[домосед]От моста Йоресунд до провлака Мандьо

[домосед]

Голяма част от пътуващите с автобус от летището в Малмьо за Дания българи изпаднаха в трепетна възбуда: Прибираме се у дома! 

Във време, по-лошо от което за месец юни в Европа трудно би могло да ми се яви и в най-страшните кошмари. Толкова тихичко, топличко и слънчевичко беше в София сутринта. А тук дъждовиелицата щеше да ни отнесе от Йоресюндския мост. Ако не тя, то - морските вълни. Стига да намереха моста. Който от пътническо място в автобуса не се виждаше сред мъглявата обезхоризонтена водна стихия, вихреща се триизмерно от всички страни. Не знам как е изглеждало от шофьорското, но някак си се добрахме.

В Копенхаген на спирката зад гарата не валеше.  

На Колнбьорнсенгаде 11 се лееше из ведро.

Роскиле, Фридриксборг, Елсинор, Кронборг

От обиколката по замъците в Източна Дания (о-в Шеланд) научих или потвърдих подозренията си за няколко неща.

1. Всички датски крале от династията Олденбург (XV век) до династията Шлезвих-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (XXI век) се казват или Кристиян, или Фредерик, а властващите кралици - Маргарете. Което води до сравнително проста номерационна схема на датиране на всички останало в живота на датчаните. Достъчни са двузначни клейма с една буква и една цифра в безкраен ред (C1, C2, ..., Ck-1, Ck, Ck+2, ..., Cn; F1, F2, ..., Fk-1, Fk, Fk+2, ..., Fn; M1, M2, ..., Mk-1, Mk, Mk+2, ..., Mn). Проблемът е, че мъжките номера вече изискват втори порядък в арабски цифри - датската версия на милениум бъг*. Хайде, Кристиян X би могъл да се впише по римски като CX. A Кристиян XI ? Женският ред на този етап не е застрашен от препълване.

1а. А кои тогава са крал Валдемар и кралица Дагмар, чиито романтичен паметник ме чака в стара датска столица в един от следващите постинги? За домашно да се съберат материали по въпроса!

1b. Другият проблем настъпва, когато се опиташ да си кръстиш нещо в Дания, примерно град, на някой точно определен крал. Всичките Александрии, се знае, че са кръстени на един единствен владетел (с доказан БЮРМ-ански произход!)  А Кристияния на кого точно е кръстена? А Фредериция? Как да познаеш? Замъкът Фредериксборг е строен по времето на ренесансовия Фредерик. Доизкусурен е бароково (паркът - най-видимо) от абсолютисткия Кристиян, а после изгорен по неволя от романтичния Кристиян (ограничил сам правата си и правата на потомството си с конституция). И възстановен от (изненада!) пивоварния концерн Carlsberg на полза роду. Станал е национален музей, картинна галерия с мебели по периоди. Крилото с дворцовата капела е оцеляло оригинално ренесансово. Там заварих леличка да се упражнява на органа, а чичко с мустаци да ѝ натяква, че е фалшиво (не беше). За съжаление открих най-интересните зали за XX век чак към края на отпуснатото ми време, голяма част от което бях загубил изслушвайки на черно-бял телевизионен запис цяло новогодишно обръщение на кралицата от началото на 70-те. На датски, от който дума не хващам. В рицарската зала, обърната на музей на роклите ѝ от по-значими държавни визити. Открих фотоизложба за нацистката окупация и живопис на съвременна батални теми - побратимяване и обучение на демократични афганистански бойци и въздушни удари на кадафистка Либия. Отделно имаше и много добра временна международна изложба на съвременна портретна тема със силно руско участие сред преобладаващато скандинавско, без да са изключени и Африка, и Азия. Съвсем по визията на Светлин Русев за Квадрат 500 в София, но с малко по-смислено първоначално кураторстване.

2. Всички крале от Маргарете I насам са погребани в катедралата в Роскиле. А какво е общото между тях и египетските фараони? Че си строят гробниците приживе по свой вкус. В момента един от параклисите от лявата страна на наоса, гледано срещу олтара, е експроприиран и в него се строи гробницата на Маргарете II, носена на гърбовете на трите слона на датския реалм (Дания, Гренландия и Фарьорските о-ви). Прави впечатление, че Дания е издигнала в култ семейство Elephantidae, без в реалма ѝ да са влизали земи, където да са били ендемични. Като примерно в Тайланд, където също си имат бира със Слон на етикета, но с изричното уточнение да е бял.

3. Викингските кораби са малки. Миниатюрни черупчици! На пристанището в Ахтопол биха се загубили сред рибарските лодки. Което обяснява защо не са крали злато от Америките, до които са ходили само на екскурзии за училищен обмен с тамошните народи (първите нации, кан.)

4. Дания е плоска. За цяр няма не планина, ами могила, с която да се похвалят пред света. Според стара викингска легенда, имало някаква точка с надморкса височина 100 м, но учените географи още я търсели, защото картата била надписана с рунически букви. За компенсация на липсата на надморска височина от географско положение имат повече, отколкото могат да поемат. Затова и през вековете не са успели да го удържат всичкото (шведите са се възползвали), нито да избягат от останалото. Останали са си тапа на Балтийско море, което е благословия или прокоба в зависимост дали събираш мито на водката от руските търговски кораби или руските бойни кораби те целят с ядрено оръжие. А в залисията, напук на изкусността си в морските работи, са пропуснали да колонизират барем един тропически остров. Или май имало един, но го били подарили на Съединените щати на прощъпулника им и оттогава са вечни побратими.

5. Американските туристи са си американски туристи. Подслушах една група, която след цял ден образователен тур по изконната същност на Дания и датското това, което коментираше най-оживено в бусчето, беше, че в Бостън било по-опасно да се кара от в Чикаго, защото местните бабаити правели ляв завой на червено. Тръгнали са на круиз по норвежките фьорди хората, не да си подобряват общата култура. Дания им служи само за залъгалка и облекчаване на джет лага. Единственият по по същество коментар беше на тексасеца с черната шапка, който заяви, че отношението му към янките било като на датчаните към шведите - мир чрез заяждане на исторически теми. Това - когато си пиехме бирата в Елсинор, в квартална на Хамлет лавка пред замъка Кронборг. Носещ славата на най-голямата ренесансова крепост за събиране на мито. И за времето си (XVI век) имал най-голята бална зала в Европа, заради което и Шекспир го избрал за място на действието. А тексасецът и жена му нямаха датски крони и можеха да си останат на сухо, ако не бях аз да договоря на български с лавкаджията да им приеме зелените долари за по бира със зелен етикет.

6. Покрай липсата на планини им липсват и някои ключови за европейската традиция строителни материали. Камъни например. Затова и катедралата в Роскиле е влязла в списъка на Юнеско като най-старата и най-голяма тухлена катедрала. Най-изгодно в църквата им е излязъл олтарът. Бил предназначен за Данциг, но стиснатият капитан на пренасящия го кораб блъфирал с ниска декларирана цена на входа на балтийско море при Кронборг за да спести мито. И попаднал в уловката на датския закон, че суверенът на пролива има право да откупи целия товар на който и да е кораб на декларираната стойност. В ситуация на карма с обратен знак, при едно от нашествията си шведите им гепили най-хубавите ренесансови гоблени от замъка Кронборг и сега им ги предоставят за временни изложби, само когато си боядисват в музеите.

7. Датското време е комично. Променя се пет пъти (а не четири, колкото традиционно се приема, че са сезоните), докато стигнеш от единия до другия край на главната улица в Копенхаген.

Стевнс клинт, Кьоге, Копенхаген

В Дания правят избори. Пред мене. Печели ги синята опозиция. Сред която за изненада (кой ли вече се изненадва от тия неща) повече места печели "алтернативната" антиимиграционна и евроскептична партия. Но тя намало да настоява за места в правителството. Щяла да си седи в сянка на традиционните десни, които щели управляват.

А датчаните тъкмо ми спечелиха кефа (изкефиха, бълг.), че ни най-малко не се притесняват сульо, пульо, куцо и азиатско да си прави туристически селфита в избирателните им секции, когато на следващия ден отма го загубиха. С проява  на примитивен расизъм. Шофьорът на междуселския рейс не допусна на борда датчанка с азиатска жилка, лъжейки я в очите, както и Куртев** не би я излъгал.

В подробности инцидентът изглеждаше така. Рейс 253 пътува по трасе K->S->H->R. Всичките - села от датския хинтерланд. Аз съм единственият пътник. Пътувам от К за H. Шофьорът е в течение за плановете ми. Даже сме обсъдили на английски каква е местната забележителност. До шофьора пътува, и си лафят, друг селянин, също местен ариец, предполагаемо негов колега, свободен от дежурство. В S прави опит да се качи въпросната дама, имаща вид на човек, бързащ за работа (или интервю, whatever), като прави критичната грешка да пита дали това е рейсът за H на завален датски. Вече съм си позагладил датски от уроците при кралицата в миналия постинг, та схващам. Няма кой друг рейс да е. Тук минава само тая линия 253 през час, два или три в зависимост по кое време на деня. Освен това има номер 253 над прозореца и е разцепил секундата да пристигне по разписание. Шофьорът и колегата и отговарят изключително любезно и усмихнато, че - не - този рейс по изключение не е за H. Да изчака следващия след два часа. Тя гледа и не вярва на ушите си. Предполага, че не са ѝ разбрали въпроса.  Аз - също. Разговорът се повтаря и на английски с точност до изоморфизъм. И точно, когата съм сигурен, че шофьорът и колегата ще кажат "Майтап, бе, Уили! Качвай се", те затварят вратата и потегляме без нея. Като стигаме в H любезно ми напомнят, че е моята спирка и ми дават упътвания, кой пешеходен маршрут е по-удобен за небелязаната забележителност. До R продължавам пеша по брега и след обяда решавам да се прибира с влак.

Забележителността е точно морският бряг от учудващо високи за Дания варовикови скали Стевнс Кинт. Учудващото е, че са го вписали като световно наследство в Юнеско. От геологически съображения. Има един ярко открояващ се слой астероидна пепел от времето на отмирането на динозаврите. Между астероидното присъствие и динозавърното отсъствие, се твърди, че има причинно-следствена връзка.

На средновековната църква ѝ липсва едно голямо парче не от пряко попадение на метеорит, а от най-прозаично свлачище. Там където е имало абсида с олтар, сега има врата към нищото.

Освен това има един бункер, който е обърнат на музей на Студената война.

Датчаните се почувствали на фронтовата линия, подозирайки, че първото нещо, което руснаците ще направят при война е да опитат да отпушат Балтийско море към Световния океан. А тапата е Дания (location, location, location!). И си изкопали бункер за командно-наблюдателно-свързочен пост на единственото място в държавата, където може да се изкопае нещо такова - във въпросния варовик с астероидни слоеве. Също и кремъчни, които затруднявали копачите от Строителни войски. А после цяло НАТО им се подигравало, че вече са 1950-те години и никой не копае бункери, а двата им топа, с които щели да пазят пролива били свалени от немски крайцер отпреди Първата световна.

Все пак бункерът издържал на въоръжение (да не се бърка с нападение!) до началото на 1990-те, като е подредена добра сбирка от електронна техника от 1980-те, каквато, нито в Казанлъшки казармен район на Варшавския договор нямахме на въоръжение по същото време. Имаше един Правец, на който комбатът се зомбираше да играе на Змията по цял ден, докато безгрижният жан бичи айляк вместо да си бие център на т'ва или да сгриба на ибекта***

В музея има и подвижни установки за зенитни ракети. Датчаните се били разбрали с НАТО да приемат на своя територия ядрено оръже само във военно време. С колко време са си представяли, че са щели да разполгат от началото на военното време до разполагането на ядреното оръжие и изстрелването му (от моравата над бункера) не става ясно. Също - отговарят с пас на въпроса дали се замислят, че студената война може да се повтори. Или че вече се повтаря. Само, че регионално. С фокус върху Югоизточна Европа. Тапата на Балтийско море им се струва илюзорно встрани от театъра на бойните действия тоя път.

Спрях да обядвам с хамбургер по датски в Кьоге. Разходих се по главната улица и по най-просторния средновековен площад в Дания.

От единия до другия край на площада ме валя два пъти, два пъти ме гря слънце и един път ми беше облачно. От втория дъжд се приютих в едно хипстърско на вид барче, което ми привлече погледа с международната думичка gratis с едър шрифт на афиш пред входа. Безплатна се оказа дегустацията на американски ейлове!

Хмелдяволът от Вирджиния ми спечели симпатиите. И се сдобих с един от стадото за вечеря на цена "за вкъщи". Тоест - за в Копенхаген. Където секретарките са коварни.

Рибе, Мандьо, Ваденско море

До крайната цел на мисията ми в Дания - о-в Мандьо - стигнах като московчанина Максим - на селска сватба в Тамбовска губверния: с влак, няколко рейса, пеша и трактор! Ключово е, че пешато - 10 км в едната посока през селскостопански райони с животновъден профил - е преди трактора. В събота и неделя междуселските рейсове ги няма никакви, а Рибе, където нощувах се оказа първото туристичско място в Дания, в което не забелязах някой да дава велосипеди под наем. Затова пък пътя видях кози на носорог. Африка трева да пасе!

Рейсовете се бяха намесили в програмата, защото на железопътните линии им започнал сезонът за смяна на релсите. Но и да ги бяха сменили вече, пак щяха да се прекачвам на няколко влака.

Атракцията на Мандьо е, че е малък остров, до който може да се стигне по един провлак, отворен само при отлив. Дълъг 8 км. И ако не си си преценил добре скоростта и времето на деня, можеш да си и отплуваш с колата. Тракторът минава и по вторичния провлак, който е залят и при отлив, и по който се правят и пешеходни трекове във вода до глезена, коляното, кръста или рамената в зависимост от разположението на Слънцето и Луната. На холандците, малко по на юг по брега на същото море, това им е национален спорт. На острова с площ 8 кв.км има вятърна мелница и къщи за, декларирано в брошурката, 35 местни жители, които са се изхитрили някак си да предлагат и местна крафт бира. Не познах къде са скрили пивоварната.

Националният парк Вадехадет (Wadden Sea, англ.) закриля екосистемата на обширния приливен пояс. Напомня малко на Нормандия, даже и овцете ги има, но с тази разлика, че на острова няма средновековен замък-манастир с със забита като подострен молив в небето готическа камбанария, ами схлупена лутеранска църквичка, на която, ако се изправиш на пръсти ще докоснеш тавана. И най-добре поддържаното геометрично подредено като същи бароков парк гробище в Дания около нея.

Ако не броим още по-добрия пример за такова гробище в Рибе.

Като самото Рибе е добър пример на какви интересни места попадаш, без да искаш, ако само следваш съветите на списъка на Юнеско. В Юнеско е националния парк, а находката е градчето. Цялостно съхранен средновековен град с катедрала. И руини на замък със защитен ров за вода и романтичен паметник на датската кралица от XIII век Дагмар Чешка (да не се бърка с Дагмар Датска, която е руска царица от XIX век).

Най-старият град в Дания. И най-старият хан, в който съм спал в Дания. А и не само. Строен през XVII век. Докосваш тавана с теме и без да се повдигаш на пръсти. А стените са килнати на една страна. Или на повече от една страна. В зависимост от разположението на слънцето и луната? Възможно.

По улиците върви нощният стражар в униформа от XVIII век и разказква на туристите лакърдии за живота в града в миналото. И за чумата. И за пожара. Отново става ясно, че географскто положение е най-важният играч в историята на Дания. Рибе е много далече от Копенгаген (виж по-горе за трактор), но пък е много близо до Германия, а имало някакъв с кръв подписан договор през не знам си кой век, че тукашният феод е неделим от Шлезвиг-Холщайн. Датчаните си го тълкували без кръчмаря, че по този начин и двете остават неделимо в Дания. А кръчмарят Бисмарк го разтълкувал, че трябва да са неделими в Германия. С изключение на самия град Рибе, който имал статус на свободен град, с датска кралска история и си останал като анклав, изолиран от хинтерланда си. Впоследствие неделимостта се компрометирала и двете държави си стиснали ръцете за граница южно от Рибешки окръг.

Рибешката крафт-пивоврана за разлика от мандьовската я открих. Малко встрани от площада на катедралата е. Викингското им ми хареса, но пролетният им ейл - значително повече. И фишбургерите тоя уикенд в тоя край на Дания се случиха много добри.

Но мене вече ме чакаше път. И веднъж да изгрее слънчице за повече от половин час наведнъж, а аз да кисна по влакове и рейсове и да се дразня, че ми блести в монитора на нотбука ветеран (Acer, model Aspire 1, които бяха последният вик на модата на Антарктида 2009).

Във влака от Фредериция (кръстена на бароковия Фредерик) до Копенхаген най-после се почувствах във филм от златния век на датската догма. В "Идиотите" на Ларс фон Трир по-точно. Всичките се бяха натъпкали на инвалидни колички в нашия вагон. Само че тия си бяха истински. Този коментар е безвкусен, разбира се, но просто не можах да се въздържа да не ми хрумне. Оправданието ми е, че на Ларс фон Трир му е хрумнало да направи цял филм. На който не му е точно идеята да вдъхновява за пътешествия в Дания.

Д.'16

Илюстрации:

Копенхаген

Извън Копенхаген

*за по-младите: "Проблемът Y2K" или Millenium Bug беше преекспонирана паникьорска хипотеза от края на XX век, че световните компютри щели да спрат на Нова Година 2000, защото в полетата за данни за година имало място само за двете последни цифри и не се отчитал векът.

**Навремето, като бяхме студенти, един чичко от провинцията извади късата клечка като от цялата тълпа на спирката на Плиска попита точно Куртев кой рейс да хване до Орлов мост. Правилният отговор беше (и още е) "който дойде", а Куртев отговори убедено "Само 104 !". А такъв рейс вече нямаше.

***Превод на това изречение предлагам срещу заплащане

Цялата статия