домосед Публикувано: 1 декември, 2014 Сподели Публикувано: 1 декември, 2014 From China 2012: Cycling GuangxiВъпросът е, ако бетонният ти мост не е завършен и си го укрепил временно с бамбукови конструкции, как си прекарваш през него стадото панди? Видяхме един такъв мост по пътя. Близо до ферибота, с който пресякохме Западна река. Догодина, ако е завършен, на велосипедистите ще им се отнеме преживяването ферибот. Както на нас ни се отнеха първите 8 км от маршрурта. Миналата година било тих междуселски асфалтов път. Тая година е стореж на гигантска дига и хич не идва да поколоездиш по него. По-нататък минахме покрай приказно красиви пейзажи на потънали в нещо между мараня и смог села, задушавани между строежите на диги, шосета и мостове и бумващи в териториалната си експанзия градове, където асфалтовите двулентови шосета с локални платна и зелени ивици са готови, което не значи, че всички участници в движението, безмоторнни рикши, маломощни моторни селскостопаснки машини, тип косачка, и лимузини се съобразяват с препоръчвана с хоризонтална маркировка посока на движението на съответното платно. Демек - хвърлиха ни на дълбокото в градското движение на Южен Китай. From China 2012: Cycling GuangxiНаби ми се в главата рефренът на песничката Communist China на гламрокаджийската група Japan, макар и да е писана във велосипедната епоха. Крайна цел за деня беше приказно красивият природен парк с езера и стръмни зъбери, извисяващи се над повърхността, край град Жаочинг. Класическо китайски пасторално идилчен пейзаж, познат от графичните свитъци на династиите Цин, Мин, Шин и Джин. Лафът "приказно красив" за китайски градове го пусна един юзър от БГ-пътепснитефоруми. Ходил в Шен Жен и от нямане на нищо забележително, се задоволил с бира Tsingtao. И аз, но в Жаочинг местното пиво е Pabst Blue Ribbon 11%, from Millwaukee since 1844. From China 2012: Cycling GuangxiБях пристигнал в Хонконг няколко дни по-рано по обяд. From Hong Kong 2012Обяда - два вида пелменчета (единят с лют сос) и пържена рибка с подравки, го хапнах още на летището. Намерих се настанен в чиста килийка с клозетче, но почти без прозорец (почти, защото прозорче към вентилационна шахта, от която се носеше дъх на готвено с чесън все пак имаше). Това е в един 16-етажен блок на една от главните търговски улици в Каулун - Нейтън роуд. По етажите на сградата има най-различни хостели и къщи за гости на стегнат бюджет. Тоест - една сграда играе нещо като цялата улица Кой Сан в Банкок. На входа, разни индийци се опитват да те примамят на други места, а на аснасьорите - един за четните и един за нечетните етажи - се реди опашка с разпоредител в униформа и с бели ръкавици. Реших да не ходя на острова тоя път, а да поразуча по-добре Каулун. Бях прочел, че има изложба на монети и банкноти в историческия музей, та си го избрах за първа цел. И както му се зарадвах, че е отворен чак до 7 вечерта, така и за малко да пропусна изложбата, защото се увлякох в етнографско-историческата експозиция за всичко хонконгско от праисторията през опиумните войни и японската окупация до днес. И сълзите на семейството на последния губернатор Крис Патън, оттеглящи се от острова с кралската яхта Британия, ги има в кадър. Колекцията книжни и звонкови пари е добра. Бях забравил (или не бях се замисклял), че Bank of China вече е равноправен играч заедно с HSBC и Chartered Bank на пазара на книжните пари от HK$20 нагоре. 10-те долара ги печата държавата (по-точно - автономният окръг). Лично аз изръсих солиден брой банкноти и от трите банки, плюс още малко в безналични операции за екипировка, биричка, пържени нудъли с говеждо и подлютени скариди. Ммм. From Hong Kong 2012По препоръка на продавачката на билети избрах хонконгският влак да ме прехвърли в Гуанджоу, а не китайският. Нямам оплаквания. За 3 евро отгоре получаваш широк фотьойл в първа класа с гледка от втория етаж. Комфорт. После таксито от източната гара до хотела в центъра ми излезе колкото повече от половината от билета. Но беше лимузина лексус с кожени седалки. Нормалните таксита за простосмъртни китайци май се взимали от изхода на вътрешните линии (и от двете страни паспортният контрол е на гарите, а не с проходящи граничари по вагоните). Хвърлих раницата, прегледах картата на града в google maps за ориентация, опитах да си запаметя едно маршрутче и излязох да го прогоня. Хотелът се оказа добре избран в историческия център. From China 2012: GuangzhouНа юг тръгва ул. Пекинска, която си минавала по това трасе от няколко династии. Има изложени през археологичски прозорци няколко слоя плочници. Сега е пешеходна търговска. Консуматорщината на мравуняка китайци около мене е завладяваща. Градът се оказва, че диша във врата на Шанхай по брой на населените, а провинцията вече била минала 100-те милиона. Не е толкова лъснат и изтънчен обаче. Дъха на повече бедност сред бума. И ми се струва, че по-малко от хората по стъргалото пазаруват от най-модните маркови стоки. Зяпат, но после свиват към базарите по метростанциите за нещо по-евтино китайско. Аз се гостих с евтини (6 юана, при положение, че едно еспресо е 29) пелменчета в едно точно такова народно (колегата Пешо би казал "гнусно"). Където се оправяш с жестове и показвания, стига изобщо някой да ти обърне внимание. Като ми обърнаха, ме сложиха на кръгла табуретка срещу сърбаща супа с нудъли дама, която се втрещи с колко много лют сос си омазвам пелменчетата. Ами нали за това са го сложили на масата. Хванах метрото (с цената на дълга опашка за жетонче) за две спирки на север към Мемориалната зала на др. Сун Ятсен. From China 2012: GuangzhouТамам в самолета си бях опреснил общата култура, че Гуанджоу е играл ключова роля в революцията от 1911. Тая зала е строена като осмоъгълен китайски храм и за разлика от по-младата си сестра в Тайпе вътре не е да има само паметник и почетен караул, ами си е салон със сцена-президиум и няколко хиляди (на око) места. Играла е символична роля при подписването на японската капитулация, а после маоисткият режим, у който има приемственост в оценката на д-р Сун Ятсен като положителен герой от историята, я е наследил и си е правил разни конгреси и други комунистически сборища с бурни аплодисменти и ставане на крака. Злобата на месеца в китайската политика от високо ниво е, че уволнили Първия секретар Бо, апаратчик на 62 годни, син на баща - основател на Китайската народна републик - и на майка - жертва на културната революция, който бил единственият кандидат за Политбюро със западен стил на поводение и строене на имиджа си. От рода на, че давал пресконференции, без да чете отговорите на върпосите. Западните наблюдатели (Time например) идея си нямат обаче какво е преляло чашата. Толкова покрита и задкулисна е китайската висша политика.From China 2012: GuangzhouОткрити са изобретенията, иновациите и рационализациите им в света на масовия спорт. Изобретили са хибрид между федербал и джитбол. Играе се с пера, но без хилки, а с ритане във въздуха. Забавно е за наблюдаване късен следобед в Народния парк. From China 2012: GuangzhouВ 19 часа се събрахме групичката във фоайето и Франк, водачът, сиянчанин, ни заведе на вечеря в някакъв специализиран в една от малцинствените кантонски кухни ресторант. Ту джа. Май са едни от изселените покрай строителството на Язовира на Трите Клисури. Пиршество на кръгла маса. Точно каквото обичам и за каквото съм винаги готов да разглеждам Китай в група. Задушени патладжани, говеждо със зеленчуци, лук и(!) чесън, свинско с целина, пържени октоподчета с броколи, бъркани яйца с домати (такова не бях ял по тая част на света), църцорещ зелен фасул. Двама от компанията решиха да експериментират с вино и бяха веднага наказани. С бутилка "Великата стена", реколта 1992, изветряла още миналия век. Ние, патилите, си караме на биричка Tsingtao.From China 2012: GuangzhouФранк е уверенопатриотичен водач, който веднага успя да ни обясни, че в наши дни не Китай има нужда от Хонконг, а Хонконг от Китай и че е крайно време блудният Тайван да се прибере в семейството. Самият той е от Сиан и не разбира кантонезки. И в Сиан си имали местен говор, но той много държал синът му от малък да научи мандарин гладко. Така и не разбрах какво е математическото очакване за брой идеограми, зазубряни по класове и курсове в подрастваща възраст и кога се очаква капацитетът ти да се запълни. Стандартът се бил вдигнал многократно с реформите на Дън Сяопин. Преди него, за да си намериш жена било необходимо да имаш неща с колела - часовник, шевна, машина и велосопед. Следвала епохата на трите златни неща - пръстен, обици и огърлица, а в наше време - кола (за предпочитане ферари), апратамент (за предпочитане с гледка към езеро) и кредитна карта (за предпочитане без лимит). Съвременната университетска младеж никакъв интерес не проявявала към каквото се опитвали да я научат възрастните. Само за мода и нови джаджи си приказвали. Държал лекция на студенти по туризъм и никой нито един въпрос не задал. А Биргит, като видя как изглежда Гуанджоу, ме пита как съм се оправял в Пекин с ... 10-те милиона велосипеда. Което било стих от песничка отпреди Дън Сяопин. А аз съм бил в Пекин чак след Олимпиадата! From China 2012: Cycling GuangxiФранк ни разправя и за значението на фъншуй врачките в Китай. Самият той не си харесвал името, защото било птица, пък той бил роден в годината на вола (1973), а волът нямало къде да пасе в небето. Опитал се да си го смени, ни бюрокрацията била голяма. Пробвал приятески - с популяризация на новото име, обаче това държало дикиш само една година и после приятелите му се върнали към старото. Мао били заклет фъншуянин, обаче мавзолея му го построили, баш където не трябва - на централната ос. Оттам последвал и фъншуй съвет да се вдигне пилонът със знамето по-високо от мавзолея. Голямата звезда на знамето били комунистите, а малките - работниците, селяните, войниците и ... бизнес хората. А интелигенцията пак я няма никаква. From China 2012: Cycling GuangxiВ Жаочинг обиколих, колкото можах, за отпуснатите ми три часа парка около Седемте звездни тепета. Или са тепетата на седемте звезди. Човек никога не е сигурен за китайски фрази, минали (чрез китайски преводач) през английски. Какво значи Modern Women Hospital - болница за модерни жени или модерна болница за жени. Или - друго. Тепетата са щръкнали сред езерата, високи 40-50 метра, може и повече, островърхи, варовикови образувания, обрасли със зеленина и овенчани почти задължително с беседка с подгънати нагоре стрехи на най-високата точка и множество наколни беседки в езерото край трях. Пейзаж като от класическа китайска литография. Или банкнота. From China 2012: Cycling GuangxiДопълнение към беседките са бараките за продаване на семки, кокосови орехи, зелен чай и билети за лодки или детски кътове, чиито стрехи не са подгънати. С лодка, плоскодънна, влязох в Двойната пещера. Метър да се вдигне нивото и ще се получи полусифон. Но дотогава, навеждайки се от седнало положение към трюма, можеш да се промъкнеш и да позяпаш осветените с най-ярки, като за детска градина (или лунапарк в Приморско от соца), цветове кухини и образувания. From China 2012: Cycling GuangxiОтбих се също в Коридора на Хилядате Поеми - друга пещера, по стените на която са издялани безброй текстове, предполагаемо поеми и предполагаемо на възраст 1000 години. Минах през един будистки остров и се качих до Храма на Тримата Таоистки Императори на седловина между двете връхчета на една от канарите. Много приятно. Много китайско. А автентично? Автентична е публиката. Особено тези, които в ерата на айфоните и айпадовете, се разхождат с надут транзистор в пазарска чанта. Или в джоба на анцуга. Колкото по-възрастен индивидът, толкова повече разнасящата се мелодия е асоцируема с културната революция и ерата на Големия Скок Напред. По-младите се придържат към поп и попфолк. From China 2012: Cycling GuangxiПридвижихме с колелата до другата половина на парка - планината Дингу, североизточно от града. Докато си хапвахме поредната палитра кантонезки специалитети на кръгла маса в подножието и, Франк ни разясни колко популярна, здравословна и възпитателна е практиката, бебетата да се гледат и разхождат през деня без пелени, а с цепнати панталони, за да се научат от малки да дисциплина при удовлетворяването на биологичните нужди. Като част от процедурата била тихо подсвиркване, за да се създаде инстинкт като у кучето на Павлов. Зевзеците-тийнейджъри само това чакали. Любима шега на публично място били да подсвирнеш тихичко край гушнала бебето си майка. Примерно стояща на опашка за нещо. Шансовете да я напикае на секундата били огромни. Стана дума за националната регулация семействата да имат само по едно дете. Имало вратички. Етническите малцинства имали право на две, а селяните от народността хан имали право на второ, ако първото е момиче, но чак след 4 години. По традиция техните на момчето поемали сватбените разноски. Чак на това идване в Китай се усетих какво ми е било подсъзнателно чоглаво в семейната атмосфера в Китай. Именно, че всички семейства, които срещаш, например в парковете, имат едно дете. Някак си, ако ги видиш трима на мотопед е нормално. За четвърти няма място. Но в кола има, а регулацията наказва точно средната класа, която по друг параграф е окуражавана да си купува автомобили, за предпочитане Made in China (даже и да са от европейска марка). Всъщност това е доста тъжна картинка. Поколения деца, които са несъмнено глезени и нямат понятие какво е брат и сестра. А и, не знам как им излиза аритметиката, но прирастът на населението в Китай продължава да е положителен. За разлика от Бразилия например, където според National Geographic от прекомерно гледане на сапунени опери за всички класи еднакво изпаднало от мода да имаш повече от едно дете. From China 2012: Cycling GuangxiВ планината се съревновавахме по пътеките с градска младеж на токчета и с пътнически електрокарчета. Единствената истинска горска пътека минава покрай едно водопадче с нарочно подредени за снимки камъни-стъпенки във вирчето пред него. Главната атракция е триножното котле от няколко човешки боя. Броят на драконите сред орнамените бил девет, а от това, заедно с факта, че драконът е символ на Китай, произлизала импликацията, че мястото е от особена важност. Със сигурност някоя фъншуй врачка е била консултирана за точното разположение. Сега можеш да си купиш обвити в червено жетончета за късмет и сбъдване на желания и да ги хвърлиш в котела. През час-два се вадят стълби и нарочни хора се качват, прехвърлят в котела и ги събират обратно. From China 2012: Cycling GuangxiБизнесът с костенурките в 5-вековния будистки храм надолу по алеята е още по-изтънчен. Ако си купуваш от църквата благовонни пръчици, ги изгарящ като дарение и това не подлежи на рециклиране. Костенурките са водни и лежат в клетки, по-точно - мрежи. Срещу пет пари (или колкото там) получаваш правото да "освободиш" някоя и да я пуснеш в храмовото шадраванче. Докато отговорникът за легена не я улови отново в мрежата. From China 2012: Cycling GuangxiАко ти липсва веселба в Китай, достатъчно е да се вгледаш в преведените на английски надписи. Хората си играли да ти правят услуга с тия преводи, а ние им се подиграваме, ама нейсе. Едно от малкото без правописни грешки предупреждаваше, че Forest fire prevention is everyone's responsibility. Хубаво, обаче картинката показваше ... зачеркнат плувец. From China 2012: Cycling GuangxiС повишена трудност беше разгадаването на фразата Sun swimming department на една от указателните табели за атракции. Оказва се, че сочела към басейн, в който се бил къпал д-р Сун Ятсен. Само аз и Лайъл се престрашихме да вечеряме с ... печени гълъби. Цялата тръпка от пътешестването в екзотични страни зад високи езиковии бариери си е заминала! Сега като не знаеш нешо как да си го поискаш, примерно люти чушки, питаш translate.google и получения отговор показваш на келнерката. Работи!From China 2012: Cycling GuangxiСледваше цял ден въртене на педали в условия на плътен, но топъл, тропически дъжд. From China 2012: Cycling GuangxiТайфунът минавал покрай градчето, в което се целим утре. Всъщност сутринта се осмелихме да си покажем носа от минибусчето само аз, Лайъл и Джон. А то беше по-пасторалния етап. Селца, оризища, селски пазари, аромат на свински домисили (Биргит се представи с професия domicile manager). Прогизваш, но се радваш на всеки километър! Поне аз, но не видях и другите двама да се цупят. Следобед поутихна и всички яхнаха колелата, но вече беше една идея по скучно. Последните поне 12 от 70-те км бяха по натоварен автопът. Но пак имаше къде