дневник Ела komşu седни, погледай как расте нара...

[giafil]

Стоях и гледах към планината, толкова красива, облечена във вечерна мараня.

 

 

Слънцето беше на път да се окъпи за последен път този ден и да се прибере да спи, някъде

отвъд хоризонта... Морето беше станало тъмносиньо, мирно и спокойно.

 

 

 

Тъкмо излизахме от археологическия музей на Анталия, душата ми трептеше щастлива, стоях загледана

и се усмихвах…Бях изпаднала в онова състояние на блаженство когато имаш усещането, че летиш…

Музея беше събрал толкова много красота, че беше станало трудно  възприемането и, и аз само стоях и се хилех.

Бяхме прекарали около четири часа между експонатите, преминавайки през места и епохи, несъществуващи вече градове, наслаждавайки се на древните творци и ако не затваряше сигурно и повече щяхме да останем.

 

Археологическият музей на Анталия е нямало да бъде това което е сега ако не е бил Сюлейман Фикри Ертен

известен като Сюлейман Фикри Бей.

 

 

Роден в района на Брчко Тузла, Босна и Херцоговина. Заминава да учи в Истанбул, става учител и неволята и безпаричието го пращат да преподава по Анадола. В последствие попада в Анталия, издига се до заместник-директор на гимназията в града. Преподава в гръцкото училище и в училище “Имам Хатип”. Учител по персийски, турски, математика, ботаника и изобщо където е имало нужда от него.

 

 

/Анталия по негово време, снимка от Археологическия Музей/

 

Много ерудиран човек с невероятен усет към красивото. През 1919 г. според Севърския мирен договор района Анталия – Мугла е италианска окупационна зона. Естествено италианците не са много ентусиазирани да правят окупация, не са враждебни и отиват с малко на брой офицери и войници по-скоро да спазят договора. Явно археологическите артефакти са били пръснати навсякъде по това време и не е било трудно откриването им,

защото те много скоро започват да копаят и изнасят. Това сериозно възмущава елита на града в резултат на което  Сулейман Фикри Бей подава молба до губернаторството в Анталия и иска да бъде назначен за почетен офицер на провинция Асар-Атика. С назначението си той гарантира, че древните артефакти ще бъдат събирани и съхранявани в музей. Така той опазва много археологически обекти и поставя началото на археологическият музей в Анталия. Негов директор е до пенсионирането си през 1941 г. Първоначално експонатите са се събирали в джамията Аладин (Alaaddin Mosque) после в Yivli Minare Mosque докато 1972 г е построена сегашната сграда.

 

 

 

/на снимката над жената вляво/

 

Билета беше 40 TL, но зимния период е 20 TL.

 

Ние стигнахме с трамвая от паметника на Атал и часовниковата кула в подножието на стария град. Последна спирка на линията е, и само се пресича улицата. От същото място започва залива под скалите или прочутият плаж Konyaaltı. Единственото лошо е, че трамвая е на някакъв интервал от 20-30 мин. защото е една линията по която се движат мотрисите и в двете посоки и явно се изчакват някъде.

 

13 изложбени зали с хиляди артефакти, прекрасна градина с пауни,

 

 

 

 

петли  и кокошки,

 

 

някоя задрямала котка, детски кът и кафене. Честно казано не очаквах да е толкова голям и толкова красив.

Има няколко музея по света които са спечелили сърцето ми и този се присъедини към тях.

Горещо го препоръчвам. Зная, че доста хора почиват и обичат да ходят в Анталия, това място е едно бижу което си струва да се види. За мен лично един много прекрасен музей и нещо повече човешко великолепие в израза и възприятието на света…

 

Ще се спра на няколко неща които привлякоха нашето внимание и няма да разказвам целия музей защото е ненужно. В първата зала  са експонати на керамика и артефакти от пещерата Караин (Karain cave). 

 

 

 

Открити са свидетелства за човешко присъствие от ранния палеолит 150 000 – 200 000 г. пр. н. е .

 

  Документирано е

 

обитаване на тази пещера непрекъснато повече от 25 000 г. 25 в. като си помисли човек,

че само от новата ера са 21 века и какво човешко развитие, а тогава… радост, че можеш да запалиш огън и че си оцелял един пореден ден, дали си ял е друг въпрос…

 

Ние научихме за тази пещера от Музея и не сме е посещавали, оказа се че е UNESCO обект, качвам няколко снимки от интернет защото това място си струва да се види.

 

 

 

 

Нишите където са живеели, предпазвайки се от природните стихии, начина по който са приспособили средата е зашеметяващ…Ето карта на мястото

 

 

намира си в планината Sam Dağı Mountain не далеч от Анталия на около 35 км. близо до село Yağca.

 Дивяхме се на сечивата които са използвали,

 

 

 

на керамиката

 

 

 

и на тези експонати от древни смокини и пшеница открити там…

 

 

Залата на Фригийците.

Фригийците или фригите или както Хердот ги нарича бриги. Обитават първоначално южните части на балкански полуостров, долината на Струма, родствени на траките.

 

 

Много спорови има около тях за това няма да задълбавам. В някакъв период най-вероятно след Троянската война се преселват в Мала Азия. В музея в Анталия имаше изложени фригийски съдове намерени при разкопки в селището Baiyndir. Това което се вижда на пръв поглед и силно ни впечатли е:

 

 

 

/Снимка на фригийски съдове в Археологически музей Анталия./

 

 

/Снимка на съдове от разкопки в с. Радювене Ловешко./

 

 

/Снимка на черпак (Kyathos) в Археологически музей Анталия/

 

 

Снимка на черпак (Kyathos) от с. Ресилово Дупнишко . 

 

Не искам да правя заключения дали някой е ходил на обмяна опит или копирал матрицата, но е факт близостта на предметите и изкуството на детайла. 

 

 

 

 

 

Този колан не мога да го подмина защото таланта и майсторството на човека който го е правил е поразителен.

 

Продължавайки по залите имаше много артефакти от различните ликийски градове които бяхме видели и за нас така картината стана още по цялостна.

