[домосед]Към колекцията UNESCO

[домосед]

Та, да си дойда на думата за списъка световно наследство на UNESCO - една от заигравките с колкеционерския ми дух.
Тази година си броя, че съм отметнал 19 нови обекта в 9 държави, с което съм си ги докарал до 233. От около 1000.
И в този постинг ще се опитам да представя немногословно попаденията си през ранно есенния сезон из Европа.

Последното беше дворецът Бленим в Англия

From England 2014: Blenheim Palace & Avebury

Това място е достойно за няколко изяви по темата за "Филми и дестинации", като най-зрелищната му роля, която аз помня, е в "Хамлет"-а на Кенет Брана.



Домът на херцозите Марлбъро е толкова голям, че е добил честта да бъде единственият некралски дом в Англия, който да се нарича дворец (palace). Тук е роден и Чърчил, но точно при нашето посещение меморабилията за него бледнееше пред изложбата на различни фонове за средния пръст на китайския художник-дисдент Ай Уейуей

From England 2014: Blenheim Palace & Avebury

Ето по-подробната фотосводка.

Последните дузина снимки са от селото с праисторическия каменен кръг Ейвбъри, който също е в списъка, събран в един обект със Стоунхендж.

From England 2014: Blenheim Palace & Avebury

Лошото в цялата история, че след посещението ми в двореца намериха херцога мъртъв, а аз нямам желязно алиби.

Връщаме се един месец назад във времето и попадаме на цял куп обекти от списъка, започвайки от Корфу.

From Greece 2014: Corfu / Κέρκυρα

... със църквата на Св. Спиридон, дето сестра му Марго, целувала чехлите на мощите на светеца.

From Greece 2014: Corfu / Κέρκυρα

За Корфу нямаме какво толкова да разправяме.
Катерим се по крепостите, къпем се в морето, ядем заек и кьопоолу, пием узо, блъскаме се с молдавци по манастирите, недоумяваме за издяланите в скалите гробове с форма на човек, снимаме, качваме снимките ...

И хващаме самолета през Прага за Барцелона да се срещнем със стари другари от Южна Африка и да търсим още Юнеско:

From Spain 2014: Barcelona

Може ли чешки полет без биричка? А посрещане в Испания без вино? Намерихме цял фестивал на каталонското вино при барцелонслата триумфалната арка. Застигнахме се в миниатюрно апартаментче на 4-тия етаж (реално - поне седмия, но първите три-четири се наричат по друг начин от разни едновремешни търговски, регулационни или данъчни съображения) на довоенна кооперация в Ейшампле - кварталът с решетка от прави улици, образуващи квадратни блокчета и квадратни на 45 градуса завъртени мини-площадчета на всяко кръстовище, планиран модерно към края на XIX век. И със Саграда Фамилия в едно от блокчетата. Изглежда по-зле от миналия път (2003) и със сигурно много по-зле от годините, когато строежът е бил изоставен на една готова странична фасада с кулички - оригиналната на Гауди. Сега наосът е покрит, силуетът се е променил и цялото нещо прилича единствено на каквото е - груб безформен незавършен строеж. Дават му още 20-30 години работа. А Бурдж Халифа в Дубай я построиха за колко? Три години? През това време опашката за влизане в недостроената църква се върти около няколко блокчета и не е ясно дали последният няма да стигне чак след прерязването на лентата. Интересно дали Гауди си е давал сметка, че строи не дом за молитва, а туристическа атракция от категория А. И наистина ли има желаещи съкварталци, пускащи си редовно лептата за строежа, мечтаейки един ден да се сдобият със завършена църква, в която да си се молят на спокойствие. На спокойствие ?? Точно в Саграда Фамилия? Как не.

From Spain 2014: Barcelona

След винения фестивал минахме покрай прожекциите на специални анимационни филмчета, рисувани специално за класическата фасада на кметството, и седнахме да си допием и да помезим тапаси в едно шункоцентрично заведение в Бари Готик. И на другия ден - никакъв махмурлук! Добро било каталонското вино. Заредихме с кроасанчета, кафе кон лече, букадильо хамон, тортия и пимиенте (най-ибикновена печена чушка); уверихме се, че арената за корида на пл. Испания се ползва само като посещаема атракция с архитектурна стойност, нежели по оригиналното си предназначение (в Каталуния бикоборството е вече забранено, като мечешки танци в България); направихме справка, че музикалните прояви във формат сцена+октоберфест са планирани чак за вечерта; продължихме пеша към центъра по Парал.лела, спрайки тук и там да дозаредим с тапаси и паейя; стигнахме до морския бряг при колоната на Колумб, където има пристанище за яхти и някакъв мол, който уподобихме на барецолонски V&A Waterfront (търси в справочниците по "Кейптаун") само че по-невзрачен, и чак тогава обърнахме към стария град. Да се уверим, че фанелките на Реал Мадрид вървят 50% под номинала на щандовете за преоценени стоки.

From Spain 2014: Barcelona

Попаднахме на отворените врати в Капитанията. Някакъв палат, ползван за важно учреждение на централната власт и предполагаемо поддържан от военните, с тронна зала, в която са с ... един крал назад. Точно набираха доброволци за планинския корпус.

From Spain 2014: Barcelona

После изкарахме една католическа служба в Катедралата. Празнична, защото нали това е местният мразник на Дева Мария Мерседска (легендарна пионерка в автомобилостроенето, дала името си на една от водещите и до ден днешен световни марки със аутсорсната в Щутгарт централа). Случихме службата да е на испански. С кастилско-барцелонско-снобския акцент, при който c-то в Barcelona, Merced, Gracias се произнася натъртено като древногръцко тита, а не като "с", както го произнасят нормалните хора в Латинска Америка и ... в половината останала Испания. Каталунската меса щеше да почва час по-късно, точно когато пред естрадата на площада на катедралата се събра множеството да слуша изпълненията на градскя духов оркестър. Славянският марш на Чайковски звучи ужасно в тоя аранжимент, но пък поддържа фестивалната атмосфера. Която атмосфера имаше вид да радва абсолютно мнозинство от присъстващите. С изключение на чичкото от Idiot Tours.

From Spain 2014: Barcelona

Самотен хейтър-протестър, издигнал лозунги срещу масовия туризъм, който му налазил родината и го задушил в най-милите на сърцето му градски пространства. Любезното като подбрани думи (в английската версия) послание Tourist go Home (Идете си направете своите мили родни градски пространства толкова живи и привлекателни, вместо да ми идвате и разваляте моитe") постигна своето - замисилих се по въпроса. От една страна му съчувствам, защото аз мисля точно така, когато става дума за 7-те Езера. Но той, горкият, въобще си няма представа какво значи истински масов туризъм (американци, азиатци) на истински тясно място (Венеция, Флоренция). Ryanair, EasyJet и Vueling му пречели, а те достaвят европейци, които поне оценяват градските им пространства и фестивали по същество. А виж - в Турция на пристигащите от ада на ислямския халифат туристи дали изобщо им е до фестивaли и жизнени пространства? Редно е да си сверяваме проблемите в перспектива. Чичкото хейтър ме подсети да проверя какво точно им се е случило на каталунците през 1714-та, че го римуват с чуждоземно нашествие на Ryanair през 2014-та. Оказва се, че в лицето на Арагон са загубили общоевропейската война за Испанското наследство и бурбонски Мадрид им е анулирал автономията и поне формално равноправното участие в съюза от времето на Изабела и Фердинанд. А сега на всеки втори прозорец в града е простряна Естреядата - знамето на сепратистката идея с наложен син триъгълник с бяла звезда върху казионното провинциално знаме на хоризонтални жълти и червени райета. Мисля си, че от Мадрид по-лесно ще спечелят независимост, отколкото от Ryanair.

From Spain 2014: Barcelona

А ние след концерта позяпахме дефилира на Гигантите. Между нас да си остане - това са най-дребните гиганти, газили някога по нашата планета Земя, но за празненство от местно значение и тези стават. Пък и нали си ги харесвсат. В акомпанимент на ... зурни и тупани.

From Spain 2014: Barcelona

Самия празник на Мерцедес го отбелязахме с пикник със синьо сирене, патешки пастет, каталонски багети, грозде и сладка сиренница под съхнещото ни пране на на терасата на кооперацията, където от едно ъгълче на хоризонта надничат куличките на Саградата.

From Spain 2014: Barcelona

Преди това бях слязъл до центъра, но бях отказал да се боря за място сред тълпата зяпачи на човешки пирамиди на площад Хауме I. Почвам да си мисля, че чичкото хейтър е имал резон. Вместо това разгледах един от бисерите на Ар Нуво архитектурата, също забелязан от Юнеско - Дворецът на Музиката. Но само отвън.

From Spain 2014: Barcelona

А вечерта слязохме пак до центъра да огледаме трите съперничещи си фасади на Ябълката на Раздора на Пасейж де Грасия. На площад Каталуня след дълга патриотична реч на каталунски, от която схванах само съвсем основните моменти, хорът запя "Кармина бурана" на латински.

А дали не беше на английски?



Целият албум от Барцелона тук

Както личи от тона на постинга дотук, Барцелона се оказа слабичък старт на обиколката на Испания. Обективните фактори може би са точно тези, срещу които протестира чичкото-хейтър - че е прехвърлена летвата на разумното насищане с туристи. Но това го има и в Рим, пък там не ми пречи. Въпрос на очаквания, тоест - пак субективно. Освен това в Барцелона съм бил и преди и работите на Гауди съм ги отмятал. Преди да се наредят опашките.

Пожелаваме им на каталунците независимост и продължаваме към испаноезична Испaния, където хем да намерим още световно наследство, хем да е по-интересно, хем да е по-гостоприемно?

- А вие в Европа нали имате високоскоростни влаковe? Завиждаме ви - споделяха спътниците ми по американските влаковете през лятото.
- Да, да, разбира се, ние в Европа имаме! - им отговарях с цялата си сериозност на глас и с едно наум за БДЖ.

А сега се метнахме точно на на един такъв скоростен влак, дето го имаме, и в класа Turista+ (първа без безплатен обяд) с 300 км/ч избягахме от Барцелона в Кордоба.

From Spain 2014: Cordoba

Където юнеското се е излюпило във формата на барокова катедрала през покрива на мавърска джамия.
С всичкото ми уважение към Гауди - това тук му е отвъд въображението.
Дето казал Шопа - е, такова нещо нема!
Като видял жираф да се излюпва от щраусово яйце.
Или май го беше казал и без щраусовото яйце.

Прелест!

From Spain 2014: Cordoba

From Spain 2014: Cordoba

From Spain 2014: Cordoba

From Spain 2014: Cordoba

В руската провинция овековечавана с паметна плоча гордост за дадено място беше (сигурно още е) Ленин да е държал реч. Или кихнал. Във Франция - в леглото в гостната да е спал Наполеон. В останалия свят - да е споменато в TripAdvisor, даже и мястото да е измислено като The Grand Budapest Hotel на Уес Андерсън. В Испания - мястото да е споменато от Сервантес. Паметната плоча обикновено е изтънчено фаянсово ръкоделие. Каквито впрочем са и табелите с имената на улиците и булевардите. Което ги оскъпява и затова има вид, че ги слагат по една на улица/булевард, независимо от дължината. За да е предизвикателството по-голямо за дон кихотовците от старата школа, обикалящи страната и търсещи адресите на страноприемниците по карти, разпечатани на хартия. Откакато един от стълбовете на пътешественическото ми същесвтувание - пощенската картичка - мина в графата за защитен вид, започвам с ужас да тръпна в очакване същата съдба да сподели и пътната карта. Мишлен държат фронта във Франция и Испания и все още се намират с различни мащаби по специализираните книжарници, но докога?

From Spain 2014: Cordoba

Забележителност номер 2 в Кордоба е пансион Аугустина, където намерихме бивак срещу 12.50 евро на легло. Стаичка с баня в коридора в облепена с шарени азулехоси и населена с още по-шарени папагалчета къщичка със задължителното, макар и символично по размер, вътрешно дворче в стария град, на две преки от джамийокатедралата. Долкокото преките в Стария град на Кордоба (и който и да е друг стар град в Андалусия и Екстремадура, а по идукция - и в цяла Испания) са това, което са. Как се дефинира пряка в лабиринт от криви сокаци?