да наблюдаваме как се сАди оризо по хилядолетния начин (приведен през кръста във вода до колене), докато отвъд шосето никнат високи квадратни конструкции за обитаване или служене с бяла якичка за две седмици до ключ. From China 2012: Cycling GuangxiХотелът ни в Чингян е точно такава конструкция. С всички удобства, включително преведена на ангийски брошура с несъществуваши удобства от рода на "сауна", "бар" и "ресторант в западен стил". Има и параграф Survival, който съдържа инсрукциите какво да се прави при пожар. Чингюан е абсолютно анонимен китайски град от XXI век. Пейзажът от прозореца на хотела би могъл да е в кой да е съседен, а и не непосредствено съсъден. Не си и играхме да търсим забележителности. Хвърлихме си по един душ и излязохме на вечеря в съседното ресторантче, като по моя идея наблегнахме на печените бутчета от гъска и патка. Отделно,че имаше гъби, парени зарзавати, сладко-горчиви свински ребърца, патладжани с говеждо и стъргани картофи. Китайците кога са открили картофа, след като не са открили Америка (Или май я бяха открили, но забраили да я колонизират) ? И Марко Поло има алиби да им е издал тайната, предвид че не е доживял откриването на Америка с повече от два века. From China 2012: Cycling GuangxiФранк взе, че се разболя. Ненаситил се на климатици и настинал. Целия път го прекара легнал в бусчето, даже не си показа носа да слезе на обяд. За късмет днес беше къс ден. 41 км, вкл. разходката от Джюлонг до пещерата след обяд. Джон спука гума в някакъв момент, минути след което го застигна камион, от който слезе човек и му смени колелото. Това е, което свидетелстваха струпалите се сеирджии, друг път невидели. А на нас защо никой не спира да ни помага, като пукнем гума? Аз пък замалко не изхвърлих едно момче, 10-12 годишно, с колело тип балканче в канавката, секунди след като го бях изпреварил и учтиво си бяхме разменили по едно "хелоу". Защото ми хрумна да спра внезапно, за да снимам други деца. Сеирджите отговориха като ехо "сори!" Съвсем като в Африка. From China 2012: Cycling GuangxiНавлязохме в същинската зона на тепетата. Престанахме да ги броим. И китайците разчитат да не сме ги преброили, защото хем ни канят да идваме от другия край на света да им се любуваме, хем ги ползват за строителен материал. А на огромни билбордове за добре дошли новозаселници ни обещават да превърнат и малкото останали оризови ниви измежду тях в жилищни квартали от светлото бъдеще. From China 2012: Cycling GuangxiКоето не е съвсем пристигнало в тоя си събърбан вид в малкото градче Джюлонг. С една улица като в Дивия Запад, дълга километър-два. И една странична, на която между не най-благополучните дюкани се издига мраморният много(пет?)етажен партиен дом.From China 2012: Cycling GuangxiХотелчето ни също е на пет етажа. От скорострелно строените. Чисто и лъскаво, но кухо откъм услуги и архитектурна мисъл. Първата стая, която ми предложиха изобщо нямаше прозорец, макар откъм фасадата да личеше, че други имат. Просто на това място на архитекта му хрумнало да раздвижи фасадата с петно без прозорец. Изпросих си друга, като разчитах, че всички останали имат и се надявях на гледка. Да, ама не. Прозорецът е в банята, спалнята е тъмна. Добре поне, че се отваря, че да влиза външен въздух. Сещам се за хотела от същото поколение в Драч, където водопроводът минаваше спираловидно през стаите и всеки можеше да спре водата на всички. И някой я беше спрял. From China 2012: Cycling GuangxiПещерата на Голямото Броколи е проходно геологично образование за разглеждане от плоскодънен каик. Рядко местенце без визуална полюция от квадратни ръждясващи на стихиите грозотоии, дело на човешка ръка. Която си живее живота и движи бизнеса в тях. След пещерата точно това и правихме - размотавахме се в групичка по улицата и половина да огледаме разнообразието от местни бизнеси и занимаваките на търговците, когато няма клиенти. Примерно да цакат карти на вързано. From China 2012: Cycling GuangxiСтана ясно, че фул бие петорка от една боя, но по-нататък логиката в играта ни се изплъзна. Проблемът на етичната фотография в тази страна е, че ако действаш неетично и снимаш хора, без да питаш, се правят, че не са забелязали, без да протестират. Но ако попиташ, най-често отказват. В групичка предразполагането на обектите за полуетична фотография (когато от няколко разменени усмивки си "подразбрал", че няма проблеми) става някак си по-лесно от от позиция на индивидуален чужденец с фотоапарат. Освен с шивачките на машина, които са универсално недружелюбни. From China 2012: Cycling GuangxiНа 7 април поставих скромен личен рекорд - 98 км колоездене, вкл. две незначителни баирчета. Последните някоко километра почна да се усеща как ми се взима здравето на задните части и почват да реагират и на най-малката фугичка в асфалта, който си е възфугест почти по цялото трасе, но още повече при навлизане в града. Янгшан. Трябвало да има пагода отдясно. Да изплезиш език, докато се покаже на хоризонта и си кажеш "стигнах". А то не си и съвсем стигнал, защото те чакат още няколко километра на градско плюс една подла стръмнинка от главната улица на нивото на реката до главния вход на хотела. Който е чистак нов в стил източноазиатки ексцесивен соц-класицизъм. Огромно фоайе, облицовано с фалшив мрамор, с още по-огромни фотьойли, тапицирани с фалишива кожа, полилеи с хиляди висулки от фалшив кристал и рецепция, за фон на която е избран живописен пейзаж на група тепета в карстова местност. Същия карстов пейзаж, по който бяхме минали по селските пътища и който е "вдъхновявал поколения китайски поети и художници". Да, ама е на изживяване. From China 2012: Cycling GuangxiВярно, че тук и там можеш да хванеш в изолиран кадър орач с вол, а в далечината китайски храм с традиционен покрив с подвити стрехи. При изключителен късмет може да го хванеш и без сложна ситема електопроводи на преден, среден и заден план. Но повечето села са с домове - ръбести и почернели от тропическите стихии. Страховитите фабрики за строителни материали и машини подяждащи варовиковите тепета са неделима част от пейзажа. Точно каквото очаквах и каквото търсех. From China 2012: Cycling GuangxiИзвеждам закономерност, че участниците в движението са държат колегиално един към друг и, въпреки че тенденцията е по-скъпите превозни средства да получват предимство, ако идват изотзад се съборазяват с твоите планове или най-малкото оповестяват присъствието си пибипка. Колкото са по-тежки, се движат по-бързо, като скоростта на големите камиони (фура, рус.) изключва всякаква възможност за намаляване да се направи път на товарен велосипед. Или куче. За един ден имах две случки с кучета, едната с полумъртви, тоест - насмалко умрели, тръгнали да се гонят точно между колите. Хубаво, че бяха коли, а не тирове, че можаха да намалят, а да не свият аварийно точно към мене. И една с мъртво - деряха го за вечеря в едно дюкянче в Янгшан. Иначе кучетата в Китай генетично демонстрират абсолютно безразличие към колоездачите. Много добре! From China 2012: Cycling GuangxiНа кулинарния фронт днес ни се падна обяд с обедно компле (lunch box, англ.) от месено-зеленчукова комбинация с оризче в малко градче и поредното пиршество с шест ястия за вечеря в Янгшан. Бъшка, че Биргит беше купила и торта за рождения ден на Франк и възкресния на Христос (по западния календар). Цветница (по източния календар) се случи дъждовен ден за избиване на километри път и стотици метри денивелация. И за песните и пляските на народите. From China 2012: Cycling GuangxiЯвно са неизбежни в туристическата продуцкия на XXI век. Племето яо. Черни сукмани с прости шевици, къси полички за момичетата, бермуди за момчетата. Червени шапки под формата на пръстен за момчетата, през които им стърчи темето и ако са чувствителни към външния си вид, биха могли да допълнят фейса си с коса, вързана на кукуригу. Танците и мелодийките им са на елементарно читалищно средноевропейско ниво. Единственият по-интересен е, като скачат през в ритъм променящи се препятсвтия от бамбукови стъбла, през които ако стъпят накриво или не в крак, рисукват да им се приклещи глезенът и да станат за смях. Не стъпиха. Че и нашият Джон, който иначе не близава алкохол, близна (буквално) яовско оризово вино, та като се разрипа между тия ми ти бамбуци, не мож' го озаптиш. А