 

Има доста предмети от елинския период, но най-впечатляващото е приставянето на римското наследство.

 

 

Ето така изглеждат мраморните блокове,

 

 

 

 

това са инструментите,

 

 

глава на начален етап

 

 

и цялата прелест на творчеството.

Както казва Микеланджело: Много  е лесно просто трябва да отстраниш ненужното….

Тази красота спира дъха. Няма значение колко човек се интересува от изкуство или история, красотата се усеща със сърцето, а тук древните майстори бяха вкарали душа и сърце в направата на тези шедьоври.

 

Дрехите нагънати

 

 

 

и с орнаменти,

 

 

 

 

 

жената танцува,

 

 

 

косите къдрави дори с венец

 

 

 

 

или с прическа, трите грации …

 

 

Ах трите грации, не не са Рубенсови,

 

макар че и неговите не са лоши.

 

Трите грации тук са както ги е нарекъл Хезиод в поемата си “Теогония” (“Произход на боговете”) Aglaie-Сияйна, олицетворение на целомъдрието, нравствената чистота и безкористността на латински Castitas

Euphrosyana-Ефросина-грация на физическата красота, на латински Pulchritudo.

Thaleia – Цветуща, олицетворява любовта, на латински Amor.

 

 

Според изгубен гръцкия оригинал, Аглая и Талия са винаги с лице към зрителя, а Ефросина в центъра с гръб. Сплитането на ръцете им е символ на единството на трите добродетели и съставни части на истинската красота.

Прелест, изящество, привлекателност, благодарност….

 

И едни други три грации на Сандро Ботичели - картината  Пролет (Primavera)  шедьовър който се намира в Uffizi във Флоренция.

 

[giafil]

Археологическият Музей в Анталия бих го нарекла музея на спечелените каузи.

Защо?

Статуята умореният Херулес.

 

 

Горната част от нея прекарва близо 30 г. в колекцията на музея в Бостън.

 

 

Изкопана от Перге и контрабандирана, незнайно как до САЩ, тя привлича случайно вниманието на

турския журналист  Özgen Özer, завърта се цялата машина, защото краката са открити от  проф. Jale İnan

още през 1980 г. и стоят в музея. Преговори, разправии, уговорки, кандърми и накрая Херкулес си получава краката.

2011 г. статията е върната, реставрирана и изложена в музея.

Замислен и уморен, но мускулест  Херкулес, облегнал се на тоягата си  покрита с лъвска кожа, току-що изпълнил и последният от дванадесетте подвига. Скръбен, интровертен образ, но прекрасен. Едно от най-красивите копия на скулптурата на гръцкия творец Лизип (Lysippos).

 

Тази се предполага, че е най-близка до оригинал на Лизип който се е загубил през вековете. Тя се намира в Метрополитън музей в Ню Йорк.

 

 

И другата станала известна с името Фарнезе Херкулес. Открита в баните на Каракала в Рим, тя става част от

колекцията на кардинал Алесандро Фарнезе.

 

 

По-късно преместена в Неапол и в момента е в Националния Археологически музей в Неапол. И тук имаме драма с някои части, при откриването и са липсвали двата прасеца. Гуилермо дела Порта един от учениците на Микеланджело възстановява частите, впоследствие в кладенец в Траставере са открити оригиналните крака, първоначално решават да не ги сменят, но впоследствие през 18 в. си променят мнението  и детайлите на Гуилермо дела Порта сега могат да се видят зад скулптурата.

 

 

Много красив Херкулес, много мощен…В ръката  държи трите златни ябълките ябълки от градината на Хасперидите.

 

 

Статуята в Анталия е със счупени ръце така, че ги няма ябълките.

 

 

Имало е прекрасно копие от бронз в Константинопол, рицарите тамплиери го претопяват при плячкосването на града 1204 г.…трябвало им е желязо…

Няколко различни интерпретации на един шедьовър загубен във времето, но смея да кажа с най-хармоничното копие в музея на Анталия.

 

Друг интересен обект е този зодиакален диск.

 

 

Открит при разкопки в Перге, датиран около 2 в. от н.е. Изработен от мрамор, вижда се образ на Артемида от

Перге-закрилницата на града, зодиакалните знаци в края. В средата са изобразени част от ритуал на Артемида, за съжаление е доста увреден. Предполага се, че римляните приемат астрологията въз основа на концепции наследени от елинистичната астрономия, те пък от своя страна от вавилонската представа за звездите.

 

Един такъв бог опитвайки се да обедини различни вярвания е Серапис. Той почти винаги върви с Изида.

 

 

(Скулптори от археологическият музей в Ираклион Крит)

 

Гръцки богове, но с египетски атрибути. За нас откриването им тук в музея на Анталия беше доста

интересно и за това искам да ги спомена.

Серапис съчетава в себе си много култове и символизира изобилие и възкресение.

 

 

Гръко-египетски бог, обединил Озирис и Апис (Озирапис   или Серапис), но всъщност май предисторията е вавилонския бог Еа или Енки,

 

 наречен Шар Апси ( Šar Apsi) или бог на Апсу, богът на дълбоката вода.

 

От тук и гърците го отъждествяват с Посейдон и го поставят на носовата част на корабите.

Той е смятан за покровител на плодородието и за това винаги е изобразен с корона,

 

 

или вид цилиндрична шапка наречена модиус (modius е римската мярка за суха единица) т.е това символизира плодовитостта, модиуса е символ и на египетския бог Мут-богинята майка. Понякога на шапката на Серапис има изобразени житни класове или маслинови клонки.

Облечен в хитон, седящ на трон, в лявата ръка държи скиптър, а дясната се е облегнала на главата на страшното куче Цербер. За съжаление статуята в музея на Анталия е силно повредена, от кучето само лапичките му се забелязват.

 

 

 У нас в Хераклеа-Синтика до Рупите също е открита статуя на Серпис, макар и малка.

