дневник Ела komşu седни, погледай как расте нара...

[giafil]

Прибрахме се в Калкан и решихме на другия ден да станем рано,

да оставим багажа на рецепцията и да отидем до Пинара.

 

Събудихме се, но слънцето го нямаше. Мътно и доста неприятно време с всички признаци на дъжд. Въпреки това събрахме багажа, така или иначе искахме да се махнем от това място.

Запътихме се към автогарата за да хванем маршрутка за Пинара и още не бяхме стигнали, започна да вали дъжд който вместо да намалее с времето ставаше все по силен. Автогарата прокапа отвсякъде, тъй като Калкан беше построен на склон едни реки от кал, камъни и вода се носеха по централната улица.

Вода влизаше и излизаше в самата автогара. Стана супер неприятно, на всичкото отгоре вятъра внасяше такъв студ ,че съжалих, че не бях си взела връхна дреха.

 

Ясно беше, че плана за Пинара пропада, дъждът намаля и ние се върнахме бегом до хотела да си вземем раниците. Щяхме да хващаме автобуса за Каш.

Прогнозата за деня беше слънчево време, само дето слънце нямаше.

 

Докато се върнем обратно до автогарата втори порой ни връхлетя и тотално ни намокри. Ясно беше с Калкан не се харесахме и това беше за довиждане.

Хванахме маршрутката за Каш и докато пристигнем изгря слънцето. Бурята се разкара и ние се усмихнахме.

Като те посрещнат така няма как да не заобичаш Каш.

 

 

 

 

 

Каш е мъничък и много приятен град. С прекрасна атмосфера, населяван още от дълбока древност, влизал е в състава на Ликийската лига.

 

 

 

Имаше доста саркофази по хълмовете

 

 

 

 

и малък добре реставриран театър.

 

 

 

 

Гръцкия остров Кастелоризо  беше отсреща и заради напрежението с Гърция постоянно се виждаха военни кораби.

 

 

Гръцкото население е напуснало Каш през 1923г., но и тук беше оставило своя отпечатък.

 

 

Плажове почти нямаше, малко заливчета, но с огромни камъни което правеше влизането във водата и излизането доста трудно.

 

 

 

На центъра имаше туристически офис и там се запознахме с едно момиче, чийто дядо е бил от Ески Джумая  (Търговище) ние даже в първия момент се зачудихме кой точно е този град в България.

 

Целия ден прекарахме на един плаж много близко до театъра с големи камъни, но пък кристална вода и хора с каравани които бяха супер приятелски настроени.

 

 

 

Казва се Halk beach. /и двете снимки са от интернет/

 

В района е знаменития плаж Капуташ който е толкова малък и пренаселен, че за пореден път се убеждаваш, че някои неща са чиста реклама и нищо повече.

 

 

 

 

Толкова е клаустрофобичен, че на нас ни беше чудно как човек би легнал тук без да се замисли дали някоя кола няма да му падне на главата.  

Заради синия цвят на водата е най-сниманият плаж в Турция за реклами и клипове.

 

Следващия ден беше планиран за Мира и Андриаке.

Хванахме автобуса от Каш за Демре. Разстоянието е 45 км. 13TL еднопосочен билет. Като тук цената беше много според зависи защото ние 3 дена пътувахме по същия път на различни разстояния и цената беше на око което накрая ме принуди да вдигна сериозен скандал на този който работеше в офиса в Каш. За пръв път се разправях и то на висок глас за да ме чуят доста хора при което той просто се скри и в следващите няколко дена като ни видеше бягаше и се криеше.  Ясно беше, че е номер и туристите ще платят колкото поиска, а не според установените цени. А аз така бях застанала на Ф и отчетливо изброявах, че мога да извикам полицията, жандармата и дори туристическата полиция, при което мъжа ми след това дни наред ме занасяше колко решително, но бавно и отчетливо съм изброявала всички познати ми полицейски структури.

 

Автогарата на Демре е почти в центъра и от нея лесно се стига до Мира. Нещо което прави сериозно впечатление е морето от оранжерии. Толкова много оранжерии не бяхме виждали на едно място. Градът буквално е задушен от оранжерии.

 

Мира е един от големите градове в Ликийската лига, участвал с три гласа.

 

 

 

 

Бил е и столица в късния период. Тук е било едно от най-големите светилища на Артемида Илития

(Artemis Eileithyia) покровителка на раждането и родилките.

 

 

Смята се, че този култ почива на по-стария култа към богинята Кибела.

 

 

която е наричана Майка на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и нейното плодородие. Покровителка на планини, гори, зверове. Кибела е почитана и от траките.

В Балчик е открит един от най-големите храмове

 

 

на Балканския полуостров посветен на нея с най-много запазени статуетки.

 

 

Имаме и древния град Кабиле около Ямбол.

 

 

Това е статуетка на Кибела открита при разкопки в Пловдив.

 

 

А това в Мадрид.

 

 

Храма на Артемида Илития в Мира не е останал до наши дни, първо земетресение го разрушава, построен наново, после и св. Николай дава нареждане да бъде унищожен защото е в разрез с единния бог.

 

Това което е останало са гробниците на ликийците ,  определени са две вида: морски гробници и речни гробници.

 

 

 

 

Повечето са строени са около 4в. от н. е.

Много са красиви и впечатляващи.

 

Добре се вижда така наречената “Лъвска гробница” с релеф на войн. Има сведения, че самия релеф е бил оцветен, но с течение на времето и ерозията боята е изчезнала.

 

 

Има запазен надпис “Мошос обича Филисте, дъщерята на Деметриос”.

Нещо като сегашните надписи по стените кой кого обича…

 

Театъра е прекрасен. Доста добре запазен.

 

 

 

 

 

Два етажа от сцената стоят.

 

 

 

Сцената е с 30 м. диаметър и 12 000 места, 35 реда седалки.

 

 

С много детайли

 

 

 

и дори надпис на място за търговеца Gelasius.

 

 

 

Предполага се, че театъра е строен от гърците и после дострояван и разкрасяван от римляните. На него освен театрални спектакли е имало и гладиаторски битки. Много красиви детайли,

 

 

глави,

 

 

 

 

 

орнаменти.

 

 

Има релеф на Горгона Медуза която се приема като страж и защитник, като

апотропей (талисман със сила да предпазва).

 

 

Образ на Хермес,

 

 

който от една страна е „много променлив, любезно хитър, обирджия,

крадец на говеда, носач на сънища, наблюдател през нощта, крадец на портите;

такъв, който скоро ще покаже чудни дела сред безсмъртните богове.“ 

според Омир, но е и покровител на спорта,  защитник на атлетите, изобретил бокса и други видове състезания и за това образа му беше на видно място в театъра.

 

 

Мъжът ми искаше да се качи до крепостта, но на мен не ми се катереше и за това останах да разглеждам още театъра.

 

 

 

 

Нямаше много посетители, основно руски групи. Седнах да си почина и изслушах доста беседи за самия археологически обект.

Една екскурзоводка обясняваше как тези образи били първата реклама за представление. Едва ли не първия афиш….

 

 

 

По това време е нямало нужда от реклами и афиши…

Билета за археологическия обекта струва 40TL.

 

[juriwaro]

На 19.11.2020 г. в 12:53, giafil каза:

Образ на Хермес, който от една страна е „много променлив, любезно хитър, обирджия,

крадец на говеда, носач на сънища, наблюдател през нощта, крадец на портите;

такъв, който скоро ще покаже чудни дела сред безсмъртните богове.“ 

според Омир, но е и покровител на спорта,  защитник на атлетите, изобретил бокса и други видове състезания и за това образа му беше на видно място в театъра.

Добрата страна на Хермес се самонатрапва - да си променлив, любезен (и даже хитър) обирджия, залъгващ боговете с опиума на бедняците - "Надежда"...

а тази на изобретателя на бокса и другите никого неинтересуващи спортове

е лошата страна на Хермес. 🙂
"Крадците на говеда" са в пъти по-интересни от боговете,

а и крадлите са доста по-интересни от богините.
Носачите на сънища са ефимерният елемент от загадката 🙂

[giafil]

@juriwaro усмивката е много голяма...

Ерионий-носач на щастие, Каридот - даващ очарование... Как да не го хареса човек. 

Закрилник на пътуващите. Единственият бог който влизал и излизал в подземното царство когато си иска...съпровождал душите на мъртвите, да не объркат нещо и да решат да се върнат...транспортер 😉 

Имал златни крилати сандали - е тук сериозно му завидях...Чанта не искам...

С тия си очарования и в исляма влезнал Индрис-три пъти мъдър...

 

 

[juriwaro]

Има най-вече два древни древни мита и след тях няма нищо.
Единият е за Сизиф - символ на първоманипулацията, пробваща да ни убеди, че постоянно повтарящите се елементи, от които се състои житието ни най-вече са скука и досада.
Не - човек по рождение е много по-радостен от ненужните повторения спрямо Сизиф-а на Камю.
Вторият мит е за Прометей (Хермес), подложен на всеприсъстващите във всяко същество мъки, разпади, градежи и радости.
Чудя се само защо нещото така познато и прекалено живо, служещо за мост между боговете и простосмъртните, е свързано с названието херметика?
 

 

[giafil]

Чуйте за неволите

на смъртните — че тях, които нямаха

разсъдък, аз дарувах с ум и знания.

Ще кажа не за да обиждам хората,

а само да посоча добрините си.

