домосед Публикувано: 29 август, 2018 Сподели Публикувано: 29 август, 2018 Следващият пост в темата го пускам като загадка: Кой обект от списъка на ЮНЕСКО съм снимал тук? (За жокери могат да се ползват някои скорошни постове в темата за бирата) 4 Връзка към коментар
bulpa Публикувано: 29 август, 2018 Сподели Публикувано: 29 август, 2018 преди 12 минути , домосед каза: Кой обект от списъка на ЮНЕСКО съм снимал тук? Канал дьо Миди? 5 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 29 август, 2018 Сподели Публикувано: 29 август, 2018 (редактирано) Преди 1 час, bulpa каза: Канал дьо Миди? Да. Канал дьо Миди. Прокопан през XVII век за прекарване на стоки по вода между двете френски морета (откъм Атлантическия океан връзката е с река Гарона), без да се заобикаля Иберийският полуостров. Колко стоки са прекарали с тая ширина на канала и множеството шлюзове, не мога да си представя. Сега е отворем да си плаваш по него със съобразена с параметрите му лодка. Или да си живееш в такава. Удобство от магеланска гледна точка е, че е дълъг и можеш да го видиш на много места. Би могъл да го валидираш и с разходка с лодка, но аз не рискувах, за да не умра от съклет. Снимката е от Каркасон, където, разбира се, има и друго ЮНЕСКО, посочено като мишена в сигнални цветове, да не би да го пропуснеш случайно. Редактирано 29 август, 2018 от домосед 16 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 31 август, 2018 Сподели Публикувано: 31 август, 2018 (редактирано) Качвам загадките в темата на по-виското ниво 😎 Това са две села е департамента Аверон, област Окситания, Южна Франция И двете са в мрежата на "Най-хубавите села във Франция" И двете са в списъка на ЮНЕСКО, но не сами по себе си, а попадайки в по-широкообхватни обекти. При това - два различни. Да се познаят двата обекта и кое село към кой спада 🤔 Естен Ла Кувертоарад Редактирано 31 август, 2018 от домосед 11 Връзка към коментар
Фил Публикувано: 31 август, 2018 Сподели Публикувано: 31 август, 2018 (редактирано) преди 7 минути , домосед каза: област Оксинатиня ъъъ, коя област? Редактирано 31 август, 2018 от Фичо 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 31 август, 2018 Сподели Публикувано: 31 август, 2018 преди 25 минути , Фичо каза: преди 32 минути , домосед каза: област Оксинатиня ъъъ, коя област? Виновните в печатницата са наказани 🙄 Загадката остава валидна Връзка към коментар
bulpa Публикувано: 31 август, 2018 Сподели Публикувано: 31 август, 2018 Хубава загадка 🙂 С помощ от приятел я разгадах и научих нещо ново. Връзка към коментар
домосед Публикувано: 31 август, 2018 Сподели Публикувано: 31 август, 2018 преди 9 минути , bulpa каза: С помощ от приятел я разгадах и научих нещо ново Ами дай и другите да научат Връзка към коментар
bulpa Публикувано: 31 август, 2018 Сподели Публикувано: 31 август, 2018 преди 9 минути , домосед каза: Ами дай и другите да научат Първото село - готическия мост, построен 1490, част от "Пътища, водещи в Сантяго де Компостела". Второто село е част от "Коси и Севени, средиземноморски агро-пасищен културен ландшафт". За подробности, оставам на теб. 4 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 31 август, 2018 Сподели Публикувано: 31 август, 2018 преди 4 часа, bulpa каза: За подробности, оставам на теб. Ироничното в случая с тези обекти на ЮНЕСКО е, че и аз не знаех за тях, а темата на този етап от пътуването ми по Франиця беше точно … обекти на ЮНЕСКО. Бях си набелязал Каркасон със средновековния град, реставриран от състояние на пълна разруха през втората половина на XIX век, и Канал дю Миди (виж предишния пост). После в Тулуза взех една кола (падна ми се сигнално червено металик рено клио) и мислех, че съм приключил темата, прекарвайки една вечер в Алби. Там, където католическият епископ е сътворил със замах световно наследство през XIII век, след като е разпердушинил еретиците албигойци. Духовни