 

 

Другата статуя е на Изет (Isis) Изида – универсалната богиня, при египтяните – вселенската майка, при гърците – богиня на живота, идеалната съпруга, защитник на плодородието, при римляните – богиня на женските божествени сили. Богиня на природата и мистериите, свещената сексуалност, господарка на магиите и херметичната мъдрост.

 

 

Изобразявана с рога на крава и слънчев диск на главата, понякога държаща папирус.

Често в скута си държи своя син Хор и го кърми.

 

 

И тук е по-интересно, че тя успява да прескочи в християнството в майчинския образ на дева Мария

с младенеца на ръце.

 

 

 

Откриваме я и в пред ислямските вярвания там е Al-Uzza - най-могъщата богиня, най-младата от триадата богини на Манат, споменати в корана като трите дъщери на Алах, според някои учени тя дори е божеството покровител на Мека… (и работа стана една…. ),

 

 

при набатейците в Петра много силно почитана, свързвана и с култа към Афродита, поставена централно.

 

 

 

И тук имам макар вече заличени от ерозията роговете и житните класове.

 

 

Тази статуя е открита в Перге, тялото при разкопки на улицата с колоните през 1955 г., а главата в Нимфеума през 1968 г. На главата има дупки където е бил закрепван типичният символ рога и диск. Торса е в типична поза, седнала с хитон, едната гърда на показ и най-вероятно статуя на Хор в ръцете и, само едно краче е останало.

 

 

Няма да се спирам на отделните статуи защото ще има да пиша още една година, но минавайки през релефите от театъра в Перге

 

 

 

 

попаднахме в залата на саркофазите и тук вече съм почти без думи от красота, изящество,

форми, митове и не зная как да го определя… човешко  знание, талант и съвършенство.

 

Първият и може би не толкова забележим като орнаменти, но за това пък като постижения саркофаг

е този на  шампиона Теронид Невероятният.

 

 

Имаме саркофаг дълъг 2 м., широк 80 см и висок 90 см. Намерен в Патара, в него е погребан

Луций Септимий Теронид, Невероятният, починал 2 в. след н.е.

 

ΟΛΥΜΠΙΑ - ΠΥΘΙΑ - ΚΑΠΙΤΩΛΙΑ - ΑΚΤΙΑ - ΚΟΙΝΑ ΑΣΙΑΣ

Олимпийски-Питийски-Капитолийски-Актиански-Общоазиатски игри

 

Кой е той?

Шампион, спортист, участвайки в дългата традиция от атлетически състезания.  Наградите изобразени посмъртно:

1. Олимпийските игри провеждани в Пелопонес 776 г.

2. Питийските игри – провеждани в Делфи.

3. Капитолийските игри-провеждани в Рим.

4. Актианските игри – създадени в Мала Азия.

5. Адрианските игри- провеждани в Епир.

6. Азиатските игри-създадени в Мала Азия.

7. Неназивано съзтезание в Кесария, Кападокия.

Освен всичко това има един счупен капак на саркофаг който изобразява по-незначителни конкурси, като Didymian игри, Commodian игри, Bithynian игри и неназовано състезание в Сиде.

Седем грандиозни победи, двадесет славни участия….абсолютният атлет…

За съжаление няма информация каква е дисциплината в която се е състезавал, но най-вероятно е бил доста универсален атлет-боец. Борба, бокс, бягане, конни надбягвания и още нещо състезание с оръжие ако се съди от мозайка за олимпийските игри намерена в музея в Патра.

 

 

Надписа на саркофага: "Луций Септимий Теронид Невероятния който е печелил два пъти в един ден. Който е определил, че под наказание глоба 1000 денария, платима на градския съвет (герусията), не трябва да се поставя никой друг (в този гроб), докато дойде времето на децата ми (да го използват като свой гроб)".

Саркофага е бил оцветен и се предполага, че може би е изглеждал така,

 

 

тъй като все още е имал следи от боя при откриването му. Тези съдове са най-вероятно тип кошници, са за съхранение на наградите от състезанията. “Stefanos”- венец, позната ни награда от векове и “brabeion”- материална или парична награда.

 

И тук отново се връщам на това което казах, че археологическият музей в Анталия е музей на спечелените каузи.

Саркофага на Херкулес.

2010 в митнически склад в Женева се намира едно невероятно произведение на изкуството Саркофага на Херкулес.

 

 

Към този момент то е собственост на фамилия Aboutaams - семейство от ливански произход, които се опитват да го продадат на фондация Гандур. Жан Клод Гандур-известен меценат, ценител на изкуството и колекционер на антики иска да купи саркофага по негови думи за да бъде дарен на Музея на изкуството и историята в Женева

(Musée d'Art et d'Histoire). Директора на музея и ръководителя на археологическият музей отиват да прегледат документите и самия обект, който е завит с одеяло и много бързо става ясно, че нещо не е както трябва.

Назначена е експертиза на мрамора и се оказва, че той е от Докимеон-древните кариери до днешния Ишехисар (Iscehisar). Уведомени са турските колеги, и се почва дълго разследване, стига се до нелегални разкопки в Перге и след близо седем годишни процедури, саркофага е върнат и изложен в археологическият музей в Анталия.

 

 

Тук трябва да се отбележи че той е близо 2.35 м  дълъг, близо 1.12 м висок и тежи над 3 т. доста сериозна

логистика ще да е било да бъде контрабандиран.

Ето снимки от завръщането му след близо 50 г. по складове, радостта е голяма…

 

 

/снимките са на Анадолската агенция/

 

Трудно е да се обрисува колко е красив и изящен. За мен остава абсолютна загадка как древните майстори са успели толкова тридименсионално да го изсичат.

 

 

 

 

Самия саркофаг представлява Херкулес с неговите дванадесет подвига.