Те бяха със очи, ала не виждаха,

с уши, ала не чуваха. И цял живот,

подобни на видения, прекарваха

в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите

и здрави къщи, нито дърводелството,

и — сякаш мравки пъплещи — живееха

из пещерните кътища безслънчеви.

Не знаеха с какво започва зимата,

обкитената с цвете пролет, лятото

със плодните си дни — и всичко вършеха

без ум, додето им показах изгрева

и заника на светилата. Пак за тях,

за хората, измислих най-великата

наука за числата, още буквите —

всепамет и всемайка на изкуствата.

Аз пръв запрегнах във ярем добитъка

и го зажеглих, за да бъде в тежките

усилия помощник пръв на смъртните,

и после впрегнах във кола покорните

коне — украса дръзка за охолници.

Едничък аз измислих платнокрилите

блуждаещи в морето бързи кораби.

Да, толкова неща открих за смъртните,

нещастен аз, а ето сам не зная как

да се спася от днешните страдания!

.....

Есхил-Прикования Прометей

[juriwaro]

Има поне още един, върнал се жив от ада:

 

 

[giafil]

В Демре се намира църква в която евентуално е бил погребан св. Никола Мирликийски Чудотворец.

Мястото е превърнато в поклонническо почти веднага след смъртта му.

 

 

 

 

 

Като два века по-късно около 520 г. върху старата църква  е построена нова по-голяма за много поклонници.

 

 

 

 

През 1099г. мощите му са откраднати от италиански моряци, някъде пише пирати другаде кръстоносци и закарани в Бари. Тъй като не успяват първия път и остава някаква част от тялото в църквата в Мира има повторение на действието, този път от венецианци.

 

Преди доста години италиански учен по анатомия Луиджи Мартино прави изследване на костите на тези в Бари и Венеция и стига до извода, че най-вероятно принадлежат на един и същи човек. Въпроса е дали това е св. Никола.

 

Турците преди 3г. гръмнаха с новина, че са открили помещение под мозайката на църквата и най-вероятно там е истинския светец. Както казва един от учените: “Църкви много, светци малко…”

Така или иначе църквата е красива и добре реставрирана. Вход 40TL.

 

Аз много исках да видим Андриаке – едно от най-важните пристанища на Римската империя.

Намира се на 5км от Демре. Ние отидохме пеша, но преди това минахме през пазара уж да видим само какво има…

 

 

 

Сега като се сетя какво количество плодове изяждахме и колко вкусни бяха…

 

Андриаке е бил важен транспортен възел на корабите идващи от Египет и Палестина, от Родос и Кипър.

По времето на император Адриан са построени зърнохранилищата (Horrea Hadriani) 129 г-130г. от н.е..  

 

 

 

 

 

Уникална структура с 2307 кв.м. площ. 64.24 м дълга, 38.65 м. широки, височина на стените 6,40 м. и дебелина на зида приблизително 0,85 см.. Разделена на 8 секции с врати по между си и  външни врати отделно. От двете крайни страни има офиси където се предполага, че се е водила цялата документация по вкарване и изкарване на стоката.

 

Вън има макет на кораб

 

 

 

и подемен механизъм.

 

 

 

Винаги много са ме впечатлявали чисто технически, инженерно  и логистично как са били организирани нещата и извода е, че  почти по същият начин както сега.

Съвременният човек си мисли, че като натиска копчета и е много умен…нищо подобно.

 

Силозите са реставрирани и направени на Музей на Ликийската Цивилизация. Много хубав музей.

Вход 10TL.

Има релеф в чест на император Адриан  и жена му Сабина на входа.

 

 

Естествено аз, четох гледах, пак четох и накрая викам на мъжа ми добре де, аз сега едно не разбрах:

-  Къде са тия силози?

– Ние сме вътре в тях…Айде обратно за поправка…

 

Та последва отново гледане на музея.

 

 

/товари/

 

 

 

/котви/

 

 

 

Наистина е много хубав и си струва ходенето. 

Между експонатите имаше ето това Каkasbos

 

 

много напомня на тракийския конник Херос.

 

 

Най-вероятно са два независими един от друг религиозни култа, но приликата е голяма.

 

В силозите е използван така наречения “Murex mortar”.  Това са черупки от мекотели служещи за спойващ материал при направата на варов разтвор.

 

 

А самите мекотели , вид морски охлюви за добиване на най-скъпата и

най-смрадлива боя в древността - пурпурната. 

 

Известна като Тирска пурпурна боя, защото там за първи  път започва добиването.

 

 

Огромно количество охлюви било необходимо за боядисването на една единствена дреха.

 

Вземали са жлезите на охлювите смесвали са ги със сол и са ги оставяли да съхнат на слънце три-четири дена. После в затворен съд пълен с морска вода са нагрявали сместа на бавен огън.

Миризмата си оставала по дрехите, но цвета с времето и излагането на слънце вместо да избелее ставал по-наситен.

Заради трудния процес и малкото количества боя която се получавала, цветът става привилегия на богатите.

Символ на разкош и престиж.

По времето на Нерон с декрет е регулирано кой може да носи пурпур на тогите си.

 

На пристанището имаше декрети за защита на рибарите и количеството риба в мрежите.

 

 

 

Освен това и единни мерки за стоките.

Смята се, че апостол Павел след като е бил заловен да проповядва християнство в Йерусалим и изпратен на съд в Рим е сменил кораб тук и изчакал по-добро време за да отплава.

Корабите които са превозвали стока в империята са били ползвани и за превоз на роби, затворници и хора.

 

 

/нашийник на роб/

 

По времето на Адриан са били най-интензивните строителни дейности.

Построена е крайбрежната улица, агората и магазините.

 

 

 

Има и няколко църкви

 

 

и дори синагога. 

 

 

 

Некропола не беше много голям.

 

 

  

 

 Ние обиколихме доста останките и дори вън от самите заграждения защото там беше останала не реставрирана част която беше доста интересна.

 

 

 

 

 

 

Редактирано 22 ноември, 2020 от giafil
правопис

[giafil]

След един неуспешен опит да отидем до Пинара (Pinara) този път много внимателно избрахме

деня защото много искахме да е видим.

Пинара е от големите градове в Ликийската лига. Участвала е с три гласа в Асамблеята.

Намира се близо до с. Минаре на около 2км. по черен път, не много стръмен, с кола може да се отиде, но не е препоръчително защото има доста дупки.

Ние хванахме автобуса от Каш за Фетие (25 TL еднопосочен билет) и шофьора ни свали на разклона за Минаре. От магистралата за Минаре е около 4км. стопирахме и първата кола един човек с малко камионче ни качи до началото  на  черния път откъдето пеша се изкачихме.

 

Пинара се забелязва отдалече и е много много красива.

 

 

 

 

 

 

Много малко се знае за този град. Смята се, че героя от Троянската война прочутия стрелец с лък Пандар е от тук. Той се бори на страната на троянците, предвожда войската на гр. Зелея и подкокоросан от Атина ранява със стрела Минелай нарушавайки примирието което e можело да доведе до мирното връщане на хубавата Елена и да прекрати войната. Уви боговете не са се били наиграли.  Пандар ранява и Диомед, но дотолкова, че само да го разяри и предизвика. В крайна сметка Диомед убива с копие Пандар и се налага Еней  да брани трупа му.

 

 

 

Етимологията на името Пинара идва от “Pinale” кръгъл хълм или просто кръгъл. Града наистина е построен в нещо като спирала. Смята се, че Ксантос (Xanthos) е бил много голям и населението е било разделено на три групи и една от тях е дала началото на Пинара.

 

Града е най-благоденстваш по време на римското управление и два пъти разрушен при много силни земетресения. 141 г. и 240 г. След първото земетресение Опрамоас (Opramoas) от Rhodiapolis е този който е дал парите за поправянето на щетите. Изоставен е някъде около 9 в.

 

Първото нещо което се вижда са многото гробници изсечени в скалите. Имаше и от трите вида Ликийците гробници.

 

 

 

 

 

Някой от тях бяха невероятно красиви и дори със запазени надписи.

 

 

 

За съжаление самия обект не е особено добре поддържан.

 

 

Имаше един човек само на входа. Няма билети и предполагаме, че беше по-скоро да пази. Ние даже го почерпихме с круши и поговорихме малко доколкото успяхме с турския.

 

Има малко табели, на места е доста опасно и трябва да се внимава за пътеките.

 

Тук е така наречената кралска гробница.

 

 

 

 

И един от най-големите саркофази открити в Ликия.

 

 

 

В горния край е разположен театъра.

 

 

 

 

 

Построен е около 2 в. и е с 27 реда. Приблизително 3200 човека може да побере. Много е красив с целия пейзаж и заобикалящите го планини.

 

 

 

 

 

 

Нагоре по пътя са храмовете на Атина, Аполон и Афродита.

 

 

 

Храма на Афродита е почти разполовен от едно дърво,

 

 

 

 

интересното е , че колоните му са под формата на сърце, трудно се забелязват на снимката.

 

 

И някъде е имало това,

 

 

но ние не можахме да го открием, свързано с фалически чествания на Афродита.

 

Афродита е почитана като даряваща изобилие, богиня на горите, спътница на плаващите по моретата. На нейната любов се подчиняват богове и хора.

 

 

Афродита е тази която разпалва любовта на Парис и Хубавата Елена и причина да пламне Троянската война. Почитана защото владее изкуството на ирационалната човешка страст и любовта.

