дневник Намибия - рядко населена, но много красива!

[Mary]

 

Едно отложено от 2020г. пътуване, което реализирахме във втората половина на юли`2021 заедно с Галя, @slujitel + съпруг.

Полети с Луфтахза през Франкфурт. Малко преди да заминем последно промениха полета ни на връщане и удължиха престоя ни с още ден, а цената още преди купуването на билетите ни накара да добавим и ден в началото. Понеже всичко друго беше отдавна резервирано, че и платено, просто добавихме по една нощувка в началото и в края на пътуването в столицата та Намибия, където принципно няма много какво да се прави. 

 

Разпределение на нощувките:

1 и 2 ден - Уиндхук - Chameleon Backpackers - хотел

3 ден -  Hardap Resort - къмпинг

4 ден - Hobas Campsite - къмпинг

5 и 6 ден - Tranquillity Guest House - хотел

7 и 8 ден - Sesriem Campsite - къмпинг

9 ден - Cape Cross Lodge - къмпинг

10 ден - Hoada Campsite - къмпинг

11 и 12 ден - Okaukuejo Camp - къмпинг

13 ден - Namutoni Camp - къмпинг

14 ден - Spitzkoppe Campsite - къмпинг

15 и 16 ден - Уиндхук - Chameleon Backpackers - хотел

 

Това бяха плновете ни, реализацията ще опиша подробно по-натам. Като съвет, който мога да дам - редувайте максимум две нощувки в къмпинг с една нощувка в нормално легло, а най-добре всичките да са в такова. Така пътуването ще бъде много по-приятно.

 

Изминати километри - 4422км.

Това е една груба карта на маршрута ни - тук правя уточнението, че картата на Гугъл е схематична и не отговаря на точния път, който сме избрали. Ще се опитам да показвам откъде сме минали всеки ден.

 

 

Ето я и вярната машина, която ни вози през всички тези километри безаварийно, благодарение и на нашия шофьор - Галя:

 

 

Ако и вие се чудите как успяхме да поберем всичкия ни багаж, то ето една снимка:

 

 

Ето го и в разгънат вид подвижния ни апартамент с две спални:

 

 

Колата наехме от Okavango Car Hire.

 

Следва...

[ven62]

Галя е ... Галя - английската мома, дето сега трябва да е в Швейцария, тази с разветите коси около Позитано и Амалфи, нали така?

 

Да си подредя картинката аз ... преди голямото четене...

[slujitel]

преди 1 минута , ven62 каза:

Галя е ... Галя - английската мома, дето сега трябва да е в Швейцария, тази с разветите коси около Позитано и Амалфи, нали така?

 

Да си подредя картинката аз ... преди голямото четене...

Същата. 

[Mary]

Преди да започна с разказа по същество, ще напиша няколко думи с общи впечатления за Намибия.

И ние, както и всички други пътуващи доста се чудихме дали сега е моментът за това пътуване, предвид обстановката, но благодарение на това, че резервирането и преместването на резервациите веднъж от 2020г. към 2021г. беше трудно, не смятахме да отлагаме втори път, освен ако не затворят отново страната, както се случи миналата година. Тръпнехме в очакване и с наближаването на датата, пътуването ни изглеждаше все по-близо.

Предимстовото на пътуването сега е липсата на туристи, спокойното обикаляне на топ-забележителностите и наслаждаването на животните в парковете без тълпи наоколо.

Ако някой е включил Намибия в плановете си да не се колебае - ще си изкара супер!

Носенето на маски явно е задължително на открито и закрито в Намибия. Нас като туристи никой не ни е закачал да слагаме маски на открито, нито са ни правили забележки. В магазините, рецепциите и на други затворени места слагахме маски и ние. На входа във всеки магазин пръскат ръцете с дезинфектат. Вероятно има и други ограничения за местното население, но ние не усетихме абсолютно нищо. Туристите се движат необезспокоявани навсякъде. 

 

Пътищата на Намибия

Слагам за начало една снимка, с която бих обрисувала без думи това, което трябва да се каже да пътищата там:

 

 

Показан е път категория "В" - асфалтиран, с ограничение от 120км. и ... животни на пътя. Принципно тези пътища из цяла Намибия са оградени - виждат се и на снимката оградите, но винаги може да те изненадат някакви животни, които не са там, където са планирали да бъдат.

 

В Намибия разстоянията там са огромни. Пътищата като цяло са прави - докъдето ти стига поглед е път.

 

 

Друга категория пътища са тези с буква "С" пред номера - те са от твърда маса - пръст или чакъл, като ограничението при тях е 100км. Знам, че това изглежда абсолютно немислимо за нас, но е факт, че там е така. Някъде измежду снимките имам и такава със знак за ограничение от 100км, но още не съм свалила всички снимки.

 

 

Имаше подобни на показания път и с ограничение от 80км., но рядко се серщаха такива. По тях също се срещаха животни:

 

 

В националните паркове ограничението на скоростта е 60км. и там животните са в пъти повече, без да има огради, без да има препятствия на пътя, затова се шофира с още по-голямо внимание:

 

 

 

 

 

Хубавото на всички пътища е, че движенето е доста слабо. Изключвам т.нар. магистрали, където има повече движение, основно на камиони.

 

Да кажа нещо и за спането на покрива на джипа:

 

 

Разгъването и сгъването на палатките изобщо не е толкова лесно, колкото си мислех предварително. Доста последователни подробности има, които изискват двама човека, достигащи до необходимите места или можещи да се покатерят до тях. Когато стъпиш на гумата е трудно да се пази равновесие, а в същото време и двете ти ръце да са заети. Понякога силите ми не стигаха от гумата и се качвах съвсем на покрива - натискайки с ръце и крака. По трудния начин разбрахме, че не е добре да оставяме чували в палатките - сгъват се много по-трдно с тях. Поставянето на калъфите върху палатките също е трудно и изисква сила - благодарение на това упражнение получаваш счупен нокът или драскотини по ръцете.

Накрая на пътуването даже не можех да си преброя синините по ръцете и краката, получени неизвестно как в тази симпатична работа - разпъване и сгъване на палатка. Да не помислите, че се оплаквам?! Неее, просто го изяснявам и за други заблудени души като мен. Трябва да се отчете и фактът, че никога не съм разпъвала каквато и да било палатка, нито имам умения в лагеруване, къмпингуване и т.н.

Хубавото е, че с всеки изминал ден ставахме все по-умели в тази дейност, като основните благодарности и нашите аплодисметни са за съпруга на @slujitel, който като единствения мъж в компанията ни, беше претоварен с багажи, палатки и т.н. Благодаря ти, Наско!

 

Да кажа няколко думи и за спането на покрива.

Не е толкова зле, колкото си представях предварително. Вътре е доста просторно, спокойно се събират двама човека. На пода на палатката има дюшек, който подсигурява комфортно(в някаква степен) спане. Понеже пътуването ни е в тяхната зима, имах страхове и относно студа, който ще трябва да издържим нощем, но не беше толкова студено - с добър чувал, вътре си е топличко. Неприятното е, ако трябва да ставаш през нощта - измъкваш се от топлината, откопчаваш циповете на палатката, внимаваш със стълбите, а докато се върнеш ... леглото ти изстинало.

В нощите, когато духа вятър, а при нас се случи доста ветровито време, спането горе е почти мираж - освен клатенето на цялата палатка, добавено към плющенето на брезента от палатките и нашия кикот, не позволяват дълбок сън. За смешните ситуации в клатещите се палатки ... ще разкажа като му дойде времето.

 

Пазаруването и магазините

 

В столицата магазините са много добре заредени - има всичко необходимо. В големите градове също има хубави хранителни магазини, но в малките градчета по магазините има почти само базови неща и е трудно да се намери нещо по-различно. В джипа има хладилник, където съхранявахме продуктите.

В момента имат ограничение и алкохол се продава само от понеделник до четвъртък.

 

Валута

По съвет от темите тук обменихме пари още на летищещо. Не сме сменяли повече и не мога да кажа дале наистина там е най-изгодният курс.

В държавните кампове не приемат плащане в друга валута - намибийски долари или с карта. Вероятно приемат и южноамерикански долари, но не сме проверили лично.

На пазарите и в малки магазинчета за сувенири може да се пазарите за цената. В големи магазини - по подразбиране не става.

 

Дали е евтина или скъпа дестинация не се наемем да кажа - всеки разбира цените по различен начин.

По-важното е, че е прекрасна дестинация, която си заслужава да се види!

 

Следва...

[garnet]

16 дни много ли са, малко ли са? Има ли с какво да ги запълниш смислено. 4 дни само в столицата е ясно, че не. Ама общото за държавата. 

Ние мислим Намибия и Ботсвана за 21 дни. И даже това се чудя дали няма да е много. Вече имаме 10 дни сафари, та затова. 

[slujitel]

преди 27 минути , garnet каза:

16 дни много ли са, малко ли са? Има ли с какво да ги запълниш смислено. 4 дни само в столицата е ясно, че не. Ама общото за държавата. 

Ние мислим Намибия и Ботсвана за 21 дни. И даже това се чудя дали няма да е много. Вече имаме 10 дни сафари, та затова. 

На този въпрос трябва да си отговорите сами в зависимост от това какво искате да видите.  Ние бихме могли да помогнем само с логистиката. Четирите дни в столицата при нас се получиха заради промяна в полетите,  не бяхме ги планирали така, но ги оползотворихме добре. Получаването на джипа и пазаруването почти ни запълниха единия ден, имахме нужда и от почивка след дългото пътуване. Предвидете си време за тестовете на връщане и последния ден си напазарувахме доволно. 

[FlyTraveler]

Преди 1 час, garnet каза:

16 дни много ли са, малко ли са? Има ли с какво да ги запълниш смислено. 4 дни само в столицата е ясно, че не. Ама общото за държавата. 

Ние мислим Намибия и Ботсвана за 21 дни. И даже това се чудя дали няма да е много. Вече имаме 10 дни сафари, та затова. 

Не съм нито един от участниците в това пътешествие, но съм ходил в Намибия (в Ботсвана също - 2 пъти до момента), живот и здраве за Намибия и Ботсвана заминавам отново след седмица,  та да дам и аз моите 5 цента по въпроса. 

16 дни са добре за Намибия, ако се прави предимно частта на север от столицата Виндхук или на юг от там. Може и да се смесят, но за този период от време неминуемо се пропускат много интересни места (аз също съм пропускал и ще пропусна и този път) . Предния път бях за 3 седмици, само на юг от Виндхук, като 6 дни прекарахме в южната част на Калахари на територията на Република Южна Африка и Ботсвана. Сега отивам за 12 дни само на север от Виндхук (ако не смятаме Сосусвлей района за един ден) и пак ще пропусна някои много хубави места. Няма как просто, територията е голяма. Намибия в по-голямата си част не е точно сафари за диви животни (въпреки, че се намират такива), а повече красиви пейзажи. От моя гледна точка, във Виндхук няма почти нищо интересно за гледане (една лютеранска църква) и не си струва повече от час, два престой, освен ако не е по "Голяма нужда" (да се разбира PCR тестове в комбинация с входна/ изходна точка за страната). Предният път даже летяхме директно от/ до Уолфиш Бей, през Виндхук имахме логистично преминаване с гореспоменатия престой.

Ботсвана също е много разнообразна. По-предния път правихме 10 дни - паркът Чобе в частта му до река Чобе (Касане) + 8 дни в/ около делтата на Окаванго - концесията Джао, резервата Мореми и концесията Куай. Това при положение, че летяхме от Касане до Маун и от Маун до/ между двата лагера и обратно също. Предния път само 6 дни в южната част на Калахари в комбинация с Намибия. Този път след 12-те дни в Намибия, ще правя 14 дни в Ботсвана, като няма да има никакви полети, всичко с джип и лодка (за делтата) и пак ще оставя дъната на пресъхналите солени езера (парка Макгадигади и другия до него, в момента ми излезе от главата), района на Машату и CKGR (Central Kalahari Game Reserve) за някой друг път.

П. П. Относно валутата - навсякъде южоафриканските рандове вървят наравно с намибийските долари и са в съотношение 1:1 (намибийския долар е вързан за ранда).

 

[garnet]

@FlyTraveler твоето е обсесия (в добрия смисъл). Да видиш всеки камък и пейзаж.

Аз не съм така. Хубави пейзажи има на всякъде. Писал съм преди, че вече много малко неща не изумяват/ахват след близо 100 държави.

Но пак мерси за поста - има инфо в него.

Само малко да се размине с ковид идиотщините и сме там.

[Childish]

Мари, а с 1 автомобил ли пътувахте или с 2?

[slujitel]

преди 50 минути , Childish каза:

Мари, а с 1 автомобил ли пътувахте или с 2?

Не съм Мари, но да отговаря.  С един.

[Mary]

преди 4 часа, Childish каза:

Мари, а с 1 автомобил ли пътувахте или с 2?

Един двустаен апартамент возехме на покрива на джипа.

Двама с един джип е по-добър варинат, но и доста по-скъп, защото основният разход ни беше колата и застраховката за нея.

 

преди 7 часа, garnet каза:

16 дни много ли са, малко ли са?

Лично на мен два дни ми бяха в повече, но понякога няма какво да се направи. И по принцип дългите пътувания натоварват, а в случая и пътуваме 4-ма с една кола - т.е. трябва малко или много да се съобразяваш и с останалите какво искат и как да се постигне.

Ще опиша подробно всеки ден, ще покажа и снимки, та можете да прецените какво искате да видите и какво да пропуснете.

 

[Mary]

Започвам вече с подробностите по пътуването в Намибия.

Билет имахме купен с Луфтханза. Първаночално превозвач беше Eurowings, но в последствие полета беше променен и изпълнен от Луфтханза.

Прекачването беше във Франкфурт, а самолетът от София почти пълен. За влизане в Намибия има изискване за представяне на ПСР тест, направен до 7 дни от пристигането - вече срокът е променен на 72 часа. Щедри са със срока, а проверката се прави още в София, където е задължително да минеш на гишето, дори и да си се чекирал онлайн, както направих и аз. Основно се интересуваха от визата при пристигане - дали имаме право на такава.

Самолетът вече ни очакваше:

 

 

Дадоха вода и по шоколадче и докато нетърпеливо се взирах през прозореца след месеци на суша в летенето, се показа районът на Франкфурт:

 

 

Не ми е най-любимото франкфуртското летище за трансфер, но в случая имахме достатъчно време да ходим продължително, да се возим с влак и межувременно да установим поне две смени на гейта. Честа практика е тов със смяната на гейтовете там.

Все още леко невярващи, че това пътуване ще го бъде, с удоволствие и успокоение видяхме следващия самолет, който ни очакваше:

 

 

Обичам дългите полети с този самолет, защото седейки на двойка седалка се налага да вдигам само един човек, за да стана. В случая имах и късмет, че седях сама на две седалки, което беше чудесно за предстоящия десет часов полет.

 

 

Храната ... нищо особено, но я имаше на два пъти - вечеря и закуска:

 

 

 

Прези останалото време не сервираха нищо, освен бутилки с вода. Предполагам, че е заради Ковид и строгия контрол за правилното носене на маска в самолета.

Аз лично си нося маската непрекъснато по време на полети и поставена правилно, но забелязах, че често правеха забележки за поставянето на маската над носа. Самолетът към Намибия беше сравнитено пълен, но имаше и свободни места.

Изгревът посрещнахме на борда, а от въздуха видяхме и голямата солна площ в националния парк Етоша:

 

 

И после се заредиха типичните намибийски пейзажи, които в следващите две седмици щяха да бъдат непрекъснато пред погледа ни:

 

 

При снижаването явно шумът на самолета подплашва животните и могат да се видях препускащи орикси и антилопи.

Летището е малко и не си го представям какво струпване на хора е било при повече полети.

 

 

Сега малко авиокомпании летят до там:

 

 

А хората, които пристигат са много разнообразни като натурел. Вниманието на всички беше привлечено от група азиатци, които явно сериозно се предпазваха:

 

 

И досега се питам как пишеше и какво виждаше през запотените очила, как дишаше през трите маски и изобщо как се издържа в този вид?!

 

Да кажа нещо и за реда на летището. Всички от самолета се подреждат на една опашка, където минават през камера. Колкото по-бързо излезете от самолета и се наредите на опашката, толкова по-добре. Всичко става бавно!

 

 

След заснемането, тези които нямат виза, отиват на гишето за визи. А там чакането е голямо, става мноооого бавно , попълват се бланки, които бяха разпечатани доста бледо и едва се виждаше какво питат.

Слагам тук бланката, която се попълва - добре е да сте я попълнили предварително - така ще си спестите взиране и мотаене и за това:

 

9_Visa_Application.pdf

 

Плащането за виза най-лесно става с карта. А ако искате да платите кеш, то процедурата е още по-бавна и сложна. Приемат само местна валута, а ако нямате такава, служител ви придружава след паспорт-контрол, носейки паспортите ви, като ви съпровожда до обменно бюро, където да обмените пари. Води ви до избрано от него бюро, където не е сигурно, че курсът е най-добър. После по обратния ред, минавайки през проверка на скенер влизате на мястото за издаване на виза, плащате, слагат ви визата и едва тогава легално отивате на граничен контрол и влизате официално в страната. И без разходката до обменното бюро нещата стават много бавно.

Отнело ни е три чака от кацането, през опашката за снимки, чакането за визи и последвалия трансфер до хотела.

От летището до хотела ни закараха от фирмата на наетата от нас кола. Летището е на около 40 км. от столицата Уиндхоек. 

Дадоха ни веднага стаи в Chameleon Backpackers, метнахме багажите и тръгнахме на разходка из града.

Не се слави с кой знае какви интересин места този град, но се разходихме доволно, виждайки интересни сгради, църкви и паметници. Да кажа, че всички местни бяха с маски навън, в колите, когато са сами или с компания. Следяха ги и им правеха забележки, ако има някой без маска.

Ние(туристите) си ходехме навън без маски и никой не ни е правил забележка по улиците.

 

Започнахме със St Mary's Catholic Cathedral:

 

 

Беше затворена и вътре не можахме да я видим.

След това минахме през Метеоритите от Гибеон - 29 останки от метеорит, паднал в околностите на Гибеон и намерени през 1836г.

 

 

После продължихме към най-сниманата забележителност - Christuskirche:

 

 

Намиращият се наблизо Independence Museum - не работеше и той.

 

 

Мемориалната композиция до него:

 

 

В парламентарните градини имаше някакво тържество, но не бяхме поканени  , та само от далече го видяхме:

 

 

 

След това задрапахме по един хълм, където беше отбелязан замък, ама замъкът е частен, та влизане и в него - няма.

Поне погледнахме на столицата от малко по-високо:

 

 

Спуснахме се после покрай сградата на общината:

 

 

И отидохме да си напазаруваме нещо за вечеря(ресторантите не работеха в столицата), а в магазините мерките са строги - пръскат непрекъснато с дезифектант, а ескалаторите и те са маркирани къде да застанеш, за да пазиш дистанция:

 

 

В повечето магазини има топла витрина, където може да се купи някакво печено месо или сготвена манджа, печени наденички, пържени картофи и подобни неща, което поне малко компенсира затворените ресторанти. Всъщност ресторантите предлагат храна за вкъщи, но така и не поръчахме.

 

Следва...

[FlyTraveler]

преди 2 часа, Mary каза:

За влизане в Намибия има изискване за представяне на ПСР тест, направен до 7 дни от пристигането. Щедри са със срока, а проверката се прави още в София, където е задължително да минеш на гишето, дори и да си се чекирал онлайн, както направих и аз.

 

Мари, сигурна ли си напълно, че важи PCR правен до 7 дни преди пристигането в Намибия? По разните сайтове ми дава 72 часа.

[Mary]

преди 22 минути , FlyTraveler каза:

Мари, сигурна ли си напълно, че важи PCR правен до 7 дни преди пристигането в Намибия? По разните сайтове ми дава 72 часа.

Информацията ми беше от тук.

 

Цитат

Covid19 PCR Test Results not older than seven (7) days calculated from the date that the sample
for testing was taken

Реално не сме имали възможност да видим дали наистина е повече от 72 часа, защото тестовете ни бяха от ден-два преди полета.

[Kamen]

преди 2 минути , Mary каза:

Информацията ми беше от тук.

 

Реално не сме имали възможност да видим дали наистина е повече от 72 часа, защото тестовете ни бяха от ден-два преди полета.

Аз малко отзад напред. Явно и на връщане тестове. При не дай Боже положителен тест имахте ли план Б? Всичко се случва. 

[FlyTraveler]

преди 15 минути , Mary каза:

Информацията ми беше от тук.

 

Реално не сме имали възможност да видим дали наистина е повече от 72 часа, защото тестовете ни бяха от ден-два преди полета.

 

Много благодаря, Мари! А вашите тестове на колко дни/ часове бяха, примерно най-рано направения от четиримата?

П. П. Сори, вече си отговорила на този въпрос. Така е, като не чета внимателно...

[Zaro]

На 6.08.2021 г. в 16:57, Mary каза:

Хубавото е, че с всеки изминал ден ставахме все по-умели в тази дейност

И тъкмо се научихте и трябваше да се връщате.... тъпа работа

[FlyTraveler]

преди 3 часа, Mary каза:

Информацията ми беше от тук.

 

Реално не сме имали възможност да видим дали наистина е повече от 72 часа, защото тестовете ни бяха от ден-два преди полета.

Последна информация отпреди час от туроператор в Намибия - PCR тестовете трябва да са направени не по-рано от 72 часа от пристигането в страната. Това за 7-те дни е отменено. Не споря, просто евентуално ако някой пътува скоро, да го има предвид. 🙂 

[neuromancer]

В сайта на IATA пише....

 

А познайте 🙂

[Mary]

преди 8 часа, Kamen каза:

Аз малко отзад напред. Явно и на връщане тестове. При не дай Боже положителен тест имахте ли план Б? Всичко се случва. 

Имахме план "Б", но не се наложи да го проверим на практика. Все пак става дума за Африка, където всичко е възможно.

Почти през цялото пътуване общувахме само ние си, като изключим кратки моменти при зареждане, както и при настаняване в къмпингите. И при двете сме били с маски, та реално е ниска вероятността да се заразим там.

 

преди 7 часа, Zaro каза:

И тъкмо се научихте и трябваше да се връщате.... тъпа работа

Ами чудехме се дали да не поостанем само заради палатките, ама надделя мерака за хубава баня.

 

преди 5 часа, FlyTraveler каза:

Последна информация отпреди час от туроператор в Намибия - PCR тестовете трябва да са направени не по-рано от 72 часа от пристигането в страната. Това за 7-те дни е отменено. Не споря, просто евентуално ако някой пътува скоро, да го има предвид. 🙂 

Туроператори от всякакво естество ни заблуждаваха с разнопосочна информация преди да заминем - от данни за локдаун, затворени области и изисквания за специално разрешително, та до пълно затваряне на страната след няколко дни. Излишно е да казвам, че нищо от това го нямаше.

Със сигурност поне единият от тестовете ни беше направен преди два дни и реално пристигнахме на третия ден. 

Сега заради вашето пътуване изрових новата заповед и в нея наистина срокът за теста вече е 72 часа.

 

 

[Mary]

Вече е ден събота и след лежерно излежаване, последвано от кафе и закуска е време да си видим колата, която ще ни разхожда из Намибия.

Както вече споменах, фирмата е Okavango Car Hire - в цената освен колата, имахме включени и трансфери от/до летището, както и взимане/връщане от хотела до фирмата.

Всички уговорки бяха спазени, проблеми от каквото и да било естество с фирмата не сме имали. Много коректен собственик, който ни даде полезни съвети.

В уречения час собственикът ни чакаше пред хотела и след десетина минути си озовахме в офиса при колата.

Ще спомена, че цялата процедура отне повече от два часа. Всичко беше подробно изчетено, обяснено и демонстрирано.

Не остана нито въпрос без отговор или без съвет за предстоящите дни. Като се започне от схемата с резервоарите, мине се през опърването и сгъването на палатките, допълнителното къмпинг-оборудване и се свърши с резервните гуми, начинът им на достигане, инструменти за тях и т.н.

Получената от нас кола беше Ford Ranger на 27х. километра пробег. Ето я чистичка все още в офиса на компанията:

 

 

Като гледах колата в началото някак не схващах добре съветите за прахоляка, който ни очаква. Е, после се чудех къде точно нямаме пясък на практика.

Колата ни беше с два резервоара - един от около 70л. и друг около 80л. Предполагам е някакво местно подорбение заради големите разстояния в Намибия. Скалата на горивото отчиташе само единия резрервоар - докато ни обясняваше собственикът май не схванахме идеята на отчитането, но като изпразнихме първия път, вече бяхме наясно - стрелката за горивото започва да се мести едва след като се изпразни единия резервоар - тогава вече знаем, че имаме само около 70л. и търсехме да зареждаме.

Предварително бяхме прочели, че бензиностанциите са рядко, но реално не останах с такова впечатление - бензиностанции имаше навсякъде, включително и в националните паркове.

Ето първото количество дизел, което сме заредили:

 

 

Сега като гледам снимката отчитам, че върнахме колата с по-малко налично гориво.

 

Може би единственото нещо, за което ни предупредиха при наемането на колата беше за пресиането на реки и ако вали дъжд. За по-голяма яснота ни бяха показани тези кадри:

 

 

Сигурна съм, че това може да е проблем в друг сезон. За щастие при нас дъждове или пълноводни реки не видяхме, но си имахме едно на ум въпреки това. Застраховката не покрива такива събития.

Прочетеното предварително за спадане на гумите при шофиране върху пясък беше повдигнат от нас въпрос, предвид, че нямахме помпа в колата. Отговорът беше, че няма да имаме нужда от спадане на гуми, защото колата автоматично регулирала това. И сега да кажа, че не разбрах много как става това, нито дали е точното обяснение, но наистина не сме спадали никъде гуми, а имахме шофиране върху пясък. Явно не е правило за всяка една кола.

Сутринта преди излизане от хотела си направихме резервация за един парк за животни в близост до столицата, но не бяхме добре предвидили колко време ще ни отнеме вземането на колата и последвалото пазаруване. Наложи се да анулираме в движение резервацията.

С колата получихме всичко необходимо за къмпингуване - тенджери, тиган, чинии, вилици, лъжици, ножове и т.н., както и газов котлон. Липсваше кабел за зареждане на хладилника на колата през нощта, какъвто купихме още в първия магазин, но ... явно не работеше, та карахме без него дори и при купуването на втори такъв. Просто през нощта беше доста студено и нещата в хладилника оставаха на подходяща температура. 

С колата получихме и четири спални чувала, плюс 4 възглавници. Аз не съм отваряла дадения чувал, та не мога да кажа от какъв вид е бил. Но е голямо спестяване на място в личния багаж, ако се ползват тези чували.

Към колата имаше сгъваема маса, придружена от 4 сгъваеми стола.

 

Първоначалното пазаруване също ни отне време, защото трябваше да огледаме всичко подробно и да се чудим какво точно да вземем. Запазила съм една бележка и ако някой се интересува от цените, може да погледне:

 

 

Освен хранителни продукти и споменатия вече кабел, купихме дървени въглища и дърва за придаване на автентична атмосфера по къмпингите, както и разни полезности като кухненска хартия и т.н. 

Натоварили се подобаващо се върнахме да отмаряме край басейна, но ми писна от седяне и направих един бърз тур из града отново. Вече беше станало събота късен следобед и повечето магазини бяха затворени. Малко хора се мотаеха по улиците, та след малко и аз се присъединих към останалите.

 

       

 

Вече доста нетърпеливи си легнахме и станахме рано-рано на другата сутрин.

На рецепцията продаваха карти за интернет и закупихме 2бр. Условията бяха 3ГБ нет за седмица, но ние имахме повече от седмица, затова закупихме допълнитени ваучери на стойност 60нд, които искам да подчертая, че се оказаха недостатъчни за второто зареждане на картите. На мен ми помогна един полицай, като ми плати от неговата сметка 2 нд, за да мога да изпозвам нет и през втората седмица. Уж беше необходимо да заредим само 50 нд, но реално не се получаваше.

Това беше картата:

 

 

Дойде време да натоварим всичкия багаж в колата. Искам да ви кажа, че нямаше такъв катун като нашия. Ха ха ха - като извадехме вечер нещата и се чудех къде успява да ги събере отново Наско!

Ето катунчето ни в събран вид:

 

 

Поне два пъти на ден се разтоварваше цялото това нещо и после пак се натоварваше. Вечерите ни беше страх да оставим багажа навън, поради възможност да привличаме някакви животни наоколо, затова отново всичко влизаше в колата. Дали така е било правилно, не се наемам да кажа, на всички нас ни се стори нормално докато бяхме там, но хамалогията беше голяма!

 

Настанили се удобно в колата, поехме с нетърпание по намибийските пътища с очакване на нови гледки и преживявания. А пътищата както казах - едни прааааавииии, докъдето ти поглед стига. И ако има завой, задължително има знак.

 

 

А този знак ни учудваше още от пъвия ден:

 

 

Простичко било значението му - спирането забранено.

Не беше забранено обаче спиането на първото отбелязано място по маршрута ни - Тропикът на Козирога - или Южният тропик, е един от петте основни паралела, които се отбелязват на картите на Земята. Разположен е на 23° 26′ 22″ на юг от екватора, и обозначава най-южната географска ширина, на която Слънцето в 12 часа на обяд може да изглежда разположено в зенит. Тропикът на Козирога се нарича така, защото преди около 2000 години на датата на зимното слънцестоене Слънцето е навлизало в съзвездието Козирог.

На няколко места по пътищата на Намибия са поставени табели, обозначаващи Тропикът на Козирога.

Спряхме и снимахме само първата такава на магистрала В1.

 

 

Понеже първият ден по план беше доста лежерен, та имахме достатъчно време да се снимаме във всякакви варианти до табелата, в колата и т.н.

И все още чистичката ни кола, заснета на това място:

 

 

Почти неусетно стигнахме до първото ни място за нощуване - Hardap Resort.

Разположен е на територията на Национален парк Хардап, включващ най-големия язовир в Намибия - Хардап с площ около 25кв.км.

На входа на всеки национален парк има място, където се плаща такса. Платили сме 450 нд(намибийски долара) за четирима + една кола. Ето го в случая това място:

 

 

Две гледки от язовира:

 

 

 

В този национален парк има и резерват, където според предварителната информация, се срещали най-различни животни. Е, ние нямахме особен късмет с животните там, а обикаляхме два часа по чакълестите пътища с надежда да зърнем носорог или поне жираф.

 

 

Бяхме възнаградени с гледката съм стада с антилопи в далечината:

 

 

Имаше и други красиви места в парка, но очаквайки непрекъснато да видим някакви животни, не им обърнахме достатъчно внимание...

 

 

Вече на път към къмпинга видяхме един "позьор", който се въртеше насам-натам, позволявайки ни да го снимаме:

 

 

Да кажа нещо и за първият ни къмпинг. Понеже нямаше никакви туристи, ни посъветваха да се настаним на площадката пред хотелската част, където нощуваха служители в парка. Отчитам това място като най-доброто като условия за настаняване по време на цялото ни пътуване. Не заради нещо друго, а заради многото налично място и многото маси, на които успяхме подобаващо да разхвърляме целия си багаж. Снимка май няма, но си представете поне 6 огромни маса, заети с куфари, чанти и всякакви други багажчета. Както казах ... катун в действие си бяхме по време на цялото пътуване.

 

Ще покажа две снимки от общите части на къмпинга, като допълня с информация, че на почти всички къмпинги имаше чисти бани и тоалетни, снабдени с тоалетна хартия:

 

 

 

Опънахме по светло палатките, все още енергични като за пръв път и дойде време за веселата част!

Скарата:

 

 

Пиенето и салатата:

 

 

Бонус беше невероятният залез над язовира, който наблюдавахме от близо:

 

 

За първата нощувка в палатките ще си замълча. Интересно беше, но имаше и по-интересни такива, за които ще разкажа по-натам.

 

Следва...

[Roje]

Браво, Мари! Все по-добра ставаш в разказването! Истинско удоволствие е човек да чете и разглежда снимките ти. Перфектен пътеводител за посещение на Намибия!

[ven62]

преди 49 минути , Roje каза:

Браво, Мари! Все по-добра ставаш в разказването! Истинско удоволствие е човек да чете и разглежда снимките ти. Перфектен пътеводител за посещение на Намибия!

Съгласен съм. 

Не е като @chandni - "Ето я Намибия. Тя е в Африка... Аре, ..., бегайте". 

 

Но снимките и на двете са уникални. 

[Mary]

Започвам вече да показвам и пътищата, по които сме минали. Ето предстоящият ни маршрут за следващия ден:

 

 

Разстоянието вероятно е толкова, а времето винаги варира в зависимост от това колко пъти сме спирали и колко дълго сме снимали.

 

Първоначално пътят беше идеален:

 

 

След Кетмансхоп в посока към гората, беше песъчлив:

 

 

Първа цел за деня беше Quiver Tree Forest.

Въпреки името си, Aloidendron dichotomum, не е истинско дърво, а по-скоро вид алое, което расте на над 9 метра височина. Тъй като тези нестабилни растения предпочитат да растат почти изключително върху средни до големи скални образувания от долерит, те обикновено растат на голямо разстояние едно от друго. Но в района на Keetmanshoop, голям брой от тях растат в нетипична близост, създавайки пейзаж, подобен на гора.

Всички дървета в гората са естествено появили се и се саморазмножават. Има и доста млади дървета, израстващи от скални пукнатини, а най-старите дървета в гората се оценяват на възраст между 200 и 300 години.

Тези растения/дървета се считат за национален символ на Намибия и са представени във валутата им и в популярни изображения. Традиционната медицина използва корените на растенията за лечение както на астма, така и на туберкулоза. Кората им е покрита с бяло прахообразно вещество, което се използва за отразяване на голяма част от слънчевата топлина. Растенията са способни и на рядко срещана ботаническа практика, известна като самоампутация, която им позволява да отделят болни израстъци, за да предотвратят разпространението на внезапни инфекции и да премахнат излишните разклонения по време на суша.

 

На практика в този район има няколко места, където се срещат тези дървета. Ние отидохме на най-туристическото място, където се плаща и такса вход. Не съм записала какво сме платили, но не беше скъпо. Реално имахме намерение да отидем на следващото място - Mesosaurus Fossil, но времето вече ни притискаше, а пътят не позволява висока скорост. 

Мястото е много фотогенично, но вероятно има значение и по кое време на денонощието се снима и как пада светлината върху дърветата.

 

 

 

 

В случая разликата в цветовете идва от начина на снимане - фотоапарат и телефон.

Времето доста напредна и дори докато правехме снимки прехвърчаха малко искри, заради залезът, който искахме да видим на следващото място, затова беше решено да бъдем по-експедитивни.

В цената, която платихме за вход, влиза и посещението на Giant's Playground, където не знаехме какво да очакваме - отидохме, направихме един кръг и си тръгнахме поради липса на време. Там са направени от скали различни животни, които да откриваш, докато се разхождаш с кола. Пример:

 

 

Минавайки покрай Кетамнсхоп отново заредихме гориво, а след това за пръв път попаднахме на този интересен знак:

 

 

И досега не сме съвсем сигурни за значението му, но дружно предположихме, че е забранено стопирането в района.

Ето и две снимки от покрайнините на градчето, където си личи различния начин на живот на хората:

 

 

 

Решихме да продължим шофирането по В1 до Grunau и после да завием по С12. Правилно беше решението ни - пъвро пътят беше по-хубав и се караше по-бързо и второ така избегнахме повторение на голяма част от пътя, планиан за следващия ден.

С 12 вече изглеждаше по следния начин и скоростта беше ограничена на 100км.:

 

 

Целта ни за този ден беше нощувка в Hobas Campsite.

Цената за вход, която сме платили е по 150 нд на човек, плюс 50 нд за колата - общо 650нд.

Харесахме си място за къмпингуване и после бързо се отправихме към поредната природна забележителност - Fish River Canyon.

Каньонът Fish River е вторият по големина каньон в света след Големия каньон в САЩ. Каньонът е част от държавния парк Ais-Ais Richtersveld Transfontier. Входът за парка се намира до входа на къмпинга ни за тази вечер: Hobas.

 

Река Fish е дълга 800 километра и се явява най-дългата река на Намибия. Извира от източните части на планината Науклуфт. След около 200 км реката се влива в язовир Хардап, който вече видяхме.

Каньонът на река Fish започва в Seeheim, в долното течение на реката. Каньонът е дълъг 161 км, широк 27 км и дълбок до 550 м. Каньонът на река Fish завършва при Ай Айс и след това реката се влива в река Ориндж на границата с Южна Африка.

Важно е да знаете, че през летните месеци обиколката вътре в Каньона е невъзможна поради голямата горещина. Пешеходната пътека Fish River може да се прави през месеците от април до септември, като необходомито време е 4 до 5 дни, в зависимост от фиическото състояние. Този преход е с дължина от 85 км, а спускането в каньона е разрешено само за туристи, които правят този тур. Еднодневните посетители нямат право да се се спускат в каньона.

 

Образуването на каньона на река Фиш

Историята на някои от най-старите скали в Намибия, изсечени от река Fish , е започнала преди повече от милиард години. Една мощна планинска верига ерозира до огромна равнина, наводнена от океана преди около 650 милиона години. Тогава преди около 350 милиона години започна биологичното формиране на каньона на река Fish . Образува широката древна долина, като краищата са отдалечени на повече от 20 км днес и образуват горните ръбове на каньона. След формирането на тази структура преди 300 милиона години, коритото на реката все още е било с 300 метра по-високо от днешното.

С отделянето на континента Гондвана преди около 120 милиона години и издигането на африканския континент, обемът на река Fish се увеличава, което й позволява да ерозира още по-дълбоко в скалата. Днес най-дълбоката точка на каньона е дълбока 549 метра.

 

След това лирично отклонение да продължа с личен опит - ние не сме имали никакво намерение да обикаляме дни наред в този каньон - това е за търсачи на силни усещания, каквито ние не сме. Искахме просто да се насладим на гледката.

Казват, че най-доброто време за това е по залез. Ами ... не съм съвсем сигурна в това - някак не ме грабна видът на каньона точно по залез - вече имаше доста сенки и не си личаха в пълния блясък различнте пластове на каньона. Все пак съм длъжна да призная, че е впечатляваща гледка.

 

Пътят до там е пясъчно-каменист, като в последните отсечки до панорамните гледки е едър камънак:

 

 

Почти до крайната отбелязана панорамна точка се стига с кола, стига да ви се кара по посочената на снимката настилка.

Добавям няколко снимки от каньона:

 

 

 

 

 

 

 

 

На снимки трудно може да се усети величието на пиродата на това място, но може да пробвате поне.

Почти по тъмно се върнахме в къмпинга, където последва бързо разпъване на палатките, защото с увеличеването на тъмнината се забавя и скоростта с която действахме.

 

 

От снимката се вижда, че един от нас имаше мерак да спи на открито, но ... меракът свърши с появата на една лисица около масата ни за вечеря.

 

Ето и яденето ни вече по тъмно. Тази вечер не сме палили огън и ядохме изпеченото от предишната вечер:

 

 

За отбелязване в този къмпинг е, че няма покритие на телефоните. Нещо като нет има в близост до рецепцията, но скоростта му е повече от символична.

Тоалетните и баните бяха ок. Прахоляка вече ставаше наше ежедневие, но все още не бяхме видели истинското му нашествие.

Намирам и една скромна снимка от днешния катун, направена сутринта преди да сгънем палатките, където се вижда само половината от наличния свален багаж:

 

 

Следва...

 

[ven62]

Това легло на пред-предпоследната снимка предстоеше да бъде качено в някоя палатка или един от вас там си спеше.

Ако е второто , кой сте ползвали за бушон (пушечно месо) - първо него да изядат дивите животни.

Обзалагам се - мъжът на @slujitel. кой друг при 3 жени и един мъж.