1.    убива Немейския лъв

2.    убива Лернейската хидра

3.    улавя Керинейската кошута

4.    улавя Еримантския глиган

5.    изчиства Авгиевите обори

6.    избива стимфалийските птици

7.    укротява критския бик

8.    побеждава тракийския цар Диомед и улавя кобилите му

9.    взима колана на царицата на амазонките Хиполита

10. отвлича кравите на великана Герион

11. отнася златните ябълки от градината на Хесперидите

12. улавя и извежда от подземното царство Цербер

 

 

Близо до този саркофаг е разположен още един с 12 подвига на Херкулес, явно този герой е бил силно на почит

в Перге и древните майстори са се надпреварвали да покажат таланта си.

 

 

 

 

[giafil]

Отделих малко повече внимание на музея в Анталия, но истината е, че гледайки снимките отново се потапям

в красота, талант, изящество…дори думите не стигат да се опишат тези шедьоври.

Прекрасни саркофази при вида на които се питаш, как е направено и колко време е отнело.

Какви са били хората които са поръчали такива надгробни паметници още приживе.

Колко е струвало…(сравнявайки с действителността днес…)

 

Саркофага на  Domitias Julianus and Domita Philiska

 

 

 

гледаш го и си мислиш, до каква степен тези хора са били естети и почитатели на изкуството,

че да поръчат такъв саркофаг.

 

 

Почти няма информация за Julianus и жена му Philiska има интерпретации за хората изобразени на саркофага със свитъците в ръце от където се съди, че те се били хора умни и занимаващи се със градски дела най-вероятно. Жертвоприношение на Хадес от късата страна, но всъщност и без разяснения се вижда невероятния талант на майсторите сътворили такъв шедьовър.

 

 

 

Другият саркофаг от поредицата успешно върнати от друг музей е този с гирляндите.

 

 

 Нелегално изкопан от Перге и

 

по някакъв начин стигнал Бруклинският музей (Brooklyn Museum) в Ню Йорк след десетгодишни преговори е прибран 1994 г. в Археологическия музей на Анталия.

 

 

Гирлянди около главата на Медуза…ероси…красота…

 

Другият много красив саркофаг е този на Дионис…

 

 

 

 

Виждаш пиршество и възраждане на природата, грозде, вино и красота…

 

 

Саркофага на  Aurelia Botiane and Demetria , главата на мъжа е няма…

 

 

 

още не е изсечена, което кара археолозите да мислят, че той е умрял преждевременно…Саркофага не е бил още готов….

Той също е бил нелегално разкопан…

 

 

И в тоя ред на мисли, за културното богатство на България и как се изкопава от иманяри…навсякъде по-света е едно и също, големите музей купуват и се правят, че ги е грижа…не, не е така… не ги е грижа просто борбата е за експонати които ще привличат посетители…а това са пари…

Влагаш 500 000 хил. получаваш 5 милиона от билети…уви  факт…и после ходи вярвай в каквото си искаш…

От тая гледна точка абсолютно възхищение и адмирации за турските археолози, борба до умиране за всеки експонат нелегално изнесен….  

В Музея в Анталия видяхме саркофази на деца така наречените Оstothek (костни кули),

 

 

но още по впечатляващото е саркофаг на кученце…

 

  Да дори и тогава домашните любимци са били на почит.

 

Това е съд за миене на ръцете отрит при разкопки в Ксантос (Xanthos) . Датиран около 550 г. пр. н. е

 

 

Друг обект който заслужава внимание е тази статуя на архангел Габриел.

 

 

 

Мраморна статуя датирана около 6 в. изобразяваща архангел Габриел, има надписи на гръцки над главата и огромен кръст на гърба. В ръката си държи медальон на който пише на арабски  LILLĀHI – “за Господ” към обяснението

на статуята пише, че най-вероятно е написано ALLĀH,

 

 

но тъй като самият артефакт много ни заинтригува говорихме с една жена от музея, която беше от отдела ислямски артефакти и тя обясни, че надписа е добавен някъде през 13 в. и най-вероятно не е пълен и се е

имало предвид  “Alhamdu lillāhi” което значи “принадлежи на Господ”.

Кой е архангел Габриел?

Името идва от асирийски и означава божи човек , сила или крепост, на иврит – Бог е моята сила. Описан първо в еврейската библия той е най-добрият известител на божествените откровения. На него е възложено да обясни виденията на  Данаил, които той не разбира, да съобщи на Захария и Елисавета за предстоящото раждане на Йоан Кръстител, на дева Мария зачеването на Христос. В исляма той е Джибрил и диктува на Мохамед оригиналното слово на бог - Корана. Известен с името “пазител на светостта”.

Много изобразяван, особено през Ренесанса. Благовещение е ключова тема в християнството.  Това е картината Annunciation на Леонардо да Винчи.

 

 

Изложена е във Флоренция в Uffici. Архангел Гавраил носи цвят от лилия (Lilium) символ на непорочността.

 

Ето го и в ислямска миниатюра.

 

   И в персийска.

 

 

На втория етаж на музея има огромна сбирка от монети,  

 

  

 

ислямски артефакти, номадска палатка-Яйла

 

  

 

и килими.

 

 

Килимите привлякоха вниманието ми, имам слабост към тях защото баба ми, ме е учила да тъча и имам представа за какъв труд става въпрос. И колко неща можеш да разкажеш с един килим.

 

 

Килимите тук бяха от областта Dosemealti.

 

 

Това е район на север от Анталия до южните склонове на подножието на планината Таурус. Малък град с това име и около 23 села които и до ден днешен се занимават с тъкане на килими. Хората които живея там са уседнали вече номади от племето юрук.

 

 Оказа се, че техни потомци се

 

намират и в България. Те идват от Мала Азия още с първите нашествия на османските турци и се заселват основно в Тракия, Родопите, Делиормана. Изобщо не знаех за юруците и от това което прочетох ги оприличавам на по-познатите ми каракачани. Юруците са в по-голямата си част мюсюлмани-сунити. Като имаше информация,че фамилията Юруков идва от там, тук не съм сигурна дали е така. Думата Yörük се свърза с ходене, някъде четох, че така се появява  думата “юруш” на български. Интересното е да се отбележи, че в това племе мъжете помагат на жените в процеса на предене, абсолютно необичайно за други номадски племена.