братя на богомилите, които горе долу по същото време са вдигали кръвното на българския цар Борил. Мостът и катедралата са изгледът икона на града и нарочно нощувах в Алби, за да ги снимам и на сутрешно осветление. Също, разбира се, да изпия една бира за съндаунер на брега на реката на музикалния фон на подбрани от Албигойката бийтове и да открия признаци на тайно проникване на някои нови ереси от Изтока (конспиративна парола "дзен") След което превключих на тема красиви френски села и виадукти. Взех си хартиена пътна карта и цяла сутрин играх по нервите на бордната навигация, избирайки си пътища напук на нейните предложения (на английски език с трудно разгадаем френски акцент; примерно roundabout = рундабУ). Любувах се на разни идилични пасторални пейзажи с обли хълмове, горичи, пълноводни реки, ниви, пасища, и случайно пръснати измежду тях средновековени абатства и укрепени църкви, вардени от охранен едър рогат добитък, докато една табела при село Сен-Феликс-дьо-Сорг не ме осведоми, че от буферната влизам в същинската зона на включената в списъка на ЮНЕСКО област Коси и Савани. В която попада и съхранилият се през вековете тамплиерски (впоследствие – хосппиталиерски) град Ла Кувертоарад. Струва ми се, че попада случайно, защото вниманието на ЮНЕСКО в областта е върху хилядолетни методи на земеделие. Които явно си се поддържат във Франция, без това да се отразява на конкуретноспособността ѝ на водеща световна икономика. Поука: Евросубсидиите чудеса правят от векове! Дали рицарите тамплиери и хоспиталиери са били добри земеделци е въпрос за отделно проучване, но наследниците на имотите им правят най-хубавите палачинки с шунка, грюер и риган, южно от Лоара! Също така се опитват да хитруват, като поставят знак „път без изход“ пред пътя, водещ към тайния изход без будка за таксуване по 4 евро на кола. Тоя изход е таен даже за съвременните навигационни системи, но не и за опитни магеланци с добър усет в ориентацията. От Ла Кувертоарад продължих на север по магистралата нарочно, за да мина по прословутия виадукт Мийо над долината на река Тарн, чиято най-висока колона била по-висока от Айфеловата кула, където съвсем доброволно си платих пътната такса за преживяването. След кратка спирка за кафе, готическо-барокова катедрала и улично задрсътване в град Родес продължих на север към второто от избраните най-хубави френски села за деня – Естен. И там някъде, по тесните пътчета, по който две леки коли трудно се разминават, а две боклуджийски – изобщо не могат, започнах да застигам пешеходци с раници и тояжки. Свежи, с висок боен дух. Предположението, че са тръгнали към Сантяго де Компостела, се потвърди от табелите, че и това село е в списъка на ЮНЕСКО, но именно в качеството си на спирка по едно от френските разклонения на пътя на Свети Яков. И то – относително в началото на разклонението, което обяснява свежестта и високия боен дух. След което продължих с кола за селото от приказките по същия поколонически пешеходен път. Но за него и за срещата си с един герой на Херман Кох ще пусна отделен пост в подходяща тема. Като му дойде времето. Че сега самолет гоня … 10 6 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 31 август, 2018 Сподели Публикувано: 31 август, 2018 Поне речи, стигна ли го самолета... 1 Връзка към коментар
