Намибия - рядко населена, но много красива!

[Mary 58396]

Преди 1 час, ven62 каза:

Това легло на пред-предпоследната снимка предстоеше да бъде качено в някоя палатка или един от вас там си спеше.

Ако е второто , кой сте ползвали за бушон (пушечно месо) - първо него да изядат дивите животни.

Обзлагам се - мъжът на @slujitel. кой друг при 3 жени и един мъж. 

Няма шанс това легло да влезе в палатките.

Както вече написах един от нас, хайде да подскажа - еднА от нас изяви желание да спи на открито, ама само до срещата с лисицата. После размисли и изкатери стълбите към едната палатка.

Мъжът на slujitel, към онзи момент все още се чудеше какво му се случва, но все пак беше спокоен и в добро състояние на духа, нищо, че беше подсткрекаван от поне една от нас ... няма да пиша за какво.

[ven62 30699]

A-a-a, ясно. На закрито е на покрива на кола, в палатка.

Е, Намибия. Искат се жертви.

[Mary 58396]

преди 15 минути , ven62 каза:

A-a-a, ясно. На закрито е на покрива на кола, в палатка.

Е, Намибия. Искат се жертви.

Жертви и то какви!

Първото ми нощуване на палатка, като изключим едно в невръстна възраст, от което си тръгнахме на следващия ден, поради липса на елементарни удобства като дюшек например и наличието на твърде много пълзящи/хвърчащи на едно място с мен в палатката.

Обаче Намибия си струва даже и при тези условия. По-важното е да се знае, че това нощуване на палатка изобщо не е задължително. Даже препоръчвам нощуването в хотелската част, заради по-добрите условия за почивка през нощта. Особено в сегашния момент няма никакви препятствия към резервирането на нощувки от днес за утре. Буквално.

Уточнявам тук, че нашите планове са започнати през 2019г., когато беше необходимо поне година по-рано да запазиш място в къмпинг. За хотелските части даже не знам кога са свършвали местата, ако за къмпингите свършваха година по-рано.

[slujitel 7141]

преди 58 минути , ven62 каза:

Това легло на пред-предпоследната снимка предстоеше да бъде качено в някоя палатка или един от вас там си спеше.

Ако е второто , кой сте ползвали за бушон (пушечно месо) - първо него да изядат дивите животни.

Обзалагам се - мъжът на @slujitel. кой друг при 3 жени и един мъж. 

Ааа, не така,  не така, аз си пазя мъжа, нищо, че не знае много много къде го водя.

[Mary 58396]

На следващата сутрин станахме рано, както се полага на спали в палатка, минахме през баните, натоварихме катуна и поехме по прашните намибийски пътища.

Ето го и днешния ни маршрут:

 

 

Както казах, днешния път започна в прашния си вид:

 

 

Срещнахме и машините, които го поддържат в този вид:

 

 

Освен машините, интерес предизвикаха и разни пернати покрая пътя, та им отделихме малко време за фотосесия:

 

 

Първа спирка направихме съвсем скоро след тръгването в Canyon Roadhouse. 

Прилича на стара къща с голям покрив, а в двора е пълно със стари, дори ръждясали коли, дървета и даже бензиностанция.

Колите не са само по двора, но и вътре в помещението, където има бар, магазин и разни превозни средства и транспортни принадлежности, поставени креативно. Ресторантските маси са разположени между тях, а кабините на няколко коли служат като камини през зимните студени месеци.

Canyon Roadhouse има нещо повече от очарователен интериор, там има и стаи за настаняване.

 

 

 

 

 

След още 15-тина километра стигнахме до път С12, който е отново пясъчен. Пейзажите са красиви, но прахоляка е завиден, особено при разминаване с друга кола. А най-неприятно е, ако трябва да караш зад някого. Хубавото на нашето пътуване е, че имаше много малко туристи и съответно ползващи страничните пътища.

Едва път В4 е асфалтиран и позволява добра скорост.

И по него докъдето ти стига погледът е ... прав път.

 

 

Приближавайки се към пустинята Намиб, пейзажът ставаше все по-интересен, а цветовете на пясъците много красиви:

 

 

 

И влакчето срещнахме няколко пъти в този ден:

 

 

Чудейки се какво да включим в този ден, вниманието ми привлече град Аус(Aus).

Aus се намира на 120 километра източно от Lüderitz по пътя B4, който свързва Lüderitz и Keetmanshoop.

Това е малък пустинен град, в който не се случва нищо особено. Няма някакви забележителности, но е спирка по пътя на железопътните линии, тъй като макар че линията продължава към крайбрежния град Людериц, издуханият върху релсите пясък го прави опасен за използване и понякога влакът върви само до там.

Направихме един тегел през града, снимахме църквата и няколко човека около нея и продължихме.

 

 

 

Aus е известен със своите диви коне, които се разхождат свободно и често могат да се видят в района. Никой не знае точно откъде произлизат тези диви коне, но се предполага, че са потомци на тези от германския Schutztruppe. Има и други теории за произхода им. Преди да стигнем до Аус видяхме няколко представителя на тези свободни коне около пътя, но карахме бързо и не спряхме. Видяха ми се доста слабички крайпътните коне. Конете се виждат най-често при водоема Гаруб, който е на около 20 километра западно от Аус и където е изграден наблюдателен пункт, както и тоалетна, разбира се.

Пътят до там е типичен пясъчно-каменист:

 

 

Тоалетната:

 

 

В началото, когато пристигнахме конете бяха на доста голямо разстояние от нас, но лека-полека се приближиха да пият вода.

 

 

 

Конете явно се доближават и до изграденото място за наблюдение, защото наоколо беше осеяно с конски ... работи. Вече беше задухало порядъчно, затова поснимахме малко и си тръгнахме.

Навлязохме вече в Намиб и съответно ни посрещнаха табели:

 

 

Е, да кажа, че не е само табелите, наистина си имаше доста пясък, който се носеше от вятъра, давихряше се по пътя и даже образуваше филц върхо платното.

 

 

А пейзажът наоколо макар и пуститен, беше много красив с променящите се непрекъснато пясъци:

 

 

В прилично време стигнахме в Людериц, макар да бях пообъркала местонахождението на хотела ни - Tranquillity Guest House. В maps.me е маркиран на съвсем различно място. Показаното в Гугъл е правилното.

Ох, какъв кеф, щяхме да спим в легло и то две вечери подред! Все още не знаех, колко много ще ми лисва леглото съвсем скоро. По план това бяха последните ни нощувки в хотел преди отново да се завърнем в столицата.

Метнахме багажите и бързо се запитахме къде да видим залеза.

Съвсем близо до хотела бях открила едни скали, от където се вижда църквата и морето. Не бях сигуна как ще е за залеза, но решихме да опитаме.

Е, след като се покатерихме добре по тях, решихме, че няма да търсим друго място.

Църквата:

 

 

И гледката от високото:

 

 

Хоп и в другата посока:

 

 

И останахме доста време да почакаме слънцето да залезе, а вятърът ... брулеше ни здраво! Гледката обаче си струваше:

 

 

Ето го и слънцето, което залязва зад Атлантика и по конкретно над залива до Людериц, създавайки ни прекрасно настроение:

 

 

Снимки от вечерята ни в този ден - няма. Сигурно толкова ми е харесало да стоя на маса и да спя в легло, че съм пропуснала да документирам какво сме яли и пили.

 

Следва...

[garnet 146]

На снимката: уиски със салата 🙂 хахаха. Имаме фенове на чалги трифонов.

П.С. Освен ако вътре няма ракия.

[Mary 58396]

В момента, garnet каза:

На снимката: уиски със салата 🙂 хахаха. Имаме фенове на чалги трифонов.

П.С. Освен ако вътре няма ракия.

Лично за мен този коментар е обиден, но все пак ще отговоря.

В едната бутилка има домашна ракия, а уискито всеки ден се пиеше в компанията на плик кашу.

[garnet 146]

преди 11 минути , Mary каза:

Лично за мен този коментар е обиден, но все пак ще отговоря.

В едната бутилка има домашна ракия, а уискито всеки ден се пиеше в компанията на плик кашу.

Обиден е защо? заради усмивката ( 🙂 ) или заради П.С.-то, че може да има ракия, което автоматично те прави фен на ДБ?

 

Да не е офтопик. Супер снимки.

[Mary 58396]

В момента, garnet каза:

Обиден е защо? заради усмивката ( 🙂 ) или заради П.С.-то, че може да има ракия, което автоматично те прави фен на ДБ?

Заради включването на разказа ми за Намибия и която и да било политика(или феновете ѝ) в един коментар.

 

преди 2 минути , garnet каза:

Супер снимки.

Благодаря!

[garnet 146]

преди 1 минута , Mary каза:

Заради включването на разказа ми за Намибия и която и да било политика(или феновете ѝ) в един коментар.

 

 

Виновен!

[ДиянаВ 23644]

@Mary изтрий ги, включително и моето, защото тъкмо си викам супер 10 мин. преди обяд ще мога да прочета за интересните ви места и ... глупост се оказа😔

[patilana 10254]

@Mary, Гале, @slujitel + съпруг, имали сте най - прекрасната Намибия ! Искрена завист за животните по пътя ! 

Годината без туристи се е оказала благотворна за тях . По пътищата ние видяхме един единствен орикс да пресича насам - натам и то само веднъж. В далечината и в Етоша не се брои . 

Не знам какво не сте им харесали на палатките, като вашите са били даже с прозорец ! Могли сте да видите светещи очи през нощта  🦁  да речем. 

За такава дестинация бих дала пари за тестове.

Чакам с нетърпение разказът ти и снимките

 

 

[slujitel 7141]

преди 2 часа, garnet каза:

На снимката: уиски със салата 🙂 хахаха. Имаме фенове на чалги трифонов.

П.С. Освен ако вътре няма ракия.

И за мен е обиден,  не виждам нищо лошо да пренеса домашна ракия в бутилка от уиски, освен това мога да пия и да ям както ми е вкусно. И не, че дължа обяснение, но бяхме 4 човека, имаше и на ракия със салата,  и на уиски с кашу, без да сме обвързани с чалгата. А и да бяхме,  темата е за Намибия,  не за политика или музикален жанр.

[Роми 15658]

Вече чакам полета за Франкфурт и от там -Намибия. Много полезна и интересна ми е темата. Дори с алкохолното отклонение. Напомни ни и ние да се заредим с 2 бутилки :))))

 

[Mary 58396]

На 13.08.2021 г. в 15:58, Роми каза:

Вече чакам полета за Франкфурт и от там -Намибия. Много полезна и интересна ми е темата. Дори с алкохолното отклонение. Напомни ни и ние да се заредим с 2 бутилки :))))

 

На вас приятни полети!

Сигурна съм, че Намибия ще ви очарова,  ние ще чакаме снимки и разкази.

ПП Алкохол и там има - в понеделник може да си купите.

[AlexandraKo 116622]

На 11.08.2021 г. в 13:54, slujitel каза:

Ааа, не така,  не така, аз си пазя мъжа, нищо, че не знае много много къде го водя.

УспокОй го Наско, че не  е само той така:)))))

преди 5 часа, garnet каза:

На снимката: уиски със салата 🙂 хахаха. Имаме фенове на чалги трифонов.

П.С. Освен ако вътре няма ракия.

На тези гледки и на това  място, всичко върви:)))

А тебе те чакаме, да опишеш поне едно пътуване, вероятно, от някой файф старс хотел и гурме-менюта.

 

[garnet 146]

Не ме бива за писател. Иначе има много какво да се разкаже.

[Lindt 36425]

преди 1 минута , garnet каза:

Не ме бива за писател. Иначе има много какво да се разкаже.

Е, то и като коментиращ има какво да надградиш, но ще ми е интересно кой летищен служител си ошамарил и в кой арест си се озовал. 

[Роми 15658]

Вече сме настанени в гост хауса във Виндхук. Мястото е приятно и ще релаксираме успешно след полета.

[infectedmushroom 564]

Колманскоп беше ли ви в полезрението ? На снимки на мен ми изглежда готино въпреки че не е много "призрачен" , но от хора получавам различни мнения . Вие да/не ? 

[Mary 58396]

преди 6 часа, infectedmushroom каза:

Колманскоп беше ли ви в полезрението ? На снимки на мен ми изглежда готино въпреки че не е много "призрачен" , но от хора получавам различни мнения . Вие да/не ? 

Разбира се. Ще разкажа съвсем скоро за Колманскоп. 

[Mary 58396]

Докато вечеряхме в диплянките на хотела мернахме предложение за разходка до остров с пингвини.

Галя не прояви интерес, но останалите трима веднага наострихме ушите и решихме сутринта да станем рано и да отидем на пристанището с надеждата дори и в тези времена да го има този тур.

Penguin Catamaran Tours е компанията, която ползвахме. Гледам на сайта им пише цена от 500нд, но не си спомням ние колко платихме. Струва ми се, че бяхме изненадани с по-ниска цена от тази на сайта, който вечерта разгледахме, но пък не помня да е била 500 цената.

По-важното е, че си направихме една добра морска разходка за няколко часа. Турът започва в 8 часа и приключва малко след 10.

Маршрутът е този:

 

 

Принципно освен пингвини на този тур редовно се виждат делфини - и ние видяхме, но не успяхме да ги снимаме, а понякога се наблюдават и китове - не видяхме такива.

Ето го и катамарана, който ни очаква вече:

 

 

Освен нас тримата имаше и едно семейство(вероятно французи) с две деца. Те полууспешно се опитваха да окупират всички предни части, придружено с мрънкане защо не носим маски на открито в катамарана. Бързо им разяснихме, че маски няма да носим и се държаха на разстояние от нас, като от прокажени се пазеха.  А най-смешното е, че те всъщност не носеха маски, а от раздадените на лодката фирмени бъфове, които реално нищо не предпазват. Шарен свят. Благодарна съм все пак, че бяха и те, защото едва ли само за нас щеше да има тур.

Не знам колко човека реално събира този катамаран в нормални времена, но на нас така ни беше идеално.

Да припомня, че ние пътуваме в тяхната зима и си трябва да е добре облечен човек на този тур. Като запорихме морските вълни, придружени от вятър, си беше доста студенко.

Турът тръгва от това място. Това са рекламите им на пристана:

 

      

 

Докато чакаме да стане време за тръгване и слънцето се показа:

 

 

Време е да потягляме!

 

 

Ето вчерашното място, където чакахме залеза, сега снимано откъм водата - бяхме горе на скалите зад църквата:

 

 

Да кажа, че дори и морето да изглежда спокойно, все пак си има вълнички, които добре поклащаха лодката. Пътуването в едната посока е около 45 минути.

 

 

Както вече казах, видяхме делфини, които бяха явно срамежливи и не се показваха много над водата, а може и да им е било студено насред зимата  , затова и няма снимки, но в наблюдаване на птиците и бреговете, сравително бързо се появи пред погледа ни и остров Halifax, където живее колония от Африкански пингвини. 

 

 

Лодката се приближава до брега, но не се слиза на острова - пингвините се налюдават само от лодката.

Снимането им се оказа не толкова лесно, защото не бяха много близо, а лодката се полюшва, поклаща и вибрира от включения мотор.

Показвам все пак няколко снимки, които не блестят с особено качество, но пък правят спомените ни по-реални.

Комитетът по посрещането:

 

 

И разни любопитковци:

 

 

 

 

 

 

 

 

Има доста пингвини на острова, сгушени на различни места, цопващи се във водата, ходещи смешно или търсещи храна.

Лодката я завъртаха във всякакви посоки, за да има добра видимост. Около половин час останахме там, за да снимаме пингвини.

 

Едно самотно фламинго се беше приютило зад скалите и големите вълни:

 

 

 

 

Освен пингвини има и други летящи, които снимахме на връщане:

 

 

 

Пътят на връщане, макар да беше по-бърз, ни беше по-досаден - нямаше го вече нетърпението от срещата с пингвините, французите(ако бяха такива) още мрънкаха за маските. Даваха някакви напитки на лодката, но аз лично не ги пробвах даже. Ако не бъркам имаше кафе и чай.

Малко след 10 часа акостирахме на пристанището и бързо се отправихме към хотела, че вече имахме план за следващото интересно място за деня.

 

Тук ще спра с писането, че вече съм сложила доста снимки и ще продължа разказа със същия ден скоро.

 

Следва...

 

 

[AlexandraKo 116622]

@Maryмного хубави, тез пингвинчовци!:))))

[Mary 58396]

преди 27 минути , AlexandraKo каза:

@Maryмного хубави, тез пингвинчовци!:))))

Чудни, чууудни бяха!

Само да можехме да се доближим до тях... На нас ни се иска де, макар да знам, че за тях не е добре.

[Mary 58396]

Следващата ни точка за деня беше Колманскоп.

Предварително бях прочела, че има турове два пъти в деня през седмицата и веднъж през уикенда.

Нямам представа какво представляват тези турове, защото заради пандемията нямаше такива, когато отидохме ние.

slujitel и съпруг не проявиха интерес към това място, затова отидохме само двете с Галя.

Колманскоп е на около 15-тина километра от Людериц и до там се стига много бързо.

Мястото е оградено, има портал и гише, на което плащаш такса за влизането - платили сме по 100нд на човек. За колата явно не се плаща.

 

Колманскоп е град-призрак в района на пустинята Намиб. Бил е просто жп спирка преди Людериц, кръстена на кочияш на име Коулман, на когото се наложило да изостави впряга си там по време на пустинна буря.

Всичко се променя през 1908г., когато служител на железопътната компания, при разчистване на пясъка няват върху релсите открива лъскаво "стъкълце", което показва на шефа си. Та този шеф е имал хоби - минералогия, като е призовавал всички работници да му носят интересни камъни, които открият. Той, заедно със свой приятел дават камъка за проверка, а междувременно напускат работа и купуват земя в района на Колманскоп.

Започват да вадят диаманти, но това не остава в тайна за дълго. Разчува се и буквално за една нощ Людериц опустява - всеки жител отива в Колманскоп да търси диаманти. За няколко години градът се развива неимоверно - става най-богатият град в Африка и един от най-богатите в света.

Колманскоп се развива бързо, като се превръща в оживен център с големи, елегантни къщи в немски архитектурен стил. Инфраструктурата е била също на ниво, като е имало болница, бална зала, електроцентрала, училище, боулинг, зали за театър и спорт, казино, фабрика за лед и др. Тук е бил и първият рентгенов апарат в южното полукълбо. Животът на населението, което към 1920г. е било от 1200 жители, е бил улестет от различни магазини като месарница, пекарна, фабрика за мебели, обществени площадки и алеи, дори плувен басейн. В Колманскоп се появил и първият трамвай в Африка. 

В следващите години за съжаление диамантите започват да намаляват и накрая съвсем изчезват и градът бързо запустява. Последните жители го напускат през 1956г.

Пустинята бързо превзема това, което е отпуснала на хората за кратко. Къщите започват да се разручават, а голяма част са пълни вътре с пясък.

Градът е отворен за туристи през 1980г. 

 

Сигурно на обиколките с гид са щяли да ни кажат още интересни факти, но сега се наложи сами да си представим какво е било, на фона на това, което е пред очите ни...

Показвам и снимки:

 

 

 

Поглед към околността:

 

 

Попаднахме на фотосесия по случай 6-тата годишнина от брака на германци, живеещи около Франкфурт:

 

 

Влязохме само в няколко от къщите. Някак разрухата не предизвика у мен фотографа, а само тъга.

 

 

 

 

 

Нямаше много хора по това време, но и с малкото наоколо трябваше да се изчакваме, та не си представям в нормални времена какво е.

 

Последен поглед към някогашната красота, а ваната в пясъка казва достатъчно...

 

 

Върнахме се в Людериц, забрахме и останалите двеме от компанията ни и поехме в търсене на животни в посока към Agate Beach.

На отиване видяхме един самотен орикс до езерото, като горкият беше пострадал явно в някоя битка и липсваше единият му рог:

 

 

Плажът Агате е доста голям с хубав пясък, много миички и ... студена вода. Каго гледаш океана и ти се иска да се бухнеш във вълните, но ... водицата доста хладничка за моя вкус. Поглед наляво, нядясно и напред към Атлантика:

 

 

 

 

Мястото е подходящо за пикник и за наблюдаване на залеза също.

 

На връщане видяхме стада орикси, които вече бяха налягали в тревата:

 

 

 

Да кажа и няколко думи за града, където изкарахме ден и малко, както и две нощувки - Людериц.

Разположен е на брега на Атлантическия океан, където се среща с пустинята Намиб. Прилича на старомоден пристанищен град със стара архитектура в немски стил, красиво небе, кристално чисто море и бели плажове, с църкви, пекарни и кафенета. В Людериц има доста красиви къщи, необичайно ярко боядисани, както и интересни исторически сгради.

В наши дни Лудериц е известен с чудесните си морски дарове, които за съжаление не можахме да опитаме, защото заведенията даваха само храна за вкъщи.

 

Нямахме много свободно време за обиколки из града, но ето няколко застени къщи:

 

 

 

 

 

 

 

В къщата ни си направихме барбекю, като предвидливо изпекохме месо и за следващите дни:

 

 

Мързеливо наблюдавахме залеза над палмите в двора, докато се носеше приятният аромат на месо.

 

 

Това беше за този ден. Баня, душ и по леглата ... това беше последният планиран ден със спане в легло до завръщането ни в столицата.

 

Следва...