ЮНЕСКО

[jorocontrola]

Belfries of Belgium and France - https://whc.unesco.org/en/list/943

Един обект с много обекти:

За ден успях да посетя 4, така че съм доволен:

Хронологично - Belfry of Namur:

 

 

Beffrois de Gembloux:

 

Belfry of Thuin:

 

Единствената, която изкачих. Малко снимки от високо, макар и през прозорците:

 

 

 

Charleroi Belfry:

  

 

И една панорамна гледка към Thuin като за финал:

"Belfry" трябва да се преведе като камбанария, но поне в моето съзнание това е свързано с църква. За това аз им викам "часовникови кули", защото поне тези, които посетих, си бяха светски сгради.

 

[master_of_germs]

преди 13 минути , jorocontrola каза:

И една панорамна гледка към Thuin като за финал:

"Belfry" трябва да се преведе като камбанария, но поне в моето съзнание това е свързано с църква. За това аз им викам "часовникови кули", защото поне тези, които посетих, си бяха светски сгради.

 

Явно има доста различни... Тия, дето аз съм посещавал, все са си били класически камбанарии.

 

 

[zon]

преди 41 минути , jorocontrola каза:

"Belfry" трябва да се преведе като камбанария, но поне в моето съзнание това е свързано с църква. За това аз им викам "часовникови кули", защото поне тези, които посетих, си бяха светски сгради.

Може би "белфорт", да въведем нова дума в българския език. Наистина са имали специален статут и функиция. Първи наченки на демокрацията в Западна Евлопа и самоуправление. Имали са няколко функциии освен да показват колко е часа, защитна за наблюдение при нападения, предупредителна при пожари, пазители на документа, даващ автономност на града, да се самоуправлява, търгува, сабира данъци. Символ са и на автономното управление на градовете посредством избиране чрез гласуване на представители в градските съвети, които са били от местните гилдии и буржоазия. Така управлението на лордовете, аристократите, които са притежавали земя и са управлявали, се заменя, чрез тези градски съвети. 

Белфортите са разположени на/до общински сгради, търговски сгради и църкви, въпреки, че имат светски, а не църковен характер. Понякога просто не е имало къде другаде да ги построят в централната част на градовете. Построени са в различни периоди и стилове. Също са били достроявани, изменяни или построявани наново. 

 

Напомнят ни, че свободата, независимостта и демокрацията не са ни дадености, а неща за които постоянно трябва да работим. 

 

 

 

 

 

 

[zon]

На 25.04.2025 г. в 15:51, домосед каза:

А аз си бях хванал вече речния градски транспорт надолу по течението. Ужким за ситето на виното.

 

 

 

Но късно следобед вече не спирал там, та се стоварих километър и половина по-рано на дървения кея със заведенията и магазините. Където нарочно убих още около час, така че да си имам оправдание да не влизам. С вход е. Освен магазина.  Виненото ЮНЕСКО на Бордо, както си описал, е района на Сент-Емилион

 

О, в музея на виното в Бордо ми беше първото и надявам се последното засядане в асансьор 🙃

Ама пък беше шик🤩 направо звездно и с вкус 😅

Беше в края на работния ден на музея. Посъветваха ни да започнем визитата от последния етаж, където има гледка от терасата към града и в цената на билета е включена дегустация на чаша вино по избор от няколко предлажения. След това да се спуснем надолу по етажите и да разгледаме музея.

Качихме се горе, пихме вино, всичко точно и ...

качваме се в единия от асансьорите, натискаме бутон за етаж по-надолу и засядаме.

Асансьорът за щастие е стъклен, но най-краен. 

Натискаме бутона за аларма. Обясняваме на английски и френски, че сме заседнали, но отговор не получаваме.

Почваме да тропаме по стъклената врата, та дано някой да ни чуе и види. Никой не се мярка. Минава време. Виждат ни други туристи.

Обясняваме им с ръце, че сме заседнали и да повикат някой от персонала. Те не ни чуват, нито ние тях, шумоизолацията е добра.

Те отиват да търсят служители. Ние стоим и чакаме какво да правим.

По някое време се появяват от персонала и си ръкомахаме. Пишат ни бележка, че работят по проблема и ще ни освободят.

Продължаваме да си киснем.

По едно време успяха да ни отворят вратата.

И ни качиха в друг асансьор за надолу.

Аз доста се чудех дали да се качвам.😆

В аснасьора имаше доста хора и служител с нас. Казва ни отиваме надолу. Аз си кръстосах пръстите и викам дано този път успеем. Всички се заливат от смях. 🤣

Отидохме на рецепцията и ни възстановиха парите за билетите. 🙂 Оказа се, че те по говорителя от асансьора са ни чували, но ние тях не. Отнело е време да дойдат техници и да оправят проблема. Твърдяха, че ние сме им първите заседнали. 

 

Червеното вино от Saint-Emilion ми е любимото от червените вина, а предпочитам бели вина пред червени. 

 

https://photos.app.goo.gl/nsZaNrJqXwdsAZFJA

https://photos.app.goo.gl/FoCXEaFn27ku96ST6 

 

[zon]

На 5.05.2025 г. в 10:10, домосед каза:

В момента дава покрив на множество дизайнерски бизнеси. Не е отворена за общата публика освен за редки групови посещения в почивните дни.

Как се записа/букна това посещение. В последния момент ли публикуват кога организират такова?

 

Михте ли си ръцете или не дават? 🙂

 

Как завърши обиколката на Нидерландия? Колко км навъртя с колелото? 

[домосед]

На 10.05.2025 г. в 23:06, zon каза:

Как се записа/букна това посещение. В последния момент ли публикуват кога организират такова?

През сайта на музея на художника Хенк Шабот.

 

https://tickets.chabotmuseum.nl/chabotmuseum/en/flow_configs/chabot-ts/steps/select-your-tickets/z_event/12406

 

Обогатих си общата култура и с неговите неща 😉

Обобощението е, че се е опитвал да преосмисли Рембранд през (собствените си) вкусовете и визиите на от първата половина на XX век.

И да остане точно толкова вечен, колкото него. Ценрална тема са му страдащи бежанци, мигранти и преследвани.

 

 

 

 

 

 

Музеят се намира в една оцеляла (или реставрирана?) къща, стил nieuwe bouwen (немско-нидерланско направление в модернизма) от 1930-те,  в музейния парк в центъра на Ротердам.

 

 

Предлага балкон с гледка към парка, в който централно място заема депото за съвременно изкуство. 

 

 

Фабриката Фан Неле е на друго място.

[Argentique]

преди 12 минути , домосед каза:

Фабриката Фан Неле е на друго място.

Като бях в Ротердам през март, с оглед ограниченото време трябваше да отсея няколко близки градчета и места за посещение от доста голям списък. Фабриката при мен няма шанс да се класира напред за сметка на други, по-интересни ми и приятни за сетивата места, пък и тогава си рекох, той @домоседът вече е бил или ще отиде и ще напише. 😄
И той взе, че отиде 😄 и вероятно е написал по-горе, ще ида да попрочета.
Ако някой има вдъхновение, нека някога напише и за Киндердейкските мелници, аз сега нямам никакво, пък и не се появи хубаво слънце за снимките (излезе чак като си тръгнахме 😄)

[домосед]

На 10.05.2025 г. в 23:06, zon каза:

Как завърши обиколката на Нидерландия? Колко км навъртя с колелото? 

Навъртях около 70 км из провинцията Фризия и Флеволанд по маршрут, хващащ 2 юнескота.

 

1. Парна помпена станция Д.Ф.Воуда. Въведена в експлоатация през 1920. За времето си - най-мощното помпено съоръжение защитаващо от наводнения териториите, попадащи под морското равнище. Което морско равнище има най-малко две нива - средно на изкуственото сладководно езеро Ейселмеер (IJsselmeer), добито, чрез преграждане на ествествения мосрки залив Зайдързее (Zuiderzee, където - Zuid, юг, е от гледна точка на Фризия, а не на Холандия) с дигата Афслюйтдейк (Afsluitdijk) през 1932, и истинското открито Северно море отвъд. Станцията е функционираща и до ден днешен, но като резервна мощност. Въглищните котли са заместени с инсталация за тежко гориво.

 

Сигурен съм, че само като види снимките, на @Argentique ще ѝ влезе в късия списък за следващия път даже на облачно време.

 

 

 

 

 

 

 

Онагледявам разликите в равнището между Ейселмеер и фризлендската низина със снимка на колело върху дига.

Не съм сигурен, че този къмпинг би бил моят първи избор за ваканция на море.

 

 

2. Схокланд.

 

Бях прочел няколко пъти описанието на обекта на сайта на ЮНЕСКО, но така и си бях останал в недоумение. На мястото има музей, където нещата са обяснени една идея по като за непълнолетни, та ми стана една идея по-ясно какво е. Но не и по какъв критерий е харесано за световно наследство. При това - това първият одобрен за държавата Нидерландия обект на ЮНЕСКО, цели 15 години преди архитектурното наследство на Амстердам например.

 

Идеята е, че едно малко продълговато обитаемо парче земя, първо е било полуостров; после - през късното Средновековие вече е остров сред споменатото Зайдързее; към средата на XIX век вече е толкова отесняло (около 3 км на 300 м), че правителството евакуира и последните жители. А през първата половина на 1942 (Да! При германската окупация) - обратното. Водните площи наоколо са изтласкани и на картата се появява буквално цяла нова провинция (Флеволанд), като бившето островче се слива с околната нова обрабоваема земя.

 

 

 

 

И какво? В процеса на пресушаване изникват геоложки и палеонтоложки свидетелства за ествената история на целия регион.

 

 

 

 

 

Музеят и цъкрвичката са съвсем нови. Може да си я запазите за сватба.

 

 

По пътя се любувах на нидерландското земеделие из новата провинция Флеволанд

 

 

Кухнята на Нидерландия може да не печели международни награди, но селското им стопанство оставя впечатление на изключително ефективно. Хванах последния за сезона цвят лалета. Жълт! И обдявах на една каравана с пържена риба с трактористите.

 

 

 

 

Не стана дума обаче да ми обяснят дълбокия патриотичен смисъл на това послание

 

 

Последните няколко снимки са от рибарското градче Урк, чийто фар си бях набелязал за репер по средата на обиколката.

 

 

 

 

 

 

[домосед]

На 5.05.2025 г. в 15:04, master_of_germs каза:

На 5.05.2025 г. в 11:10, домосед каза:

Да се открие ЮНЕСКО-то в този кадър.

Планетариумът - на снимката вдясно 🙂

Планетариумът на Ейса Ейсинга в град Франекер (Фрьентсър на местния фризийски) се оказа най-любопитното ЮНЕСКО от нидерландската ми програма за май 2025. Ейса Ейсинга имал бизнес за обработка на вълна в града към средата на XVIII век.

 

 

В града тогава действал университет, към който обаче занаятчията нямал формални отношения. Но имал любителски към астрономията. И му хрумнало да сътвори модел на слънчевата система, за да я демонстрира нагледно на по-неуките си колеги от своя и останалите еснафи. Твърди се, че имал специално желание да разсея суеверията около ретроградния Меркурий, демонстрирайки, че е най-обикновена проекция на движещи се, при това - строго предвидимо, небесни тела. Планетариумът се намира в дневната стая на жилището му. Същата, в която се приемат гости, а нощем се спи (семейната спалня е в долап!). На тавана е очертал в права пропорционалност орбитите на известните през XVIII век планети (най-далечната е Сатурн), изрязал ги е като релси, пуснал е модели (топчета) на самите планети и ги е задвижил с механизъм със зъбни колела, работещ като часовник. Ритъмът се поддържа с махало. Изчисленията му са били невероятно точни. Според уредниците за изтеклите 250+ години калибриране, при това - минимално, се е налагало много рядко. Компромисите с реалния свят са много малки. Орбитите на всички планети са събрани на една равнина (в действителност има отклонение в едноцифрени градуси за някои от тях) и спътниците на другите планети са фиксирани към тях. Луната си се върти. Моделът показва астрономическото време в град Франекер, а не центъра на политически избраната часова зона. Разликата през лятото е около 1 час и 40 минути закъснение. Разбира се, не са пропуснати символите на зодиакалните съзвездия, с които можеш да консултираш текущото положение на Земята или произволна избрана от тебе дата, заставайки на съответното място на пода.

 

 

 

 

 

 

 

 

Да направиш нещо такова с къщата си малко ми наподобява на появилото се по-късно хоби с модели на влакчета. Само дето е уникално (в оригиналния смисъл - едно единствено е!). Попитах за обяснението как така е оцеляло 250+ години в частен дом, без да спре да функционира. Отговорът беше, че поне две поколения деца и внуци на майстора имали желание и опит как да го поддържат. Държавата го забелязала още в началото и им давала някакви грантове, като впоследствие благословила продажбата на къщата и на отговорността на частна фондация (или нещо такова), която и до днес се грижи за него. По обективни причини мястото има много малък туристически капацитет. Пряко сили 10 души се събират в стаята. Включително много деца. Които остават леко разочаровани, предвид че никакво движение не се хваща с просто око. Цялото движение е по-бавно и от късата стрелка на часовника. А който иска да види Сатурн на противоположния край на орбитата си, да заповяда пак след 15 години!

 

И още снимки из другите помещения на съвременния посетителски център, който е придобил и съседните къщи

 

 

 

 

 

 

И още един път - къщата откъм площада с кметството

 

 

 

 

[master_of_germs]

Замъкът Вартбург е комай единственият що-годе запазен до наши дни средновековен замък по немско, макар да е претърпял няколко достроявания и осъвременявания в почти десетвековната си история. 

Твърди се, че е построен от един граф Лудвиг Скокльото (уж бил скочил от прозорец на килия в урва па оцелял). Щъкал си човекът на лов и много си харесал мястото,па си рекъл: "Е, тука ш'си направя замък!"... То, хубаво, ама таз земя не била негова. Проблемче?  Найн! Кайн проблем! Събрал той момчетата от рицарската тайфа, натоварили на магаренца по две сандъчета пръст от неговото имение, пръснали я на хълма и си забил меча вече на своя собствена земя: там щял да му бъде замъкът и туйто! По тогавашните устави туй си било съвсем законно...

Но, честно казано, повече щъкал изз гората да ловува, отколкото да строи. 

Па и парите не му стигали. Едва внук му (и той Лудвиг) успял да събере достатъчно да построи замъка с акт 16 и всичко, как си трябва, с палат на два етажа и всички екстри, разбирай дупки при външните стени, тоалетни, демек, от които директно да наторяваш урвата. И малка бална зала на горния етаж, както си била модата. Да де, ама внукът Лудвиг бил голям купонджия и не го кефело, че в малката зала не можело да направи голям купон. Затуй, айде още един етаж отгоре, ама да е целият бална зала. Да идват певци, свирачи и танцьори отблизо и далеч, да се надпреварват, кой е по-по-най. Тъй били измислени менестрелските турнири по надпяване и надсвирване. Та неслучайно повечето известни немски композитори идвали тук за вдъхновение. Някой си Йохан Себастиан Бах се е родил в Айзенах, градчето под замъка. Един пък друг, Рихард Вагнер, направо получавал душевен оргазъм от акустиката в балната зала. И написал една опера, Танхойзер, чието действие се развива в точно тая зала на замъка Вартбург по време на менестрелски турнир. Признавам си, че и мене тъпки ме побиха, когато при влизането на малката ни групичка чужденци (с тур на английски), екскурзоводката ни щракна едно копче и зазвуча офертата на "Танхойзер"...

По-късно, един друг Лудвиг, крал Баварски и всеизвестен откачалка, направил пълно копие на залата с лъскави, но евтини материали (щото профукал всичките си пари за глупости) в едно друго замъче-менте, Нойшванщайн му викат.

В същата тая зала във Вартбург се е състояло и едно събрание на студенти и като резултат се е зародило и първото социално движение в Германия. Знамето ем е било червено-черно-червено с извезани златисти клонки и листа. Счита се, че тогава за първи път тези три цвята се свързват като представителни за немското общество. После те се ползват и за Знамето на Ваймарската република, а впоследствие и за сегашното знаме на Федералната република, просто подредбата им е различна. 

Няколко века по-рано, някой си Мартин Лутер ковнал на вратата на една катедрала едни 95 тезиса ил, образно казано, заковал пирони в задника на католицизма, което обидило твърде много хора. Докато уж бягал от тях из околните гори, бил "отвлечен" за известно време, та много рюде и свещеници вярвали, че си е намерил справедливо възмездие. Само дето туй отвличане било инсценирано, а нашият човек си брадясвал в една стаичка в замъка Вартбург. И докато брадясвал, ей тъй, да минава времето, взел че превел Новия Завет от латински на немски. Щото явно ония пирони не му се стрували достатъчни. 😉

Факт е, че в Германия има страшно много полуизмислени обекти на ЮНЕСКО,  дето да се чудиш, как така са в списъците. Но не и замъка Вартбург. Той си е безусловно световно наследство и сега като се замисля, смятам, че от всички 19 обекта на ЮНЕСКО,  които съм посетил в Германия, този е сред най-стойностните.

 

Е, стига толкоз исторически сводки; айде малко практическо инфо. 13 евро за тур в замъка, за студенти 11 евро. Иначе разглеждането отвън и достъпът до вътрешния двор са безплатни. От гарата в Айзенах има автобус номер 3. От обръщало под замъка има няколко минути стръмно качване по стълби или по алея, като има възможност да се плати и за шатъл-бусче. До алеята има всевъзможни детски площадки, където повечето катерушки и подобни инвентаризация са направени като магаренца. Не за друго, ами защото векове наред замъкът Вартбург е снабдяван с провизии само чрез магарета.

П.П. Все още нямаме задоволително обяснение, защо немците не са построили нито замък "Порше", нито замък "Мерцедес" или поне замък "Трабант" 😮

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

В предното мнение "офертата на Танхойзер" да се чете "овертюрата на Танхойзер". Авторедакторът ме е издебнал в малките часове, когато пиша, "ама две не виждам" 😄

 

 П.П. Ето и малко снимки от "магаренцата" 😉

 

 

 

 

E, имаше и други животни, дошли на гости на магеренцата за обмяна на опит. 😉

[master_of_germs]

Един от най-измислените обекти на ЮНЕСКО според мене е "Средновековното еврейско наследство на Ерфурт"... От това наследство комай почти нищо материално не е останало. Една стара каменна къща, една стара синагога, обърната на музейче (но не го хванахме в работното му време) и едно Микве, което е място за ритуално къпане на евреите. 

Еврейската баня, голям кеф. Питайте местните деччерлига, които не са иврейчета, ама и до днес си се къпят в плитчините на рекичката до стария средновековен мост заедно с патици, жаби и прочие местна фауна. От самото микве материални останки няма, но има интерактивно табло да се прочете. Евреите в Ерфурт са имали много сложни взаимоотношения с останалото население. Многократно са били прогонване, после пак са се завръща ли и такааа, емнайсе пъти. И кото са ги гонени, и поразрушавали, каквото било оставало от тях. Та затова е малко и мижаво.

Ама ако това пък еврейско наследство не беше влязло като обект на ЮНЕСКО преди няма и две години, никога нямаше да разбера колко страхотен и старинен е центърът на Ерфурт. Столицата на областта Тюрингия определено заслужава повече внимание. Туристите са основно немци от други региони на страната, чужденци почти няма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

преди 16 минути , master_of_germs каза:

едно Микве, което е място за ритуално къпане на евреите. 

Миквето си го броя!

Попаднало е в кадър

 

https://photos.app.goo.gl/iv6ouvqmeYpU5yrS7

[master_of_germs]

На 10.10.2018 г. в 16:24, домосед каза:

 

Познаваш, че се намираш в Източна Германия, ако ти вземат вход за туристическа атракция (в случая - камбанария с гледка над покривите), но се разсеят да ти дадат билетче. А познаваш, че си в Саксония, ако и елементарния въпрос дали си искаш кренвирша с хлебче, не можеш да го разбереш с академичните си познания си по Hochdeutsch. Бруц! А мене са ме учили, че е бротхен. Или земел. Отбих се в Наумбург с директен влак от летище Лайпциг.  Което пък избрах са спирка по маршрута Варна-София със самолет. Част от местните жители ми изглеждат подозрителни към всичко чуждо, което се движи. Приятели от Лайпциг ги определят като сечение на множестватта на оситата* и аситата**. Някои още карат вартбурзи, но сигурно са позабравили как са ходили с тях чак до Черно море. И мечтаят за възраждане на лесната (sic) пък била тя и непродуктивна и неконкурентна промишленост.  А някои, за да не ги бъркат, даже си татуират antisozial на мястото на обръсната вежда. При гарата има обширна зона с халета за търговия на дребно с куче марки стоки от долния край на ценовия спектър. Междувременно в центъра привличат туристи с автентичен гедермански зофт айс. Не опитах. А в юнеско, разбира се не е попаднала гарата***, а катедралата.

 

 

Приеха я тая година през юли. Преди не бях чувал за нея. А се оказва, че майка ми са я водили там като студентка в художествената академия през 1960-те. (когато в ЦУМа в Лайпциг пишело само на български, че обувките се пробват с чорапи). Веднага ми отвори на точната страница в дебелите томове по история на изкуството в библиотеката си. С уникалните готически изразителнп портретни скулптури на немски светци и ктитори. Преживели и Реформацията и есички войните от последните 500 години.

 

 

Отделно - дълбоките релефи със Страстите Христови на западния олтар.

 

 

И дърворезбите и панели около хора 

 

 

И тук, както на много места в Германия, някои средновековни църкви имат по два срещуположни олтара. И 4 камбанарии. Едната от които допълнила симетрията чак през XIX век. 

 

 

Градът се радва на някаква поощрителна оценка в съревнование за най-добре възстановен историческия център след промените.

 

 

Дали и това не е заслуга на сенчест кредитен милиардер и ипотечен комбинатор като Юрген Шнайдер през 90-те в Лайпциг, нямам данни. Но това е друга дълга история, която не засяга ЮНЕСКО и не ми се преразказва. Ако на някого му се чете на немски: цък

 

 

Всички снимки от Наумбург: https://photos.app.goo.gl/hn3H53BZW5Uex1m78

 

* от Ost - източногерманец

** от AS - антисоциален

*** за разлика от наумбургската, лайпцигската би могла и да попадне някой ден.

Няма какво да се добави към тази сводка. Освен да потвърдя, че и 7 години по-късно саксонците са си все така мнителни и не обичат да ти дават билетчета срещу парите ти. Но поне обръснати и изписани вежди не видяхме. 😉

 

[master_of_germs]

Не виждам, какво да добавям и към домоседската сводка от Вюрцбург. То има едно-две неща, но не се отнасят към обекта на ЮНЕСКО,  та ще ги напиша в другата тема (за Дойчландтикета). 

 

Ето тук само няколко снимки от градината на Резиденцията... 

 

 

 

 

 

 

 

 

За обектите във Ваймар @домосед също е писал много. Добавям само тук градините на замъка Белведере, който, макар и извън града, се брои за част от "класическия Ваймар"

 

 

 

 

 

 

И обектите в Албания, които пропуснах да отчета в темата миналия месец:

Историческият център на Берат...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...и на Джирокастър 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бутринт