дневник Covid Узбекистан

[Яничка]

Организация преди пътуването:

Заслугата за идеята и вдъхновението към Узбекистан е на @dealni, с която имахме желание да пътуваме заедно, но за съжаление имахме разминаване в датите. Тя буквално се върна със същия самолет на Turkish Airlines, с който ние излетяхме. Благодарение на други магеланци, ходили преди нас, имахме полезна информация. Ще се опитам да добавя цени към май 2021 г. и друго практическо инфо, докато още всичко ми е свежо в главата.

Виза за българи вече не е необходима. Влиза се с PCR не по-стар от 72 часа от кацане в страната. Карантина няма. На място ковид мерките бяха доста лежерни - някои  местни носеха маски, други - не. На места се спазваше социална дистанция, а на други имаше скупчване на народ ：）

Бяхме през месец май - препоръчителен за дестинацията. Температурите бяха средно 20-35 градуса, топличко. Жегата се търпи, защото няма влага, въздухът е сух.

Самолетни билети взех от Turkish, София - Ташкент - София. Не беше промоция, купихме ги около месец преди датата на пътуването. Заради Covid избягвам да купувам от посредници, но предвид скорошната дата на пътуването, си позволих. Най-ниска цена ми даде норвежкия jetcost --- bravofly - 455 Евро на човек. Плащане - с Diners. Забелязах, че сайтът сваля най-много за полети на Turkish, тъй като после купувах и друга дестинация със същата АК. Искахме да направим еднодневен тур до Аралско море, който се прави най-удобно с вътрешен полет Ташкент - Нукус. За съжаление за нашите дати нямаше такъв полет, затова взехме Ташкент - Ургенч. Самолетни билети за вътрешните полети се взимат от https://book.uzairways.com/en/?806  Билет до Ургенч - 68.60$ Цената остана почти непроменена до датата на полета, качи се само с 2-3$. Билетът е с 23 кг. чекиран багаж. В Узбекистан имахме 8 дни, без пътя от България. Посетихме Хива, Бухара, Самарканд, Ташкент и Аралско море （турът всъщност е до пристанището Муйнак）. В зависимост от предпочитанията пътуването може да се направи и по-кратко или по-дълго, въпрос на лична преценка.

Между градовете се придвижвахме с влакове. За мен лично най-удобният транспорт, защото първо гледки по пътя няма интересни, второ пътищата там са с много дупки и с кола е едно безкрайно подскачане и трето  ни спести време, тъй като взехме вечерни/нощни влакове и малко поспахме в спалните вагони. Билети се взимат от https://e-ticket.railway.uz/ Купих ги предварително, като за нашите дати пуснаха билети 16-20 дни преди съответните отсечки. Бях чела, че на ж.п. гарата се ходи около час по-рано, за да ти заверят билета или да ти дадат хартиен срещу е-билета, който си купил онлайн. Понеже пътувахме по време на ковид, 30 мин. отиване по-рано се оказа достатъчно да минем проверката сигурност, каквато има на всички ж.п. гари и да ни валидират билетите. Всъщност никъде не ни издадоха хартиени билети, просто подпечатаха нашите. Влаковете са климатизирани, общо взето чисти. Имат вагон-ресторант с нелоша храна. Влак Хива до Бухара 35 лв., Бухара до Самарканд - 27 лв., Самарканд до Ташкент - 16 лв. Първите 2 отсечки взех спален вагон, "лукс" тарифа. Последната до Ташкент е със скоростен влак, стигнахме за 2 часа, имаше само един вид тарифа.

Местната валута е узбекистански сом. Успях да намеря в София и обменихме някаква малка сума, за да имаме за първите дни. Това се оказа много удобно, защото след кацане в Ташкент през нощта имахме ранен сутрешен вътрешен полет и нямаше къде да търсим сомове по нощите. Иначе носехме долари, които в последствие обменяхме на място на части, защото банкнотите заемат доста място. В Ташкент ползвахме Yandex app-a за транспорт - много удобен. В Самарканд ползвахме iTaxi, препоръчан във форума, също много удобен - спестява досадното пазарене с местните. Приложението дава опция за плащане само кеш и е малко досадно, че след като пуснеш заявка, оператор ти звъни на узбекистанския номер да провери дали си на местоположението си, което предварително си оказал на картата, но като цяло ни свърши чудна работа.

На място плащахме почти всичко в местна валута. Само хотелите и тура до Аралско море го платихме в $. Кредитни карти почти никъде не ползват, а в Ташкент, където забелязахме, че плащане с КК не е някаква екзотика, пулучихме културен шок, защото системата за плащане е: даваш си картата на търговеца, той ти иска PIN-а и го въвежда сам на ПОС терминала, като цялата опашка зад теб чува твоя PIN 🙂

Турът до Аралско море правихме с тази агенция: http://islambektravel.uz/page17.html , ползвана от другите магеланци преди нас.  С мениджъра Murad контактувах  само по WhatsApp - човекът отговаря доста бързо и говори добър английски. За съжаление неговите шофьори не говорят език. Цената на тура беше 65$ за нас двамата. Ако бяхме трима, цената пак щеше да е същата.  И така...

[Яничка]

ДЕН 1 - Хива:

Имаме сутришен полет в 09:40 ч. София - Истанбул и си чакаме в лаунджа на летище София. Имаме уговорка с @dealni да се видим, тъй като те кацат със същия самолет, с който ние излитаме. Чуваме се с нея по телефона и буквално се виждаме лице в лице, но разделени от служителите на летище София, за да нямат контакт кацащи и излитащи пътници. Тя има желание да ни даде тяхната узбекистанска сим карта, за да не търсим там на място, но служителите по сигурността веднага се намесват, става цирк, теглим им една и приемо-предаването пропада. Нищо, чуваме се после с @dealni по телефона на спокойствие. Следва кратък полет 1 ч. 30 мин. до Истанбул и няколко часа престой в Истанбул, който не е достатъчен да отидем до града, но запълваме с quality time в IGA Lounge на новото летище в Истанбул. Салонът е огромен, хапваме, чекираме се за вътрешния полет Ташкент - Ургенч, правим няколко резервации за следващото ни пътуване и се качваме на полета до Ташкент. На гейта попадаме на комична ситуация - пътниците, преобладаващо узбекистанци, се "товарят" на самолета, всеки с по няколко торби, навързани една за друга, чуват се викове, хората комуникират по между си сякаш са на пазар, прехвърлят си торби един на друг... Няколко секунди гледам картинката и вътрешно се забавлявам. Приключението Узбекистан е започнало с най-шарената си част - местното население 🙂

