ЮНЕСКО

[cck]

От тазгодишните юнесковски завоевания си добавих към турската колекция обектите в Бурса и Кападокия.

 

Bursa и Cumalıkızık (whc1452)
Старинната централна част на Бурса е отличен пример за градското строителство по време на Османската империя в началото на 14 век. Новата столица еволюира около търговските квартали, джамии, религиозни училища, обществени бани и кухня за бедните, Тук е и гробницата на Орхан Гази, основател на османската династия.

 

 

паркът Göreme и  областта Cappadocia (whc357)

"Наистина величествен пейзаж, изцяло изваян от ерозия, долината Гьореме и околностите й съдържат скални светилища, които предоставят видими доказателства за византийското изкуство в този период.
Могат да се видят жилища, троглодни селища и подземни градове - останки от традиционно човешко местообитание от 4-ти век".

 

[домосед]

Преди @ven62 да ме е изпреварил със снимки с календарско качество, да покажа Чинкуе Тере на лигурийския бряг в мрачен, дъждовен, но идеален за пешеходни междуселски преходи през лозята топъл юнски ден. 

 

От север на юг:

 

Монтеросо ал Маре

 

 

Вернаца

 

 

Корнилия

 

 

Манарола

 

 

Риомаджоре

 

 

 

В официалната галерия снимките изглеждат малко по-ярко.

А и са повече 😎

 

https://photos.app.goo.gl/xk8U7uNJc6CMxoED6

 

 

[ven62]

@домосед, чудесни снимки. Само дето нямат gps tag-ове. Исках да ти "открадна" местоположенията на някои от тях.

То пак ще стане, ама ще трябва да си играя с google earth. 🙂 

[Childish]

А може ли за обектите на ЮНЕСКО да има сводки? 😊

А ако има и практическа информация, напр. за транспорт, ще е направо върхът. 😜

[bulpa]

преди 4 часа, домосед каза:

В официалната галерия снимките изглеждат малко по-ярко.

 

Уеднакви си цветовите профили. На програмата, с която правиш колажите с цветовия профил на апарата 🙂

[домосед]

преди 9 часа, Childish каза:

А може ли за обектите на ЮНЕСКО да има сводки? 😊

За някои може, за някои - не. За Чинкуе тере няма кой знае какво допълнително да напиша от известното от книгите, списанията и брошурите. Пет съседни изолирани рибарско-лозарски средновековни лигурски градчета, достъпни само пеша, с кораб (през вековете) и с влак (от края на XIX век). В наши дни благоденстват изключително от туризъм. В началото на 00-вите години все още бяха атракция #1 от категорията "неотъпкани пътеки" в пътеводителите за независими пътешественици от рода на Lonely Planet и Rough Guide. Отдавна вече са в мейнстрийма. Местните се гордеят, че за разлика от други места в Италия голяма част от обслужващите туризма бизнеси са останали в семействата, който исторически са притежавали домовете. Местата за нощуване са силно ограничени, което директно рефлектира в цената. За хапване и сувенири има по-голям избор, но не очаквайте първокласно обслужване. Атракцията в живописното разположение и липсата на автомобили.  Повечето посетители идват за ден и се опитват да забият карфици във всяко. Това направихме и ние. Спокойно може да се мине през всички пеша в рамките на 6-7 часа. Най-преките пътеки са платени (7.5 евро май беше за цял ден), но ако се ходи по по-висок контур през по-височинните села е безплатно. Но по-дълго и не става за един ден. Ако не - има редовни пътнически влакове, които прехвърлят туристите от едно в друго. Тълпите по гарите през лятото са като в токийското метро. Има и корабче, което в дни без вълнение прави няколко курса за фотографиране откъм морето. Ние ги направихме от север на юг, пристигайки с влак в Монтеросо около 9 сутртинта и потегляйки с влак от Риомаджоре около 6 следобед. Първите три села ги минахме пеша, след което продължихме с влакове поради затворени пътеки. В ресторанти не сме сядали. Подкрепяхме се със сладоледи, фокачи и пържена цаца и дегустирахме крафт бири от близкия по-голям град Ла Специа. Лодката тоя ден не движеше. Базата  ни за нощуване беше градчето Рапало, което е също толкова удобно за лъчове до подобното по исторически пейзаж, но по-лъскаво Портофино, и до по-тежките курорти по италианската ривиера от рода на Санта Маргерита Лигуре. Там, където е измислено ходенето на море. Има и лифт за планина с гледка, но облаците бяха толкова ниски нашите дни, че го обезсмисляха. 

 

преди 9 часа, Childish каза:

А ако има и практическа информация, напр. за транспорт, ще е направо върхът. 😜

 

Най-прясната практична тема е тази: 

 

 

[домосед]

 

Преди да хванат влака за Генуа, Петка и Чапай закусиха богато с кросани в Рапало. Черен въгленов за Чапай, шоколадов за Петка и още три натурални в съотношение 1:2 в полза на Петка.

 

 

Генуа е град, в който не се влюбваш моментално, най-малкото – ако слезеш от метрото на по-далечната станция на крайбрежата зона под магистралата, която я отделя от стария град. Но един ден е достатъчен да се коригира първоначалното впечатление. Паркове с гледки и водопади, фонатни, огради, графити, апартамент на ул. Кафаро с възможност за ходене по ръба на мансардата, готическа катедрала, няколко барокови църкви (Петка настояваше да влизат във възможно най-много), градска порта от времето на Фридрих Барбароса, невзрачна постройка, нарочена за родно място на Колумб, оцеляла манастирска колонада, удобна за упражнения по паркур. За какво изобщо да тичаш с американците от влака към официалните пристанищни атракции около Аквариума. Пас. За съжаление, Чапай не беше съобразилги, че все някъде в Италия ще ги хване понеделник и ги хвана точно в града с най-много музейни атракции. Не можаха да влязат по-навътре от преддверието на нито едно от ренесансовите и барокови палаци, които са се редували кое да посреща официалните гости на града, а по-късно са го вкарали в списъка на ЮНЕСКО. Но то и само по виа Гарибалди да минеш и да ги разгледаш отвън е забележително. Самата улица също е влязла в ЮНЕСКО с революционното ренесансово решение да се планира толкова широка, че минувачите да могат да се разминават. А не при протегнати две ръца да могат да пипат едновременно двете отсрещни сгради по традиционните улици. Сградите са изумително многоетажни за епохата, от която са оцелели. Но много трудно биха удържали съвременната италианска средна класа да продължи да живее в тях. А за разлика от Венеция тук няма достатъчно критична туристическа маса да я замести. Остават мигрантите. Генуа е единствената от четирите италиански републики*, владели познатите на Стария свят морета през Средновековиетo, която е прегърнала индустриалната ера и постигнала икомномически бум извън сферата на туризма. Което пък от своя страна води до напрежение поради трудна адаптируемист с пост индустриаланата. Съответно заведенията и капанчетата по темата за dolce vita в града са по-малко на брой от по Ривиерата. И все пак Петка и Чапай успяха да уцелят поне две, ако не броим и хипарската комуна в разрушената при бомбардировки църква на най-високото място на бившата цитадела. Барче за крафт бири с допотепен хладилник в средата и Пицарията с Главно П. По-точно La Sosta degli Artisti.

 

 

Цялата галерия със снимки от Генуа, юни 2018:  https://photos.app.goo.gl/tQiSDEtGoeewZhTt8

 

*Quiz: можете ли да ги изброите според полетата на герба италианския морски флаг?

 

 

Жокер: всичките са в списъка на ЮНЕСКО

Антижокер: петата, Рагуза, също е в ЮНЕСКО, но не е в Италия 

Редактирано 10 юли, 2018 от домосед
добавен линк към темата за бирата

[AlexandraKo]

Горен ред  на щита - Венеция и Генуа.

Долен - Амалфи и Пиза.

Мога да кажа и защо ги има на този щит.😁

 

Редактирано 10 юли, 2018 от AlexandraKo

[домосед]

преди 1 минута , AlexandraKo каза:

Горният ред  на щита - Венеция и Генуа.

Долният - Амалфи и Пиза.

Точно!

[ven62]

преди 1 час, AlexandraKo каза:

Горен ред  на щита - Венеция и Генуа.

Долен - Амалфи и Пиза.

Мога да кажа и защо ги има на този щит.😁

 

Е-е-е, кво спря по средата. Казвай.

Няма сега да ровя половин час в google.

[AlexandraKo]

преди 15 минути , ven62 каза:

Е-е-е, кво спря по средата. Казвай.

Няма сега да ровя половин час в google.

Ох, ти нали си ми слабост, веднага казвам:

Този щит е гербът на  на италианските военоморски  сили, който се състои от знамената на  четирите морски републики: Венеция, Генуа, Амалфи и Пиза.

Та, знамето с този щит, е флагът на Marina Militaria Italiana / дано да го изписах правилно, че ме мързи да проверявам/.

В Реджо Емилия има музей на италианския флаг, препоръчвам го, интересно е.

 

Редактирано 10 юли, 2018 от AlexandraKo

[домосед]

На 18.07.2017 г. в 16:49, домосед каза:

Обичам така!

Тая година ЮНЕСКО ми подари цели 5 обекта, които вече ги имам в колекцията си

От новите добавки в списък за 2018, рапортувам 3 отметнати!

 

• Ансамбли от викторианска готика и ар деко в Мумбай, Индия

http://whc.unesco.org/en/list/1480

 

 

• Гьобекли тепе, Турция

http://whc.unesco.org/en/list/1572

 

 

• Планините Барбъртън Маконджва, Южна Африка

http://whc.unesco.org/en/list/1575

 

[mu_ry]

да се включа и аз с последния си посетен обект - двореца Бленъм в Оксфордшър 🙂 Ослепителният Бленъм Палас известен като родното място на Уинстън Чърчил, а в списъка на ЮНЕСКО Бленъм фигурира от 1987 година. И до днес дворецът  се счита за едно от най – големите имения на територията на Англия. Той е заобиколен от в 2100 акра красиви градини и паркове с езера, приятни алеи и дървета, които са с най-висок ранг класификация сред ландшафтното паркоустроиство. Архитектурата на Бленъм е от изключителна важност, защото с проектирането и изграждането на Двореца между 1705 и 1722 г. представлява началото на един нов стил в архитектурата .

В интериорно отношение замъкът Бленъм впечатлява със сложните си детайли и изящни дърворезби, ръчно рисувани тавани и невероятни колекции от порцелан. Във всяка стая на двореца могат да се видят старинни картини и гоблени. На първия етаж на Бленъм е поместена историческата част, където може да се проследи събитийността 300 години назад във времето.

 

 

 

 

        

[jungfraujoch]

Надгробните камъни-стечки в Босна и Херцеговина

[jungfraujoch]

На 3.11.2014 г. в 16:35, mu_ry каза:

оказа се, че аз съм посетила доста обекти без дори да знам сега ще се информирам добре , за да знам за следващите пътешествия

И аз така!

[cck]

Съвсем тържествено мога да отбележа, че се докопах до единствения ЮНЕСКО обект, липсващ от списъка ми с посетени в България (9).

Хубаво беше, макар и на здрава жега. Препоръчвам!

 

Сребърна:

[neuromancer]

преди 3 часа, cck каза:

Съвсем тържествено мога да отбележа, че се докопах до единствения ЮНЕСКО обект, липсващ от списъка ми с посетени в България (9).

Хубаво беше, макар и на здрава жега. Препоръчвам!

 

Сребърна:

Какво се гледа там? Укрития за снимане на птици има ли, разходка с лодка навътре?

[cck]

преди 3 часа, neuromancer каза:

Укрития за снимане на птици има ли, разходка с лодка навътре?

Има вишки за наблюдение. Езерото е резерват и не пускат лодки. Иначе има подходи като есопътека до водата през шубраците. Освен пеликаните има доста видове птици. В музея има и препарирани екземпляри и не лоши изложби. Бинокълът не си бях ползвал от години 🙂 Че и печат в книжката (100 нац.тур. обекта) получих. Абе върнах се в детството си с уроците по ориентиране.

[Diana Doncheva]

Мескита - Катрдралата на Кордоба. Това е бивша джамия превърната в катедрала. След падането на Халифата през 1236 г. и завръщането на християнско управление над Кордоба по време на Реконкиста, Голямата джамия е превърната в римокатолическа църква, чиято реконструкция завършва с вмъкването в сградата на ренесансов катедрален храм през 16 век. Голямата джамия на Кордоба е включена в списъка на световното наследство през 1984 г.

[домосед]

Дойде времето да споделя атлантическата си островна колекция ЮНЕСКО от 2018. Започвам с цифрова версия на аналоговия си постинг отпреди няколко месеца. Повод за размисъл дали скоростта и новите технологии се движат в пропорционална зависимост. Дали се влияят от скоростта на трамвая, вече сме подложили на анализ в тази тема.

 

Сан Кристобал де ла Лагуна

 

Старата столица на Канарските острови се намира във вътрешността в северната, зелената, част на остров Тенерифе, на достатъчно близко разстояние от пристанището Санта Круз, че да го контролира и на достатъчно далечно, че да е извъм прекия обсег на евентуални пиратски набези. Колонизацията на Канарите е пилотният испански проект, доразвит впоследствие върху цял континент и половина. Съхраненото наследство е добро свидетелство за този тривиален исторически факт

 

 

Банксиеското улично графити на последния кадър нямам данни дали е от banksy или от последовател на школата му.

 

Цялият албум от Сан Кристобал: https://photos.app.goo.gl/c3X3boyvvnttLhPw9

 

(следва)

 

 

 

[домосед]

На 26.07.2018 г. в 11:41, домосед каза:

(следва)

Следващото ЮНЕСКО на остров Тенерифе е националният парк Тейде около едноименния вулкан.

 

• Тейде от въздух

 

 

• Тейде от вода

 

 

• Тейде от земя:

 

 

Само Тейде е досататъчен да оправдае оказаното на Канарските острови доверие в разрез с репутацията им на масова плажна дестинация с изкуствен (внесен) жълт пясък за чартърно-пакетирани европейски летовници през зимата.  Върхът е към 3700 м. Фотографът предпочете да снимка към него вместо от него и прекара разполагаемият му час и половина по плато с надморска височина около 2500 м.  В тая зона американците си били изпитвали луноходите. В пояса от около 1500 до 2000 м от северната страна, откъдето сме избрали изходна точка (виж горния пост) лежи тлъст стационарен облак, под който природната среда няма нищо общо с показното на снимките. Всичко е живо-зелено*!

 

 

 

Целият албум: https://photos.app.goo.gl/r2LsayCCFqTif81N6

 

 

* На Живо-Зелено играехме в трети-четвърти клас. Играта е от тип бас. Ако се хванеш с някого на Живо-Зелено, значи че се задължаваш във всеки момент в себе си да носиш някакво сравнително свежо листо от растение. И да го показваш, като ти бъде поискано с командата "Живо-Зелено!"

Ако някой ден дойдеш на даскало с други панталони и си забравил да си сложиш живо зелено в джоба и те хванат, губиш. Сега си мисля, че такива игри заслужават да бъдат вкарани в списъка изчезнало движимо световно културно наследство 🤔

 

 

(следва)

 

[Емика]

преди 21 минути , домосед каза:

около едноименния вулкан

Много полезни снимки, благодаря! Планирали сме изкачване на първенеца на Испания 6-13 октомври.

[домосед]

преди 6 часа, домосед каза:

Следващото ЮНЕСКО на остров Тенерифе

Off topic. Така и така съм стигнал до Тенерифе, ще изляза малко от покритието на ЮНЕСКО.

 

От друга страна, щом архитектът Льо Корбюзие е вече в списъка, защо да не очакваме един ден и Калатрава да го включат

 

 

Или пък да включат майския фестивал на кръстовете:

 

 

Албуми:

 

Santa Cruz de Tenerife

 

Cruz de Mayo

 

 

[домосед]

Третото ЮНЕСКО на Канарите е националният ... Обаче! ... всичко по реда си този път!

 

 

Извадки от домоседския канарски дневник:

 

Въпреки всички съдействия на провидението вчера*, днес не дадох на пияницата просяк в бар кафетерията на морската гара на Санта Круз де Ла Палма нито цент. Макар и да ме помоли поне пет пъти между 4:50 и 5:20 сутринта, докато чаках ферибота на Fred Olsen за Ла Гомера да се намести на рампата и ме пусне на борда. В Сан Себастиан си бях си намерил квартира през AirBnB и хазяинът Антонио беше така добър да ме приеме и даде ключа още при пристигането ми към 7. Обичам старовремски къщи, на които е даден втори шанс като квартири за туристи. Иначе не знам за постоянно живеене през XXI колко би било практично. От улицата се влиза направо в хола-спалня, а прозорец от стъкло няма. Само дървени капаци. През тях не духа, но шум от пияни компании в бара отсреща влиза. На главната, единствена през вековете улица, кале Реал, се намира.

 

Ето, маркирал съм прозореца с кенче бира:

 

 

Две къщи по-нагоре е една двуетажна, която са си я нарочили, че Колумб бил преспал в нея, преди да продължи към откритието на XV век. Чунким си е нямал койка на кораба.

 

Ла Гомера е остров за пешеходни преходи в разнообразни природни зони. Яко стръмни! Късметът с добрия тайминг до минута не ме напуска и тук. До църквата в Сан Себастиан намерих едно туристическо информационно бюро, обслужвано от отегчена държавна служителка. Доколкото мярнах някакави други туристи, се движеха в групи и нямаше кой да я пита каквото и да било. Освен мене. Даде ми карта на пътеките по целия остров и напъти за правилния рейс единицата, тръгващ след 4 минути от автогара на 6 минути разстояние пеша. Хванах го. Следващият беше след час и половина. Рейсът ме остави на единствената спирка в сърцето на националния пак Гарахонай, покриващ най-високите части на островната планина и завладял сърцата на съставящите списъци в ЮНЕСКО с еднемичната си растителност и биоразнообразие из дебри и усои, различни от по-ниските коти по северните склонове и още повече от южните склонов на острова.

 

 

От спирката до върха на теория има около 150 м денивелация. А наоколо са мирадор до мирадора. Пак на теория. Защото на около 1000 м надморска височина бяхме влезли в непрогледен облак. Безсмислено ми се видя да продължа по билните пътеки и да чакам обратния рейс на същата спирка късно следобед. Реших да тръгна по един по-дълъг маршрут, слизащ към село или махла Ел Седро, което би трябвало да се окаже точно под облака. Оказа се. Пътеките са и маркировката са много добре поддържани. Даже има едни маркери с номера, които те водят до някакъв урок, който изслушваш, ако си си взел аудигид от посетителския център. Нямаше да съм аз, ако се бях поинтересувал да си взема точно такава джаджа. В Ел Сердо презаредих в нещо, в което би могло да се снима филм за българска хижа. Само азбуката на менюто над шубера да променят. Взех си чорба от леща (пасирана).

 

 

И колкто и ми се искаше да докажа физическа форма, връщайки се обратно нагоре към спирката, но по друга пътека, разумът посочи надолу.
Нали търся гледка, а към Хермига, разправят, че имало.

 

 

Някъде бях прочел, че долината на Хермига била най-красивата на острова. Има основание. Започва със слизане на зигзаг край неколкостотин метров водопад!

 

 

Ако бях тръгнал нагоре от Хермига до Ел Седро по тая пътека, признавам, че щеше да ми мине през ума опцията отказване. Крайниците ми и надолу не повярваха на какво ги подлагам. Добре, че си намерих тояжка. Спасява живот и/или здраве. А гонех и последен рейс долу в селото. Мислех, че е в 16:30. Пряко сили стигнах на спирката в 16:11, а той мина в 16:12. 

 

 

Върнал се в Сан Себастиан  първата ми работа беше да се потопя в морето на черния плаж. По-хладно е от комфортната ми зона за плуване. Втората ми работа беше да си избера едно семейно ресторантче за вечеря. За първи път попадам на място, в което отричат да имат маслини. Но все пак Сан Себастиан не е точно град, а село на отдалечен остров, свързан с модерния свят, чак когато Fred Olsen пуснали фериботна линия до него през 1970-те. За която заслуга им нарекли улица! И охтоподчетата на тиган измиват срама

 

 

В неделя в повечето посоки на острова има по един рейс сутрин и един следобед, така че имах избор на само една дестинация. Пак приех съвета на същата туристическа информаторка, която за моя изненада си държеше офиса отворен и по църковно време, че щом съм видял вече северния зелен пояс, е редно да видя и южния сух. И вместо да кисна цял ден на черен плаж, бих могъл да направя междуселски преход по национална пътека по избор. Не са всичките пътеки в рамките на националните паркове, нали. Избрах си трасето Аруре – Вале Гран Рей. И се наснимах на красоти и по рида, и към брега! Преди да хвана, 5 минути преди да отплава, по-малкото корабче на Fred Olsen, което обслужва пешеходци по южния бряг на острова, обратно към Сан Себастиан, черния плаж и кваритрата с дървения прозорец.

 

 

Албумите от Ла Гомера

 

https://photos.app.goo.gl/E3MF6kaoJGy7NanB9

 

https://photos.app.goo.gl/TvsMThJRm8v366N26

 

*за съдействието на провидението на Ла Палма ще разкажа в отделен пост

 

[домосед]

На 4.08.2018 г. в 20:59, домосед каза:

*за съдействието на провидението на Ла Палма ще разкажа в отделен пост

Обещаният пост е тотално заблуден offtopic, защото на Ла Палма няма (засега?) никакво ЮНЕСКО, а и цялата заслуга на провидението беше да си хвана първия рейс навреме.

 

Испанската стюардеса пита дали си знаеш номера на асиентото и при положителен отговор (отрицателен не чувам някой да подава) казва "Феноменал!" Потвърждава се, че обичам испански тропически вулканичен остров с лозя и бананови плантации! Заслужаваше си целия тоя път с 4 полета от София и дълги трансфери, включително тая сутрин за кафе кон лече на най-кървавото летище в историята на пътническата авиация. TFN. На Ла Палма нещата ми се напаснаха до минута без никаква планировка. По маршрут подсказан от мила служителка на информация на летището. Хванах рейса минута преди да тръгне. Което позволи уплътняване на единствения ми следобед на острова с преход от винарско село (Фуенкалиенте) през и покрай активни вулкани (Сан Антонио и Тенегия) до фар и връщане с обществен междуселски рейс. Плюс че остана време за ренесансовото архитектурно наследство в Санта Круз, сред което ми беше пансионът. С прозорец с дървен парапет-решето на втория етаж, точно под резбования чардак на третия. Лапалмовската Санта Круз добива статус на личебн фаворит сред канарските Санта Крузи. Бих подкрепепил с едно палче, ако (испанско-)рененсансовият централен площад подаде кандидатура за ЮНЕСКО. А във бронзовата фигура на паметника на Незнайния пешеходен турист (hiker, англ.), разпознах себе си. В съвсем леко идеализирана версия като в най-добрите традиции на античната и ренесансова скулптура. 

 

 

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/55UKiYaLsW5DNDgp7