дневник Много километри - малко дни! Румъния,Украйна,Полша,Литва,Латвия,Естония и бонус Финландия

[krasen_denev]

преди 1 минута , Kalina Ivanova каза:

Чакам, чакам...хем това пътеписание не го чаках, пък толкова приятно ме изненада.

Ден 16:

 

За този ден бе планувано бягство от урбанистичната градска среда и гмуркането ни в красивият ландшафт на Латвия.

Как ви се струва блата-вода-деца? Доста добра и в същото време стряскаща асоциация.

Трябваше ни сутрешна подготовка и именно с това се занимавахме след обилната закуска.Приготвихме резервни дрехи и обувки,заредихме се с достатъчно количество вода,взехме и задължителния за блатата-репелент против комари,а и се приготвихме и за плаж-хавлии и плажно мляко.Тръгнахме достатъчно рано за да избегнем струпването на хора по дървените пътеки в блатата на парка и когато пристигнахме на паркинга, отстоящ само на няколко метра ,от началото на пътеката, водеща към дървените пешеходни рампи на блатата,там имаше само един автомобил.Плана се оказа перфектен. Намазахме се обилно с репелент против комари,взехме раниците и се отправихме към блатата.Децата нямаха търпение да зърнат това природно чудо и в много бързо темпо, само след няколко минути се озовахме на първото стъпало от дървената пътека.Предстоеше ни да разгледаме Голямото Кемерово блато ,което е най-популярният обект в Националния парк "Кемеру" .Има два маршрута-къс и дълъг.Ние направихме голямата обиколка,която е малко по-дълга от 3,4 километра,но на нея се намира и невероятната наблюдателната кула, от която ще можете да се насладите на уникалните блатни пейзажи,разкриващи се пред очите ви.Има и малка обиколка,дълга около 1.5 километра препокриваща се в по-голямата си част с големия кръг и която ние не изминахме.Децата при всеки удобен случай се опитваха да се намокрят,излизайки с номерата,че уж са залитнали или ,че не са видели водата и т.н.. В интерес на истината номерата им се получаваха доста добре,но от това майка им не беше много щастлива.Мир настъпваше на  изградените пейки за почивка,където сядахме за почивка ,а и за да се полюбуваме на тъмните езерца,които приличаха на големи огледала и на красивите богови дървета.Водата бе абсолютно непрозрачна и това засилваше ефекта на отразяването.Ниските богови борове, растящи, сред царството на мъховете и тъмните езера,бяха единствената по-висока растителност сред блатата,но дори и те не надвишаваха един човешки бой височина.Пейзажа бе нереален и ни напомняше на едни отдавна отминали епохи. Кемеровото езеро е любимо място на латвийските фотографи заснемащи изгреви и залези,независимо от времето на годината и метеорологичните условия.

 

Националния парк "Кемеру"

 

 

 

 

 

Дървените пътеки и боговите дървета

 

 

Можехме да прекараме цял ден в парка "Кемеру",но бях обещал на фамилията да отскочим и до близкия курорт Юрмала,за да направим и едно последно плажче за това пътуване.Най-известния курортен град в Латвия е именно Юрмала.Курорта е с формата на дълга лента и изумява със своите 32 километра дължина.Известен е сред жителите на балтийските републики а и тези на Полша,като балтийската Ривиера.Преди да стигнем до плажа,обаче ни предстоеше "зрелището" дървените старинни къщи на Юрмала.Паркирахме на успоредната на бреговата ивица  Juras iela,където има стотици да не кажа хиляди паркоместа,и то напълно  безплатни.Още със слизането от колата пред нас се разкри умопомрачителна гледка- дървени къщи в характерния за тези ширини архитектурен стил.Плажът в този момент остана някъде в необозримото бъдеще,защото трябваше да разгледаме тази невероятна архитектура. Повечето сгради са построени от балтийски,немски и латвийски архитекти, но има и произведения на руски, финландски и други архитекти. Архитектурата на Юрмала обикновено попада в класицизма, националния романтизъм и модерните стилове. Градът има официален списък на 414 исторически сгради под закрила, както и над 4000 дървени конструкции.След като се насладихме на доста от дървените къщи пръснати из целия град се отправихме към централната и най-стара улица –Джомас/Jomas iela/.Направихме един тегел от край до край по пешеходната част на улицата,разхладихме се с местен сладолед и вече в късния следобед се отправихме към плажа.Неусетно се бяха изтърколили повече от четири часа. За плажа,какво да ви кажа? Пясък-вода-деца! Отново перфектна комбинация.Плажа на Юрмала е удостоен с престижния син флаг за чистота и то напълно заслужено.Плажа е огромен а морето на повече от 50 метра е много плитко.Перфектнен е за малки деца.Има и невероятна инфраструктура с изградени всички удобства от които човек може да има нужда при една почивка.Много ни хареса! Буквално размазани от дългия и изморителен ден се отправихме към Рига за нашата последна нощувка в Латвия.

 

Къщи и то какви!

 

 

 

 

 

Плаж удостоен със син флаг!

 

 

 

За мене тези две забележителности -Националния парк "Кемеру" и Юрмала със своите дървени къщи и невероятен плаж са абсолютно задължителни за всеки решил да посети тази Балтийска страна.

 

Следва:

[ivooo]

    Красене ,

Имаш родителски задължения и още не ти се полага да правиш дивотии .

Благодаря ти за всяка снимка и написана дума . Освен че е много интересно  забавяш и превръщането на форума в БГ Мама 2 накъдето с тая карантина  устремно се е запътил 🙂 .

[krasen_denev]

преди 8 минути , ivooo каза:

 Благодаря ти за всяка снимка и написана дума . Освен че е много интересно  забавяш и превръщането на форума в БГ Мама 2 накъдето с тая карантина  устремно се е запътил 🙂 .

Благодаря ти за хубавите думи!

 

 Забелязвам,че има огромно раздвижване ,особено в дневниците, описващи пътешествията на видни магеланци.Сега и @Граф Вронски,започна да описва своето пътуване,прибавям испанското приключение на @Radnev,африканското на @Lindt, подробните разкази на @AlexandraKo ,дневника за Нова Зеландия на @wiliko,южно-американското приключение на @ЕмиЖор ,а и аз се опитвам да пиша,така че има светлина в тунела.

Ти вземи започни някой нов разказ. Сигурен съм че имаш някой скрит коз в ръкава и сега е момента да го извадиш.Както е казал Мечо Пух -"Колкото повече-толкова повече".

 

[Lindt]

преди 11 минути , krasen_denev каза:

Благодаря ти за хубавите думи!

 

 Забелязвам,че има огромно раздвижване ,особено в дневниците, описващи пътешествията на видни магеланци.Сега и @Граф Вронски,започна да описва своето пътуване,прибавям испанското приключение на @Radnev,африканското на @Lindt, подробните разкази на @AlexandraKo ,дневника за Нова Зеландия на @wiliko,южно-американското приключение на @ЕмиЖор ,а и аз се опитвам да пиша,така че има светлина в тунела.

Ти вземи започни някой нов разказ. Сигурен съм че имаш някой скрит коз в ръкава и сега е момента да го извадиш.Както е казал Мечо Пух -"Колкото повече-толкова повече".

 

Аз съм от тези, които все още работят, при това на терен. Иначе планувам да довърша и  преживяването в Мабул, за да видиш ти какво е лишен от динамика разказ 🤣 Ако положението продължи, Жижо прогнозира да споделя и за лагера в осми клас, освен близките ни срещи със съседката. 

По принцип дневниците се делят на такива, които те образоват и подготвят за описаното място, и такива, които си лялят до безкрай за това какво им се случва на тях и какво виждат и усещат, но без подготовка и задълбочено познание. Та без яснота какво ще правиш точно, редовно има излишна динамика, дори да сме отишли в Рим за втори път.  

Снимките ти са страхотни! В момента ми се виждат по-далечни и недостъпни от моите и бих ги сложила без замисляне в календара или на десктопа си. Особено кафенето на пъстра уличка, огряна от слънце ме кара силно да мечтая за този свят. 

 

[krasen_denev]

Ден 17.

 

Дойде времето,когато трябва да кажем довиждане на Латвия и да продължим към следващата ни цел в това пътуване-Варшава.Предстояха ни едни 700 километра в път,затова организацията ни бе стройна и рано-рано сутринта напуснахме още несъбудилата се латвийска столица.Почивка бяхме предвидили да направим при литовския град Шауляй и неговата топ туристическа и религиозна забележителност -"Хълма на кръстовете". Според интернет страницата Уикипедиа,кръстовете през 2014 година са над 200 хиляди,но сега според мене са може би и над 300 хиляди.Толкова много кръстове, а и статуи на Дева Мария на едно място ,едва ли има другаде по света и точно това е впечатляващото на "Хълма на Кръстовете".Тук кръстове поставят не само католици а и православни християни.Ние също оставихме с надеждата да ни споходи късмет и благоденствие.Толкова рано бяхме дошли,че местните търговци още не бяха отворили а на Хълма нямаше нито един турист и поклонник.Това ни даде пълната свобода да се разходим необезпокоявано из огромната маса от кръстове,като обърнахме внимание дори на различните по изработка и размер кръстове и посланията оставени към тях.За мое съжаление изгряващото слънце се падаше точно срещу нас и снимките не се получиха много добре,така че ако решите да посещавате това място с цел да го заснемете,то си го планувайте за следобедните часове или по залез слънце.След като закусихме/нещо което не бяхме направили,поради ранното тръгване от Рига/ и посетихме wc-то,се метнахме на колата с мисълта да взема оставащите 550 км. максимум с едно спиране.Заредих гориво на близката до града бензиностанция.Защо ви казвам това? Горивото в Литва е най-евтиното от целият този регион на Европа/Латвия,Естония,Полша,Словакия,Унгария / и съвсем малко по-скъпо от това в Украйна.Затова зареждайте смело когато сте в Литва,няма да се набутате а напротив,разликата в цената хич не е малка.Допълнително в неделя има още някакви намаления и така цената за литър дизел бе малко под 2 лв. Пътят до Варшава е доста натоварен,нещо което е характерно за всички полски пътища.

 

"Хълма на Кръстовете"

 

 

 

 

Пътувахме без проблеми,до около 100-на километра преди Варшава,където някъде напред на магистралата бе станало пътно-транспортно произшествие.От многото странстване из Европа ,съм се  научил да шофирам като европеец и да спазвам техните начини за престрояване при възникване на екстремна ситуация.И така движейки се в най-лявата скоростна лента,виждайки,че колите пред мене намалят скоростта си рязко,пуснах аварийните светлини и се изнесох максимално в ляво излизайки от маркировката,само до бетонните блокове разделящи пътните платна.Колегата който "летеше" зад мене явно се бе заблял някъде и видя много късно пуснатите от мене аварийни светлини.Опита се да спре с натискане на спирачки и пищене на гуми,но колата му продължаваше да ни приближава.Аз нямах къде да отида,но той взе,че пусна спирачката и в последния възможен момент мина вдясно от мене,точно в тази празна лента,която европейските шофьори са научени да оставят за да могат да минат автомобилите със специален режим.Спря след повече от 50 метра.Нали се сещате,какво щеше да стане с децата,които спяха на задната седалка. Жената се разплака,а аз седях безмълвен и не вярвах,какво щеше да ни се случи.Не знам дали ни споходи късмета от поставените кръстчета на "Хълма на Кръстовете",но се радвам,че точно този ден бяхме там.Няма да ви казвам следващите два дни колко свещи запалихме в църквите пръснати из Варшава. 

Ранният следобед вече се бяхме настанили в бюджетния Ibis в две двойни стаи,взети на промоцията за която сподели @stanimir.Благодаря ти Стан!

След,като се освежихме веднага поехме към парка Лазенки.Парка е доста обширен,но е много добро място за посещение особено ако сте с деца.След толкова много часове прекарани в колата,двамата ми синковци бяха като отвързани.Разгледахме Водния дворец/Лазенковския дворец/ само отвън,защото в неделя двореца бе затворен и по широките паркови алеи продължихме нашата разходка из парка.Много приятна бе частта от парка около паметника на Шопен.Там бе обособен кът за почивка с множество удобни шезлонги,на които с книга в ръка можеш да се откъснеш от заобикалящата те градска среда.Поради това,че бе станало късно следобед или това,че бяхме насред растителност и езера,започнаха да се активизират комарите и ние решихме да се спасим от тази напаст, хващайки градски транспорт,който да ни откара до Стария град.

 

Водния дворец-изглед от север.......

 

 

........ и от юг.

 

 

Разполагахме още с много часове дневна светлина и решихме максимално да ги използваме. Нашата разходка започна от църквата "Св.Йосиф",минахме покрай Президентския дворец,църквата на "Кармелитите",Музея на миниатюрите и ярко жълтата фасада на базиликата "Св.Ана",за да се озовем но точката за срещи на местните младежи-Колоната на Сигизмунд.Първоначалното впечатление от полската столица бе....УАУУ!!! Невероятен град! Бяхме на входа на Стария град/Stare Miasto/.Продължихме покрай Кралския замък,историческия център,Катедралата "Св. Йоан Кръстител" за да стигнем до крайната ни цел за деня-Пазара на Стария град.Трябваше да си починем малко за да можем да се върнем,поне до спирката на автобуса.Тази малка почивка неусетно се превърна в голяма.Толкова е магнетично и красиво това място,че не искахме да си тръгваме.Стояхме на пейките и мързеливо дъвчейки взетите от близкото заведение за бързо хранене-сандвичи ,наблюдавахме художниците,как рисуват заобикалящите ни сгради и фасади.По пътя на обратно,влязохме в няколко от църквите и запалихме свещички,че нали бяхме големи късметлии в днешния ден?!? Прибрахме се в хотела,за да съберем сили,които щяха да са ни нужни за следващия ден,посветен на невероятната Варшава.

 

 

Президентския дворец.

 

 

Базиликата "Св Анна"

 

 

Колоната на Сигизмунд и Кралския Дворец.

 

 

Пазара в Старо Место.

 

 

 

 

Центъра в пълния му блясък-снимка от спирката от където си хващахме автобуса.

 

 

 

Следва:

 

[Мирослава Ш.]

Браво!Добре ти се получава, дневника! 

Частта с пътуването ви през Украйна е страхотна.Малко хора ходят по тези места.

Виждам,че от първата ти публикация до последната са изминали повече от десет месеца.Не се ли объркваш  и не забравяш ли детайлите при такива дълги пътувания?

Снимките са уаууу!    Продължавай моля!

[krasen_denev]

преди 1 час, Мирослава Ш. каза:

Виждам,че от първата ти публикация до последната са изминали повече от десет месеца.Не се ли объркваш  и не забравяш ли детайлите при такива дълги пътувания?

Снимките са уаууу!    Продължавай моля!

Ако нещо съм забравил,преглеждам хронологията и последователността на снимките ми и така спомените се връщат.Също така ползвам карти,брошури,пътеводители и материали,които си пазя от самото пътуване.

Не остана много до края на пътуването,но да ще продължа.😉

[krasen_denev]

Ден 18-част първа.

 

Този 18-ти ден от нашето пътуване и явяващ се втори такъв в полската столица,бе малко по специален за нас.Стана ни нещо като традиция в последните години да празнуваме рождения ден на малчугана някъде в чужбина и тази година не изневерихме на тази традиция.Чуденката бе ,как и къде да отпразнуваме рождения ден,така ,че да му остане като приятен спомен.След фиаското предходната година при посещението на двореца Версай,сега решихме да отидем на наистина впечатляващо според всяко дете място-Център на науката "Коперник".Бяхме там още с отварянето му и въпреки това, вече имаше множество групи ученици,които влизаха доста бързо предвид това,че бяха с организирани посещения.Докато си купим билети и влезем, в научния център вече щъкаха стотици малчугани.Започнахме нашата обиколка от първия етаж и след това се качихме на втория етаж и докато разгледаме и се включим в някой игри и научни експерименти, два часа от деня бяха отлетели Има и трети етаж /явява се покрива на сградата/,на който

има изградена градина. Аз ви предлагам да направите посещението по обратния ред и първо да се качите на втория етаж,защото така ще имате достъп до повече незаети от децата научни експерименти. А и да ви кажа,че от кафето на второ ниво се разкрива красива гледка към река Висла и Националният стадион.Реално в Научния център "Коперник" може да се прекара цял ден,но рожденика и батко му и след тези два часа бяха адски доволни и се съгласиха да продължим към следващото предизвикателство.

 

Център на науката "Коперник"

 

 

Бяхме им подготвили още изненади,така че продължихме нататък.Хванахме си метрото от близката метро-станция носеща името на Център на науката "Коперник" и след като се прехвърлихме от линия М2 на линия М1,слязохме на метро-станция Swietokrzyska.С излизането на повърхността,пред нас се разкри огромния Двореца на Културата и Науката.Аз лично си мисля,че това е символа на Варшава и най-емблематичната сграда за града.Ако ви попитат с коя сграда асоциирате Варшава,то съм сигурен,че в съзнанието ви първо ще изскочи Двореца на Културата и Науката.Това бе и сградата,която аз исках непременно да посетя и максимално да разгледам.Двореца на Културата и Науката е с гигантски размери! Вътре се помещават няколко театъра-мисля,че четири на брой,Природо-научния музей,огромна Конгресна зала,Музея на играчките,Музея на железните фигури и още и още музей и галерии.Ние решихме,първо да го обиколим отвън за да видим заобикалящите го площади ,но само след 10 минути ходене се отказахме.През тези минути успях да убедя останалата част от фамилията,че на терасата е супер яко и така с билети в ръка си зачакахме реда пред асансьорите,които щяха да ни качат на 115 метра височина.

Гледката към града,разкриваща се от тази височина е страхотна.Мъниците и жената бяха във възторг от видяното.Все пак се страхуват от височини и не всеки път се качват с мене по разните му кули и наблюдателни площадки.Не знам дали от мащаба на сградата или от загражденията по парапетите,но този път те не излязоха от зоната си на комфорт и с удоволствие споделиха с мене преживяването -"да видим Варшава от високо".Хора,да ви кажа честно,голям кеф ми беше,там-горе на 30-тия етаж,а и времето бе много хубаво.

 

Двореца на Културата и Науката

 

 

Гледки към града от площадката на 30-тия етаж.

 

 

 

 

Следваща спирка в нашата програма,бе Музея на железните фигури.То не е точно музей а е изложба,но ние така си го наричахме.Е тука,вече децата изпаднаха в невероятна еуфория,предвид факта,че можеха да се качват в експонатите.Трансформърси,Междузвездни войни,Пришълеца,Батман, коли-всякакви, мотори и какво ли още не.

Дали си заслужава,отделеното време и платения не малък вход?       Да,да и пак абсолютно......да!

Ако не вярвате на мене,питайте децата?!?

 

След толкова много удоволствия,бе време да помислим и за коремите си.Часовника показваше два следобед и сега бе момента да потърсим ресторанта отбелязан на картата на двореца.На етаж минус 1 на Двореца на Културата и Науката има ресторант с готвена топла полска храна,която е и доста евтина.

Много месни,които работеха в двореца се хранят в този ресторант,затова не се учудвайте ако няма свободно място,когато отидете.За наш късмет имаше една свободна маса,която ние веднага заехме.Такова тъпкане падна,че храната стигна до гърлото ми и притисна сънната ми артерия.Толкова ми се приспа,че през акъла ми минаваха мисли само за легло и аз изпънал се на него.Легло нямаше,но забележителности за разглеждане колкото искаш.

За втората половина от деня ще разкажа в следващия пост.

 

Хубава масичка и столчета.

 

 

Музей и желязо.

 

 

Следва:

[Captain45]

Благодаря за споделянето! Аз от 2-3 години имам подобен план, но с кемпер, но без Молдова и Укарайна, плюс Санкт Петербург и няколко дена повече във Финландия. Но все не успявам да намеря нужното време и го отлагам. Та сега  с твоя разказ го  минах виртуално. 🍺

[Zara]

krasen_denev,

Много ми хареса лекотата, с която разказваш. Прекрасни места, хубави гледки, исторически подсказки, мноооого хубави снимки. При възможност ще чета твои пътеписания с приоритет. Благодаря за отделеното време!

[krasen_denev]

преди 9 часа, Captain45 каза:

Благодаря за споделянето! Аз от 2-3 години имам подобен план, но с кемпер, но без Молдова и Укарайна, плюс Санкт Петербург и няколко дена повече във Финландия. Но все не успявам да намеря нужното време и го отлагам. Та сега  с твоя разказ го  минах виртуално. 🍺

Ние в Молдова не ходихме. Минахме през румънската област Молдавия, защото от там ни бе пътя за Украйна.Реално ако махнеш тези седем дни в които ние прекарахме в Румъния и Украйна,то можеш спокойно да направиш Санкт Петербург за три-четири дни и да добавиш три дни повече и за Финландия и програма ти е готова.

преди 5 часа, Zara каза:

krasen_denev,

Много ми хареса лекотата, с която разказваш. Прекрасни места, хубави гледки, исторически подсказки, мноооого хубави снимки. При възможност ще чета твои пътеписания с приоритет. Благодаря за отделеното време!

Огромно благодаря за хубавите думи! Ще се старая да разказвам и да пиша.Дано да имам повече време за това.

[krasen_denev]

Продължавам разказа от там до където бях стигнал.Вече с пълни кореми продължихме с опознаването на Варшава.Този път се качихме на трамвай,които ни откара близо до бароковия дворец Красински.С качването на трамвай,успяхме да направим голям шлем 🚇-🚋-🚌,използвайки всички видове градски транспорт и то без да ни е било някаква цел.За съжаление парка към двореца може да бъде посетен само след влизане в самия дворец,затова ние го пропуснахме.За сметка на това се помотахме покрай колоритната сграда на Върховния съд и Паметника на Героите от Варшавското въстание.Монумента е разделен на секции и е една от най-посещаваните забележителности на града.На същия този площад Красински се намира и представителната катедрала на полската армия,известна още като църквата на " Дева Мария-Кралица на полската корона".В подземията на църквата има изграден музей свързан с историята на полската армия и ако мислите,че ще ви е интересно можете да го посетите.Ние нямахме време за него или поне не бе включен в плана за деня.

 

Върховния съд......

 

 

..... и Паметника на Героите от Варшавското въстание.

 

 

Търсещи основно сенките,поради голямата жега в тази част от деня,ние вървяхме по малките и сенчести улички и така се озовахме до стените на средновековна Варшава,като в основата на една от секциите от стените има изградена малка площадка с "гигантски" паметник.Не размерите са от значение тука/скулптурата е не по висока от метър/ ,огромното послание,което носи паметника на "Малкия войник".Излишно е да ви казвам,че всичко се запечатва освен в съзнанието ни и в паметта на картата на фотоапарата.

Стените ,обграждащи Стария град са много добре реставрирани и изглеждат впечатляващо,но още по впечатляващ е напълно реставрирания Барбикан.Това отбранително фортификационно съоръжение е напълно разрушено през Втората Световна Война,но след това напълно възстановено.Той е една от малкото останали реликви от сложната мрежа от исторически укрепления обграждащи стара Варшава.Не влязохме в музея,но и не ни бе цел,а жегата ни отказа да минем и по реставрираните градски отбранителни стени.

 

Стените и  паметника на "Малкия войник"

 

 

 

Барбикан

 

 

Искахме да разгледаме Новия град,който реално започва от там където свършва Барбикан.Така нареченият "Нов град".въобще не е нов.Това е квартал изграден на северозапад от крепостните стени още през средновековието и в него има много сгради свързани с историята на Варшава.Посетихме поредните няколко църкви в които запалихме свещички,разходихме се по уличките изпълнени с ресторанти и заведения  и се отправихме към Стария град,защото искахме да разгледаме един конкретен музей,преди да го затворят.

 

Красивите улици на Нове Миесто

 

 

 

 

Денят се бе почти изтърколил или по точно до края на работното време на музеите не оставаше много време,когато стигнахме до Музеят на Архиепископията на Варшава,намиращ се само до катедралата "Свети Йоан Кръстител".Тук за наше съжаление се случи малък инцидент.Вратата на асансьора хвана едно от пръстчетата на ръката на мъника и само бързата намеса на жената предотврати малкия инцидент да се превърне в голям такъв.Потече му малко кръв,но с помощта на няколко сухи кърпички и на лепенки дадени ни от уредниците на музея се справихме с кръвотечението.Уплахата му бе в повече,но и тя бързо мина.Музеят е много добре уреден и показва колекция от събрани артефакти от всички църкви във Варшава и аз силно го препоръчвам.След това се отправихме към Кралският дворец,където искахме да хванем последната група за посещение,но жената ме помоли да го пропуснем,защото обиколката траеше един час а мъникът все още не бе напълно в кондиция,предвид случилото се в предния музей,затова се отправихме към спирката от където да си хванем автобуса за хотела.По път се спряхме за да се полюбуваме на "Двореца с медния покрив",който се слави,като двореца с най-красивият дворцов площад в цяла Полша.Ох колко много бе напреднало времето,ако знаете?!? Затова се върнахме до хотела за да се освежим, а и да минем през близкия квартален магазин за да си купим нещо за вечеря,а и провизии за предстоящия на следващия ден дълъг път.

 

Музеят на Архиепископията на Варшава

 

 

"Двореца с медния покрив"

 

 

Не си мислете,че денят свърши тука.Напротив предстоеше ни още едно излизане.Решихме,че вместо да прекараме останалите около два светли часа от деня в стаята,то можем да се разходим покрай намиращата се само до хотела река Висла.Първата ни среща в тази разходка бе с монумента "Слава на сапьорите",който е един от многобройните паметници в полската столица, посветен на Втората Световна Война.Паметникът е изграден в много хубав градски парк и лично на нас ни хареса.След това от намиращата се от другата страна на булеварда спирка се метнахме на автобуса,който ни откара до видяния от нас  при пристигането ни във Варшава,парк с грандиозни композиции от шадравани.На място разбрахме,че това е популярния мултимедиен парк с фонтани на Варшава.Тези фонтани са и арена на грандиозно шоу със светлина,звук и вода.Лятно време има представление всеки петък и събота.Водата буквално оживява пред очите ви.Тук ще се почувствате страхотно,особено в топъл летен ден,какъвто бе и нашият.Понамокрихме се доста,но и не сме се пазели кой знае колко много от водата.Шадраваните се намират в подножието на Стария град,но ние решихме да изкачим стъпалата водещи ни към Новия град и от там към познатия вече маршрут през Старе место,за да можем за последен път да се насладим на великолепието на местата ,тясно свързани с историята на Варшава.Този ден бе размазващо натоварен,но без това утрешния щеше да мине изцяло в път,така,че не съжалявахме за нито една измината крачка.Бяхме много доволни,че включихме Варшава ,като част от нашето пътуване,въпреки,че се стараем да избягваме големите европейски градове.Сега бе време да починем,за да имаме сили за утрешния ден,за който ще разкажа в следващия пост.

 

монумента "Слава на сапьорите"

 

 

 

Мултимедиен парк с фонтани на Варшава

 

 

 

Последни снимки от Варшава по залез слънце.

 

 

Следва:

[Мирослава Ш.]

За ден и половина,доста сте разгледали от Варшава. Децата как понесоха натоварването и не им ли писва от обикаляне?

 

[krasen_denev]

преди 2 часа, Мирослава Ш. каза:

За ден и половина,доста сте разгледали от Варшава. Децата как понесоха натоварването и не им ли писва от обикаляне?

Да,понякога им писва,но само понякога. Гледам да има нещо и за тях.Никога не правя няколко последователни музея които са по-скоро за възрастни,или между посещенията в музеите ги водя на детска площадка или разхлаждащ шадраван от тези в които можеш да влизаш или минаваш.Така им задържам интереса към дадена дестинация/място.Децата се справиха с натоварването доста добре.И аз бях много изненадан от издържливостта им,защото през месец юни дните са адски дълги и аз обичам да ги използвам тези светли часове на макс.За Варшава,какво да кажа? Доволен съм от това,което успяхме да видим за периода на престоя ни и се радвам,че бяхме максимално организирани и с помощта на градския транспорт, успявахме бързо да се предвижваме от едно място на друго,за да можем да видим максимално много от забележителностите на града.

[krasen_denev]

Искам да ви споделя за една  „схема”,която съвсем случайно открих при ползване на паркинг към хотелите на Ибис.Нашета резервация бе за една+една нощувка,което ще каже,че бяхме взели стаите за първата нощувка онлайн,но за втората нощувка платихме в края на първата такава на място в хотела.Колата я прибрахме на паркингът на хотела а на рецепцията ни казаха,че ще си платим за него при освобождаване на стаята.Естествено в деня на освобождаване на хотела рецепционистите бяха други и те виждаха само втората резервация и естествено платихме паркинг само за един ден.Така спестихме едни 20 евро и почти избихме престоя в хотела,а за удобството колата да ви е под ръка да не говоря.

И още нещо?!? Всички знаем колко са малки стаите в този тип хотели,нали? Такава голяма тройна стая не бях виждал.Тройните стаи в този хотел се намираха в неговия ъгъл,поради това бяха с четири прозореца ,три единични легла и достатъчно място за да се играе футбол с балони.В това последното децата са много добри,само им дай пространство.Такова имаше достатъчно.Затова не си правете крайни заключения,защото винаги има изключения!

Извинявам се за лиричното отклонение,но исках да го напиша,защото може в бъдеще да е полезно на някой.

 

Ден 19

 

В този вече 19-ти ден от нашето пътуване имахме трудната задача да изминем голямото разстояние от Варшава до Егер,където щяхме да нощуваме.Още при изготвянето на плана за пътуването се чудех как най-безболезнено да изминем тези 650 километра ,от които повечето не бяха по магистрала и така реших да направим почивка в средновековното градче Бардейов в Словакия.Въпреки ранното тръгване от полската столица,пристигнахме в Бардейов около 14:30.Слънцето препичаше жестоко,затова без да губим време се отправихме към площада,където намерихме спасение от жегата в градските кафе-сладкарници.Студените динени напитки и огромните им мелби са страхотни+ дебела сянка бе предпоставка за дълго седене и нищо-правене.Ние обаче имахме и план за разглеждане на градчето,който в частта за посещение на базиликата и качването на нейната кула,изпълнихме само с големия синковец.Жената и мъника не искаха и милиметър да се помръднат от удобното и прохладно място,на което бяхме седнали.С големият син се отправихме към градската базилика Св. Егидий,намираща се в края на средновековния градски площад.Базиликата е със семпъл интериор,но все пак с доста внушителен и красив дървен,главен олтар.За сметка на това гледката от кулата е страхотна.От там можете да се ориентирате,къде са се издигали градските стени от които е останало съвсем малко.Не смятам да ви разказвам историята на храма,а и информация за него има достатъчно в интернет,така че ще  продължаваме нататък.Отправихме се към другия край на площада,но първо минахме да вземем и другата половина от фамилията и да изпием по един студен сок от диня.

 

Базилика Св. Егидий

 

 

Изглед към средновековния площад на Бардейов.........

 

 

и към крепостните стени.

 

 

Сок от диня и сладолед.

 

 

Симетрия.

 

 

 

На противоположния край на площада няколко дърводелци от различни страни изработваха дървени статуи,като това събитие бе част от някакви празненства на града,провеждани под егидата на местната власт.Доста поседяхме и погледахме ,как дървените дънери се превръщаха в изящни скулптури и само вдигащият се фин прах от дървесина,който полепваше по потните ни тела ни накара да продължим с разходката.Разходка е силно казано,предвид  компактността и малката площ на средновековен Бардейов.Следващото интересно място на площада бе при паметника на палача.Децата се позабавляваха коленичейки под брадвата на палача за извършване на обезглавяване а аз с кеф ги снимах и се радвах на искрените им усмивки.Да знаете от мене,че Бардейов е скрит диамант на туристическата карта и именно трудното му достигане го запазва от тълпите на масовия турист.Неусетно времето започна да напредва и ние се отправихме към градския музей,който се намира само пред базиликата.Там имаше изградени освежителни тунели и вместо да разгледаме музея,предпочетохме да се поохладим и понамокрим.Наближаваше 17:00 часа а имахме още доста път пред нас,така че решихме да кажем довиждане на града,който е в Списъка на Юнеско за световно културно наследство –Бардейов и да се отправим към нашата следваща цел,а именно унгарския Егер.

 

Изглед на площада от противоположната му страна.

 

 

Творци с резачки и длета.

 

 

Палачът очаква началото на екзекуцията.

 

 

Панорамите по частта от пътя през Словакия са впечатляващи,доминирани от множеството замъци и красиви пейзажи и именно поради тази причина бързо и неусетно стигнахме до границата с Унгария.Нямахме винетка и затова спряхме на пункта за закупуване на винетки при Торньошименти или както там се произнася на унгарски и започна едно чакане,има няма два часа.Множество шофьори на тирове приключваха деня и чакаха да си вземат надплатените пари за магистрали,а това отнема време.Съжалих,че не си купих винетка предварително, а и плащането на тази граница става само в брой.Винетката ми струваше 16 евро,при 12 евро ако си я закупиш от интернет,така че на преминаващите от там ще дам съвет да си закупят предварително винетен стикер.така ще спестят пари а и най-важното много време.Бе минало вече 21:00 часа, когато се настанихме в симпатичния ни апартамент в Егер,който щеше да бъде наш дом в следващите две вечери.За този ден останаха само сили да отидем до един от градските търговски центрове за да си купим храна и напитки.За следващия ден ни предстоеше доста обикаляне,така че бе време да се метнем по леглата.

Ще се видим отново….в Егер,но за това в продължението!

 

Следва:

[krasen_denev]

Ден 20

 

Не знам дали не ви дотегна вече това пътуване,но то си е такова, дълго и триседмично и няма как да прескоча някоя част от него.Така бавно и славно вече сме „почти” у дома,но докато това стане има още няколко дни и този е един от тях.

Отдавна  исках да посетя Егер и това пътуване превърна това желание в реалност.Преди много години бях гледал филма „Звездите на Егер” и още от тогава имам интерес към града.Егер е град с много забележителности  и исторически обекти и ние нямахме търпение да го опознаем.Според синоптиците денят щеше да е много горещ със стойности на температурата близо до 40-те градуса,затова още рано-рано по хладно започна нашата разходка из града.Апартамента ни се намираше близо до  центъра,затова само след пет минути крачехме по улиците на стария град.Първо минахме покрай католическата „Св.Бернат” и през малките централни улички стигнахме до централния площад на града-Добо Ищван.Всичко в този град исторически е свързано с Добо Ищван и борбата му срещу отоманските поробители.Бяхме се отправили към  крепостта на Егер,но първо си купихме студена вода от централния супермаркет на SPAR.Много е важно да си подсигурите вода,особено в топъл летен ден,защото в крепостта водата е кът.Площадът е много симпатичен,но на него ще се върнем след като посетим крепостта.Изкачването до входа не е дълго но склона е стръмен и докато стигнете до касите ще изплезете езици или поне ще сте вир вода потни.Егерската цитадела е много добре запазена.Тя не е разрушена през Втората Световна Война и е в този вид от 600 години.В крепостта има няколко музея и ние ги посетихме всичките.Музея на Добо Ищван се намира в Епископския дворец в крепостта.Най-впечатляващото на тази крепост освен историята свързана с нея е невероятната гледка разкриваща се към града от бойните и кули.

 

„Св.Бернат”                                                                                       Църква "Антоний от Падуа"

 

 

Площадът с монумента на Добо Ищван.

 

 

и още от центърът на града.

 

 

Цитаделата на Егер.

 

 

Улици в Егер.

 

 

 

Бяха минали близо два часа от както влязохме в крепостта ,когато водата ни свърши а и наближаваше обяд.Жегата и липсата на вода,бяха достатъчен аргумент за  да си тръгнем от Цитаделата на Егер. Отправихме се към центъра  и отново в магазина.Този път за сладолед и вода.След като поехме живителна доза вода и си разхладихме със унгарски сладолед ,посетихме бароковата църква "Антоний от Падуа".Църквата е призната за една от най-красивите барокови църкви не само в Унгария но и в цяла Централна Европа.Вътре бе доста прохладно и ние намерихме спасение от жегата.След като разгледахме църквата трябваше да намерим университета Естерхази Кароли,за да посетим Епархийската библиотека.Цената за входа е 1000 форинта,но за тези пари получавате невероятно преживяване.Библиотеката е дом на много ценни ръкописи от цяла Европа и е наистина впечатляваща.За съжаление снимането е забранено въпреки,че в библиотеката сме само ние и момичето на касата и въпреки любезността ми и молбите не ми бе разрешено да направя нито една снимка.Ще ви покажа снимки от интернет за да добиете поне бегла представа,каква красота се крие на един от етажите на университета. За да компенсира забраната за снимане,касиерката/студентка от университета/ влезе в ролята на гид и ни разказа интересни истории свързани с библиотеката,включително и за инцидент при който двама човека са паднали от стръмните стълби водещи към вторият етаж на библиотеката.От този инцидент нататък управата на университета взела решение да забрани достъпа до второ ниво и така за посещение е останало само първото ниво.В същата сграда се намира и музеят Камера Обскура. Атракциите са разположени на няколко етажа и включват музей на астрономията на 6-ия етаж на източното крило, съдържащ астрономическо оборудване от 18-ти век, вълшебна зала с интерактивни експериментални устройства, планетариум с редовно планирани шоу програми и панорамна тераса. На 9-ия етаж на височина от 54 метра се намира изумителната камера обскура, „окото на Егер“, проектирана през 1776 г., за да шпионира града в реално време.Ние бяхме дошли само заради библиотеката и посетихме само нея,за което сега малко ме е яд,но минало-свършено.Времето назад не можем да върнем,затова гледаме само напред.😉

 

Епархийската библиотека в университета Естерхази Кароли-снимки от интернет

 

 

Преди да се приберем в апартамента ни остана само още едно място за посещение а именно катедралната базилика  „Св. Йоан Апостол” или накратко Егерската катедрала.Отново намерихме спасение от жегите,този път в Eгерската катедрала.Разгледахме я  обстойно и се отправихме към дома.Беше минало два следобед и температурата стигна максималните си стойности.Ние се прибрахме и зачакахме да отмине жегата.

 

„Св. Йоан Апостол-Eгерската катедрала

 

 

 

Част от семейството реши да поспи а аз си отворих няколко бири и започнах да чета събраните исторически материали и брошури,като и пътеводители за града.За пореден път се убедих,че града предлага за всеки по нещо.Много рекламирани и абсолютно задължителни за посещение се явяваха турските бани с минерални извори.Сред повечето туристи, Егер е известен именно с минералните си извори.Нещо като нашия Хисар.Ние обаче нямахме никакво желание да се „варим”в топлата вода след цял ден „пържене” под жежкото слънце.Затова изчакахме и с нови сили малко след  18 часа отново бяхме из улиците на града.Този път само се разхождахме.Уличките на града са много симпатични и приятни за разходка.Отидохме до минарето,което преди това бяхме зърнали и от цитаделата,но за наше съжаление то вече бе затворено.Това минаре се явява и най-северната постройка от този тип на Отоманската империя в Европа.Посещението на минарето се свежда до изкачване на спираловидно стълбище ,до балкона намиращ се на 26 метра височина ,от където се откриват панорамни гледки към целия град.След това седнахме да изпием по бира на площад  Добо Ищван.Децата отидоха да си играят/мокрят на фонтана на площада а ние се наслаждавахме на спокойствието и забавения ритъм на живот на малкия град.На път към дома минахме отново покрай Егерската катедрала,която в часовете по залез слънце изглеждаше още по впечатляваща.Егер е градче със страхотна харизма. Препоръчвам го силно, а и не е толкова далече от България.Идеален за посещение в един дълъг уикенд петък-неделя.

 

Площад  Добо Ищван -тогава,когато слънцето вече е поносимо

 

 

 

Най-северното минаре строено по време на Отоманската империя.

 

 

Още снимки от следобедната ни разходка.

 

 

 

Така приключи този 20-ти ден от нашето пътуване.

 

Следва:

[krasen_denev]

Ден 21 и ден 22.

 

Втората ни нощувка в Егер,трябваше да е и наша последна такава в това дълго пътуване.Трябваше да пътуваме към България в последния петък на месец юни,защото от събота границите щяха да бъдат задръстени от тълпите гастарбайтери ,прибиращи се за лятната ваканция по родните си места.Такъв беше планът,но нали плановете могат да се променят в движение?!? Жената не искаше да се прибираме все още в България и след кратко чудене,къде да идем,решихме,че ще посетим Голубац.Така хем ще сме минали проблемната унгаро-сръбска граница,хем няма да сме далече от българската такава.След 630 километра път от Егер до Голубац,пристигнахме в пограничното дунавско градче около четири и половина следобед.Любезните ни домакини и тяхната дъщеря ни посрещнаха със сложена маса за следобедна закуска и кафе.Ние искрено се зарадвахме на посрещането и докато домакина ни регистрира паспортите в полицейският участък ,ние похапнахме сладко-сладко от домашно приготвената баница/не знам така ли се казва?/.Не прекалихме с яденето,защото искахме последствие да се насладим на невероятната сръбска кухня .Бързахме да отидем до Голубацката крепост/Голубачки град/,затова тръгнахме веднага след като домакинът ни върна паспортите.Паркинга на крепостта е платен и струва 100 динара.Крепостта е със странно работно време и въпреки,че е лято тя работи само до 16:00 часа.Крепостта е изцяло реставрирана с пари по програма  „Реконструкция на крепостта Голубац” .Намиращата се на това място средновековната крепост  е контролирала движението по река Дунав и входа към ждрелото”Желязната порта”.В днешно време Голубацката крепост е един от символите на Сърбия и много посещавана туристическа дестинация.Мисля,че това е заслужено признание.Местните са постигнали много по отношение на инфраструктура  и съм сигурен,че Голубац го чака светло бъдеще и все повече и повече туристи.

 

Голубацката крепост/Голубачки град

 

 

 

 

След крепостта Голубац се върнахме в градчето и се разходихме в край-дунавския Голубацки парк.Целта на тази разходка бе да стигнем до ресторанта Златна рибка/Zlatna ribica/,който ни бе любезно препоръчан от нашите домакини.Няма да ви кажа какво количество храна се изяде за вечеря.Храната бе страшно вкусна, и за пореден път се уверихме,че сръбската кухня е една от най-вкусните в Европа. Платихме с карта,поради липсата на динари в нас,благодарихме на любезните ни сервитьори с бакшиш в евро и се прибрахме.От терасата на къщата ни се разкриваше панорамна гледка към Голубацката крепост и река Дунав.Забравих да ви кажа,че точно тук при Голубац е най-широкият участък на реката по цялата и дължина.

 

Изглед от терасата към Голубац и околността.

 

 

На следващата утрин тръгнахме рано,като решихме да си караме по царския път-магистрала-Калотина и много съжалихме.Ако бяхме минали през Видин,колкото и лош да е пътят в участъка Видин-София,пак щеше да е по-добре от почти шестте часа прикарани на Калотина.Лошото на тези шест часа е,че реално не се чака,а се предвижваш напред с милиметри.Нито можеш да загасиш автомобила,нито да отидеш да ползваш тоалетна.Това бе цената , която платихме за прекарания един допълнителен  ден в Голубац.

Гастарбайтерите,които бяха тръгнали от цяла Европа в петък ,вече бяха стигнали до нашата граница и нагло и на групи си поправяха път напред,независимо от това,че всички чакахме за едно и също.Сигурно всички сте се сблъсквали с тях,затова не смятам да навлизам в повече подробности,с цел да не обидя някого,защото само като се сетя и започвам да се ядосвам.😡

С влизането ни в Родината ,ни предстояха още около четири часа в път до Казанлък.

Така след изминали 22 дни и точно 6000 километра ,аз спрях колата точно там от където бяхме тръгнали.

Приключи едно незабравимо триседмично пътуване изпълнено с много положителни моменти,малко дертове,посетени невероятни места и пет нови държави.

 

Благодаря ви за търпението!  Написах го!😃

 

Край!!!

[Kalina Ivanova]

преди 2 часа, krasen_denev каза:

Благодаря ви за търпението

Благодарностите са от нас за толкова опознавателната разходка и за отделението време и внимание.

Толкова много факти и детайли от пътуването ви си включил, че все едно е било вчера....и как се постига това!?

Тук се засрамвам от себе си и си признавам, че седмица след пътуване не помня почти никакви дребни подробности...

Да сте здрави и все така задружни пътувайки по света!

[krasen_denev]

преди 12 часа, Kalina Ivanova каза:

Толкова много факти и детайли от пътуването ви си включил, че все едно е било вчера....и как се постига това!?

Първо искам да благодаря на тебе а също така и на всички останали,които четохте дневника,че останахте до края и по този начин уважихте труда ми!

 

Преразказването на толкова дълго пътуване и то почти една година по-късно не е въобще лека задача.Когато разказвам с факти аз използвам наличната ми информация.Често за помощ ползвам събраните от мене билетчета,брошури и пътеводители от посетените от нас места.За маршрутите и градския транспорт си помагам с Гугъл мапс.Естествено,че няма как да помня имената на стоте църкви които посетихме,а също така и номерата на линиите на метрото и автобусите.Затова си помагам с карти.Това ,което помня перфектно е точно от къде съм минал,че даже и с излишни подробности.

[Мирослава Ш.]

Пресъединявам се към благодарностите изказани от @Kalina Ivanova ! Благодаря ти и аз за разказа! Макар и виртуално,бях с вас и така посетих и аз ,всички посетени от вас места.

Искам да те попитам няколко неща:

1. Правил ли си и други подобни дълги пътувания и къде?

2. Ако отговорът на горния въпрос е положителен,би ли ни разказали за някое от тях?

 

Благодаря ти още веднъж!

[cybersimo]

@krasen_denev ами то като отмениха Европейското и не може да си направим играта за точни резултати не ти остава нищо друго освен дневници да пишеш 😉

 

Наздраве! 🍺

[krasen_denev]

На 30.03.2020 г. в 14:45, Мирослава Ш. каза:

1. Правил ли си и други подобни дълги пътувания и къде?

2. Ако отговорът на горния въпрос е положителен,би ли ни разказали за някое от тях?

Да правил съм,като най-голямото ми бе 32 дневната обиколка на Франция.Има още десетина двуседмични и в общи линии е това.

След,като отговорих на първия въпрос ,ще ти отговоря на втория така:

 

"Искам да се похваля",че заради "Новият коронавирус от Ухан",научих "Разни любопитни неща оттук-оттам",като "Какво готвите?" и "Жените ви гладят ли?".Този ред е подходящ за темата "Хумор" и в никакъв случай не "Искам да се оплача"!

 

Дано,отговорът ми те е удовлетворил!😃

На 30.03.2020 г. в 22:15, cybersimo каза:

@krasen_denev ами то като отмениха Европейското и не може да си направим играта за точни резултати не ти остава нищо друго освен дневници да пишеш 😉

 

Наздраве! 🍺

Не се кахъри за Европейското първенство.Погледнато от другата  страна, следващите две поредни години ще има големи първенства.

Наздраве!

 

П.П. Искам да уточня,че уважавам адски много авторите на споменатите теми и не целя да обидя никого! Отговорът ми цели да донесе повече усмивки в това време на изолация и ограничения!😃😉😃 Моля ви,да не го приемате лично!

[iMari]

Красен,благодаря ти,че довърши разказа за това вълнуващо пътуване.Следя го с интерес от самата му подготовка.На някои от местата съм била и с удоволствие се върнах с твоя разказ :),но по-ценното е,че научих за много нови, част от които се надявах да посетя това лято.Живи и здрави и това ще стане!

Споменаваш,че при следващо пътуване на север искаш да посетиш Турку - понеже прави впечатление,колко подробно проучваш даден град и забележителностите в него,би ли споделил с какво този град ти е интересен?

[krasen_denev]

@Мари Николова,да искам да посетя Турку и Порвоо и да отида на север,там далече,почти до полярния кръг.Искам и се надявам един ден това да стане.

Интересът ми към Турку е чисто исторически.Все пак това е  първата столица на страната и най-стар град.Там естествено се намира най-старият замък и  и най-стара катедрала във Финландия.Има и интересни музеи,като например морският музей и корабът Суомен Йоутсен.Има невероятни увеселителни паркове/децата си бяха харесали един изграден сред дърветата,но сега не си спомням името му/ и доста добри плажове.Островите от архипелага около Турку също не са за изпускане.На тях има прекрасни плажове. Ако трябва да използвам две думи за да ти опиша града,то те ще са-история и забавление.

[lyusi]

И аз да благодаря за чудесното пътешествие из земи, по които не съм била.  Имах спомен, че съм започнала да го следя по някое време , радвам се че успях да го проследя до края след време. Чудни сте, @krasen_denev и цялото семейство, и нестандартните пътувания, които правите. Бъдете здрави!