cck Публикувано: 5 септември, 2018 Сподели Публикувано: 5 септември, 2018 След Домосед трудно се прави рапорт, много му се отдава! Чест и почитания. И аз имах възможността тази година да посетя Тенерифе и Сан Кристобал де ла Лагуна. Впечатлен съм. Мога да добавя само, че този "пилотен испански проект" е във връзка с идеята за градски дизайн - без укрепления и стени, с предварително планиране на улиците и организация на публичните пространства. Пътят до там минаваше през добрия стар Кьолн с друг Юнесковец - катедралата: На френските канали бих "противопоставил" английските, ама в Канада. Каналът Ридо - Rideau Canal (whc1221) Кратката история за него разказва, че след като са копали и разчиствали в продължение на шест години (с жерви около 1000 работника) строителството на водния път било завършено. 202 километра, простиращи се от Кингстън до Отава, 19 километра от които изкопани на ръка. Каналът - със своите 45 шлюза, разположени на различни места по речното корито, първоначално е построен за военна цел, за да установи сигурна връзка между Монреал, Квебек и Кингстън. Изграден в отговор на войната от 1812 г., с надеждата, че каналът ще запази уязвимите британски кораби за доставки далеч от американската граница на Ню Йорк. След завършването му през 1832 г. между Съединените щати и Канада не възникват нови конфликти, които впоследствие превръщат новия канал в търговски корабоплавателен маршрут и а днес в туристически плавателен канал. Според ЮНЕСКО, каналът Ридо представлява "шедьовър на творческия гений" и отговаря на 10-те различни критерия, необходими за осигуряване на такова престижно название. Каналът е "най-добре запазеният пример за слабоводни канали в Северна Америка, демонстрирайки използването на тази европейска технология в голям мащаб". Той е и единственият канал, датиращ от XIX в. , като повечето от неговите първоначални структури са непокътнати. Ето го до шармантния хотел Fairmont Château Laurier: За къде обаче Канада без Квебек 🙂 В Квебек сити, старият център е обект от списъка на ЮНЕСКО за културно-историческо наследство (whc300). "Квебек е основан от френския изследовател Champlain в началото на 17 век. Той е единственият град в Северна Америка, запазил своите укрепления, заедно с многобройните бастиони, порти и отбранителни съоръжения, които все още заобикалят Стария Квебек. Горният град, построен на скалата, остава религиозен и административен център с неговите църкви, манастири и други паметници като Dauphine Redoubt, Цитаделата и Château Frontenac . Заедно с долния град и неговите древни квартали той образува градски ансамбъл, който е един от най-добрите примери за укрепен колониален град." Ето го Шатото, и пак Fairmont са се настанили вътре 🙂 15 Връзка към коментар
cck Публикувано: 5 септември, 2018 Сподели Публикувано: 5 септември, 2018 Там в Канада, на гости, приятелка запозната с френския ме просветли какво било хайверът от патладжан с чесън (caviar d’aubergine à l’ail confit) - кьопоолу, значи. И като стана на въпрос за турцизмите и аз да туря "загадка" в тази тема. Как било на турски "тоалетна чиния"? 🙂 Видях го написано в съответното нарочно помещение на римския Пергамон, Егейска Турция. Ето и от там (Пергамон, whc1457) малко снимков материал: -- Тази обиколка включи повторениe и на друг емблематичен римски град в съвременна Турция - Ефес (whc1018) 14 Връзка към коментар
cck Публикувано: 6 септември, 2018 Сподели Публикувано: 6 септември, 2018 Мцхета, Грузия (Mtskheta, whc708) "Историческите църкви на Мцхета, които формират столицата на Грузия, са пример за средновековна религиозна архитектура в Кавказ. Те показват високото художествено и културно ниво, постигнато от това древно кралство." Древната столица е основана на територията между двете реки Арагви и Мктвари. Мястото, където се сливат реките се намира съвсем близо (на 20-тина километра) до съвременната столица на Грузия - Тбилиси. Точно е бил построен главният град на Картли - Кавказко царство съществувало между 3 - 5 в. преди Христа. Самото християнство е обявено за официална религия по грузинските земи през 337 г. И до ден днешен Мцхета е централното средище на Гуризнската ортодоксална и апостолическа църква. Според ЮНЕСКО с особена културна ценност са манастирите Jvari и Samtavro, както и катедралата Svetitstkhoveli: 14 Връзка към коментар
bulpa Публикувано: 11 септември, 2018 Сподели Публикувано: 11 септември, 2018 Чак колекция нямам, но ако има интересен обект в мястото, където отивам - непременно го посещавам. За един уикенд в Кипър - толкова 🙂 Неолитно селище Хирокития - https://whc.unesco.org/en/list/848 Древният град Пафос - https://whc.unesco.org/en/list/79 Мозайките наистина са впечатляващи, с 5 до 10 вида камъни са успяли да направят толкова изразителни картини. Чудно ми е, как са правили еднаквите фризове. В днешно време е лесно, разчертаваш си го на компютъра с графична програма и готово 🤔 Изрисуваните църкви в района на Тродос - https://whc.unesco.org/en/list/351 Този обект все още не го броя за посетен, защото единствената църква, до която стигнах, в неделя не работеше. Все съм си мислила, че църквите са всеки ден отворени, но не и тази. Затова снимка отвън - Timios Stavros в Пелендри. Отстрани храсталака с червено-оранжевите плодове е нар. 17 Връзка към коментар
zon Публикувано: 12 септември, 2018 Сподели Публикувано: 12 септември, 2018 (редактирано) преди 16 часа, bulpa каза: Този обект все още не го броя за посетен, защото единствената църква, до която стигнах, в неделя не работеше. Все съм си мислила, че църквите са всеки ден отворени, но не и тази. Затова снимка отвън - Timios Stavros в Пелендри. Отстрани храсталака с червено-оранжевите плодове е нар. Там са поредица от няколко църкви и в гидовете пише, че работното им време не е фиксирано и трябва да търсиш ключа за църквите на място в селото. Да питаш. За съжаление нямахме още един допълнителен ден за такава обиколка. Още при планирането отпадна, с това неясно работно време и запълнената програма. П.П. Вътре не можеш да снимаш. Редактирано 12 септември, 2018 от zon 1 Връзка към коментар
bulpa Публикувано: 12 септември, 2018 Сподели Публикувано: 12 септември, 2018 Да, @zon, църквите са 10 на брой. Специално тази си имаше работно време и пишеше, че неделя е почивен ден. Странно работно време, но факт. Както и част от винарните по винения маршрут не работеха в неделя. 1 Връзка към коментар
zon Публикувано: 12 септември, 2018 Сподели Публикувано: 12 септември, 2018 преди 14 часа, bulpa каза: Да, @zon, църквите са 10 на брой. Специално тази си имаше работно време и пишеше, че неделя е почивен ден. Странно работно време, но факт. Както и част от винарните по винения маршрут не работеха в неделя. Те и други обекти, музеи имаха странно работно време. В гидовете пише едно, в интернет страниците им друго, а на място трети вид работно време. 2 Връзка към коментар
cck Публикувано: 23 септември, 2018 Сподели Публикувано: 23 септември, 2018 Родос (whc 493) "Орденът на Св.Йоан от Йерусалим окупирал Родос в периода от 1309 до 1523 г. и превърнал града в крепост. По-късно крепоста е последователно в турско и италианско владение. С двореца на Великите майстори, Голямата болница и улицата на рицарите Горният град е един от най-красивите градски ансамбли издържан в готически стил. В Долния град архитектура от това време съжителства с джамии, обществени бани и други сгради, датиращи от османско време." 12 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 10 октомври, 2018 Сподели Публикувано: 10 октомври, 2018 Познаваш, че се намираш в Източна Германия, ако ти вземат вход за туристическа атракция (в случая - камбанария с гледка над покривите), но се разсеят да ти дадат билетче. А познаваш, че си в Саксония, ако и елементарния въпрос дали си искаш кренвирша с хлебче, не можеш да го разбереш с академичните си познания си по Hochdeutsch. Бруц! А мене са ме учили, че е бротхен. Или земел. Отбих се в Наумбург с директен влак от летище Лайпциг. Което пък избрах са спирка по маршрута Варна-София със самолет. Част от местните жители ми изглеждат подозрителни към всичко чуждо, което се движи. Приятели от Лайпциг ги определят като сечение на множестватта на оситата* и аситата**. Някои още карат вартбурзи, но сигурно са позабравили как са ходили с тях чак до Черно море. И мечтаят за