ЮНЕСКО

[iaia_mama]

преди 4 часа, Diana Doncheva каза:

Няколко кадъра от Кападокия, в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1985 г.

 

 

Мдааа... и аз май имам някъде из снимките си последната ти - само в Кападокия Св. Георги е заспал на коня, а помощникът му носи цайси - другаде не може да се види таквоЗ нЯщо 🙂 
Шегичка  🙂

[zon]

Maison Guiette, Antwerpen (архитект Le Corbusier)

 

Fondation Le Corbusier - Home - MAISON GUIETTE Le Corbusier’s Antwerp ‘machine for living in’ 26 septembre 2015 - 10 janvier 2016

 

Maison Guiette - Wikipedia

 

Maison Guiette, също наричана Les Peupliers или Huis Guiette, е белгийска сграда, проектирана през 1926 г. от френския архитект Льо Корбюзие. Сградата е построена като студио и резиденция за художника от Антверпен Рене Гиет. Самият Гиет винаги е наричал къщата си Les Peupliers (тополи).

Къщата от 1927 г., намираща се на улица Populierenlaan в Антверпен, е единствената запазена сграда на Льо Корбюзие в Белгия. През 1958 г. той проектира павилиона на Philips за световното изложение Expo 58 в Брюксел заедно с Янис Ксенакис, но той е съборен след изложбата.

Строителството на къщата на Guiette е наблюдавано от архитект Пол Смекенс от 1926 до 1927 г.[1]

През 1983 г. сградата влиза във владение на модния дизайнер Ан Демеулемейстър.[2]

Maison Guiette е реставриран от 1987 до 1988 г. след период когато е била празна, под ръководството на белгийския архитект Жорж Бейнс, който завърши разширението на обема пет години по-късно през 1993 г.

Сградата е призната за паметник на недвижимото наследство на 24 април 1978 г., което е публикувано в Белгийския официален вестник на 14 юни 1978 г.[3]

Комисията за световно наследство на ЮНЕСКО на 17 юли 2016 г. на своята 40-та сесия в Истанбул също добави този имот към Списъка на световното културно наследство на 17 юли 2016 г. като част от по-широка мултинационална регистрация на структури от Льо Корбюзие, Архитектурно произведение на Льо Корбюзие .[2]

 

Huis Guiette, enige gebouw van architect Le Corbusier in België, wordt opnieuw gerestaureerd | VRT NWS: nieuws

 

Huis Guiette, единствената сграда на архитект Льо Корбюзие в Белгия, се реставрира отново

 

Huis Guiette в Антверпен получава ново преобразяване с подкрепата на фламандското правителство. Частната резиденция е проектирана от световноизвестния архитект Льо Корбюзие и от няколко години е призната за обект на ЮНЕСКО за световно наследство.

Кристиен Бонер

сряда, 14 април 2021 12:55

 

Фламандският министър на недвижимото наследство Матиас Диепендале (N-VA) награди с премия за наследство от малко под 95 000 евро за първата фаза на реставрацията на Huis Guiette в Антверпен. Тази сграда в Антверпен, известна още като "Les peupliers", защото се намира на Populierenlaan, е защитена като обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 2016 г.

 

В първа фаза ще бъдат реновирани или ремонтирани покривът, покривната тераса и балконът откъм улицата, както и част от дограмата и фасадите, които се свързват с терасата на покрива. „Повечето елементи, които се разглеждат в тази фаза, вече не са оригинални“, казва министър Дипендале. „Следователно тази реставрация е отлична възможност да накараме Huis Guiette да изглежда малко по-подобно на Льо Корбюзие. По-късно ще бъде завършена останалата дограма и фасади и накрая интериорът.

Реставрационният файл е изготвен от архитект Люк Делеу и според министър Дипендаеле всички работи се извършват в тясно сътрудничество с Фондация Льо Корбюзие в Париж.

 

Елегантната бяла Huis Guiette датира от 1926-1927 г. и е построена от Льо Корбюзие като дом и ателие за художника от Антверпен Рене Гиет. Интериорният дизайн също е замислен от Льо Корбюзие. От 1978 г. е защитен паметник. В края на 80-те години е реставриран; сега това отново е необходимо. В продължение на повече от 30 години Huis Guiette беше дом на Ann De Meulemeester, преди моден дизайнер, а сега дизайнер на прибори за хранене и осветление, наред с други неща. Сега синът й живее там.

 

През 2016 г. частната къща Huis Guiette, заедно с 16 други реализации на швейцарско-френския архитект Льо Корбюзие, беше призната от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Сградата е първата му задание в чужбина през 1926-1927 г. Тя е и единствената на Льо Корбюзие, която е останала у нас. Например, архитектът проектира и известния (временен) павилион на Philips за Expo 58, с островърхи покриви.

 

Льо Корбюзие обнови международната архитектура с необичаен дизайн като жилищната сграда Cité Radieuse в Марсилия (и другаде във Франция) или параклиса Notre-Dame-du-Haut в Ronchamp. Той също така проектира няколко сгради за Чандигарх, Индия.

 

Къщата Guiette не винаги е била боядисана в бяло, а покрита с плочи. Изглед от архива на VRT: "Обществена художествена собственост във Фландрия" през 1970 г., с улични коментари от местни жители:

 

---

31 януари 2021

Докато снимахме къщата от отсрещният тротоар на улицата, към нас се приближи един мъж с бира в ръка и ни помоли дали може да ни попита нещо: "Аз живея недалече оттук и виждам често да я снимат тази къща различни хора. Защо я снимат?"

Съвсем сериозен беше и изглежда, че наистина не знаеше каква е тази къща. Обяснихме му, че е заради стила и архитекта, проектирал къщата. Той ни благодари. 

 

След това снимахме къщата от към страни и отзад. После отидохме да я снимаме отблизо на тротоара близо до входната врата.

И младият мъж, който изглежда живееше там ни изчака на прага вътре за да снимаме балкона му, и ни се усмихваше даже. Жена му с децата го чакаше навън на няколко метра. Благодорихме му и той каза за нищо и пак се усмихна.

 

След това проверих в интернет кой е собственик на къщата и това е белгийска дизайнерка, а младият мъж е синйт ѝ, който също е дизайнер. 

 

Интересна подробност е, че аз живея на улица със същото име, но не в Антверпен. 

 

 

[zon]

Hôtel Solovay

Нямам снимки от интериора, защото снимките са забранени вътре (снимката е от брошурата на музея). Музеят работи само четвъртък и събота, като предварителната резервация/закупуване на билетите онлайн е задължителна. Бройките за съответния час и ден са силно ограничени. Ние дебнахме за билети няколко месеца. Обявяват на уебсайта например през ноември, че от 2 февруари ще продават билети за месеците март, април ... до лятото и на втори февруари, всички билети се оказват изкупени. Може би и защото неотдавна бяха отворили къщата като музей. Преди това имаше един път в годината по някой уикенд гайдид турс включени в програмата за паметници на артнуво, пак с ограничени бройки и космически цени. Има и сайт за посещение на артнуво сгради музеи, който предлага и комбинирани билети за няколко обекта, които важат за няколко месеца с право на един вход за обект, и който си купи такъв вид билети, трябва веднага да резервира час и ден за Соловей, защото местата са ограничени и работят само два дни в седмицата. 
Вътре къщата е много красива, с невероятни елементи, материали и дизайн. Стълбите са централното разположени, водещи към първият етаж (Bel étage), който е отворен и образува едно общо пространство с много светлина. На него са разположени от двете страни на стълбището различни салони, като всекидневна, билярдна зала, трарезария, музикална стая. Стъклените врати с дървена рамка, могат да се разгъват и да разделят на отделни помещения простравнството в зависимост от нуждите. Хотел Соловей е първата е била първата къща в Белгия с електирическо осветление. В къщата има 182 елктрически крушки.

 

https://hotelsolvay.be/en/

 

През 1894 г. Арманд Соловей, син на известния индустриалец Ърнест Соловей, възлага на архитекта Виктор Орта да проектира семейния му дом.

Хорта е революционен архитект. В желанието си да се откъсне от архитектурните традиции, той използва желязо за конструкцията на къщата.

Неговият бюджет за този проект беше практически неограничен. Завършването на работата отне повече от 8 години.

Хорта проектира всичко, от плана до избора на мрамор и от мебелите до подовите настилки.
В този нов архитектурен език, извивки, арабески и растителни мотиви бяха използвани за предадат на жизнеността на растенията, докато желязото беше избрано да осигури основните елементи на структурата.

През 1958 г. белгийските модни дизайнери Луис и Берте Уитамер-Де Кампс закупуват хотел Solovay, за да поместят своите ателиета за висша мода, като по този начин го спасяват от неизбежно събаряне.

Днес този класически шедьовър в стил Арт Нуво все още принадлежи на семейство Уитамер и служи като музей. 
 

[домосед]

На 9.02.2022 г. в 0:41, zon каза:

Maison Guiette, също наричана Les Peupliers или Huis Guiette, е белгийска сграда, проектирана през 1926 г. от френския архитект Льо Корбюзие. Сградата е построена като студио и резиденция за художника от Антверпен Рене Гиет. Самият Гиет винаги е наричал къщата си Les Peupliers (тополи).

Льо Корбюзие е противоречив архитект. Ако беше останало на него, центърът на Париж, щеше да изглежда така. При това - не като реконструкция след бомбардировки, ами съвсем съзнателно премахване на наследството от вековете.

 

 

От друга страна, архитектурният му манифест е имал огромно влияние за навлизането на модерността (неограничена до стила модернизъм) в битовия и културен мейнстрийм през XX век.

 

А сред това което е оставил след себе си като реализираните проекти има и шедьоври. Къщата в Антверпен не ми е сред любимите, но тези са: 

 

(снимка личен архив)

 

(снимка личен архив)

 

(снимка wikipedia)

 

преди 3 часа, zon каза:

архитекта Виктор Орта

Срещу Виктор Орта нямам забележки 😉

Ар нуво и Ар деко са като ин и ян сред стиловете. Макар и да са отместени във времето с няколко десетки години, като културно наследство едното не е самодостатъчно без другото.

 

Да припомним, че и Льо Корбюзие и Виктор Орта са били почитани на банкнотите на родните си страни

 

   

 

 

 

 

[zon]

преди 8 минути , домосед каза:

Къщата в Антверпен не ми е сред любимите

Тя не и в оригиналният си вид, доста е видоизменена от предишните собственици. Тези след Guiette. 

 

@домосед на тази къща кой е архитектът? 

[домосед]

преди 22 минути , zon каза:

@домосед на тази къща кой е архитектът? 

Нямам идея 🤔

Тази къща, ако те видя да я снимаш, и аз бих пресякъл улицата да те питам защо 🙂

[zon]

преди 11 минути , домосед каза:

Нямам идея 🤔

Тази къща, ако те видя да я снимаш, и аз бих пресякъл улицата да те питам защо 🙂

Victor Horta, Twaalfkameren, Gent след дипломирането му като архитект дебютна поръчка за къща.

 

В този блог има много подробно описание на къщата и историята Twaalfkameren in Gent: Hoe Victor Horta de eerste stappen zette in de architectuur | La vie amoureuse de Catherine B (catherineboone.blogspot.com) 

[master_of_germs]

Повече от двайсет години не бях посещавал Испания. Всъщност, според мнозина, изобщо не бях посещавал Испания, щото Каталония не е баш-баш Испания и един месец на летен студентски стаж в болницата в ЙЕйда (Lleida на каталан, Лерида на кастеяно) не знам доколко се брои. Все чаках да я отвоюват пустата независимост каталонците, та да запиша нова държава - Испания, ама на! 😄  И тъй си е стоеше непосетена друга испанска провинция, нито пък столицата Мадрид. Оказа се, че ненапразно съм изчаквал, понеже през лятото на 2021 г. ЮНЕСКО допълни списъка си с обект от Мадрид: Paseo del Prado and Buen Retiro, a landscape of Arts and Sciences.

 

Имахме един почти пълен съботен ден в Мадрид; кацнахме преди обед и отпътувахме рано в неделя сутрин, още по тъмно за Тенерифе. Бяхме планирали да завършим разходката си из града с юнесковската част. Фонтана на Кибела (Cibeles) да обиколим целия парк на хубавата почивка (Buen retiro) и да сме пред музея Прадо малко преди да почнат да пускат безплатно два часа преди затваряне, демек от 18 до 20 ч. С последното ударихме на камък, понеже се оказа,че и за безплатния вход пак се "продават" ограничен брой билети за ден и те се разграбват още преди обяд. Та, ако някой иска да се възползва, добре е да е още рано сутрин пред касите, да се сдобие с безценните пропуски. Ние, очевидно нямаше как да сме там толкова рано заради полета ни от София.

 

Фонтанът и двореца Сибелес

 

 

 

Температурата беше 17-18 градуса и ние се пържехме в дебелите си дрехи, щото нали на Тенерифе имаше снежни бури и се бяхме приготвили као за субполярни условия. А мадриленьосите бяха плъзнали из парка Ретиро. Но и не само местните; имаше и пришълци 😉 и ей тоя образ търсеше да ги ловува. 😄 

 

Езерото в парка и до него - конната статуя на крал Алфонсо XII.

Доста хора бяха влезли да гребат с лодки, други чакаха да се качат на едно соларно катамаранче, с което да направят една обиколка в езерото. Не погледнахме за какви пари.

 

 

 

 

Паметникът на генерал Мартинес Кампос

 

Дворецът Веласкес, вътре има на показ някакво модерно изкуство, което от пръв поглед не ни хареса и пропуснахме.

 

Кристалният дворец - вътре пак има модерно изкуство, ама са най-различни шантави дървении. Изглеждаше интересно, но се виеше огромна опашка с проверки и минаване през скенери, а през стъклените стени успявахме да видим това-онова. Как да влизаме вътре, когато навън е пролет насред зимата?

 

 

Градините Сесилио Родригес и Ереро де Паласиос

 

 

 

 

 

Някак не на място в цялото оживление седеше омърлушеният Кърмит...

 

Подминал съм явно без да снимам с телефона алеите със статуи, защото бързахме да се наредим за опашката за музея... Бързах и за пиш-пауза в тоалетна също така 😄 

 

Разочаровах се, че не можахме да влезем в Музея Прадо и не съм го снимал, нито фонтана на Нептун, който е отпред... А то всъщност вече се и стъмни, а нощните снимки хич не ми стават добри.

Снимал съм обаче църквата Сан Херонимо ел реал, точно зад музея, като не съм сигурен дали тя също се включва в ансамбъла от юнесковски сгради.

 

 

Приседнахме вътре, за да мога през току-що инсталираното си приложение "the fork" да си потърся място за вечеря и си намерихме недалеч венецуелски ресторант в happy hour с 30% отстъпка за резервация през приложението. Бинго! Приходи ни се  в Южна Америка да гледаме тамошните обекти на ЮНЕСКО, но кулинарните излияния няма да са в тази тема 🙂 

 

 

 

[master_of_germs]

За мой срам, едва сега се хванах да чета темата цялостно. Хич не съм знаел, че идеята е в темата "да си мерим ЮНЕСКО-тата'" 😄 

Ма, кат сте рекли така преди години още 😉 ...

Специални благодарности на @cck за приложението World Heritage UNESCO Sites.

Истината е, че аз все се омотвах, как да ги броя, понеже има много обекти, кито са съставени от множество подобекти, пръснати из един регион или из цяла страна; има и такива, които са трансгранични, както и прословутите вековни букови гори в Европа, които вече са с цели 18 държави вписани в ЮНЕСКО. 😄  Е, няма как да обходи човек всяка една горичка, нали?! Ама там частично посетените обекти ги дава с жълто, а цялостно посетените - със зелено. Ама пак си ги брои приложението.

Също се чудя, ако даден обект съм го виждал само отвън, да го броя ли? Тука май си опира до вътрешно усещане. Някак си не мога да си пиша "Тайната вечеря", ако съм видял само църквата отвън. Ама една ботаническа градина, ако съм я гледал през оградата, си я броя 😄 

 

Стига съм разтягал локуми. За да не е спам тоя пост, използвам го да се похваля, че още в края на миналата година съм достигнал, че и надминал сто посетени обекта. Аз го и предполагах, де, но сега вече официално, след последното ми пътуване посетените ми обекти от списъка на ЮНЕСКО за световното наследство, са 105.

 

Което е дребна цифра, в сравнение с титаните в темата, но гледам, ако не наваксвам, поне да не изоставам с много. 😄 

За 2021 г новопосетените обекти са ми само 10, но записвам и още няколко служебни точки, от посетени по-рано обекти, които ЮНЕСКО добави в списъка чак през 2021 г.

За 2022 г. имам надежди да посетя повечко, още повече вече записах 4 нови, а миналата година трябваше да чакам чак до края на април, за да открия резултата 🙂 

[cck]

преди 1 час, master_of_germs каза:

За 2021 г новопосетените обекти са ми само 10, но записвам и още няколко служебни точки, от посетени по-рано обекти, които ЮНЕСКО добави в списъка чак през 2021 г.

А снимки? 🙂

 

Радвам се, че си напреднал по този списък!

Аз имах трудна година и успях също десетина нови за мен обекта да видя между тях Антверп (снимки и разказ след @домосед не мисля, че трябва да показвам), Грац, Вюрцбург, Дармщат и още неща, предимно из Германия.

 

Ето от Вюрцбург:

 

 

 

[master_of_germs]

преди 4 часа, cck каза:

А снимки? 🙂

 

Радвам се, че си напреднал по този списък!

Аз имах трудна година и успях също десетина нови за мен обекта да видя между тях Антверп (снимки и разказ след @домосед не мисля, че трябва да показвам),

 

Точно Антверп се чудя, как да си го интерпретирам... 

Влизал съм в Плантен-Моретус преди години, но в крайна сметка посетих само тоалетната. Оказа се, че нещо имаше разминаване между работното време, което намерих в интернет, и реалното такова. Появих се може би половин час преди музеят да затвори и не поискаха да ми продадат билет, но се смилиха пред молбата ми за пиш-пауза насред дъждовния мартенски Антверпен. Пътьом към тоалетната вероятно съм видял някой експонат... Да си го броя ли посетен? 😄 

 

На 12.02.2022 г. в 0:02, master_of_germs каза:

Оказа се, че ненапразно съм изчаквал, понеже през лятото на 2021 г. ЮНЕСКО допълни списъка си с обект от Мадрид: Paseo del Prado and Buen Retiro, a landscape of Arts and Sciences.

Имахме един почти пълен съботен ден в Мадрид; кацнахме преди обед и отпътувахме рано в неделя сутрин, още по тъмно за Тенерифе.

Прибирането от остров Тенерифе към София включваше и седем часа престой на мадридското летище между двата райънеърски полета, които пък си бяха и навреме. А в Мадрид времето си беше все тъй топло и приятно, както и на отиване. Ми, няма как да киснем толкова време на летището, а пак в Мадрид не ми се ходеше.

Хванахме автобус 824 към АлкалА де Енарес (Alcalá de Henares), чийто исторически център е обект на ЮНЕСКО. Като син на литераторка не можех да пропусна града на Сервантес, макар да беше понеделник и да знаех, че музеят на Сервантес в родната му къща (иначе с безплатен вход) ще е затворен. То тя и къщата е малко спорно, доколко е точно родната му, а и не е в автентичен вид, понеже е достроявана, за да е подходяща за музей. 

Но все пак може да се приседне между Дон Кихоте (не знам защо у нас пропускаме финалното Е, което не е нямо) и Санчо Панса на пейката отпред. 🙂 

 

 

 

 

 

 

АлкалА е име на доста селища в Испания, и както всичко, почващо с Ал- първата асоциация е с арабския и мавърското господство. Та Ал-кала значи крепост/цитадела и стените на тая цитадела са донякъде запазени и до днес, ЕнАрес е реката, която минава покрай града. Затова и АлкалА де ЕнАрес, че да се различава от останалите  алкални селища из страната (на Тенерифе също имаше една АлкалА)... Как пък не си донесох от лабораторията един рН-метър да измеря, колко точно е алкалнa градската среда 😄 .

Още със слизането от зеления автобус на ALSA на автобусната спирка на via Complutense се почувствахме като у дома, съзирайки кирилица на пейката 😮 

 

Очаквах да видя града на Cervantes, надявах се да изпия някоя cerveza, но всъщност, това, с което най-много ще запомня АлкалА, са щъркелите. Още е началото на февруари, а те са там... На всеки покрив, на всяко дърво... По няколко гнезда... По много гнезда. И постоянното трякане на клюнове, а те тракат здраво. 

Извод - движете се на припълзявания и прибежки и носете шапка, защото не точно камъните падат от небето 😄 

 

 

 

 

 

Магистралната катедрала също я нацелихме в някакво сиестено време и затворена, а и площадът пред нея се ремонтираше. Катедралата носи името на Св. Юстус и Пастор, по-известни като "децата светии"  (лос сантос ниньос). Юстус и Пастор са били две братчета-мъченици, убити в тогавашния римски град Комплутум по време на Диоклециановите гонения. Руините на Комплутум са на около 3 км, но нямаме време за тях, а и от това, което разгледах в интернет, не ми се сториха особено впечатляващи. 

 

 

(Добре, де, не баш, ама с малко дегизировка няма ли да станат на Гандалф, Фродо и Сам?)

 

А, де, Катедралата затворена, къщата на Сервантес затворена. С вятърни мелници ли щяхме да се борим в тоя град!?

 

Тръгнахме по "главната" calle mayor. Нагледахме се на колони, балкони и... дракони.

 

 

 

А тия находчиво са си кръстили кръчмето "Комшията на Сервантес" 😉 Географски - напълно вярно; времево - какво са едни 400 години. 😄 

 

Това скрито площадче, беше площадът на ирландците. Имаше кръчми, да!...

 

Целият исторически център, и особено Plaza Cervantes са сбирщайн от архитектурни стилове - мудехар, андалуски, класически и т.н., но въпреки това създава един доста хомогенен вид. Даже и със странните преплетени дървета, сега без никаква зеленина.

 

 

 

 

 

 

И полека стигаме до университета на Алкала, известен още като Университет Комплутенсе. Голяма част от сградния му фонд e всъщност бивш средновековен манастир. Има тур за 6 евро на човек, с който може да се разгледа и отвътре, на нас ни стигаше да го видим отвън и да се разходим във вътрешните дворове.

Легендарно място и основен двигател на културата в златния век на Испания, като донякъде е засенчван само от университета в Саламанка.

В този университет на ежегодна церемония кралят и кралицата на Испания връчват наградата "Сервантес" за цялостен принос в испаноезичната литература, а това си е със значението на Нобел за литература за испаноезичния свят. Е, цифровото изражение е по-скромно, но въпреки това е 6-цифрена сума в евро.

 

 

 

 

 

 

 

Основният виновник за превръщането на съществуващия студиум генерале в същински университет през 1499 г., е този: Кaрдинал Сиснерос (Cisneros)

 

Още разни места, които подминаваме само с по снимка

 

 

Защото съм зверски гладен, а ни предстои късен полет. Проклинам се, че не седнахме в някое от заведенията покрай катедралата, където беше чувствително по-евтино и предлагаха разни обедни менюта на нормални цени. А тука заведенията затварят за сиеста, Тъкмо да се намърдаме в едно мексиканско, и оттам ни изгониха. Добре че до него имаше закусвалня-сладкарница, където си напълнихме една кесийка с всякаквовкусови емпанади промо 3 на цената на 2; същото важеше и за сладките работи, а навсякъде в нета пишеше, в АлкалА задължително да се пробват сладки нещица. Тука вметвам, че за цялото пътуване чуроси с шоколад не сме лапали... Нито както @Lindt и @Gentleman Basta спекулираха, че се казвали в женски род 😛 

 

Не мога да кажа, че беше някакъв страхотен гастро-експириънс, ама не останахме гладни, а ни останаха емпанади и по време на полета да си дозапълвам ъгълчетата 🙂 

Можеше и по-зле да е. На една пряка от нас бяхме намерили в гугъл мапс култовото E***o gastro experience, ама и то беше затворено в понеделник 😄 

 

И то си стана време да отвори в 16:30 ч след сиестата единственият обект, в който решихме да влезем, макар да не е юнесковски и да не е в историческия център на Алкала, а на 5 минути пеш. 

 

ДворцЧЕТО Ларедо (Palaceto Laredo).

 

 

 

Нямате време и пари да отидете до Гранада, Валенсия, Кордоба, Толедо?...

Ама няма проблеми - само за едно евро, даже не входна такса, а дерение може да видите по малко от всичко под един покрив.

Миниатюрен миш-маш от стилове, който доставя небивал кеф, понеже във втората половина на 19-ти век е било модерно да омешваш и да отдаваш почит към миналото по такъв странен начин. Странен, ама красив. Искаш асулехоси - слагаме; искаш да ти замирише на Ориент - че как не, Искаш миниатюрно копие на театрална зала със стенописи с крале и кралици и таван като небосвод - имаш го. А едното евро го оставяш за текущата реставрация, че към момента са отворени готови само няколко зали на първия етаж и две стаички на втория. А, да не забравя - има и изложение на томове на многоезична Библия.

 

То всичко това добре, ама е... ЗАТВОРЕНО! 

А не трябва да е... поне според интернет. 

До вратата има една бележка върху една кубична кутийка, с оскъдните си познания по кастеяно решаваме, че пише "натисни звънеца". И натискаме. И нищо. И пак натискаме. И никой не отваря. Бух ма'а му!

 

Това стана по-е***о и от гастро експириънса.

В тоз момент идва още една посетителка, испаноговоряща. Пита ни, дали е отворено; казваме й, че сме натиснали звънеца, а тя се усмихва, защото всъщност пишело:

"Повдигни (капачето и) звънни!" 😄 

 

И тогава чуваме стъпки, дрънчене на ключове, пазачът отключва, даваме си лептата от едно евро в тенекиена кутийка и разглеждаме спокойни 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Спазваме си тайминга да сме на автобусната спирка точно две минути преди да дойде автобус 824 за летището. Пътува около 40-50 минути в зависимост от трафика, цената е 3,60 евро в посока, в делнични дни автобусите са на интервал от 40 минути.

 

 

[master_of_germs]

След серията Домоседски сводки от Канарите, аз нямам намерение да добавям нещо особено като описание.

Но понеже, за разлика от @домосед ние видяхме Тейде в едно доста рядко състояние, а именно покрит със сняг, мисля да добавя малко снимки и тук. В рамките на 6 дни имахме възможност да снимаме Тейде с много сняг и накрая с много по-малко сняг. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разбира се, че записахме и обекта Сан Кристобал де ла Лагуна (Св. Христофор от езерото, демек... Нито свети Христофор видяхме, още по-малко пък езеро в тоя град😄

 

За сметка на това, макар и маскирани, младежите бяха наизлязли из центъра, червеното вино се лееше из кръчмите, та даже манекените по магазините за дрехи се бяха направили на животни 😄 

 

 

 

 

 

 

 

Канарските острови са безмитна зона. Бензинът е евтин, някои други стоки също. Направих грешката да изпратя тая снимка у дома по месинджъра, нa което получих отговор: "Изкупувай най-горния ред!" 😄 ... Добре де, само разфасовките под 100 мл, че да минат в ръчен багаж. От Канарите излетяхме без проблем, но после в Мадрид на секюритито ме подложиха на доста щателно претърсване 😄 

[домосед]

ЮНЕСКО-то на испанския град Елче са тези палмички.

 

 

Тук възниква сложен магелано-философски казус

 

@домосед ли дължи бакшиш на @Childish, че му ги е подсказала, или @Childish - на @домосед, че ѝ се е вързал?

 

Хубавото в случая е, че и минимален бакшиш би покрил пътните разходи. Разстоянието до голямо международно летище е €1.55 с градски транспорт.

 

Официалната версия палмичките да са попаднали в списъка на световно културно (а не природно!) наследство, е, че това било изкуствен палмов оазис още от епохата на Кордовския халифат. В наше време предсатвляват гръбнак на просторена мрежа градски паркове - частни и държавни. За да излезе обаче някакъв що-годе приличен фотографски репортаж, огромна заслуга имат растителни, животински, скулптурни и архитектурни видове, появили се векове след паданато на халифата.

 

 

Куиз: да се открият представители от Южна Африка и Втория (Германски) райх.

 

https://photos.app.goo.gl/SXHhvNnJyH6wGUgE7

 

 

 

[zon]

Гласувам за това,че @домосед трябва да почерпи @Childish :))) 

[Childish]

преди 12 часа, домосед каза:

ЮНЕСКО-то на испанския град Елче са тези палмички.

 

 

Тук възниква сложен магелано-философски казус

 

@домосед ли дължи бакшиш на @Childish, че му ги е подсказала, или @Childish - на @домосед, че ѝ се е вързал?

 

 

🙂 
Имаш ли посетен обект? (дори да не ти харесва и да се чувстваш минат? отделно твърдо не искаше археология)

[домосед]

Природните хубавини на остров Форментера са част от културно-природното ЮНЕСКО на Ибиса.

 

 

Горният град на самата Ибиса с оцелелите си непокътнати ренесансови укрепления са друга част.

 

 

Но най-интересното е древният некропол по склоновете на Хълма с мелниците (Puig des Molins, катал.)

 

 

Дават ти една каска и те оставят сам да се спускаш в пещери и скални хралупи да търсиш древни гробове и пунически трупове във или около тях. Финикийските са по-трудни за откриване, защото имало обичай да ги кремират и сипват в стомна. После приятели ме подкачаха дали не съм открил и етруски, защото сутринта в просъница с дрезгав безкофеинов глас съм казал по телефона, че съм в … Италия. Което не е съвсем невярно в някакъв по-широк философско-географски-исторически смисъл, предвид че Средиземно море е било вътрешно за Римската империя и някои от надгробните камъни са изписани на латински.

 

 

[домосед]

Мостът над устието на река Форт, Шотландия

 

 

Oт Единбург към Северна Шотландия, щеш - не щеш, трябва да минеш по някой от трите моста над естуара на река Фoрт

 

 

В ЮНЕСКО е вписан най-старият –  железопътен от 1890. Вторият е за автомобили и пешеходци от 1970-те. Намалили му натоварването след откриването на най-новия – само магистрала – в началото на XXI век. Огледах ги от южния бряг, от корабче и от влак през май 2022. Мисля си как инженерни съоръжения от XIX се възприемат за красиви и вкарват в списъци с културно наследство а нефтодобивната инфраструктура в съседство още не я допускат даже да кандидатства.

 

 

Екстри при разходката с лодка бяха няколко тюленчета, няколко пъфинчета и едно разрушено средновековно абатство на малък остров, което и до днес се ползвало за фон на сватби и други тържества.

 

 

Целият албум: https://photos.app.goo.gl/FA9NtjN7vyAGcGQJA

А ето и от влака:
 

 

[cck]

Ранния християнски некропол в Печ, Унгария (Sopianae) е обект на ЮНЕСКО, като всъшност обект са

“гробните камери и мемориалните параклиси на гробището Sopianae, които носят свидетелство за силата и вярата на християнските общности от късна римска Европа и илюстрират уникалното раннохристиянско гробно изкуство и архитектура на северните и западните римски провинции.

 Частта от съвременна Унгария на запад от Дунав влиза в Римската империя през 1 век сл. н. е. като част от римската провинция Панония.  Град Sopianae е основан на южния склон на масива Mecsek през 2-ри век от колонисти от Западна Панония и Италия, които се омъжват с местните илиро-келтски народи.  Sopianae е проспериращ през 4-ти век поради положението си на кръстовището на няколко важни търговски и военни пътища.  Свети Ищван (крал Стефан I), основател на унгарската държава, установява там едно от десетте си епископства.”

 

Аз обаче ще илюстрирам със снимка от самия Печ, че някак по фотогенични ми се сториха синагогата, джамията и изобщо централните части на града:

 

[Anna Kalinovska]

На 14.08.2017 г. в 1:20, домосед каза:

Добре експлоатиран от сувенирната промишелност тривиален факт е, че Трир е родно място на Карл Маркс.

Странно, разпознах го едва на трето гледане. Първа асоциация - Дядо Коледа 🤓

[cck]

 

Друг унгарски обект от списъка е селцето Холоко (Hollókő), чието име както ме просветли TopFly означава “каменна сврака, или врана, която троши камъни”.

 

“Hollókö е пример за умишлено запазено традиционно селище, представител на култура, която е станала уязвима под въздействието на необратими промени.  Това село, което се развива главно през 17-ти и 18-ти век, е жив пример за селски живот преди земеделската революция на 20-ти век.  Разположен на около 100 км североизточно от Будапеща, Hollókö е малка селска общност, чиито 126 къщи и селскостопански постройки, селскостопански площи, овощни градини, лозя, ливади и гори покриват над 140 хектара земя”.

 

[Anna Kalinovska]

На 14.08.2017 г. в 1:20, домосед каза:

През Златния си римски век, под името Августа Треверорум, Трир е бил главен град на една четвърт от Римската империя! 

Така и не съм сбъднала отколешно желание да се разходя до и из Трир, по тази причина. Явно предстои, някога, с бастунчето.. Нали е относително близо.

[Anna Kalinovska]

🙃 Прекарвам си изключително приятно половината ден с обектите от списъците на Юнеско по света и вашите интригуващи разкази за тях, вместо да се стягам, ама в буквалния смисъл, за първата ми Черна Африка само след седмица.. Оправдавам се пред себе си, че обективно имам нужда от почивка, за да съм в кондиция, но не е ясно от какво точно, ама пък нали е почивен ден 😎

 

🙂 Отначало ме изби на броене наум. После почнах да нахвърлям бележки, разбирай списъче-чернова, по страни и години на посещаване/разглеждане. После взех да мисля с кой от стотиците обекти да се изхваля най-напред. Даже си избрах един от най-любимите и многократно посещавани... Прехвърлих в ума си, че някои съм видяла в дълбокия Соц, в по-отдалечено за съвременниците време, и се смутих. Накрая стана късно и се сетих, че не знам дали мога да подредя така пригледно по двенки - като Домосед - снимките, а река ли да опитвам, ще стане направо... morgen früh.. Но се успокоих, че изобщо не са малко и няма пропуснат обект на места, където съм била. - Което на момента опровергавам: В Ливан през март т.г. пропуснахме Анджар в долината Бекаа - на прохода беше валял сняг, което бавеше напредването към Баалбек; накрая и връщането в Бейрут посред нощ премина драматично.

 

Не съм се сещала да следя колко са и не ми е минавало през ума да си съставям сбирка. Но пък идеята ми допада.

 

Така че и през септември, между Приключенията Черна Африка и Мустанг, ще има време за мечти и ретроспеции

 

Ето все пак един пресен, от март т.г., преди да отшумя (и не е Палмира, понеже само мисълта за видяното и преживяното след разрушаването й наполовина отново ме натъжава както намясто) 😞

 

https://whc.unesco.org/en/list/20

 

Спирам, точно където започват натоварващи съзнанието мотиви, те и в Стария град на Дамаск не липсваха още първия ден. (От началото на войната са изминали само 9 години...)

 

 

[cck]

преди 16 часа, Anna Kalinovska каза:

После почнах да нахвърлям бележки, разбирай списъче-чернова, по страни и години на посещаване/разглеждане.

Аз ползвам приложение за телефона, че се забравя 🙂

 

А @домосед няма стигане и в това “начинание” - не само посещението но и разказа.

 

След твоят Дамаск е трудно да продължи човек с провинциални обекти, та пускам два кадъра от трипчето по градкски ЮНЕСКОвщини.

 

Бедапеща:

 

и Краков:

 

[cck]

Друг унгарски обект е целия район около Токай (Tokaj Wine Region)

Влизам през тържествената арка на едно от селищата, маркираща територията:

 

И нещо от лозята:

 

 

А следващото ми природно посещение бе във вездесъщата унгарска пуща, като защитената й част е около Хордобаги

(Hortobágy National Park)

 

Не, че с унгарските табели се оправях лесно

 

но точната пуща открих все пак 🙂

 

Още една Унгарско-Словашка природна забележителност са десетките пещери в карста Aggtelek (Унгария) и словашката част на планината:

 

[Raindrop]

На 7.08.2022 г. в 15:48, cck каза:

Аз ползвам приложение за телефона, че се забравя 🙂

 

 

A кое е приложението за телефон?