Бари, Матера… план

[tara]

@Kremi Nikolova, връщаше шофьора на автобус 16, а тук е споменавано, че и той продава билети. В шатъла си продава самия шофьор преди да се качиш. Но на автобус 16 билета е 1 евро, а на шатъла - 5 евро.

@stan,  аз ползвах линка на @Argentiqueза багаж, но там клетките са малки и стават за ръчен багаж. Две китайки се опитваха да съберат в една клетка два малки куфара, но не успяха. А имаше само една свободна. За голям куфар - на гарата. Бройката багаж е 6 евро за 4 часа, като на всеки следващ час е по 1 евро. Няма значение колко е голям багажа. Платих едно и също за куфар и за раница.

[Kremi Nikolova]

На 22.05.2024 г. в 16:13, tara каза:

@Kremi Nikolova, връщаше шофьора на автобус 16, а тук е споменавано, че и той продава билети. В шатъла си продава самия шофьор преди да се качиш. Но на автобус 16 билета е 1 евро, а на шатъла - 5 евро.

@stan,  аз ползвах линка на @Argentiqueза багаж, но там клетките са малки и стават за ръчен багаж. Две китайки се опитваха да съберат в една клетка два малки куфара, но не успяха. А имаше само една свободна. За голям куфар - на гарата. Бройката багаж е 6 евро за 4 часа, като на всеки следващ час е по 1 евро. Няма значение колко е голям багажа. Платих едно и също за куфар и за раница.

Разбрах сега - Благодаря, Тара 😊

[stirianova]

Здравейте, отново. За огромно съжаление нашето приключение в Пулия завърши и вече сме на родна земя. 
Летяхме с вечерен полет с Раъйн еър, самият полет закъсня около 20 минути, но успяхме веднага да се качим на шатъл, който тръгна по разписание /като излезете от летището веднага в ляво е спирката на шатълите/. Цената му е 5 евро, като малката, която е на 9 години не я таксуваха. Шатъла пътува около 25 минути до гара Централе, където в ляво от входа й има табакерия, от която си купихме билет и за градски автобус, който също дойде почти веднага. Успяхме със всички връзки и благополучно към 23:30 се настанихме в апартамента, който бяхме наели- на една пресечка от крайбрежната улица. От Бари почти нищо не успяхме да видим, поразходихме се около час по улиците на стария град, и след това тръгнахме да издирваме офиса на Дривалия на пристанището. Успяхме да стигнем в 12:02 /бехме букнали колата от 12 часа/ там, но от служители ни вест, ни кост 🙂 даже и телефоните си не вдигаха .. дойдоха след около 20-на минути. Бяхме заявили Фиат 500, дадоха ни Джип Ренегат, като ъпгрейта казаха е за тяхна сметка. Наема за колата за 4 дни+ пълна застраховка ни беше 170 евро. От там тръгнахме директно за Алтамура, в която честно казано буквално си загубихме 2 часа, нищо особено не е градчето, но четох доста пътеписи с положителни отзиви, спокойно може и да се пропусне. От там поехме към Гравина, за да видим моста и в крайна сметка около 4 часа пристигнахме в Матера. Там проблема е с паркирането и доста обикаляхме, докато намерим подходящо място. Децата съответно започнаха да мрънкат и отказаха да се разхождаме, та пихме по един аперитив на терасата на входа на Матера и тръгнахме към Мартина Франка- определено тук не успях да предвидя правилно деня, та ще се връщам на поправка в Матера- със сигурност си трябва цял ден за нея, вече от личен опит го твърдя. Пристигнахме в мястото на настаняване около 20 и 30. Страхотно труло в нещо като вилна зона на Мартина франка, изключително доволни сме от престоя, а нощувките за 3 дни бяха направо символични /575 лева/ на фона на цените в България.
На следващата сутрин се отправихме към Фазано, където със сигурност си отделете половин ден поне и то само за часта със сафари парка. Цените в момента са 32 евро за възрастни и 25 за деца до 10 години, като освен сафари парка може да се разгледат още зоната с маймуните, залата с влечуги, да се качите на влакче, което да ви закара в зона, където има мечки /полярна и кафява/, кътове за отмора и хапване, както и езеро с два острова с маймунки, където срещу 1 евро може да го обиколите за около 5 минути, а капитана на лодката подхвърля храна на маймунките и те я ловят 🙂 За децата, че и за нас този парк беше прекрасно преживяване, определено си заслужава да се види и да се изживее. От там въпреки първоначалният план за Монополи и Полиняно решихме да тръгнем към Алберобело и Локоротондо. Пристигнахме в Алберобело, пак голямо чудене къде да спрем, но вече измислих лайф хак- в гугъл си набелязвате конкретно популярно място и търсите в района паркинги. Спряхме колата доста далеч от трулите и доста повървяхме. Самото селище на трулите е прекрасно, но следобед пълно с хора, разбира се.  Разходихме се, видяхме автентично труло, накупихме си сувенири. От там директно тръгнахме да се прибираме, защото децата отново се размрънкаха, че много им е дошло и Локоротондо го пропуснахме. 
На следващата сутрин рано решихме да се върнем само с бащата, за да мога да си наснимам трулите на спокойствие. Пристигнахме около 9 сутринта, но сега пък друг проблем- доставчици с бусове зареждаха местата за хапване и магазинчетата, та пак не беше съвсем спокойно 🙂 към 9 и 30 започна да се пълни отново с хора и тръгнахме. От там взехме децата и се отправихме към Полиняно- ходихме до плажа Монашеско острие, разбира се, поразходихме се из старата част на града- отново пълна с много туристи и от там към Монополи- там пристигнахме към 2 и половина и на косъм седнахме на заведение до старото пристанище- Ла долче вита, препоръчвам го, страхотен ресторант. След хапването /което беше доста бързичко, предвид че затварят в 15 часа, но ни изчакаха малко все пак/ се разходихме из близките улички и потеглихме към Остуни.  Тук също 2-3 часа не ви вършат работа, абе за всяко градче си предвиждайте поне по половин ден, направо не зная като чета как за час два хората успяват да усетят атмосферата и да разгледат всичко. Много ми хареса това, което видях от града и не ми беше достатъчно, така че вероятно ще се върна и там някой ден. От там се прибрахме да се освежим и отидохме за вечерна разходка във Мартина франка и вечеря, че бях рожденичка- отседнахме в много приятно малко заведение из уличките на стария град /буквално 5 маси на кръст/, прекрасна кухня и обслужване- сервираха ни салата подобна на панцанела, още при сядането, панерче с местни хлябове- таралии, още пареща фокача, хляб, както и нарязани пресни зеленчуци- моркови, краставици и целина като комплимент от заведението.  
На следващият ден полета ни беше в 13 часа, така че оправихме и тръгнахме към 9:30 от Мартина Франка, за да сме спокойни, че ще пристигнем навреме. 
Района е прекрасен за всякакъв вид почивка, но ако сте с нагласата да се насладите на очарованието на Пулия не си давайте зор и не правете амбициозни планове- повече от 2 градчета на ден според мен само ще ви накара да препускате и да не успеете да усетите красотата на района.  Времето в края на май беше прекрасно, не прекалено горещо, не и хладно, като само единият ден  /след сутрешното ни посещение на Алберобело/ се появи як облак и доста поваля в района, но ние се отправихме към Полиняно тогава, та само минахме през облака- на морето си беше 26 градуса жегичка :)) . Завърнах се , разбира се и със солидно количество  снимки, които познавайки се /фотограф съм по професия/ така ще си останат по папките, но все пак ги има ..