не можеш и един виц да кажеш на спокойствие - Греъм и Джейн са едно поколение преди мене, а Джон е компютърен гийк с когото не сме съвсем на една честота нито на тема компютри, нито на тема смешки. Биргит е christianity freak и дума не дава да се продума, ако ще звучи богохулно. Чете вдъхновяващи истории за съвременни (имало и такива!) мисионерки, които в Хонконг само с молитва успели да се справят с най-загнилото гнездо на наркомания и низка похот. Тя затова и били избрала да дойде на Великден в Китай, а я чакала някаква доброволческа християнска (или християнизираща) мисия в Уганда. Обаче щом безобидните китайски хлебарки я наплашиха до истерия, как ще се справи с насекомната среда в Африка, е трудно да се предскаже.From China 2012: Cycling GuangxiWow в какъв бивак се озовахме на следващата вечер. Само за правоимащи номенклатурчици. В градче от мащаба на Жюланг (оня с едната улица), но с огромен градски съвет, широки булеварди и язовирче с вилички. Едната от които е за нас. След като се бяхме нагледали на Венеции на изтока, обърнали фасадите си към вонещи на хилядолетна гнилоч водни площи, горе долу както си предсатвям оригиналната Венеция да е изглеждала по време на средновековна чума, това ми се стори като неземен мираж. После се разбра, че градчето си има и стара, нормална част за живеене на нормални хора с нормална, чаршия, дюкяни и средностатистическа хигиена. На масата за вечеря тоя път първо за сезона явление направи Бамбукът! А на другия ден видяхме слънчице за 6 минути, заседнахме на свлачище за 6 часа и открихме сушена риба в патладжана! А от оризовото вино, съхранявано с умрял питон в дамаджаната, никой не се осмели да си поръча.From China 2012: Cycling GuangxiЖонгшан според брошурката бил забележителен с лиспата на туристи. Ей, Богу, вярно е. Няма за цяр. From China 2012: Cycling GuangxiИ наистина в това има някакъв чар. Анонимен китайски град сред море от оризища и тепета. Проблемът беше, че вече цяла седмица не бях нагрубил нито един китаец, а то е част от задължителната програма в Китай, защото китайците много ги мразят тия работи (както се разправяше в Оня виц). Греъм вече се беше разписал с повишаване на тон на домакинката на снощния хотел заради някаква хавлия. А от мене го отнесе рецепционистката на хотела в Жонгшан, след като два пъти се разкарах до 12-тия етаж и не можах да си вляза в стаята. Оказа се, че трябвало да се държи пластмасовата карта на точно определно разстояние от бравата, което обаче е различно от нула. Вика се етажен експерт с униформа да те посвети в цаката. Действието се развива след 10 вечерта, та замалко да изпусна работното време на супермаркета, че да заредя с кифлички за закуска. По-добре да го бях изпуснал, защото фурната работеше до по-късно, а там кифличките са по-добри. Затова пък гледах сеир - хванаха в крачка крадци. Момчета с вид да са в малките гимназиални класове. После Франк уточни, че летвата за смъртно наказание при кражба била 30000 юана (3000 евро), но малолетните не ги ловяло. Ловяло ги обаче публично порицание и за тях, и за родителите, а от теорията знаем, че публичен срам е най-ужасна мъка като за седмото дъно на китайското пъкло. From China 2012: Cycling GuangxiДостигнахме фазата, при която рутината на обикалянето с велосипед из Южен Китай започна толкова да ми се услажда, че даже не ми се искаше да свършва. Но се наложи. Навъртяхме последните 80 км сред оризища и тепета. Даже на едно място забелязахме оцеляла къща с неправоъгълест силуиет и - о, чудо - слънцето се смили да я огрее точно за мене. Видяхме и една кола (ван) обърната в канавката, ще рече, че и в тая страна, където разминаването, задминаването и решаването на предимство, става по интуиция, нежели по правила, маркирани с боя на асфалта или тенекиени знаци, такива неща стават. Хоризонталната маркировка е абсолютно прозрачна за китаеца. По никакъв начин не се отразява на съзнанието му. From China 2012: Cycling GuangxiФранк усети, че предпочитаме да обядваме китайско, а не сандвич с фъстъчено масло и спряхме на едно крайпътно. Запомнящо се с ниските масички, още по-ниските столчета (Греъм едва се справи със задачата да поседне) и ангажираността в игра на ... хм, нещо като домино, но с китайски плочки ... на обядващите на съседната маса. На такива места стилът на сервиране е "обяд в кутия". От ония стиропорените, дето принц Чарлз ходи чак в Уругвай да ги хока, че ги произвеждали масово и замърсявали планетата. Или май природозащитниците го бяха хокали него, че в Уругвай не нахокал, когото трябва. Ориз и нещо, най често - някакво месо и някакъв зеленчук. А за подправка извадих лютивите говежди хапки и лютивото тофу, което си носех за противоотрова срещу фъстъчено масло. From China 2012: Cycling GuangxiПристигнахме в Янгшуо - туристическият център на всичко свързано с реки, тепета, пещери, кални бани, минерални извори, риболовуващи корморани в провинция Гуандун. Имахме самочувтствието да гледаме от високо на останалите туристи, стоварени с влакове и рейсове. Това е друг свят в сравнение с всичко, видяно досега, а контрастът с Жонгшан от миналата вечер е може най-силно крещящ. Заведения за всякакви вкусове, включително суши-барове, пицарии, немски бирарии. Барове с жива музика, където младежи свирят кавъри на всичко най-горещо от китайската поп-сцена, агенции за речни круизи, скално катерене, проникване в пещери. Бели хора! Не са мнозинство сред туристите, както би били на аналогично място в Индокитай, но присъствиетто им е значително. Морето от туристи са си, разбира се, китайците и общо взето заведенията, целещи се в западния или шанхайския юпи-турист са групирани една идея по-встрани от заведенията целещи се в туристически групи, съставени по профсъюзна линия. По стъргалото стържат и едните, и другите, и разликата в облекло и отношение толкова бие на очи, че е даже комично.From China 2012: Cycling GuangxiПристигането в Янгшуо имаше психологически ефект на прерязана финална лента. Имаше вариант за още един ден колоездене, но предпочетох да се отделя от колоездачите и влея в основния поток туристи, като си направя една разходка с псевдобамбукова лодка по река Ли до съседно селце. Взех си за компания момичето от агенцията, което ми продаде билета. Обеща да ми бъде гид в селцето за 20-те минути престой. Не, че имаше нужда, и не, че знаеше английски на приемливо разговоримо ниво. Но пък много сладко се усмихваше и ме черпи една парена бухтичка. По същата река според рекламни фотоси в хотела се е возил (или просто и се е любувал от брега/моста) Ричард Никсън, президент на САЩ в началото на 70-те. From China 2012: Cycling GuangxiФранк даде прощалната вечеря в някакво фюжън заведение за бели, аранжирано в хипстер-революционен стил (ще рече - и Че Гевара е тук, и тумбестите кубински коли, а също и Мао Дзедун на млади години). Патката я готвят с протокалов сос, а пилето - панирано като шницел (впоследствие нарязан на хапки) - с лимонов. На биричката, особено на малките бутилчици Цингтао, са и се вдигнали котировките в пъти от селото до града. Биргит много държеше да чуе от мене, че програмата ми за Великден включва и ходене на църква. Потвърдих, но предпочетох да не убивам всичко детско у нея, уточнявайки, че ходя заради шоуто. Което точно на Великден и точно в най-близката до нас църква с руско име и златни кубета очаквам да е най-прекрасно. Костюмирани в сърма и коприна чичковци с бради и митри ще пеят нещо на средновековен език. Но ще пеят добре! Също и хорът.From China 2012: Cycling GuangxiХванах някакво микробусче за летището в Гуилин. Същата категория пътища, като през последните, но видяна вече от друга гледна точка. Опитваше се да се движи бързо, но някакви велосипедистчета ни се мотаеха в краката и ни принуждаваха да забавяме и да ги заобикаляме дълбоко в насрещното. Сещам се за Джером К.Джером и дребните лодките по Темза, които били благосоловия или проклятие в зависимост дали се возиш на някоя от тях или на параходче, което се опитва да си проправи път. На летището забърсах една плюшена панда за подарък. Цяло стадо, се опасявах, че ще ми изяде бамбука. Д.14(Действието се развива по Великден 2012)Илюстрации:ХонконгHong Kong 2012ГуанджоуChina 2012: GuangzhouС велосипед към ЯнгшуоChina 2012: Cycling GuangxiЦялата статия Връзка към коментар
Препоръчани мнения