ЮНЕСКО

[Anna Kalinovska 7896]

В категория Природни забележителности в Списъка на ЮНЕСКО влиза цялото езеро Байкал и никак не е трудно да се забележи - поразително голямо, най-дълбокото в света, с редица феноменални, все още недоизследвани характеристики .

 

 

 

Първата среща с Байкал беше на 3 август недалече от курортното селище по-навътре - Горячинск.

Не много далече оттук може да се стигне железопътно от Улан Уде, по част от Транссибирската магистрала. За нея се предвижда след 20-ина години да се свърже с ж.п. мрежата на Япония.

 

 

 

 

В Байкал живеят единствените сладководни тюлени - нерпи, нерпочки, както всеки път нежно и с любов ги наричаше иркутската ни екскурзоводка. Могат да се видят единствено на остров Ушканий, Тесния остров. Дотам стигнахме с катер и едночасовият път си заслужаваше: Показаха се цели 3, макар без да излязат на скалата. Тук отпих шепа от кристално чистата вода на езерото. 

 

 

 

До свещената за шаманистите скала Шаманка на о. Олхон, полуостров Бурхан, Хужир, досами 13-те шамански стълба.

 

 

 

Поразсърден Байкал, навръщане от излет с кораб от Олхон до по-малък остров, с едночасов преход до свещен шаманистки извор.

При истински разсърден вълните могат да стиган 6 м.

 

 

 

Автомобилен излет в тайгата на о. Олхон, полуостров Хобой. Тук баргузинът - вятърът, един от 7-те байкалски, всеки със свое име, щеше да ме отвее заедно със знамето..

 

 

 

От ферибота от о. Олхон в посока Иркутск - към плавателния съд в обратната посока. Нормално време за преминаване - 15 мин. При бурен Байкал - час-два...

 

 

 

Последната среща с Байкал беше на 12 август в Листвянка, близо до мястото, откъдето Ангарà се оттича от него, което също видях.

 

 

 

#BмоментаСъм

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтер

[Anna Kalinovska 7896]

Преди 2 дни:

Мостът Мехмед Паша Соколович над р. Дрина във Вишеград - е в Списъка от 2005 г.

https://whc.unesco.org/en/list/1260

 

 

 

 

 

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

[master_of_germs 54378]

Утре стартира 45тата сесия на ЮНЕСКО. 

Ето ги обектите, които кандидатстват за включване в списъците.

https://www.unesco.org/en/articles/world-heritage-committee-meets-september-inscribe-new-sites-world-heritage-list

[Anna Kalinovska 7896]

 

Още един обект от настоящата седмица:

 

Пешеходният Стари мост над река Неретва в старата част на град Мостар, Босна и Херцеговина, изграден от Коджа Мимар Синан ага през 16 век.

 

След разрушаването му през ноември 1993 г. е възстановен с помощта на Люксембургското херцогство и официално открит през юли 2004 г.

 

https://whc.unesco.org/en/list/946

 

Много фотогеничен мост - откъдето и да го погледнеш. Затова и снимките - на моста, около и от него, в двете посоки - са разточително повече, колкото и да подбирах уж само най-добрите. Странно, така се бях заплеснала 📸, че си въобразявах, че мога да се върна до Часовниковата кула на Католическата катедрала по друг обиколен маршрут. Добре, че дамата, сервирала ми босненското кафе оттатък края на зоната с кафани и дюкянчета настойчиво ме светна и осъзнах, че освен по него друг брод през р. Неретва няма 🙃

 

 

До Стари мост местната екскурзоводка елегантно ни преведе през истински стария малък мост.

 

 

 

 

 

Тук е поставена и указателната табела за гърбатия мост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук някой се готви за скок във водите на Неретва. 

 

 

 

 

 

Вече е скочил, но не като предишния смелчага - в брилятния стил на Августин Саракински..., който ни радваше и печелеше медали за България, а "като пирон", както е известен този "стил".

 

 

 

Не може да не си гледаш в краката.. Особено навръщане много внимавах - камъните в настилката са излъскани почти до огледалност - не само блестят на слънцето, ами са и опасно хлъзгави.

 

 

 

Краят/началото на Моста откъм стария град

 

 

 

 

 

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

[stebal 2115]

преди 7 часа, master_of_germs каза:

Утре стартира 45тата сесия на ЮНЕСКО. 

Ето ги обектите, които кандидатстват за включване в списъците.

https://www.unesco.org/en/articles/world-heritage-committee-meets-september-inscribe-new-sites-world-heritage-list

Добре, ама аз защо не виждам нашата вила Армира.? Сега не ме питайте откъде това ми е влязло в главата, но последния път като бяхме в Ивайловград една от уредничките твърдеше, че сме в предварителния списък и чака одобрение като 10 тия обект на ЮНЕСКО в България. Очевадно не е така…

[master_of_germs 54378]

Преди 1 час, stebal каза:

Добре, ама аз защо не виждам нашата вила Армира.? Сега не ме питайте откъде това ми е влязло в главата, но последния път като бяхме в Ивайловград една от уредничките твърдеше, че сме в предварителния списък и чака одобрение като 10 тия обект на ЮНЕСКО в България. Очевадно не е така…

Това са кандидатурите от тази година и малко от миналогодишните. През годините кандидатурите са много повече от одобрените обекти. 

България пак си има един нелош процент от 10 одобрени обекта спрямо още 16 такива, за които са подадени кандидатури. Но за Вила Армира не виждам. (И не десети, а единадесети... май доста хора още не знаят, че българските обекти са десет от няколко години насам).

https://whc.unesco.org/en/statesparties/bg

Колкото до някои от другите ни кандидатури, според мене някои имат шанс, но не като нови обекти, а като разширение на досегашни. Например казанлъшката гробница може да се разшири със Севтополис и с Александрово; Ивановските църкви да се допълнят с каньона на Русенски Лом. 

Централен Балкан няма да го приемат като самостоятелен обект. Така или иначе част от резерватите в Централен Балкан вече са част от мултинационалния обект "Вековните букови гори в Европа". 

За Магурата, предполагам всички сме наясно, че шансът да влезе в ЮНЕСКО е абсолютна нула. Вандализмът в пещерата не може да бъде поправен. 

Това,за което наистина трябва да се наблегне, е Пловдив, особено след реставрацията на Епископската базилика, както и Мелник, като се наблегне от съчетанието на традиции в бита и виното. В последните години няколко винени региона в Европа придобиха Юнесковски статут.

Никоя от останалите ни кандидатури няма достатъчно аргументи, мисля. Ама пък, неведнъж е ставало въпрос в темата, че се одобряват и наистина странни на пръв поглед кандидатури...Та трябва да се пробва по-активно. И то трябва да се търсят колаборации за общи кандидатури със съседни балкански държави. Такива кандидатури в ЮНЕСКО много се ценят напоследък.

Границите на Римската империя, например. Там Иима потенциал. Сума ти и държави ги включиха вече в тоя обект.

[Иван Попов 21385]

Несебър e спасен - остава в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО

Несебър остава в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, съобщават за БТА от Министерството на културата. Решението е взето на 45-тата разширена сесия на ЮНЕСКО в Рияд. Присъствали са министърът на културата Кръстю Кръстев, неговият заместник Чавдар Георгиев и Амелия Гешева - съветник.

Българската делегация, представила позицията на страната ни по този казус в късния следобед на 14 септември, е била водена от министъра на културата и зам.-министър арх. Чавдар Георгиев. България участва като член за първи път от 30 години. От 20 страни, над 50 на сто са гласувалите положително за този добър за Несебър и за страната ни резултат.

[crazyhorse 6903]

Нови 13 обекта са добавени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. 

 

https://www.standartnews.com/vestnik-standart/novite-13-chudesa-na-sveta-537627.html

[домосед 41289]

В кой град може за по-малко от 24 часа да се бягат залудо 10 км около модел на атом и стадион с трагична слава и да се отметнат три обекта на ЮНЕСКО

Отговор: Брюксел

 

Уловките са, че

 

1. В резиденцията на семейство Стокле (Palais Stoclet), шедьовър на виенския сецесион от арх. Йозеф Хофман е изключено да влезеш, ако не си близък (!) приятел на семейството. Казват, че целите стени на трапезарията са изписани от Густав Климт. Утешителна премия е да го завариш с паркиран Land Rover Defender пред входа, че да си попълниш и колекцията #landroverspottin. При по-внимателно взиране, може да се открие и червена кола, но тя в случая не допринася за нищо

 

 

https://www.architectmagazine.com/design/the-palais-stoclet-seduces_o

 

2. В никоя от четирите вписани къщи на арх. Виктор Орта не е разрешено да се снима, ако изобщо е разрешено да се влезе. За по-сигурно най-красивата отвън - Hôtel Solvay - е покрита от скеле за реставрация, така че достъпен за фотоапарат да е само фрагмент над входната врата. Обсъждали сме го с @zon по-рано в темата.

 

 

С предварителна резервация получаваш достъп до собствената къща и ателие на архитекта, който се възприема като родоначалник на стила ар нуво. Без самият той да се радвал особено на този етикет. Собствени снимки нямам.  

https://www.hortamuseum.be/en/Welcome

 

3. На бароковия/неоготически Голям площад/пазар (Grand-Place / Grote Markt) си се възхищавал много пъти и преди. Оправдани са селфита!

 

 

 

[jorocontrola 7411]

Какво ново има из Европа: https://www.nationalgeographic.com/travel/article/new-unesco-world-heritage-sites-2023-europe

Римският храм в Ним, Франция - https://whc.unesco.org/en/list/1569

Предвидливо посетен от нас в последните дни на октомври 2020 преди да удари големият ковиден локдаун ...

 

 

 

 

Офтопик: Очаквам включване от някой в темата за бирата от Жатец 🙂 

 

[jorocontrola 7411]

Реймс, Франция - https://whc.unesco.org/en/list/601/

Поне аз не го намирам назад в темата. 

Покрай работната ми отдаденост имах възможноста да посетя повечето от големите класически готически катедрали в Северна Франция (където се е зародила и самият стил).

И така няколко снимки на Cathedral of Notre-Dame of Reims. Гледам катедралата вече е излъската, но есента 2015г все още чернееше доста и беше все още в ремонт:

   

 

 

 

 

 

 

 

 

Basilique Saint-Remi - ЮНЕСКО са включили и една романска църква (очевидно по-стара):

 

Интересен град в страни от основните туристически маршрути, но определено заслужаващ посещение.

 

[master_of_germs 54378]

Надявам се тоя месец да имам време за по-сериозни ретроспективни сводки, а засега само конспективно "си меря ЮНЕСКО-то" 😉

Докладвам, че през 2023 г. съм си добавил рекордните за мене цели 23 нови обекта на ЮНЕСКО в колекцията си, която вече наброява 140. Мисля, че предишният ми рекорд беше от 12 обекта в рамките на година.

Все още е скромна бройка, а и през новата година едва ли ще набъбва с много, понеже планираните ни пътувания не са в райони с висока концентрация на обекти на световното наследство.

 

[cck 25242]

На 6.01.2024 г. в 1:09, master_of_germs каза:

Надявам се тоя месец да имам време за по-сериозни ретроспективни сводки, а засега само конспективно "си меря ЮНЕСКО-то" 😉

Хайде че месеца свърши, но февруари също става за ретроспекции 😉

 

Ето и аз нещо да покажа от ноември 2023.
Оказа се прекрасен сезон за посещение. Без тълпи туристи. В музея бях сам!

От летището на пеша разстояние ми беше и хотела и обектите. Получи се прекрасна разходка.

 

о. Самос, Гърция - Pythagoreion и Heraion (whc595)

 

"Самос, поради географското си местоположение в източната част на Егейско море, осигурявайки лесни комуникации с крайбрежието на Мала Азия, е бил един от най-важните центрове на политическо и културно развитие от праисторическата епоха (5-то/4-то хилядолетие пр.н.е.) до почти Средновековието . Мястото е район на североизточния бряг на острова, който е ясно очертан от околните планини. Състои се от укрепения древен град (Pythagoreion) и древния храм на Хера (Heraion), който се намира на около 6 км от града и е неразривно свързан с него."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед 41289]

На 6.01.2024 г. в 1:09, master_of_germs каза:

Докладвам, че през 2023 г. съм си добавил рекордните за мене цели 23 нови обекта на ЮНЕСКО в колекцията си, която вече наброява 140.

Докладвам, че през 2023 г. съм си добавил рекордните за мене цели 23 нови обекта на ЮНЕСКО в колекцията си, която вече наброява 397 

[домосед 41289]

Бреша е новото Бергамо.

Предвид, че Бергамо беше новото Милано, което открихме, след като полетите до BGY станаха по-изгодни. Ама вече сме го разглеждали. По няколко пъти. А Бреша е само на час път с директен рейс и предлага своя дял велика красота. И световно наследство от списъка на ЮНЕСКО.

 

От кой период обаче?

Изборът е голям:

 

 

Нито един от показаните!

 

Бреша се е класирала в ЮНЕСКО с наследството си от лонгобардския период. Пада във времето някъде между Юстиниан и Шарлеман.

VI-VIII тъмни векове.

Когато все още е имало много недоразрушен материал за рециклиране от римските здания. А следващите епохи са щели многократно да надградят скромните лонгобардски приноси в местата, откъдето са упражнявали властта си. Градежът на една единствена от църквите в огромен манастирски комплекс се датира от техния период.

 

 

И множество капители и други каменни артефакти, събрани в музея в същия комплекс. Санта Джулия.

 

 

Ако артефактите са в музейна експозиция брои ли се за юнеско? Не съм сигурен. Тема за размисъл.

Самата лонгобардска църква е изписана (наивистично) ренесансово.

 

 

Цялата галерия от Бреша, октомври 2023

 

https://photos.app.goo.gl/ma754GeSDdTYEUaZA

 

И също от Удине, което още не се е класирало в ЮНЕСКО с никакъв период от историята си.  Ако и да са я поетизирали цялата на  регионалния фриулски език.

 

https://photos.app.goo.gl/yjHQQrtM4Zc2uMHr9

[домосед 41289]

Ако си земеделски стопанин, земята ти е на баир и се опитваш да попаднеш в списъка на ЮНЕСКО (повече за слава, отколкото за субсидия), изборът на земеделска култура е от огромно значение. Статистиката показва, че с лозе имаш много по-големи шансове от зеле.  Гледка към Женевското езеро може само да помогне за каузата.

 

Една целодневна разходка пеша в лозарския район Лаво, в кантона Во на северния бряг на езерото, май 2023

 

Цялата разходка из Лаво: 

https://photos.app.goo.gl/1gtvuFZhBbDyRn266

 

[Branko 9047]

Наскоро “Юнеско” излезе със страхотната идея да предостави безплатен достъп до световната дигитална библиотека, базирана в Интернет. Красив подарък за цялото човечество!

Ето и линка на английски: https://www.wdl.org/fr 

Тази база данни събира карти, текстове, фотографии, записи и филми от всички времена и предоставя информация за скъпоценни камъни и културните реликви на всички библиотеки на планетата, достъпни на седем езика.

Наслаждавайте се и накарайте хората около вас да се радват🙂

[Argentique 20081]

На 2.02.2024 г. в 16:13, cck каза:

Ето и аз нещо да покажа от ноември 2023.
Оказа се прекрасен сезон за посещение. Без тълпи туристи. В музея бях сам!

От летището на пеша разстояние ми беше и хотела и обектите. Получи се прекрасна разходка.

 

Бях през юли 2022 и картинката беше същата (единствен посетител, но + жега ). На Самос няма тълпи туристи. Великолепен остров, на който мечтая да се върна, за да огледам и планинската част.

[домосед 41289]

На 16.02.2024 г. в 21:34, домосед каза:

Гледка към Женевското езеро може само да помогне за каузата

Това се отнася не само за лозарите, а и за велики архитекти, особено в ранния им революционен период, когато са се опитвали да променят света. И за добро или зло са успели. Визирам Льо Корбюзие, за когото е ставало дума много пъти в тази тема. В Швейцария през 1920-те все още е работил на свой терен. А творбите му са били новаторски отвъд конвенционалното въображение.

 

Обикновено, когато някой си е поръчвал вила на брега на Женевското езеро, се е очаквало да предостави необходимото по размер петно за нещо такова.

 

 

(а в по-стари времена и такова)

 

 

А Льо Корбюзие е успял да смести нещо ниско тарифно, но достатъчно уютно (по изпреварили времето си разбирания) в крайбрежен парцел, възприеман като недостатъчен и за кучешка къщичка

Вила на Езерото, 1924

 

 

По подобен начин е подходил с апартаментните сгради в големия (по швейцарските критерии) град.

 

Там, където традицията повелява нещо такова

 

 

Той излиза с това

Сграда Кларте, Женева, 1931.

 

 

Която е оцеляла по-чудо! 60 години е била трън в очите на женевчани като трабант, паркиран сред беемвета, и са се опитвали да я заместят с нещо по-тежко. Докато не е попаднала в списъка на паметници на културата, а оттам - и в ЮНЕСКО

 

Останалите галерии от обиколката на Женевското езеро.

 

Ривиерата около Монтрьо: https://photos.app.goo.gl/Lx6NpkFmFCSnPZYN8

 

Женева: https://photos.app.goo.gl/RNQbqBwmULSTre3Q8

 

Лозана (няма ЮНЕСКО, но пък е пълно с олимпийска меморабилия): https://photos.app.goo.gl/mAHEaUxCfWzxxwQEA

 

Ако останеше на мене, в ЮНЕСКО щяха да влязат 100+ годишните параходи от Хубавата епоха. Ама те не са недвижими. А в момента, в който се обездвижат, ще изгубят чара си:

 

https://photos.app.goo.gl/wZ7cH3HnyetCNeyy8

https://photos.app.goo.gl/XLHY9cKK9HN72VvP9

 

 

[домосед 41289]

Майнц присъства в ЮНЕСКО като участник в ШУМ, където Ш(ש)У(ו")М(ם) са инициалите на градовете Шпайер, Вормс и Майнц на иврит. Обектът включва, каквото се е съхранило от 1000+ годишното присъствие, прекъсвано с многократни периоди на (предимно) насилствено отсъствие на една от най-старите и многолюдни еврейски общности на територията на днешна Германия. В Майнц се е съхранило само гробището. През 1920-те е правен първият сериозен опит да се проучи и консервира каквото е останало откриваемо и идентифицируемо от, на теория, последните 1000 години, но предимно от последните 300. Не е съвсем ясно как точно е преживяло 1930-те и 1940-те, но ето - на - там си е. Намира се от обратната страна на Централна гара спрямо историческия център на града. Не може да се посещава без предварителна уговорка, но и през оградата се вижда сравнително добре.

 

 

Оттук насетне, ако се направи сравнителен естетически анализ на гробищата в Майнц от гледна точка на гробищния ентусиаст, изводът е, че старо еврейско губи по живописност пред по-ново християнско. Ново еврейско се класира някъде по средата. Военните са в отделна класация.

 

 

А що се отнася до еврейско присъствие в съвременен Майнц, най-силно и трайно впечатление оставя новата синагога.

 

 

Не ме пуснаха вътре даже и с buff, аранжиран на главата като кипа. Кратка справка в интернет показва, че същия архитект Мануел Херц е работил по мемориалната синагога на мястото на масовите убийства Бабин Яр в Киев.

 

(снимка, личен архив 2021)

 

Албумите от Майнц (и отсрещния Висбаден, където няма ЮНЕСКО), април 2023:

 

Майнц: https://photos.app.goo.gl/uU3zU7CSQrWJV2t36

 

Майнцки гробища: https://photos.app.goo.gl/5cyTEtiHzuHSt2rK6

 

Висбаден: https://photos.app.goo.gl/TtYQw4rq9XgRTrSQ8

 

[cck 25242]

Тураиф, Риад, Саудитска Арабия

 

“Тураиф (At-Turaif) в Дария (ad-Dir'iyah) е бил първата столица на саудитската династия, в сърцето на Арабския полуостров, северозападно от Рияд. Основан през 15-ти век, той е свидетел на архитектурния стил Найди, който е специфичен за центъра на Арабския полуостров. През 18-ти и началото на 19-ти век неговата политическа и религиозна роля се увеличава и цитаделата в Тураиф става център на светската власт на Сауд. Мястото включва останките от много дворци и градски ансамбъл, построен на ръба на оазиса ad-Dir'iyah.”

 

 

 

 

 

[jorocontrola 7411]

Тиринт (заедно с Микена) са включени като общ обект - https://whc.unesco.org/en/list/941/

Мисля, че не го видях споменат в темата. Интересно и мащабно историческо място. Повече детайли тук - https://en.wikipedia.org/wiki/Tiryns

Посетих го миналата седмица. Почти нямаше други туристи. Беше много зелено и приятно.

 

 

 

 

[домосед 41289]

ЮНЕСКО-то на Дармщат е ансамбълът сгради, намиращи се на Матилдино възвишение (Mathildenhöhe, нем.) Към края на XIX век на местния хесенски владетел в рамките на Втория Райх, великият херцог Ернст Лудвиг, му хрумнала оригинална идея как да привлече художници и архитекти, така че да настигне и надмине световни центрове на модерното изкуство като Париж и Виена. Като ги настани да живеят в артистична колония на въпросното възвишение (тепе, тур.). Поканил избраници, заделил парцели, подарил (!) им ги, и им финансирал изграждането на частни (!) домове при единствено условие да представят по най-ярък начин модното и модерното за епохата – стила, които впоследствие ще бъде условно дефинирани в много широки европейски граници като модерн, ар нуво, сецесион. Което и се получава. С една уловка. Повечето художници, като нормални хора, възприемат задачата като проект и след изложенията от 1901, 1904 и 1908 просто продават частните си домове и продължават напред.

 

 

Фокусът на ансамбъла е Сватбената кулата (Hochzeitsturm), издигната точно до първата хронологично постройка - руската църква Св. Мария Магдалена, построена специално за тъщата на херцога от Романовата династия. Докато правех снимки отвън, течеше българска сватба, а после се снимаха на фона на кулата. Църквата, разбира се, по никакъв начин не е сецесионова, но се вписва в групата, защото по никакъв начин не е била и демоде. Обръщането на погледа към някои по-старинни и даже – фолклорни - руски образци е било на мода в архитектурата след един-два века неокласика. Точно такива руски църкви се появят в този период на най-различни места в Европа. В България се сещам за поне две.

 

 

Времето и войните са пожалили само част от оригиналните къщи, но достатъчно, за да остава чувството за интегрален ансамбъл. Водещ архитект е бил Йозеф Мария Олбрих, един от основателите на движението Виенски сецесион. От неговата собствена къща е оцелял само първият етаж. Вторият и таванът при реставрация след бомбардировки са се оквадратили за вечни времена (долу дясно на горния колаж)

Но малкият му шедьовър – къщата на Ернст Лудвиг ни най-малко не се е оквадратила.

 

 

 

Други заслужаващи споменаване архитектурни забележителности в Дармщад (извън ЮНЕСКО)

• Жилищен блок Горска спирала от Хундертвасер от 1990-те

(спиралата личи по-добре от дронски поглед, но нямах дрон под ръка)

 

• Людовиковата католическа църква, неокласицисъм от 1830-те

 

• Къщата на ул. Гьобелова 32. (да не се бърка с Гьобелсова) от 1920-те

 

Жепейците от немското БДЖ били събрали пари да я построят за ведомствения си доктор в архитектурния стил тухлен експресионизъм (Backsteinexpressionismus, нем.). Реплика от Холандия: На такова сме се нагледали!

 

• Ландграфски/херцожки дворец на династията Хесен-Дармщат (XVIII век с последващи подобрения)

 

Куиз: кой владетел е българската връзка в тази династия?

 

Целият албум от Дармщат, април 2023: https://photos.app.goo.gl/xC2hEJKSqY2kPc4X6

[neuromancer 25145]

Щом не е Сакс-Кобург Гота, трябва да е Батенберг, то други няма

[домосед 41289]

преди 10 минути , neuromancer каза:

Щом не е Сакс-Кобург Гота, трябва да е Батенберг, то други няма

Е, можеше и Балдуин Фландърски да се окаже женен за дармщатлийка 😉

 

Но - да - Александър I Батенберг е от тая династия. Той е роден във Верона, но като ученик май е живял точно в тоя дворец