From Spain 2014: Cordoba

From Spain 2014: Cordoba

Забележителности 3 и 4 са съответно мароканското ресторантче ...

From Spain 2014: Cordoba

... и чайната на още две преки оттам.

From Spain 2014: Cordoba

И чак на пето място слагам втората от двете съхранили се синагоги от епохата на Конвивенцията. Първата ми казаха къде е, но забравих. Май в Толедо.

From Spain 2014: Cordoba

Други забележителности в Кордоба няма. Римските капители в коринтски стил не се броят, даже ако им пуснат котенце.

From Spain 2014: Cordoba

Яхваме едно наето пежо и - въпреки логичния първоначален план да обиколим Андалусия - сменяме посоката диаметрално и поемаме към Екстремадура.

Целият албум от Кордоба - тук

В Екстремадура световното наследство - с лопата да го ринеш. За един ден отметнахме кралския манстир в Гваделупе, съхраняващ Черноликата мадона от Гваделупе,

From Spain 2014: Extremadura

закрилница на половината, ако не и цялата, Латинска Америка, и историческите родни градове на завоевателите на върпосната Америка Трухийо

From Spain 2014: Extremadura

и Кацерес.

From Spain 2014: Extremadura

Кортез, покорителят ацтеките е от Кацерес, а Пизаро, покорителят на инките - от Трухийо. Мел Гибсън, дресьорът на маите, май е от Сидни. В моята пътешественическа биография из испаноезичния свят колониите идват преди метрополията и Трухийо го знам като първо като град в Северно Перу. Симпатичен. На морето. Но не помня имаше ли и там паметник на Пизаро. В Екстремадурското Трухийо има. Обаче не е мислен за Пизаро. Склулпторът американец бил изваял своето виждане за образа на Кортез с идеята да го продаде на Мексико да го сложат на накой голям площад. Не се усетил, че завоевателят не се приема за почитаема икона в съвременно Мексико. И затова го пробутал като Пизаро на родния му град. Където са го качили на пиедестал сред декорите от бума на колониалните богатства, докарани от успешната авантюра на най-великия им син за всички времена (бай Тошо в аналогичния случай с Правец). Градът си има и мавърска крепост, и църква с гледка от камбанарията, и арена за борба с бикове и частна замъковила на съвременен феодал (или CEO на глобална корпорация със седалище в Мадридски) с Audi Q7.
- А какво е свинска пруеба?
- Ами това в чинията ви сеньор! - казва леличката от Гуаделупе - Да не си помислихте, че е накълцано на едра кайма чоризо?В Кацарес на главния площад при Патока опитах от заека, но останах толкова разочарован (в сравнение е крофианската версия стифадо), колкото и спътникът ми от пътпъдъшките си бутчета, че после седнахме да си доядем с (мас мучос вкуснес) крокетас и хамон в уютен тапасовинен бар с високи столчета на наколонен тротоар. Който се накланя повече след втората чаша вино тинто. И става по хлъзгав с усилването на досега само ръмелия дъжд. В Кацерес старият град е по-компактен и по-внушителен като струпани на едно място църкви и палати от периода на същия бум (някои със силно португалско влияние в архитектурния стил - Португалия е зад баира), но пък живецът е извън него. А на главния площад пред Патока.

The Rain in Spain stays mainly in the plain?



Rubbish!

Никога повече няма да вярвам на ирландски драматурзи зевзеци. Аз да си подредя цялата програма около разбирането, че ако вали, ще е в равнините, а то да се окаже, че вали в планината!

From Spain 2014: Extremadura

Една измислена планина от две ребра сред екстремадурския хайфелд (равнина с голяма надморска височина, юж.-афр.), за която ни подсказа Lonely Planet. Браво на него. Никога не съм възприемал Lonely Planet като подходяща серия пътеводители за туристи с кола из Европа, но ... voila. Благодарение на него изшофирах две от най-симпатичните проходчета, на които съм попадал в Европа - през Пуерто Хондурас от Ервас до Херте и после от Кабезуела дел Вале през Гарганта ла Оя до Куакос де Юсте.