Пристигаме в Ташкент в 1 ч. през нощта. Още в самолета преди това раздадоха на всички формуляри за карантина. Точно преди Паспортен контрол на летище Ташкент служителка подпечатва PCR-ите на пътниците. Около нея се е скупчил народ, шумотевица, всеки се бута и прескача. Ако не бързахме, щях да постоя и да погледам - гледката е потресаваща 🙂 На Паспортен контрол освен паспортите, преглеждат PCR-ите и формуляра. Кому е нужно попълването на формуляр за карантина, при положение, че такава към момента няма, е някаква мистерия за мен. Някакси успяваме да опазим реда си на опашката и накрая идва и нашият ред 🙂

Първата ни работа беше да си вземем местна СИМ карта. Има гише на летището. Изчаквам реда си на опашката и точно се уговарям със служителката да взема карта със 7 МВ интернет и разговори и грубо ме предрежда закръглена местна жена. Няколко пъти и казвам да изчака реда си, но тя тотално ме игнорира. Аз превъртам и тя подвива опашка и най-накрая взимам заветната карта, докато моят приятел се е преборил да вземе багажа от карусела 🙂

В 07:30 ч. сутринта трябва да летим до Ургенч. Времето е кратко за нощувка в хотел, но дълго за пребиваване по седалките на летище Ташкент, затова сме взели хотел близо до летището. Stella Hotel предлага безплатен трансфер летище - хотел и шофьор ни чака с табела с нашето име. Имаме само 2 часа да поспим, но все пак съм доволна, че ги прекарахме на чисто и топло място вместо на терминала. Рецепционистът отново ни вика такси до летището, плаща на шофьора, от нас пари не иска. Полетът до Ургенч е само 1 час и 30 мин. , а от там искаме да стигнем до Хива. Пред летището чакат таксиметрови шофьори и се почва един безкраен пазарлък. Накрая ни качват за 90 000 сома, добра цена за 40 мин. разстояние. Този трансфер може да се направи и с агенцията, която ни направи тура до Аралско море. Цената там е една идея по-висока, но те чака шофьор на място. Може също да се вземе споделено такси или пък да се отиде до центъра на Ургенч, от където да се вземе тролей, но така разстоянието отнема повече време.

За Хива бяхме избрали Euro Asia Khiva Hotel - останах много доволна от добрата локация в Стария град, любезните собственици, закуската, голямата стая （резервирах Kings suite). Кратка почивка и тръгнахме да разглеждаме Хива. Градът е компактен, разглежда се пешеходно, обграден е от стена и всички забележителности са вътре. Има 4 порти, от които се влиза в Стария град. Касата за билети е от западната порта. По съвет на @dealni си взехме стандартен билет за 100 000 сома и допълнително платихме 10 000 да изкачим минарето и 25 000 за Арката. Иначе има VIP билет, който включва всичко изброено, но е 150 000 сома. 

Най-много ми хареса Kalta-minor Minaret - цялото е в цветни плочки:

 

 

Изкачихме Islam Khoja Minaret, от който има хубава гледка към Хива:

 

 

Стълбите до горе са доста тесни, на места може да си дръннеш главата, но си заслужава качването.

 

Следва...

[ivailo_radev]

Продължавай, продължавай, не се стеснявай 🙂

[ven62]

преди 7 минути , ivailo_radev каза:

Продължавай, продължавай, не се стеснявай 🙂

Точно така.

За някой ден ... 

Вече се насъбраха 4-5 такива дестинации.

[Яничка]

Продължаваме с разглеждането на Хива. Стигаме до Pakhlavan Makhmoud Mausoleum с най-големият купол в града. Платихме вход 35 000 сома, защото отвътре наистина си струва да се види. Влиза се без обувки и преди да видиш красотата, веднага усещаш аромата на крачета 🙂

 

 

 

 

А така изглежда отвън, влиза се от малко малко дворче:

 

Ние двамата бяхме единствените туристи посетители тук - едно от малкото предимства на коронката.

Междувременно още сутринта бяхме направили резервация за вечеря в Terassa Cafe на тел. +998919939111, но от обикаляне в жегите прегряхме и отидохме в ресторанта няколко часа по-рано. Получи се добре, защото заведението е доста туристическо и вечер има много хора, а сега на терасата горе бяхме само ние двамата и си избрахме най-хубавата маса, тази с гледка:

 

 

 

Така изглежда ресторантът отвън, в момента около него е разкопано, защото в Хива са се отдали на ремонти, но въпреки това заведението е пълно вечер:

 

 

Храната тук е много вкусна. Поръчахме си няколко неща, но сервитьорът беше честен и ни каза, че храната е твърде много за двама души. Добре че го послушахме... 🙂

Моят приятел си взе само крем супа от тиква и заедно преборихме това плато от традиционни специалитети:

 

Не се сещам за името на платото, но менюто е с картинки и го има показано. Това беше първата ни среща с приятно ниските цени в ресторантите в Узбекистан. Платихме около 20 лв. за двама човека с вкл. бакшиш. Благодарихме и казахме, че пак ще дойдем 🙂

Между другото, в повечето ресторанти, да не кажа във всичките, в сметката включват сервиза - по-често е 15%, по-рядко е 10%.

Хареса ми интериора на втория етаж на Terrassa Cafe:

 

Минахме и покрай Juma Mosque minaret - то не е толкова шаренко като другото, но пък е доста високо:

 

Посрещнахме залеза от Арката, от където гледахме Хива от високо:

 

 

 

 

 

 

След този уморителен ден и след тази мъка в ресторанта, минахме през едно квартално магазинче да си вземем вода. Относно водата бяхме доста внимателни. В Узбекистан не се препоръчва пиене на чешмяна вода и поръчване на напитки с лед. Преди 2 години моя много близка приятелка магеланка се натрови с вода, и то от бутилирано шише вода. Измъчи се няколко дни и накрая се оправи с антибиотик. Взимахме си основно следните марки: Family, Hydrolife и Nestle.

Денят ни почти завърши на люлката пред магазинчето, където от недоспиване взехме да се унасяме 🙂

Утре ни чакаше активен ден, затова минахме набързо през основните забележителности, за да ги видим красиво осветени в тъмното:

 

Следва...

 

 

 

[Яничка]

ДЕН 2 - Аралско море:

За днес бях букнала day tour до Муйнак, бивше пристанище на Аралско море. Шофьорът на Murad беше точен - в 7 ч. сутринта ни чакаше във фоайето на хотела. От предната вечер помолих рецепциониста да ни дадат закуската в кутия, знаейки, че по пътя няма да има от къде да си напазаруваме храна. Всичко беше приготвено и ни чакаше. То всъщност бяхме единствените гости на хотела, де 🙂

Бяхме само двамата в този седан:

Както се очакваше, шофьорът ни не говореше никакъв разбираем за нас език. Но за щастие се справяше много ловко с хилядите дупки по пътя. А те са наистина много! Колата подскачаше постоянно. Беше дълъг ден и на два пъти се опитах да подремна в колата. Къде ти, тамън затвориш очи,  колата подскочи и ти се залепваш за тавана 🙂

Няма да се впускам в подробности за самото Аралско море - знаете историята. А и @Mary вече я е разказала в нейния пътепис за Узбекистан. Гледката и случилото се там наистина е много тъжно... Но преди да стигнем до там, имахме няколко спирки по пътя. Иначе маршрутът минава през Ургенч и Нукус.

Първа спирка по пътя беше резерват Badai Tugai. Тотално излишен за посещение. В него има само няколко елена и сърнички в колиба и...ами това е 🙂 Следваща спирка - Chilpik Kala. Намира се на върха на хълм. Рано сутрин от нея има хубава гледка към река Amu Darya. Тук слязохме, защото искахме да се поразтъпчем. На входа един юнак събира символична такса от 1000 сом-а. Докато му плащахме, до нас се появи един гръмогласен узбек. Пообщува си на висок глас с момчето, събиращо таксата и докато се усетим, му даде телефона си, застана между нас и се снимахме заедно 🙂

Изкачихме се до върха и подишахме малко въздух. Минахме и покрай една юрта:

 

 

Горе:

 

Отгоре се вижда това:

 

 

 

От време на време нашият "ням" шофьор звънеше на шефа си и ми подаваше телефона да се разберем на английски. Така се уговорихме да пропуснем следващата спирка Nukus Art Museum, където има колекция от картини. Пътят до Муйнак и обратно е дълъг и подобни спирания бавят много стигането до крайната точка, ако изкуството не е приоритет. Отбихме се обаче до гробището, част от Древния комплекс  Миздахкан. Навън жега,  на гробището няма жива душа. Но пък се появи един готин заек, който успяхме да зърнем няколко пъти, докато се опитваше да се скрие от нас 🙂

 

 

 

 

Световният часовник, за който @Mary e обяснила подробно:

И най-накрая стигнахме до Муйнак, но първо влязохме в Aral Sea History Museum. Музеят е сравнително малък. Вход 20 000 сом-а. Пуснаха ни едно образователно филмче за екологичната трагедия и се разходихме из музейните експонати - снимки и картини на Аралско море, както и препарирани животни и птици, които са обитавали района. Даже фламинго имаше.  И тези диви котки:

Под снимките на работнички в рибената фабрика ги бяха посочили поименно. Колко тъжно и безумно е това, което са направили и са отнели препитанието на толкова много  хора...

Направи ми впечатление, че главната улица, по която минахме в Муйнак, е обградена от нови и добре изглеждащи сгради. По-късно, при поредния ни телефонен разговор с Murad той ми обясни, че правителството е построило тези сгради преди 2 години, а преди това мястото е било много бедно.

Пресушаването на Аралско море в картинки:

 

 

 

Дъното сега е пустиня, а ръждясалите стари лодки и корабчета само загатват, че някога тук е имало вода...

 

 

 

 

 

Разходихме се по...дъното:

По-големите корабчета се намират малко встрани от тези, подредени едно до друго, които първо се виждат при слизане. Накрая излязохме на пътя и от там тръгнахме към мястото, където ни чакаше шофьора. Той, за щастие, беше проявил съобразителност и дойде да ни вземе от пътя, за да продължим обратно към Хива. Навръщане на други места не сме спирали. Шофьорът взе разстоянието доста бързо по някакъв друг път. Видяхме шанс да се приберем доста по-рано от очакваното в Хива и към 22 ч. го помолихме направо да ни остави на Terrassa Cafe. Пригладняли, се настанихме на единствената свободна маса на терасата на покрива. Имаше даже музика на живо и беше много приятно. Бяхме почнали да попривършваме местните пари, но от ресторанта потвърдиха, че приемат и долари.

През деня в Узбекистан може да е доста топло, но вечер е хладно. В ресторанта раздаваха одеала. Веднага се намърдах в две 🙂

 

 Следва...

 

[Яничка]

ДЕН 3 - Хива:

 

Ставаме сутринта и отиваме на закуска в хотела ни в Хива. В залата за закуска сме само ние, в хотела други гости няма. Масата - отрупана с храна. Чиниите с храната - увити с фолио, за да изглежда свежо всичко. Беше вкусно. Доволни сме от хотелчето - Euro-Asia Khiva Hotel 🙂

Днес имаме по-голямата част от деня да си доразгледаме Хива. Но първата ни работа е да обменим малко долари в узбекистански сомове, защото парите ни попривършват. Отиваме в двора на  Mohammed Rakhim Khan Madrassah - там е change бюрото. В неделя не работи, но днес е понеделник. Нещо важно - при обмяна на долари в местна валута, качеството на доларовите банкнотите трябва да е добро: да не са скъсани, надраскани и т.н. Пред нас има руски туристки и докаго ги чакаме, се заговаряме с един човек отвън. Оказа се местен гид, който ги развежда. Беше много услужлив откъм информация, макар да видя, че от нас пари няма да изкара, обикаляме си сами. От него разбрахме, че бордерото, което ти дават при обмяна на пари тук, може да се използва накрая на летище Ташкент и да обмениш на същия курс останалите у теб узбекистански долари, когато си заминаваш от Узбекистан. Препоръча ни също така един ресторант в Бухара, в който в последствие отидохме и останахме много доволни 🙂

Първо разгледахме Mohammed Amin Khan Madrassah, което сега е превърнато в хотел. Жената на рецепция беше много любезна, казахме и, че искаме да разгледаме и тя с усмивка ни посочи двора:

 

 

От първия ден в Хива ни бяха останали да видим Juma Mosque и Двореца Tash Khauli Palace. Тогава не ни беше останало време, а входните такси за тях влизат в пас-а. Препоръчвам да ги видите в един и същи ден, за да не се налага да купувате втори пас. Ние имахме късмет и ни пуснаха да поснимаме набързо.

Toshhovli:

 

Колоните са с детайлни дърворезби:

 

Тъй като бяхме видяли всичко, което искахме за днес, имахме свободно време. Пътуванията са изморителни, тая работа не е за всеки, трябват си почивки на равни интервали 🙂

Пеша отидохме до Cafe Kheivak, което е моят личен фаворит за Хива - тук прекарахме 2-3 часа в блаженство, излегнали се като бейове, заслушани в песента на птичките. Хапнахме малко узбекистански манджи и продължихме да гледаме с премрежен поглед. Мястото предполага релакс:

 

В 16:05 имахме влак от Хива за Бухара. Бяхме уговорили такси да ни вземе от хотела с багажа. На ж.п. гарата бяхме половин час по-рано, минахме проверка на багажа и ни дадоха по една маска даже. Организирана работа 🙂

Отвън влакът изглежда така, но вътре купето беше доста удобно:

Чакаше ни 8-часов път, затова бяхме взели лукс купе с легла. Имахме време да поспим малко, а и вагон ресторанта посетихме. 🙂 В 0:15 ч. пристигнахме на гарата в Бухара, където от хотела имахме уговорена кола. Шофьорът ни чакаше с табела с имената. За нощувките в Бухара бяхме избрали Komil Bukhara Boutique Hotel - моят личен фаворит от цялото пътуване. Представлява огромна къща от 19-ти век, която преди е била собственост на богат местен търговец, а настоящият и собственик е израснал в нея. Човекът беше положил усилия и средства да я реставрира и беше в характерен узбекски стил. На мен много ми хареса, чувствах се като в музей. Нашата стая:

 

Залата за закуска:

 

 

Лобито:

 

Общите части:

 

Въпреки че беше полунощ, на рецепция ни чакаше собственикът. Настани ни и беше любезен. В интерес на истината беше малко мазен и като се върнахме, ми извади душата да му напиша ревю, което и без друго написах, защото много ми хареса престоя тук, но нямаше нужда да ме подсеща толкова настоятелно...

 

Следва...

[Яничка]

ДЕН 4 - Бухара:

За закуска ни бяха питали в колко часа я искаме и ни посрещна отново претрупана маса. Мили хора 🙂

Днес първо се отбихме до Chor Minor - училището на Халиф Ниязкул, по-известно с другото си име – „4-те минарета“. Скрито е в малките улички на жилищен квартал. По пътя надникнах през отворената врата на хотел и много ми хареса лобито му:

 

А ето го и Chor Minor:

 

Тези щъркели на върха виждате ли ги? Фалшиви са 🙂 Аз съм късогледа и първо ми направи впечатление, че не мърдат и почнахме спор с моя приятел. На него първо му се видяха истински. Но като ги загледахме по-дълго, си пролича. В последствие и в други градове видяхме изкуствени щъркели, поставени по подобен начин на знакови сгради.

 

После видяхме Abdulaziz Khan Madrassah. Отвътре е възхитителна:

 

Срещу нея е Ulughbeg Madrasa. Двете са една срещу друга:

 

 

 

 

И хоп, ето го Po-i Kalyan, известно е още като Минарето на смъртта. В средните векове престъпниците са били хвърляни от него. Сега е само декоративно:

 

 

Там се намира и Mir-i-Arab Madrasa:

 

 

И така, работа, работа, ама то трябва и да се хапва. За обяд бяхме оставили Lyab-i-Hauz Complex - приятно местенце с езеро и дръвчета, доста популярно. Около него има ресторанти и сувенири. Хапнахме в на вид луксозния ресторант на самото езеро, чиито цени обаче бяха страшно ниски 🙂 Така изглежда ресторантът отвън и отвътре:

 

 

 

 

След салата и 3 шоколадови шейка тук едва намерих сили да се занеса до статуята на Настрадин Ходжа, която е буквално на метри от тук:

 

Точно до Настрадин Ходжа е и Nadir Divan-Begi Madrasah, доста красиво отвън:

 

След обилния обяд, който си причинихме, нямахме друг избор, освен бавно-бавно да се насочим към хотела за следобеден сън 🙂

Късно следобяд разгледахме също Bolo Hauz Mosque, чиито колони и богато украсени тавани много ме впечатлиха, освен това я осветяват много красиво:

 

 

Наблизо е The Ark, която прилича на крепост. Вътре има музеи, а отвън изглежда така:

 

Тези снимки всъщност направихме от високо от Water Tower Shukhova. Вход се плаща долу и се стига до горе с асансьор. Ако не бъркам, платихме около 5$:

 

А вечер кулата е оцветена в различни цветове:

 

 

 

 

Точно до кулата има обществена тоалетна, която изненадващо е чиста и удобна. Плаща се вход, но когато бяхме там, нямаше кой да събира таксата.

За вечеря отидохме в ресторанта, препоръчан ни от гида, който срещнахме в Хива - Old Bukhara Restaurant. Мястото е доста туристическо, но тук хапнахме най-вкусната супа мастава и въобще много ни хареса, та на следващия ден повторихме. Докато кротко си вечеряхме, до нас мина някой и чухме: "Hello, my Bulgarian friends". И кого да видим? Въпросният гид, беше си с руската група туристки. Симпатяга се оказа, в последствие го срещахме пак и пак 🙂

Въпросната супа мастава се прави от зеленчуци, ориз и агнешко месо, отделно дават сметана, която прави вкуса и малко по-различен. Опитахме я с и без сметана - и в двата случая е много, ама много вкусна 🙂

 

След вечеря се върнахме на Po-i-Kalyan, което на тъмно е приятно осветено:

 

Лека нощ, Бухара!

 

Следва...

 

 

 

 

 

[Яничка]

ДЕН 5 - Бухара:

След закуска искахме да отидем до Merchant Khojaev house - къща на местен богат търговец, превърната в музей. Споделихме тези планове със собственика на хотела и той ни увери, че е на пешеходно разстояние. Оставихме багажа при него, тъй като вечерта имахме късен влак до Самарканд. Походихме към 20 мин. и стигнахме до къщата, но за наше съжаление беше затворена. Бях много разочарована, защото на снимки много ми хареса и до някъде ми напомняше на хотела в Бухара, в който бяхме отседнали. Опитах се да видя нещо от самия имот, но от дърветата в големия му двор не се вижда нищо от къщата 😞 В края на деня, като се върнахме да си вземем багажа от нашия човек, му споделихме разочарованието си, а той: "О, днес е сряда. Там в сряда е затворено" Ама, защо не каза по-рано, а ни прати за зелен хайвер? 🙂

Нищо, по пътя срещнахме деца ученици от местното училище и те придадоха автентичност на разходката ни:

 

 

 

Ето, че стигнахме до Комплексът Qo'sh Madrasa - 2 медресета едно срещу друго на тясна улица. Мястото не е туристическо, по нищо не може да познаеш, че тук има нещо забележително.

 

 

Следваща спирка - Ismail Samani Mausoleum, който се намира в приятен прохладен парк:

 

 

Така и така бяхме приключили с нещата, които искахме да видим в Бухара, се разходихме из парка. В него всъщност има увеселителен парк с бързо влакче, гондола и какво ли не. Ха, ми защо да не се забавляваме малко? Мястото не беше кой знае какво, но животът на средностатистическият турист е тежък и трябва да разпуска 🙂 А и цените бяха символични...

 

Пуснахме се на бързо влакче, после на блъскащи се колички, а моят приятел се качи на това ужасно нещо:

 

 

Повъртяхме педалите и на водно колело в езерото. Самите колелета изглеждаха ужасно допотопни, но хората им се радваха и се забавляваха. А са толкова стари, че като въртиш педалите, си изпръскваш краката 🙂

 

 

В шеги и закачки прекарахме чудесен ден. 🙂 Междувременно ни обхвана глад и отидохме на добре познатото вече място - Old Bukhara Restaurant за поредната супичка мастава.

Късния следобяд се върнахме до The Ark и Bolo Hauz Mosque, а пред Арката видях, че дават под наем segway. Веднага се ентусиазирах, макар и приспособлението да изглеждаше доста амортизирано. Преди няколко години карах segway в Кипър на sightseeing tour повече от час и страшно ми хареса. Тук за съжаление се повозих само 5-10 мин, защото зарядът му свърши. Тамън и моят приятел поиска да се качи и то угасна 😞

 

Но пък видяхме Bolo Hauz Mosque през деня и разгледахме на дневна светлина богато украсения му таван:

 

 

Завършихме чудесния ден в Silk Road Teahouse - където опитахме няколко вида чая. Сервират ги със сладки, ядки и дори захар на кристали. Мястото предполага тотално размазване, след час чаената къща бързо се напълни. За три вида чай и сладки платихме 8 лв...

 

 

Я, то станало време да си взимаме багажа от хотела и да ходим на ж.п. гарата! С огромно нежелание се вдигнахме от меките кресла и скоро бяхме в очакване на влака Бухара - Самарканд. Отново бяхме в спален вагон, защото влакът пристига в 1 ч. през нощта. Разстоянието се взима за около 3 часа.

 

Следва...

 

 

 

[Яничка]

ДЕН 6 - Самарканд:

Преди да заминем за Узбекистан питах приятели магеланци в кой град им е харесало най-много. Явно при всеки е различно, но моят фаворит е Самарканд. Градът наистина е голям и не толкова автентичен, като Хива и Бухара, но тук видяхме големи красоти!

Отседнахме в Jahongir Guest House - къщата също е била собственост на богат търговец, подобно на тази в Бухара, но въобще не беше толкова красива, колкото нея. Явно търговията с чай не му е вървяла толкова много 🙂 Къщата за гости е доста голяма и има два двора - един за гости и един за жените на търговеца. Нищо пък, локацията и беше супер удобна - много близо до площад Регистан 🙂

Закусихме в хотела сутринта и веднага се отправихме към основната забележителност - въпросния площад Registan:

 

 

 

 

 

 

На площада има три огромни и величествени медресета, всяко от тях с хубав и голям двор, където местни търговци продават сувенири и каквото са изработили. Площадът е заграден, плаща се вход. Бях чела, че билетът важи за целия ден, но на касата на входа ни казаха, че ако искаме да влезем отново вечерта, трябвало пак да платим, защото имало ticket машини. Ние по тъмно отново се върнахме тук, но нямаше никакъв смисъл да влизаме на самия площад, защото вечер е светлинното шоу. Но за това - по-късно.

После влязохме в Gur-e-Amir Сomplex, мавзолеят на Тимур, и ахнахме! Стените и покривът са с уникална украса! Мисля, че входът беше 25 000 сома (4 лв.), но крупната сума си заслужава 🙂

 

 

 

 

 

А вътре в мавзолея кой да видим? Нашият приятел местния гид, с който се запознахме в Хива. Помахахме си от далече, човекът беше зает - държеше "беседа" на руските туристки 🙂

Буквално на метри от мавзолея е най-красивата за мен забележителност в Самарканд - Aksaray Mausoleum. Отвън сградата е абсолютно невзрачна, но отвътре е невероятно! Всичко хубаво, ама ни посрещна затворена врата. Попитах един местен човечец наблизо дали е затворено, той какво ми отговори - не разбрах, защото в Узбекистан комуникацията на английски ич не върви, и взех да се тюхкам: "Ама защо? Ама как така?" И в този момент отвътре излезе един мъж, отключи и ни пусна 🙂 Жив да си, човече! Благодарение на него не само успяхме да видим тази красота, но той ни снима покрива по много необичаен начин - в средата под купола имаше заградено място с въженце, където е забранено да се влиза. Той махна въженцето, постави телефона ми с камерата нагоре, а неговия - до моя. После направи страхотна снимка! А как я направи, сами не разбрахме, защото телефонът ми беше заключен, а той го беше поставил на пода върху дисплея му! Как натисна въобще бутона за снимане? Помигахме на парцали, а той, като видя колко ни харесва, ни пусна в ограденото място с въженцето и ни направи чудна снимка. Поискахме да му оставим някой лев за добрината, но той категорично отказа. Посочи кутията за дарения и там оставихме парите. През цялото време той почти не обели дума, чакаше ни спокойно да се наснимаме и нарадваме и след нас отново заключи. Това беше най-странната ни и хубава среща 🙂

 

 

 

 

От тук отново се отдадохме на кръчмарски туризъм - отидохме в луксозния ресторант Samarkand. Като видях на какво елитно място сме попаднали （на стената дори имаше табела за дрес код без маратонки и къси панталонки), погледнах менюто, но в крайна сметка платихме около 15 лв. за нас двамата 🙂 За да не съм голословна, ето снимки от градината на ресторанта и голямата му бална зала, която по-скоро ми се струваше подходяща за сватби, отколкото за непринуден обяд:

 

 

 

Покривът видяхте ли го? Страшна работа 🙂

 

Спирам да се чудя и мая на узбекистанските ресторанти, че ще кажете, че съм тръгнала на угощение, а не на културно-развлекателна програма 🙂

Отвън пред заведението бяха наредени няколко таксита. Веднага ни нападна единия бакшиш, но предложи двойна цена на тази, която бяхме платили преди час, за да стигнем до тук. Отново си викнахме такси през iTaxi арр-а и след 5 мин. дойде да ни вземе един стар черен мерцедес. Ми така де, имаме си стандарти 🙂 За такси арр-а забравих да уточня, че като поръчваш кола през него, изписва първоначалната такса и може да се плаща само кеш. Няма опция за КК. В края на курса шофьорът казва колко е цената, но за всички возения в Самарканд платихме на половина на цената, която ни искаха местните бакшиши. Тук е моментът да си похвяла гаджето, защото с моя беден речников запаз на руски език, едно такси нямаше да мога да си викна през приложението. След заявка веднага се обажада оператор, за да потвърди местоположението ти и всеки път той провеждаше следния безумен разговор:

Оператор: Салам Алейкум

Той: Салам Алейкум

Оператор: Вий на точку?

Той: Мъй на точку

🙂 🙂 🙂

И хоп, вече сме на Мавзолея на Ислам Каримов. На покрива му обаче седяха двама местни работници и извършваща реставрация - бяха завързали някаква огромна тенекия с въжета и се опитваха да я качат на покрива при тях. Докато я вдигнат до горе, олющиха половината плочки на външната стена! Изпаднахме в потрес... Престрашихме се да влезем в мавзолея, чак когато прибраха на покрива въпросната тенекия, че като видяхме колко са "ловки", като нищо можеше да я изпуснат върху главите ни... 🙂

 

Виждате ли работниците на покрива?

 

Междувременно се оказахме до Siab Bazaar, който и без друго планирахме да видим. Исках да опитам бяла смокиня, но тя се оказа много твърда и реших да не експериментирам повече със захапката си 🙂

А това е Hazrat Khizr Mosque, която също е с много впечатляваща украса:

 

 

 

Наоколо има приятен зелен парк с беседки, където за кратко се размазахме на сянка 🙂

Да не пропусна Observatory of Ulugbek Samarkand, която е интересна и красива. Вход - 25 000 сома.

 

 

Стигнахме до Bibi-Khanum Mosque - огромна и впечатляваща по размери. За съжаление времето е оставило своя белег върху нея и тя се нуждае от реставрация. Малко беше тъжно да видим такова огромно творение, отдавна невиждало грижи... Вход - 20 000 сом, билетът важи 3 дни. Ние и на следващия ден дойдохме тук със същия билет, защото моят приятел искаше пак да я види.

 

 

На метро от нея се намира поредния луксозен ресторант, който този път случайно открихме. Промушвайки се по тясна уличка, видях открехнатата врата на хотел. Помолих да вляза и поснимам, а то една красота вътре - чак се изядох от яд, че не бяхме отседнали тук:

 

 

 

Собственикът ни видя и веднага взе да ни зарибява да видим ресторанта. А той чуден се оказа! А от него прекрасна гледка към Биби Ханъм!

 

 

Ресторантът се казва Zargaron. Дадоха ни визитка и обещахме да дойдем на следващия ден. А ние обещанията си ги спазваме 😉

Тази вечер имахме важна работа - надявахме се да видим светлинното шоу на площад Registan. Собственикът на хотела ни беше казал, че не се знае кога го правят: “If it happens, it happens”. Думите му не бяха особено обнадеждаващи, но ето че към 19:30 ч. трите медресета бяха красиво осветени, а от тях се чуваше чудна песен. Не помня колко време продължи "представлението", но беше страхотно и невероятно красиво! Снимките въобще не могат да предадат магията на цветовете и музиката, а песента...песента още си я тананикам: "Самарканд, Самарканд, Самаркааааааааааанд"

 

 

 

 

 

Завършихме вечерта в караоке бар Serenado. Това беше единственото ни разочарование по време на това пътуване, но пък си струваше да видим бар, чиито маси и под представляват....аквариуми с живи рибки:

 

 

 

 

Предварително звъняхме по телефона преди да отидем, да знаем дали работи. До там взехме такси, защото се намира до ж.п. гарата. Оказахме се единствените гости. Сервитьорът - много неприятен и груб тип - и дума не отбираше какъвто и да е език. Извика друг тип, който дойде и особено отегчено ни обясни, че имаме задължителна консумация и донесе плато с ядки. Настояваше да си поръчаме месо на жар. Ама какво месо на жар, ние сме дошли на бар? 🙂 Взехме си 2 салати и напитки и веднага се паркирах пред сервитьора да го питам къде е папката с песните за караоке. Така и не ми донесе никаква листа, а ми даде едно тефтерче да напиша там каква музика искам да пусне. И о, изненада: "Девушка, тая песен я няма". И така няколко пъти 😞 Разбрах, че караоке барът няма да ми се получи и хапнахме набързо. По едно време сервитьорът пусна някаква руска песен и взе да вие фалшиво. Дали се опитваше да ни изгони? Ние и без друго не искахме да останем повече в подобна неприветлива обстановка. Благодаря на моя приятел, че издържа престоя ни в бара и понесе ентусиазма ми, с който до последно не се разделих 🙂 Чудесно е да имаш до себе си човек, който да се радва на щастието ти, дори когато от всякъде получаваш сигнали, че мястото ти не е тук 🙂

Дойде време за сметка и се оказа, че "задължителното" плато с ядки струва колкото всичко останало, което поръчахме. Неговата цена, разбира се, я нямаше в менюто. Ядосана, хвърлих парите на сервитьора и въобще не се обърнах да му вида физиономията! А можеше да си изям боя, но явно не беше писано да е тази вечер 🙂

 

Следва...

 

[Яничка]

ДЕН 7 - Самарканд:

Сутринта, докато закусвахме в хотела, се заговорихме със собственика, че ще ходим да си правим PCR и той ни препоръча лаборатория, различна от тази, към която се бяхме насочили, просто защото е по-близо до хотела - TIBBY Diagnostics. Тук съм дала подробна информация за нея. До там викнахме едно такси пак през iTaxi app-a. Между другото, в Узбекистан е много разпространено в огледалото за задно виждане да е вградена задна камера, отделно всички шофьори бяха екипирани с антирадар, който постоянно пищеше. Въобще, возенето в кола там си е екзотика 🙂

 

В лабораторията, като разбраха, че сме чужденци, ни пое един много любезен служител и ни заведе в съседен вход, където правят PCR-и. Взеха ни проба само от гърлото. Платихме 220 000 сом-а и след около 3,5 - 4 часа получихме резултатите в PDF на мейла. Сетихме се, че сме попривършили финансите и трябва да обменим - то при това ходене по луксозни ресторанти... 🙂 Служителят ни заведе на пешеходно разстояние до две банки наблизо и ни каза, че в която и да обменим, все ще е изгоден курсът. Заредихме се със сом-ове и викнахме едно такси през app-а до Shah-i-Zinda Ensemble - голям комплекс от мавзолеи. Тук обаче греда - имаше молитва. Така запомних, че в 13 ч. имат обедна молитва. При толкова налягал народ по земята нямаше никакъв шанс да влезем, дори и по страничните стълби минахме, но пак стигнахме до същата картинка. Пресякохме от другата страна на улицата, поне да снимаме и погледаме. Улицата е доста натоварена и трудно се пресича. От там е тази снимка:

 

Понеже пак се върнахме до Биби Ханъм, този път отдадохме нужното на ресторанта, за който писах по-горе - Zargaron. Отново бяхме единствените гости, двама сервитьори  почнаха да се суетят около нас и ни сложиха отделна маса точно към гледката. Тук се чудиш да ядеш ли, гледката ли да съзерцаваш 🙂 Много ни хареса:

 

Вечерта пак се разходихме до площад Registan, нали ни е наблизо. Там някакво съвокупление - народ на групички, деца, натъпкани във влакчета, хора карат колелета, въобще няма да ти мине през ум, че се спазва социална дистанция 🙂 От друга страна, добре че са някои страни извън Европа, да си припомним, че някога е имало нормален живот...

 

 

 

Днес бяхме особени щастливи отново да присъстваме на светлинно шоу на площад Registan. Седях и си го гледах хипнотизирана. The best things in life are free...

 

ДЕН 8 - ТАШКЕНТ:

В 6:37 ч. сутринта имахме бърз влак Самарканд - Ташкент. Дори и в този ранен час, бързо успяхме да поръчаме кола през арр-а. Разстоянието между двата града влакът го взе за около 2 часа. Модерен влак, чистичко, спретнато, даже раздават храна аха-аха като в самолет 🙂 Ама първо минаха с количка с платени неща, а после с безплатните 😉 Има телевизор, общ за всички пътници, раздават слушалки за звука. Има зарядно за телефони.

 

По пътя интересни гледки нямаше, но имаше зелени площи - нещо, което в Хива и Бухара няма, там е само пЕсОк 🙂

Между другото, струва ми се, че посоката от най-малкия към най-големия град в Узбекистан е най-удачна - тръгва се от Хива, където е най-автентично и всичко е на пешеходно разстояние, минава се през Бухара, малко по-голям град, после Самарканд - голям и доста по-модерен град, в сравнение с предходните и накрая стигаш до Ташкент, типичен град-столица. Такъв беше нашият маршрут и съм доволна, че така го избрахме.

На ж.п. гарата отворихме Yandex арр-а и викнахме такси. Убуу, ама таксиметровите шофьори на място на гарата са страшно досадни! Ние се преместим няколко метра в страни, те след нас. Така два пъти. Това, докато чакахме таксито от Yandex. За самото приложение: бях го ползвала в Украйна преди време,  още от тогава ми е заредена вътре Revolut картата. В този арр, за разлика от онзи, който се ползва с Самарканд, има опция за плащане кеш и с КК. Освен това цената, която изписва, е окончателната. Приложението дава опция да тип-неш шофьора след края на курса и дърпа директно сумата от КК. Също така може да си чатиш с шофьора в реално време и арр-ът директно превежда текста от руски на английски и обратно. Яко 🙂

Макар и да беше още 09:30 ч. сутринта, директно отидохме в хотел City INN Hotel да остивам багажа. Нашата стая не беше готова, но се примолих на рецепция да ни дадат някоя стая да се настаним и вземем душче. Бяхме букнали стая с 2 отделни легла, те ни дадоха стая с двойно легло  - идеално 🙂 Имахме нощувка с вкл. закуска, но реално полетът ни Ташкент - Истанбул беше в 02:40 ч. Изнахалствах още малко и ни пуснаха на блок масата за закуска 🙂

Междувременно се оказа, че каналът е запушен и направих наводнение в банята 🙂 Дойдоха две служителки, казаха: "Вай, вай" и ни преместиха в стаята, която първоначално бяхму букнали. Та всичко си дойде на мястото. 🙂

Хотелът беше много удобна опция, наблизо има метростанция, а той самият има доста европейски вид, на което бяхме отвикнали, идвайки от по-малки градове в Узбекистан 🙂

Първа спирка в Ташкент - Minor Mosque – централната джамия – новичка, бяла и красива:

 

 

 

За съжаление пак бяхме оцелили обедната молитва в 13 ч. 😞 Потюхках се малко, пък пресякохме от другата страна на улицата и отидохме да хапнем вкусна самса. Там, до реката, има заведение на самообслушване, където ходят местните и самсата е наистина добра. Пълнят я с месо, може да си вземеш и доматена супа в бутилка. Супата е вкусна, но е с кориандър 😞

 

Докато се редяхме на опашката, ни заговори местен, много любезно момче, едвам говореше английски, но много искаше да ни услужи. Дори, докато седях на масата, момчето се появи и донесе купички за двама ни. После, докато хапвахме, пак се появи и остави своя визитка. Каза, че бил собственик на фирма за преводи и да му се обадим, ако имаме нужда от комуникация на езика.

От тук пеша тръгнахме към Tashkent TV Tower. Минахме през приятен и спокоен парк, почти нямаше хора.

 

Макар и да виждахме прекрасно кулата в далечината, се оказа, че от тук няма как да стигнем до нея и трябва с кола. Викнахме един Yandex. Наблизо нямаше кола и заявката ни я пое такси, което от картата видяхме, че се намира много далече. След края на курса му оставихме бакшиш през арр-а, като приложението предлагаше няколко варианта на суми, ние избрахме максималната, равняваща се на....0,13 лв. 🙂 Възможно е да е имало опция ръчно да въведем избрана от нас сума, не толкова мизерна като 0,13 лв., но не помня. Платихме 5$ да се качим на кулата. Май ни искаха паспорта при закупуване на билета. Отгоре гледката над Ташкент не е впечатляваща, градът е равен, но придобиваш представа кое къде се намира. Изложени са макети на тв кули в други държави и е посочена височината им. В кулата има въртящ се ресторант, но има доста соц излъчване.

От тук отидохме до Chorsu Bazaar - пазарът на Ташкент. Бях чела, че е добре да се иде до към обяд, че после го разтурват, но като отидохме следобед, навън беше пълно с търговци и сергии, а вътре повечето щандове бяха затворени. Снимките ги направи моят приятел. Аз, като истинска кифла, не можах да понеса смрадта вътре и го чаках отвън 🙂

 

 

 

 

Следваща спирка - Emir Timur Museum. Сградата е красива отвън, но вътре за съжаление не можахме да я видим, един лош чичко каза, че не работят 😞

Отбихме се и до Hotel Uzbekistan - грозна сграда, която не си струва даже да показвам на снимка, и до Congress Center - сградата на Конгресния център, която е почти до въпросния хотел, но е доста по-красива.

Решихме да се повозим на метрото и да видим хубавите метростанции в Ташкент. Бях гледала клипчета как изглеждат, но на живо не са толкова впечатляващи. На картата моят приятел отбеляза по-интересните, видяхме 5 или 6 от тях, защото са на различни линии:

 

Метрото е доста старо и шумно, билет се купува на каса - 0,22 лв.

 

 

 

 

 

 

По съвет на @dealni се разходихме по улица Shakhrisabz и седнахме в едно от многото заведения там. Посетихме Timekeeper - доста барнато и лъкшъри. Храната беше много вкусна. Моят приятел си взе супа мастава, тук я сервират така:

 

Това всъщност беше най-скъпото ни заведение за цялото пътуване, просто вече бяхме в столицата, а цените са скъпи за Узбекистан, но иначе са такива, като в България.

Беше привечер и имахме няколко часа да среднощния полет. Прибрахме се в хотела малко да поспим и в 0ч. взехме един Yandex и газ до летището. 🙂

С това моят разказ приключва. Надявам се да е бил полезен и интересен 🙂

[slujitel]

И полезен и интересен.  Благодаря. 

[jungfraujoch]

@Яничка,с огромен интерес прочетох пътеписът ти!Чудесни местенца,прекрасни снимки.И щастливо споделено пътешествие!

Разказваш много увлекателно,имаш много готино чувство за хумор.

Пожелавам ти много нови и все по-красиви дестинации! 

Благодаря. 

[desislavna]

Яни, и аз благодаря за изключително увлекателния, полезен и приятен разказ. 

Единственото, за което съжалявам е, че свърши.😍

[Roberto Baggio]

Благодаря, че отдели време да споделиш. Беше ми много интересно и приятно да прочета твоите впечатления от тази страна, която много се надявам скоро да успея да посетя и аз. 

[Ивайла]

След този пътепис и след пътеписа на Мари, остава само да си букнах вътрешния полет и билет за влака. 

 

Благодаря и честит рожден ден, Яни!:)

[Яничка]

преди 15 часа, Ивайла каза:

След този пътепис и след пътеписа на Мари, остава само да си букнах вътрешния полет и билет за влака. 

 

Благодаря и честит рожден ден, Яни!:)

Благодаря, Иве. Пожелавам ти приказен Узбекистан и да идва по-бързо 🙂 

[вяра янакларска]

Извинявай, може ли да обясниш повече за тази регистрация ,която трябва да се направи във всеки град .Събирахте ли си бележките, вие ли се регистрирахте и ако то къде. Искаха ли ви ги на летището при проверката. Благодаряпредварително.

[Яничка]

В момента, вяра янакларска каза:

Извинявай, може ли да обясниш повече за тази регистрация ,която трябва да се направи във всеки град .Събирахте ли си бележките, вие ли се регистрирахте и ако то къде. Искаха ли ви ги на летището при проверката. Благодаряпредварително.

Това мисля, че е било преди и вече не е актуално. За нашето пътуване не сме правили никакви регистрации, само съм чела, че е имало такива преди.

[Roberto Baggio]

При нас на едно място ни ги дадоха на хартия, а на следващите ни обясниха, че вече електронно ги подавали от самите къщи за гости/хотели. Във всички случаи никой не ни е питал за тях на летището при тръгване. 

[MayaS]

преди 15 часа, Roberto Baggio каза:

При нас на едно място ни ги дадоха на хартия, а на следващите ни обясниха, че вече електронно ги подавали от самите къщи за гости/хотели. Във всички случаи никой не ни е питал за тях на летището при тръгване. 

И аз потвърждавам същото.

[вяра янакларска]

Здравейте,какви дребни подаръци и сувенири са подходящи данося.На какво биха се зарадвали в Узбекистан

 

 

[Цвете]

преди 35 минути , вяра янакларска каза:

Здравейте,какви дребни подаръци и сувенири са подходящи данося.На какво биха се зарадвали в Узбекистан

 

 

Всякакви сувенири, които бихте подарили и на хора от други страни. Аз съм носила мартеници и мускалчета с розово масло в Перу. В Узбекистан носих магнити и мускали.

[MayaS]

преди 1 час, вяра янакларска каза:

Здравейте,какви дребни подаръци и сувенири са подходящи данося.На какво биха се зарадвали в Узбекистан

 

 

Аз в Иран носех магнити с български шевици, много им се радваха.

[master_of_germs]

На 28.07.2022 г. в 10:07, вяра янакларска каза:

Здравейте,какви дребни подаръци и сувенири са подходящи данося.На какво биха се зарадвали в Узбекистан

 

 

Аз мисля, че добрите хора (а там лоши хора не видях) биха се зарадвали на всичко. Аз поня нямам навика да нося сувенири оттук; гледам да пътувам с колкото може по-малко багаж. В селцето в планините, където направихме две нощувки, това, което наистина накара очичките на едното момченце на домакините ни да засветят, бяха една купчина листи, които му оставих. Всъщност, листите с вече използваните ни едностранно разпечатани резервации в букинг за вече миналите ни нощувки, и разпечатаните билети от състоялите се пътувания с влак. Момченцето ( в първи клас) много искаше да рисува, но или нямаха тетрадки, или ги пазеха само за писане на букви и цифри в училище. Разхищения като това да рисува върху хартия не му се позволяваха. Рисуваше си по носните кърпички (от плат), които после майка му переше. 

Ако обаче си следвате стандартна програма в Узбекистан, няма да попаднете на чак толкова затънтени селца, като нас, та не знам какъв точно съвет да ви дам. Каквото ви е на сърце, такова сувенирче вземете оттук.