master_of_germs Публикувано: 12 март Сподели Публикувано: 12 март Таламанка е най-високата невулканична планинска верига в Централна Америка. Също така и най-дивата и с най-малко човешко присъствие, поради което е и една от най-разнообразните, що се отнася до флора и фауна. Поради което е и включена в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО. Като този обект е в две държави. Коста Рика и Панама. По-голямата част от веригата е в границите на Коста Рика, като там е и най-високият връх на страната - Серо Чирипо (Cerro Chirripó), 3821 м н.в. Част от Кордилера де Таламанка е и "Планината на смъртта": Cerro de la muerte, откъдето са снимките ми. 13 1 Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 13 март Сподели Публикувано: 13 март Area de conservación Guanacaste. Гуанакасте е името на националното дърво на Коста Рика. То е с много твърда дървесина и корона, по-широка, отколкото висока. Името произлиза от езика на местните племена тико и комбинира думите за дърво и ухо. Понеже плодовете уж били приличали на маймунски уши. Но Гуанакасте е и името на една от седемте провинции на Коста Рика, най-северозападната и с най-малко човешко население. Съответно и с огромно биоразнообразие, както на сушата, така и в океана. Районът е важен и от геоложка гледна точка; със силна вулканична активност. Най-известният вулкан е Ринкон де ла виеха/ Rincón de la Viejas, което име ще рече: "Кьошето на старицата" Легендата гласи, че Курубанда (щерката на вожда на местното племе) се залюбила с младеж от вражеско племе. Избеснял вождът,пратилл войните си да спипат грешника, закарали го горе на ръба на кратера и го хвърлили вътре. Нещастната девойка никога не простира на баща си, избягала и заживяла до смъртта си чак по склоновете на вулкана като отшелница-знахарка, понеже познавала всички лековити и всички отровни растения, а и животни. Затова и хората нарекли мястото така. А малките кратерчета с кипяща кал нарекли "котлите" - Las pailas - понеже вярвали, че отшелницата точно там забърква своите отвари. Достъпът до главните кратери на вулкана е забранен, до калници вулкани могат да се видят с билет (онлайн се купува) за сектора las pailas на националния парк rincón de la vieja. 17 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 21 март Сподели Публикувано: 21 март Байройт (днешна провинция Бавария) много държи да се асоциира с най-великия си син историята – композитора Рихард Вагнер. Макар и да е саксонец по рождение. Разперили ръце вагнерчета те чакат на всяко второ кьоше, че и във фоайетата на хотелите. Обаче ЮНЕСКО е харесало да впише за световно наследство по-старата от двете опери. Маркграфската. От 1750-те. Вагнер първо си я бил харесал, защото му се сторило, че по-голяма сцена за Нибелунгови пръстени в цяла Европа няма да си намери. Но после му се е видяла тясна и с иждивението на баварския крал Лудвиг II си е построил нова през 1870, в която и до ден днешен се провеждат Вагнеровите оперни фестивали. Докато в маркграфската текат барокови оперни фестивали (не по едно и също време!). Както подсказва името, когато се е строила бароковата опера, местният владетел е бил с титла маркграф. И е бил женен! Защото операта е специален подарък за жена му. Принцеса Вилхелмина Пруска, която трудно преживявала, че от пищния берлински двор на съперничещата си най-великите европейски сили на епохата Прусия я натирили да се забие в "пасторална" Франкония. С извинение за каспичанлии, че са станали нарицателно по независими от мене причини, но това е било все едно местният валия по същото време да построи на жена си от Цариград опера в Каспичан. Ама сега е в ЮНЕСКО! Че и магеланско знаме е посрещала @master_of_germs Още снимки от Байройт: https://photos.app.goo.gl/6mvRrwDinZAZGGSb9 И по пътя за там през Франкония: https://photos.app.goo.gl/8JtJsfpinNqhuRy5A Срещайки се с бухали в Ротенбург: https://photos.app.goo.gl/BCToJBsjR712VX7F7 Започвайки пътешествието още на Дунава: https://photos.app.goo.gl/BCToJBsjR712VX7F7 19 1 Връзка към коментар
