ЮНЕСКО

[домосед]

Светият престол е куриозен случай по темата за ЮНЕСКО, защото не е член, а само наблюдател в организацията, пък целият Ватикан е в списъка. 
И отвън, и отвътре!

 

19 години след първия ми опит да проникна в музеите успях, без да ме депортират (под предлог, че имало бомбена заплаха или някакво друго неудобство). Наивно си бях предвидил само два часа за разглеждане. Че нали си ги знаем шедьоврите на Микаланджело и Рафаело от книгите и филмите. На живо към възприемането би се добавила само блъсканицата. А и какво повече би могло да има вътре  

 

Е, добре, че имах билет за първия час за влизане. И останах до затварянето! Без да си позволя и минута отегчение. Или да се оплача от клаустрофобия или агорафобия. Защото освен в Рафаеловите стаи и Сикстинската капела (и коридорите към тях)  в много от галериите оставаш сам със съкровищата им. 

 

 

И докато художественото наследството на Древен Египет, класическия Рим, средновековието, ренесанса, барока, романтизма (по-рехаво представен), XX век (във Ватикана го пишат за 'съвременно') ни е в по-голяма или по-малка степен познато от обща култура и даже да ни очарова, не ни изненадва, то аз за себе си открих една странична галерия, която ми отвори очите за непозната ниша в историята на изкуството. Християнското наследство от последния век на Западната Римска империя. Когато вече е било официална религия, а варварите още не са дошли да разорят задоволената класа, която е можела да си позволи мраморни саркофази като тези

 

  

 

Целият албум: цък

 

 

Редактирано 12 октомври, 2017 от домосед
добавен линк към снимки

[obsession]

На 24/09/2017 в 22:58, cck каза:

А какъв Юнесковски обект посетих в деня на немските избори...

Железните заводи на Völklingen, градче в близост Саарбрюкен.

Herz aus stahl (сърце от стомана) се казваше едно парче на Manowar. Звучи баш като за това място  Ако не ви се разкарва до тук и Перник върши не по-лоша работа.

Още една гледна точка към същия обект...Аз я наричам "фабриката на призраците" - изглежда внушително и страховито. Въпреки това винаги на паркинга пред нея виждам сериозно количество спрени автомобили...

Редактирано 12 октомври, 2017 от obsession

[Двуцветко]

Янките не щат в Юнеско

 

http://m.dnevnik.bg/sviat/2017/10/12/3058822_sasht_obiaviha_che_napuskat_junesko_na_31_dekemvri/

 

 

[домосед]

преди 9 часа, домосед каза:

Светият престол е куриозен случай по темата за ЮНЕСКО, защото не е член, а само наблюдател в организацията, пък целият Ватикан е в списъка.

А днес стана ясно, че освен САЩ, и Израел се включват в групата на "куриозните" случаи.

 

http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/10/12/3058984_i_izrael_obiavi_che_napuska_junesko/

Редактирано 12 октомври, 2017 от домосед
изтрит намек за политизация :-)

[Георги]

Само моля темата да не се политизира. Мисля, че така със снимките и разказите от обектите е чудесна. 

[домосед]

преди 7 часа, obsession каза:

"фабриката на призраците"

По съвпадение последният обект от италианската ми серия тази година е също изживяла времето си фабрика. И работническото селище около нея. Казва се Креспи д'Ада и се намира на 16 км от Бергамо (около 40 минути със сравнително редовен рейс).  Фабриката е памукопредачна от края на XIX век. Креспи е фамилията на фабриканта, а Ада е реката. Селището е планирано и построено на зелено като пример как би трябвало да се развива индустриалната среда така, че да е максимално естетична, а качеството на живот да е възможно най-добро за времето си и всички, замесени в производството, да са щастливи. И господарят фабрикант в неоготическия си замък (La villa padronale) , и работниците в семплите подредени по конец семейни къщи, и инженерите в буржоазните вили от страната на гората. Има си църква, училище, медицински пункт, поща, столова, кафене, паркове с детски площадки. Казват, че и плувен басейн даже имало.  Електрическо осветление по улиците се осигурява от частния локален ВЕЦ.  Изобщо - изпреварило времето си lifestyle градче - образец за пребъднал локален спуснат отгоре  комунизъм (Всеки му според потребностите!) в условията на самоопределящ се за прогресивен, просветен, хуманен социално ангажиран капитализъм. Комуто някак си са се изплъзнали ироничните паралели с някои по-малко прогресивни обществени системи на феодално крепостничество. Защото място за тебе в тая утопична комуна с патриархално надзираване има тогава и само тогава, когато посветиш себе си и потомството си до живот на фабриката. А за след края на живота ти е осигурен типов малък надгробен камък в подредено под строй (съвсем като военно) гробище на края на пътя.

 

В наши дни изненадата не е, че фабриката не работи, а че не работи само от десетина година. През над вековната си производствена история е сменила няколко собственици, чиято социална визия може и да не е била приемствена на оригиналната. Вилата на господаря е недостъпен частен имот. Частни са и работническите жилища, предполагаемо - в ръцете на бивши работници. Почти не видях движещи се или паркирани коли по улиците.  А доколкото изобщо имаше живи хора наоколо, те бяха няколко туристически ученически групи. Винаги съм се възхищавал на италианците, че чрез училището си водят децата надлъж и на шир по Ботуша да се запознаят с културното си наследство. И на самите деца, че задържат сравнително дълго (повече от 10-15 минути на обект) вниманието си върху думите на екскурзовода, преди да забият поглед в телефоните.

 

 

[cck]

Доволен съм от немското турне и посетените обекти. Понацъках карфички по юнесковската карта

Освен Völklingen (wiki) успях да видя Weimar, Dessau и Bernau с творенията на възпитаниците на Bauhaus (арт училище, архитекти работили през 20-ти век), градината Dessau-Wörlitz и още някой и друг замък в района.

По на запад се отбивах да гледам Лутеровото наследство в Eisleben и Wittenberg, както замъкът Wartburg.

От към природни юнесковци - разходка из района на среден Рейн.

 

Десертът - Трир (Римските останки , катедралата Свети Петър и черквата Дева Мария)

 

[cck]

В Чехия се отбих в Бърно. Да видя Villa Tugendhat. Не ми се получи с вечерните снимки отвън, прилагам текстче и илюстрация от wiki:

"Вила Тугендхат е известна сграда на немския архитект Лудвиг Мис ван дер Рое в град Бърно, Чехия. Смята се за крайъгълен камък в развитието на архитектурата на модернизма. Вилата е построена в периода 1928 – 1930 г. за Фриц Тугендхат (на немски: Fritz Tugendhat) и жена му Грета. През 2001 г. влиза в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство."

 

А от природните обекти парковият комплекс Леднице-Валтице (wiki) в Южна Моравия, до градовете Брецлав и Микулов.

[cck]

От унгарските отбивки новото юнеско беше абатството Pannonhalma .

 

 

 

[домосед]

По повод излизането на САЩ от ЮНЕСКО реших да разровя архивите за скормната си колекция от два отметнати природни обекта на тяхна територия

• [2006] Национален парк Рангел-Сейнт Илаяс, Аляска (whc72)

• [2014] Национален парк Глейшър, Монтана (whc354)

Редактирано 13 октомври, 2017 от домосед

[bulpa]

преди 2 часа, домосед каза:

[2006] Национален парк Рангел-Сейнт Илаяс, Аляска

Първия колаж, долен десен квадрант - снимката е трепач

[Rumiana]

преди 3 часа, домосед каза:

По повод излизането на САЩ от ЮНЕСКО реших да разровя архивите за скормната си колекция от два отметнати природни обекта на тяхна територия

...

Хе-хе, аз освен това горе вляво:

 

имам и това:

 

 

(от същия тоя обект на ЮНЕСКО)!

 

[домосед]

Продължавам с колекцията си от 2017. Стигаме до Норвегия

 

Берген се запечатва в моите представи като едно слънчево място, ухаещо на китско печено 

Градът е сърцето на норвежщината и на националното възраждане през XIX век. Тук са творили Григ и Ибсен, а и до днешен се цени, макар и не - единодушно, делото на езиковеда Ивар Асен по съставянето и отстояването на нюнорск - базираната на народните говори по-консервативна от двете норвежки книжовни норми. Бергенчани имат самочувствието да гледат снизходително на днешната столица Осло, която по времето на шведското робство е носила името на датския крал. Пропускайки да изтъкнат факта, че най-значимото от собственото им културно наследство, точно което е вписано в ЮНЕСКО, е ... немският квартал от времето на търговската хегемония на Ханзата по северните морета. Брюген. Чак след това идват тесните павирани улички, дървените кооперации от по-ново време, импозантните театри, университетът, хипстърските заведения, парковете, зъбчатата железница, първокласния в световен мащаб стрийтарт и ... жизнерадостната атмосферата на най-дългия от трите слънчеви дни през годината. Съвсем както пише в книгите, повечето тузмеци, включително хазяйката ми студентка, захвърлят каквото и друго да са възнамерявали да правят тоя ден и хукват към великите открити пространства. За разлика от съквартирантите ми китайци, момче и момиче, които спазиха предварителното си твърдо решение по програма това да им е денят за пране и излежаване.

 

  

За още снимки от Берген : цък

 

Редактирано 24 октомври, 2017 от домосед

[домосед]

Най старата от оцелелите през вековете 27 от над 1000 ставкирки в Норвегия е ставкирката в село Урнес. От Согндал веднъж на ден има рейс до село Солворн отвъд фиорда, който се прекосява със сравнително редовен малък ферибот. Следва качване пеша на един баир, около който местни фермери са оставили пресни ягоди и касички на самообслужване. Точно пред църквата е паркингът, където се изсипват върволиците рейсове от пристаналите малко по-нагоре във фиорда круизни кораби. Но, ако си дошъл с обществен транспорт, имаш предимството връщането да ти е след 6 часа вместо след 30 минути и можеш спокойно да си ги излежиш на теферич там, където се чуват само птиците. Или да обядваш необезпокояван с местна еленска яхния, защото си сигурен, че олинклузивниците няма и да надникнат в кръчмата.

 

 

Ставкирка означава дървена църква с конструкция, крепяща се на тежки отвесни стволове. Мачти. Тази в Урнес е четвъртата инкарнация на църква на същата площадка, като първите три са оцелели от изгниване общо около 100 години. А тази гони 900-годишна възраст. Разликата е, че са се сетили да положат каменни плочи за основа. И до ден днешен се води енорийска църква и заградените в кюбикъли църковни пейки са поименни на местните родове. Но много рядко се случвал повод да се служи в нея.  Отдавна вече не идвал поп/пастор/министър всяка неделя. А най-интересното, което ѝ се е случило през 900-те години живот, без съмнение е Реформацията. Едно, че са се появили въпросните кюбикъли, за да могат енориаршите да слушат дългите чтения и проповеди седнали. И второ, че ... отсекли долните части на две от мачтите, защото били резбовани като изображения на Дева Мария и Христос. Чак после се сетили, че нарочените идоли  освен чародейна са имали и носеща функция и закрепили положението с едни диагонални греди, прехвърлящи частично тежестта на покрива върху оцелелите мачти. Век по-късно събрали пари и срам-не срам разчупили спартанско-пуританската празнота с един много далечен роднина на пищен католически бароков олтар. Какъвто в значително по-голямата и по-проказно изглеждаща ставкирка в Боргунд няма.  Което сигурно обяснява защо ЮНЕСКО я е пропуснало. Както и останалите 25. Другото обяснение за избора са уникалните дърворезби с от външната северна старана,  където стилизирани змии и лъвове могат да се тълкуват и като християнски, и като викингско-старонорвежки мотиви.

 

Урнес

 

 

Боргунд

 

 

Освен ставкирките, в списъка на ЮНЕСКО като природно наследство са включени няколко фиорда.

Сред тях, с малка гумена моторна лодка, добих лични впечатления от Наройфиорд. 

И коригирах заблуждението си, че фиордите съществувар в резултат на ледникови процеси.

 

 

Троловете са ги издълбали, разбира се.

 

Редактирано 26 октомври, 2017 от домосед

[Polina]

Малко пренебрегвана от нас, защото все я оставяме "за някой друг път" понеже ни е наблизо или я разглеждаме на парче, но Румъния приятно ни изненада при последното ни пътуване. Вярно е, това са първите 8 дни, които прекарваме без прекъсване там и както цялото пътуване и тези дни бяха без предварителен план или точно спазена програма. За това пък ни се отдаде възможност за лежерно пътуване и отмятане на културни и природни забележителности. 

Такива се оказаха и рисуваните църкви в северна Молдова. Мда, северна Молдова, защото едно време е било княжество Молдова, което в днешната геокарта попада в границите на североизточна Румъния. Та тези изрисувани църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско. 

Църковната архитектура по тези места си има свой стил, различен от останалите църкви и манастири в Румъния. Местните майстори изграждат храмовете от дърво, които на по-късен етап биват достроявани /разширявани / като каменни постройки. Използвани са византийски, а в някой от манастирите и готически елементи. Самите манастири не са уникални, но са единствените с добре запазени външни фрески от византийско време. 

От осем манастира/църкви успяхме да посетим три. Ето и първият от тях.

 

Манастир Молдовица (Mânăstirea Moldovița) 

 

Североизточна Румъния, област Буковина. Най-близък голям град е Сучеава. 

 

Манастирът е построен от Петру Рареш през 1532г , а изографисан отвън и отвътре пет години по-късно. Историята казва, че камъните с които е изграден манастирът са докарани от долината на река Молдовица, а самата постройка е оградена от високи каменни стени, които и придават вид на крепост. През 1785г е разпуснат, а монашеската дейност е подновена след 1930 година. Преобладаващите цветове са златисто и тъмно синьо. На западната стена са портретите на Петру Рареш и съпругата му Елена с двете им деца. 

 

... 

Редактирано 1 ноември, 2017 от Polina

[Polina]

Вторият манастир с изписана църква, който посетихме беше:

 

Манастир Сучевица (Sucevița Monastery )

 

Североизточна Румъния, област Буковина.

 

Манастирът е построен през 1581 година. Историята разказва, че е създаден благодарение на една жена,  която водена от идеята да изкупи греховете си в продължение на 30 години пренасяла камъни с каруца теглена от волове. 

За основатели на манастира се считат братята Мовиле - благородници и управници на областта Молдова по онова време. Благодарение на тях е изградена основната сграда, килиите, както и изографисването на вътрешните и външните стени на храма. По време на управлението на Йеремия Мовиле са изградени отбранителните стени, които са подсилени с подпори и кули, които са пет на брой.  

Църквата е последната църковна сграда, която се свързва с управлението на Стефан Велики и Петру Рареш.  

Архитектурата на сградата е смесица от елементи от византийското и готическото изкуство. Храмът е най-късно изографисаният от 22-те църкви в областта и е последният , по който има фрески и върху външните стени. Отвътре и отвън е изографисан със сцени от Новия и Стария завет. Това е църквата с най-добре запазени фрески от всички.  Основен е зеленият цвят. 

Западната страна на фасадата остава недовършена, тъй като по време на изписването и, един от художниците пада от скелето и умира... 

 

 

 

На една от снимките има нещо нетипично или поне аз там го видях за първи път. Все още търся обяснение...

 

Редактирано 1 ноември, 2017 от Polina

[AlexandraKo]

Поли,много красиви снимки!

И много интересни обекти,този,вторият,вече си го запланувах.:)))

[Polina]

Последната от трите рисувани църкви, които посетихме беше:

 

Църквата "Светият Кръст" ( Biserica Înălțarea Sfintei Cruci ) 

 

Североизточна Румъния, област Буковина

 

Църквата на Светия Кръст е основана от Стефан Великия през 1487г за нуждите на женския манастир в Патраути.

Манастирът е затворен в края на 18 век от Австрийската администрация, когато Буковина се присъединява към Хабсбургите. 

Има спорове кога са направени фреските по външните  стени - някой твърдят, че са от 15, а други че са от 16ти век. Иконописите от вътрешната страна на храма казват, че били запазени. Ние нямахме възможността да ги видим, тъй като беше затворен. 

Църквата никога не е била иконописана изцяло отвън. Основните цветове са зелено и виолетово. 

От манастирският комплекс, днес са останали само църквата и дървената камбанария:

 

 

 

Редактирано 11 ноември, 2017 от Polina

[Polina]

Рязко се връщаме назад към началото на нашето пътуване в Румъния. Намираме се почти в централна Румъния, а най-близкия до нас голям град е Hunedoara,  отклоняваме се от пътя още преди да сме стигнали до града. Малко стреснати, защото изведнъж се оказваме на черен път, а ужким сме тръгнали към историческа забележителност, една от шестте отбранителни крепости на древните даки, включени в списъка на Юнеско. След няколко км пътя се оправя и ние продължаваме. Пътят е красив и тесен. Планински. В долината на река Oraştie. Накрая стигаме до малък стръмен паркинг. Паркираме се и тръгваме пеша до крайната ни цел. Каквото и да си говорим, прави добро впечетление начина по който са оползотворили парите си нашите комшии. Добре павирана, стръмна алея в борова горичка ни води до входа на Sarmizegetusa Regia.   

Sarmizegetusa е древната столицата на даките. Важен военен, политически и религиозен център до преди войните с Римската империя (102-106г). Добре е, да не я бъркаме с  Ulpia Traiana Sarmizegetusa, която е на около 40км от мястото на което се намираме, а по-късно ще я споменем и нея.

Столицата е основана през втората половина на 1-ви век преди Христа. Добре укрепена, с директен достъп до находищата на желязо и разбира се - градска част. Археологически разкопки започват през 20ти век и продължават и до днес. Открити са останки от крепостните стени, светилища и  жилищни сгради, които се намират на източната и западна тераси. По време на разкопките се откриват много метални и керамични предмети, дори водоснабдителна система. 

Разцвета на столицата е бил по време на управлението на Децебал. Крепостните стени на столицата са частично разрушени при нахлуването на император Траян (102г). Даките ги възстановяват и така при всяко едно нападение на римската армия до 106г, когато градът е завладян. Жителите му са депортирани, а на негово място е направен военен гарнизон. Столицата е преместена и вече е Ulpia Traiana Sarmizegetusa. 

Това, което можем да видим тук е: части от крепостните стени, част от павиран път, който води към светилищата, чиито останки са седем на брой и един олтар за жертвоприношения. Използваният материал е варовик.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 21 ноември, 2017 от Polina

[bad kid]

Неаполитанската пица, вече е в списъка на Юнеско

 

[домосед]

18-тият, последен за 2017, обект в Юнеско-колекцията ми се случи историческият център на бившата португалска колония, а днес - специален административен район, в Китай - Макао. Както личи от някои от снимките снимки - през коледната седмица не бях съвсем сам  

 

 

[cck]

На 10/13/2017 в 12:48, домосед каза:

По повод излизането на САЩ от ЮНЕСКО реших да разровя архивите за скормната си колекция от два отметнати природни обекта на тяхна територия

Излизат (в сила от края на 2018) , но обектите ще продължават да си заслужават вниманието.

Лично аз не се впечатлих толкова от Eвърглейдс (whc76) преди две години, но в края на 2017 успях да видя долината в Йосемити (whc308) и част от Гранд Каньон (whc75) в Аризона. И много ми хареса. Имат величествена природа.

 

В долината на парка Йосемити:

 

Из планинската част на Аризона, Гранд каньон:

[jungfraujoch]

Печката патриаршия в Косово

[jungfraujoch]

 Високи Дечани е средновековен православен манастир в Косово. В него почиват мощите на крал Стефан Урош III Дечански, което прави мястото център за поклонение.

 

[Георги]

За пет години форум имаме и първият аналогов постинг тук, благодарение на @домосед Постингът пристигна...по пощата 🙂 Ето как:

 

 

 

Естествено, има известно забавяне, но да знаят всички, че не е необходимо да имаш достъп до интернет за да участваш във форума 🙂