възраждане на лесната (sic) пък била тя и непродуктивна и неконкурентна промишленост. А някои, за да не ги бъркат, даже си татуират antisozial на мястото на обръсната вежда. При гарата има обширна зона с халета за търговия на дребно с куче марки стоки от долния край на ценовия спектър. Междувременно в центъра привличат туристи с автентичен гедермански зофт айс. Не опитах. А в юнеско, разбира се не е попаднала гарата***, а катедралата. Приеха я тая година през юли. Преди не бях чувал за нея. А се оказва, че майка ми са я водили там като студентка в художествената академия през 1960-те. (когато в ЦУМа в Лайпциг пишело само на български, че обувките се пробват с чорапи). Веднага ми отвори на точната страница в дебелите томове по история на изкуството в библиотеката си. С уникалните готически изразителнп портретни скулптури на немски светци и ктитори. Преживели и Реформацията и есички войните от последните 500 години. Отделно - дълбоките релефи със Страстите Христови на западния олтар. И дърворезбите и панели около хора И тук, както на много места в Германия, някои средновековни църкви имат по два срещуположни олтара. И 4 камбанарии. Едната от които допълнила симетрията чак през XIX век. Градът се радва на някаква поощрителна оценка в съревнование за най-добре възстановен историческия център след промените. Дали и това не е заслуга на сенчест кредитен милиардер и ипотечен комбинатор като Юрген Шнайдер през 90-те в Лайпциг, нямам данни. Но това е друга дълга история, която не засяга ЮНЕСКО и не ми се преразказва. Ако на някого му се чете на немски: цък Всички снимки от Наумбург: https://photos.app.goo.gl/hn3H53BZW5Uex1m78 * от Ost - източногерманец ** от AS - антисоциален *** за разлика от наумбургската, лайпцигската би могла и да попадне някой ден. 14 Връзка към коментар
Polina Публикувано: 10 октомври, 2018 Сподели Публикувано: 10 октомври, 2018 Я, виж какви хубави плочки има на площадчето. 😉 1 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 17 октомври, 2018 Сподели Публикувано: 17 октомври, 2018 (редактирано) Мисля, че в Наумбург прочетох за родството между тяхната катедрала и катедралата в Амиен. Папата бил звънял на кайзера (или на някой по-католик от него, примерно - баварския крал) специално с ходатайство да не я обстрелват с артилерия през Първата световна. Онзи дал честна дума и удържал. Но градът е пострадал сериозно, а в съседните селища жертви са паднали и църквите. В катедралата, която отвън е празненство на готиката от XIII век, най-очарователното са един бароков тъжен ангел и барелефните жития на Св. Фирмин Амиенски (първия епископ) и Йоан Кръстител от XVI век. Амиен си прилича със Созопол по това, че и тук има мощи на Йоан Кръстител 😉 Още снимки: https://photos.app.goo.gl/ZX5Q8UdZex58DLsU8 https://photos.app.goo.gl/2fJC7m7VGZWXsvua7 Редактирано 17 октомври, 2018 от домосед 11 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 17 октомври, 2018 Сподели Публикувано: 17 октомври, 2018 Впрочем камбанарията в Амиен също е в ЮНЕСКО в групата на белгийските и севернофренските камбанарии 10 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 22 октомври, 2018 Сподели Публикувано: 22 октомври, 2018 (редактирано) На теория юнеското в Париж е само това, което се вижда от бреговете на Сена. На практика - няма да му избягаш, тръгвайки от брега и разхождайки се накъдето ти видят очите 😎 Още снимки: https://photos.app.goo.gl/qKbgDBYcRx23yRvx9 https://photos.app.goo.gl/ryWenZD5gkc4uiET9 https://photos.app.goo.gl/AKNW9xQH63KiSk99A Редактирано 22 октомври, 2018 от домосед 15 Връзка към коментар
домосед Публикувано: 23 октомври, 2018 Сподели Публикувано: 23 октомври, 2018 Алхамбра! (снимки от май 2018) Още снимки от Гранада и Алхамбра https://photos.app.goo.gl/tH2wVSQiVrBquTon7 https://photos.app.goo.gl/wKd467CyFacVUUsB6 14 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега