ЮНЕСКО

[домосед]

 

преди 15 часа, домосед каза:

Големия чикагски пожар от 1871 (на който пожар после са си кръстили отбора по европейски футбол; дълга история за друга тема!) .

На въпрос на любопитния читател: историята не е чак толкова дълга. Може да се разкаже и с едно изречение: Взех си билет за първия си мач на живо в Америка по американски футбол (football, амер.) на чудото на спортната архитектура - стадион Солджър фийлд - и ...

 

 

... чак като се качих на трибуните, осъзнах, че мачът ще е по европейски футбол (soccer, амер.)

 

 

преди 15 часа, домосед каза:

архитектурата на Франк Лойд Райт (1867-1959) от първата половина на XX век

 

Продължавам по темата за Франк Лойд Райт. От Чикаго се прехвърлям в Ню Йорк (през Бъфало и Нови Орлеан за по-интересно) да видя какво е създал през втората половина на XX век. ЮНЕСКО-колекцията покрива цялото столетие. 

 

 

Музеят Гугенхайм (1956) е шедьовърът на най-зрелите му години. Няма вече безбрежни прерии, прави линии, остри ръбове и тежки столове.

 

 

Магеланският фаул е, че успях да вляза по най-неизгодния възможен начин. В събота след 17:00 цената е колкото дадеш (може и $1), но нямаше такива билети онлайн и си взех за 16:30 на стандартна цена $30. И го разглеждах с най-голямата за седмицата тълпа, нахлула половин час след мене. С цената на кратко чакане на опашка. Не било задължително онлайн.

 

Пак добре, че се случи изложбата да е на Гего, Гертруд-Луиза Голдшмит, немско-венецуелска художничка от XX век, която половината век се е занимавала да плете дву- и триизмерни геометрични пластики от телчета.

 

 

До средата на франк-лойд-райтовата спирала си се наситил и бягаш при Пикасо в една от страничните зали да се разнообразиш.

 

 

Презареждаш и продължаваш по спиралата нагоре до най-подробно пресъздадения хаос на Сара Зи.

 

 

И вече изпълнил ЮНЕСКО дълга си, прекосяваш градската градина и сядаш да си полафите с Теди Рузвелт в неговия си музей.

Оня - от филмите за нощния живот на музейните експонати!

 

 

 

Албумите:

 

USA 2023: New York City (the museum view)

https://photos.app.goo.gl/4i9v5n5tnz5rPTfk8

 

USA 2023: New York City (the city view)

https://photos.app.goo.gl/q6RMJJpxpAWFkLNG8

 

Куиз: да се открие още едно ЮНЕСКО в горния албум

Жокер: споменавал съм в го в темата

 

 

Още албуми от споменати места по пътя между Чикаго и Ню Йорк.

Без ЮНЕСКО 

 

USA 2023: Niagara Falls

https://photos.app.goo.gl/1mnCKf6DxomVt6U57

 

Canada 2023: (Chutes [Niagara) Falls]

https://photos.app.goo.gl/hqewiRCBWsdSj46P7

 

USA 2023: New Orleans (by day)

https://photos.app.goo.gl/HwHsG5uF4qH9Th7S8

 

USA 2023: New Orleans (by night)

https://photos.app.goo.gl/FTGxteSx76vf7May6

 

USA 2023: New Orleans (by museum)

https://photos.app.goo.gl/9zsESwBozD2GRj6RA

[Argentique]

преди 2 часа, домосед каза:

да се открие още едно ЮНЕСКО в горния албум

Другите ги мързи да пишат, затова ще ги улесня : жената с факела.

[Argentique]

Тази година посетих към 10-15 обекта, като повечето са „случайни“, т.е. стари централни части на разни европейски градове плюс Стоун Таун. Но за тях няма да пиша – всички сте били или ще отидете.

Обаче два обекта с природна насоченост ме развълнуваха и ще пиша нещичко за тях. Плюс още един, него ще добавя заради териториалната принадлежност.

 

Мавриций има два обекта на ЮНЕСКО:

1. Le Mourne – най-разпознаваемият изобщо обект на острова. Върхът от картичковите снимки с подводния „водопад“.

 

(Снимка: нет)

Несъмнено повече от приятен за окото, но причината за вписването му е друга.

Някога холандците докарали на необитаемия първоначално Мавриций роби от Мадагаскар и Източна Африка за работа на плантациите със захарна тръстика. С течение на времето владетелите се сменяли, но всички докарвали още роби. Животът на робите по плантациите не бил лек и някои бягали и се криели из по-отдалечените места из острова. На Le Mourne е имало много избягали роби („maroons“ или марони, имаше една любима моя детска книга за тях на Майн Рид, но там действието се развиваше на Ямайка). Та робите се заселвали в разни пещери и по-скътани местенца около върха и никой не ги закачал. Има легенда, че при отмяната на робството през 1835-та на Le Mourne се е качил полицейски отряд, за да каже, че всички беглеци вече са свободни. Но робите не разбрали или не повярвали и някои се хвърлили от скалите, за да не бъдат заловени.

Като разбрах, че на Le Mourne има пътека, знаех, че трябва да ме има там. Най-малкото за лов на гледки, че за самолетче над лагуната не можах да се вредя (шест седмици по-рано няма места!!!), а и в моите дни беше ветровито и не видях ни един самолет.

Пътеката е с контролиран достъп някъде до 14-14.30, а в 16.00 затварят портата. Вероятно има неофициални входове, но не ги знам. На входа се записваш в тетрадка с имена и телефон, а на излизане се отписваш. Засега входът е безплатен.

 

 

Отидох в Мавриций през май заради идеалните за обикаляне навън температури (+25), които са недотам идеални за плаж според повечето хора.

Из нета има разни препоръки да ходиш на Le Mourne по изгрев, че и с гид, ама няма кой да ги слуша. Като не си по време на тамошното лято (ноември-април), можеш да отидеш по-късно. Примерно, малко преди обяд, като спре пороят. Таксито ме остави на шосето, на километър и нещо от входа. Заради дъждовете пътеката в гората е покрита с рядка кал, но напоследък все така ми се случва.

 

(коловози има само на два завоя)

 

Гората е приятна, на места поваля за кратко, но заради огромната влага въобще не се забелязва. След гората започват гледките. И вятърът!

 

 

 

 

На открито кал няма и започва голям наклон с камъни.

 

 

 

 

 

Заради това, че бях сама, плюс разни изцепки в миналото и факта, че може би вече поумнявам , се отказах да лазя по скалите накрая, че слизането щеше да ми е проблемно. Но това, за което отидох, си го получих, че и отгоре.

 

 

На връщане огледах репликата на някогашното селце Trou Chenille до КПП-то. Отдалечено селце със сламени колибки, разрушено от ураган през 1945-та.

 

 

 

 

(местните танци sega)

 

 

(мини солници от крайбрежието)

 

 

После отидох до един от топ 10 спотовете за кайтсърф в света (пак Le Mourne).

 

 

Най-силните и подходящи за кайт южни ветрове духат през зимата от юни до септември и сезонът тъкмо започваше. Дърветата са с постоянно огъната форма.

 

 

По черен кален път (но пък с камиони) излязох на западния бряг на полуострова, където се намира един от най-хубавите плажове (отново Le Mourne).

 

 

 

 

Оттам полека с кратък стоп за окъснял обяд обиколих полуострова по целия периметър до главното шосе, защото в тази част автобуси няма, а такситата самоволно спират по пътя и ти предлагат двойни-тройни цени със заплахата „има цели пет километра до спирката“. Пет километра не са много, но в Мавриций никой не ходи пеша – не е приятно заради липсата на тротоари дори в населените места или хората ги мързи, не зная.

 

 

И колкото ветровит, а в късния следобед направо студен се оказа Le Mourne (ветровка разгъвах), толкова спокоен и умиротворен е северният бряг при Cap Malheureux.

 

 

 

Този остров ми излезе съвсем по мярка.

 

==============================

2. Aapravasi Ghat

Намира се в столицата. Вход свободен.

 

 

След отмяната на робството възникнал въпросът кой да работи на тръстиката. И британското правителство провело т.нар. The Great Experiment, по време на който (1849 – 1923) в Мавриций пристигат към половин милион наемни работници предимно от Индия (97%), но и от Китай, Мадагаскар, Мозамбик, ЮИ Азия... Две трети от тях остават на Мавриций, другите се връщат у дома или емигрират. Към 70% от жителите на Мавриций са потомци на тези работници.

С годините потокът на емигрантите нараствал и се появил имиграционният център Aapravasi Ghat. Пътят от Индия до Мавриций отнемал от пет до осем седмици, а след време – от три до пет. Aapravasi Ghat е било първото сигурно място след безумно дългото време на кораб.

 

 

В Aapravasi Ghat няма кой знае какво да се гледа – експозицията включва предимно снимки и информационни табла, но мястото е ценно заради историята на острова.

 

 

(отзиви от потомци на някогашните емигранти)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А за мен остава въпросът (засега без отговор) коя е силата, накарала хиндустанските потомци да се цивилизоват, да си хвърлят боклука в кошчето и да създават страна, която спокойно може да мине за член на ЕС, макар от по-шантавите и бедните.

 

 

======================
 

Близо до Aapravasi Ghat се намира музеят на робството, където не отидох поради нежелание. В района е и пощенският музей, където ако си купите билет, под стъкло насред умрели паяци и при почти никаква охрана можете да видите сгрешени местни марки, оценявани на няколко млн. € или $.

 

 

 

 

 

[Argentique]

Вторият ми топ природен обект.

Куршската коса

 

 

Това чудо на чудесата се появява преди около 50 века, когато балтийските ветрове и течения започват да трупат пясък върху ледникови морени. После вятърът довява семена и с времето пясъците се покриват с гори и храсталаци. Из косата заживяват викинги и германски племена, но още преди три века развитието на животновъдството и изсичането на горите нарушава баланса, а пясъчните дюни започват да се разхождат и погребват цели села. Тогава умните човечета от правителството на Прусия провеждат сериозно залесяване и сега към 70% от косата са покрити с гори. А освен тях тук са и най-високите движещи се дюни в Европа.

 

За логистиката си пиша три минус. Нощувките в Клайпеда, губивремето за мен в Каунас и разтакаването по разни автогари и спирки беше пълна тъпотия. Просто трябваше да хвана първия автобус от Вилнюс за Нида (най-южното литовско градче на косата, малко преди затворената в момента граница с РФ) и след почти шест часа тормоз, но без разправии с ферита и дремане по спирки, да кацна в Нида по обяд. Там, където ми е баш мястото. Но другия път ще ми се получи по-добре и ако може, ще дойда от Паланга.

 

 

Клайпеда е била срината през ВСВ, дори си нямат стара катедрала, но пък е останала малка фахверкова махаличка.

 

 

 

 

И голямо германско влияние. Уж германците били прогонени през 1945-та, но разни клайпедски кварталчета ми напомнят за Германия, из града е пълно с немски коли, а точно заради топ способностите за ранно планиране на германските граждани за моите дати нямаше ни едно местенце за настаняване в Нида.

 

За пешеходци има малък ферибот за косата от центъра на Клайпеда, а пътят до другия бряг отнема към 4-5 минути.

 

 

 

Да обикалям из района на Смилтине ми идва ограничаващо и решавам да се пробвам да стигна до Нида. Желаещите да пътуват с автобуси по трасето Смилтине-Нида са повече от местата и все някой оставаше тъжен да чака час до следващия автобус, като бяха забелязани и няколко зараждащи се семейни скандала. Пътят минава през гори, които дори сутрин са мрачни като по здрач. Допускам известна вероятност, че тук нощем от криви дънери, храсталаци и мочурища изпълзяват кикимори и незнайни местни вещици. 

Автобусът пътьом влиза в Юодкранте и Первалка и ме обзема неописуема радост от гледките там. В Нида дори е още по-хубаво! Гледам приказните цветни къщурки и започва да ми се реве от собствената ми тъпотия и неосъществено ранно планиране. 

 

Интериора на къщичките огледах после в нета – повечето са съвсем нови и много уютни. 

 

 

 

 

 

 

 

 

(Последната снимка е от Юодкранте)

 

 

Селцата по косата са накацали от страната на лагуната, скрити от морските ветрове. За забавление се предлагат разходки с платноходки в лагуната, водни колела, риболов и скандинавско ходене за немски пенсионери. Не забелязах някой да се къпе тук.

 

 

 

 

 

Има много местенца за птицелюбители, а по време на миграция косата е доста натоварено място.

 

 

По цялата дължина на литовската част на косата минава 50 км веломаршрут (дават под наем какви ли не транспортни средства), а някои междуградски автобуси от столицата превозват велосипеди.

 

 

Има безброй пешеходни маршрути, музейчета, къща на Томас Ман, а на западния бряг се е разпрострял стокилометров плаж само за ценители. Човек все ще намери какво да прави.

 

 

 

Този път съм дошла за малко пясък. Близо до Нида се намира най-голямото поле от дюни, а най-високата сред тях е Парнидис. Най-високата дюна на косата е Vecekrug, но ще я оставя за друг път.

 

 

Парнидис, за разлика от Vecekrug, е жива дюна и лекичко се помества насам-натам. В долната си част е залесена с борови дървета.

По пешеходния маршрут от Нида към върха на Парнидис има дървена стълба – вече четвъртата по ред след 1975-та заради движението на дюната.

Масовото ходене по пясъка е вредно за целостта на дюната – пясъкът се размества и вятърът го отвява към лагуната. Ако косата не се пази – не е залесена, строи се на поразия и се пуснат тълпите да пасат на свобода, след векове морският вятър ще издуха целия пясък от косата в лагуната на Неман, където пък ще се появи нова суша.

 

 

(„Капани“ за дюни на Парнидис)

 

(Пустиня накрай света, тук нямаше и хора)

 

На 52 м височина има слънчев часовник с календар – най-високата точка на дюната през 1995-та.

 

 

Новият връх вече е леко изместен на юг и е на 55 м с панорамна гледка към дюненото поле.

 

 

Преди няколко века дюните се разхождали съвсем свободно из Косата и поглъщали цели села. Когато някоя дюна покривала село, получавала неговото име.

Но Парнидис е по-специална – името ѝ означава „преминала през цялата Нида“.

Някогашната Нида се намирала южно от сегашната. Преди три века дюна наближила селото и хората преместили Нида там, където е в момента. Но досадната дюна дошла и в новото село и само залесяването с планински бор я озаптило. За почти два века дюната е преминала през старата Нида от край до край и над пясъка вече се показало старото селско гробище.

Докато дюните са живи, те не изчезват, а просто пътуват насам-натам. Обрастат ли с повече от необходимата растителност, спират и преминават в друга категория.

Из дюненото поле има пътечка за разходка до Долината на смъртта, където през Първата световна е имало лагер за френски военнопленници. Но съм с малко време и много задачи, някои – много важни! 

 

 

След кулинарния туризъм обикалям из Нида и Неринга и успявам да се класирам за автобуса за Смилтине в неравна битка с цял скаутски лагер от Залцбург.

 

Бях си казала, че ако не вали, ще се изкъпя в Балтийско море. Идва време за изпълнение на обещанието. 

Автобусът те оставя до ферито за Клайпеда, а оттам плажът на Смилтине е на километър през ухайна борова гора.

 

 

С оградени мравуняци.

 

21 градуса на слънце тук са си приятна лятна температура. Немски баби се мажат с 50 фактора слънцезащита – ама че странни хора. После виждам неколцина изгорели.  А на другия ден и порозовялата си муцуна в огледалото. 

 

 

Това, което прави плажа само за ценители, е 18-градусовата зеленикава вода. Тук няма време за размисъл, влиза се с вопли и потапяне с главата от раз. Има жълто-червено знаме, пускат само до кръста заради вълни и викат нещо с високоговорител на странния им език.

 

 

 

На раздяла с този чуден плаж кикиморите успяват да ми отмъкнат любимо сребърно бижу, което завинаги остава из пясъците на косата.

Съвсем нищожна цена за ден щастие.

[домосед]

В Тайван си нямат ЮНЕСКО. Чехите са усетили нишата и ги зарибяват за своето

 

#вМоментаСъм

 

 

 

Довели са си и чехкиня

 

[Argentique]

преди 44 минути , домосед каза:

#вМоментаСъм

Много ще се радвам да видя нещо извънградско от Тайван. Навремето се позамислях за натам, основно заради националните им паркове (примерно Alishan, разни каменни гъби на плаж и непомняощекои), че големите градове с високи кутийки не ми носят особена радост. Все пак са наричали острова Формоза, значи трябва да я видя тази формоза непременно. В близките години. 

[домосед]

На 20.09.2024 г. в 18:35, Argentique каза:

Много ще се радвам да видя нещо извънградско от Тайван

Готово! Ама не от тоя път 🤪 

За да не спамим тая тема, отговорих в моята

 

 

[master_of_germs]

 

Катедралата в Раскила (това е най-близкото до датското произношение на Roskilde, което мога да измисля да напиша на кирилица, макар че пак е далеч от истината 😄 . Пък който иска, нека си му казва и Роскилде, датчаните знаят, че чужденците не могат да си кълчат езиците) е най-ранният пример за тухлена църковна готика. Строена е между 1170 и 1191 г. на мястото на предишна дървена църква и многократно е пристроявана със странични параклиси. Стилът й служи като модел за катедралите в Северна Европа за векове наред. Все пак до средата на 15-ти век градът е столица на Дания.

Тук са погребани в саркофази датските крале и кралици (39 броя)  а и 40-тият саркофаг е готов, ама седи покрит, сакън, някой да не го види преди Маргрете (втори номер) да се гътне. 😉 Което никой не ще да става скоро. 🙂

Входът за катедралата струва 70 датски крони, а ако си носите едни мини-картички, дето висят по фоайетата на хотелите, намалят на 50 крони.

Работното време си го проверявайте в нета за съответния ден, че понякога е шашаво. Вчера, например, в събота, беше отворено само от 10 до 11 и от 15 до 16 ч.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук почива кралица Маргрете I

А тая шаренийка покрива саркофага на съименничката й, докато й дойде времето...

...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В градчето има какво още да се види, например музея на викингските кораби и музикалния музей RagnaRock.

[iaia_mama]

преди 2 часа, master_of_germs каза:

Вчера, например, в събота, беше отворено само от 10 до 11 и от 15 до 16 ч.

В събота около обед, ако е затворено (не пускат вътре) значи, че има или ще има частно събитие - сватба или кръщене. Тогава пускат само гости с покани и не ги интересува, че си дошъл от еди-къде си чак да им видиш забележителността, за съжаление.

[Argentique]

Историческите паметници на Мцхета

 

 

Манастирът Джвари

 

 

Намира се на баир с живописни гледки - най-известната е на сливането на двете реки. За добро осветление и минимум хора да се ходи рано сутрин. 

 

 

 

Бяхме с шофьор от Тбилиси, който ни развози из обектите в Мцхета за разумна според мен сума.

Не съм толкова авантюристично настроена, но който е, може да си хване първия срещнат шофьор/гид от улицата. Нашият беше от сайт за шофьори, много приличен и ни показа някоя гледка.

 

 

Не ползвам зум за телефонни снимки, освен тук - на север се вижда зъбчето на Казбек. 

 

 

Според шофьора тази година снегът в планините паднал рано и от там веел студ към Тбилиси. 

 

Катедралата Светицховели с различни християнски светини

 

 

 

Достига се по улички със сергии от бачковски тип, за радост - празни поради ранния час.

 

Като храм най ми допадна църквата към манастира Самтавро - нямаше никой!

 

 

По грузинските църкви не се снима, но аз малко само

 

 

И тук има разни светини, чудотворни икони, мощи и царски гробове

 

 

 

 

[master_of_germs]

2024-та година отмина и е време за равносметка или "да си мерим ЮНЕСКО-то"  😄

приложението казва,че посетените обекти са ми 161, с 21 повече, отколкото преди година. Аз обаче си ги докарвам до 19 нови, което значи, че два съм записал слежебно: посетени по-преди, но добавени в списъка на ЮНЕСКО едва тази година.

 

От последното пътуване:

Мудехарската архитектура в Арагон.

обектът включва десет сгради в автономния регион Арагон.

Предимно църкви. 4 в Тервуел, една в Каталаюд и още две в близки села.

ние посетихме трите сгради в Сарагоса. 

Мудехар е по-ново поиспанчено произношение на арабска дума, която знаи "тези, които остават". Става въпрос за мюсюлманите от мавърските "тайфи"  ("кралства" макар че кралство не върви да се ползва за арабските владения), които са решили да останат по родните си места след реконкистата). Старите мавърски сгради и джамии са били трансформирани  служба та християните и се е получи един оригинален архитектурен стил, характерен да Испания. 

 

Дворецът Алхаферия. Не е имал късмета на Алхамбра и Алказар де Севиля и времето те го е пожалило, та е доста реконструиран. Но, ако се аббстрахираме от сравненията с горните, всъщност Алхаферия си е стойностен обект, а експозицията с картини на Гоя привнася добавена стойност.

 

 

 

 

 

 

 

Катедралата (Ла Сео още Сан Салвадор... да уточня, че Сарагоса е единственият град с две едновременно действащи католически катедрали) е красива и отвън, и отвътре, а в нея се помещава и музей на гоблени.

 

 

 

 

 

 

 

Другата мудехарска църква, Сан Пабло, уцелихме в сиеста и я гледахме само отвън...

 

 

 

...

[master_of_germs]

За манастира Поблет в темата @домосед е писал сводка, та само добавям, че през зимата култовите снимки с неюнесковското лозе пред юнесковски манастир не са сполучливи 😄

И все пак не може да не отбележа, че Клъвдий IV Бух удостои манастира да бъде посетен от височчайшата му особа ведно със светинята на форума 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Скалните рисунки в средиземноморския водосборен басейн на Пиренейския (още Иберийски) полуостров, са от праисторически времена, приснати из няколко региона на Испания и са хиляди... в този обект на ЮНЕСКО са записани над 700 подобекта, повечето от които са мижави и не съвсем лесно достъпни. Видяхме една-две оригинални скални рисунки, де... 

Ако искате да добиете повече представа, без да се морите по чукари, а още по-добрре е ако знаете и испански, може да посетите музея Байторта (Valltorta), който е безплатен и представя в 4 зали етапите, през които преминава развитието но рисуването върху скали. Освен това в едната зала има пълно копие на Cova del cavalis с една някои от най-известните и най-запазени скални рисунки. От музея ежедневно се организират и безплатни турове с водач до няколко от околните ждрела, където има оригинални рисунки. За съжаление, не можахме да се включим в такъв, понеже хазяйката от предната вечер ни звънна, че сме си забравили зарядното за лаптопа и програмата за деня трябваше да се прекроява 😄 

 

 

 

 

 

 

Археологическият ансамбъл Тарако включва древноримски обекти в град Тарагона и околностите му. Тарагона съм реглеждал подробно преди 23 години, та обектът не е нов замене, но сега го допълнихме с ето този римски акведукт извън града: 

[master_of_germs]

Антони ГаудИ = Барселона, нали така?

Ама не само. Тук-там и на други места из Каталунияима негови творби, а криптата в Колониа Гуей (Colonia Güell) е един от недовършените му шедьоври, напълно заслужено вписана като подобект на ЮНЕСКО,  заедно с много по-известните му творения в Барселона.

По ред икономически и политически  причини, моделът на "индустриалните градчета-колонии", където производството (в случая на мецената Гуей - текстилно) се изнася изцяло извън големия град и работниците живеят в градче, построено за гях и прилежащото към фабриката, достига до Испания доста по-късно, отколкото в други западноевропейски страни, и изтрайва твърде кратко в политическия хаос и безвластие с борби между републиканци и монархисти. Семейство Гуей обаче е било удостоено дори с орден от папата за грижите, които е полагало за благоденствието на работниците си. При работен инцидент, 11-годишно момче получава обширни изгаряния и две от децата на собственика стават донори за трансплантация на кожа.

 

Гуей вижда потенциала на Гауди и му дава простор на въображението и финанси да построи в колонията църква, каквато светът не е виждал. А това, че е построена само криптата, не отнема от гения на идейния проект и иновативния начин, по който Гауди определя формата и обема на сводовете, които да самоподдържат собствената си тежест без напрежение. За целта той прави обърнат окачен на тавана и висящ модел от вериги със закачени на тях торбички с пясък с прецизно измерени тежести.

Църквата е трябвало да е 42 м висока, ама до сводове и стени хич не се е стигнало.

Все пак, криптата е лесен начин да се докоснете до творение на Гауди, без да се блъскате в стотици други хора, и е лесно достижима с обществен транспорт от Барселона.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ла Саграда Фамилия и тя още не е завършена, ама има някаква надежда 😉

 

 

[master_of_germs]

Макар да ми е под номер две за годината, ще започна сводките за тазгодишните посетени обекти на ЮНЕСКО с Толедо. Неофициалната столица на автонимен регион Кастилия - Ла Манча (официално сякаш никъде не е записвано регионът да има столица), макар далеч да не е най-големият граф в областта. Идеален за еднодневни разходки от Мадрид, макар че според мене  Толедо нощем вдига летвата още повече. Достатъчно важен град още по римско време, след превземането му Вестготите го правят своя столица (музеят на вестготите е с безплатен вход).

 

 

 

Нито по времето на халифата, нито под кораната на Кастилия Толедо е губел важността си като важно отбранително укрепление оградено от три стани от меандър на река Тахо, а постоянно е бил и едно от големите културни средища на Пиренейския полуостов. Мечовете и доспехите от толедска стомана са еталон за най-високо качество векове наред. Чакпрез 1561 г столицата окончателно става Мадрид и Толедо минава леко на заден план... Или пък не. Защото градът, в който е творил Ел Греко няма как да е засенчен от други 🙂

Тази му картина е в църквата Сан Томе, но музеят на Ел Греко е на крачка от там и може да му се посвети много повечче време.

 

И понеже сме в Ла Манча, няма как да не виждате навсякъде Дон Кихот - рицарят на печалния образ, в случая редом присъства освен Санчо Манса и Клъвдий - Бухалът на пияния образ 😄

 

 

 

 

Отделете си достатъчно време да се разходите по цялата алея на мирадорите от другата страна на река Тахо. Мисля, че в графата "гледки КЪМ града" няма кой друг град в Испания да съперничи на Толедо (но пък спятам да продължа да търся конкуренция 😉 )

 

 

 

 

 

 

 

Най-хубавите гледки отвисоко в самия град са от камбанарията на църквата на йезуитите, която се може да се посети и самостоятелно, но иначе е по-добре да се вземе един комби-билет заедно с 6 други обекта (манастир и църкви, накои от които са бивши джамии и синагоги) за 12 евро. Индивидуални са, слагат ти на ръката гривна с баркод, който се сканира на всеки вход.

 

 

 

 

 

Катедралата е прекрасна отвътре. Ще помоля @mary_shery да качи малко снимки, че аз имам един лимит откъм посетени религиозни обекти дневно, над който не мога да премина и да усечам удовлетворени. Затова само отвън съм я снимал.

 

 

 

 

 

 

Гледка от нашата стая в стария град към църквата Сан Салвадор

 

И наобратно - от Сан Салвадор към нашата къща 😉

 

 

 

Легандарни са сладкишите, приготвяни от монахините в едно манастирче:

 

Особено местният марципан

 

Кристо де ла лус - бивша джамия

 

 

 

 

 

 

Санта Мария Ла Бланка - бивша синагога

 

 

 

 

 

 

Манастирът сан Хуан де лос рейес

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мостът Сан Николас

 

 

 

О ище оттук оттам, особено от стария еврейски квартал.

Предупреждавам, че в тоя град равно няма - всичко е на баир! 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

На 16.02.2024 г. в 20:23, домосед каза:

На 6.01.2024 г. в 1:09, master_of_germs каза:

Докладвам, че през 2023 г. съм си добавил рекордните за мене цели 23 нови обекта на ЮНЕСКО в колекцията си, която вече наброява 140.

Докладвам, че през 2023 г. съм си добавил рекордните за мене цели 23 нови обекта на ЮНЕСКО в колекцията си, която вече наброява 397 

Докладвам, че през 2024 г. съм си добавил 22 нови обекта на ЮНЕСКО в колекцията си, която вече наброява 421 

Аритметиката не е сбъркана. Има конфигурационни промени по вече посетени обекти.