Много е хубаво определението в уикипедия:

Любовта е чувството на привързаност, грижа, привличане, симпатия (симпатията е благосклонност и насърчителност в отношението към другия), в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуално привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек.

 

Доста саркофази имаше. 

 

 

 

 

Имаше остатък от Одеона,

 

 

 

 

още доста сгради и разхвърляни наоколо орнаменти.

 

 

 

Мястото е много красиво и интересно и си струва ходенето.

 

 

Ние прекарахме доста време и дори успяхме да се загубим. Единия тръгна нагоре другия надолу и в един момент като почнахме да викаме за да се намерим се оказа, че заради спираловидния релеф ехото отеква и идва от всички страни. Беше доста странно усещане, да чуваш гласа си в гръб и звука да е тотално изкривен.

 

Намерихме се при Одеона , взехме си довиждане с човека и си тръгнахме.

 

До магистралата ни взеха мъж и жена руснаци, крайно неприятни. Както аз заключих тия сложиха край на “българо-руската дружба” в главата ми. Даже ние се почудихме защо изобщо спряха да ни вземат. Елементарен опит за разговор беше блокиран и тия 4 км ни се сториха 400 км.

С такова облекчение слезнахме на магистралата да чакаме маршрутка.

Обаче още не въздъхнали и без да махаме спря кола. Един човек отиваше на пазар и ни закара до Киник (Xanthos). Благодарение на него разбрахме, че всеки петък в Киник, града където са руините на Ксантос има пазар на главната улица.

Човека говореше само турски, но беше толкова сърцат и толкова му се говореше, че ние само се хилихме защото нищо не разбирахме. Беше от ония хубави срещи които просто си щастлив защото си срещнал някой който е просто човек….

 

На пазара продават всичко и е много хубав. Не можехме да устоим на изкушението и купихме малко плодове, подправки и козе сирене тулум.

 

 

 

 

/снимките са от интернет/

 

Оказа се, че тази традиция за правене на сирене в кожата на коза и оставянето вътре да зрее около година я има и по нашите земи.

Остатъка от деня прекарахме отново на плажа на Патара.

 

[giafil]

Каш ни харесваше. Мъничък, всичко наоколо, нямаше много туристи.

Хранихме се на едно и също място, пазарувахме от един и същи магазин и се усещахме почти като местни.

 

Собственика на хотела ни чакаше всяка вечер да му разправяме какво сме видели и къде сме били и да ни дава предложения какво да видим на следващия ден.  Едно от тия предложения беше да отидем да видим Симена и Кекова, но той каза че е по добре с лодка защото целия пейзаж е много красив.

 

Това означаваше, че трябва да хванем някакъв тур, а ние изобщо не бяхме навити. Имайки опит от други места поради невъзможност да се види дадена забележителност по друг начин и двамата бяхме доста скептично настроени. Слезнахме на пристанището да видим какви са предложенията и решихме, че няма как да изгубим цял ден за няколко красиви гледки, ядене и къпане евентуално. Минахме през автогарата да разпитаме дали няма автобус. Нямаше. Имаше до магистралата и от там 16-18 км. най-вероятно стоп.

 

На другия ден още се чудихме какво да правим, но в крайна сметка хванахме автобуса и след това много бързо ни качиха на стоп до Üçağız.

 

 

 

 

 

 

Учагиз е пристанището от където тръгват всички кораби за туровете. И реално е едно свръх туристическо място където всичко се върти около туровете, ресторанти и снимки в инстаграм.

 

Вече беше ясно, че не бяхме преценили добре мястото. На много места в интернет пише, че не може да се стигне по суша до Симена, което не е вярно.

 

 

Не само може, ами май е и част от Ликийския път.

 

 

(имаше табели) около 3 км. е разстоянието с много красиви гледки.

 

 

 

 

 

Минава се през нещо като ремонтна работилница за кораби,

 

 

гробището

 

 

и после нагоре по стар римски път.

 

 

 

Симена, турското име е Kalekoy e малък ликийски град.

 

 

 

 

 

Той заедно с Aperlai, Apollonia и Isinda са образували съюз представляван от Аперлай в Ликийската лига с един глас. Това което се е запазило до днес са саркофази 

 

 

 

 

 

разпръснати по хълма

 

 

и дори в морето.

 

 

Един от тях е може би най-снимания ликийски саркофаг.

 

 

Има открити монети сечени през 4в. и това кара учените да смятат, че тогава града е бил в най-голям разцвет.

 

Има малък  театър, някъде пише, че побирал 300 човека, но това няма как са стане на тия 7 реда. 

 

 

 

Малка крепост на върха, построена от рицарите хоспиталиери от Родос.

 

 

 

 

 

 

Със зъбери

 

и дупки машикуми откъдето могат да се мятат камъни и горящи предмети при обсада.

 

 

Тук не имало обсади и дори ни беше чудно каква работа са имали рицарите тук за да строят тая крепост върху старата византийска крепост.

 

 

Освен да се радват на красивите гледки.

 

 

 

 

 

От района се е добивала дървесина, но нищо кой знае колко значимо. В днешно време ако не е туризма, с мащерката която берат се съмнявам, че могат да се изхранят.

 

Билета за крепостта е 24 TL , но може да се влезне и без пари защото е отворено отвсякъде.

 

 

 

Има джамия от османския период.

 

 

Църква от византийския.

 

Сладолед от сегашния.

 

 

На отсрещната страна е Кекова и прочутия потънал град.

 

 

 

 

След силно земетресение и тектонични процеси половината град остава под вода. Днес е голяма туристическа атракция, но всъщност нищо специално няма да се види. Едни зидове под вода. Забранено е къпането и ходенето става само с лодка или каяк. Цените варират от 150 TL до 300 TL  на човек, според нас абсолютно безсмислено.

 

Ние се помотахме

 

и решихме, че можем някъде да ходим да се къпем в района,

 

 

 

но за съжаление въпреки привидно синята вода, залива е много мръсен и май цялата отходна вода на селото влиза в морето защото всичко е в кафяви мъхове по камъните и миризмата е неприятна.

 

 

Поснимахме още малко и решихме, че по-добре да се връщаме към Каш или Патара. Стопа се оказа доста труден и добре, че ни взеха едни момичета до средата на пътя и се махнахме от това туристическо място.

Аз по едно време си мислих, че никой няма да ни спре и доста се бях отчаяла. Истината, че където са местните хора няма никакъв проблем, но има ли допир до дивия туризъм и нещата стават грозни.

[giafil]

По пътя от Каш за Мира (Демре) на един от хълмовете отдалече се виждаше ето тази гробница.

 

 

 

Намира се близо до село Yavu. Разровихме се в интернет и се оказа, че тя е в подножието на Kyaneai  или Cyanae един от градовете в Ликийската лига участвал с 2 гласа в Асамблеята. Заинтригува ни и решихме, че можем да го видим. Информацията е доста оскъдна. Университета в Тюбинген преди време е правил разкопки и е проучвал района, но като цяло археологическия обект е оставен на милостта на времето.

Хванахме маршрутката от Каш за Демре и обяснихме на шофьора къде искаме да слезем. Той доста учуден в първия момент нещо не разбра обаче една жена веднага схвана и му обясни. Тя явно беше от района и искаше да ни даде някакви напътствия, но уви единственото нещо което научихме от нея е къде Халил от Кърджали има къща. 

Шофьора ни свали близо до селото на магистралата и ние поехме по пътя. Набързо разлаяхме всички кучета в така иначе задрямалото място. Тук там се мяркаха хора които поздравихме.

 

Според информацията която имахме, трябваше да минем селото и на хванем път който води към Кианеай. Имаше два маршрута единият пътека, доста стръмна около 2 км. и другия широк път около 4 км. следващ старият римски път. Решихме, че нямаме време да губим и по-добре да хванем пътеката. В началото имаше някаква маркировка, но много бързо е изгубихме в камънака и се озовахме в коритото на пресъхнала река.

Погледнахме навигацията на прав път бяхме ама нещо пътя много един такъв стръмен и неводещ за никъде.

 

Започнахме по-лека лека да се изкачваме по коритото на реката, която в едно по-друго време е била сериозно пълноводна и е мъкнела камъни и дървета. Трябваше много да се внимава защото някои от камъните които уж изглеждаха големи и стабилни всъщност не бяха толкова стабилни и тръгнеха ли надолу щеше да има сериозни последствия. Крак след крак, лазешката напредвахме бавно. Не смеех да гледам назад защото погледа напред казваше всичко. По едно време все пак погледнах и адреналина заблъска в главата ми.

В средата на нищото в процепа на две скали, където реката си беше направила легло, нагоре страшно, надолу грозно…Мъжът ми в тоя момент улисан да ме следва, се спря и като че чак сега реализира къде сме.

Айде наобратно.

Наобратно , но как, гледайки цялата бездна надолу ми се завиваше сериозно свят. Отделно аз през цялото време в това пътуване си щъках с едни чехли с две ленти защото ми бяха супер удобни, а това място е опасно дори и с маратонки да си.

Полека лека къде по рокля, къде без рокля се смъкнахме и почнахме да се хилим. Това беше супер лишено от каквато и да е мисъл начинание. Даже сега като се сетя изобщо нямам обяснение защо трябваше да се катерим толкова много при условие, че се вижда, че нещата са много трудни и това не е пътеката изобщо.

 

Нямам снимки, то изобщо за снимки не ми беше,  но после снимах в близост едни кози, та пейзажа беше ето такъв на “равното”…

 

 

 

Хванахме царския път

 

и хилейки се и занасяйки се с безумството което сътворихме стигнахме много

 

бързо горе. По пътя имаше ето такава постройка

 

приличаща на параклис,

 

но се оказа резервоар за вода.

 

Може и да е била някога

 

параклис защото има една малка ниша, където се поставят икони или свещи отпред. Бяха сложени клони заради козите да не се удавят.

 

 Кианеай  (Kyaneai) е бил доста голям и доста развит за времето си град.

Намирал се е на важен кръстопът между Ксантос (Xanthos) и Myra.

 

 

 

При строенето на съвременния път турските археолози откриват километричен камък (milestone). Бил е малко по на север изместен от реалното си местоположение.

 

 

 

 

 Най-вероятно кръстопътното положение е причина за разцвета на този град. От една страна пътя Ксантос – Мира, а от друга пристанището Teimioussa-Тristomon (Üçağız) там където бяхме предния ден. Защитен високо на хълма с панорама на километри.

 

 

 

 

Още личаха крепостните стени.

 

 

 

Растителността е навсякъде и тук специално много внимавахме защото имаше много цистерни останали къде затрупани, къде зеещи, та имаше сериозен шанс да отидем на гости на Персефона без покана.

 

 

 

 

 

 

Театъра побира около 2500 човека 27-29 реда в доста добро състояние като се абстрахираме от буйната растителност.

 

 

 

 

Сигурно в скоро време съвсем ще бъде превзет от нея.

 

 

 Предполага се, че е бил построен с пари на местен меценат Jason, който също е бил и Lyciarch председател на Ликийската лига.

 

Разцвета си града прави в ранно римския период. Смята се, че мястото е заселено около 4в. от н. е и окончателно напуснато около 12 в. Името Cyaneae или Kyaneai идва от гръцки и значи тъмно синьо, но има и друго значение – блъскащи се скали. Секли са доста монети,

 

 

намерени в различни части в Ликия. На една от тях е изобразен Аполон с част от планината и храма на оракула Apollon Thyrxeus.

 

 

Предполага се, че този храм на оракула Apollon Thyrxeus който гадаел по водата от извор и казвал каквото желаеш се е намирал тук, но за съжаление нищо не е останало, дори и самото място не е ясно къде е било.

 

Нещо което прави впечатление са многото саркофази.

 

 

 

 

 

Има страшно много

 

саркофази навсякъде. Различна големина и релефи.

 

 

Изчислили са, че са над

 

300. Мястото с най-много останали саркофази в Ликия. В долния край е некропола и изсечени в скалите множество гробове гледайки към равнината и селището Yavu.

 

 

 

 

До гробницата която гледа от пътя не можехме да отидем защото се оказа, че до там се ходи със специални катерачески  приспособления.

 

 

Има останки от църква от византийския период.

 

 

 

Бани и акропол от римския период.

 

 

 

За съжаление всичко е

 

превзето от растителност. Малко неща се виждат и е доста трудно лутането, а и ненужно.

 

Много ни хареса мястото, въпреки че е изоставено.

Като си помисли човек как са живели някога хората тук и сега как всичко е в плен на природата.

Колко преходно е всичко…

[Asya Assenova]

Благодаря за прекрасния пътепис. Жалко, че свърши. За мен беше удоволствие да чета и гледам снимките. 

[Kalina Ivanova]

преди 25 минути , Asya Assenova каза:

Жалко, че свърши.

 А свърши 

Не, не  сипала съм си винце и чакам още.

[giafil]

преди 1 минута , Kalina Ivanova каза:

 А свърши 

Не, не  сипала съм си винце и чакам още.

@Kalina Ivanova има още малко 😉 почна да ме хваща страх да не стана досадна, а от друга страна ми се ще да споделя още малко защото на някой може да му е полезно ако реши да види нещо да не се лута като нас...

[Asya Assenova]

преди 9 минути , giafil каза:

@Kalina Ivanova има още малко 😉 почна да ме хваща страх да не стана досадна, а от друга страна ми се ще да споделя още малко защото на някой може да му е полезно ако реши да види нещо да не се лута като нас...

Как досадна, СТРАХОТНА си!Чакам с нетърпение следвашата част.  Имах предвид, че свърши публикуваното. Много харесвам тази част на Турция, миналата есен и аз обикалях този регион, но доста по-семпло беше моето пътуване!

[Kalina Ivanova]

преди 19 минути , giafil каза:

@Kalina Ivanova има още малко 😉 почна да ме хваща страх да не стана досадна, а от друга страна ми се ще да споделя още малко защото на някой може да му е полезно ако реши да види нещо да не се лута като нас...

Дума да не става, че е досадно.

Супер приятно и полезно четиво.Имформативно. Приключенско. Все едно чета книга.

Водя си записки...такива неща.

Ти продължавай✍️, моля!

 

 

[jorocontrola]

И аз чета, попивам и слагам звездички по картата, така че давай ... 🙂

[juriwaro]

На 25.11.2020 г. в 12:02, giafil каза:

Истината, че където са местните хора няма никакъв проблем, но има ли допир до дивия туризъм и нещата стават грозни.

"Туристът убива това, което търси, когато го намери", така е - но след този хоризонт се виждат нови, още по-шарени и весели гледки :)

[Ninkata17]

Разкошен разказ ! Била съм в някои от местата по трасето и отдавна планирам по-дълго пътеществие из района. За мен е истинско удоволствие да се пренеса там чрез твоя поглед, благодаря !

[giafil]

Трябваше да се прибера в България защото имах работа която нямаше как да свърша виртуално.

Плана беше да отидем до Анталия аз да хвана самолет и след два дена да се върна обратно в Турция.

 

Много трудно си тръгнахме от Каш. Толкова щастлива се чувствах на това място. Хората с които общувахме бяха топли и сърдечни и ние за момент не се почувствахме чужди чужденци.

 

Мюезина беше най-гласовития които чухме през цялото ни пътуване, пееше от сърце и на моменти го изкарваше направо на джаз импровизации…

Обичах да се будя слушайки го, и ако на други места ми идваше да изкарам пушката в 6 ч. сутринта и да отстрелям с един изстрел като в каубойски филм мегафоните, тук го чаках да запее.

Даже си спомням, че едната сутрин започна в 6.10 и аз казах на Мехмед собственика на хотела, че е закъснял и се надявам утре да си спазва графика при което той прихна да се хили.

 

След мюезина беше ред на петлите, терасата ни гледаше към един вътрешен двор и хората имаха петли и кокошки. Изчакал в страхопочитание сутрешната молитва пръв черния декоративен петел кукуригаше приветствайки изгрева, благославяше живите твари. Понякога беше малко прегракнал, но останалите бързо се включваха и помагаха.

Комшиите започваха тихо да се нагласят за деня и слънцето бавно се показваше оттатък планината. Отгоре на терасата лелята на Мехмед вече шеташе приготвяйки закуската за гостите и миризмата на пържени филийки надделяваше над миризмата на жасмин.

 

 

 

Това беше онази част от деня която най-обичах, измъквах се тихо и ходех до пристанището да гледам лодките…Рибарите които разтоварваха улов.

Морето в този кратък период променя многократно цветовете си докато облече най-хубавия.

 

Близо до нашия хотел имаше един дядо и една баба по на двеста години.

В къща която някога е била много красива, а сега просто остаряла като тях, те предлагаха стаи под наем и си бяха направили нещо като стъклена рецепция-аквариум в двора.

Смокини, лилави бугенвилии, храсталак отдавна не подрязван и легло оградено с дограма на което даваха дежурства. Имаше табела 24ч отворено, плъзгаща се врата и дядо по пижама който почти през цялото време четеше с лупа в ръка.  Даже не зная дали някой идваше тук, но те бяха там…

 

Не исках да си тръгвам от това място, и само надеждата, че някога ще се върна или някъде пак ще изпитам такова удоволствие и уют правеше раздялата с Каш по-лека.

 

Хванахме автобуса за Финике. Плана за деня беше да видим Лимира и Ариканда. И двата археологически обекта са близо до Финике и е лесно да се обходят за един ден.

За съжаление проливен дъжд осуети плановете ни и ние видяхме много малко от Лимира.

 

Билета Каш - Финике струва 28 TL и се стига за 2 часа. Автобусите са на всеки час. Пристигнахме на автогарата във Финике и потърсихме къде да си оставим багажа. Автогарата има доста окаян вид за такъв голям град и е доста мърлява на фона на новите постройки. Намерихме един човек който отговаряше за автобусите на Камилкоч за Анталия, но май и за всички останали автобуси и му обяснихме какво искаме да правим.  

 

Той ни посочи къде да си оставим багажа до едно шадраванче в самата сграда, аз малко се притесних като виждах какво движение на хора е наляво надясно, той също имаше доста работа, а багажа дори не беше вътре в офиса му. Човека се хвана с характерен жест за сърцето и ни увери, че няма страшно и че гарантира.

После ни каза откъде можем да хванем микробус за Ариканда, но чак след 2ч. което не ни устройваше защото плана беше да видим каквото можем и след това да пътуваме за Анталия.

Трябваше да направим промени първо Лимира и евентуално от там към Ариканда, и докато още го питахме за този вариант, той свирна на една движеща се маршрутка от другата страна на булеварда извика доста силно на шофьора нещо и каза да тичаме да е хванем.  

 

Как в целия шум и от разстояние на две широки улици шофьора разбра къде отивахме, аз не можах да разбера. Но в крайна сметка кара до някъде прибитка на една друга маршрутка на която ни прехвърли в средата на нищото и след около 10 мин. и 8TL. на човек ние се отзовахме на Лимира.