 

За килимите се използва козя или овча вълна и естествени растителни багрила. Има характерни цветове като червено, бяло, синьо, жълто. Мотивите са основно: дървото на живота, камили и скорпиони, дракони, змии, човешко око. Като тъкачите още от най-дълбока древност са смятали, че имитирането на опасно животно или част от него, например вълчи крак или скорпион ще доведе да защита от него и това са били килимите предназначени главно за под.

 

 

 

Драконовия мотив винаги е бил за да очертае килима, стилизиран с крила и лъвски крака като свещеното животно което дава сила и мощ. Символизира силата на морето, небето, планините и горите.

 

  

 

 

Има мотив зли очи „nazarlık“. Той се втъкава в килима за да служи като амулет и да предпазва основно бебета, домашни животни, имущество от зли очи. Има формата на триъгълник и носи свещен стих.

 

 

 

 

Много са интересни символите.

 

Дървото на живота и символа за дълголетие, вселената и непрекъсната промяна. Символа на нар.

 

 

 

Традицията е запазена и до днес и ако някого сте виждали на снимка поле цялото покрито с килими,

 

 

 

 

/снимките са от интернет/

 

това са тези килими. Заради киселинността на почвата, влажността на вятъра и мекотата на слънцето от цяла Турция се изпращат килими в района на Dösemealti те престояват около 3 месеца там като периодически по няколко пъти на ден ги обръщат, за да може цветовете да станат по меки и по-пастелни.

 

Поставят се след

 

прибирането на пшеницата и се внимава много да не завали дъжд.

Прекрасни килими…мястото е станало туристическа атракция.

Има доста интересни предмети представители на ислямското изкуство.

 

 

Тази врата цялата е с арабска калиграфия

 

 

от 13 в. селджукския период на Анталия била е част от разрушена кула в северната част на града.

 

  Предполага се, че е дело на сирийски майстор.

 

Тук са и частици от мощите на св. Николай - поне така са представени.

 

 

Посещението в музея е настина  красиво преживяване и горещо го препоръчвам.

 

 

  Градината е много приятна и дори сега като

 

пиша тези редове изпитвам огромно удоволствие от спомена за прекарания следобед.

 

 

 

[giafil]

След няколко дена мързелуване по плажовете на Анталия, ядене и нищо не правене, решихме, че можем да се размърдаме до Аспендос.

Града се намира на около 50 км от Анталия, близо до Serik. Ние пак хванахме трамвая до Аксу и от там повървяхме около 300 м до бензиностанция която се намира на главната магистрала в посока Сиде, Манавгат, Алания. Бензиностанцията е накрая на надлеза и обикновено се знае като спирка за автобуси в посока Алания, макар да не е официална. Имаше още едно момче което пътуваше за Сиде и говореше английски, та имахме късмет и той обясни на шофьора къде да ни спре за да хванем друга маршрутка за Аспендос. За съжаление не си спомням колко платихме за билет, но явно са били някакви дребни пари. От Серик хванахме местна маршрутка и шофьора буквално ни спря пред входа на археологическия обект, макар че ние искахме да слезем по рано, защото се виждаше акведукта.

 

Историята на Аспендос почти като всички градове от Памфилия. Най-вероятно основан след Троянската война, гръцко и персийски влияние, докато не идва Александър Македонски и не помита всичко. После идват римляните и започват да строят. Областта е била известна с конете си и със солта от езерото, производство на зехтин и вълна поради това града е бил доста богат и развит. Река Евримедон, днешна Köprüçay е била плавателна и това още повече спомогнало за благоденствието на района. Името най-вероятно идва от хетите според информация от сечените монети. Първоначално се е казвал Estwediya , произлиза от името на хетския цар Аситавада споменат в йероглифни надписи намерени в Каратепе близо до Адана. Символите на града са двама голи борци.

 

 

Най-известният театър се намира тук. Казват, че и най-запазеният от древността на територията на Турция.

 

 

За нас лично той беше доста голямо разочарование. Така бяха го възстановили и реконструирали,

че изглеждаше абсолютно бутафорен.

 

 

Историята е ,че е станало по заповед  на Ататюрк за да може да се ползва като открита сцена за представления и да носи пари.

 

 

Театъра е бил построен през  втори век, по времето на император Марк Аврелий, въз основа на проект на

Зенон-гръцки архитект роден в Аспендос. Двама братя Курций Криспин и Курций Авспикат са финансирали строежа и са го посветили на “на боговете на тази страна и на императорския дом” .

Характеристики на гръцки театър, форма на подкова за аудиторията. Прекрасна акустика,

побирал е около 8 000 зрители.

 

 

Турците на едно представление са преброили 20 000 продадени билети…как са ги побрали толкова хора не зная…

 

 

Още стоят дупките 58 на брой за сенниците.

 

 

Сценичната сграда е била двуетажна украсена и запазила първоначалната си височина.

 

 

 

 

Ето проект как е изглеждал.

/Снимка от интернет/

 

От външната страна има 17 прозореца и визуално разделение на две нива, направено през селджукския период.

 

 

Интересно е, че сградата е била използвана като лятна резиденция на султаните през този период.

 

Разгледахме го и се отправихме към останките на акведукта.

 

 

Водата се е доставяла от 17 км. чрез сложна система от канали, мостове и тунели от два водоизточника Gökçepinar  и Pinarbas. Построен е някъде втората половина на III в. имал е активен живот около 150 г.

Причина за изоставянето му е най-вероятно земетресение. От открит надпис става ясно, че човек на име Тиберий Клавдий Италик е похарчил 2 милиона денарий за изграждането му.

 

 

Уникалността е в използването на така наречените обратни сифони в последните два км до града. Имаме изградени три моста с дължина 592 м. 924 м. и 154 м. разделени от 2 кули където водата се е издигала и спускала и от които днес се виждат 30 м. останки.

 

Арките които са останали са 15 м високи и в горната си част са 5.5 м широки това кара някои учени да смятат, че най-вероятно са били използвани за път когато местността е била залята или заблатена.

