ЮНЕСКО

[Sara]

Wadden Sea -най-голямата кална баня в света. Привлече ни широката 10 км. приливно -отливна зона, местообитание на специфични растения и животни,"детската градина" на много птици.До остров Neuwek ,които посетихме,може да се стигна пеш, с кораб и с каруца. Една от малкото останали непокътнати интертидални зони в света.

[cck]

Близо до Коня, Турция се намира Чаталхоюк (Çatalhöyük) с неолитно селище в списъка на ЮНЕСКО (whc1405).

 

Датирано е ок. 6-7 хил. години преди Христа.:

[домосед]

Познайте кой от групата австрийка от Австрия, германка от Конго и вкиснат Домосед се изнерви първи на екскурзията до Стар град през Прашна долина! Домосед, разбира се. Ще ми се захласват останалите по ферментирало манго, докато Домосед бърза за световното наследство, преди да му се е скрило слънцето! И без това се бяха забавили с около час, за да търсят банички в столицата на Кабо Верде, Прая. За Домосед. Защото беше забравил да закуси на остров Фого, разчитайки, че на ферибота ще има банички. А фериботният кетъринг директор, познавайки обичайната си междуостровна публика, беше разчитал, че всички ще имат повече нужда от найлонови торбички за повръщане, нежели от банички. И беше познал за всички освен за Домосед. В Прая, вече с кола, спряхме на  баничарницата с най-прилежната баничарка в света. На въпрос за пълнежа на различните по форма банички, тя извади една вилица и ги отвори една по една всичките за проверка. А системата на плащане ме върна в соца. Поръчваш баничката, получаваш ръкописна бележка с цена, плащаш на касата, връщаш бележката подписана, получаваш си баничката. Идентична процедура и за кафето.

 

Минаването през Прашна долина с нормален ход щеше да отнеме 2 от 3-те часа полезно екскурзионно време, но австрийката и германката гласували за него, защото им прозвучало като безплатна екстра от алпийски характер. Пренебрегвайки предупрежденията, че долината е прашна, защото не е валяло 7 години, а е и жежка, защото е ранен следобед в тропиците. Аз пък пренебрегнах предупреждението, че пътеката е, разбира се, безопасна, но само, ако не ме срещнат опасните (наркомани, ксенофоби и прочие туристохейтъри) и я взех за 1 час, оставяйки ги да дишат и моя прах. По пътя срещнах само занимаващи се с ежедневни неща селяни. Ежедневните неща в тая суша и жега, изглежда, изключваха селска работа, а и повечето наистина имах вид на напушени или по друг начин постигнали нирваната на безразличието. Тънкият момент с наследството в Стар град (Сидад Веля), че ако очакваме мануелитско великолепие от ранга бившите португалските колонии в Индия или нещо по-провинциално, но съхранено и добре поддържано като на други португалски бази из Атлантическия океан, можем да останем леко разочаровани. Сидади Веля е първата европейска колония в тропиците, основана в средата на XV век преди откриването и на Америка, и на път до Индия покрай Африка. Подозирам, че като са избрали мястото, не е било след 7 сушави години. Вместо Прашна долина, са го нарекли Голяма река. Църквата Носа Сеньора до Росарио, която претендира да е най-старата колониална църква е оцеляла и е в процес на реставрация. Францисканската в далечния край на Бананова улица вече е реставрирана и посетена от испанската (предполагам - по липса на португалска) кралица, което събитие е увековечено с паметна плоча. Катедралата е имала по-малък късмет. Времето след изнасянето на столицата на друго, по-добре защитено от пирати място, още през XVIII век, не ѝ е простило. Цитаделата обаче е препостроена през XX век като символ на късното колониално величие. Когато все повече на дневен ред са излизали дебатите за независимост (самостоятелно, в комплект с Португалска Гвинея или с цяла Черна Африка). Сега на дневен ред са дебатите дали и новото място за столица е добре защитено от китайска колонизация. И дали да се посрещат колонизаторите с гюлета или с хляб и сол. Засега те не проявяват видим интерес към превземане на укрепеното столично Плато, където е съсредоточена цялата държавна власт, а само към далия името на града плаж. Издигайки мащабирано умалена спрямо капацитета на местния пазар реплика на голям хотелски комплекс с казино от Макао. Местен пазар за такова съоръжение до този момент е имало нула. Предполага се, че ще си доведат и клиентите.  Отделно строят и университет, по-голям от всичките 7 (седем!) съществуващи заедно. Дали ще си доведат и студентите?

 

За финал с германката, австрийката, организаторката португалка Рита и франкофонския полеви водач, без когото не съм сигурен, че Рита би могла да ни прекара по единствената (и очевидна) пътека в каньона, предвид колко пъти си прободе подметката на маратонката до кръв на безразборно разпръснати из местността тръни, прокарахме някаква ендемична пържена риба със Стрела Криола. Всъщност така и не разбрах дали рибата, рецептата или и двете бяха основанието за местна гордост, но беше вкусно и навреме. Със същата Рита и австрийката вече бяхме обиколили целия остров Сантяго три дни по-рано с кола. Рита играеше екскурзоводка, но повече научихме за нея, самата, отколкото за историята и географията на островите. Освен че имало суша, че банановите плантации били длъжни да предоставят вода от частните си кладенци на държавата и че в град Тарафал се намирал най-известният лагер за заточени дисиденти в Португалската империя по времето на диктатора Салазар. И цял ден ни се извиняваше, че ни е забавила заради празничната процесия в град Пикос, която беше блокирала пътя на най-високото и тясно мясно в средата на острова. А то беше единственото по-интересно и фотогенично преживяване по цялото трасе. Ако не броим бухтичките и безвкускусния кускус у майката на шофьора. Техните на Рита били от "традиционно добро" лисабонско семейство (бащата - финансист) и ѝ оказвали натиск да влезе в техния свят. Не можело нито да не се следва, нито да се следва нещо по-незначително от финанси или право. Иначе щяло да бъде срам за семейството. И тя на 30 открила своето място в бившата колония, напуснала университета след 10 години недозавършено право и си позволила да ги разочарова. Да се прехвърлиш в колониите, откъдето хората се стичали в Европа, било още по-голям срам от просто да не завършиш, оправдаем само с диагноза психическо разстройство. Впрочем сестра ѝ също ги разочаровала. Станала стюардеса в TAP, защото харесвала униформите. Не са лоши.

 

Ето няколко колажа снимки на световно световно наследство в Сидад Веля, Сантяго, Кабо Верде

 

 

 

Ето няколко колажа снимки от Сантяго, извън зоната на световното наследство. За други острови от държавата архипелаг ще пиша в други теми. 

За домашно (home quiz) да се проучи кой е тоя до Нелсън Мандела

 

 

А ето я и Прилежната Баничарка

 

 

Целият албум: 

 

https://photos.app.goo.gl/hsuZkSQm2FqNU6vJ7

[Фил]

преди 30 минути , домосед каза:

За домашно (home quiz) да се проучи кой е тоя до Нелсън Мандела

Бързо да си напишем домашното. 
Щом е Африка и щом е до Мандела, ще трябва да е някой борец срещу колониализма и за национална независимост. Като например другаря Амилкар Лопес да Коста Кабрал, известен още с партизанско име Абдел Джаси - поет, революционер и водач на движението за независимост на Гвинея Бисау и Кабо Верде. 


 

[домосед]

Преди 1 час, Фичо каза:

Щом е Африка и щом е до Мандела, ще трябва да е някой борец срещу колониализма и за национална независимост. Като например другаря Амилкар Лопес да Коста Кабрал, известен още с партизанско име Абдел Джаси - поет, революционер и водач на движението за независимост на Гвинея Бисау и Кабо Верде. 

Той е. Не съм сигурен какво се учи официално за него в училище обаче. От една страна е икона от ранга на Че Гевара и графити с физиономията му се усмихват от калкани и дувари във всяко селище. От друга - след техните демократични промени в началото на 90-те тихомълком е отпаднал от банкнотите на кабовердианското ешкудо. В наши дни, ми се струва, че кабовердианците, предимно - мулати, по-скоро съжаляват, че са се подвели по акъла на черните гвинейци за пълна независимост. То, не че комунистите с карамфилите в самата Португалия са им дали избор да останат, ама е можело поне да опитат. Сега са пишман-членове на Африканския съюз, като си правят устата да се прехвърлят в Европейския. Били по-бедни от най-бедния член (разговаряйки по темата, не подсказах, че се сещам кой е точно), но - по-богати от някои кандидат-членове. 

[домосед]

Продължавам на испанска вълна от предишния свой пост.

 

На Балеарския остров Майорка юнеското не са нито плажът, нито готическата катедрала в Палма  (издигната веднага след реконкистата на острова от маврите през XIII век от арагонския крал Жауме I Завоевателя),

 

 

ами “културният пейзаж“ на планината Трамунтана, което включва всичко от природата през терасирани маслинени горички, иригационните механизми, традиционната архитектура, електрическите трамваи от първо поколение до манастирските обители с плувни басейни.

 

 

(За плувните басейни не съм сигурен дали се броят в юнеското)

 

Ключови градчета за туристически отбивки (на този остров е много трудно да се преструваш, че не си редови турист, какъвто всъщност си, затова се оставих да ме движи течението) са Валдемоса, където Шопен и Жорж Санд се престрували на редови туристи още през 1830-те,

 

 

Солер, където трамвай, харесван от котки, вози до места с добри оферти за тапаси (сред морето хамбургери и холандски снекчета на Плая де Пелма)

 

 

и Инка, което даже не е и в планината, но на пазарен ден придава цвят на подборката снимки на къщи в еднообразни землени тонове

 

 

Обратно в Палма на другия ден се опитах да отметна забележителностите (катедралата), преди круизният кораб в пристанището да е стоварил целия си товар на същото място.

 

 

Но докато той се движеше на пълна тяга по вода, аз се движех пеша по и покрай плажа, та загубих надпреварата и седнах да се освежа с кафе и газирана вода при едни братя южноафриканци, отворили кафене тук, защото им приличало на Дърбан. Обсъдихме качеството на телекомуникационните услуги между Трансваал и Натали  шансовете на Спрингбоците срещу Целите черни на световното по ръгби в Япония след няколко дни (краен резултат 23:10 за Нова Зеландиоя). „Братя“ казвам в африканския смисъл на хора от моята раса. Мъж и жена бяха. А приятелите им, също мъж и жена, по-късно същия ден ги заварих да палят скарата за говежди бургери с южноафрикански аромат на мини рок фестивала в двора на фондацията Жоан Миро.

 

 

Всички снимки от Майорка: https://photos.app.goo.gl/ahvcWWx6f5YQVEgm7

[bulpa]

преди 43 минути , домосед каза:

ами “културният пейзаж“ на планината Трамунтана, което включва всичко от природата през терасирани маслинени горички, иригационните механизми, традиционната архитектура, електрическите трамваи от първо поколение до манастирските обители с плувни басейни.

Часовникът е трепач! Още се опитвам да го разгадая...

[домосед]

На 17.06.2019 г. в 1:05, домосед каза:

Първи от три поста за обекти на ЮНЕСКО, които са градски ансамбли, предимно от жилища на обикновени хора, живели в съответните градове през различни епохи.

След Матера и Алберобело, най-сетне излиза и третият обещан пост от серията. 

 

Тел Авив 

 

 

Ужас! Телавивчани са си остъклили балконите на юнеското. В много случаи – по несъответстващ на оригиналния архитектурен стил начин. Някои са и много занемарени. А други – реставрирани по осъвременен вкус. Но точно това му е най-хубавото на Тел Авив – че е жив град, уютен за живеене и през XXI век в предвоенния си мащаб. Програмата ми максимум в зоната на Белия град - центъра на Тел Авив - беше да открия и отснимам над 4000 сгради в стил баухаус. Които като цялостен ансамбъл са оценени като достойни за списъка на световното наследство. Повечето са строени от 1920-те до 1940-те година, когато на фона на вълната на десни и крайнодесни управления в Европа, британският мандат в Палестина е предагал благодатна почва за имиграция на хора, които не само са се идентифицирали като евреи, но и са носели със себе си прогресивни, либерални и то - ляво либерални разбирания. Включително и в архитектурата и интериорния дизайн.  Стилът баухаус е точно това!  

 

Е, може да не съм преборил чак до 4000, но се справих се частично но задволително.

 

 

Даже ударих с един куршум два заека. Две от колекциите ми в един кадър - ЮНЕСКО и гробище в един кадър!

 

 

Хубаво старо еврейско гробище, по-старо и от баухауса и от ... целия град.

 

 

А мебели баухаус са изложени в безплатен частен музей на стила.

 

 

Намиращ се срещу къщата музей на националния поет Хаим Нахман Бялик (родом от Волинска губерния). Строена по същото време, но в коренно различен стил – Традицията Среща Близкия Изток, за да подслони Стария Равин.

 

 

Галериите снимки

 

Баухаус zoom in: https://photos.app.goo.gl/4U7zqd5o926jXrvL6

 

Гробище Трумпелдор: https://photos.app.goo.gl/XNbkdtkZUsgKkaty8

 

Какво друго съм видял в Тел Авив, май 2019, може да разкажа/покажа в отделна сводка

 

[домосед]

В Барцелона двамата най-големи архитекти в стила на каталонския модернизъм – Антонио Гауди и Луиз Доменек-и-Монтане – си имат отделни обекти в списъка на ЮНЕСКО с по няколко свои произведения всеки. И макар да съм ги валидирал и двамата с по нещо при минали посещения, са ми останали достатъчно други да запълнят един къс слънчев късноесенен неделен ден. На Луиз Доменек-и-Монтане разгледах болницата Санта Кру и Сан Пау. Строена е в началото на XX век, като 100 години по-късно зданията, крилата и тунелите по оригиналния проект са освободени от болнични функции и са отворени за туристите. Разказва се и за епохата, и за нововъведенията в медицината и болничното дело, но и за творческия път на архитекта, за когото това последния голям проект след дълга кариера.

 

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/KLveCfDcpxSZxeGE7

 

(следва)

[домосед]

 

На 5.12.2019 г. в 23:51, домосед каза:

Антонио Гауди и Луиз Доменек-и-Монтане

А от Гауди какво?

 

Спестих си 38 евро вход за строителен надзор на Саграда фамилия. Влизал съм вътре без пари, още като нямаше покрив. Ще изчакам още 7 години да я довършат. Обещали са! Пък има и достатъчно китайски туристи, които да финансират завършването.

 

#хубавоЕ

#ноНеЕготово 

 

 

 

Вместо това открих за себе си първата, програмната, къща, оставил Гауди в Барцелона още в средата на 1880-те. Каса Висенс – семейна къща на прогресивен буржоа, дал свобода и на най-налудничавото архитектско и дизайнерско въображение за времето си. Впоследствие къщата е имала и добри и лоши времена, разширила се, но е загубила двора си за многоетажна кооперация. През 00-те е реставрирана. Някои от стаите са аранжирани възможно най-близко до оригинала, за съжаление – без мебелите, украсите и предметите от бита на първите собственици, които са придавали поне още толкова чар на дома. Една от интересните експозиции беше макети на „програмните“ реализирани проекти на няколко други видни европейски и американски архитекти от епохата – Виктор Хорта, Петер Бeренс, Хенри ван дер Велде, Франк Лойд-Райт, Ектор Гимар, Йозеф-Мария Олбрих, Ото Вагнер, Чарлз Рени Макинтош …

 

 

А като се стъмни, настъпи Часът на Хамона. Иберико!

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/yre6t8PDZEB6NdZVA

[master_of_germs]

Алпинизмът в ЮНЕСКО! 🙂

https://www.summitsweb.com/2019/12/unesco-vkluchi-alpinizma-v-svetovnoto-kulturno-nasledstvo?fbclid=IwAR1M-c1Nn6QLfoIvTpBvDgBn-VgzAKj4D8R2rzwhAXH5WxoMa-YRNwzXlmc

[Niceday]

Ирландската (келтска) арфа е сред новите попълнения в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Ето как вълшебно звучи, с часове мога да слушам:

 

[домосед]

Мистрас е средновековен град в планината Тайгет на Пелопонес над съвременния град Спарти.

 

 

Проектиран е по късновизантийския модел на защита с три крепостни нива, едно над друго по  стръмния склон, като на върха се намира най-старата крепост, построенна от франкския феодал Гийом де Вилардуен през краткия период на съществуне на така наречената Латинска империя през XIII век. Градът е изживял златния си век при Палеолозите - последната династия византийски императори преди османското нашествие. Гръцкият цар Иван Шишман, Констанин XI Палеолог, последният император, трагичен образ,  възпят в народната памет и песен, е на особена почит в града.

 

 

Макар и обезлюдил се и занемарил се през гръцкото национално възраждане през XVIII и XIX век, в стария град са оцелели църкви, включително в действащи манастири, с късноредновековни стенописи в различно степен на съхранение. Оттам и в ЮНЕСКО.

 

 

А долу в града на върха на лятото през август народът се занимава с това, с което нормалните балакански народи се занимават по Коледа. Колят се прасета и се пекат цели! Ястието се казва бузопула (μπουζοπούλα). Хазяйката твърди, че едноседмичната ярмарка ("Хазяйката е руска радистка!" - помисли си Щирлиц) е традиционен събор, а не е стихиен пазарен рефлекс на свръхпредлагане на прасета - бежанци от санитарно преследване отвъд Родопа планина.

 

 

Още снимки: https://photos.app.goo.gl/C7DssthMzPxa6ya7A

 

[домосед]

Обикаляйки из Пелопонес, открих три антични обекта в руини, от които за съжаление единият още не е включен в списъка на ЮНЕСКО.

• Баса, където древните хора са отдавали почит в храма на Аполон Епикурейски

• Олимпия, където веднъж на всеки 4 години в продължение на 11 (единадесет!) века (столетия!) древните хора са се събирали да се надбягват, надскачват, надяздват, борят, боксират и надхвърлят с чинии  (https://www.olympic.org/ancient-olympic-games/the-sports-events)

• Лаконис край Гитио, където са ходили на море

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/Y163Bep7bvnZU4MB9

[Sara]

Луанг Прабанг ,Лаос.В Списъка на ЮНЕСКО за колониална и традиционна архитектура  от 19 и 20 век. Много ни хареса градчето, с атмосфера на все още запазена от  туристопотока самобитност.Всяка сутрин будиските монаси от 33-те храма излизат на специална процесия в ранни зори и хората от градчето им дават храна.Бях твърде развълнувана за да направя хубави снимки,но преживяването е уникално.

 

[cck]

Обединените Арабски Емирства имат само един обект включен в списъка на ЮНЕСКО - оазисът в Ал Айн и културно-историческото наследство на околните селища Хафит и Хили (whc1343):

 

 

 

[Topfly]

Една новина от 2014-та година, която за мен обаче е нова...Струва си да се изгледа и видеото..

 

20 августа 2014, 18:42

Музея-заповедник «Болгар» включен в список Всемирного наследия ЮНЕСКО

https://www.1tv.ru/news/2014-08-20/39974-muzeya_zapovednik_bolgar_vklyuchen_v_spisok_vsemirnogo_naslediya_yunesko

 

Wizz air има полети от Будапеща до Казан, който е на 200 километра от Болгар.

 

 

 

 

[jungfraujoch]

  Селим джамия или Селимийе джамия в Одрин.Построена в периода 1568–1574 година от османския архитект Синан в чест на султан Селим втори.Счита се за най-високото архитектурно постижение на Синан.

[домосед]

Откъс от Бакински записки, Домосед, септември 2019

 

А къде да се вечеря? Хващам произволна посока. През най-близката порта в градските стени. Оказва се обратната посока на живите централни улици но - още по-добре. В партера на една от импозантните сгради от епохата на нефтения бум преди Октомврийската революция намерих местна кебапчийница/шашликджийница/кафене. С масички на тротоара и няколко окъснели квартални клиенти, пийващи пиво. Обяснявам, че си мечтая за шашлик от кайма. Оказва се, че му викат люле кебап. Кебапче значело кебапчия. Чичкото кебапче идва да си общуваме. Хвали азърбайджанската кухня над турската. Била по-мазна. И нямали равни по готвене на агнешки вътрешности. Посочи ми луксозния хамам с многото играчки в интериора и екстериора и пътя към огнените кули. Хванах го. Пътя, не хамама. Не че нещо има да се прави в огнените кули (офис сгради) ама поне се разходих в номенклатурен или номенклатуреещ се квартал. Допреди да изникнат кулите, силуетът е доминиран от късния соц брутализъм на днешното президентство. Някакъв униформен ми се накара от отсрещния тротоар, че го снимам. Свих към укритие в парка на филхармонията. Като същи протестиращ срещу арменските домогвания по времето на перестройката дисидент. От туристически капан с чай и две пахлавички за 15 лева не успях да се скрия обаче.



Вече писахме в темата за загадките за едно от най-разпознаваемите архитектурни творения в град Баку на Каспийско море - мемориалният център Хейдар Алиев на арх. Заха Хадид

 

 

Сред другите са сградата на правителството от 1930-те, 

 

 

опертата от 1920-те

 

 

Зданието на Музейния център от 1950-те

 

 

От началото на руската доминация, и по царско, и по съветско време, Баку е проектиран да бъде красив. И това продължав до ден днешен. Но по вкуса на текущите батюшки. Сегашният си е харесал няколко улички със сгради отпреди революцията, които да съхрани и боядиса (на едната открих роден дом на Мстислав Ростропович). А всичко останало е изравнил със земята, за да строи кооперации, умерено натруфени и повече кичозни, отколкото стилизирани, и със сигурност - по-малотрайни. Ако съдим по материалите за вътрешно обзавеждане, които се ползват. Също и огромен градски парк на платото с гледка. И златоминаретеста джамия до него (на чийто фон червени мерцедеси изглеждат много фотогенично)

 

 

А в търговското и културно сърце на града, за разлика от хаотичните действия на градските управи и архитектурни гилдии в някои балкански столици, тук умишлено и последователно се работи към връщане към градската естетика от преди соца в стилен съвременен вариант. 

 

 

На тоя фон - ЮНЕСКО-то на Баку - вътрешния (стария) град Ичъри-шъхър - е ... най-скучното място 🙄

 

Има, разбира се, и джамии, и тесни улички, и музеи на стари книги, и мавзолеи, и моминска кула, която стотици години е доминирала силуета на града, и битови кръчми (туристически капани), и празен дворец на отдавана измрели ширваншахове, в който са изложени портретът и пантофките на Хейдар Алиев (за пантофките не съм сигурен негови ли бяха 😀). Но истински забележителният съвременен жив Баку е извън стените.

 

 

Всикчи снимки от Баку:

 

През нощта: https://photos.app.goo.gl/qr9ADFuceHXESFos6

 

През деня: https://photos.app.goo.gl/q4q1M13eR9nyRguz8

 

Ичъри-шъхър: https://photos.app.goo.gl/T3ZnWdLaJcJ3DJb19

 

Център Хейдар Алиев: https://photos.app.goo.gl/bYdN1xgkKBSA2XiP8

[cck]

@домосед Прекрасна сводка от Баку. Поздравления и за чудесните снимки.

 

Не знам дали си стигнал до другия ЮНЕСКО обект в Азербайджан - Гобустан (WHC 1076) със скалните рисунки?

 

 

 

 

----

 

Аз си набелязах за следващо ходене из тези земи новия (от 2019) азерски ЮНЕСКО обект  - двореца и центъра на Шеки (WHC 1549, Historic Centre of Sheki with the Khan’s Palace )

[домосед]

На 6.02.2020 г. в 23:11, cck каза:

Не знам дали си стигнал до другия ЮНЕСКО обект в Азербайджан - Гобустан (WHC 1076) със скалните рисунки?

 

Не. Гобустан го нямам.

 

Следващото ми ЮНЕСКО от азиатската програма за 2019 беше Хива, Узбекистан

 

 

Пътуването ми от Нукус до Хива, сам с шофьора в нов модел узбекистански шевролет, беше съвсем по „Борат: Културен обмен с България за напредък на великия братски узбекистански народ“:

При тях например семките се люпят задължително на пода в колата (жената ще ги измете после!), а кенчетата се изхвърлят задължително през прозореца! Обаче пластмасата е злато. Събират я и я товарят в денкове на покрива на ръждясващи лади. Имат и тролеи далекобойци. 30+ км от Ургенч до историческата столица на Хорезм Хива. Изпреварихме един такъв. Настигнах другите от магеланското нашествие в къщата за гости Исламбек. Взех си икономичен билет за град, в който вече съм вътре. По-скъпите билети включват и музеи, които другите са видели, а аз не съм сигурен, че търся след високо вдигнатата летва в Нукус. Влязох обаче в двореца с гледката над силуета на града от запад. Правилната следобедна гледна точка за снимки и селфита. Историческият ансамбъл не е толкова стар, колкото очакваме да заварим в Бухара и Самарканд, от XVIII-XIX век е, но пък е много компактен и незамърсен от модерна квадратност. Вечерта ни цакаха със скъпа, но студена бира в уютен ресторант в сянката на най-високото минаре. За високото минаре, на което другите се качиха по залез, аз също имах билет, но си го бях запазил за сутринта, разчитайки да видя по-добра гледка. Въздържах се да кача горе диня. Една леля се отказа на средата на витата (каква друга да бъде) стълба. А един чичко горе от възторг припяваше протяжна народна песен. Дали пък не е била по текст на Пахлаван Махмуд - поет и борец (в пехливанския смисъл) от XIV век, чийто мавзолей си е в центъра на Хива. Поумувахме по-късно (от кафене с гледка, кафе и wi-fi) с доценти от факултета по математика и информатика на Софийския университет колко значим в узбекското народно съзнание е Ал Хорезми. Теоретик на алгебрата, тръгнал оттук и работил в Багдат през XI век, на когото са кръстени алгоритмите (аз алгоритам, ти алгориташ, той алгорита ...)  А после направихме с магеланците една екскурзия с кола из района. Първата спирка беше потънала в бурени вила на последните хорезмийски ханове от XIX век. По соца може и да са я поддържали за нещо номенклатурно, но сега си зее отворена в разграден двор. После хапнахме божествен пъпеш до лайно на бордюр на гробище. Дадоха ни го за … бих казал за бог да прости, но това, на което попаднахме беше помен … преди смъртта. Няколко мъже си бяха разстлани софра с пилаф и пъпеш на сянка край в гробовете в очакване на смъртта на възрастна жена, близка роднина. Такъв бил обичаят. А бяхме на гробище заради още един древен мавзолей, който ни се полагаше да видим. Следващата спирка беше крепост от кал край кално солено лечебно гьолче. Някакви се къпеха. Една леля ни покани на обяд в юрта, в която имаше ... неразтребена маса с мръсни чинии от предишен обяд. Отказахме любезно. Памук по пътя на коприната. Навсякъде наоколо! Последната атракция бяха камилите на дружбата между Шавкат Мирзийоев и Гурбангули Бердимухамедов и поверените им народи  в нещо като резиденция в реставриран кервансарай  за тюркменски кервани. Също от кал. Обратно в Хива загърбихме туристическите капани и доказахме, че може да се обядва с банички, манти и шашлик в непретенциозна закусвалня / бонбонарница на пъпа на стария град (Ичан-Кала). @Desi75 пробва да докаже, че даже и бутилирана вода може да се пие.

 

Доброволният официален летописец на пътуването всъщност беше @Mary  

Нейната тема съдържа много повече информация за посетените места

 

 

Това, което липсва в нейната тема, е причината аз да се движа със закъснение от един ден да ги застигам в Хива, след като вече бяхме обикаляли заедно надлъж и нашир Каракалпакстран

 

 

Музеят в Нукус!

 

Тръгнали от Нукус към празно море на над 200 км на север, презряхме пълен музей в града заради плакат на соц реализма на главния вход. Какво интересно би могло да има в краеведски градски музей между Каракорум и Къзълкум? Да, ама не бил краеведски. 

 

За късмет, точно в Нукус ме намери на чат брат ми, с когото пътешествията ни имат някакъв състезателен елемент. Знаеше че съм в Узбекистан и ми забрани ми да ходя преди него в Нукус, защото там бил един от най-великите музеи в света. Да, бе. Я да проверя в гугъл! Проверих и ... останах още един ден.

 

Музеят! Игор Савитцки, сам художник, се пренесъл в Нукус през 1960-те и с благословията (или умишленото затваряне на очи) на местния комунистически гаулайтер започнал да гради колекция от руска живопис от 20-те и 30-те години, която е била, ако не – преследвана за унищожение, то – неизлагаема никъде другаде в СССР след директивата на Жданов, че социалистическият реализмът е единственият разрешен стил. Прекършеният порив на следреволюционната свобода на въображението и изкуството! Събирал е картините лично от живите художници или от наследниците им. С радост му ги давали. Някои художници са проследени в развитие. Включително и след като се влели в мейнстрийма на соц реализма. Но много рядко - по блудкав пораженски начин. Други са репресирани. Трети просто са се отказали. Отделно е събрал колекция от узбекистански или работили в Узбекистан художници от 60-те. Отделно музеят има етнографски раздел. Отделно - съвсем скромен - за чуждестранно изкуство - от Египет през Иран до европейски Ренесанс. 

 

Пък аз съм тръгнал по Средна Азия за крепости и гробища от кал и кирпич

 

 

Любимата ми е последната долу вдясно - Старо и ново от Соломон Борисович Никритин, 1935. 

За останалите, който е любопитен и има желание, може да ги потърси на сайта

http://nukus.open-museum.net/author/

 

Всички снимки дотук:

 

Каракалпакстан: https://photos.app.goo.gl/pLvd5XmpsyBHcm7S7

 

Музеят на Савицки: https://photos.app.goo.gl/wiCGDPk1E2ktmHv56

 

Хорезм: https://photos.app.goo.gl/XGRMxxHgfrML9g8q9

[домосед]

Магеланската инвазия по следите на узбекистанското ЮНЕСКО продължи в Бухара

 

 

 

Кацнахме късно вечерта от Угренч. Таксита имаше само две-три чак извън оградата на зоната на летището. Паднахме се на шофьор, който като дете е викал за Пеневата чета (помни Балъков и Стоичков), докато баща му бил играл карти. Знае и Бербатов. Обикновено се знаят не толкова спортисти, колкото Вангелия, също известна като Ванга. Докато се настаним в хотела бяха затворили магазина за бира, а докато се върна с червен хайвер и топено сирене за късна вечеря, другите си бяха легнали.

 

На другия ден обиколихме стария град надлъж и нашир няколко пъти.

В краткия списък с любими се класират:

• Кафене с гледка към медресето на Улуг бег (1417) и отсрещното на Абдулазис хан (1652); 
• Целуващи се лади в тясна уличка;
• 1300 години България и още стотици предизвикващи носталгия значки на пазара;
• Пластмасови щъркели на медресето с четирите минарета (Чор Минор, 1807).

 

В мавзолея на Исмаил Самани (IX в.), най-старата постройка, толкова стара, че била потънала в земята още преди монголското нашествие и затова оцеляла, започнах да се разпореждам като @Mary. Тя разгонва безскрупулно всякакви навлеци, които имат лошия късмет да са попаднали между нея и туристически обект за снимане. Били те туристи или туземци. Е, аз разкарах безцеремонно едни книги за Бухара, всичките на испански, които някакъв подреди върху тухления саркофаг в мавзолея с идеята да ми хванат окото. Струпах ги на сянка в един ъгъл. Сигурно още ги търси!

 

В центъра пощенски картички имаше само при една търговка, която ми поиска петорна първоначална цена спрямо в пощата срещу хотела. Като не знае как да се пазари, загуби пазара. 

 

Правихме селфита по здрач на 49-метровото голямото минаре Калян (1127) и трамбовахме по тъмно с gps навигация по тесни криви улички до препоръчания ни от хазяина ресторант Мелодия. Седнахме на мъжкия етаж - партера. По всички маси имаше само мъжки компании, които поръчваха скара на килограм. Не се шегуват. Нас не ни заглеждаха особено, предполагам, защото по съвпадение бяхме точна бройка чифтове мъже – жени. Нещо нечетно веднага би се набило на очи.

 

После подпитахме хазяина да ни сподели вижданията си за свободите на съпругите. Беше ни завел на обяд (ние го черпихме) с баш пилаф в ресторант The Plov. В квартал с ново жилищно и служебно строителство. Другите клиенти имаха вид да са юпита, прескочили в обедната почивка. А такъв пилаф по къщите се правел само за специални случаи. Вижданията му могат да се обобщят с една фраза като "моето си е мое, чуждото е общо". Как така изобщо можело да си помислим, че жена му ще излиза с него или с приятелки на заведение. Тя трябва да си седи у тях и да готви. Евентуално – на голям празник може и да стъпи в ресторант или сладкарница, но с поне още две поколения придружители – деца и поне един елемент от множеството {майка, леля, свекърва}. Разказа как са го сватосали техните, като им потрябвала снаха да чисти. Първата му изгора получила вето от тях. Тая, която те избрали, му се сторила дебела, но до втората сгляда явно била получила посланието и се била постарала да влезе във форма. А той, самият, бил почнал бизнеса си с капитал от майка (!) си, която търгувала със злато. В Турция. Идентифицира се като таджик по домашен език. Бухара е била (а според справочници – и до днес) исторически доминирана от тази етническа група, преди Сталин да изхитрее с прокарването на републиканските граници по своя угода и усмотрение. 

 

Присъда: понеже е по-разхвърляно и не компактно като старовремски ансамбъл, ми идва като леко разочарование след Хива. Макар и отделните здания (медресета, джамии) да са по-импозантни и по-стари. Има и една наблюдателна площадка на кула, от която се вижда силуетът с минаретата над цитаделата. Ама ие една идея по-ниска и по-встрани от нужното. Защото не била строена за туристи, а дълги години служила за водонапорна. Вдигната още през 1920-те, след като съветската власт се усетила, че с унищожаването на заварените резервоари и водопровод при щурма на Червената армия са обрекли бухарчани на всякакви болести, виреещи в застояла вода.

 

Статусът на султаната Бухара преди революцията не е бил на анексирана колония, а на нещо като дружелюбен васал. Който станал недружелюбен и на болшевиките им било нужно да го превземат с щурм. А емирът избягал в Афганистан. Сеид Алим Хан, същият, който гледал сватба по времето на брадва (първа световна война с допълнителна революция) и в най-голямата криза си построил летен дворец с европейски елементи в архитектурата и ландшафта.

 

100 години по-късно по пътя на коприната вече вместо кервани с камили се движат влакове с 300 км/ч. Испански*!

Вярно – само между Ташкент и Бухара през Самарканд и само веднъж на ден, но … между София и Пловдив не се движат такива. В моето сепаре седяха американец от Минесота и магеланка от Монтана. И полякиня, гадже на американеца, на която обяснихме, че и нас всички ни взимат за поляци, макар и да не ѝ приличаме.

 

 

*А испанците, дето оня ги чакаше да му пазаруват книгите, последно ги бях видял в дървената джамия Боло Хауз (1712) 

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/F1zpSKv6kgafD6FSA

 

По-подробната сводка е тук. Благодаря на @Mary

 

 

[домосед]

Последна ЮНЕСКО сводка от Узбекистан: 2019: Самарканд и Шахрисабз

 

В Самакрканд се навряхме в мавзолея на емир Тимур (1336 - 1405) още първата вечер по залез слънце.



Директно от летището, едва ли не, но след като вече бяхме проверили какво дават в музикалния театър в отговор на бродуейския мюзикъл Котки.

 

 

Спойлер

Спойлер: значело лавина.

 

После на площада Регистан ахкахме и охкахме (wow, англ.) три дни и на изкуствено, и на естествено осветление.

 

 

И попаднахме на най-жилавия шашлик в Средна Азия. А извън сценарий в бакалията намерихме чай, на който пише, че е едновременно зелен, китайски и от Дарджийлинг (район в Индия, прочут с висококачествен черен чай за следобедна консумация) с пейзаж от узбекистанския град Хива.

 

 

Започнахме обиколката от обсерваторията на Улуг бег. В музея се правят съпоставки на европейската, арабската и китайската астрономическа мисъл през Ренесанса и ранното Просвещение. Следваха 13 км пеша по гробища най-различни. От растящия по дължина гроб в мавзолея на старозаветния пророк Данаил с аязмо през бронзовите камили пред не особено популярния музей на свещеното плато Афросияб, където бил най-старият град още от езически времена, до мавзолея на първия президент на Узбекистан Ислам Абдуганиевич Каримов (1938-2016), вдигнат в двора на най-старата джамия в Средна Азия Хазаратъ-Хазър (построена през VIII и препостроена през XIX век по християнския календар). По-нататък има и паметник на същия президент в цял ръст върху колона, който изглежда досущ като класически съветски паметник на Ленин, но със сменена глава.

 

 

Интересно, че съвременните гробища не събудиха никакъв интерес у другите магеланци. Хем еврейското беше единственото без пари.

 

 

А ако бяхме минали по пътеката през мюсюлманското, както предложих, щяхме да влезем и в некропола Шах Зинда на имперския елит от Тимурово време без пари. Ама те - през парадния вход! В  некропола се разхождаше един ходжа, като изваден от книжка с картинки или филм за бяло пустинно слънце, когото всички туристи дискретно или не съвсем снимахме. Като че ли му е за сефте!

 

 

На пазара попаднахме на най-вкусните пред нас опечени на тандур самси (банички с месо).

 

 

А еспресо и Wi-Fi намерих на Ташкентска с гледка към съборната джамия на Тимур Биби Ханъм (1406). Там се опитаха да ни подложат на някаква дребна корупционна схема на рециклиране на билети. Ама, де де! Аз пък с  чиста съвест избомбих баш атракцията - Регистан - на втория следобеден фотосеанс. Минах през една вратичка в оградата, откъм задното медресе. После гледах, че там седи милиционер. Сигурно съм го хванал в пиш пауза. Регистан на следобедно слънце и точно при пускането на лампите по здрач е приказка, родееща се с Червения площад. Или - Старе место. Или Големия пазар в Брюксел. На връщане към хотела попаднахме на веселяк таксиджия евреин, а на една пряка открихме най-крехкия шашлик в Узбекистан.

 

 

Следващият ден без заделен за последното ЮНЕСКО в района - Шахрисабз. Попаднхаме на сватби. Няколко. Младоженците се изчакваха да се снимат с останките от Белия сарай на Тимур. А също и съвременни магеланци. Тук властите градина от град направили. Ама прекомерно голяма. Разчистили са няколко хектара централна градска част между сарая и джамиите за триумфален парк с паметник на емира в средата. Не съм убеден, че тази стерилност е начинът да се подчертае наследството и направи по привлекателно за местни сватбари и чуждестранни туристи.

 

 

Пътувахме с кола с цанен шофьор. На предела на прохода пазарувахме сирене на барабонки. И билка безсмъртник.

 

 

Самсите в тоя град не отговарят на стандартите ни. И волгите са най-обикновени.  Вечерта пак излязохме на Регистан. Един младеж, абитуриент, узбек по националност, ме хвана снощи на раздумка (small talk, англ.). Коя книга се похвали, че е прочел наскоро и много харесал? 12 правила за живота: противоотрова на хауса от Джордан Питърсън. Добре, бе!

 

 

Другите се изнизаха към летището още преди съмване. Аз имах още цял ден разходки. Избрах колониалните квартали на стария град. Чувам руски на улицата! От бели младежи. Дореволюционните къщи си се седят, много от тях – реставрирани, други – прилично поддържани. Някаква остатъчна космополитност, макар и гаснеща във вида си от европейската експанзия все още се усеща. Корейци, арменци, католици, православни демонстрират присъствие, включително с храмове. От по-малката руска църква ме напътиха да побързам към по-голямата, че точно днес се празнувало пристигането на гастролираща из Средна Азия чудотворна икона. Видях я. Кварталът от Университета към вече проучения по-стар град с правителствените сгради от съветската епоха и тимуридските медресета и мавзолеи е потънал в зеленина.

 

 

Понеже в друга катедра се разви дискусия какво визираме като "азиатщина", давам за пример самаркандския зоокът, намиращ се в един от тези, проектирано по европейски маниер паркове с окосени тревни площи, дълбока сянка, паметници на поети и бликащи високи струи фонтани.  Билет 1 лев, деца - 60 стинки. До днес си мислех, че зоопаркът с най-строг каторжен режим е бетонният концлагер за тигри в Харбин. Ама тоя го бие. В кафези като за дребни гъски са вкарали вълци, лъвове, мечки. И като застане пред тях посетител, идва един и ги ръга с винкел през шубера за храна, та да си поместят гъза. Отделно са вързали мутирали телета и кочове с по два чифта рога.

 

 

Надвечер в квартала с най-добрия шашлик в Узбекистан попаднах в ситуация, в  която дочута думата долбоёб. Камион с брашно беше затънал с едно колело в дълбока яма в асфалта, а подвижен кран много ловко изманеврира по тесните улици в равнината по осите  X и Y и препятствията от кабели и клони по оста Z.

 

 

До избрания хотел в Ташкент се придвижих с Boing 757-200 и Жигули ВАЗ-21011. И пих една бира, на която пише Жигули.

 

Всички снимки

 

Самарканд: https://photos.app.goo.gl/rsHUaj7rgUpQc83c6

 

Шахрисабс: https://photos.app.goo.gl/oa819JALa2uk5sVL8

 

Ташкент: https://photos.app.goo.gl/CwSZphUQT7G2bvWu7

 

За да проверя колко магеланци не са заспали преди финала на поста, го завършвам с куиз

 

Хава йоларъ куиз

 

Задача от раздел математическа лингвистика. Изискват се затворени книги и затворен интернет.

Ако е дадено, че

• Turkish Airlines = Türk Hava Yolları (турски)
• Uzbekistan Airways = Oʻzbekiston Havo Yoʻllari (узбекски)
• изход = çıkış (турски) = сhiqish (узбекски)
• самолет = uçak (турски),

То как е на узбекски "изход към самолета" (gate, англ.)

 

[домосед]

На 25.02.2020 г. в 14:18, домосед каза:

То как е на узбекски "изход към самолета" (gate, англ.)

Отговора на куиза го има в албума със снимките

 

 

Разходка от 2 часа през съветския център на съветската републиканска столица Ташкент ми излезе около US$50: Хотел, таксита, метро. Бирата от магазина обаче е изгодна за 5 пари. Особено на база сравнение с кафе на летището 37 пари. Нарочно не проявих интерес към медресета и мавзолеи от Тимурово и по-старо време. Не, че няма, ама - аман! Също - джамии и пазари. Нека първо ги прегледат делегатите на ЮНЕСКО. Ще се съобразим с препоръката им. Видях няколко внушителни съветски и постсъветски сгради (но не и президентския дворец, който е отцепен барабар с цялата администрация в кампус колкото половин град), една вила на княз от династията Романови от 1889 и един паметник на узбекския Тодор Живков, умрял на поста в епохата на пищните погребения. Бил много нежна душа. И поетична. Започнал от журналист, преди да тръгне да се качва по партийната стълбичк - обясни на руски екскурзоводка с южносибирски черти на лицето на туристи с южносибирски черти на лицата. С одобрителна интонация. Същата, използвана и при обяснението, че на това място в царско време е имало православен храм. Личен за Романовия княз във вилата, на когото били викали или Искендер, или Искендерович. Нещо такова. Оцелелите църкви според плана на града, който имах, се намират отвъд хотел Узбекистан и двореца на форумите на площад Тимур. Тоя ли площад е бил Ленин. Трябва да се провери. След единствения скоростен влак в Средна Азия днес се возих и на единственото метро. С жетон за 35 ст. Съветско е. И станциите поне половината са написани на узбекска кирилица, колкото и узбекската латиница да е по-официална. А към колкото по-голям град вървиш, толкова повече руски чуваш и виждаш. Тук го няма усещането от окръжния град Самарканд, че страната е изгубена за Русия колония с останало на доизживяване колониално малцинство. Каквото се беше събрало вчера около алексиевската църква за чудотворната икона в Самарканд. И от летището най-много полети, ми се стори, че има за Русия. А не за Турция или Китай. 

 

 

 

[домосед]

Дотук средноазиатското ЮНЕСКО-пътешествие върви логично. От средновековните през съветските до постсъветския град. Макар и постсъветският Нур-Султан да има още доста да чака да се включи с нещо в списъка. Строен на зелено (целина, рус.) по вкуса на първия президент (и последен първи секретар) на Казахстан, на когото е кръстен. Но не от един единствен архитект, както например в Бразилия, където арх. Оскар Нимайер е влязъл директно в списъка на ЮНЕСКО с целия централен столичен ансамбъл (който тепърва трябва да включвам в програмата си). Което е добре за избягване на пейзажната скука. Макар и някои (меко казано) от отделните акценти в пейзажа да са неприкрит поклон към някаква, оценена вече от ЮНЕСКО архитектурна школа и културна епоха у Големите братя. Старият Голям брат Русия, се внушава според мен съзнателно с архитектурни изразни средства, вече е под конкуренция поне на няколко нови, сред които - Турция, САЩ, Китай и Дубай. Освен ханска шатра и бял дом има и голям (большой, рус.) театър, и Александровска (Нурсултановска по-точно) колона, и египетска пирамида, и римска триумфална арка, и сталински ар деко небостъргач. Има и дърво на живот, където ритуалът е да положиш дланта си в отпечатъка от дланта на Истинския Нурсултан! Концертната зала на арх. Манфреди Николети напомня на прибрала крила в майчина прегръдка птица (без глава). Реверанс към Абу-Даби се прави със строящия се в момента най-висок небостъргач, а за допълнителна туристическа атракция и същевременно – мол – служи така нареченият Експо център. Страната (или поне този космополитен модерен град, който вероятно няма нищо общо с нищо друго в страната)  не оставя впечатление на колония със затихващи връзки с метрополията. Напротив - връзките се поддържат (най-малкото е, че повечето хора наоколо, независимо от раса и етнос си говорят на руски), но самочувствието е на богата нация с тежка дума. Джамиите обаче ми седят нелепо. Не съм сигурен доколко изобщо е намерил добра почва ислямът сред точно тоя народ с ескимоски черти  на лицето. Не видях тълпи да се молят. В по-малката огромна джамия мярнах двама души да влизат и то - с вид на експатриати. А в по-голямата огромна джамия - нито един. Тълпите са в моловете и  на опашките за дини (а в Узбекистан дините се редяха на опашки за клиенти!) на кооперативния пазар, а в  парковете бъка от майки с деца в колички (или велосипеди или скейтове за по-отрасналите). Приятелки седят по заведения без мъже. Освен джамиите (всичките - златокуполни и златоминаретни) пусти са и пространствата около Белия дом. Но за разлика от други регионални столици - са достъпни за пешеходци с фотоапарат. Които да споделят гледките с патрулите. А оттам излизат едни от най-добрите перспективи към капризите на Хана. Увековечен в бронз в пиедестала на Колоната срещу Пирамидата до Калдероподобния факултет. Една правителствена сграда, ми се стори забавно разположена,  под зоркото око на по-високия хотел Москва, до не по-ниския Бейджин сарай.

 

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/PM4ztet8Li2FJVYF6

Редактирано 27 февруари, 2020 от домосед
Добавен линк към снимки