Разстоянието е около 8 км. и самия древен град е разсечен на две от пътя. От едната страна е театъра който се забелязва отдалеч, а от другата е останалата част на разкопания древен град. Вход не сме плащали. Имаше една пластмасова будка, но вътре нямаше никой.

 

 

Лимира (Limyra) е един от старите градове в Ликийската лига.

 

 

Бил е дори столица по времето на Перикъл Ликийски. Заради пристанището което тогава е близо до града търговията е процъфтявала, това е донесло богатства и престиж на населението му.

 

Отдалече се забелязват крепостните стени. Много големи и много дебели.

 

 

 

Перикъл

 

е бил активен участник в Бунта на сатрапите и въпреки, че губи територия и е победен той е бил много почитан заради благоденствието при неговото управление.

 

Мавзолеят му  Heroon of Pericle в йонийски стил е сравняван с Ерехтейона  от атинския акропол. Разположен нагоре по хълма с поглед към долината, от него е останал примерен макет

 

  как е изглеждал 

 

   и няколко фриза в музея в Анталия.

 

 

 

 

 

 

 

Влизайки там където е бил древния град първото нещо което прави впечатление е вода която извира от нищото и отива нанякъде по агората.

 

 

 

 

 

Останки от църква от византийския период са потопени и водата се стича там където някога са вървели хора по централната улица.

 

 

 

Аз бях учудена, оказа се че има много карстови извори които не могат да контролират и вода излиза отвсякъде. Виждаха се захвърлени фризове

 

 

 

 

и един макет на дървена къща, която наподобяваше ликийска гробница. Не съм е снимала не беше нещо специално. Но ето снимка от интернет.

 

 

В страни от нея имаше пиедестал

 

на който е бил поставен: “победоносен кораб или може би колесница на войн за да отбележи победа в битка.”

Интерпретации от едно по-ново време.

[giafil]

В долния край се вижда масивна структура върху подиум. Оказа се Кенотаф.

Не знаех какво е кенотаф - надгробен паметник без гроб.

 

 

Човекът може да е загинал някъде другаде или тялото изобщо го няма и този паметник е да го почете. Тук в случая беше на Гай Цезар

 

 

 

– син на Марк Агрипа. Тръгнал на политическа мисия в Армения, ранен и починал тук. Тялото отнесено в Рим, но на мястото беше направен този Кенотаф.

 

 

Бил е красив с мрамор, но само това е останало в музея в Анталия.

 

Още в древността е бил проверен дали вътре няма

 

нещо оставено. Дарове може би. Няма празен е. Има макет в музея в Анталия как е изглеждал.

 

 

От времето на Елинистическия Египет и култа към Птоломеите е издигнат монумент славещ властта на Птоломей.

 

 

Някой в интернет беше си направил усилието да покаже как е изглеждал.

 

 

Намерените артефакти от него са в музея в Анталия.

 

 

 

 

Тук е останал само фундамента.

 

 

При сондиране на източната порта археолозите неочаквано са се натъкнали на

Микве – това е еврейска ритуална баня

 

 

и вероятно принадлежи на по-голям комплекс

 

 

със синагога в което преддверие е открита ритуална плоча с изображение на менора.

 

 

 

Лимира е бил град с невероятна пъстрота на населението. Намирал се е на кръстопът, пристанището е важна база за корабите от Леванта и Египет и естествено е било да има доста евреи. От другата страна на пътя са баните

 

 

 

 

и театъра.

 

 

 

 

 

Театъра е много красив. Побирал е около 12 000 зрители.

 

 И докато го разглеждахме ни заваля дъжд.

 

Дъжд който промени плановете ни, ясно беше, че бяхме до тук.

 

 

Ариканда се намира горе в планината и предвид това което се изсипа като вода от небето там щеше да бъде трудно проходимо.

Изчакахме да спре, на мен ми беше и доста студено, а и някак си като знаех, че още 3 часа път ни чакат до Анталия вече почвах да искам да се връщаме.

Нагоре зад театъра има път за некрополите, но ние само отдалеч видяхме този на Xñtabura, така е кръстен заради надписа на ликийски открит на гробницата.

 

 

Това което не можахме да видим и мисля, че е интересно и не би трябвало да се пропуска ако човек се окаже в района е:

Нагоре по хълма с път зад театъра са гробниците. Ето така изглеждат.

 

 

 

 

Малко по надолу по пътя е римския мост за който много много ме е яд, че не знаехме и не видяхме.

 

 

Ако имахме информация дъжда нямаше да ни спре защото се възхищаваме от древните инженерни постижения, а това съоръжение си струва да се види.

 

 

Намира се

 

на около 3 км от театъра по пътя. Един от най-старите сегментирани сводести

мостове останали в света.

 

 

Строен е през късно  римския период, 360 м дълъг върху 26 еднородни сегментни арки, състоящи се от двоен радиално положен курс от тухли и 27-ма арка заменена от две по-малки полукръгли арки от по-късна конструкция.

 

 

Арките със съотношение 5,5 и 1 придават на моста необичайно плосък вид,

но са ненадминати като постижение чак до късното средновековие.

 

 

 

Така се осигурява повече място за водата да преминава. През 14в. в Италия наново се преоткрива този начин на   строителство на мостове близо 1000 години по-късно…

 

Определен е като изключително архитектурно съоръжение от учените, най-голямото оцеляло до днес в Ликия. При статичен анализ се стига до извода, че може да поддържа 30 т. товар на една арка и допълнително върху останалата повърхност 500 кг /m2.

Ликия поради планинския терен не е била с добра развита пътна мрежа за разлика от другите римски провинции и този мост е бил на главния път свързващ Ликия с Памфилия. Широчината на пътя е 3-4 м. което се оказва доста скромно за движението на хора и добитък с товари. Не е бил армейски или имперски път. Павиран е и още се полза от хората в околността.

 

 

 

 

Това е снимка от 1950г.

 

 

И трето нещо което не можахме да видим са гробниците.

 

 

 

Срещнах ги като царските гробници.

 

 

Те са в противоположна посока на моста, на главния път от Финике (Finikie) за Елмали (Elmali) минава се Yavalilar  малко след Turunçova .

Ето координатите 36.376996, 30.142463 и 36.375225, 30.142803 .

Оказва се, че това са най-големите ликийски гробници останали до наши дни.

 

 

 

 

 

Ние за съжаление не видяхме тези три неща. Изчакахме под колоните на театъра да спре дъжда, запознахме се с един много интересен човек и хванахме маршрутка наобратно за автогарата, а оттам автобус за Анталия.

 

[giafil]

Бях забила нос в прозореца, дъждовни капки се стичаха по стъклото. Автобуса пътуваше през

планинската верига Тахтали (Tahtali Dağlari,) западната част от планината Тавър (Taurus Mountains).

Не бях готова за гледките.

 

 

 

 

Винаги в съзнанието ми представата за море е било равен, почти полегат пейзаж, а не планински.

Пътя беше широк, турците продължаваха да строят сериозно, на места мъгла забулваше върховете, влизахме и излизахме в тунели. Настроението ми беше минорно, някак си се прощавах вътрешно с Ликия.

Мислих си как са минавали хората през древността тая планина, за „лудостта” на Александър Македонски

който също се е озорил тук. И май вече хич не исках да ходя в Анталия.

 

Автобуса започна да спира все по-често, хора слизаха и се качваха, на мен ми миришеше на зима.

Наближавахме Кемер. Имахме някакъв план, евентуално като се върна от България, да отидем да видим древния Олимпос (Olympos), последният град от Ликийската лига с 3 гласа който не бяхме видели,

но този път категорично ме отказа. Не исках да се връщам пак на това място.

Въпреки, че магистралата е страхотна, бърза, широка, мястото не ми действаше добре на душата.

Казах на мъжа ми ако иска да дойде да го види докато ме няма, но и той нещо не беше много ентусиазиран да се връща. Олимпос остана за друг път заедно с  Фаселис (Phaselis).

 

От Кемер до Анталия пътя следва бреговата линия с множеството хотелски комплекси.

Самото влизане в Анталия ми се видя много дълго, около един час не можехме да се доберем до автогарата и самия град изглеждаше огромен, нещо което изобщо не очаквах.

Автогарата е в покрайнините на града, но има трамвай който свързва центъра и летището с нея и е супер удобен.

Бяхме много приятно изненадани, че няма нужда да купуваме специална Анталия карт и да е зареждаме,

а става с кредитни и дебитни карти на самите автомати. Цената беше 3.50 лири едно пътуване,

не зная защо, обаче винаги на карта отчиташе 3.20 лири. , не че 30 куша е света, но ми беше

странно защо плащаме по-малко.

 

Това е карта на трамвайните линии,

 

 

със синичко съм оградила спирките на автогарата, центъра, летището (Havalimani) и Aksu – спирката от

която може да се отиде до Перге  без проблем с градски транспорт (ще разкажа по-подробно) .

При взимането на трамвая за летището трябва да се внимава защото по една линия вървят два трамвая,

единият T1A за Летището (Havalimani) другият за T1B EXPO има надписи на самия трамвай, та трябва да си много разсеян за да ги объркаш, единствено от незнание, че са два.

Пътуват на интервал от 10 мин. и по наше време бяха точни. От  спирка Ismetpasha в центъра до

летището се стига за около 30-40 мин.

Аз попитах в хотела преди да тръгна и те ми казаха, че около един час ще ми трябва да стигна, но мисля го казаха по-скоро да се застраховат.

 

Първо впечатлениe от Анталия: - Искам при Ликийците!!!! 🙂 

Второ впечатление от Анталия: - Този музикант отсреща толкова жестоко пее, че вече не искам при Ликийците!!!

 

Хотела ни беше на гърба на паметника на основателя на Анталия Атал II Филаделф  (Attalus II Philadelphos).

 

 

 

 

Цар на Пергамон, съюзник на римляните, талантлив военачалник и мъдър управител.

Филантроп и покровител на изкуството, та този красив човек 

 

 

 

 

  /тази стуята е в Palazzo Massimo all Terme – Museo Nazionale Romano в Рим/ 

 

основава това красиво място.  

 

 

Той постоява Стоата в Атинската Агора

 

 

 

като подарък за атиняните в знак на признателност за времето прекарано в Атина

при философа Карнеад (Carneades).

 

 

Археолозите откриват при разкопки, че Анталия е била заселена още около 200 г.пр.н.е,.

Кръстена на Атал II който превръща града в морска база за флота си, името Аталея по-късно еволюира

на турски от Адалея в Анталия.

През римския период градът е част от провинция Памфилия Секунда със столица Перге.

Pamphyilia означава “земя на всички племена” което се тълкува, че провинцията е била населявана с хора от различни народности.

От тогава датира и портата на Адриан (Hadrian's Gate)

 

 

 

единствената запазена входна врата в стената която обгражда града и пристанището.

 

 

 

Строена е около 130 г. пр.н. е в чест на император Адриан който посещава града.

Турците е наричат  Üçkapılar - Трите порти заради трите входни арки.

 

Висока около 8 метра.

 

Знае се, че богата местна жена е финансирала постояването и.

Оригиналната порта е била на 2 етажа и е имало поставени статуи на императора и семейството,

за съжаление нищо не е останало. Запазени са само красиви орнаменти от цветя

 

 

и лъвски глави в корнизите,

 

 

 

колоните са нови, плод на сегашна реставрация. Поглеждайки надолу се виждат дълбоки канали,

 

 

 

следи от множеството каруци които са влизали и излизали в града.

 

Открити са букви които сега са в Ашмолен музей (Ashmolean museum) в Оксфорд.

 

 

От двете страни на портата има кули.

 

 

Южната кула е известна като Julia Sancta запазена от римско време, строена независимо от портата, 

има надпис на гръцки. 

 

 

 

 

а северната е с основа от римския период и достроявана по времето на селджуците през XIII в. с надпис на арабски.

 

 

 

Красива е портата, макар и не достигнала в цялото си величие до наши дни.

 

 

 

[giafil]

Беше станало време да хващам трамвая за летището. Боже какво нежелание….

Няколко пъти звънях в Българя с надежда да отложа пътуването….

Не исках да се прибирам… не исках да се връщам за да върша някаква работа…нищо не исках …исках да съм в Анталия, да ме гали слънцето и просто да се наслаждавам на храната,

на хората, на моите римляни…на плажа и нищо не правенето…

За съжаление понякога просто ТРЯБВА…

 

Ходенето и връщането в Анталия е доста лесно. Трамвая до летището – 3.50 турски лири,

аз летях с Turkish airlines - 24 евро Анталия- Истанбул и обратно, имаха безплатен checking luggage,

но аз нямах такъв. Един голям буркан тахан подарък от собственика на хотела в Каш.

Още не сме го отворили, но толкова ни е скъп, че нещо душа не ни дава да го ядем… 

Пуснах някаква смотана раница от 3 кг заради тахана. На летището в Истанбул бяха бързи не са ме бавели. Единствено, че идвах от 28 градуса, а Истанбул ме посрещна с 15 градуса дъжд и вятър, все пак беше ноември.

От там на Havabus  https://www.havabus.com/  18 TL от Сабиха до Таксим-1ч. времетраене.

Метрото, автобуса и в Пловдив. Баща ми като всеки родител не спеше, чакаше ме и докато се видим и се съмна, свърших си работата и айде обратно.

 

Какво щастие ноември да шляпаш по джапанки и тениска…

 

 

Взех душ, прибрах в дъното на раницата дебелите дрехи и се запътих към парка Kaраалиоглу  (Karaalioğlu Parkı).

 

 

Парка е прекрасен с множество скулптури, цветя, зеленина и красота.

 

 

Толкова много красота, морето, планината отзад, че нямам една снимка от там…Да понякога човек просто се наслаждава и не изпитва нужда да снима…

 

 

 

Исках да видя кулата Hidirlik.

 

 

Висока е около 14 м. и в долната част е квадрат, а в горната цилиндър. Датирана е от 2 в. от. н. е.

Смята се, че е служила като наблюдателница, средство за комуникация,

чрез паленето на огньове и най-вече като фар.

 

 

Както винаги римляните са мултифункционални. Има стая в източната страна и стълбище до площадката за наблюдение. От време на селджуците и османците има свидетелства за възстановителни работи.

 

 

По-интересното е сегашното име Hidirlik  или буквално: мястото на Khidir.

Khidir или al-Khidr, al-Khader не е споменат по име в Корана. Той е божи служител притежаващ голяма мъдрост и мистично знание. Пратеник, пророк или ангел който пази морето, преподава тайни знания и помага на

бедстващите. Вечният скитник който среща Моисей и го учи на търпение и знание.

 

 

Историята-притча в Корана, стихове 60-65

Моисей притежава огромни знания, но пита Бог дали познава някой който е по-учен от него.

(Терзанията на умния човек.) Бог му отговаря да потърси Al-Khidr който ще го научи на знанията които не

притежава, да вземе една риба и на мястото където тя изчезне ще срeщне Al-Khidr.

Придружен от слугата си, стигнали до две морета, забравили за рибата която си пробила път във водите,

Моисей заповядал да е донесат, но слугата се извинил, че тя е отплувала.

Моисей се върнал на мястото и срещнал Al-Khidr.

 

 

„... Мойсей каза на слугата си: „Няма да се откажа, докато не достигна точката, където двете реки се срещат,

макар че прекарвам години и години в пътувания “. И когато стигнаха до точката, където двете

реки се срещнаха, забравиха рибата си и тя пое по водата, плувайки на воля. И когато отидоха по-далеч,

Моисей каза на слугата си: „Донесете ни храната ни. Наистина сме изморени от пътуванията.

Слугата отговори: „Видя ли (какво се случи), когато си почивахме на скалата? Забравих рибата и

никой освен Сатана не ме накара да забравя да ви спомена това. Рибите проникнаха в морето по

чуден начин. Мойсей каза: „Това е, което търсихме“. 

 

Интерпретацията: Моисей е търсещия “духовна реалност” който разбира, че този път не може да бъде извървян сам. Трябва му духовният учител който да му разкрие абсолютната истина.

Слугата-самоукорителният дух, извинението, вътрешният глас-компромис.

Рибата-способността на човека да разсъждава. Интелекта.

Двете морета- необятността на божието и човешкото знание.

Забравата-проявлението на сатаната. Ограничението. Човешкото его което пази гордостта,

витае наоколо, търсещо момент на заблуда.  

Ето ги двамата.

 

 

В шиитския ислям al-Khidr придружава Muhamad al-Mahdi последният имам от двадесетте имами които ще се появят заедно с Isa (Исус) за да изпълнят мисията си и да донесат мир на света. Мястото на срещата е много важно и за това е  построена джамията Jamkaran Mosque в гр. Кум (Qom) Иран.

 

 

При сунитите той още е жив, и от тези които получават просветление директно от бог без човешко посредничество. Архангел Гавраил се явява на al-Khidr и го напътства по същият начин по който учи Мосей.

В астрологията al-Khidr е свързан с планетата Меркурий като Хермес, имащ способността да обяснява тайните доктрини-херменей, да вдъхновява поетите и да бъде водач на мечтите.

 

Етимологията на името al-Khidr значи зелен, т.е носи плодородие.

 

 

Връзката с християнството е пророк Илия, за турците той е водно божество.

Пророк Илия и al-Khidr се срещат един път годишно,

 

 

на деня на срещата е посветен фестивал наречен Hidirellez през нощта на 5 срещу 6 май или

по-познатото при нас  звучене на цигански Ederlezi. В Турция деня се  празнува като пристигането на пролетта и хората се молят за постигане на желанията им, в България е Гергьовден.

 

Нещото което мен повече ме занимаваше е защо едно инженерно съоръжение построено от римляните е натоварено с толкова много символика?

Единствения отговор който мога да дам е да се запази, нямам друго логично обяснение…., но понякога логиката не е достатъчна….

 

Помотах се малко още в парка и се отправих към стрия град Анталия.

Минах покрай пристанището 

 

 

 

и часовниковата кула,

 

 

някога пентагонален бастион от защитните стените на града, през 19 в. е превърната на

часовникова кула, часовника е подарък от германския император Вилхелм  II монтиран през 1901 г.

 

 

Малко известно е, че на стената от страната на пристанището е имало метална кука където са бесели хора.

 

/снимката е от интернет/

 

Спуснах се в стария град, минах покрай символа на Анталия Yivli Minare.

 

 

 

В списъка на UNESCO e като ярък представител на селджукската архитектура. Стои на огромна квадратна каменна основа, изградено от осем полукръгли тухлени стени, високо 38 м.

 

 

 

До него се намира джамията Ulu Cami Mosque построена върху руините на стара християнска църква.

 

 

 

Не ми се влизаше и изобщо не им обърнах кой знае какво внимание, запътих се към стария град за да се

 

срещна с мъжа ми и да вечеряме някъде. 

 

 

 

Стария град е много хубав и много приятен,

 

 

 

 

а вечерно време е просто удоволствие за разходки и приятно прекарване. Въпреки Covid беше пълен.

 

 

 

 

[Светославов]

ЧУдесен разказ, благодарности и очаквам продължението!

[giafil]

Перге или Перга.

 

Денят беше определен за древният град Перге, някога столица на римската провинция Pampylia Secunda.

Мъжа ми беше ходил да види разкопките, докато аз бях в България и беше потресен от размерите на града.

Беше прекарал цял ден с археолозите и ми каза, че това място е спиращо дъха.

Наистина е спиращо дъха…Въпреки, че ми обясни, че е огромно и турците са направели невероятни неща да го съхранят, продължават да копаят и отриват нови артефакти, аз наистина нямах представа за какъв обект става въпрос. В тоя ред на мисли ако сте в Анталия не го пропускайте, дори човек да не му се излиза от прекрасните хотели, това място е грандиозно и горещо го препоръчвам….

 

 

 

 

 

/Снимките са от интернет/

 

Абсолютната височина на човешко постижение в древния свят, геометрия, знание, красота,

градско планиране всичко на едно място…

Най лесно се стига с трамвая. От Центъра или от която и да е спирка, дори от автогарата се хваща

трамвай T1B в посока EXPO и се слиза на спирка AKSU предпоследната спирка от линията. Самата спирка е на платформа за това трябва да се слезе долу и да се пресече пътя който се движи успоредно на

линиите на трамвая. От там е около 1 километър максимум пеша, има табели Перге , минава се пред

джамията на Аксу. И отиваш на място където, човешкия интелект е сътворил невероятна красота.

Входа струва – 40 TL.

 

Предполага се, че Перге е основан от гърци след троянската война, някъде около 13 в. пр. н. Върху глинена плочка намерена в хетския град Хатуша се споменава за град Парха на река Каштрая което учените

отъждествяват с Перге и река Кестрос. Най-старите свидетелства на заселване са открити на хълма където е акропола, датирани около 5 хил. пр. н. Имаме гръцки град с управление на перси и гърци, силно персийско влияние, докато не се появява Александър Македонски и Перге става колония на Пергам. Следва период на просперитет и типично елинистично влияние, започват да секат свои монети с облика на Артемида.

 

 

През този период някъде през 262 пр.н.е тук се ражда един изключителен математик и астроном Аполоний от Перге.

 

 

Представител на Александрийската школа, един от тримата велики учени заедно с Архимед и Евклид

той е известен с изследванията си върху коничните сечения. Написал е доста трудове по математика, за съжаление за тях научаваме само от цитати от други учени, до нас достигат единствено седем тома от осемтонното му съчинение  ”Conics”

 

 

/първа страница на този труд отпечатан за първи път през средновековието/

 

първите четири на гръцки, другите три на арабски.

 

Той е въвел термините които ползваме и до днес:

 

 абциса, ордината, апликата, асимптота, елипса, парабола, хипербола.

 

 

Занимава се с проблемите в областта на астрономията и създава хипотезата за ексцентрични орбити,

за да обясни отклоняващото се движение на планетите и променливата скорост на Луната.

Аполоний прави решения на задачи и ги записва, но оскъдно, гения трудно обяснява логични неща.

След пожара на библиотеката в Александрия много трудове са безвъзвратно загубени.

Една негова задача остава да мъчи математиците и човечеството близо 2000 г.

Известни са четири нейни решения през вековете и петото е българско.

Радко Котев е името на 19 г. момче, ученик от Драгичево, който предлага много елегантно решение.

 

 

Качвам снимката му взета от интернет защото макар и толкова млад е невероятния ум който се е

справил с нещо което години наред тормози доста светли умове. И това се случва 2011 г.

 

И в тоя ред на мисли се сещам за средновековието и за едни 10-12 века човешко развитие забавено заради догми, човешка глупост и непросветеност. Някак си човечеството не може да прости, че някои са по-умни от другите и мозъкът им работи на друга честота, за съжаление това продължава и до днес.

Няма как да образоваш тълпата която иска хляб и зрелища.

На неговите трудове стъпват Рене Декарт, Пиер дьо Ферма, Кеплер, Тихо Брахе, Нютон и много други светли умове.

 

През 188 г. пр.н.е  Перге попада под римска власт, част от провинция Галатия. Следват години на абсолютен просперитет свързано с огромни строителни дейности.

Построен е пътя via Sebaste свързващ Перге с Антиохия Писидия, Листра и Дербе.

 

 

 

 

Ето снимка от дрон.

Ще разкажа по-нататък за него защото ние вървяхме по част от него.

 

 

По същият този път върви и апостол Павел заедно с Варнава за да проповядва християнството.

Пристигнали от Антиохия в Сирия около 45 г.- 48 г. пр. н. на мисионерско пътешествие през Пафос Кипър.

 

 

Най-вероятно по това време е построена и първата църква в Перге.

Това е за сега най-старото открито изображение на св. Павел в катакомбите на св. Текла (St. Thekla),

via Ostiense близо до базиликата където се предполага, че е погребан в Рим.

 

 

Фреската много прилича на интерпретацията на Ел Греко от 1610-1614 г. в музея в Толедо на апостол Павел.

 

 

Когато апостол Павел заедно с Варнава пристига в Перге заварва един много красив и развит град.

Римляните, търгуват, строят, управляват, воюват и то години наред, векове…

Един от главните “виновници” за този просперитет се оказва една жена – Плансия Магна.

 

  Потомка на Ирод по майчина линия,

 

баба и дядо крале на Армения, баща Марк Варус - управител на Витиния, римски сенатор.

 

 

Статуята и се намира в музея в Анталия. Тя финансира големи граждански проекти в града. По нейно време е построен театъра. Укрепват се градските порти. Двор с форма на подкова, статуи, красота и изящество.

В римската империя два са били начините да се прославиш: на война и в граждански проекти.

Тази жена засенчва мъжете за времето си със строителство, благотворителност и духовност . Свидетелство са множеството надписи:

 

 

 на гения на града Плансия Магна на латински и гръцки.

...g]enio civitatis
plancia m f magna

tuxei tes poleos
plankia magna

 

Наречена е дива и е обявена за публична жрица на Артемида.

 

 

Погребана е до градските стени в гробница от която до днес е останало само фундамента.

 

 

Театъра е от другата страна на шосето и ние го разгледахме накрая, прекрасен.

 

 

Побирал е около 13-14 хил. души. Красив с множество орнаменти и статуи, които сега са в музея в Анталия.

 

 

 

Невeроятна акустика и малко запазени релефи от митологични сцени и от живота на Дионис.

 

 

 

 

 

 

Как е изглеждала всъщност сцената можем да си представим от тази проект на проф. Арзу Озтюрк.

 

 

Между театъра и града се намира стадиона.

 

 

 

Той e побирал 12 000 души и е един от най-големите за времето си стадиони. Дълъг 234 м. и 34 м. широк,

построен през 2 век и е втория добре запазен стадион до наши дни на територията на днешна Турция.

 

 

Първи е този в Афродисиас. (Aphrodisias, Caria).

 

 

От дългата външната страна има 30 свода използвани за магазини,

 

 

 

 

всеки трети с отвор и към арената,

 

намерени са и надписи на кой са принадлежали сега са

 

изложени в музея в Анталия. От северната страна има още 9 бр. ниши.

 

Общо е имало 12 реда за сядане за зрителите,

 

 

 

 

като от северната страна е имало арена за гладиаторски борби и за да бъдат предпазени

зрителите пред първите редове има ниска стена.

 

 

Това са снимки от дрон от интернет за да се види мащаба на тези съоръжения.

 

 

 

 

Римските порти са входа който днес се ползва да се влезне в Перге.

 

 

 

Построени са по времето на

 

Септимий Север и са били защитени от високи кули. Предните аркади са от времето на Адриан.

Но цялата структура е включена в нови укрепления и вътрешен двор построени през 4 в. Така се остава централната арка да бъде отворена и да позволи преминаването на трафика.

Ето как е изглеждало на фона на сегашните руини.

 

 

 

 

И тук стигаме до елинистическата порта и вътрешният двор под формата на подкова

финансиран от Плансия Магна.

 

 

 

/двете снимки са от интернет/

 

 

 

Това е най-емблематичният символ на града. Състои се от две кули изградени от дялан камък,

били са облицовани с мрамор.

Двуетажна колонада със статуи в коринтски стил е красяла портите, в нишите са били поставени

статуи на Мопсос (Mopsos) и Калхас (Calchas), на Хермес, Афродита и Пан. 

Между двете порти е имало обширен 92 м. двор украсен със статуи и колони.

Някой от тях са открити и са в музея в Анталия, но по-голямата част изгубени през вековете.

 

 

 

 

/реконструкция от интернет/

 

Имало е пръстен от градски стени, построени през 3 в. наблюдателни кули,

съвсем малка част е останала в източния край на града.

 

 

 Именно в тоя край са

 

разкопани останки от римски къщи. В повечето случай са били двуетажни с артриум – отворено дворно пространство, най-вероятно пълно със зеленина, фонтан, статуи, колони.

 

Подове покрити с мозайки и във всички са открити тоалетни, което означава, че в града съществува канализационна система.

 

Няма да споменавам средните векове и

 

нощните гърнета, но колкото повече научавам за римляните толкова повече ме хваща яд как се стича човешкото развитие и как трябва да минат векове за да се стигне пак до нещо което вече е било открито.

[giafil]

Минавайки през портите на града, нещо което прави огромно впечатление е градското планиране.

Права улица, следваща топографията на релефа, дълга над 400 м. с колони, пресечена от друга която

разделя града практически на четири района. Градоустройство тип диамантна решетка, правилна геометрична мрежа известна като хиподамова система.

 

Хиподам Милетски (Hippodamus of Miletus) е пионер в градоустройството.

 

 

Роден в Милет около 5 в. от н. е, той участва в реконструкцията на града след опустошението от персите.

 

 

Учен, архитект, физик, метеоролог, математик, урбанист и какво ли още не той проектира “идеален град” разпределени в три класи: войници, занаятчии, селяни като земята е разпределена на три категории:

държавна, обществена  и частна. Той възприема града като нещо повече от място за живеене, като нещо  “демократично, достойно и грациозно” според Аристотел. Точно определяне местоположението на площади, административни сгради, храмове, пазари и жилища за да се осигури здравословно функциониране на града. Планира водоснабдяването за да може да има изобилие от вода за нуждите на гражданите,

наклони по пътищата за да се отстранява дъждовната вода,

 

 

поставя храмовете и обществените сгради на видни, но укрепени места за да обслужват и функционират

защитени.  Дал нагледен пример като проектирал и ръководил построяването на пристанището в Пирея.

 

 

По този модел след това са планирани и построени много градове: Александрия,

 

   Месина, Антиохия (Антакия), Халикарнас, Родос.

 

В сегашно време модерен пример е оформянето на Манхатън.

 

 

Този модел откриваме и в Перге. От двете страни на главната улица са били разположени магазините,

 

 

 

  

 

в средата огромен канал, който е осигурявал вода за фонтаните,

 

 

 

 

  за баните и е служил за освежаване на разхождащите се жители.

 

Отдолу скрита от погледите е цялата канализационна система.

 

 

 

 

 

На кръстовището стигаме до арката на Деметрий и Аполоний,

 

 

 

 

която е изглеждала така, построена около 80 г от н. е., но малко е достигнало до наши дни.

 

 

 

Деметрий и Аполоний са били двама братя с особени заслуги за града. В Римската империя издигането

на арки е ставало с разрешение на Рим в чест на хора с голям принос за обществото.

 

  Колоните от двете страни на улицата са добре запазени

 

 

 

 

 

 

и ако човек се вгледа, ще открие три барелефа.

На богинята Артемида, заради култа към нея и провеждането на ежегоден фестивал тук.

 

 

 

Римляните, следвайки елинистичните традиции много бързо разбрали, че създавайки култ към определено божество, ще докара поклонници и ще засили и укрепи позициите на самия град. Ще доведе до благоденствие,

чрез търговията и потреблението. Това което църквата по-късно развива в зашеметяващи размери.

Няма да споменавам различните поклоннически пътища на знайни и не знайни светии и тълпата която

търси изцеление на проблемите и болките си свише участие, чакаща просветление, подлагаща себе си

на изпитания в замяна.

Та култа към Артемида, богиня на лова, плодородието и всичко живо на земята, довежда до поставянето

на много статуи

 

 

/статуя на Артемида сега в музея в Анталия/

 

до построяването на храм в нейна чест (който археолозите все още усилено го търсят), ежегоден фестивал,

място за жертвоприношения, до сеченето на монети с нейният образ и Перге като неин град.

 

 

                     Монета с лика на Маркус Аурелиус и храма на Артемида в Перге сечена 139 – 161 от н.е.

 

 

                                 Траян и храма на Артемида в Перге, сечена  98 -117 г. от н.е.

 

 

                                           Каракала и храма на Артемида в Перге, сечена 198-217 г. от н.е

 

т.е императорите се сменят, умират, боговете остават.

 

Другия релеф е на богинята Тюхе (Tyche).

 

 

Богиня на съдбата, късмета, щастието и благоденствието, в ръце държи рогът на изобилието и сипе дарове.

Тази статуя се в Музея на изкуството и историята в Брюксел

 

и е плод на доста сериозно полемика,

 

защото  е изровена от Перге и е изнесена нелегално в Брюксел. Турците си е искат, белгийците отказват

да е върнат. Позната история.

Почти винаги Тюхе е изобразена с корона,

 

 

понякога държи на ръце Плутос-богът на богатството изобразен като дете,

 

 

понякога кръгла топка символизираща нестабилности на късмета.

В римската митология съответства на Фортуна.

 

 

/статуя от Перге която се намира в музея на Анталия./

 

И третия релеф е на Калхас един от митичните основатели на града.

 

 

Калхас е основният гадател на ахейците в Троянската война,

 

 

/Фреска от Помпей/

 

предоставяйки съвети и напътствия на Агамемнон. Появява се в началните сцени на “Илиада” избран

за апостол на божествената истина. До някъде измислен, до някъде реален образ необходим за да се

нареди наред с останалите богове които основават Перге и да затвърди града като място отредено от тях.

 

Следвайки улицата стигаме до Нимфеума на Адриан.

 

 

Той маркира началото на канал който разпределя водата в различните квартали.

 

 

Прилича на двуетажна сграда, 9 метра висок и 21 м. дълъг, бил е използван като портал към акропола.

 

 

 

Почти нищо не е останало.

 

 

 

 

Улицата пред него води до палестрата,

 

 

 

квадратна сграда с дължина на страната 76 м.

 

 

 

Място за физически упражнения, открит двор, съблекални и течаща вода.

Издигната от Юлий Корнут (Julius Cornutus ) мъжа на Плансия Магна в чест на император Клавдий.

До палестрата се намират северните бани,

 

 

типичен пример за римски бани с пет стаи и двор.

В близост до тях е фонтана на Каракала.

 

 

 

 

Вторите бани са в близост до елинистичния входа на града,

 

внушителна сграда с едни от най-добре

 

запазените римски бани на територията на Турция.

 

 

 

Състоящи се от поредица стаи с прозорци.

 

 

 

Имало е стая със студена вода – фригидариум, с плувен басейн, тепидариум, стая с топла вода-калдариум.

 

 

 

 

Фрагменти от тънки мраморни плочи които някога са облицовали тухлените стени още могат да се видят.

 

 

В две стаи може да се види отоплителната система. Подът и бил подпрян на тухлени колони и

въздухът загряван в котелното е циркулирал отдолу. Направо да ти се прииска да ги пробваш.

 

Естествено до тях е Агората.

 

 

 

 

Квадратна форма с дължина 65 метра построена през 4 в. от н.е, тя е заобиколена от колони и ниши където някога са били магазините.

 

 

Снимка от интернет от високо показва мащаба и. В средата има кръгла структура, за която археолозите все още гадаят. Подобна е разкрита в Сиде и е била храм на богинята Тюхе. Тук по-скоро се предполага, че е било фонтан, но няма единност по въпроса.

 

 

 

 

В югоизточната част има следи от обществена тоалетна, която е била свързана с канализационната система.

 

Там някъде отрихме и тези модели на древни игри…

 

 

 

В западната част на града при разкопки е открита прекрасна мозайка, под на магазин,

макар че ние като говорихме с археолозите те бяха на мнение, че е било аязмо или нещо

като място свързано с лечение.

 

 

 

Бяха открили доста артефакти и керамика свързани с лечение, а и илюстрацията на Ифигения

 

 

издигаща се към небето. Сцена от Троянската война свързана със жертвоприношение.

Ифигения е дъщерята на Агамемнон и Калитемнестра в гръцката митология и когато Агамемнон без да иска убил една от свещените сърни на богинята Артемида тя се разгневила и спряла попътния вятър за корабите на ахейците. За да се умилостиви Артемида, Агамемнон е трябвало да принесе дъщеря си в жертва.

 

 

 

На мозайката откриваме Ифигения и четири мъжки фигури с надписи

Ахил, Агамемнон, Аякс и Одисей и надпис , Zilos ka - разчетен като "беше го направил"….

 

 

Освен това тук имаме зачитане на богинята Нифела, а не Артемида. Много загадки и много предположения.

 

Акропола е бил в северната част на града, там са открити и най-първите следи от заселване на хора в града.

Но за сега повечето от сградите разкопани там са датирани от византийския период.

От същият период датират и останките от няколко църкви.

Най-запазена е тази от 5-6 в. Имаме част от абсида на трикорабна базилика.

 

 

 

 

В близост до градските стени се намира и некропола. Открити са много гробници и саркофази.

 

Прекрасни екземпляри изложени в музея в Анталия.

 

Бях много впечатлена от този град и още съм, ето един хубав линк, снимки с дрон които до някаква степен

могат да покажат могъществото и да дадат представа за величината на това място.

 

https://www.airvuz.com/video/Turkey-Home---The-Ancient-City-of-Perga-from-Above?id=5a4e3e4d7d6ae161d7e40ebe&ccid=5941a0e846bbbd6fb9b043aa

 

За съжаление  някъде към 6-7 в. започват арабските атаки, става трудно живеенето и опазването на града.

Цялата красота е унищожена. Идват едни диваци които грабят и плячкосват, това е нещо което трудно си представям. Тълпата глупава и необразована, но алчна в резултат на което постижения на архитектурата,

изкуството, знанието във всичките му форми е унищожено.