 

 

Всяка от кулите известни като северна и южна лежат на завой в обърнатия сифон.

 

Имат странични рампи които все още не е ясно защо са били

 

построени. Липсва и върха на кулите, предполага се че са били с обща височина 50м. Грандиозно съоръжение будещо възхищение за инженерната мисъл на римските строители.

 

 

 

 

Водата е захранвала нимфеума, чрез сложна система от тръби. От него е оцеляла само една част

висока 15 м. и широка 32 м.

 

 

Предполага се, че е бил двуетажен с йонийски колони, арки и ниши. Нимфите явно са изоставили това място защото сега гледката е не особено красива…

 

 

 

В източната част е базиликата.

 

 

 

 

Била е една от най-важните обществени сгради използвана за обществено място и съд и по-късно превърната в християнски храм.

 

 

Правоъгълна форма 20 на 25 м. с две широки врати от север и юг и три ниши вътре където са намерени статуите на император Адриан и жена му които сега са в археологическия музей в Анталия.

 

 

 

От стадиона почти нищо не е останало

 

има и още доста остатъци от сгради, вижда се, че не разкопано и

 

най-вероятно археолозите имат нужда от сериозно финансиране за да се приведе във вид цялото място.

 

 

/снимка на дрон от интернет/

 

Входа за археологическият обект струва 50 TL , постояхме малко, разгледахме каквото имаше и тръгнахме да видим моста който се намира на около 4 км.

 

Моста се намира на около 4 км . от руините на древния град.

                                                                       /архивна снимка от интернет/

 

Първоначалния римски мост не е ясно кога е бил строен, но се предполага, че при земетресението 363 г. когато е разрушен акведукта е разрушен и моста.

 

 

Смята се, че първоначално римляните са построите моста дълъг 259.50 м. и 9.44 м ширина.

Имал е девет полукръгли арки. Средните шест са били за реката, а трите крайни са били изградени за преливници ако реката прелее.

 

 

В нормално ниво, реката е преминавала само през трите средни арки. Височината на арките не е ясна, в източници се среща, че са били с 4 м. по високи от по-късния реконструиран мост от селджуците.

Установено е, че моста е пресичал реката под прав ъгъл.

Когато през началото на 13 в. селджуците окупират района на Пампфилия преминаването на реката е ставало с лодки. Султан Алаедин Кейкубад издава заповед за построяването на нов мост. Работниците използват останките на стария, стесняват го почти наполовина, така имат по стабилни основи, правят го и доста по-къс, има 7 арки.

 

 

Още могат да се видят основи не използвани от римския мост. Кейовете са частично преместени надолу по течението и моста се отличава с доста остра промяна на траекторията на пътя.

 

 

 

Зигзагообразен ход, образуван от два последователни завоя под 90 градуса и заострените арки придават на моста доста различен вид от римския.

 

 

Могат да се видят тези части до моста, явно някаква част са влезнали в строителството на моста през 13 в., а друга не е била нужна.

 

 

Полюбувахме се още малко на моста. Минахме от единия и от другия край, купихме си портокали и сок от нар от една баба и тръгнахме да се прибираме към Анталия.

Не съм много сигурна дали бих препоръчала Аспендос, въпреки многото реклама. Мисля, че има много по интересни места отколкото този бутафорно реконструиран театър особено ако човек не разполага с  много време и не се интересува от римски инженерни съоръжения. Аз в един момент помня, че измрънках…Сега вместо да си стоя на плажа и да чета книга, ги гледам тези “картонени дивотии” … 

 

[giafil]

Беше минал около месец откакто бяхме тръгнали от България и аз почнах да усещам, че се изморявам повече от нормалното и сетивата ми са доста притъпени или не обръщам внимание на някои неща, а други просто ги игнорирам. Почнахме да се чудим и на къде да поемаме защото вече римските руини ни дойдоха в повече и аз бях сигурна, че ще пропуснем нещо интересно просто защото вече не гледаме с тия очи и тоя интерес както в началото.  Тръгнахме за Сиде, но идеята беше да поседим няколко дена на плажа

 

 

 

и да решим евентуално дали да ходим към Коня и вътрешността или да продължаваме към Мерсин по крайбрежието. От Анталия до Сиде стигнахме с трамвая от спирка Murat Pasha в посока Expo и слезнахмe на любимото Аксу. От там на бензиностанцията и стопирахме автобус за Аланя който ни свали на една бензиностанция в началото на Сиде. От късата страна на бензиностанцията има спирка на маршрутка за автогарата на Сиде. Ние тръгнахме след обяд към Сиде и докато се намотаем и стана тъмно, все пак беше ноември месец. 

Мъжа ми ме остави в една градинка, за да не трамбоваме с всичкия багаж и отиде да търси хотел. В пясъчника и по тревата имаше сигурно повече от 200 котки, които в един момент вече ми се бяха качили на главата за галене и мъркане.

 

 

Периодически спираха коли на турци и изсипваха огромни торби със храна за тях и ме питаха дали всичко е наред и дали имам нужда от нещо. Тази грижа за бездомните котки и кучетата никъде другаде по света не съм е видяла в такъв огромен обем както в Турция.

По едно време мъжа ми се върна доста изморен и леко раздразнен защото беше обиколил доста хотели които макар и празни държаха неоправдано висока цена. Решихме да вземем един само за една нощ пък на другият ден да решим какво ще правим. Аз бях впечатлена от мащабите на Сиде.

Наистина много разлят курорт

 

 

 

и ако не знаеш къде точно отиваш ще навъртиш доста километри.

 Настанихме се и имахме най-скъпата стая от пътуването ни и най-тясната. Аз по едно време усетих,

че ще изтрещя и ще отида да вдигна скандал на рецепцията, защото това беше хотел изцяло ориентиран към немска публика с всичките му All-inclusive и на вечеря им пускаха музика или имаше някой да свири на синтезатор, не видях точно, но беше точно под терасата ни до басейна.

 

 

Не ни беше тук мястото. Мисля, че най-зверската българска чалга бих мога да изтрая, но тия немски мелодики ме изкараха яко вън от кожата. За това просто оставихме багажа и излезнахме навън. Сиде през нощта в някаква степен ми заприлича на Несебър.

 

 

/Снимката е от интернет/

 

Имаше стар град, сергии навсякъде и археологически разкопки.

 

 

 

Обиколихме доста, виждаше се празно.

 

Заради Ковид, но и вече беше края на сезона.

 

Не ми беше уютно и даже казах на мъжа ми айде утре да се махаме…не ми се стои тук.

Сутринта станах много рано оправих багажа и бях готова за тръгване. Отидохме да закусим и изненада на рецепцията работеше жена от Кърджали с дъщеря си родена в Измир и не знаеща български. Майката обаче беше толкова мила и толкова специална жена, че ние тотално сменихме тактиката и решихме да останем още един ден. Тази жена беше цялото олицетворение на доброта и внимание което за порен път ни доказа, че не сградите и инфраструктурата правят мястото, а хората.

 

 

 

Сиде на сутринта беше друго място, красиво, спокойно и много приятно.

 

 

 

Отидохме до туристическия офис откъдето взехме една торба проспекти и рекламни материали и поговорихме с момчетата. Защото беше може би едно момче което ръководеше офиса, но негови приятели бяха дошли на раздумка и естествено ни поканиха на чай.

 

 Тръгна един дълъг и приятен разговор и всеки се надпреварваше

 

да ни дава идеи къде да отидем и какво да видим. Почувствахме се толкова у дома си, че чак се зачудих защо предния ден бяхме толкова подозрителни и  негативни. Казаха ни къде можем да се нахраним прекрасно без да плащаме като за туристи.

 

 

 

Сиде е от ония градове в които пластовете са много и различни и всяка общност е оставила своя отпечатък.

За нас по-интересното тук беше не римското наследство, а гръцкото.

Преди да тръгнем от България един неделен мързелив следобед случайно по BTV попадаме някъде малко след започването на този филм- Народът на дядо ми ...има го в торентите

 

 

 

и естествено аз така зверската се разплаквам накрая, ( да плача на филми ;-)),

но това ме кара после да отворя интернет и да разбера за съдбата на едни хора който в страни от цялата политика отнасят негативите на политически решения в собствения си живот. И в случая не става въпрос за християни и мюсюлмани. Става въпрос за чисто човешки ценности. 

На 30 януари 1923 г. е подписана конвенция в Лозана Швейцария за обмена на гръцко и турско население. Това става по искане на гръцкия министър-председател Елефтерос-Ванизелос същия на който е кръстено летището в Атина. Близо два милиона човешки съдби от двете страни Гърция и Турция, плюс хора живеещи в България, Македония, Сърбия и всичките части на бивша Югославия, Албания. Историците определят този акт като легализирана форма на етническо прочистване. И като срещнеш хора потомци на това събитие и оставаш без думи. И както се казва като четеш цифрите са статистика, но когато те касае лично е човешка драма, която нищо не можеш да направиш и сълзите са единственият стойностен израз. Вървейки по централната улица на стария град Сиде се натъкваме на нещо което много заприличва на познатите гръцки къщи.

 

 

 

Отпред стои човек и виждайки интереса ни ни заговаря на английски, междувременно се появява една жена която говори с човека на немски явно е негова приятелка немкиня, и той е кани на чай, но явно ние му бяхме по-важни и интересни и някак си и ние се отзоваваме на масата за чай.

 

Говорим на немски и става

 

един разговор в който разбираме много от фамилната история на човека. Потомък на критски турци.

 

 

 

 И именно по линията на тая спогодба дядо му с баща му който е

 

бебе тогава пристигат в Сиде.

 

 

 

Той се ражда тук, но никога не е усеща мястото като свое, и в памет на баща си и дядо си прави музей.

 

 

 

 Своеобразен паметник на хилядите, бих казала милиони

 

човешки същества които се явяват заложници на политиката.

 

 

 

Стояхме много при него и после няколкото дни когато ходихме в стария град минавахме да го видим. И ако пак имаме път към Сиде сигурно пак ще се отбием да го видим.

 

 

 

 

 

 

 

[ven62]

@giafil, благодаря за темата.

Само последното мнение прочетох. Останалото си го оставям за по-спокойни часове, за да изпитам по-голямо удовлетворение т.е. кеф.

[giafil]

От три дена спрягахме глагола ходя. Като той влизаше в словосъчетания като искаш ли да отидем…хайде все пак да отидем…добре после ще отидем. В крайна сметка действията ни се свеждаха до обилна, дълга и вкусна закуска с раздумка с Еси жената от Кърджали и някой от колегите и. Надигане от масата къде 11 ч. и бавно и славно движение към плажа.

 

 

 

 

/и трите снимки са от сайта на хотела, защото явно толкова ние мързяло,

че нямаме една снимка от това красиво място./

Четене и планиране на някакви неща, но по скоро мързелуване и излежаване на слънцето.

Ноември месец беше тих и много приятен, без страх да изгориш от слънцето, а вода в морето доста топла и отпускаща.

 

 

Плажа почти пуст, основно местни хора и тук там някой заблуден руснак който разпознавахме от бутилката водка и многото бири около шезлонга. Истината е, че цялото блаженство те караше така зверската да се напиеш, да изтрезнееш и пак да повториш с което много разбирах братушката в това начинание…. 😉

Замръквахме на плажа и все си казвахме, че ще отидем да разгледаме руините от антично Сиде по светло,

но нещо плажа и морето не ни пускаха да го свършим.

 

 

 

Та на четвъртия ден променихме тактиката.

Сутринта след закуска и преди плаж отидохме.

В гръцката митология Орион е най-великият ловец на всички времена.

 

 

Посейдон му е дал силата да ходи по морето без да се удави. Първата жена на Орион е Сиде.

Толкова красива, че Хера е праща при Хадес от женска злоба, да не я засенчи с красотата си…

Сиде значи и нар на гръцки. Учените тълкуват, че предполагаемият брак на Сиде и Орион е митичен израз на узряването на плодовете на нара и това е сезона когато се вижда съзвездие Орион най-ясно на небосклона.

Нарът е символа на града. Има го изобразен на монети.

 

Сребърна монета сечена в Сиде от 400-430 г от н.е от едната страна нар от другата закрилницата на града - Атина с коринтски шлем и маслиново дърво. Града е населяван още от времето на сирохетските царства.

Естествено защитено пристанище, близо до река Евримедон и наличие на питейна вода. Много бързо се превръща във важен търговски център. Гръцко влияние, персийско и най-вече римско.

И в един момент се прославя като основен център на търговията с роби.  Или всичко което се вижда днес като археологически останки е плод на разцвета на един град базиращ се именно на тази търговия с хора.

 

 

Основна база на киликийските пирати. Рим в един момент решава да въведе ред в региона обаче самият той е потребител на тези роби. Истината е, че робите от войните не са достатъчни и те прибягват до доставката им от пиратство. Един доста често срещан прийом е бил пиратите да се представят за търговци, акостират в някое пристанище по крайбрежието и привличат възможно най-голям брой хора да се качи на кораба им и след това просто затварят и тръгват навътре в морето към робските пристанища.  100 % чиста печалба. Корабите са били типичната гръцка триера или трирема – три реда гребци (роби или екипаж) разположени шахматно един над друг.

 

 

 

/артефакт  “the Lenormant Relief”  намерен близо до  Erechtheion  / 

Самият кораб и бил много маневрен можел е да се завърти на 360 градуса само да 90 секунди и е имал впечатляващи темпове на ускорение и забавяне. Корабите са били построени от иглолистни дървета като бор, ела или кипарис за интериора и дъб за външните корпуси. Веслата от млада ела с дължина 4.5 метра. Като целта е била да бъде колкото се може по-лек за да е маневрен. Платно от лен или папирус. Отпред е имало нос таран с бронзова обвивка, често под формата на животни коза или овен с изрисувани очи, който е служил при морски битки да нанесе поражения на вражеския кораб.

 

 

/Мозайка от Тунис/

 

Недостатъка на тези кораби е била иглолистната дървесина и нейната висока абсорбция на вода. За това е било необходимо регулярно през нощта да бъдат изваждани на сушата с помощта на подложки.

Какво са преживявали тия хора инцидентно оказали се на такъв пиратки кораб не искам да си представям. Истината е, че всичките храмове и сгради в Сиде са построени с пари от търговията с роби. Колко е струвал един роб?

 

 

/релеф намерен при разкопки в Измир/

 

Различно в зависимост от войните, инфлацията, способностите, образоваността  и състоянието му. Понякога малко повече от вол, а понякога за красиво момиче до 3 годишни заплати на центурион със среден ранг. Или както се казва според търсенето и предлагането.

 

 

Този скелет е намерен при разкопаване на римски некропол в Сант, район Нова Аквитания, Франция.

Робството е увековечено на монета от времето на Грациян.

 

 

А това са фигурки с неясно предназначение защото имат дупки и най-вероятно са били използване за някакъв вид връзване. Намерени са в Андовър Хемпшир Великобритания.

 

 

Отрити са пет храма свързвани с различните вярвания. Най-впечатляващ e този на Аполон. Бог на красотата, светлината, покровител на изкуствата и водач на музите.

Най-разпознаваемия храм, превърнал се в запазена марка на туристическите справочници за Сиде.

 

 

 

 

С форма-периптерос (peripteros) шест колони отпред и отзад и единадесет понякога тринадесет и повече по дължина.

 

Приличал е на този в Ним.

 

 

/снимка от интернет/

 

За съжаление археолозите са успели да реконструират само пет.

 

 

От храма на Атина покровителката на Сиде са останали само няколко натрошени колонии

 

 

 

 

и място маркирано с квадрати, зад тях са баните на пристанището.

 

 

 

За нас по-интересен беше Храма на Мъжа (Mēn).

 

 

 

Много малко се знае за този култ. От сградата е останал само фундамента. Предполага се, че идва от вътрешността на Анатолия. Представен е като мъжка фигура с полумесец за раменете и фригийска шапка на глава,

 

 

в някой статуи се наблюдава и шишарка, но нейното значение не е точно изяснено.

 

 

Бог на луната и от тук връзката му с месопотамският бог Sin и шумерския Nannar.

 

 

Като символично божество в Анатолия е имал различни роли като бог на изцелението, бог на плодородието и военните, защитник на гробници.  За нас по-важно беше появата на негов храм тук и другото нещо което прави впечатление е месеца и звездата.

 

 

Символика която откриваме много широко застъпена в исляма, знамената на много държави,

включително и на Турция.

 

 

[Дани Магелани]

Преди 1 час, giafil каза:

От три дена спрягахме глагола ходя. Като той влизаше в словосъчетания като искаш ли да отидем…хайде все пак да отидем…добре после ще отидем. В крайна сметка действията ни се свеждаха до обилна, дълга и вкусна закуска с раздумка с Еси жената от Кърджали и някой от колегите и. Надигане от масата къде 11 ч. и бавно и славно движение към плажа.

/и трите снимки са от сайта на хотела, защото явно толкова ние мързяло,

че нямаме една снимка от това красиво място./

 

Може ли линк към хотела? 

[giafil]

преди 5 часа, Дани Магелани каза:

Може ли линк към хотела? 

да ето http://hotelterrace.com/beach-resort/en/

 

[Kalina Ivanova]

На 27.01.2023 г. в 9:10, Lindt каза:

A в началото на май много ли ще е топло за Ликийския път? Анталия дали е добра отправна точка? 

Надникни тук. 

Има от всичко по много за Ликийския път

[tara]

Прекрасна тема. Много интересна, наситена с факти и снимков материал. Благодаря, че сте споделили преживяването.