Пренасищане от пътувания.

[garnet]

Здравейте,

не знам дали темата е за тук, защото е общи приказки, но за .... пътуване. 🙂

Ако има по-точен раздел, преместете я.

След последното голямо пътуване преди 11 месеца (от тогава само в Гърция, ковид и тн) се усетих, че малко попрегорях и вече май пътувам за 'гз път да види'. Не, че там не беше интересно (Коста Рика и Панама), обаче не е като да не съм виждал подобни неща другаде. Имам към 70 държави за 10 години на 5 континента, с поне 40 дни/г на път. Сега заради ограниченията пак ми се пътува, но вече ще трябва много да се мисли къде.

Някой с подобна драма? 🙂

[AlexandraKo]

Моята дилема е обратна на твоята:)) Винаги ми се пътува, няма значение, до къде:))) С уговорката, че никъде не отивам за ден-два, минимум, за седмица. И винаги ми е интересно, и винаги си намирам още нещо.

[master_of_germs]

Точно си коментираме това по чатовете с други хора от форума. Аз определено през 2018 г. се пренаситих от скоростни пътувания, удължени уикенди. Миналата година имах 4 пътувания по десетина дни поне... И сега ми е много трудно да си припомня каквото и да е от кратките пътувания.

И тази година се отказах от няколко такива кратки, само едно направих и много малко помня от него. А дългите пътувания ми доставят все по-голямо удоволствие. Искам вече да си избирам много внимателно местата на които ходя. Точно защото съм преситен. И това няма нищо общо с пандемията, но тя ми помогна да осъзная това, което несъзнателно вече бях почнал да променям в стила си на пътуване.

[Zaro]

В момента, master_of_germs каза:

Точно си коментираме това по чатовете с други хора от форума. Аз определено през 2018 г. се пренаситих от скоростни пътувания, удължени уикенди. Миналата година имах 4 пътувания по десетина дни поне... И сега ми е много трудно да си припомня каквото и да е от кратките пътувания.

И тази година се отказах от няколко такива кратки, само едно направих и много малко помня от него. А дългите пътувания ми доставят все по-голямо удоволствие. Искам вече да си избирам много внимателно местата на които ходя. Точно защото съм преситен. И това няма нищо общо с пандемията, но тя ми помогна да осъзная това, което несъзнателно вече бях почнал да променям в стила си на пътуване.

 

То заради такива като вас ни дойде короната. Оляхте се! Пътувай, пътувай, па спри се малко! По цял ден се виждаха обяви за общосветовно издирване. Тъща търси зетя си, че и станало мъчно за него!!! Кога е било това?

[Carrie]

И аз съм го усещала този ефект на пренасищането. Особено, когато човек гледа са изсмуче всеки възможен ден отпуска и празнични/почивни дни и да пътува максимално много. Накрая се оказва, че 2 месеца си бил извън България, но не си почивал  в истинския смисъл на думата изобщо, защото си искал да видиш още и още, и знаеш, че на толкова много места не си бил, а искаш, и в същото време си наясно, че най-вероятно няма да имаш нито време, нито възможност да посетиш всичко, което ти се иска. И в един момент се натрупва доста физическа умора... И може би не е точно пренасищане от самото пътуване, а от начинът на пътуване. Човек с времето започва да се замисля как точно пътува, дали не е време да забави малко темпото и да комбинира някой друг ден истинска почивка, било на плаж, басейн и т.н. с обичайното препускане по интересните места. Всъщност май годините си казват думата в един момент и качеството започва малко по малко да измества количеството.

[juriwaro]

Хора - не забравяйте, че мечтите на един са кошмарите на друг.
Дори за по-дълъг период от време - там където съм бил вчера, не желая да съм утре.
Пътуването, където и да било най-вече е пътуване през себе си.
Както е казал датския герой от с. Гниляне - дори да съм затворен в орехова черупка, пак съм цар на Безкрая. 

 

[Дани Магелани]

преди 26 минути , Carrie каза:

И аз съм го усещала този ефект на пренасищането. Особено, когато човек гледа са изсмуче всеки възможен ден отпуска и празнични/почивни дни и да пътува максимално много. Накрая се оказва, че 2 месеца си бил извън България, но не си почивал  в истинския смисъл на думата изобщо, защото си искал да видиш още и още, и знаеш, че на толкова много места не си бил, а искаш, и в същото време си наясно, че най-вероятно няма да имаш нито време, нито възможност да посетиш всичко, което ти се иска. И в един момент се натрупва доста физическа умора... И може би не е точно пренасищане от самото пътуване, а от начинът на пътуване. Човек с времето започва да се замисля как точно пътува, дали не е време да забави малко темпото и да комбинира някой друг ден истинска почивка, било на плаж, басейн и т.н. с обичайното препускане по интересните места. Всъщност май годините си казват думата в един момент и качеството започва малко по малко да измества количеството.

И аз започвам да разсъждавам по подобен начин. От години почивките ми са едно препускане през градове и държави, от които се връщам заредена, но много уморена.

Преди две години, по това време, почти бях рухнала здравословно, но отидох до Бали, посрещнах НГ - 2019 в Сингапур и накрая за Банкок почти нямах сили, едва се прибрах. В началото на 2019 две операции, 7 месеца с патерици. И в края на 2019 летях за Япония. Луд умора няма! Но годинките си казват думата.

Тази година, през септември, почивах на нашето море. За пръв път от много години. Така хубаво си починах! И RIU спомогна за това.

Налагаше се да вадя лаптопа и да поработвам по малко, но това не ми попречи. Започвам да преосмислям начина си на пътуване и почивка.

[Брани]

Аз тъкмо да започна да се пренасищам и те изпозатвориха света 😞

 

 

[dimitrov6]

Аз пък се уморих от нискобюджетни нощувки.За 7 години съм бил 353 нощи извън къщи,като само 5 нощувки съм бил в хотел,56 в хостел и 292 по летища,гари,нощни автобуси и влакове,автогари,пейки .От 2 години уж реших да си почина малко,а то ни забраниха да пътуваме.Тъкмо ще спестим някой лев и ще премислим миналото си на туристи.

[neuromancer]

Ами недейте да прекалявате, лесно е.

Аз с малки деца в училище и липса на свободни баби по-близо от 10000км въобще не знам за какво говорите 🙂

 

 

[Костов]

Аз пък искам да се уморя от пътувания. Да се върна от някъде и да си кажа - " Не ми се ходи никъде, искам да си стоя в къщи" Само че с моите максимум две пътувания годишно за по три дни не виждам как ще стане. 

Обаче пък като се знам какъв съм, това да се наситя от пътувания е май мисия невъзможна, но нищо не ми пречи да пробвам 🙂 

[Георги Матеев]

Предполагам като всяко друго нещо и моментът с пренасищането е строго индивидуален.

 

При мен такова нещо просто не съществува, на този етап от живота ми съм ненаситен. Дори и аз не съм сигурен защо, но е факт. И ако беше възможно още утре щях да тръгна на поне 6-месечно пътуване през минимум 3 континента. Без да ми мигне окото.

 

Разбира се, вече много повече подбирам дестинациите и не бих пътувал само за спорта. Обаче постоянно намирам интересни за посещение местенца - за щастие светът е тоооооолкова голям. Почти колкото мечтите ми 🙂

  

преди 1 час, juriwaro каза:

Хора - не забравяйте, че мечтите на един са кошмарите на друг.

Дори за по-дълъг период от време - там където съм бил вчера, не желая да съм утре.
Пътуването, където и да било най-вече е пътуване през себе си.

Тази мисъл наистина много ми хареса...

[Роми]

Изобщо не чувствам пренасищане. Но си има и трикове да не си уморен. Преди всичко отдавна не броя като почивка служебно пътуване, при което оставаш 1-2 дни, за да опознаеш някое място. Аз и преди не си падах по палатки и дълги пътувания само с ръчен багаж и спане по летищата, а с годините настоявам винаги за стая със собствени сервизни помещения най-малко 🙂 Научих се отдавна и че държави като Бразилия, Китай, Индия, Мексико.... се посещават само по области с многоооо време за плаж, резервати с животни, лукс и т.н.   С такива дребни трикове изобщо не ми се спира да пътувам.

Дано тази година имаме възможност да си наваксаме. Поне тези, на които не им е омръзнало 🙂 

[funny]

При нас тайната е, че никога не пътуваме с план график. Пътуваме за удоволствие и без план. Дали ще видим 2, 5 или 15 забележителности на мястото на пътуването - въпрос на моментно желание. Случвало ни се е да прелетим половината земно кълбо и да не видим нищо от "задължителните" неща . Ей така се помотваме, смесваме с местните, шляем се безцелно по улички и не влизаме и в един музей/забележителност/храм/катедрала и т.н.

И за това и толкова ни липсва сега пътуването 😞

 

[garnet]

Не става въпрос за физическа умора. По-скоро за това, че вече много малко неща могат да ме шашнат/wow-нат. То предполагам си е нормално: все пак физическите хабитати са крайно число и 90% от тях ги има на повече от едно място. От там идва и ефекта 'meh' - това го видяхме еди-къде си.

Виж интеракцията и контакта с местните хора все още носи голям кеф.

[Бръмбар]

На мен ми се пътува, не ми е омръзнало и не се чувствам пренаситена. Но аз пътувам само до места, където ми се ходи и то не чак толкова много през годината (средно 3 по-дълги пътувания и някой и друг уикенд и то не в пандемия ☺). Не ме вълнува колко държави ще посетя  и дори и като пътувам, не се напъвам особено. Пътувала съм и по-интензивно, но ако е прекалено наситено, в един момент всичко почва да ми се слива и нямам никакъв ясен спомен за нещата, които съм видяла. Ясно ми е, че няма да посетя всички  държави, всички забележителности на тоя свят, нито всички галерии, църкви и т.н., но нямам и желание. Има държави, за които ми е интерсно да чета, но нямам желание да посетя. Има и такива, в които искам да се връщам, понеже има толкова много още градчета и села, които са ми интересни. Когато пътувам, искам това да ми носи удоволствие и удовлетворение, да ми гали сетивата, и като емоция , и като архитектура, и като кухня, и като място, където отсядам, и като гледки и като хора, които срещам. 

[домосед]

преди 6 часа, dimitrov6 каза:

Тъкмо ще спестим някой лев и ще премислим миналото си на туристи.

Ако по навик спиш на пейка, как спестяваш по някой лев, като не спиш на пейка? 🤔

[Crazy Horse]

Точно тази година да говорим за пренасищане от пътуване не върви някак. Досега не съм се уморявал от пътуване. На принципа съм луд умора няма, само се поти. Е, нали съм и Лудия кон. Имал съм случаи да прекарам доста часове в презокеански полети за да се озова в Сингапур, Сидни или Виктория, Канада, но като сляза от самолета, тръгвам и обикалям с кеф. Иначе да, вярно е, както казва @garnet, че е все по-трудно да кажа уау на поредната рекламирана дестинация. Като си видял, примерно най-красивите картинни галерии и музеи и едни от най-красивите катедрали в света, няма как да кажеш уау на малък площад в Люксембург или картинна галерия или църква в малко ирландско градче. Но, това го предотвратявам и аз с внимателно подбиране на дестинациите. На някои места отивам заради хората, историята, културата, на други заради природа - водопади най-вече или супер екзотични острови с фин пясък и палми, а на трети заради прекрасната храна. Така винаги намирам на какво да кажа уау и да се накефя на пътуването. Дестинации, които съм убеден, че няма да ми харесат просто ги прескачам, но определено има много места, на които съм сигурен, че ще кажа УАУ. А, когато си посетя всичко набелязано до 2-3 години, просто ще се връщам на любимите си места. Пренасищане не очаквам.

[zon]

Нямам (пре)насищане. Много ми е приятно навсякъде, където ходя независимо дали е за ден и повече, дали е в малко и голямо нанагорнище. Може да ми е от темперамента, нагласата, но се радвам на момента и мястото. Намирам винаги нещо приятно, дори и в не толкова привлекателни места, винаги има нещо интересно.

[Миланка]

преди 8 часа, garnet каза:

Не, че там не беше интересно (Коста Рика и Панама), обаче не е като да не съм виждал подобни неща другаде.

Кои точно подобни неща?

Всяко място е уникално защото си има история, чар, хора и хабитат. Важното е да си ги откриеш, и да им се насладиш.

[dimitrov6]

преди 4 часа, домосед каза:

Ако по навик спиш на пейка, как спестяваш по някой лев, като не спиш на пейка? 🤔

Ще спестя, защото не пътувам,заради пандемията.Сигурно не съм го написал ясно и се е получило недоразумение.

[FlyTraveler]

Случвало ми се е да се пренасищам, но от определени места, а не от пътешестване като цяло, като тези места може да са много. Писвало ми е от тропически плажове, писвало ми е от глетчери, зависи колко дълго време се прекарва по определени места. Не бих дал пари да отида в почти никой американски, канадски или европейски град, освен ако не е по някакъв повод, да се видя с някого (в Лондон последно ходих на юбилей на приятел) или по работа. Миналата година на връщане от Ю. Африка и Мозамбик имах около 10 часа престой на летище Фиумичино в Рим и просто ме домързя да отида до града с три от спътничките ми. Много обичм Рим, правил съм специално пътуване само до там с една седмица престой, но този път не ми се занимаваше.

От едно 20 години насам, не пътувам просто за да види г*з път. Трябва да е място за което копнея, да искам да прекарвам време там, независимо дали ми е добре познато или е ново за мен. На този етап от живота си не мога да си представя да се вдигна от Европа  до някой карибски остров само за море и плаж. Изключение е Куба, но там не е само море и плаж. Или до Занзибар, примерно. Там съм оставал за няколко нощувки след сафари на материка. Трябва да са комбинирани с нещо друго такива пътешествия

[Травеолани]

Обсъждали сме и преди в други теми тук и там. Ще добавя два скрийншота от подобен разговор тук във форума преди една година, да не се повтарям, защото написаното тогава важи и сега за мен с пълна сила. 
 

Да, със сигурност ние се “пренаситихме”. 

При нас до голяма степен мисля, че се дължи и на това, че сме с две малки деца и те пътуват с нас. В момента просто си мечтая за малко смяна на обстановката и тишина и спокойствие някъде на топло. 

 

[Lindt]

преди 6 часа, Травеолани каза:

Обсъждали сме и преди в други теми тук и там. Ще добавя два скрийншота от подобен разговор тук във форума преди една година, да не се повтарям, защото написаното тогава важи и сега за мен с пълна сила. 
......

Хич не съм изненадана, че съм участник в спам 😉

 

Грехота е тази година да се усеща някой преситен, ама ние бяхме заложили 3 дълги пътувания и без бързи уикенди, че се уморяваме от тях. Сега доста съм си починала, ама пак не ми се ходи набързо някъде.

[jungfraujoch]

преди 13 часа, Бръмбар каза:

На мен ми се пътува, не ми е омръзнало и не се чувствам пренаситена. Но аз пътувам само до места, където ми се ходи и то не чак толкова много през годината (средно 3 по-дълги пътувания и някой и друг уикенд и то не в пандемия ☺). Не ме вълнува колко държави ще посетя  и дори и като пътувам, не се напъвам особено. Пътувала съм и по-интензивно, но ако е прекалено наситено, в един момент всичко почва да ми се слива и нямам никакъв ясен спомен за нещата, които съм видяла. Ясно ми е, че няма да посетя всички  държави, всички забележителности на тоя свят, нито всички галерии, църкви и т.н., но нямам и желание. Има държави, за които ми е интерсно да чета, но нямам желание да посетя. Има и такива, в които искам да се връщам, понеже има толкова много още градчета и села, които са ми интересни. Когато пътувам, искам това да ми носи удоволствие и удовлетворение, да ми гали сетивата, и като емоция , и като архитектура, и като кухня, и като място, където отсядам, и като гледки и като хора, които срещам. 

Абсолютно съм съгласна с @Бръмбар!

И аз пътувам 4 пъти годишно и то за поне 5 дни минимум.И никога не съм спала на пейка,в палатка или в дупка за 5 евро,за да спестявам пари.Задължителните ми условия са чистота и комфорт,в никакъв случай не и лукс, на местата за отсядане и нощувка.Пътешествието ми носи наслада,не бързам да обиколя "задължителните" забележителности.Изобщо не си правя труда да броя държавите,които съм посетила,а се радвам и оценявам посетените места и най-вече споделените пътувания.Всички държави са си по местата,въпреки пандемията и обстоятелствата.Наясно съм,че не мога,а и не искам да обиколя света,но се радвам много на тези,които успяват да го направят и то по начин,който ги прави щастливи.Без значение на каква цена-всички имаме определен стил на пътуване.

Имам си мечти,съвсем реални за възможностите ми и ги следвам.

Липсват ми пътуванията,но съм търпелива и няма да е драма,ако и през 2021 година няма да изляза  от България.Тя си е достатъчно красива и има много места,които искам да видя.

Животът е едно пътуване и човек трябва да подреди и балансира приоритетите си.Защото всяка крайност е вредна,всяко залитане води към комплекси и неудовлетвореност.Поне според мен е така.

Пожелавам на всички магеланци здраве и удовлетворение!Любов,късмет и просперитет.Бъдете щастливи и не се отказвайте от мечтите си!

Весело посрещане на Новата 2021 Година и нека тя да бъде здрава и спокойна!Имаме ли ги тези две неща, всичко останало ще си го купим,потърсим,извоюваме или просто казано,каквото си е за нас-ще си го имаме!

П.П.За палатката излъгах 😃Един единствен път съм спала в палатка на Пирин,тогава 3 дена не спря да вали дъжд.Но пък бях в прекрасна компания,в групата ни беше и Биологът, еколог, политик, публицист и общественик  Петър Берон,който успя да ни забавлява с интересни истории.