ЮНЕСКО

[Childish]

 

Барцелона 

Ох, БарЦелона, КадиЗ

Недей, моля те. Тези звуци ги няма в испанския. Има само различни варианти на съскане...

Редактирано 3 ноември, 2014 от Childish

[Duke]

Ох, БарЦелона, КадиЗ

Недей, моля те. Тези звуци ги няма в испанския. Има само различни варианти на съскане...

 

Недоволна си от съскането на Домосед?

[Childish]

Недоволна си от съскането на Домосед?

 

[гост]

Ох, БарЦелона, КадиЗ

Недей, моля те. Тези звуци ги няма в испанския. Има само различни варианти на съскане...

Ти пък, не издребнявай! Много хубаво си пише на испански човекът!

[Childish]

Ти пък, не издребнявай! Много хубаво си пише на испански човекът!

Не, много хубаво пише на български!

[домосед]

Ох, БарЦелона, КадиЗ

Недей, моля те. Тези звуци ги няма в испанския. Има само различни варианти на съскане...

 

Аз не пиша на испански. Нито на каталунски.

Освен Барцелона пиша Вашингтон, Париж, Лондон, Москва, без да ме е грижа особено за предпочитанията на фонетичните пуристи.   

[Фил]

Е, браво на теб - с няколко движения на пръстите _{(по клавиатурата)} и докара една дузина мадами до оргазъм, едновременно  при това 

[Childish]

Е, браво на теб - с няколко движения на пръстите _{(по клавиатурата)} и докара една дузина мадами до оргазъм, едновременно  при това 

И се сърдят като не успее заради някоя буква 

[danimarkova]

 

Така, връщаме се един месец назад във времето и попадаме на цял куп обекти от списъка.

 

Корфу

 

 

... със църквата на Св. Спиридон, дето сестра му Марго, целувала чехлите на мощите на светеца.

 

 

Любимият ми Даръл и сестра му Марго Колко съм се забавлявала с неговите книги, семейство и други животни. 

И досега не съм посетила Корфу, макар да беше в първите места, когато прочетох книгите му. Едва ли ще е запазил очарованието си, така както го е представил Джералд Даръл от неговото детство, но поне обектите Юнеско ще разгледам. 

Извинявам се за спама (Това от фенклуба на Домосед )     

[mu_ry]

ах, как съм се наточила и аз на това Корфу вчера приключих, за пореден път, "Градината на боговете"

[домосед]

Както пролича от тона на предишния постинг, Барцелона се оказа слабичък старт на обиколката на Испания. Обективните фактори може би са точно тези, срещу които протестира чичкото-хейтър - че е прехвърлена летвата на разумното насищане с туристи. Но това го има и в Рим, пък там не ми пречи. Въпрос на очаквания, тоест - пак субективно. Освен това в Барцелона съм бил и преди и работите на Гауди съм ги отмятал. Преди да се наредят опашките.

 

Пожелаваме им на каталунците независимост и продължаваме към испаноезична Испaния, където хем да намерим още световно наследство, хем да е по-интересно, хем да е по-гостоприемно?

 

- А вие в Европа нали имате високоскоростни влаковe? Завиждаме ви - споделяха спътниците ми по американските влаковете през лятото. 

- Да, да, разбира се, ние в Европа имаме! - им отговарях с цялата си сериозност на глас и с едно наум за БДЖ.

 

 

А сега се метнахме точно на на един такъв скоростен влак, дето го имаме, и в класа Turista+ (първа без безплатен обяд) с 300 км/ч избягахме от Барцелона в Кордоба. 

 

Където юнеското се е излюпилпо във формата на барокова катедрала през покрива на мавърска джамия.

С всичкото ми уважение към Гауди - това му е отвъд въображението.

Дето казал Шопа - е, такова нещо нема!

Като видял жираф да се излюпва от щраусово яйце.

Или май го беше казал и без щраусовото яйце.

 

Прелест!

 

 

 

 

 

В руската провинция овековечавана с паметна плоча гордост за дадено място беше (сигурно още е) Ленин да е държал реч. Или кихнал. Във Франция - в леглото в гостната да е спал Наполеон. В останалия свят - да е споменато в TripAdvisor, даже и мястото да е измислено като The Grand Budapest Hotel на Уес Андерсън. В Испания - мястото да е споменато от Сервантес. Паметната плоча обикновено е изтънчено фаянсово ръкоделие. Каквито впрочем са и табелите с имената на улиците и булевардите. Което ги оскъпява и затова има вид, че ги слагат по една на улица/булевард, независимо от дължината. За да е предизвикателството по-голямо за дон кихотовците от старата школа, обикалящи страната и търсещи адресите на страноприемниците по карти, разпечатани на хартия. Откакато един от стълбовете на пътешественическото ми същесвтувание - пощенската картичка - мина в графата за защитен вид, започвам с ужас да тръпна в очакване същата съдба да сподели и пътната карта. Мишлен държат фронта във Франция и Испания и все още се намират с различни мащаби по специализираните книжарници, но докога?

 

Забележителност номер 2 в Кордоба е пансион Аугустина, където намерихме бивак срещу 12.50 евро на легло. Стаичка с баня в коридора в облепена с шарени азулехоси и населена с още по-шарени папагалчета къщичка със задължителното, макар и символично по размер, вътрешно дворче в стария град, на две преки от джамийокатедралата. Долкокото преките в Стария град на Кордоба (и който и да е друг стар град в Андалусия и Екстрамадура, а по идукция - и в цяла Испания) са това, което са. Как се дефинира пряка в лабиринт от криви сокаци? 

 

 

 

Забележителности 3 и 4 са съответно мароканското ресторантче ...
 

 

... и чайната на още две преки оттам.

 

 

И чак на пето място слагам втората от двете съхранили се синагоги от епохата на Конвивенцията. Първата ми казаха къде е, но забравих. Май в Толедо.

 

 

Други забележителности в Кордоба няма. Римските капители в коринтски стил не се броят, даже ако им пуснат котенце.

 

 

Яхваме едно наето пежо и - въпреки логичния първоначален план да обиколим Андалусия - сменяме посоката диаметрално и поемаме към Екстремадура.

 

Целият албум от Кордоба - тук: https://plus.google.com/photos/106665744477636165634/albums/6076097918772960401

 

(следва)

[Ushakal]

О, снимките от Кордоба са невероятно красиви!

[Mary]

Страхотни снимки! И разказ, разбира се.

Прииска ми се веднага да тръгна натам...

[гост]

 с шарени азулехоси 

Испанският ти става все по-добър!

[домосед]

В Екстремадура световното наследство - с лопата да го ринеш. За един ден отметнахме кралския манстир в Гваделупе, съхраняващ Черноликата мадона от Гваделупе,

 

 

закрилница на половината, ако не и цялата, Латинска Америка, и историческите родни градове на завоевателите на върпосната Америка Трухийо

 

 

и Кацерес.

 

 

Кортез, покорителят ацтеките е от Кацерес, а Пизаро, покорителят на инките - от Трухийо. Мел Гибсън, дресьорът на маите, май е от Сидни. В моята пътешественическа биография из испаноезичния свят колониите идват преди метрополията и Трухийо го знам като първо като град в Северно Перу. Симпатичен. На морето. Но не помня имаше ли и там паметник на Пизаро. В Екстремадурското Трухийо има. Обаче не е мислен за Пизаро. Склулпторът американец бил изваял своето виждане за образа на Кортез с идеята да го продаде на Мексико да го сложат на накой голям площад. Не се усетил, че завоевателят не се приема за почитаема икона в съвременно Мексико. И затова го пробутал като Пизаро на родния му град. Където са го качили на пиедестал сред декорите от бума на колониалните богатства, докарани от успешната авантюра на най-великия им син за всички времена (бай Тошо в аналогичния случай с Правец). Градът си има и мавърска крепост, и църква с гледка от камбанарията, и арена за борба с бикове и частна замъковила на съвременен феодал (или CEO на глобална корпорация със седалище в Мадридски) с Audi Q7.

- А какво е свинска пруеба?

- Ами това в чинията ви сеньор! - казва леличката от Гуаделупе - Да не си помислихте, че е накълцано на едра кайма чоризо?В Кацарес на главния площад при Патока опитах от заека, но останах толкова разочарован (в сравнение е крофианската версия стифадо), колкото и спътникът ми от пътпъдъшките си бутчета, че после седнахме да си доядем с (мас мучос вкуснес) крокетас и хамон в уютен тапасовинен бар с високи столчета на наколонен тротоар. Който се накланя повече след втората чаша вино тинто. И става по хлъзгав с усилването на досега само ръмелия дъжд. В Кацерес старият град е по-компактен и по-внушителен като струпани на едно място църкви и палати от периода на същия бум (някои със силно португалско влияние в архитектурния стил - Португалия е зад баира), но пък живецът е извън него. А на главния площад пред Патока. 

 

(следва)

[Гост]

Да се вмъкна в испанската разкошотия на Домосед с една архитектура, която искрено ме впечатли.

 

 

Chhatrapati Shivaji Terminus. Историческа железопътна гара на Мумбай.

 

 

Изключителна архитектура на английския архитект Frederick William Stevens (1848-1900) 

 

 

Навсякъде ме разходиха...

 

 

Млъквам, за да слушам другите  

 

[Rumiana]

Ей-тук едно кандидат-UNESCO - The Serpent Mound:

 

 

Индианците в централната част на Северна Америка в далечните пред-Колумбови времена не строели крепости и замъци, но издигали могили (mound-builders), най-различни и странни, с различни предназначения, вкл. такива с форма на разни животни (effigy mounds).  Наблизо има и Alligator Mound, и други, но тази змейската могила - Serpent Mound, в южно Охайо - е най-голямата и внушителната май - почти половин километър е дълга.  Ориентацията ѝ е свързана с лятното и зимното слънцестоене, затова и на тези дни там организират големи сборища и веселби (снимката горе е от лятното слънцестоене).  От въздуха изглежда така:

 

 

Много особено място!

 

 

[Kaloyan89]

Моите обекти на ЮНЕСКО отзад напред.

 

1. Остров Реюнион (Франция), където съм сега

 

2. Остров Горé, Сенегал

 

3. Кунта Кинте айлънд, Гамбия

 

4. Картаген и медина, Тунис

 

5. Лион, Франция

 

6. Париж, бреговете на Сена (Франция)

 

7. Брюксел, Grande place (Белгия)

 

8. Исторически център, Виена (Австрия)

 

9. Рилски манастир, България

 

10. Делтата на Салум, Сенегал

 

11. Венеция, Италия

 

И може би някои пропускам

Редактирано 8 ноември, 2014 от Kaloyan89

[Masmiya]

Аз не обръщам внимание на списъците на ЮНЕСКО, така че нямам идея колко съм посетила, за тези три от ооследното ми пътуване обаче знам, че са защитени от ЮНЕСКО, напълно заслужено:

 

Оризовите тераси около село Jatiluwih

 

Хиндуисткият комплекс Прамбанан

 

Будисткият храм  Боробудур:

[krasen_denev]

Един от българските обекти,включени в "Списъка на ЮНЕСКО за световно-културно наследство" и то сниман днес.Гробницата е включена в списъка през далечната 1979 година "за да бъде запазена за цялото човечество".

 

Казанлък-Тракийската гробница.

 

 

 

[домосед]

(следва)

 

Продължавам със сводката за испанската обиколка в темата, където я започнах 

 

The Rain in Spain stays mainly in the plain?

 

Rubbish! 

 

Никога повече няма да вярвам на ирландски драматурзи зевзеци. Аз да си подредя цялата програма около разбирането, че ако вали, ще е в равнините, а то да се окаже, че вали в планината! 

 

 

Една измислена планина от две ребра сред екстрамадурския хайфелд (равнина с голяма надморска височина, юж.-афр.), за която ни подсказа Lonely Planet. Браво на него. Никога не съм възприемал Lonely Planet като подходяща серия пътеводители за туристи с кола из Европа, но ... voila. Благодарение на него изшофирах две от най-симпатичните проходчета, на които съм попадал в Европа - през Пуерто Хондурас от Ервас до Херте и после от Кабезуела дел Вале през Гарганта на Оя до Куакос де Юсте. 

 

Всички изброени, а и още повече неизброени  - "разкошотии" от друга категория - селски испански селца, които ми се струват по-селски от селските френски селца. Което е комплимент. Записвам го в графата "поучителни наблюдения от екскурзията".

 

 

 

 

 

В Куакос император Карл V или се е родил, или май само е имал вила, но по-важното е, че варят най-хубавата регионална бира:

 

 

 

Това ме подсеща да вметна, че ако от нещо испанците не разбират нито в града, нито на село, това е чаят. Взели малко ройбос, омешали го с някакви техни планински билки и го брандирали "чай Калахари". Боза! (в случая това не е комплимент) Но от кафе кон лече разбират. Чудя се кой идиот е измислил латетата и капучината, след като съществува тази простичка небесно блажена алтернатива, която се предлага повсеместно за жълти стотинки  (добре де - от евро до евро и четир'се, в Парадор - три и четир'се)

 

На път за там сме минали през още един добре съхранил историческия си център град - Плазенсия. Не ни е станало съвсем ясно  обаче кое точно не се харесва на този местен жител - катедралата или туристите.

 

 

Минали сме и през един национален парк с много ... маслини ... и обитаван от едри грабливи птици: Мофрауи.

 

 

И накрая - дъжд, не дъжд - не може цяла вканция човек да не се изкъпе под някой гърбав мост.

 

 

Тук приключихме с дъжда и се върнахме в долината при слънцето и юнеското.

А именно - римското наследство в Мерида.

Е, те, толкова дълъг римски мост нема!, както е казал Шопа.

 

 

Мерида е била провинциалната столица на Лузитания и са и останали и най-различни други римски работи. 

 

 

 

Има даже истински римляни

 

 

А централния площад можеш да го копнеш и пейстнеш в произволен град в Латинска Америка без никой да се усети

 

 

В Мерида келнерът сигурно още си мисли, че го чакаме да ни вземе поръчките на тротоара с изглед към кръглото площадче със статуята на Света Еулалия ...

 

(следва)

 

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6077442811574553777

[домосед]

(следва)

 

Същата вечер пристигнахме в Севиля. Която ни посрещна с рокфорт дулсе (първа награда!); папас бравас; крокетас; ломо и прочие вкуснотийки в малки чинийки и прочисти съмненията за непълно кулинарно съответствие, покълнали из Екстремадура. А и в Барцелона. Асейтунасите даже ги раздават с черпаци без пари. Следващите дни, пътувайки на изток с кола към Хаен и Убеда, а после с влака за Мадрид щях да разбера защо. Не мога да си представя, че има пазар по света за толкова маслини, колкото могат да родят подредените в легионерски строй испански маслинови горички. И това е - без да броим конкуренцията на Гърция, Португалия и осаналите брегове на Маре Нострум. 

 

 

Севиля ни посрещна също и с току-що свършил футболен мач, като някак си успяхме да се заврем точно в манифестацията разочаровани запалянковци по Авенида де Палмерас. Абе, Севиля не бяха ли червено-бели? Тия защо са зелено-бели? Ааа, Реал Бетис били. Току що загубили на свой терен - стадион Бенито Виламарин. На няколко преки от които се намираше най-бездушният (особено на фона на павилионите от иберийското изложение наоколо), но и най-практичен за нуждите ни хотел с безплатен уличен паркинг, който бях изровил в интернет.

 

За Севиля няма да бъда многословен. Половината форум е минавал оттам. Останах очарован. Като в случая следвах рецептата да имам големи очаквания, но да не съм търсил никаква конкртена информация предаврително. Знаех, че има нещо, което се казва Алказар и огромна по площ късноготическа катедрала (с ренесансови пристройки) и, че и двете са в списъка на Юнеско, но не ги бях виждал даже на картинка. И със страст се впуснах да си колекционирам свои картинки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това, което ме озадачи, беше най-новото попълнение в градския пейзаж - Дървенят Вафло-Чадър Метропол Парасол

 

 

Тоест - озадачи ме колко ново е. Били го открили преди само три години. А на мене ми се стори остаряло и като идея, и като дизайн, и като изпълнение и обезсмислило се като функция преди още да е завършено. Защото по нищо не личеше да е възродило западналия квартал около себе си. Напротив - стори ми се, че и туземци и туристи го избягват като хоспис за прокажени. Чак после си направих справка, че проектът се е влачил повече от 10 години. Което, разбира се, в сравнение със Саграда Фамилия е същинско олицетворение на Човешката Експедитивност. Друг е въпросът дали ще остане трайно в световното съзнание като културен шедьовър от същата категория. На Финансов Здрав Разум е трудно да се впише като олицетворение. Според злите езици това е един от мегаломанските проекти докарали Испания до просешка тояга след кредитната криза от 2008. Наред със затворилото врати летище на Сиудад Реал. Май все пак е по-практично е да се строи 100 години със скромни частни дарения, отколкото 10 години да се изливат държавни средтсва в бездънни кофи.

 

 

Оставаше ми още един ден свободно шофиране и след дълбоки колебания - море или земя - избрах да не се отклонявам от темата на пътешествието - Юнеско в Испания - и продължих на изток вместо на юг. За един ден успях да спра и огледам пет исторически градчета, което си го броя за личен рекорд по туристическо тъгъдъкване.

 

Кармона

 

 

Осуна

 

 

Хаен

 

 

Беаза (Юнеско)

 

 

Убеда (Юнеско)

 

 

Дворецът на последната снимка в наши дни е хотел от веригата Парадор. Още се чувствам гузен, че навремето (2003) не направих хатър на един приятел португалец да вечеряме в Парадора в Сантяго на рождения му ден. Но сега, като надникнах в два-три Парадора - все в най-личните исторически палати - си затвърдих мнението, че не са от моята категория и моя вкус. Безсмислено скъпи и напълно лишени от вайба на народния тапас бар, който търсиш в Испания. И пълни с горнокласеещи се индивиди от британската средна класа, оплакващи се на рецепцията, че си били представяли ексклузивност, а на заксуска имало още 62-ма съвсем като тях. Което не значи, че съм хейтър на делото на веригата Парадор. Не всички благороднически домове ги притежава херцогинята на Алба, лека и пръст (което ми напомня, че втори човек с тази титла умира в рамките на една моя сводка за именията им). Парадоренето е начинът на останалите палати да се съхранят. Просто народният живот извън палата е по-весел от уредения по английски пенсионерски вкус псевдоблагороднически живот в него. Което се доказа най-очевидно в Убеда. Бога ми, докато си пиех биричка (анадалуско Cruzcampo) на този най-изящен испански ренесансов площад, за една топла есенна вечер на който си струва човек да дойде до Испания, гледах корида!

Версия за тригодишни тореадори.

Да се готвят от малки!

 

 

Пълните галерии снимки тук:

 

Севиля

 

Кармона, Осуна, Хаен, Баеза, Убеда

 

(край!)

 

 

 

 

 

 

.

[Мрън]

Тъкането на чипровски килими стана част от световното културно наследство

 

За първи път ходих тази година в Чипровци; интересно е и си заслужава

[Polina]

Да ни е честито!

София е избрана за "Град на киното"

http://www.unesco.org/new/en/media-services/single-view/news/28_cities_join_the_unesco_creative_cities_network/back/9597/

[royak]

Миналата година през юни за първи път попаднах на нещо, което католиците в Италия и част от Швейцария, наричат Сакри Монти. Сакро Монте ще рече Света Гора. Появили са се през 16 век в разгара на религиозната война срещу протестантите. Наричат ги "Нов Йерусалим", строили са ги на специално подбрани места (много красиви като природа, за да привличат хората) по особено хармоничен начин. Всяка Света Гора е посветена на Исус, Девата или на светец. Животът на избрания е "разказан" чрез теракотени фигури с човешки ръст и живопис. Отделните сцени са приютени в своеобразни павилиони. Така едно Сакро Монте наброява десетина или повече сгради, между които има живописни пътечки и пр.

Първото подобно нещо, което видях, беше Сакро Монте ди Орта - до алпийското Лаго ди Орта  /близо до Лаго Маджоре/. Беше разказан животът на свети Франциск от Асизи. Гледката към езерото и островчето с манастир си беше красива - няма две мнения по въпроса.

 

 

 

 

Тази година пък посетихме Сакро Монте ди Креа в Монферат /Италия/. Този път обаче целта не бяха толкова павилионите с теракотените светци, а църквата на комплекса. В олтара й има пристроен параклис на св. Маргарита и там по съвсем познат за нас начин се е изобразил един от монфератските Палеолози със съпругата и двете си дъщери (1474-1479). Палеолозите са последната византийска династия преди завладяването на империята от турците, която дава "клонче" в Монферат. Това клонче било живо и здраво 150 години на италианска земя.

 

 

 

Девет Сакри Монти са в списъка на ЮНЕСКО

Редактирано 18 октомври, 2015 от royak