако решите естествено да го посетите.Ексцентричният барон и неговата съпруга са живели няколко години в селцето Дунте в Латвия.Музеят изграден на това място ни разказва за жизнения път и невероятните приключенията на полковник Карл Фридрих Джером Барон фон Мюнхаузен.Музеят се намира на брега на  бистро езеро изпълнено с водни лилии и прелетни птици.Странното на този музеен комплекс е ,че всичко се заплаща и то отделно.Музеят е с цена от 3,50 евро за възрастен и 2,50 евро за ученици,детския кораб е по 2 евро за дете,пътеките са с цени от 3,50-5,00 евро за възрастен и 2,00-3,00 евро за ученици,пътеката с халбата на Барона е с цена 2,50 евро за възрастен и 2,00 евро за ученици,паркинг-2,00 евро,ако решите да си правите пикник-15 евро. Евро,евро,евро!!! Парите излитат от джобчетата ви като непотребни хартийки,но това е цената ако искате да прекарате един цял ден сред природата,далече от шума на града и нахалните туристи.

 

Музея на Барон Мюнхаузен.

 

 

 

 

Бе време да се настаним в един от отдалечените от центъра,квартали на Рига и поехме натам.Настаняването стана само по инструкции,без да се срещнем със собствениците,но всичко бе наред и ние можехме да се впуснем в опознаване на столицата на Латвия.Използвахме градския транспорт,който им е супер добре уреден и масово използван от местните жители. Срещу билет от 2 евро за възрастен и 1 евро за ученик пътувахме спокойно,наблюдавайки заобикалящата ни градска среда.Какво да ви кажа,освен,че от апартамента до центъра бяха точно 20 спирки.Първия ни досег със стария град бе след като влязохме в него от към Хотел Кемпински намиращ се само до Националната опера.Бе вече късен следобед и без да губим време се отправихме към църквата „Свети Петър” и нейната извисяващата се на 123 метра височина –готическа кула.Църквата построена през 1209 година и разширена през 15-ти век е един от символите на града и основна туристическа забележителност.До площадката за наблюдение,намираща се на височина от 72 метра се изкачвате с асансьор а билета струва 9 евро за възрастен и 3 евро за ученик.Разкриващите се панорамни градски гледки от кулата на църквата са умопомрачителни.След като напълнихме очите бе време да напълним и стомасите.След кратка разходка из изпълнените с ресторанти и кафенета,улици на старият град,седнахме в ресторанта TGI Fridays,където в този ден за всяка поръчана порция даваха още една безплатно.Ние се нахвърлихме освирепели на ребърцата,но бяхме „неприятно” изненадани от големината на порциите,а те са буквално гигантски.Освен,че се заситихме си тръгнахме от TGI  с огромно количество храна опакована за вкъщи.Продължихме с обиколката из стария град и вече със залязващото слънце се озовахме на площадчето пред  "Къщата на Черноглавите".Сградата построена през 1334 година е фамозна и с основание се води най-красивата сграда в Рига а и в цяла Латвия.Не я посетихме ,защото бе вече затворена,но ние така или иначе си я бяхме планували за посещение за следващия ден.Решихме,че това,което видяхме е достатъчно за този ден и се отправихме към вкъщи.Минахме през кварталния магазин-Rimi/предпочитахме го пред Мaxima,заради по-ниските цени/ за да напълним празния хладилник и се прибрахме.

 

Рига от високо.

 

 

 

 

Ребърца в TGI.

 

 

Къщата на Черноглавите.

 

 

Следва:

 

[krasen_denev]

Колко трудно става за писане,когато дните в пътуването напреднат?!?Вече сме в ден 15-ти и монотонността при разглеждане на европейските градове,няма нищо общо с динамиката в разказите на @ivooo и @Lindt. При нас ,обикновено деня изглежда по следния начин:закуска-градски транспорт-стар град-катедрала-улички-музей-отново улички-обяд-кафе/бира-улички-градски транспорт и накрая прибиране в дома.Стерилност,еднообразие и никаква динамика.Какво трябва да стане за да е интересно,може би да ни ограбят или измамят? Не знам! Ще се опитам да ви разкажа за този ден посветен изцяло на столицата на Латвия-Рига и дано не ви бъде скучно?!?

 

В тази ранна утрин старата част на Рига все още не бе изпълнена с туристи и това бе идеалната възможност да се разходим из малките улички и да се насладим на красиво реставрираните старинни къщи. Вървейки бавно и лежерно  стигнахме до катедралния площад /Dome square/.Той е най-големия такъв а и се явява главния площад на Рига.Изпълнен е с кафенета и ресторанти и  е заобиколен от сгради с фамозни фасади.Тук се намира и Рижката катедрала или както местните я наричат Домския събор.Построена е  в средновековния период и се счита за най-големият храм в балтийския регион.Претърпява множество реконструкции преди да добие днешния си вид през 1595 година.На катедралния орган,който е един от най-ценните исторически органи в света построен през 1885 година, все още се изнасят концерти-събитие на което щяхме да се насладим на по-късен етап през деня. Витражите в Рижката катедрала също са невероятни и изобразяват сцени от историята на самата катедрала.След  Домския събор се отправихме към  къщите –музей „Тримата братя”.Този архитектурен комплекс от три сгради включва най-старата къща запазена в Рига,датираща от 15-ти век и тя е къщата под №17.След това последователно посетихме Католическата катедрала в Рига,Рижкият замък,Англиканската църква и покрай брега на река Даугава се върнахме към Рижката катедрала. Отново се озовахме в катедралата,но този път бе с цел да се насладим на концерта  на орган изнесен от известна латвийска пианистка.Силата на звука е умопомрачителна и толкова запленяваща,че дори децата стояха безмълвни през тези четиридесет минути.Изживяването е невероятно.Това представление или други подобни от този тип препоръчвам и то силно.Повярвайте ми! Заслужава си всяко едно похарчено евро!