Всички изброени, а и още повече неизброени - "разкошотии" от друга категория - селски испански селца, които ми се струват по-селски от селските френски селца. Което е комплимент. Записвам го в графата "поучителни наблюдения от екскурзията".

From Spain 2014: Extremadura

From Spain 2014: Extremadura

From Spain 2014: Extremadura

From Spain 2014: Extremadura

В Куакос император Карл V или се е родил, или май само е имал вила, но по-важното е, че варят най-хубавата регионална бира. Това ме подсеща да вметна, че ако от нещо испанците не разбират нито в града, нито на село, това е чаят. Взели малко ройбос, омешали го с някакви техни планински билки и го брандирали "чай Калахари". Боза! (в случая това не е комплимент) Но от кафе кон лече разбират. Чудя се кой идиот е измислил латетата и капучината, след като съществува тази простичка небесно блажена алтернатива, която се предлага повсеместно за жълти стотинки (добре де - от евро до евро и четир'се, в Парадор - три и четир'се)

На път за там сме минали през още един добре съхранил историческия си център град - Плазенсия. Не ни е станало съвсем ясно обаче кое точно не се харесва на този местен жител - катедралата или туристите.

From Spain 2014: Extremadura

Минали сме и през един национален парк с много ... маслини ... и обитаван от едри грабливи птици: Мофрауи.

From Spain 2014: Extremadura

И накрая - дъжд, не дъжд - не може цяла ваканция човек да не се изкъпе под някой гърбав мост.

From Spain 2014: Extremadura

Тук приключихме с дъжда и се върнахме в долината при слънцето и юнеското.
А именно - римското наследство в Мерида.
Е, те, толкова дълъг римски мост нема!, пак се намесва Шопа не на място.

From Spain 2014: Extremadura

Мерида е била провинциалната столица на Лузитания и са и останали и най-различни други римски работи.

From Spain 2014: Extremadura

From Spain 2014: Extremadura

Срещат се даже истински римляни

From Spain 2014: Extremadura

А централния площад можеш да го копнеш и пейстнеш в произволен град в Латинска Америка без никой да се усети

From Spain 2014: Extremadura

В Мерида келнерът сигурно още си мисли, че го чакаме да ни вземе поръчките на тротоара с изглед към кръглото площадче със статуята на Света Еулалия ...

Целият албум от Екстремадура - тук

Същата вечер пристигнахме в Севиля. Която ни посрещна с рокфорт дулсе (първа награда!); папас бравас; крокетас; ломо и прочие вкуснотийки в малки чинийки и прочисти съмненията за непълно кулинарно съответствие, покълнали из Екстремадура. А и в Барцелона. Асейтунасите даже ги раздават с черпаци без пари. Следващите дни, пътувайки на изток с кола към Хаен и Убеда, а после с влака за Мадрид щях да разбера защо. Не мога да си представя, че има пазар по света за толкова маслини, колкото могат да родят подредените в легионерски строй испански маслинови горички. И това е - без да броим конкуренцията на Гърция, Португалия и осаналите брегове на Маре Нострум.

From Spain 2014: Seville

Севиля ни посрещна също и с току-що свършил футболен мач, като някак си успяхме да се заврем точно в манифестацията разочаровани запалянковци по Авенида де Палмерас. Абе, Севиля не бяха ли червено-бели? Тия защо са зелено-бели? Ааа, Реал Бетис били. Току що загубили на свой терен - стадион Бенито Виламарин. На няколко преки от които се намираше най-бездушният (особено на фона на павилионите от иберийското изложение наоколо), но и най-практичен за нуждите ни хотел с безплатен уличен паркинг, който бях изровил в интернет.

За Севиля наистина няма да бъда многословен. Останах очарован. Като в случая следвах рецептата да имам големи очаквания, но да не съм търсил никаква конкртена информация предаврително. Знаех, че има нещо, което се казва Алказар и огромна по площ късноготическа катедрала (с ренесансови пристройки) и, че и двете са в списъка на Юнеско, но не ги бях виждал даже на картинка. И със страст се впуснах да си колекционирам свои картинки. Големите очаквания се оправдаха.

From Spain 2014: Seville

From Spain 2014: Seville

From Spain 2014: Seville

From Spain 2014: Seville

From Spain 2014: Seville

From Spain 2014: Seville

From Spain 2014: Seville

From Spain 2014: Seville

Това, което ме озадачи, беше най-новото попълнение в градския пейзаж - Дървенят Вафло-Чадър Метропол Парасол

From Spain 2014: Seville

Тоест - озадачи ме колко ново е. Били го открили преди само три години. А на мене ми се стори остаряло и като идея, и като дизайн, и като изпълнение и обезсмислило се като функция преди още да е завършено. Защото по нищо не личеше да е възродило западналия квартал около себе си. Напротив - стори ми се, че и туземци и туристи го избягват като хоспис за прокажени. Чак после си направих справка, че проектът се е влачил повече от 10 години. Което, разбира се, в сравнение със Саграда Фамилия е същинско олицетворение на Човешката Експедитивност. Друг е въпросът дали ще остане трайно в световното съзнание като културен шедьовър от същата категория. На Финансов Здрав Разум е трудно да се впише като олицетворение. Според злите езици това е един от мегаломанските проекти докарали Испания до просешка тояга след кредитната криза от 2008. Наред със затворилото врати летище на Сиудад Реал. Май все пак е по-практично е да се строи 100 години със скромни частни дарения, отколкото 10 години да се изливат държавни средтсва в бездънни кофи.

From Spain 2014: Seville

Оставаше ми още един ден свободно шофиране и след дълбоки колебания - море или земя - избрах да не се отклонявам от темата на пътешествието - Юнеско в Испания - и продължих на изток вместо на юг. За един ден успях да спра и огледам пет исторически градчета, което си го броя за личен рекорд по туристическо тъгъдъкване.

Кармона

From Spain 2014: Andalucian Road Trip

Осуна

From Spain 2014: Andalucian Road Trip

Хаен

From Spain 2014: Andalucian Road Trip

Беаза (Юнеско)

From Spain 2014: Andalucian Road Trip

Убеда (Юнеско)

From Spain 2014: Andalucian Road Trip

Дворецът на последната снимка в наши дни е хотел от веригата Парадор. Още се чувствам гузен, че навремето (2003) не направих хатър на един приятел португалец да вечеряме в Парадора в Сантяго на рождения му ден. Но сега, като надникнах в два-три Парадора - все в най-личните исторически палати - си затвърдих мнението, че не са от моята категория и моя вкус. Безсмислено скъпи и напълно лишени от вайба на народния тапас бар, който търсиш в Испания. И пълни с горнокласеещи се индивиди от британската средна класа, оплакващи се на рецепцията, че си били представяли ексклузивност, а на заксуска имало още 62-ма съвсем като тях. Което не значи, че съм хейтър на делото на веригата Парадор. Не всички благороднически домове ги притежава херцогинята на Алба, лека и пръст (което ми напомня, че втори човек с тази титла умира в рамките на една моя сводка за именията им). Парадоренето е начинът на останалите палати да се съхранят. Просто народният живот извън палата е по-весел от уредения по английски пенсионерски вкус псевдоблагороднически живот в него. Което се доказа най-очевидно в Убеда. Бога ми, докато си пиех биричка (анадалуско Cruzcampo) на този най-изящен испански ренесансов площад, за една топла есенна вечер на който си струва човек да дойде до Испания, гледах корида! Версия за тригодишни тореадори. Да се готвят от малки!

From Spain 2014: Andalucian Road Trip

Пълните галерии снимки тук:

Севиля

Кармона, Осуна, Хаен, Баеза, Убеда

Д.14

Илюстрации:

Greece 2014: Corfu / Κέρκυρα

Spain 2014: Barcelona

Spain 2014: Cordoba

Spain 2014: Extremadura

Spain 2014: Seville

Spain 2014: Andalucian Road Trip

England 2014: Blenheim Palace & Avebury

London 2014: Random Candid Edition

Цялата статия