ЮНЕСКО

[домосед]

На азорския остров Пико пристигнах след четири поредни дни с киснене по летища, от които планирани бяха само два – един от София до Сао Мигел и един от Сао Мигел до Пико. Обаче … или крилатата бракма ще се развали, когато вече са ни натоварили и ще ни свалят (два пъти в различни бракми от различни производители и на различни португалски авиокомпании), или леля португалка ще направи върховна дама, че вместо линейка за майка ѝ са докарали само количка (майката си ходеше съвсем нормално като за възрастен човек без бастун) и няма да ни натоварят, или непортугалоезичен африканец ще припадне с гръм (от удар на глава с под) насред опашката за презаверка на билети и ще изпусна удобната връзка. На самия остров Пико си бях поставил две задачи – да видя китове, в най-добрия случай – кашалоти, и да се кача на връх Пико, 2351 м, най-високия връх на Португалия. Да не видя китове ми струва само 50 евро и 4 часа мръзнене в открито море с полуоткрита моторна лодка. Утешителната премия беше да бъда удостоен с кисела равнодушна усмивка от германката шкиперка. И да съзра кашалот в паважа пред агенцията.

 

 

Да не правя опити да се качвам на върха, времето едвам ме нави. Наложи му се да включи в арсенала си няколко взаимно изключващи се оръжия –дъжд, студ, вятър и мъгла на едно място в един и същи момент. Имаше ентусиасти, които се осмелиха. Примамката била, че съвсем, на върха имало дупка в земята, през която от пъклото духало топло. Задържаха се там около час. С хижарите им гледахме светещите индикатори на нарочен монитор. Светещите индикатори получават сигнал от едни предавателчета, които всеки тръгнал по пътеката е длъжен да носи в джоба си. От една страна това е мярка за безопасност, а от друга – гарантира, че няма да стигнеш по далече, отколкото си си платил. Билети има различни. Като се разсеяха облаците в пасищния пояс на кравите, си взех - до второто малко кратерче с гледка. А после,  обясних, че индикаторът е показал няколко стълба по-нагоре, защото вятърът ми е духнал якето, в чийто джоб е бил, и се е наложило да го гоня. Ахааа! Кимна хижарят развеселено от версията и ми предложи безплатен чай, защото вече съм бил поставил личен рекорд по изпити платени млека с кафета (да не се бърка с кафе с мляко, исп., или капучино, ит.)

 

 

Физикогеографският феномен, на какъвто попадам за първи път, беше лавова пещера. Тунелов тип. Издълбана е от стичащата се и същевременно застиваща, но - на няколко фази, гореща лава от изригване. На пръв поглед силуетът на пещерния интериор напомня класическа пещера със сталактити. Разликата е, че сталагмити няма, а сталактитите (висулките) не са се образували като хилядолетни капчуци, ами от близко до мигновенно застиване на капеща гореща течност. И ако си отчупиш, ще трябва да чакаш ново изригване за да се възстанови. Пещерна шега.

 

 

И Мона Лиза е в пещерата (рисуват я с камъчета всяка сутрин), но къде е юнеското? На лозето! Мислех, че ще видя някакви старовремски винарски изби с голяма архитектурна стойност. Ама – не. Частни винарни изобщо няма, а всичкото грозде се изкупува от някакъв кооператив от типа на Винпром, от който произлизат няколко крайни продукта, за никой от които не си заслужава да разправяш на континента.

 

 

Даже се чудих дали не съм сбъркал острова, но пък табелки с логото на UNESCO се срещаха. Докато изведнъж не ми дойде прозрението какво значи португалската дума paisagem. Пейзаж, разбра се. Уникален е целият лозарски пейзаж от старовремски микро лозенца за по няколко стръка всяко, оградени със синори от лавни късове. Абсолютната валидираща Азорите връхна точка (highlight, англ.) , изкупваща досадата на отменените полети.

 

 

А после разцепих минутата на пристанището да не изпуснa последния ферибот за Фаял. Наложи се да го задържам с хитрост (научен от лелята с майката в самолета), докато лелята от агенцията за наети коли приключи с подписването на бумаги. Като единствената цел да идa на Фаял е да ловя на другата сутрин пак самолет. Тоя път за Флориш. Чак на ферибота връхчето на вулкана на о-в Пико най-после ми се показа и на мене.

 

 

(юни 2018)

 

Снимки от Азорските острови Сан Мигел, Пико, Файал, Сао Хорхе, Флориш, Корво:

 

https://photos.app.goo.gl/nD16QjozPsEHESVk8

 

Куиз: а дали няма и снимка на Сан Жоржи в албума ?

 

[zon]

преди 3 часа, домосед каза:

Куиз: а дали няма и снимка на Сан Жоржи в албума ?

На седми ред, третата снимка беше заподозряна.

Когато се кликне на информация, къде е правена снимката, излиза 🤐 

[домосед]

преди 14 часа, zon каза:

На седми ред, третата снимка беше заподозряна.

Когато се кликне на информация, къде е правена снимката, излиза

Да, когато излизат по 3 на ред (зависи от екрана) се пада точно там

 

https://photos.app.goo.gl/2Yi8HMN6oau6Jt1R9

[chandni]

Преди 1 час, домосед каза:

когато излизат по 3 на ред

 Да ви имам мониторите (и резолюциите)! Аз на 24-инчов и FHD виждам само по 2 на ред... 

[cck]

Brú na Bóinne, Ирландия (whc 659)

 

"Трите основни праисторически обекта на комплекса Brú na Böinne са  Newgrange, Knowth и Dowth се намират на северния бряг на река Boyne, на 50 км северно от Дъблин. Това е най-голямата и може би най-важна концентрация на праисторическото мегалитно изкуство в Европа. Паметниците там са имали социални, икономически и религиозни"

 

С @Георги Матеев надлежно изслушахме интересната история и проследихме пътя на светлината вътре в Newgrange. За съжаление не беше разрешено снимането.

 

 

[домосед]

Азорските острови са имали ключово икономическо значение през ветроходната ера след Великите географски открития, когато едва ли не целят търговски трафик между Европа и Северна Америка се е отбивал. Накои - за товарене на провизии, други - за разтоварване на болни. Като брата на Вашко да Гама. Ангра до Хероижмо на остров Терцейра е разполагала с единствената болница в целия океан. И същевременно е била административната и епархиалната столица на архипелага. Впоследствие е засенчена икономически от Понта Делгада на Сан Мигел. Героизмът в името се е добавил през 1830-те, когато местните привърженици на партията на конституционалистите (дон Педро) опълченски устоели в битката при плажа Витория на атаката на абсолютистите (дон Мигел) през гражданската война в Португалия. Освен очевидното изобилие на историческо архитектурно наследство, реставрирано след тежко земетресение през 1980, в Ангра можеш да спиш в бананова плантация на 5 мин пеша от катедралата. Стига да я намериш.

 

 

(юли 2018)

 

Още снимки: https://photos.app.goo.gl/G6VuRD8WGe3WoYa19

 

 

[zon]

На ‎1‎.‎11‎.‎2018‎ г. в 12:13, домосед каза:

Да, когато излизат по 3 на ред (зависи от екрана) се пада точно там

Да, въобще не съобразих по колко снимки на ред може да са при различните опции и екрани.

[cck]

Ще ми се да разкажа за една труднодостъпна юнесковщинка.
"Сбърканата точка"  [Mistaken point, whc1497] e природен резерват на територията на Нюфаундленд, Канада.
Наречена е така заради множеството корабокрушения в района.
Пътувахме с @Георги Матеев с автомобил около два часа от St.John до Daleys Point.

 

 

Природният резерватът е голям, а разкритите скали с фосили са достъпни само с гид.
Такъв открихме, но по-това време на годината вече не беше възможно да се стигне до Western Cove.

 

 

© Mistaken Point Ambassadorsл Author: Barrett & MacKay Photography

Галерия с фосили от сайта на ЮНЕСКО.

 

Изследвания на тези вкаменелости ги датират от Едиакарския период [има-няма 600 млн. години преди днес]. Всъщност, твърди се, че са най-старите сложни организми от историята на Земята.

 

Ние като модерни сложни организми и лежерно-дезорганизирани пътешественици се задоволихме се с музея и два къси пешеходни трека из резервата, който е прекрасен.

Ей тези скали под давлението на природните сили се подават от морето и по тях са "накацали" фосилите, които всъшност са същества от дълбините на океана.

 

-----

Кетап от Ирина Бокова:

[jungfraujoch]

Археологически комплекс Гамзиград с крепостта Феликс Ромулиана, разположен на около 11 км от град Зайчар.  Дворецът е построен по поръчка на император Гай Валерий Галерий Максимиан (297-311) в края на III и нач. на IV в. сл. Хр. И е посветен на майката на владетеля „Веселата Ромулиана”.Обхваща укрепления, дворецът в северозападната част на комплекса, базилики, храмове, горещи бани, мемориален комплекс и тетрапилон. Групата сгради е интересна с преплитането на церемониални и мемориални функции.

Редактирано 2 март, 2019 от jungfraujoch

[cck]

Йордания стана леснодостъпна дестинация за всички нас. А какво може да предложи ЮНЕСКО?

 

Понеже полетите са до Акаба, популярна стана пустинята Wadi Rum (whc1377)
Обектът е вписан като смесен природен и културен обект. Природната част вкючва тесни клисури, скали и разбира се червеникавите пясъци, а културната - петроглифи и надписи, както и археологически останки, свидетелстващи за човешка дейност от преди 10-12 хил. години.

 

 

Черешката на тортата - Petra (whc326)
"Обитаван от праисторически времена, този набатейски град, разположен между Червено море и Мъртво море, е бил важен кръстопът между Арабия, Египет и Сирия-Финикия. Петра е наполовина построена, наполовина издълбана в скалата и е заобиколена от планини, изпълнени с проходи и клисури. Той е един от най-известните археологически обекти в света, където древните източни традиции се сливат с елинистичната архитектура."

 

 

Quseir Amra (whc327)
На 50тина километра източно от столицата Аман се намира Кезир Амра - малък замък, или по-скоро голяма къща. Построен е в началото на VII в. и до днес е изключително добре запазен. Пустинният замък е служил за крепост с гарнизон и резиденция на омайядските халифи. Интересни са приемната зала и банята, богато украсени с фигуративни стенописи, които отразяват светското изкуство на времето.

 

Um er-Rasas (Kastrom Mefa'a) (whc1093)

Историята на този археологически обект започва като римски военен лагер, а по-късно (V век) прераства в град, като съвременните останки са от римски, византийски и ранномюсюлмански периоди (края на III-IX в.). В рамките на обекта е имало 16 църкви, някои от които с добре запазени мозаечни подове. Особено забележителен е мозаечния под на църквата "Св. Стефан".

Местността на светото кръщене - “Bethany Beyond the Jordan” (Al-Maghtas) - (whc1446)

"Разположен на източния бряг на река Йордан, на девет километра северно от Мъртво море, археологическият обект се състои от две отделни зони: Tell Al-Kharrar, известна също като Jabal Mar-Elias (хълмът на Илия) и района на църквите на Свети Йоан Кръстител. Смята се, че мястото, където Исус от Назарет е бил кръстен от Йоан Кръстител, е разположен в девствена природна среда. Той включва римски и византийски останки, включително църкви и параклиси, манастир, пещери, използвани от отшелници и басейни за кръщения, свидетелстващи за религиозния характер на мястото. Мястото е и християнско място за поклонение."

 

Съвременни черкви:

 

-----

и една снимка от сайта на ЮНЕСКО

 

Description: Churches built in memory of the Baptism of Jesus after the 5th century AD, Date: 17/03/2014
Author: Simon Balian, Copyright: © Baptism Site Commission

[домосед]

Quiz: да се открие юнеското на тази снимка от днес, 24.05.2019 

 

[Zara]

до лявото рамо на Президента е 😉

[Topfly]

Има ли тайландският масаж място сред ценностите на ЮНЕСКО?

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/ima-li-tajlandskiiat-masazh-miasto-sred-cennostite-na-iunesko-2169275?fbclid=IwAR3o7Duu8FiL2WV6cngGtGXuoBhcYlfe-2ko0tI8NLMshV76vSe3C4CvvCo

[домосед]

Първи от три поста за обекти на ЮНЕСКО, които са градски ансамбли, предимно от жилища на обикновени хора, живели в съответните градове през различни епохи. В сасите (буквално: камъните) на Матера бедни (в Сасо Кавеозо) или средна ръка (в Сасо Баризано) хора са живеели в издълбани в скалата хралупи до средата на XX век. Докато не били окончателно преселени от едно социал-демократическо правителство в скромни, но отговарящи на съвременните очаквания за жилище домове (разбирай - блокове). По ирония няколко десетки години по-късно, след като сасите са преоткрити от киното и туристите като атракция, държавата започва да ги отдава (или продава; не съм 100% сигурен) обратно за ползване като къщи за гости, галерии, магазини и заведения.  Кинаджиите откриват Матера като декор на неореалистични и исторически за Италия филми някъде през 1950-те години. А през 1964-та се появява Пиер-Паоло Пазолини (атеист, комунист и хомосексуалист) да заснеме най-силната (според мене) екранизация на житието на Исус Христос за всички времена. Евангелието по Матея. Оттогава Матера твърдо утвърждава амплоато си на декор на страстната седмица. От редовия турист се очаква да се сеща поне за версията на Мел Гибсън и му се показва къде точно е бил изправен кръстът. Всъщност да се снима филм на тая тема в Матера изисква голяма доза сценографски, операторски и режисьорски тарикатлък. Предвид че като на всеки християнски град, особено пък - италиански, силуетът е осеян с църкви. А и половината пещери са имали християнски духовни функции в различни моменти и стенописите си личат. Тематично си избрах да посетя Матера точно на Великден. И ето какво видях през обектива:

 

 

А от програмата на Европейската столица на културата, най-силно впечатление ми направи изложбата произведения на Салвадор Дали в средновековните скални църкви Мадона Добродетелна и Св. Никола Гръцки. Избраните теми от творчеството му са време, слоеве, религия и метаморфози. Отварят ми се очите колко продуктивен е бил

 

 

Още снимки

• Матера

• Дали в Матера

[домосед]

Оттрулих!

 

Вторият ЮНЕСКО-обект от серията градски ансамбъл предимно от жилища на обикновени хора, живели в съответните градове през различни епохи е, разбира се, Алберобело. На два-три часа път от Матера със смяна на рейсове в Бари. С влакове не ставаше, защото линията била в ремонт за неопределено време. Трулите - кръгли къщички, напомнящи на гъби с конусовидни калпаци – са почнали да никнат през втората половина на XV век от андрешковска хитрост как да прекараме държавата. Където Андрешкото е местният феодал, а държавата – испанският крал, също – и на Неапол - по съвместителство, наследство и нашественическо право. За да не се били плащали данъци като за град, а като – за катун, трябвало сградният фонд да изглежда временен и паянтов. 500 години по-късно трулите, градени от плоски камъни без хоросан не оставят впечатление за никаква паянтовост. А напротив – издържат на масови азиатски нашествия не по-зле от велика китайска стена, строена с оризов хоросан между камъните. Трулите са повече, отколкото очаквах, но китайците около и във тях са още повече. По покривите има причудливи кодирани символи, за чието тълкуване в понятни за туристите илюстрирани четива се е развила цяла печатарска индустрия. Много от трулите се ползват за къщи за гости. Но пък аз съм нощувал в подобно обиталище, още по-малко по обем, дълбоко в полупустинното Велико Кару в Южна Африка, строено за подслон на пионери заселници през XIX век. В Алберобело бях избрал безличния функционален хотел на гарата. И зрелищно поднесената пица фламбе.

 

 

Всички снимки тук:

https://photos.app.goo.gl/edGC42Kf2y7sk1hi6

(И Бъд Спенсър го има. С Теренс Хил – на коне)

 

[домосед]

Off topic пост, свързан в пътешественическа последователност с двата предишни.

Както често се случва, от две мегапопулярни приведени във вид само като за туристи места - Матера и Алберобело - най ми хареса в третото. Бари. Автентичният дом на Дядо Коледа (също познат като Дядо Мраз и Свети Никола). Онова там за Лапландия са врели-некипели. Св. Никола Мирликийски е станал Барийски след отмъкването на мощите му от Мира в Ликия в полза на Бари през XI век. Оттогава датира и огромната (за селище от областно значение) църква, вдигната над тях да ги съхранява. И привличащи значително по-голям от средностатистическия за католическа църква брой руски православни поклонници. Може и украински. Прочетох някъде, че в по-ранни времена пристанището е служило за складова база за роби славяни, търговията с каквито е била основен градски поминък. И почнах да гледам с подозрение за какво служат многоетажните блокове без балкони в покрайнините на града в наши дни. Предпочетох да си взема квартира в стария град на един хвърлей портокал от внушителната белокаменна романска базилика Св. Никола. Катедралата, макар и - още по-голяма - и – рядък пример за добра реставрация на романски стил с премахване на бароковите намеси – ѝ е копие от около век по-късно. Кварталът е много добро място за денуване, но не и непременно за нощуване. След като затворят дюкяните към 6, улиците утихват. После четох, че допреди десетина години имал славата на отбягвано (no go!, англ.) бедняшко гето. Не, че се е замогнал много, де. Както в много други градове в Италия е трудно да се привлече средна класа в неъпгрейдваеми средновековни жилища без паркоместа, да не говорим – асансьори или рампи за детски и инвалидни колички между етажите. Истинският живот е извън средновековните стени. В квартала планиран като правоъгълна решетка от зетя на Наполеон Жоашен Мюра, изкарал един мандат крал на Неапол от 1808 до 1815. 

 

 

Радват ме барийците. Първа награда печели - семейството от три поколения на съседната маса в пицарията за вечеря. И самата рудиментарна пица, сервирана на дъска за консумация с ръце. Бабата поздрави всички на влизане, сияеща от удоволствие, че в живота си е постигнала такова голямо и добро семейство. И че то оценява успеха ѝ, извеждайки я на пица в махалата. На сутринта се заговорих с чичо и леля, вадещи си хляба със сувенири, маслини и дребни религиозни индулгенции, но влагащи сърцето си в мoделите на архитектурни забележителности в малко по-едър мащаб, отколкото да се побере в долапчето за ръчен багаж на Ryanair. Само кафе дето не ми предложиха. Но без кафе не бях останал. В Италия отделните места може да имат толкова силна регионална идентичност, че да им се чудиш как са попаднали в една държава, но едно нещо е стандартно перфектно навсякъде – кафето! С чичовците, надвикващи си като моряци в кафенето не се заговорих, но пък в бедната униатска църква с фототапети на византийски средновековни икони по олтара оставих дядото поп да ме забележи и да ми разкаже за тях. На италиански. А италиански разбирам и говоря чак след третата чаша вино. А не след първото кафе. От въпросите му, с достатъчна доза увереност разпознах само този за накъде пътувам. При отговора - Санторини - се разтопи от умиление – та той бил точно оттам!

 

 

Но преди полета за Санторини си бях оставил квота от две други градчета, достъпни с обществен транспорт по пътя за летище Карол Войтила (полски кардинал, избран за папа през 1978-ма). Късметът се падна на Путиняно и Битонто. Путиняно е италианското градче с най-тесните тесни улички в стария си град, на което попадам от предишното си идване в Италия насам! И най-убития пазар за евтина азиатска ширпотреба пазар по главната улица в новия.

 

 

А Битонто може да се похвали с романска катедрала от категорията на барийската базилика Св. Никола. Но без коленичилите за молитва рускини.

 

Всички снимки:

• Бари: https://photos.app.goo.gl/hncBGupqTQU7HpRc9
• Путиняно и Битонто: https://photos.app.goo.gl/ahwo72DmKkN8CsDXA 

 

[домосед]

Новите обекти в списъка със снимки:

 

https://www.insider.com/photos-new-unesco-world-heritage-sites-around-world-2019-7

[cck]

Днес на път за Колмар се отбих в Neuf-Brisach, едно от укрепленията на Вобан включени в списъка на ЮНЕСКО. Общо са 12 групи укрепени сгради и обекти по западните, северните и източните граници на Франция. Представляват най-добрите примери на творчеството на Себастиан Ле Престра де Вобан (1633-1707), военен инженер на крал Луи XIV.

Въздушният кадър от Maps на Гугъл е за придобиване на представа за формата на обекта:

 

И баш в центъра на центъра е този красив монумент с непитейна вода 🙂

 

Ето и черквата:

 

[cck]

Тазгодишните посетени от мен немски обекти от вездесъщия списък:

 

Манастирът Maulbronn (whc546), датиран от 1147 г. се счита за един от най-добре запазените средновековни монашески комплекси на север от Алпите.

 

 

Катедралата в Speyer (whc 168) - базилика с четири кули и два купола, основана от Конрад II през 1030 г. и реконструирана в края на XI век.

 

 

 

 

 

 

 

 

[домосед]

По идея на @ruwenzogy прескочих от Валенсия до Куенка, който май е по-близо до Мадрид, отколкото до Валенсия, но с експресните влакове става и за полудневна ексурзия. Друг е въпросът на 1 май колко са редвони рейсовете от гарата до Стария град (7 км пеша) и колко струват такситата. Както и да е. Доволен съм от отбивката. Добре запазеният средновековен укрепен град с тесни улички и кацнали на скалата къщи е основан от маврите и впоследствие присъединен към Кастилия през XII век. Снимал съм най-много в катедралата. Тя е първата готическа в Испания, като вдъхновението за стила е дошло от Франция без особени местни примеси. Особено що се отнася до фасадата. Която се оказва, че е възстановявана след тотално разрушение в началото на XX век. Без да са се осмелили да възстановят и срутилата се кула. Интериорът е палитра от всякакви стилове, идвали на мода през вековете, като личен фаворит ми е ренесансовият портал от северната страна.

 

 

 

Всички снимки: https://photos.app.goo.gl/rzaJ3t7kSF7JSd6g7

 

 

[Childish]

Аз посетих Куенка през 2011, но имах щастието или нещастието да нацеля празника на града Сан Матео (21 септември), когато всичко в града е затворено, по улиците на града има сергии, на които се продава сангрия, на чиято консумация се отдава почти цялото население. Имаше и 2 нещастни бика, които разхождаха, вързани на въже, докато повечето местни са на безопасно разстояние, включително покатерени на катедралата. Пътувах с влак от Мадрид, който взе разстоянието за 4+ часа и който се очакваше да бъде закрит скоро заради малкото пътници.

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

В Москва, за съжаление, Новодевичият манастир е в тотален ремонт и нищо не може да се види от него... Всичко е опаковано в скелета. 

Новодевичето гробище, обаче, си функционира, и нямаше как да не снимам Клъвдий с друга магеланска легенда 🙂

[домосед]

Постите свършиха. Нападам хамона, първо ... с фотоапарат

Във Валенсия

 

 

"Виж го тоя как снима, значи може!" (коментар зад гърба ми в халите на български език).

 

 

Във Валенсия юнеското е само Копринената борса (Лонха де ла Седа), построена в стил валенсианска готика през XV век. Май вече сме я познавали в темата за познаване по снимка.

 

 

Но и за много други неща във Валенсия само мили и хубави работи могат да се кажат. От бароковия палат на маркиза на Двете Води (Marqués de Dos Agüas) през  ар нуво халите и пазара Колумб, та до футуристичното градче на изкуството и науката на архитекта валенсианец Сантяго Калатрава. Който има шанс след половин-един век да намери място в списъка, както вече намериха архитекти от XX век като Льо Корбюзие и Франк Лойд Райт

 

 

Всички снимки:  https://photos.app.goo.gl/Quw1u4ijqUj2XKad7

 

 

[bulpa]

преди 34 минути , домосед каза:

Нападам хамона, първо ... с фотоапарат

Във Валенсия

И нито дума за местната напитка, тц,тц, тц... Горката орчата 🙄 

[cck]

Градският архитектурен ансамбъл на Grand ile и Neustadt в Страсбург, Франция също е в списъка (whc495).