 

Домския площад с Катедралата

 

 

Тримата братя

 

 

Къщите в стария град изглеждат страхотно.

 

 

Рига-улички и кафенета

 

 

 

 

 

 

 

След концерта решихме да презаредим батериите и се отправихме към легендарния централен пазар на Рига.А той е една от топ забележителностите на града ,предвид факта,че се помещава в  огромните хангари за цепелини използвани през Първата световна война.Залите са огромни и изпълнени със сергии.Купихме си прясно изпечен хрупкав хляб за вкъщи,а в третия хангар,където се намират всички заведения за хранене прекарахме повече от час опитвайки различни местни храни.Централния пазар в Рига все още се води за най-големия и най-хубавия пазар в Европа. Твърдение ,с което ние сме напълно съгласни.Продължихме нашата разходка покрай каналите на Рига и така се озовахме до известния часовник Laima,който е поставен в началото на площад Независимост.Там на площада гордо се издига 42 метров монумент посветен на загубилите живота си латвийци в борбата за независимост през 1918-1920 година.Паметника на свободата се състои от 56 скулптури,подредени в 13 скулптурни групи на четири нива изобразяващи латвийската история и култура.На върха на обелиска е изобразен 9-метров образ на Свободата-млада жена с три позлатени звезди на ръце.Там,пред паметника символизиращ суверенитета на държавата.,стои и Почетната стража .Аз като военен се впечатлявам от различните парадни униформи на стражите от европейските страни стоящи на пост.Браво на момчетата/войниците! Изглеждаха много добре,а и много професионално изпълняваха служебните си задължения. В близко намиращият се парк, малчуганите нахраниха представителите на местната флора ,но не се решиха да се повозят  на предлаганата разходка из каналите с лодка.След това отскочихме и до Jacobs Barracks и Военния музей на Латвия.Непосредствено до музея е и единствената останала кула от средновековните укрепления на града.По финансовата улица Smilsu iela стигнахме отново до катедралния площад а от там в търсене на сладкарницата/еклерница Fat Cat се озовахме точно зад Кметството на Рига.Силно препоръчвам еклерницата Fat Cat.Бяхме попаднали в еклерния рай.Искам да попитам @BlackArt77,дали е посещавал тази еклерница? 

 

Паметника на свободата и почетната стража.

 

 

Laima и още един изглед към катедралата.

 

 

Стигнахме и до „Къщата на Черноглавите”.Искате ли да я посетим?  Естествено,че ще я посетим!. Речено-сторено.Първоначално известна като Новата къща,тя е построена през 1334 година и е част от ансамбъла на Рижкото кметство,но от  1522 година е преустройвана няколко пъти.През Втората Световна Война ,сградата известна като най-великолепното архитектурно бижу в Рига е бомбардирана и превърната в руини.В наше време започва изграждането на новата къща на Черноглавите и след мащабна реставрация, на 9 декември 1999 година тя е осветена.От тогава тя-"Къщата на Черноглавите" радва жителите на града и кара множеството туристи да губят говор и картина след като я видят.Срещу вход от 6 евро за възрастен и 3 евро за ученици, посетихме музея в подземието,партерния етаж и балните зали на първия етаж.

Вече в късния следобед се отправихме към спирката на трамвая,който трябваше да ни откара до дома.Но докато стигнем до спирката, последователно минахме през Голямата и Малката Гилдия и Къщата с Котката.Така  се озовахме на още един от симпатичните площади в Рига,а именно Livu square.На този площад се намира бирарията Beer House№1.Не си и помисляйте да опитате всички предлагани бири.Най-вероятно няма да можете?!? Има страхотни бири-кеф ви светли,тъмни,живи само да имате желание да пиете! След като ударихме по една бира,буквално на крак,дойде време да си тръгнем,но този път наистина не както преди два часа.Метнахме се на трамвая и се отправихме към временният ни дом.Така завърши обиколката на Рига в това пътуване.

 

Балната зала в Къщата на Черноглавите.

 

 

.....и съкровищницата.

 

 

Рига е наистина страхотна и аз я препоръчвам силно!

[krasen_denev]

Благодаря на @neuromancer за това,че раздели темата и остави тук само описанието на самото пътуване, а организацията и съветите отдели в нова тема! Сега ще ви е по-интересно,надявам се,а и така няма да минавате през онези 64 мнения предхождащи пътуването ни.

[Kalina Ivanova]

Аз изчетох всичко на един дъх. Всичко ми беше интересно...от подготовката през цялото пътуване.

Върнах се по места, които пак искам да посетя. Видях неща, които съм пропуснала да видя.

Благодаря за времето, което отдели, за да ни разходиш!

 

 

[krasen_denev]

преди 7 минути , Kalina Ivanova каза:

Аз изчетох всичко на един дъх. Всичко ми беше интересно...от подготовката през цялото пътуване.

Върнах се по места, които пак искам да посетя. Видях неща, които съм пропуснала да видя.

Благодаря за времето, което отдели, за да ни разходиш!

 

 

Още не съм свършил @Kalina Ivanova.Предстоят ни още доста дни докато се приберем до България.😉

Радвам се,че ти харесва!

[Kalina Ivanova]

преди 35 минути , krasen_denev каза:

Още не съм свършил @Kalina Ivanova.Предстоят ни още доста дни докато се приберем до България.😉

Радвам се,че ти харесва!

Чакам, чакам...хем това пътеписание не го чаках, пък толкова приятно ме изненада.

Нали имаме много свободно време...и за писане, и за четене...кой каквото си може, аз мога да чета