домосед Публикувано: 29 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 29 ноември, 2014 From Italy 2014: Sicily & StromboliНа Кирил и Методий ядох конско. Месо. Може да го предложа на плебисцит да ни стане официална традиция. Така и така няма традиция какво точно трябва да се яде на този празник за разлика от други празници като Гергьовден и Никулден, за които има. From Italy 2014: Sicily & StromboliКонското го предлагаха от една препечена от слънцето каравана-панинарница (разбирай - сандвичарница) на кръстовище без никаква милост от сенчица за димящия от жега асфалт в квартал с безлични квадратни жилищни блокчета и наднормено лично бетонно светлище между гръцкия театър, римския амфитеатър и фашисткия стадион. Където в «центъра на просветата», както би казал народният артист, бяха довели средношколски групи от цяла Италия да си обогатят общата култура. А те всички до един се бяха струпали на сергията на амбулантния търговец с неопредeлен афроазиатски произход за разноцветни калъфки за джобни телефони. В сициалинския град Сиракуза.From Italy 2014: Sicily & StromboliОт античните архитектурни образци гръцкият театър е най-добре съхраненият и до ден днешен на него се поставят класически пиеси и опери през лятото. Отделно е богатата, методично събирана, с търпение и (много!) въображение реставрирана и педантично класифицирана по витринки в дух на старата музейна школа колекция от глинени чирепчета, цели вазички и мраморни части от идеализирани в атлетичен дух човешки тела на археологическия музей. Включително цяла гемия празни амфори, извадени от това, което са нарекли гроб на Архимед. А как са познали гроба точно на Архимед в некропола от негово време, което покрива период от няколко века, ако не и хилядолетия? Предполагам, че е бил оформен като вана за къпане. Зачитам си го за отметнат по проекта «Гроботърсачество на физици и математици». След Анри Поанкаре в парижкото гробище Монпарнас преди седмица.From Italy 2014: Sicily & StromboliМодерната църковна архитектура, по-точно - архитектура от средата на втората половина на XX век, е представена с най-видния (разбирай - видимия) бетонен колос (разбирай - конус) в континенталната част на града - светилището на Богородица Сълзлива, издигнат в памет на трижди повторилото се Чудо на Просълзяването на гипсовата фигура на Богородица в спалнята на семейство Янусо през агуст 1953-та («Хладното лято на 53-та», руски перестроечен филм на Александър Прошкин без никаква връзка с Богородица). И сега, ако си се отегчил от готически и барокови форми или изобщо никога не са ти допадали, но те е страх или срам да си смениш религията, тук ти се дава избор за същото духовно-културно преживяване в различна геометрично-естетична среда.From Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliБарокът в сициланската си разновидност царства в Стария град на Сиракуза - Ортиджа. Той, разбира се, е стар само от съвременна гледна точка, защото е с поне хилядолетие архитектурно по-млад от класическия град, затворен в археологическия парк отвъд светилището. Катедралният площад е бижуто. From Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliМожеш (или да речем, че аз мога) цял следобед и вечер да си седиш и да се любуваш и на фасадите на църквите и палацата, и на шарения свят, дефилиращ покрай тях. Включително и шарени сватби между бяло и черно. И да си намираш изненади. Катедралата, например, не е 100% барок. Изградили са я точно върху античния храм, без даже да разместят колоните, а ползвайки ги директно за носещи елементи. Значи и под стария град е имало оше по-стар! Има даже еврейското гето, «жидотеката», в което не намираш нищо еврейско, нито дори помен от синагога, вероятно заради някои демографски катаклизми в историята на Европа през XX век. А шаренийка има и във водата между яхтите, предимно бели и сребристи. Не знам кога ли ще дойде модата на ярко оцветените като алени ферарита и жълти ламборгинита яхти, но си представям, че ще тръгне точно от Италия. На тоя етап младежи с алени и жълти каяци играеха турнир по каяк-поло между мостовете в Сиракуза, а кибиците лижеха още по-разноцветни сладоледи. На италианците, се потвърждава, че им е страст джелатото. И някак си не им се отразява на фигурите.From Italy 2014: Sicily & StromboliБяхме се застигнали предишния ден на летище Катания с полети на популярна нискоразходна авиокомпания. Кой от Лондон, кой от Париж. Докато вземем фиатчето под наем, станало обед. А сега на къде? За първа разузнавателна спирка в посока вулкана Етна избрах село Заферана Етнеа от южната страна, на средата на пътя към хижата, от която според картата и книгата нагоре има някакъв лифт.From Italy 2014: Sicily & StromboliВ селото очквах да гъмжи от агенции за планински туризъм. Нищо! Само двама чичковци държат на площада отворен дървен павилион като за греяно вино по Коледа в Алпите. С тази разлика, че не е Коледа, и не е студено, ами най-обратното на студено. И изобщо не ти е до греяно вино. Предложиха да се включим в пешеходната групичка на техен приятел до новия, оформил се 2002-ра, кратер. И ни обясниха за работното време на лифта, ако искаме да се качим по-нагоре.From Italy 2014: Sicily & StromboliИскахме първо да обядваме и намерихме една глуха народна пицария, в която пици нямаше, но пък имаше фокачи, които са все едно пица lite. Всъщност не са и лайт, защото и двамата не се справихме с по цяла. Впоследствие апетитът ни щеше да се разработи, а и щяхме да умозаключим, че на някои места не си играят да напалват пещта за пици преди вечеря. Лифта го хванахме (скиорски формат кабинка) до 2500 м, но за екскурзия с планински рейс нагоре не остана работно време, та пропуснахме да се качим докъм 2900, докъдето беше отворен за туристи вулканът в момента. Рейсовете – те са нещо като пътнически ратраци, но на колела с много високо окчаване – през това време щъкаха нагоре-надолу абсолютно празни, от което ни навя някакво подозрение, че и в Сицилия има да се отчита дейност за усвояване средства по регионални евро програми. А вулканичната прах не се харесва на всеки като грунд за пешеходни преходи. Особено, ако не си екипиран с вулканоустойчиво облекло (разбирай – в тъмни земни тонове, че да носи на прах). Аз бях. Първа среща със сицилиански вулкан – fail!From Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliТук се намесва народът и припомня мъдростта си «Всяко зло за добро». Вместо с бели маратонки по ръба на кратера обиколихме вулкана с кола по западния контур през низ исторически градчета, останали извън туристичекия хоризонт, все едно че са на обратната страна на Луната. За сладолед и първи изпит по сицилиански шофьорски нрави на тесноградско движение избрахме Адрано. Толкова затънтено градче, че даже нямаха сладолед във фунийка. И това – в Италия! Само заводски на клечка от глобална марка. Квадратен нормански замък обаче си имат.From Italy 2014: Sicily & StromboliВ следващото – Бронте - не влязохме да проверим замъците и сладоледите от близо, но хванахме гледката към целия град от пътя в най-добрия час на деня. След което покрихме и най-спокойния и същевременно живописен сектор от етнооколовръстното шосе.From Italy 2014: Sicily & StromboliПреди да се отклоним на североизток за търсене на подслон в града с още по-голям древногръцки театър, този – с гледка към Етна, Таормина. Нещата се уредиха по-добре и от най-добрите прогнози. Реших да пробвам класическия созополски начин на търсене на квартири след залез слънце с тропане на врати. Но вместо към морската махала Мацаро, пропуснах един разклон, и пътят ни качи без право на отклонение горе, на скалното плато в центъра. На градче, което има вид да е Монакото на Сицилия и да не страда от липса на търсене на легловата му база даже извън сезона.From Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliА ние, не само че намерихме спартанско, но чисто и уютно хотелче на цената на фъстъка, ами хазяинът ни посочи неуловимо от градската полиция място за паркиране точно пред входа. Иначе трябваше да оставяме колата на свръхплатен паркинг някъде в ниското и да блъскаме с раници по баира. Уловката беше, че трябваше да се изманеврира колата точно между два паркирани напреки на улицата мотопеда клас Vespa, оставящи около 5 см разстояние до броните. Мотопедите логично се оказаха на хазяина и на комшията, които и двамата ни наблюдаваха ехидно от тротоара и си ги отместиха веднага ... след успешния края на маневрата.From Italy 2014: Sicily & StromboliС колата обикаляхме още барокови градове, забелязани от Юнеско. Но съм отвикнал да карам в условия на пожелателно отношение към сигналите на светофарите. В Сицилия ти свирят да караш на червено, даже и ако точно до светофара седи на гюме полицейска кола. В Италия има поне 4 различни униформени полицейски служби, които да внимават да се държиш прилично, но тук наистина нито една от тях не обръща внимание точно на такива дреболии. На следващия път през същото кръстовище пред гробището (съвременния некропол на Сиракуза), бях готов аз да бибипна на някакви заблудени туристи-далтонисти с милански номера, чакащи да им светне зелено. Разгледахме Ното и Модика, но за Рагуза не ни стигнаха силите. Макар и да минахме оттам, но само през долния център. А интересното било гледката от горния. В Ното се разхождахме сутринта със свежи откъм възприятия умове.From Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliЦелият център е едностилно бароков, защото е граден по едно и също време след разрушително земетресение през 1693. Куполът на катедралата впоследствие се е срутил и без земетресение през 1990-те, но е възстановен съвсем наскоро. Ние се тревожим, че руснаците анексирали Крим, пък те отколе били анексирали и Сицилия. Панславянски трикольори и транспаранти "Casa Russia" красят главната улица.From Italy 2014: Sicily & StromboliДокато Ното кипеше от живот (поне по главнта улица), Модика ни посрещна пуста като след неутронна бомбардировка. Обяснението, че е превалило пладне, и че вече е неделя следобед насред традиционалистка по въпросите на сиестата Сицилия, може би е само половината обяснение. А другата половина - че Модика е малко по-далече и малко по-непознато. Все пак намерихме в една задна уличка със затворени магазини (предполагаемо отворени в делничен ден) много добра пицария и отметнахме точката «пица с аншоа» от програмата.From Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliИ продължихме към морето, за да се разнообразим от пренасищане с барок. В Марина ди Рагуза на Средиземно море. Уточнявам, защото Сицилия е остров на три морета. Тъкмо беше излязъл вятър и вдигнал вълна. Но нямахме време да седим и да съзерцаваме. Проблемът е, че на мен в Сицилия ми харесва всичко - и барокови църкви, и ветровити плажове, и прашни вулкани, и морски градчета, в които няма нищо обективно за харесване. А ми харесват и усмивките на персонала в кварталната панинарница, в която предишната вечер гледахме на крак с по бира Морети в ръка финала на Шампионската лига, към който нямаше никакъв интерес по туристическите заведения в Ортиджа. Нищо, че се играеше в Италия. Бяха ни запомнили и ни се усмихнаха другарски, като минахме покрай тях. Даже без да се отибваме, защото си бяхме избрали един бар в тясна уличка зад катедралата, в който към чаша кехлибарена бира ти се полага цял бюфет неустоими антипасти, предимно патладжанени.From Italy 2014: Sicily & StromboliРазделихме на летището. Върнах колата и слязох с градския рейс в Катания. Вторият по големина град в Сицилия не е единодушно харесваемо място като Сиракуза например, но като контрапункт на видяното досега на мене поне ми допада. И в Катания има барок, който е включен в списъка на Юнеско, но е ... ографитен.From Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliОт черно-бял (палаци, градени с черен вулканичен камък, намиран в изобилие след разрушило града изригване на Етна през XVII век) е станал цветен. И градското население е цветно. Сицилия е входната точка на потоци мигранти от Африка и Азия в Европа. Къде отиват тези хора, след като в малките градчета не ги забелязахме? В по-големите, разбира се. Скиташ си нощем по слабо осветена улица с неподдържани блокове от едната страна и саморазпадащи се постройки (с вид на не работили 100 години цехове, настанени в не работили от още 200 години по-рано работилници) от другата. От тъмните входове и от двете страни спорадично излизат, за да се скрият тихомълком в пресечките, африканци от различни етноси и религии (според видими белези от облеклото) и през вратите мяркаш помещения с още повече африканци, практикуващи типичен африкански лайфстайл (излегнало се или клекнало мълчание около къркорещо котле с вечеря) или съвсем на тъмно, или на мижаво осветление от безватова крушка. Размишляваш, че улицата сигурно няма славата на опасна, след като дами на положение се разхождат по тротоарите спокойно без придружител. Докато не забелязваш придружителя, който продава услугите им от паркиран по улична лампа кемпър. А на 20 метра от кемпъра свети входът на 4-звезден хотел с модно обзаведен бар, събиращ изискано облечена публика от съвсем различна каста. Сред която се чуват най-различни други езици. Български например. На езика ми беше да наругая една напориста просякиня на български, но се усетих, че може и да ме разбере. Колоездачите зад нея - група млади българи, запътили към един тренди бар на открито под платаните зад ъгъла, - със сигурност щяха. Както и двете клюкарстващи си приятелки на съседната маса в заведението, което си избрах и в което чаках на опашка (!) за маса. Да опитам от прочутото им в целия град филе от риба тон, съвсем леко запечено.From Italy 2014: Sicily & StromboliПрез деня бях установил, че любимо място за пушене на трева на местните младежи (студенти?) и за срещи на алтернативните сексуални малцинства е под арката край бенедиктинската църква с най-богато орнаментираната фасада. Двама си предложиха услугите за фотомодели, съжалили ме как с голям фотоапарат щракам вместо това скучни гипсови ангелчета.From Italy 2014: Sicily & StromboliВ центъра на града срещу фонтана с черния слон с белия обелиск на гърба (слонът бил изработен от застинала лава още по римско време, а историята на обелиска се е позагубила сред легендите) се намира катедрала-бижу по южноиталианските разбирания на XVIII век.From Italy 2014: Sicily & StromboliА през няколко улици на едно възвишение намираш "монументално грозната" (заемка от един пътеводител) църква Св.Никола, която била замислена като най-голяма на острова, но земетресение и пресъхнало финансиране я оставили за поколенията като ръбест тухлено-каменен ковчег с пънове от мраморни колони на входа.From Italy 2014: Sicily & StromboliМанастирът към нея обаче е завършен. Бил вторият по големина (да се пита Google кой е първият!) в Европа. Сега се ползва от местния университет. Можеш да провлачиш крак по коридорите или да подадеш ухо към пиановия рецитал в зала на втория етаж, предполагаемо бивш параклис. Или магерница. В Катания има и замък. Средновековен с кръгли кули. Толкова симетрично разположени, че даже да заподозреш, че не е оригинално средновековен.From Italy 2014: Sicily & StromboliИма и една фашистка баухаус сграда с повтарящи се гипсови изображния на мусолиноподобна глава с каска, вклинена между операта "Белини" (родом от Катания велик композитор) и кооперацията с моята квартира. В огромен старовремски апартамент с недостижимо високи тавани и споделяхме кухнята с интимна тройка французи (всичките мъже) и един чичко индиец, който имаше вид на дългосрочен наемател мъдрец.From Italy 2014: Sicily & StromboliTrenitalia! От Катания до Чефалу е пет часа с влак. След толкова много барок и задоволителна доза антика, беше ред да се види какво е ставало междувременно на архитектурния фронт. Дошли били да окупират острова норманите и в знак на съперничество с Ватикана издигнали огромна за мястото и епохата (XII век) крепостовидна катедрала. На заливчето с най-хубавия плаж на Тиренско море. И я украсили богато с византийски стил мозайки.From Italy 2014: Sicily & StromboliДобре място да се освежа с парче свежа диня вместо сладолед с аромат на диня и ... обратно с влака за Милацо. A Милацо за нищо не става, освен да докажеш, че и в Италия има исторически градчета, които за нищо не стават. От туристическа гледна точка. Първо – не можеш да стигнеш пеша от гарата до центъра, а последният рейс тръгва преди да пристигне предпоследният влак. Вярно - има крепост и цели две катедрали (по-старата - по-скромна и грубиянски ограбена от времето на крепостта, а по-новата - съвсем безлична долу в центърчето), и изоставено губернаторско палацо на губернатори от най-различни колонизаторски сили през вековете, но туристическият пазар няма капацитет да покрие и това място.From Italy 2014: Sicily & StromboliПредлагането на църкви и старини в Италия в пъти надвишава потенциалното търсене с векове напред. Даже и китайците да плъзнат настрани от Венеция. Горното не е вярно за търсенето и предлагането на обяд обаче. В ранния следобеден пек търсене имаше от поне един турист, а предлагане нямаше. Чичкото в траторията се смили над мене с претоплена в микровълнова печка лазаня и заключи заведението, показвайки с жест, като си тръгвам просто да си оставя чинията на масата на тротоара. А после на панинаря му свърши хлябът (!) точно пред мене, та за малко да остана и без вечеря. Без кафе и сладолед не останах. Научен урок: в Италия, даже и да можеш да си пазаруваш билети по интернет, за препоръчване е на гише. На ферибота клас «Комета» на връщане кондукторът повдигна вежди в недоумение (друг път не видели!), че съм си платил билет и за багажа, както се изискваше на сайта на компанията.From Italy 2014: Sicily & StromboliА единствената цел на отбиването в Милацо беше, за да взема поправителен по вулкани. И да се отметна още едно перо от задължителната програма. На живота. Стромболи!From Italy 2014: Sicily & StromboliНа място разбирам, че вулканичната активност на Стромболи би могла да се наблюдава от морето от лодка за разходка или от неаполския ферибот. Но не и от милацкия. Но несравнимият номер 1 е надвечер да изкача 900-метровия конус до ръба на кратера. И да се порадвам на редовните (през десетина минути) изригвания от непосредствена близост.From Italy 2014: Sicily & StromboliМай е трябвало да потренирам фотография на китайски фойерверки.From Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliFrom Italy 2014: Sicily & StromboliВ полите на вулкана има село, което се храни от вулканското евро и от лимони и домати, гледани с вулканична тор. Никави признаци за банскалийска алчност сред туземците не забелязах. Пицарията работи до след слизането и на последния планинар късно след полунощ (за протокола, изборът ми беше Quatro Staggioni). А през деня природната забележителност са черните плажове. Хотелчето ми "Сиренита" (Русалка, ит., да не се бърка с мома от сирене), което било най-старото на острова, логично е разположено точно на един от тях. Черен, ама пясък. И прилично топло Тиренско море. Идеално за потапяне. Но в селото още по-забележителна е Червената къща. Където в края на 40-те Роберто Роселини и Ингрид Бергман се любели (прелюбодействали според местните жители), докато снимали неореалистическата класика "Стромболи". Разигравайки в реалния живот сред стромболчани точно това, за което иде дума във филма, в който участва като масовка на практика цялото село – че градска душа от Северна Европа, или даже – Северна Италия, това затънтено островче със закостенелите му нрави я задушава. Даже и без вулкан, който би могъл да погребе селото всеки момент, макар и в паметта на човечеството няма случай да го е правил. А единственият път за бягство, бременна или не, е нагоре по ръба на кратера към пристанището от обратната страна на вулкана - Джиностра. А моят беше по-лек – с влак към Рим.С влак? Та нали Сициля е остров, а Берлускони така и не доживя на власт да и построи мост?Д.14Целият албум снимки: цъкItaly 2014: Sicily & StromboliЦялата статия 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения