Прескочи до съдържание

Ела komşu седни, погледай как расте нара...


giafil

Препоръчани мнения

преди 23 часа, giafil каза:

Жената от офиса в Хасково  беше уговорила с Метро Туризъм да ни качат до Хасково с автобуса в 12 ч. за Истанбул. Оказа се, че не е практика,

Напротив,  за информираните  е практика да ползват  "на черно"   автобусите на Метро  за превоз между два български града.  За черноморието често се ползва вечерния автобус Варна- Истанбул  за отсечката Варна-Бургас.  Варна 21:30 --> Бургас 23:30, защото последния бус от Варна е  в 18:00ч,  също Варна 04:30--> Силистра  08:00.  Метро са удобни и за  Пловдив - > София. От Пловдив по разписание има в 03:00ч и 04:00ч. именно последните два автобуса покриват  нощната дупка  от липсата на влакове и автобуси за Пловдив-София.

  • Харесвам 11
Връзка към коментар
преди 5 часа, juriwaro каза:
На 4.11.2020 г. в 15:41, giafil каза:

Сладолед с мастика е един от местните специалитети.

Обзалагам се, че се нарича ракълъ дондурма!

Поздравления за описанията.

Мастика (мастиха) е смола от едноименното дърво, която се ползва за подправка, за дъвка, за лекарства и е емблемата на съседния остров Хиос  (където расте предимно), заедно с прочутото  Узо с мастиха Хиос. Така, че сладоледът е мастика дондурма. 🙂

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Маршрутката за Чешме тръгва от центъра на селото, но тъй като мястото е тясно маршрутките се изчакват, т.е едната пристига и тогава тръгва другата. И докато тръгне нашата имаше малко време за снимки.

 

IMG_0499.thumb.JPG.e12f462093a529b6e284e0388f91a9df.JPG

 

IMG_0489.JPG.ba240366f578d3e1846fa66ddc593fbd.JPG

 

IMG_0504.JPG.7840a8a19c7279ce91183f73c90972f0.JPG

 

IMG_0507.thumb.JPG.ab2e780bffd974daabd3bb710711f2db.JPG

 

Тук е мястото да спомена, че дори и в най-забутаното село в което бяхме имаше тоалетна на центъра на селото. Всичките до една бяха безплатни, чисти и имаше тоалетна хартия,  сапун и канчета с вода, само на едно място ме пратиха в джамията, но и там беше всичко ок…

 

 

По обратният път в маршрутката от шофьора разбрахме, че събота е пазарен ден в Алачатъ.

Очите ми светнаха…Помолихме го да ни остави на пазара…

Мъжът ми предусещайки какво ще се случи само ме погледна и вика:

-Нищо няма да купуваме нали????

Е как можеш да кажеш на една жена тръгнала за пазара, че нищо няма да купува…Тя ако може ще изкупи целия пазар заедно с амбалажа, само да има къде да го прибере…

-Ааа ти може нищо да не купуваш обаче на мен ми ТРЯБВАТ две рокли, балтон с копче, поялник, тенджера и фиба….

Мъж ми прихна и докато се хилихме цялата пъстрота на мястото ни завладя. Обичаме пазарите, цялата шумотевица и суетня, виковете на продавачите желанието да се заровиш в купищата стока която не ти трябва, но искаш да видиш, да пипнеш, да помиришеш….

 

 

 

Това е линк от YouTube не е наш и е от 2012 г , картината е идентична с 2020 само дето хората са с маски. Споделям го защото атмосферата е невероятна и няма как чрез снимки да се усети…

 

Пазара в Алачатъ е в събота и буквално всички улици са окупирани от продавачи, препоръчвам го защото накрая може без да се усетиш да си си купил козичка с червена панделка на повод за куче.

 

IMG_0062.thumb.JPG.c04e337304a611b38b390714189c90be.JPG

 

Аз се измъкнах само с две панерчета за хляб които после ги мъкнах гордо от град на град,

 

778363231_IMG_0063(2).JPG.1c5a28a73a3cb22d844e94e67666a1b4.JPG

 

 е купихме и няколко килограма плодове, но на това вкусово изкушение надали някой може да устои.

 

IMG_0066.thumb.JPG.093760a7d7e4a08d9bea6fd87b5f9567.JPG

 

IMG_0071.thumb.JPG.365814349430697c1983ecaffe50e1ea.JPG

 

IMG_0073.thumb.JPG.622c34423dc4cfd39520b971584d4795.JPG

 

Алачать е от ония малки, харизматични и чаровно хаотични градчета в които веднага се влюбваш.

Провокира желанието да изследваш дори и най-забутана улица и да не сваляш фотоапарата от очите си.

 

IMG_0085.JPG.c8abe9e1682cce071465eed9e8f2c1ba.JPG

 

IMG_0090.JPG.93c0f20090901b3afebc6168e2b38025.JPG

 

IMG_0268.thumb.JPG.fa7346f129ee598c9d4fc1b9887eb271.JPG

 

IMG_0140.thumb.JPG.81c85550f62dbf627720f241604e8986.JPG

 

IMG_0139.JPG.bb979f2b8bcd78a3de2b2ed6f9cfcccb.JPG

 

IMG_0191.JPG.68c5b59b3399d9a5c7ea76bd5090448d.JPG

 

Прегръща те с топлината и уюта си, с усмивката на хората. Размечтаваш се да се изгубиш и да не те намерят за да не те изкарат от този унес …

 

IMG_0224.JPG.a8ed2f4ac5ff878bb7caa5f4dd11153a.JPG

 

IMG_0203.JPG.a9fd4a3a6471bdcc37ab370953e44d65.JPG

 

Обявен е за архитектурен резерват и новите къщи които се строят не трябва да се различават от

съществуващите. IMG_0274.thumb.JPG.5d14089bafbc3e7809b61c16f4de08bf.JPG

 

372435853_IMG_0128(2).JPG.0b25f6f5854adcd082cad116f3ae4f31.JPG

 

IMG_0273.thumb.JPG.c0cf951a0fce908d66b237b162eba505.JPG

 

Гръцкото наследство прозира от всеки ъгъл…IMG_0144.JPG.657bbd9dafbd1c312a1158b55076cf13.JPG

 

На центъра е намира Alacati Pazaryeri Camii – Джамията на пазара , която всъщност е гръцка православна църква построена 1830-1874 г. една от трите най-големи църкви построени през този период и единствена останала до днес. След размяната на населението между Гърция и Турция – 1923г. църквата е обърната на джамия.

 

IMG_0193.thumb.JPG.f790b05531653f4235e61ffa28c525ff.JPG

 

IMG_0161.JPG.a7ab840f5b8440e3b955d065b32e47b7.JPG

 

IMG_0171.JPG.926b0590927d19fdbbf559f1101b4420.JPG

 

IMG_0176.JPG.4af47a74bc1b61bc1112b38ab3138448.JPG

 

Махнали са кръстовете, построили са едно минаре в ъгъла, IMG_0156.JPG.18dc01883e71f1477539cd185a5058bb.JPG

 

 

photo4jpg.jpg.2936bb5a27b8f270da5958481620827b.jpgпостлали са килим вътре,

 

но са запазели  мраморният иконостас с иконите и само са ги скрили с перде, няма никакъв проблем да се видят…

 

      9914_5742_3667-camii.jpg.7d7a4693744737c2243ff3e52218833b.jpg

 

9_3752f.jpg.6ce5bf0b8b465b8787128a747e0791a3.jpg

 

/Снимките вътре в сградата са от интернет, не сме снимали от уважение/

 

IMG_0197.thumb.JPG.d3dbdf154512f0dea6576baad5fd09fe.JPG

 

Отвън площада е покрит с черно-бялата настилка от речни камъчета типична и отличителна за много православни църкви в Гърция.

 

IMG_0164.thumb.JPG.7d4203aea7fb64c4609d2e1689d619f1.JPG

 

Друг типичен гръцки символ са вятърните мелници на хълма, строени 1800 г и много добре реставрирани.

 

IMG_0531.JPG.a2f42edeb2ee224fb02f12c514a33028.JPG

 

IMG_0535.thumb.JPG.785c4411a38475b7b2fcb5faf63b99a9.JPG

 

Обаче нашият любим символ от гръцко време беше виното… Региона е известен с производството на вино от древни времена, гърците са го издигнали в култ, турците са продължили традицията. Марка не мога да препоръчам, на нас собственика на хотела последната вечер ни спретна такава домашна дегустация от личните му лозя, че ние в един момент проговорихме на турски, а той на български…Няма да споменавам пеенето на песни на гръцки и турски,  като текста на една ми се загнезди в главата за това, че в Алачатъ всички сме чужденци само вятъра е от тук, вятъра който суши прането на жените и издува платната на лодките….

 

След такава вечер ставането на другия ден е голяма мъка, но път ни чакаше…Естествено в такива случаи движението и реакциите на човек са много забавени и ние допуснахме грешка, която ни струваше няколко часа лутане из транспортната система на Измир.

Съвета ми е колкото и да сте недоспали и уморени, отидете на автогарата на Чешме и си хванете автобуса за автогарата на Измир.

Ние отидохме на спирката където обикновено спираха маршрутките и спряхме автобус на който имаше табела Измир. Попитах човека който се занимава с багажа и билетите Измир? Той каза:-Измир и всичко уж беше таман…ама не дотам…

Тамана беше, че ние стигнахме до Измир за час и нещо, дори значително по-бързо от отиването.

Не дотам тамана: че автобуса буквално ни изплю на една спирка от измирското метро някъде в началото на града. Правейки справка с Maps.Me къде се намираме точно и каква степен на загубване сме постигнали, се оказа, че от единия край на полумесеца на залива на Измир трябва да се придвижим до почти другият край. Работата беше МАШАЛА…

  • Харесвам 37
  • Благодаря 1
  • Браво 8
Връзка към коментар

Спуснахме се в метрото и директно на гишето. В Турция хората говорят езици, вероятността да срещнеш някой на улицата който говори английски, немски, руски, че дори и испански е голяма…в случая обаче човека от гишето говореше само турски. Добре че думата автогара е otogar  на турски и автобус - otobus та лесно успяхме да обясним къде искаме да отидем проблема дойде в отговора, че нищо не разбрахме…гледахме много умно…човека ни продаде карта заредена достатъчно за да ни стигне кредита до крайната точка и в огромното си желание да ни помогне скочи от стола, сам сложи картата на пропускателните вратички и ние се оказахме вътре в метрото без да разберем къде трябва да слезнем.

 

Линията беше само една, така че се метнахме на вагона и първата ми работа беше отново да провеждам интервю дали някой говори някакъв език освен турски за да ни обясни къде трябва да слезнем и как да продължим до автогарата.

Малшанс никой не говореше,( около 15 човека във вагона), но това не попречи веднага да се проведе консилиум при което един дядо виждайки, умната ми физиономия в опит да разбера нещо ми викаше яваш яваш аз само се хилех защото ситуацията беше много сюрреалистична с ориенталски привкус.

Бяха взели решение и докато се усетим една жена на средна възраст ме хвана за ръката и вика айде , слезнахме на една спирка, по ескалатора и бум при полицаите който проверяват на входа на метрото каза им нещо и отговора който чух беше таман. Ясно пак до тамана стигнахме. И двамата говореха много добър английски и ни показаха на кой изход трябва да излезем и че отгоре има автобус който отива директно до автогарата. Единият попита дали имаме карта и отиде да е провери дали ще ни стигне кредита защото системата беше само с карти. Явно много заблудени и объркани сме изглеждали защото за да е по-сигурен направо дойде с нас до спирката.

 

Казахме му едно голямо çok teşekkür ederim и зачакахме автобуса. Превърнахме се в атракцията на спирката, вече всички знаеха, че отиваме до автогарата и че сме от Булгаристан, голяма веселба падна.

След час и половина път от Чешме до Измир и още толкова в дебрите на транспортната система на Измир заветно се добрахме до автогарата.

 

Следващата дестинация беше Бодрум. Камилкоч и Памуккале са автобусните компаниите които обслужват маршрута Измир-Бодрум. Еднопосочен билет-50 TL автобуси има на всеки час.

Взехме билети от Камилкоч защото беше най-скоро тръгващият автобус. Тук за пръв път ни поискаха прословутия HES CODE.

Около два часа по-късно малко след Соке пътя беше отцепен от Жандармата . Проверяваха  хората във всяко превозно средство за кода и нещо което за пръв път ни се случва качиха куче в автобуса за проверка на наркотици предполагаме, не вярвам да имат кучета обучени да разпознават корона вируса. По интересното беше, че полицая преди да качи кученцето попита има ли някой алергичен към животни…

 

Най-сетне Бодрум.

 

IMG_0015.thumb.JPG.e2ff1b62242396a9afac8f453069b416.JPG

 

IMG_1943.thumb.JPG.e526b5e665a873fd7a8bfa450147e4cd.JPG

 

IMG_1946.thumb.JPG.c6e42991cb0e1a434835223f015a303d.JPG

 

IMG_1960.thumb.JPG.717e3621dde4c4b050fb527cadd07e8b.JPG

 

Единствено нещо което можехме да направим този ден беше да проверим информационния център и да ядем.

 

IMG_1968.thumb.JPG.4a305f9a3ce0bc3bdf042fbf49b2fc0b.JPG

 

IMG_1957.thumb.JPG.2ffd87c57dfc29da0ad3163d18bc26a8.JPG

 

IMG_1973.thumb.JPG.73e4b00678c9363f66e6817d750a5462.JPG

 

IMG_0003.JPG.93fd43dfda0db28a73b0fd23699d26ae.JPG

 

Информационния център в Бодрум се намира на пристанището като толкова е скрит зад едно кафе и входа на джамията Kizilhisarli Mustafa Pasa Camii , че се чудиш нарочно ли е.

 

IMG_0053.thumb.JPG.afcea557978ddf298e92eff38c87b281.JPG

 

IMG_0008.thumb.JPG.d9304a8764ac330b36f7f8fe926d3f44.JPG

 

Имаше доста информационни материали, но жената говореше толкова лош английски и беше толкова некомпетентна, но пък супер целеустремена да ни продаде някакъв тур, че ние набързо си тръгнахме.

 

IMG_1999.JPG.47e9d8ee585511f9c5b7240d76497ce4.JPG

 

 

Оставаше втората задача да намерим място където да се нахраним. В Турция храна каквато искаш и колкото искаш, ние ядем всичко с едно единствено условие да е вкусно и по възможност евтино. Ясно беше, че трябва да са махнем от туристическият център защото там читава храна нямаше да намерим. Първото предложение беше да видим около автогарата. В уличките до автогарите винаги има места където можеш да се насладиш на прекрасна шкембе чорба или пилешка супа, бавно и с удоволствие сготвена храна и бързо поднесена.

Именно на такива места сме откривали невероятна храна.  И Бодрум не правеше разлика, точна на самата автогара открихме Kuzey Asya-Северна Азия.

 

48391407_226467024904285_2770779197600169984_n.jpg.623f222672ec965a40b400fec639bfb8.jpg

 

48394528_226467051570949_5788887887986556928_n.jpg.ad8a083b4f69a87560e615d69d706413.jpg

 

/Снимките са от фейсбук страницата на ресторанта/

 

70611941_380280172915607_3993207124342446674_n.jpg.bc1904cef9d5d4dcdcebd3279bfd4531.jpg

 

106476819_197178958378976_5063621401291552188_n.jpg.c5bdee02effb259b9d5ece3a7698a45f.jpg

 

75225513_2818960398148047_7624554506764592480_n.jpg.32c263122cd5f241558fc8218044515d.jpg

 

За един месец в Турция и ядене в какви ли не ресторанти мога да кажа, че това беше най-вкусната храна която опитахме. Храна която стопля душата, обостря сетивата и те прави щастлив.

Изкуство в чинията. Всяка хапка беше палитра от вкусове, допълващи се и изграждащи невероятната хармония. И сега спомняйки се за това място слюнки пълнят устата ми.

 

118486349_176767287228245_8550533420314390071_n.jpg.61d37161bd037d98533a13abb2e1e9b3.jpg

 

118551988_617845938874577_6382941526939596708_n.jpg.d1163cca68b3b4204d76a2c4d777d043.jpg

 

Не спирахме да благодарим и обясняваме колко невероятен готвач е жената която приготвяше храната, те пък толкова ни се радваха, че накрая се разделихме като най-близки приятели с мъка.

В Бодрум бихме се върнали единствено заради тези хора и тази жена която твореше шедьоври в чинията всеки ден.

 

Следващия ден започна с план да видим някои села около Бодрум и плаж евентуално, на закуска обаче аз нещо се заравям в телефона и откривам ето това:

 

IMG_0751.thumb.JPG.a7b8b0f1e987f5ed3cf1cc3e2daf5b76.JPG

 

IMG_0713.JPG.dafb2e53b1bd0cdf6b479a82fa85224a.JPG

 

IMG_0714.thumb.JPG.9a72761ecd53c8d552a12a295a1e8ad8.JPG

 

IMG_0718.thumb.JPG.47204abb6b658f4b153ad14cb7bc722e.JPG

 

Yediler manastiri - Седемте манастира и и изтрещявам буквално…

 

Зачетохме се как можем да стигнем и се оказа не много лесно, но все пак възможно.

Попитахме собственика на хотела за някаква информация, но той беше толкова out of space, че си беше чиста загуба на време.

Плана: да стигнем до Милас с маршрутка и после ще видим.   

  • Харесвам 31
  • Благодаря 1
  • Браво 8
Връзка към коментар
На 5.11.2020 г. в 19:01, marycap каза:

Мастика (мастиха) е смола от едноименното дърво, която се ползва за подправка, за дъвка, за лекарства и е емблемата на съседния остров Хиос  (където расте предимно), заедно с прочутото  Узо с мастиха Хиос. Така, че сладоледът е мастика дондурма. 🙂

По едни бегли спомени, под думата мастика на турски (както и на български) се подразбира предимно напитката.

А смолата се казваше сакъз: сакъзлъ дондурма - кусурсъз.

Може би някой с повече знания по езика ще се изкаже (почвах ли да говоря с думите от старите български книжки,  колегите турци казваха - така говорят бабите ни).

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 5 минути , juriwaro каза:

По едни бегли спомени, под думата мастика на турски (както и на български) се подразбира предимно напитката.

Мастиката е "дамла сакъзлъ" ,но не споря - знам гръцки, а не турски език. 🙂 Ставаше дума сладоледът с какво е. 🙂 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 5 часа, marycap каза:

Мастиката е "дамла сакъзлъ" ,но не споря - знам гръцки, а не турски език. 🙂 Ставаше дума сладоледът с какво е. 🙂 

Сладоледът е със сакъз 🙂 или мастикова смола (чам сакъз). 

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
На 5.11.2020 г. в 20:01, marycap каза:

Мастика (мастиха) е смола от едноименното дърво, която се ползва за подправка, за дъвка, за лекарства и е емблемата на съседния остров Хиос  (където расте предимно), заедно с прочутото  Узо с мастиха Хиос.

@Polina, точно това съм казала преди два дни. А последният цитат от днес е за питието мастика.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 5 минути , marycap каза:

@Polina, точно това съм казала преди два дни. А последният цитат от днес е за питието мастика.

А, извинявай. Не съм видяла какво е писано два дни назад. 🙂

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Не претендирам изобщо за достоверност, но смятам, че:

сакъз = смола, най - широко използвано за мастикова смола поради географската близост,

сакъз адасъ = Хиос

дамла = капка, не знам до къде "дамла сакъз" се отнася точно към мастиката (смола)

чам = бор.

Затова писах, че някой с матерен турски трябва да разясни нюансите,

които иначе може да си тълкуваме до безкрай.

 

  • Браво 1
Връзка към коментар

Тук е разказано малко повече: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100231038/halva-boza-cham-sakyz 

 

Чам сакъзът, /в превод от турски „борова дъвка”/ неслучайно “съпровожал” сладките удоволствия при търговското им предлагане. Тази изключително полезна за здравето дъвка се приготвя от смолата на дърво, което вирее най-добре в средиземноморските страни. У нас я внасяли от Турция и Гърция. В Гърция тази смола наричат „мастикс”. Употребява се още за производството на лакове, мастило, има приложение в официалната медицина. У нас чам сакъз, примесен с пчелен восък, давали на децата при различни възпаления в устната кухина, както и при стомашни проблеми. 

  • Харесвам 7
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 7 часа, Polina каза:

Тук е разказано малко повече: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100231038/halva-boza-cham-sakyz 

 

Чам сакъзът, /в превод от турски „борова дъвка”/ неслучайно “съпровожал” сладките удоволствия при търговското им предлагане. Тази изключително полезна за здравето дъвка се приготвя от смолата на дърво, което вирее най-добре в средиземноморските страни. У нас я внасяли от Турция и Гърция. В Гърция тази смола наричат „мастикс”. Употребява се още за производството на лакове, мастило, има приложение в официалната медицина. У нас чам сакъз, примесен с пчелен восък, давали на децата при различни възпаления в устната кухина, както и при стомашни проблеми. 

Едно време, тази дъвка, се продаваше на зрънца в аптеката.

И имаше голямо търсене, щото го слагаха в ракията , за аромат.:)))))Тамянът е същото.

И да, прави се от  дървесна смола.

  • Харесвам 4
  • Браво 1
Връзка към коментар
Преди 1 час, AlexandraKo каза:

Едно време, тази дъвка, се продаваше на зрънца в аптеката.

И имаше голямо търсене, щото го слагаха в ракията , за аромат.:)))))Тамянът е същото.

И да, прави се от  дървесна смола.

Майка ми е (беше) фармацевт и в детските ми години вкъщи винаги се намираше. Дъвчех си като дъвка по няколко зрънца и на приятели давах, макар и да е доста твърда и лепкава и предпочитахме стандартните дъвки, с които може да правиш балони. Този великден правих козунак по гръцки - с  махлеб, мастикс и кардамон, цялата къща ухаеше. Но е силна подправка и не на всеки се харесва.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.