Преходи в Рила

[ДиянаВ]

4 minutes ago, Eva eva said:

Здравейте отново, 

 

може ли да ми кажете кой сайт да гледам за прогнозата за времето? От тези, които видях събота ще вали сутринта, но след това времето е ок.  

 

Благодаря предварително 🙂

Тук планинарите препоръчват норвежците - https://www.yr.no/

Аз ги хванах веднъж с неточна прогноза, но беше за морето и не се брои 😀

[Zaro]

преди 2 часа, Eva eva каза:

Здравейте отново, 

 

може ли да ми кажете кой сайт да гледам за прогнозата за времето? От тези, които видях събота ще вали сутринта, но след това времето е ок.  

 

Благодаря предварително 🙂

 

Най-точният се намира на хижа Мальовица

 

 

 

[Tonyco]

преди 2 часа, Eva eva каза:

Здравейте отново, 

 

може ли да ми кажете кой сайт да гледам за прогнозата за времето? От тези, които видях събота ще вали сутринта, но след това времето е ок.  

 

Благодаря предварително 🙂

И аз често гледам норвежците yr.no има и приложение за телефона с widget, но не винаги са точни, на север обаче са много точни, в Русия като бяхме отговаряше абсолютно точно. Също данните се изменят много бързо и трябва често да се следи. Също гледам Accuweather и прогнозата на БАН: http://weather.bg/0index.php?koiFail=RM2bulg1&lng=0  От тези трите се ориентирам, но често се случва да дават големи разлики. 

yr.no правят прогнозите на нефтените платформи в северно море, а те жизнено важни за оцеляването на работниците там, численият им модел е доста точен, но пак казвам много често при нас се разминава, като си мисля, че основната причина е Стара планина, която променя доста рязко климата в страната. 

Като цяло го дават нестабилно времето уикенда, та се подготви за дъжд, студ и вятър най-вече, в планината вятъра е един от основните проблеми. Яке, което не пуска вятър с качулка задължително, бъф или някакъв друг вид шал и т.н. за закриване на лицето, слънчеви очила, полар за отдолу и термо бельо евентуално, ръкавици. Не трябва да има открити части по тялото при силен студен вятър. Ако завали както си трябва с вятър ставаш целия вир-вода, прогизват и крака и дрехи ако не си с дъждобран и долу и горе и с непромокаеми обувки. Раницата задължително дъждобран. Важно е ако се намокриш яко, да можеш после да се подушиш и да облечеш сухи дрехи, стоенето с мокри дрехи е опасно когато не се движиш, докато се движиш не е проблем. Тоест, ако ви хване буря и се измокрите като кучета, докато ходите никакво преобличане, чак като стигнете се преобличаш със сухи дрехи, иначе рискуваш да ви удари пак и да намокриш и сухите дрехи и да останеш без резерв като пристигнете, но това водача ще ви го каже предполагам ако се наложи. Като цяло ходенето в планината се крепи на известни принципи, които се повтарят винаги и ако ги спазваш всичко е наред. Вече при планинско бягане или колоездене нещата излизат извън тези принципи от части, но там е друго вече, на ултрите в задължителната екипировка винаги влиза термо фолио да си носиш, малко е на обем и не тежи нищо, но може да ти спаси живота ако се наложи.

[Eva eva]

В крайна сметка за Беласица все още нямам отговор. Няма какво да ги чакам повече. Записах се за прехода в Рила 🙂 Гледах прогнозата, струва ми се ок за събота и неделя. Благодаря ви още веднъж за мненията и коментарите, стискайте ми палци 🙂 Ако не пиша ..... срамът е голям 😄  Ей тук трябва да вървим 🙂 

 

 

@Tonyco, благодаря ти много за указанията! Супер си 🙂 

[Tonyco]

преди 6 минути , Eva eva каза:

В крайна сметка за Беласица все още нямам отговор. Няма какво да ги чакам повече. Записах се за прехода в Рила 🙂 Гледах прогнозата, струва ми се ок за събота и неделя. Благодаря ви още веднъж за мненията и коментарите, стискайте ми палци 🙂 Ако не пиша ..... срамът е голям 😄  Ей тук трябва да вървим 🙂 

 

 

@Tonyco, благодаря ти много за указанията! Супер си 🙂 

Няма да има срам, само кеф. Ако ви запука ще избедствате малко, но това е част от играта. 😀 Весело и чакаме снимки. 🙂

[Tonyco]

преди 5 часа, stanimir каза:

Кои декатлонски точно? 

"Скарпа" имат ли изобщо широки модели, виждал съм само тесни. 

 

https://www.decathlon.bg/mzhki-obuvki-za-prehodi-mh500--id_8493840.html Тези взех, намалени са на 110 лв, не знам бройки има ли останали, но и аз съм с широк крак отпред и първо обуване, преход 4 дни 83 км без грешка, само взех един номер по-големи. Това което пише EVOFIT е точно за хора с широки стъпала отпред и е перфектно. Новите ми обувки за планинско бягане са също с тази система, но там се казва EVADICT с 8 мм дроп, и нова твърда подметка, която помага при бягане върху камъни. Но това са обувки за планинско бягане, когато си лек без тежка раница и просто се носиш по пресечения терен, невероятни са. https://www.decathlon.bg/mzhki-obuvki-mt2--id_8552178.html При пешеходни преходи с тежка раница, първите са незаменими. И при двата модела сцеплението на подметката е феноменално, дори при катерене по скала както е от видеото ми от 80-те км през централен балкан, нямат грешка, не се пързалят и осигуряват невероятно сцепление с всякакви пресечени терени. При обувките за планинско тичане сцеплението е по-добро от тези за преходите, стъпвам върху всичко сигурно, че няма да се подхлъзна, дори и върху мокри камъни. 

[П.Кръстев]

преди 3 часа, Eva eva каза:

Здравейте отново, 

 

може ли да ми кажете кой сайт да гледам за прогнозата за времето? От тези, които видях събота ще вали сутринта, но след това времето е ок.  

 

Благодаря предварително 🙂

Аз използвам приложението на Windy за времето, страхотно е. Има информация от всички метеорологични агенции и може да сравняваш, за нашите ширини най-точна е Европейската. Също така имат и друго приложение с офлайн карти за преходи, в Патагония и двете ми свършиха чудесна работа!

 

https://www.windy.com 

[Eva eva]

Ето ме, завърнах се, жива съм 🙂 Като цяло беше страхотно, но този преход не беше за мен 🙂 Издържах, но бавно и трудно. Определено другия път ще избера нещо по-леко. Най-ужасният момент беше когато стигнахме Урдини езера и трябваше да се катерим нагоре по едни камъняци. Вече бях доста изморена и това ми дойде доста тежко, получих зверско сърцебиене, на няколко пъти за малко да се изтърся надолу. Нямах сили и да снимам вече. В х. Иван Вазов като цяло нямаше изненади, бях подготвена, голяма мизерия 🙂  Сърцебиенето ми продължи и през нощта и почти не мигнах. На другия ден пих валидол и бях по-добре, изкачихме Отовишки връх, голяма красота. След това тръгнахме към Зелени рид и с моя късмет... имаше мъгла и не можахме да видим 7-те рилски езера отвисоко 😞 

Много съм доволна от декатлонските обувки, чисто нови, наобувани, обаче нито пришка, нито нищо. Супер са ми краката.

Доволна съм, но следващия път по-лек маршрут и по-хубава хижа 🙂 

Благодаря ви още веднъж за помощта 🙂 Качих снимки в секцията "В момента съм".

[tch]

преди 5 минути , Eva eva каза:

Ето ме, завърнах се, жива съм 🙂 Като цяло беше страхотно, но този преход не беше за мен 🙂 Издържах, но бавно и трудно. Определено другия път ще избера нещо по-леко. Най-ужасният момент беше когато стигнахме Урдини езера и трябваше да се катерим нагоре по едни камъняци. Вече бях доста изморена и това ми дойде доста тежко, получих зверско сърцебиене, на няколко пъти за малко да се изтърся надолу. Нямах сили и да снимам вече. В х. Иван Вазов като цяло нямаше изненади, бях подготвена, голяма мизерия 🙂  Сърцебиенето ми продължи и през нощта и почти не мигнах. На другия ден пих валидол и бях по-добре, изкачихме Отовишки връх, голяма красота. След това тръгнахме към Зелени рид и с моя късмет... имаше мъгла и не можахме да видим 7-те рилски езера отвисоко 😞 

Много съм доволна от декатлонските обувки, чисто нови, наобувани, обаче нито пришка, нито нищо. Супер са ми краката.

Доволна съм, но следващия път по-лек маршрут и по-хубава хижа 🙂 

Благодаря ви още веднъж за помощта 🙂 Качих снимки в секцията "В момента съм".

Сърцебиенето ще е било от вълнение, не от уморa 🙂 

[Tonyco]

преди 1 час, Eva eva каза:

Ето ме, завърнах се, жива съм 🙂 Като цяло беше страхотно, но този преход не беше за мен 🙂 Издържах, но бавно и трудно. Определено другия път ще избера нещо по-леко. Най-ужасният момент беше когато стигнахме Урдини езера и трябваше да се катерим нагоре по едни камъняци. Вече бях доста изморена и това ми дойде доста тежко, получих зверско сърцебиене, на няколко пъти за малко да се изтърся надолу. Нямах сили и да снимам вече. В х. Иван Вазов като цяло нямаше изненади, бях подготвена, голяма мизерия 🙂  Сърцебиенето ми продължи и през нощта и почти не мигнах. На другия ден пих валидол и бях по-добре, изкачихме Отовишки връх, голяма красота. След това тръгнахме към Зелени рид и с моя късмет... имаше мъгла и не можахме да видим 7-те рилски езера отвисоко 😞 

Много съм доволна от декатлонските обувки, чисто нови, наобувани, обаче нито пришка, нито нищо. Супер са ми краката.

Доволна съм, но следващия път по-лек маршрут и по-хубава хижа 🙂 

Благодаря ви още веднъж за помощта 🙂 Качих снимки в секцията "В момента съм".

Е браво, направо в дълбокото. 🤟 Сърцебиенето да, на психическа основа, не е от натоварването, превъзбудила си се. За х. Иван Вазов, баш пък мизерия... това е хижа все пак, до която всичко се носи с мулета, няма път за кола. Ако някой смята, че може да я поддържа по-добре, да се пробва, еле пък при този наплив. 🙂 Декатлонските обувки са чук да. 🙂 

[master_of_germs]

преди 3 часа, Eva eva каза:

Ето ме, завърнах се, жива съм 🙂 Като цяло беше страхотно, но този преход не беше за мен 🙂 Издържах, но бавно и трудно. Определено другия път ще избера нещо по-леко.

Точно за тебе си е бил преходът! 🙂 Щом в третото изречение от поста ти присъства ДРУГИЯ ПЪТ, значи преходът е бил точно за тебе. Да те натовари до степен да покажеш максимума си, но не и да те презори и да те отврати, че да не искаш повече да стъпиш на планина, а да искаш още! 🙂

@mary_shery, ако намери време и желание, може да сподели, преди вече не знам си колко години каква програма в Рила ѝ бях спретнал за бойно кръщение по баирите 😄

 

Моето кръщение на нещо различно от разходка по Витоша, беше зимна Мальовица. Без котки, без грам екипировка... Кубинки, дънки, шушляково яке. Само едни гети ми намериха, ама пък бихме пъртина в над метър сняг 😄

[tch]

преди 58 минути , master_of_germs каза:

Моето кръщение на нещо различно от разходка по Витоша, беше зимна Мальовица. Без котки, без грам екипировка... Кубинки, дънки, шушляково яке. Само едни гети ми намериха, ама пък бихме пъртина в над метър сняг 😄

В двете посоки не са ли 8-9 часа при зимни условия?! Водачите, с които си тръгнал и те са за бой 😄 

[master_of_germs]

преди 55 минути , tch каза:

В двете посоки не са ли 8-9 часа при зимни условия?! Водачите, с които си тръгнал и те са за бой 😄 

А, надолу по найлон на някои места, та стана по-бързо. Не помня вече колко е било като време тогава, преди двайсет години беше. Мъглата помогна да не се уплашим от гледките 🙂 Всички се справихме, бз проблеми, но имаше двама двуметрови юнаци основно да бият пъртината. Аз носех повечето багаж и въжетата, като новобранец 🙂 То всички бяхме състуденти тогава, четвърти курс в медицинския (освен един грък-метълист, учеше китара в музикалната академия. ама май основно се справяше със шеста струна басовете 🙂 ), "водачът" ни и той, даже сме градски с него, но ходеше по баири още от гимназията. Та там още не беше за бой 😄 Че то, в сравнение с нас на хижата имаше къде по-откачени люде... В седми месец бременни дами тръгваха да правят нощен зимен пълен мальовишки траверс през Петлите. В сравнение с тях нашите двуметрови метълисти просто изпиха туба вино, запалиха черни свещи, чертаха восъчни пентаграми и се чудеха дали да направят дисекция на хижарския котарак, ама точно по учебник... Е, да, и не оставяха другите да спят, щото дънеха яко метъл. Моя гръб го бяха натоварили и с музикална уредба Само до хижата, де, не до върха). 😄

 

Та чак за бой водачът ни тогава не беше... все още 😄 😄 😄

И, окрилени от тоз подвиг наш чутовен, зимна Мальовица да качим, че и да не се изморим кой знае колко (тренирани си бяхме всички, де), решаваме две седмици по-късно, в най-грозната зима (началото на март), при паднала лавина предния ден, да пробваме Вихрен по Джамджиев ръб... 😮

Е, тука вече водачът беше за бой... Не помня дали съм го писал във форума. Със сигурност на сБирки съм го разказвал. Но тука е за Рила и ще е спам.  Знам само, че щом тогава успях да се прибера в хижа Бъндерица, па макар и лазейки на 4 крака, и пак поисках да отида на планина, вече бях безвъзвратно заразен... Но е факт и че оттогава нещо избягвам да ходя на планина зимата. Не съвсем, но доста рядко тръгвам.

 

[tch]

преди 20 минути , master_of_germs каза:

И, окрилени от тоз подвиг наш чутовен, зимна Мальовица да качим, че и да не се изморим кой знае колко (тренирани си бяхме всички, де), решаваме две седмици по-късно, в най-грозната зима (началото на март), при паднала лавина предния ден, да пробваме Вихрен по Джамджиев ръб... 😮

 

Срам не срам, аз и лятото не съм го минавал, че всяка година има по 1-2 паднали оттам 😄 

[master_of_germs]

преди 21 минути , tch каза:

Срам не срам, аз и лятото не съм го минавал, че всяка година има по 1-2 паднали оттам 😄 

Нищо срамно няма...

Аз чак след двайсет години го направих... преди две седмици. 😄  Яловарника в началото на септември ми се видя далеч по-труден, хем случихме на време, когато вятърът можеше да отвее спокойно някой от нас (по-леката категория, да се чете @mary_shery) през Джамджиевия ръб в Казана.

[Zaro]

На 19.10.2020 г. в 15:09, Eva eva каза:

Ето ме, завърнах се, жива съм 🙂 Като цяло беше страхотно, но този преход не беше за мен 🙂 Издържах, но бавно и трудно. Определено другия път ще избера нещо по-леко. Най-ужасният момент беше когато стигнахме Урдини езера и трябваше да се катерим нагоре по едни камъняци. Вече бях доста изморена и това ми дойде доста тежко, получих зверско сърцебиене, на няколко пъти за малко да се изтърся надолу. Нямах сили и да снимам вече. В х. Иван Вазов като цяло нямаше изненади, бях подготвена, голяма мизерия 🙂  Сърцебиенето ми продължи и през нощта и почти не мигнах. На другия ден пих валидол и бях по-добре, изкачихме Отовишки връх, голяма красота. След това тръгнахме към Зелени рид и с моя късмет... имаше мъгла и не можахме да видим 7-те рилски езера отвисоко 😞 

Много съм доволна от декатлонските обувки, чисто нови, наобувани, обаче нито пришка, нито нищо. Супер са ми краката.

Доволна съм, но следващия път по-лек маршрут и по-хубава хижа 🙂 

Благодаря ви още веднъж за помощта 🙂 Качих снимки в секцията "В момента съм".

Поздравления!

Другия път да направиш един-два по-леки прехода, от които максимум първият да е на Витоша (ама по-добре не), с повишаване на надморската височина и натовареността, и няма да го усетиш. Другото на камик!

Дано умората не ти е попречила да се насладиш на красотата на планината, допуснала те в обятията си като награда за положените усилия.

Прочете ли "Великата рилска пустиня"?

[Eva eva]

@Zaro, благодаря ти! Ще направя няколко по-леки прехода сега есента, да не губя форма 🙂  Няма да смея да се юрна на нещо сериозно.  Наистина, красотата беше неземна. Толкова ми хареса, че още на следващия ден започнах да си мечтая за нови места 🙂  Най-криво ми стана заради това, че не можахме да видим 7-те рилски езера отвисоко, такава мъгла имаше, чисто бяло надолу...

Обмислям вариант да се кача пак до там, но ще търся по-лек маршрут. Може би с нощувка в хижа "Рилски езера" и от там да атакувам 🙂  Ще е лятото, със сигурност. 

Книгата не успях да я намеря в ел. вид, но ще я потърся на хартия. 

[Zaro]

преди 14 минути , Eva eva каза:

Наистина, красотата беше неземна

А, не бе! Аз какво ти казах за Урдините! За мен районът е многократно по-хубав от този на седемте, а това, че са по-труднодостъпни ги прави още по-ценно постижение. Вярно, че последните пъти ги виждам все от високо и не съм минавал скоро покрай тях, ама са ми залипсвали.

преди 17 минути , Eva eva каза:

Наистина, красотата беше неземна. Толкова ми хареса, че още на следващия ден започнах да си мечтая за нови места 🙂  Най-криво ми стана заради това, че не можахме да видим 7-те рилски езера

Седемте всеки ги е виждал, Урдините - малцина. А рилските езера са около 250. Седемте не са рилски, а са просто седемте, аз така си ги знам още от малък.

[Eva eva]

Повдигам отново темата 🙂 Мисля в началото на януари да атакувам Мусала. С водач ще съм. Идеята е първия ден да направим изкачване до Мусала от Ястребец, нощувка в заслон Ледено езеро, на следващия ден отново изкачване за изгрева на Мусала и обратно. От последното ми писане в тази тема изкачих вр. Ком, вр. Козя стена, няколко пъти се качвах на Витоша, трябва да се справя 🙂 

Ще съм благодарна, ако дадете указания за такъв поход при зимни условия. Също така се чудя какво точно да нося, дали има някаква храна на този заслон? 

Предния път писах, че когато се качихме на високата част на планината, над Урдини езера, получих жестоко сърцебиене и не можах и да спя през нощта. Дали не е било височинна болест? На вр. Ком и на вр. Козя стена взимах по един валидол и нямах никакви проблеми.  Мисля и сега да взема, дано да не се случи отново.

Поръчах книгата "Великата рилска пустиня".  Ще си я прочета няколко дни преди прехода 🙂 

[juriwaro]

От зимния инвентар най-лесно за начинаещ се забравят гетите и слънчевите очила.
Виждайки поне очилата на профилната ти снимка - успокоява.

Да са с добра УВ протекция, че иначе само ще навредят.
Обикновено точно на Мусала няма да ти трябват снегоходки, котки или пикел, но ако е валял много сняг предната вечер и няма пъртина си трябват и снегоходки. Да смятаме, че гидът ти си е на мястото. Ако искаш да понатрупаш неизлишен зимен опит си вземи котки и щеки. С котки ще ходиш много по-лесно особено в последната част. Има 2 варианта от Ястребец до върха, мисля че няма да сте по билния, но пак питай най-добре гида, как си го представя и после разгледай картата. Не съм бил дълги години зимата на Мусала, но си мисля че на заслона ще има някой поне почивните дни. Тоест ще има поне супа и чай. И като споменах чай - един термос и малко мед вършат чудеса зимата. Програмата за второто зимно ходене - да включва самозадържане с пикел! Хубаво е, когато се разхождаме с железа в планината, но още по-добре е ако знаем и да ги ползваме. Успех!

[gini]

преди 16 часа, Eva eva каза:

Повдигам отново темата 🙂 Мисля в началото на януари да атакувам Мусала. С водач ще съм. Идеята е първия ден да направим изкачване до Мусала от Ястребец, нощувка в заслон Ледено езеро, на следващия ден отново изкачване за изгрева на Мусала и обратно. От последното ми писане в тази тема изкачих вр. Ком, вр. Козя стена, няколко пъти се качвах на Витоша, трябва да се справя 🙂 

Ще съм благодарна, ако дадете указания за такъв поход при зимни условия. Също така се чудя какво точно да нося, дали има някаква храна на този заслон? 

Предния път писах, че когато се качихме на високата част на планината, над Урдини езера, получих жестоко сърцебиене и не можах и да спя през нощта. Дали не е било височинна болест? На вр. Ком и на вр. Козя стена взимах по един валидол и нямах никакви проблеми.  Мисля и сега да взема, дано да не се случи отново.

Поръчах книгата "Великата рилска пустиня".  Ще си я прочета няколко дни преди прехода 🙂 

Термос с чай и от мен, освен другите неща като гети и балаклава.... като е студено и не ти се пие студена вода, а се обезводняваш, но ако е топла течност ти се пие . Не тръгвай много облечена, на тръгване трябва да ти е хладно, бързо ще се стоплиш, пухенката-в раницата. Сърцебиенето може да е и от ниско ниво на кр. захар. Ако си вървяла дълго без да поемаш "гориво" ?! Носи си бонбони лукчета и взимай по едно от време- на време.

[juriwaro]

Зимната планина е зимна, когато ни кара да се чувстваме като печки, поглъщащи гориво и мислещи за изолация. Можем да се надяваме, че няма да стигнем до крайност и оставайки си хора - не ще прегръщаме печки, а първо ... измръзналите си приятели.

[Светославов]

Това момиче не се шегува...

И от мен нещо от тук от там. Вълнени ръкавици плюс резервни, ако имаш и тънки ветроупорни върху вълнените, че може ветрец да подухва. Не е лошо ръкавиците да са с дълъг маншет ли му се казва, за да са под ръкава на якето, ама това при интересни мто условия, ако е що годе нормално, с каквито имаш. 

По-горе са ти препоръчали полезни нещица, но да ти припомня за защитен крем за лице с висок UV фактор - 50, също и за устни. 

Ако вземаш котки, добре е да походиш предварително по Витоша с тях, че си има чалъми да не си съдереш панталона или гетите 🙂 

Моето ракетно гориво за зимата - мед, нарязан на ситно лимон и кълцани или счукани орехи горе долу 1:1:1, разбъркани добре в пластмасов буркан/че , та да е леко. А за вечерта некое парче от църно гуде бела дропка 🙂  

Не тръгвай в атака, а на поклонение! 

P.S. И като пишеш отчета тук, върховете се изкачват, а не се покоряват. Макар че съм сигурен, че вече си го почувствала. 

[juriwaro]

Това момиче май наистина не се шегува!!!