Argentique Публикувано: 21 март Сподели Публикувано: 21 март Преди 1 час, домосед каза: Срещайки се с бухали в Ротенбург: https://photos.app.goo.gl/BCToJBsjR712VX7F7 Започвайки пътешествието още на Дунава: https://photos.app.goo.gl/BCToJBsjR712VX7F7 Може ли и Дунава? 2 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 21 март Сподели Публикувано: 21 март преди 34 минути , Argentique каза: Може ли и Дунава Дунавът се е бил спотаил! https://photos.app.goo.gl/fBNX9N38p8TpmDaC8 3 1 1 Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 21 март Сподели Публикувано: 21 март преди 15 минути , домосед каза: Дунавът се е бил спотаил! https://photos.app.goo.gl/fBNX9N38p8TpmDaC8 Домосед передаёт сведения об уровне реки Дуная в фотографиях... 😮 7 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 21 март Сподели Публикувано: 21 март преди 40 минути , master_of_germs каза: об уровне реки Дуная Ширината е по-интересна в случая, не нивото. Няма я никаква 😉 4 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 2 април Сподели Публикувано: 2 април Макаронезийската лаврова гора. Твърди се, че в няколко котловини от северната страна на билото на остров Мадейра се била запазила в същия вид няколко милиона години. С едно наум, че възрастта на най-старите живи в момента дървета се изчислява в трицифрен брой години. А за който иска да опита ЮНЕСКО-обект и на вкус, местните пчели предлагат мед 19 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 19 април Сподели Публикувано: 19 април Редно е да пусна тук една компилация от ЮНЕСКО-сводките #49евроЦялаГермания, септември 2023, излизали в други теми Ваймар класически баухаус Рамелсберг, Гослар Десау, Вьорлиц хардкор баухаус градинско царство Витенберг Хадеби / Хейдабю А на който му се гледат повече снимки, ето го целия каталог от обиколката за 49 евро: Germany 2023: Ulm (ft. Illertissen) https://photos.app.goo.gl/fBNX9N38p8TpmDaC8 Germany 2023: Rothenburg ob der Tauber https://photos.app.goo.gl/BCToJBsjR712VX7F7 Germany 2023: Franconia https://photos.app.goo.gl/8JtJsfpinNqhuRy5A Germany 2023: Bayreuth https://photos.app.goo.gl/6mvRrwDinZAZGGSb9 Germany 2023: Erfurt https://photos.app.goo.gl/iv6ouvqmeYpU5yrS7 Germany 2023: Weimar https://photos.app.goo.gl/21vphA9JXvYivQPR7 Germany 2023: Göttingen https://photos.app.goo.gl/4tcVjHhnM29rDFU97 Germany 2023: Rammelsberg https://photos.app.goo.gl/1uggTbH6VmY6Fgy98 Germany 2023: Goslar https://photos.app.goo.gl/1EKCkjDgmXJdcAJJ9 Germany 2023: Bauhaus Dessau https://photos.app.goo.gl/2we5xWkbhTWWMHgp8 Germany 2023: Dessau-Wörlitz-Oranienbaum https://photos.app.goo.gl/bLiBYT1NZezduYJR9 Germany 2023: Lutherstadt Wittenberg https://photos.app.goo.gl/78JnKFZognATiC3F8 Germany 2023: Kiel https://photos.app.goo.gl/sXsN56YUrU39b3uh7 Germany 2023: Eckernförde https://photos.app.goo.gl/pvba3RdSad2CYcwj9 Germany 2023: Haithabu / Heiðabýr https://photos.app.goo.gl/aGh9gu1ptxGaVSuz5 Germany 2023: Hamburg https://photos.app.goo.gl/ueeqZoZuHB4AxtLT7 Germany 2023: Route €49 https://photos.app.goo.gl/uXRtb7fhN4by7cV6A 12 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 25 април Сподели Публикувано: 25 април Който е чел внимателно немската сводка от предишния пост, може би е открил, че има едно прекъсване на траекторията #49евроЦялаГермания между Берлин и Кийл. В дупката се вмъкнаха Естония и Литва със самолет и кораб. Като най-голям интерес сред посетените места предизвика Каунас. Да кажа още малко за ЮНЕСКО-то на Каунас, което вече споменах в реално време, когато бях там. Но сега излязоха повече снимки. В една от ранните си изяви във форма Основателя @Георги прави паралел между Каунас и Пловдив като вторите по големина градове в съответните държави. А аз си мисля, че макар и Каунас днес да не е национална столица, той е Софията на Литва, а не Пловдивът. Защото е бил назначен за столица изневиделица, веднага след освобождението от вековно владичество на азиатска империя. И е успял в предизвикателството от затънтен провинциален градец без никакво международно значение да добие модерен европейски вид като витрина на възродената нация. Разликата е в европейската архитектурна мода в годините на това развитие. Докато за София това е било краят на XIX век, съвпадащ с постепенното налагане на сецесиона над еклектичните стилове, играещи си с архитектурното наследство на ренесанса и барока, то за Литва това е междувоенният период, когато на власт е семейството на модернизма (функционализъм, баухаус, ар деко ...). Но … с национални белези. Когато погледнеш една „най-обикновена“ жилищна кооперация или административна сграда с доминиращи прави ъгли и пестелива употреба на извивки около вертикални оси, оформящи силуета ѝ, веднага можеш да я датираш за този период. Но същевременно забелязваш и достатъчно елементи, заради които просто не можеш да я локализираш в друга държава освен Литва. Пропорциите на прозорците ли ще са различни, первазите ли ще са по-тежки и по-видими, балтийски фолклорни елементи ли ще са стилизирани в семплата декорация, но все нещо отличително ще има. Пък било то и авангардно руско като влияние, недопустимо в самата Русия през същия период. ЮНЕСКО са я нарекли поетично Архитектура на оптимизма. Впрочем джамията и фуникульорът са органична част от модернисткия ансамбъл. Най-значима и видима е базиликата Възкресение Христово на хълма над Новия град. Съдбата ѝ е била да завършена точно преди началото на Втората световна война, но да бъде осветена за католически храм чай след края на Студената. Разбира се, не всичко в Каунас е модернизъм, но той е по-интересното. Има си и стар град, и тухлен замък, и готика, и барок, и руски народни приказки, и византийски препратки, и неокласицизъм, и съветски панелки.. Паметникът на Дариус и Гиренас също не е от периода на оптимизма, но събитието, на което е посветен, е! И е знаково при това. Пионерският полет на двамата литовски емигранти авиатори в Щатите от Ню Йорк до Каунас със самолет Bellanca CH-300 Pacemaker през 1933, завършил печално 650 км преди крайната цел. Старата на част на друг литовски град е в ЮНЕСКО. Вилнюс. Там обаче не ми е за първи път, та в този пост за Каунас му оставям да играе само поддържаща роля. Сигурен съм обаче, че белият владетелски замък през август 1991-ва го нямаше. А Върховния съвет беше ограден с бетонни блокове за защита от недоброжелатели на независимостта. На Клайпеда се пада още по поддържащата роля. Там няма ЮНЕСКО, но пък има фериботно пристанище На Талин целият стар град е в ЮНЕСКО, но там също съм бил по-рано, та обърнах внимание на други места. Например на пристанищния музей Всички снимки от Естония и Литва, септември 2023 Estonia 2023: Tallinn: https://photos.app.goo.gl/9yQs8oDcMajGnnjVA Lithuania 2023: Vilnius: https://photos.app.goo.gl/kj4HGXXiveEncyqc6 Lithuania 2023: Kaunas: https://photos.app.goo.gl/U2MYAakCSEKpNixv8 Lithuania 2023: Klaipėda https://photos.app.goo.gl/ysYcf3d6rTxR4JAu6 13 2 1 Връзка към коментар
jungfraujoch Публикувано: 28 април Сподели Публикувано: 28 април Току-що посетен обект. Словакия 12 1 Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 28 април Сподели Публикувано: 28 април Това е църквата в Твърдошин, нали? Утре може и ние да пуснем сводчица оттам... Връзка към коментар
jorocontrola Публикувано: 28 април Сподели Публикувано: 28 април преди 18 минути , master_of_germs каза: Това е църквата в Твърдошин, нали? По спомени - да: 8 Връзка към коментар
Capitan Morgan Публикувано: 12 юни Сподели Публикувано: 12 юни На Жежу има доста обекти на Юнеско, но като почитатели на морската храна отидохме с @Branko на един конкретен : Жените гмуркачки от Жежу Улова Режат го жив И хапваме суров Наздраве Има ги увековечени с паметници в центъра на града 17 4 Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 12 юни Сподели Публикувано: 12 юни Бърз отчет от последния уикенд: Рига, Латвия Талин, Естония И отпреди месец: Влколинец, Словакия Левоча и Спишския замък, Словакия Бардейов, Словакия Дървени църкви в Карпатския регион на Словакия: В Хервартов... ...и в Хронсек Банска Щявница и рудодобивните съоръжения в околността.. Културният ландшафт Леднице-Валтице, Чехия Цветната градина и замъка в Кромньержиж, Чехия 18 1 Връзка към коментар
Argentique Публикувано: 21 юли Сподели Публикувано: 21 юли На 26.04.2024 г. в 1:31, домосед каза: На Клайпеда се пада още по поддържащата роля. Там няма ЮНЕСКО, но пък има фериботно пристанище Има едно съвсем наблизо: https://whc.unesco.org/en/list/994/ Даже планирам да ида да го видя – от стар географски, а не юнесковски интерес. (сега си правя проучването за района и се сетих за тук) 2 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 26 юли Сподели Публикувано: 26 юли Колкото повече си напомняме за това ЮНЕСКО, толкова по-добре: национален парк Пирин Още: https://photos.app.goo.gl/RRaTheDFeKYrVgpK8 19 1 Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 29 юли Сподели Публикувано: 29 юли https://www.worldheritagesite.org/list/year/2024 Списък на новите 24 обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, добавени на тазгодишната 46-та асамблея на организацията в Ню Делхи. Очакваме горещо пряко включване от @neuromancer от Ленсоиш мараньензеш 🙂 6 Връзка към коментар
neuromancer Публикувано: 29 юли Сподели Публикувано: 29 юли Aa, бях там преди 2 години, сега има други неща на дневен ред. Сега съм сравнително близо де. Обаче това е най-впечатляващото място в Бразилия за мен. 2 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 30 юли Сподели Публикувано: 30 юли преди 21 часа, master_of_germs каза: Списък на новите 24 обекта на световното наследство на ЮНЕСКО ЮНЕСКО ми правят подарък в тоя списък! Включили са обект, който 15 години съм гледал от прозореца си, включително и когато самолети на националния превозвач са поздравявали президент с встъпването му в длъжност - Сграда на съюза (Union Buildings) - Президентството и Министерски съвет на Република Южна Африка в Претория. И още една снимка от улицата в правилния сезон Обаче ... са я вкарали в списъка по неправилните причини. Правилните биха били, ако по един или друг начин са оценени архитектурните ѝ качества. Щом на архитекта Льо Корбюзие има посветен колективен обект, защо да няма на Хърбърт Бейкър, който е едно от най-видните имена в архитектурата от зрялата епоха на британския империализъм и наследството му и до днес личи на видно място от Оксфорд през Кейптаун до Ню Делхи. Но най-много - в Южна Африка, където с неговите естетически разбирания се съобразявали много по-дълго, отколкото с разбиранията на властите в Лондон по геополитически и икономически въпроси. Неправилните са, да го впишат заради един конкретен исторически обитател на президентската канцелария. Колективният обект на ЮНЕСКО включва 14 места, които се асоциират с идеите за човешки права, свобода и помирение, олицетворявани на първо място от Нелсън Мандела. Посещавал съм повечето от тях. https://whc.unesco.org/en/list/1676 Но те са по-скоро паметни места, отколкото обекти с универсална стойност на културно наследство. Вкарани са в списъка единствено по критерий VI-ти (асоциация с идея с голямо универсално значение), което е в противоречие със собствените им на ЮНЕСКО препоръки този критерий никога да се ползва сам. https://whc.unesco.org/en/criteria/ 11 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 31 юли Сподели Публикувано: 31 юли На 24.01.2014 г. в 19:15, Spqr каза: Цяла Венеция = Боянската църква = индустриалният комплекс в Есен. Третото е световно културно наследство 10 години по-късно стигнах и до въпросния индустриален комплекс, от който тръгна цялата тема 😎 Ами да - световно наследство е. На индустриалната архитектура. Първите шахти за достигане на въглищните пластове са пробити още в средата на XIX век, но това, което сме наследили е преоборудването на целия комплекс около последната шахта XII плюс коксовите пещи от първата половина до средата на XX век. Оцелял е, предполагам - съвсем преднамерено - от бомбардировките в края на Втората световна, които са опустошили съседните градове. Архитектурата на индустриалните сгради е чиста проба баухаус, което пасва идеално на функцията, точно както един прото-ренесансов стенопис на ктитори пасва на функцията на малка селска християнска църква от XIII век. Въглища са се добивали и преработвали на кокс до средата на 1980-те. В момента функцията е привличане на местни жители за природосъобразен отдих в обособилия си около комплекса парк (под една от пещите има и безплатен открит плувен басейн, който не можех да си позволя да не изпробвам). И привличане на туристи в музейния сектор. И заведенията, включително от хазартния бранш. Краеведския музей на Рурския край в пералнята за въглища го отминах в полза на експозицията на съвременен световен дизайн, награден последната година по линията на програмата Червена точка. От пластмасови бутилки през лаптопи до вертолет. Котелното на шахта XII е идеалният декор! Единствената ми забележка е, че магазина за сувенири са го надписали на английски. Ако така и така ще е на чужд език, защо да не е на холандски. Във влакa за Дуйсбург съобщенията бяха на немски и холандски. А холандците имат най-подходящата дума за магазин: WINKEL. Група Kraftwerk харесват този ябълков сладкиш! 12 1 1 Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 21 август Сподели Публикувано: 21 август Алтън Емел Най-източната от "студените зимни Турански пустини" , обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 2023 г, включващ десетина пустини в Казахстан, Узбекистан и Туркменистан, простиращи се на над 1500 км от изток на запад. Включително част от тези пустини е и прословутото Аралско море. Всички те се характеризират с почти пълна липса на валежи, изключително студени дими и свръхгорещини през лятото и при все това необичайно богата флора и фауна. Алтън Емел има три района- източен, централен и западен, вписани от ЮНЕСКО като отделни подобекти. Ние посетихме централния и източния, които имат общ начален подход с автомобил. За западния район се влиза от съвсем друго място и се заобикаля над сто километра, като там основната атракция са погребални могили. Отправната точка за централния и източния сектор е селцето Басшъ, където е и централата на националния парк. В това село за сефте спахме в каравана, на къмпинг. Входът за парка е 500 тенге на човек, което е под 2 лв. В билета се вписват номер на автомобила, имена на шофьора, брой пътуващи. Тези данни впоследствие се вписват в тефтер и на всеки пропусквателен пункт. Предният регистрационен номер на джипа ни беше паднал два дни по-рано и служителите по пунктовете ни обръща ха внимание, а накрая и взеха, че го поправиха 😉 В Централния район на Алтън Емел има два КПП. На единия от тях дори поискаха и да се снимат с нас и с автомобила. Уж да знаят, кого да търсят, ако някой артиса в парка след залез (по това време на годината (август) в 19 ч вече слънцето е залязло и всички трябва да са излезли от парка, преди тоди час), а всъщност кой не би искал да се снима 4 готини магеланки, пък все ще ме изтъртят и мене на снимката 😉 Знак "Влизането забранено" насред безбрежна пустиня си струва да се снима 😄 Открити са и динозавърски кокали, но нехса ни ги оставили да си сглобим някой 😉 Това място е Очак-тас. Поназнайвам мъничко турски: оджак таш значи каменно огнище. Легендите нашепват, че самият Чингиз хан слязъл тук от коня си и при тия камъни запалили огън и сложили козана с манджата. Макар да няма никакви споменавания чингиз хан да се е вярвал в околовръст от поне 300 км. От какъв зор да се завре баш па тука... Видяхме и няколко дребни антилопи, но ще трябва @Lirea да качи снимка с як зуум. Едно оазисче - изворът на Уалиханов... оказа се пресъхнал... И основната забележителност в централния сектор: Айгайкум - "пеещите пясъци". Няколко внушителни пясъчни дюни. Изкачихме най-високата , около 150.м. "Пеят" или по-скоро тътнат при силен вятър и когато повърхностният пясъчен слой почне да се свлича върху малко по-влажния подлежащ. За радост, точно за нас началникът отгоре прати облаци, та беше много приятно катерене. Като напече, беж надолу по стръмното. Отвъд южния край на дюните тече Иле - най-дългата казахстанска река. 12 Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 21 август Сподели Публикувано: 21 август За да се влезе в източния район на Алтън Емел, след Ббасшъ се минава през още две близки селца и се продължава офроуд по чакъл. Стига се до оазис с вода, богата на радон., в който туристите идват да се къпят. Помагало при алергии и ставни проблеми. Край оазиса расте 700-годишна върба. Пътьом подплашихме и едно ято кеклици... Десет километра по-натам има КПП, на което чинно ни записаха данните и предупредих, че вече е късен следобед, а в 19 ч затварят бариерата. А целта ни хич не е близо. Основните забележителности м този район са лъвовете планини Катутау и варовиковите "бели планини" - Актау, макар че в по-голямата си част са "Тигрови планини" - раирани с редуващи се пластове червена глина и бял варовик. Лятната жега беше безподобна, тъй че разчитаме на дронски снимки от @Lirea... то тия баири баш за дрон са правени. А, как се сменя спукана гума и се нощува в пустинята, е материал за друга тема 😄 14 Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 22 август Сподели Публикувано: 22 август Кулата Бурана и археологическият обект Баласагун близо до град Токмок, Киргизстан, са част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО "Чанганско-Тяншанския коридор от Пътя на коприната",включващ около три дузини подобекта, основно в Китай, но и няколко в Казахстан и три в Киргизстан. Кулата е една от най-ранните оцелели подобни в Средна Азия, строена още през 11-ти век от согдийците. Нашествията на карахитайци и Монголия в следващите два века са я оставили полуразрушени. Първоначално е била висока над 45 метра, в наши дни след реставрацията е 25 метра, като туристите могат да се качат горе първо по изградено отвън, а после вътрешно тясно и стръмно вито стълбище. Легендите нашепват, че Кулата Бурана е изградена по заповед на древен хан за единствената му дъщеря. При раждането й ясновидец предрекъл, че девойчето ще умре на 16-тия си рожден ден от ухапване на отровен паяк. Затуй ханът наредил да издигнат кулата, а момичето живеело в нея. Веднъж на ден служител носел кошница храна и го пускали в кулата само след щателен обиск. На 16-тия й рожден ден сам ханът занесъл кошница с лакомства за обичната щерка, но понеже бил владетелят, не го превърнали до голо и така сам, без да иска, пренесъл отровен паяк. Момичето било ухапан и умряло, а ханът толкова плакал, че сълзите му изровили хоросан между тухлите и кулата почнала да се руши... До Кулата има и музей на килимите, но тъкмо затвори, когато пристигнахме. А встрани е било древното селище Баласагун. Направено е като музей н открито. Тук са пренесени релефни плочи (курганскш стели или балбали) открити из цялата Чуйска долина, която свързва столицата Бишкек с езерото Исък-Кул. Балканите са камъни с издълбани фигури или лица на хора,предполагаемо предците на починалия. От по-късни периоди има и надгробни камъни с арабско писмо. Също така камъни с петроглифи на животни и воденични хромели. Входът за комплекса Бурана+Баласагун е 140 киргизки сома на човек (към 3 лв) и най-интересното е, че вместо билет ти дават пощенски марки на тази стойност, които можеш да ползваш, да да изпратиш писмо или картичка 🙂 Има си хас мастърът да не покаже някой маймунджилък 😄 И за финал - нашата магеланска чета 🙂 11 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 26 август Сподели Публикувано: 26 август През август 2023 прелетях до Съединените щати, като една от темите на пътуването беше архитектурата на Франк Лойд Райт (1867-1959) от първата половина на XX век. Негови реализирани проекти могат да се видят на различни места в Америка. Една от най-известните - Къщата на водопада - се намира в Пенсилвания. Но аз избрах града, в който му е било ателието, и където е оставил след себе си най-богато като количество наследство - Чикаго. Модерният стил, който той създава в началото на века в разрез с всички познати и практикувани традиции, носи етикета Прериен . Емблематичната прерийна къща от Франк Лойд Райт е Домът на семейство Роби (1909). Г-н Роби е бил млад бизнесмен с три малки деца, на чийто характер идеално прилягала къща обърната към бъдещето и ... към прерията. Построена е на последната линия на жилищна регулация в южните покрайнини на града. Изборът на локация е бил на г-жа Роби, която предпочитала да търка рамене с хора от академичния свят, сред каквито кварталът бил на мода. Макар и архитектурният им вкус да бил значително по-традиционен. В някакъв смисъл е добре, че животът и капризите на бизнеса ги е принудил Робиви да си напуснат къщата още на втората година и да я продадат заедно с трите си автомобила (от общо около 1500 в цяло Чикаго през 1909). Защото през следващите 20 години около нея изникнал университетски кампус, целият ... готически. Къщата е имала рядък шанс да оцелее, защото когато и дошъл редът за събаряне след Втората световна, архитектът е бил още жив (90+) и достатъчно авторитетен, за да убеди взимащите решения в стойността ѝ. През 1950-те да се гледа на старините като на културни паметници вече идвало на мода даже в Щатите. Разглеждам я едновременно с възторг и битова мнителност. Колкото и да е бил гениален и влиятелен архитектурен пионер, Франк Лойд Райт е бил лишен от елементарно чувство за комфорт. Наказвал е клиентите си с мебелите, без които дизайнът не е бил завършен. На първо място със столовете в трапезариите. Дизайнът работи, само ако са подредени по конец около масата, затова е взел всички мерки (тегловни) да е трудно да ги поместиш и на инч. Абсолютно същото - и в детските стаи. От друга страна, ако си имал волята да ги съхраниш, 100 години по-късно застрахователната им оценка надхвърля 2 милиона долара. Снимка от архивите показва, че още вторите собственици са се разбунтували и изпълнили помещението с познат викториански уют. А може би просто защото друго не се е и продавало в магазините за мебели и домашни потреби. Прехвърляме се в Оук Парк - чикагският квартал, в който Франк Лойд Райт е избрал да отвори ателие. Държи го, след като го е реставрирала, нарочна фондация. Доброволки в пенсионна възраст развеждат групите. Държат се с тях като малки деца, но изненадващо за Щатите, не очакват бакшиш. Къщата е от XIX век. Още е съвсем млад и тепърва ще си избистря и утвърждава пионерския стил. Не е вписана в ЮНЕСКО, но дава представа за развитието на вкусовете му. И на архитектурната му практика като бизнес На пешеходно (по моите разбирания) разстояние са оцелели още 30+ негови творби. Включително ЮНЕСКО-вписания Unity Temple, който, разбира се, не е отворен за туристи в неделя (объркал съм резервациите!). Готиката и тук наднича през рамото му и досажда! Жилищните домове в Оук Парк не са проектирани задължително в прериен стил. Съгласието и предпочитанието на конкретния клиент е било с предимство. Но ... няма начин да сбъркаш коя къща е от Франк Лойд Райт и коя не е. Ето още от колекцията В центъра на Чикаго има още едно участие на Франк Лойд Райт, което не попада в списъка на ЮНЕСКО. Гарванярникът (The Rookery) - първият солиден небостъргач след Големия чикагски пожар от 1871 (на който пожар после са си кръстили отбора по европейски футбол; дълга история за друга тема!) . Участието на Франк Лойд Райт е да привнесе мрамор и почит към архитектите Бърнам и Рут, от които се е учил и с които е започнал за кратко кариерата си, преди да се ориентира в своя лична новаторска посока. Дали са му за задача през 1890-те да осъвремени вътрешния дизайн, защото оригиналният бил останал демоде. А той така го е направил, че не само да не го скрие, ами и да изпъкне. (следва) Албумите от Чикаго USA 2023: Chicago (ft. The Rookery) https://photos.app.goo.gl/8fMbd8xmhtxSR4cZ7 USA 2023: Chicago (Frank Lloyd Wright heritage) https://photos.app.goo.gl/c9oNmaJ4dUSoPhZi7 ЮНЕСКО: https://whc.unesco.org/en/list/1496 15 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега