дневник Хобитите в ледената долина Шамони

[master_of_germs]

Лифтът Skyway Monte Bianco е един проект, който доста дълго време вися, без да има финансиране, а после срещаше и голяма съпротива от природозащитниците, заради потенциалното вредно влияние върху екосистемите в планината. Но беше реализиран преди няколко години. Това е най-скъпото лифтово съоръжение в света. 150 милиона евро, като се включи и прилежащата инфраструктура, която е трабвало да се изгради. Със сигурност Италия още не си е възвърнала вложението (особено след тия пандемични години без китайци). Но все пак са твърдо решени да не оставят целия лъвски пай от тлъстата баница, наречена Монблан, на французите. Защото тоя връх е колкото Монблан, толкова и Монте Бианко. Цените, както писах, са по-ниски от тези от Шамони, но въпреки това дори и в такъв прекрасен уикендов ден големите кабини далеч не се пълнеха. Доста години още трябва да минат, за да могат да се конкурират с французите за многото туристи 🙂 

Което пък за нас е много добре, понеже не се тъпчем с много хора, а въртящата се кабинка ни осигурява 360-градусова панорама.

 

Към Монблан

 

Към Гран Парадизо

 

Нагоре

 

 

и надолу

 

А средната станция е много пипната. Всъщност, те са две свързани средни станции, които носят имената "Hangar" и "Pavillon". Надморската височина е 2173 м. Вътре има и кафета, и мърчъндайз, включително магазин на местна винарна, и киносалон и много експозиции, които почти не съм снимал.

Една от експозициите е за живота и делото на един от легендарните италиански катерачи - Тони Губио, който решава точно тук да направи хижа и да работи за развитието на туризма в района. Загива, падайки в ледникова цпнатина. Хижата днес все още е там, обновена, точно до лифтовата станция. Съответно, носи неговото име и на съпругата му, която продължава да поддържа хижата след смъртта му. В една от стаите на станцията има инсталация в памет на съпругата му. Всъщност инсталацията е уредба, от която слушаш звука на капеща ледникова вода... Така както вдовицата е стояла до топящите се ледници, погубили съпруга ѝ... 😞 

 

 

 

 

 

 

Точно до лифтовата станция има чудесен детски кът с пързалки в хълмчетата и сал, който децата могат да теглят през изкуствено езерце.

 

 

 

А над импровизираната площадка има алпийска ботаническа градина. Най-високата (като надморска височина) в Европа. Входът е 3 евро, но е безплатно, ако имаш билет за лифта. А ние имаме. Съответно, щом @mary_shery е с мене, няма как да се пропусне такъв обект и разглеждаме възможно най-подробно. Не е особено впечатляваща, но има планински разстения от всички континенти (е, без Антарктида, естествено 😉 ). Има разни пързалки, стъпалца, информационни табели. И шантави статуи, къде сполучливи, къде - не толкова. 🙂 Стават за снимкови загадки, ама бързо биваха разгадавани в оная тема. 😄 

Оппа, да не пропуснем и Гранд Жорас, който едвам-едвам наднича, хем се е скрил в едно от малкото облачета за деня 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

Зад оградата на ботаническата градина, на черното пътче нагоре от лифтовата станция, има статуи на разни животни... Диви кози, козирози, елени... За кой дявол са статуи, като истинските животни си ги има по баирите, нямам идея.  Че са забранили и на децата да се катерят по статуите. Ами, твърде късно го видях надписа, така че се почекнах връз гърбовете им. Никой не ми направи забележка, ама айде да не пускам такива снимки все пак 😄 

 

 

И сега, при такова хубаво време в планината, как да слезем до Курмаюр. Тука ми се седи. Забелязвам в посока към масива на Монблан едно водопадче или може би много стръмен бързей, и пътека, която води до него. И тръгваме бързичко. Около 20 минути е дотам. Щракаме няколко снимки и се връщаме обратно.

 

 

 

 

 

Времето доста е напреднало, така че само взимаме лифта до долната станция в Курмаюр и почти веднага обратно тръгваме нагоре. Във всеки случай виждаме зверската опашка от автомобили, които едва пъплят към тунела под Монблан 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

Всъщност, като си гледам часовете на снимките, явно сме слезли до долу и после сме се качили през средна до горна станция около 15:50 ч, а после сме прекарали горе около половин час. Значи последното прибиране към Егюий дю миди е било в 16:30 ч, че май ви излъгах в горния пост. 🙂 

 

Но финалните снимки от високите станции - след малко 🙂 

 

 

[master_of_germs]

Ей, го, на! Уж ден без преходи, пък все не ни достига времето. Решаваме все пак да се пробваме да чакаме за снимка на тая панорамна площадка най-горе на покрива на Пунта Хелбронер. Да, опашката е доста по-малка, отколкото сутринта, но си има. И, което е по-лошо, пред нас има четирима китайци, които са тотални експерти в това да се снимат заедно, поотделно, един - друг, със и без селфи-пръчки и да нащракат няколкостотин пози.

Нaшите не се получават баш. Нищо изненадващо 😄 

 

 

Ама пък Върховете са така огряни, както не знам дали ще ги видя някога друг път. Що да загрозявам снимките с моята мутра 😄 

 

 

и тъй, нареждаме се на опашка за панорамния лифт, който да ни отведе обратно и нагоре към Егюий дю миди. И завиждаме на онези, които са дошли откъм Италия и нямат времеви ограничения. Тоя път нямаме свободата да си имаме кабинка само за нас и я делим с един татко с детенце. Но отново се наслаждаваме на бавното прелитане над кабинките над тези 5 километра ледена величественост. Сега не плача, щото пред детенцето не е удобно. А не ми се и плаче. Осъзнавам,ч е това вече съм го виждал, макар и огряно по друг начин и едва сега осъзнах, че този ден наистина се случи. И че ако някога ме подпука здраво деменцията, това ще е един от последните ми спомени от странство, които да останат, когато всичко друго избледнее 🙂 

 

"Арривидерчи"! И "Бонжур" 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И ето, че пак сме на познатото място, на Егюий дю миди, и ето че пак гледаме към Жорас, обаче най-накрая е огрян 🙂 

 

А Монблан е все тъй бял, и все така на ръка разстояние 🙂 

 

 

 

 

Оказва се, че има доста зали, които сме пропуснали при предното идване, включително с мъничък киносалон, където се прожектира филмче. Също зали представящи историята на построяването на лифта и съпътстващата инфраструктура. Зала представяща историята на екстремните спортове. И "зала на хипоксията", която дава информация за ефектите на липсата на достатъчно кислород на голяма надморска височина и как това се отразява на организма. Интерактивно, с възможност за решаване на тест накрая, да си провериш, колко си запомнил.

 

 

 

Хубавото е, че на Егюий дю миди се резервира само час на качване, слизането може да стане, когато си искаш. От зала в зала, от етаж на етаж, пак минават почти два часа. И наистина усещам, че в краката ми се налива олово, че се бавя повече при изкачване на стълби. Дали е замайване, дали вече и огладняване (обядът ни пак, както обичайно в планина, беше само по една праскова и малко ядки), дали наистина вече усещахме леко недостига на кислород... Не знам. Но, макар и с прекъсване, в този ден прекарахме над 7 часа на над 3400 м н.в., та е възможно да сме усетили хипоксия, особено аз. 

Гледам една табела с написани часовете на връщанията на кабинката и се стряскам, че последното е в 18:30 ч. А уж е до 20 ч по сайта. оказва се, че там просто не им стигнало мястото на тая бяла дъска и си има до 20 ч, по разписание. Все пак не оставяме за оследните кабинки, и правилно. Таня (която в този ден се качи и разходи около Brevent) вече ни чака за вечеря, а ние изобщо не сме отчели, че на средната станция ще има още хора, кото искат да се прибират надолу. И там се получи невъобразима опашка, на която направо щях да припадна.

Какво вечеряхме, вече не помня, ама накрая ядох един сладолед и той беше единственото, на което поставям оценка по-ниска от "отличен" през целия ден. 🙂 

 

[stanimir]

В пандемичните времена дори нямаше нужда от предварителна резервация за Егюй Миди. Като по часовник обаче в ранния следобед върховете се обвиват в облаци. 160€ за 8 дневен пас  е истински подарък за достъпа до изключителната инфраструктура който предоставя.Чест прави на французите, че са направили планината напълно достъпна за всеки,  което не може да се каже за швейцарците 🙂

 

П.П. Всеки хотел , хижа , хостел би трябвало да може да предоставя безплатна транспортна карта за времето на престоя. Вероятно и AirBnb.Всяко регистрирано място за настаняване (според капацитета си ) получава достъп до пакети на съвсем символични цени (субсидирани са от държавата). На някой места обаче трябва изрично да попитате за този транспортен пас.

 

[master_of_germs]

Като се има предвид, що нерви изхабихме в комуникация да ни донесат по един кат чаршафи, това за транспортен пас щеше да е някакво висше ниво. 😉

Никой не е дошъл да ни регистрира някъде, камо ли транспортни карти да ни даде 😄

Но и ние нямахме никаква представа, че се нуждаем от такива за влаковете. Разбрахме го чак на шестия ден. 

Как да предположим, че като важи от Вайорсин до Сен Жерве, нашият не може да се ползва от или до междинни спирки. А повече не ни е бил нужен, автобусите и лифтовете ни даваха предостатъчно възможности.

Иначе, за достъпност до планините си швейцарците бият абсолютно всички, но пък имат и толкова много баири...

Слава богу, че са останали предостатъчно баири, връз които не са забили тонове ненужни железа. 🙂

 

[muchachote]

Master,тези цепнатини, които се виждат на горните снимки, колко метра широчина имат горе- долу?

[master_of_germs]

преди 2 часа, muchachote каза:

Master,тези цепнатини, които се виждат на горните снимки, колко метра широчина имат горе- долу?

То на толкова бял фон окото не възприема добре размери, но в някои от цепнатините ще пропадне ТИР спокойно, и ще има още луфт отстрани. А и това, което се вижда на повърхността, е много измамно, надолу обичайно става по-широко. Леднизиге постоянно са в движение.

[master_of_germs]

На 1.09.2021 г. в 16:36, Lindt каза:

Ден 3. Част 2 - Глетчер Аржонтиер 

 

Напускаме нашата къщурка от снимката по-долу, която не може да се похвали с абсолютно нищо, освен че в разгара на лятото е 50 евро на вечер. Иначе е влажно, остаряло вътре и не много удобно за вечеря. Даже хладилникът ни не работи, а е по-скоро течащ шкаф.

За разлика от Енгадин, тази долина е много по-безводна и макар изключително красива, не ни е много ясно къде да се разхождаме, няма езера или някакво стъргало със задоволителни за нас размери. Покрай тези особености сме си намерили маса за пикник на две пресечки по-долу, за да има къде да изпием по чаша вино и плато сиренца вечер. И да опознаем местните предпочитания за породи кученца, което е сред любимите ни занимания в нов район. 

 

 

След като оставяме багажа си и дори се снабдяваме с нова доза сирена от близкия магазин, хостът е приключил с почистването и ни позволява да се настаним в следващия апартамент. За наше облекчение е чист, не мирише на мухъл, боядисали са в бяло и най-важното - имаме си градинка с масичкa 🥳.

Междувременно научаваме, че Фил си е хванал доста рискования трансфер с фликсбус до Шамони и имаме няколко часа да използваме последния изцяло слънчев ден, за да се покатерим още някъде. Прочели сме, че този лифт работи само в събота и неделя, така че Фил така или иначе няма как да посети това място този път, може би на повторното посещение. Хващаме си автобус до Аржонтиер/ Argentière и с прискърбие научаваме, че втората станция на лифта е изгоряла, което прецаква една от трите най-популярни атракции в района - Grands Montets на 3295 м, така че информацията, че работи уикендите, е неактуална. 

Но хубавият младеж от лифта ни праща на друга красива разходка с работещата гондола, макар и доста по-ниско в планината.

Типът мъже, който аз намирам за привлекателен, живее почти задължително в Централна Европа, така че това популярно занимание "people watching" ми е интересно най-вече там. Може би защото почти всички изглеждат пращящи от здраве и споделящи интереса ми към занимания на открито. Или въздухът е чист и кожата им сияе. Или спортната екипировка ми се струва най-ласкавото облекло. Но така де, хората в Алпите са ми много симпатични.  

Да оставим хората да си тичат по пътеките и да тръгваме на разходка до глетчера 🥰 Имаме 3:30 часа до последния лифт, които трябва да стигнат дори на хора с бебе и счупен крак. Ние на косъм успяваме, така че фотоапаратът и въздишките явно са сериозно препятствие за поддържане на темпо 🤣  Иначе пътечката е доста равна, не е камениста и определено е обзорна. 

 

Сестра ми плахо споделя след изпратените снимки, че летните глетчериса загубили голяма част от очарованието си, което ме кара да се позачудя дали снимам толкова зле, защото ние пък си мислим и обсъждаме точно обратното. Да седиш по тениска пред тонове лед е изключително впечатляващо. Не че подценявам Исландия, но там все бързахме да се облечем и скрием от вятъра, а тук цари абсолютно безвремие. Яд ни е, че нямаме още време, защото забелязваме нов хребет с интересна форма Ако се качим, ще видим абсолютно различен пейзаж и само можем да гадаем какъв ще бъде.

Мислим си, че обикаляме периферията на тези планини, а вътре се крият още по-внушителни масиви, долини и гледки. Пак започвам да завиждам на @stanimir, и взимам решение вече винаги да нося раница на преходи. Щом спра да забелязвам няколко килограма тежест, купуваме палатка и тръгваме! 

 

 

Хрумва ми, че е по-добре сега да се изкъпем и да сме готови, а не да организираме потен комитет по посрещането на Фил. Хем ми е любопитно да му видя физиономията при първия поглед към планината, хем го считам за личен момент, който може да пренебрегне от възпитание, за да си общува с нас. 

 

Малко съботни снимки от Шамони: 

 

 

Аржонтиер комай е единственото място, където ние случихме на по-лошо време от вас. Да му се не надяваш - имахме цели 7 слънчеви дни, само с разкъсама облачност по високите върхове следобедите, а имахме и напълно безоблачен ден да се мотаем по висините. Това щеше да приключи на осмия ден все по някое време, но пък той ни беше последен. Фликсбусът за Торино беше чак вечерта, и имахме цял ден за запълване. Първо трябваше да си оставим багажа. С нашите домакини не ни се комуникираше повече, затова бяхме уредили в един хостел с приятна буланжерия да ни вземат багажчетата за по едно евро на бройка.  

Оттам с автобус 1, автобус 2 и лифта plan Joran и пеш до ледника Аржонтиер. Мъгливо, с леки ръжежи.

 

 

 

 

 

 

 

 

Заваля (но не силно), чак когато слизахме с лифта обратно надолу. Под стряхата на лифтовата станция проверихме в нета къде наоколо има отворено заведение за обяд и си избрахме една пицария - Le Rencard. По-скъпо беше, отколкото в наше село, но останахме доволни от обслужването.

Като се нахранихме, дъждът беше спрял и се разходихме из селото Аржонтиер. Между другото, вече трети ден в долината имаше всенародно веселие, - бяха "дните на планинските водачи" и имаше всевъзможни базари, концерти, че даже имаше и нощни влакове, каквито по принцип липсват.

Аржонтиер е много приятно село и доста се помотахме:

 

 

Единствените мармоти, които успяхме да снимаме през това пътуване 😄 

 

А това е местният любимец - едно много старо куче без стопанин, което вече доста трудно ходеше, но пък всички се грижеха за него 🙂 

 

@Lindt, нещо да кажеш в твоя защита? Съзирам тука някакъв конфликт на интереси! 

 

Потърсих много внимателно дали няма и Maison Jijeau 😄 ... Нямаше 🙂 

 

Но имаше доста други красиви къщурки 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Остана време за една финална разходка в Шамони, както и в няколко от предните дни. от Шамони май не съм слагал снимки в темата...

 

 

 

Напред и нагоре - към Монблан и началото на модерния алпинизъм 🙂 

 

 

 

 

 

 

Върнахме се в Лез Уш, взехме си багажите и по една багета за изпът. Обратно автобус до автогарата Chamonix sud. И точно, когато дойде нашият Фликсбус за Торино, небесата започнаха да изливат всичко, което бяха натрупвали през последните дни. НАистина потоп и тая буря се очакваше да трае поне няколко дни. За нас трая само докато влязохме в тунела под Монблан, защото от другата страна вече беше друга държава - слънчевата Италия, в която пак щяхме да прекараме още два дни и половина за край на пътуването си 🙂 

[Дани Магелани]

@Lindt, @master_of_germs

Чудесни разкази, които ме зарибиха!

От 19 до 21 август ще бъда по вашите стъпки, като от сега планирам Шамони.

Е, не точно. Няма да вървя, а само ще се возя на всички възможни затворени возила.

На открит лифт, на стъклени площадки, стъклени кутии и др. трудно ще ме убедите да се кача.

Приемам съвети за настаняване в града или в околностите на Шамони. До жп гара или до автобусна спирка е по-добре да се намира хотелът?

Единият ден, от планирани 3-4 дни с пас, ще бъде с панорамния лифт и технологичното чудо - италианскя лифт.

Приемам съвети за другите дни, като имате предвид, че не съм по вървенето и го свеждам до минимум.

Пристигам от Женева, след 5 дни в Швейцария, и на 24 се връщам за полет от Женева, ако Уиз не променят нещо.

Благодаря за всяка идея и съвет от всички магеланци!

[master_of_germs]

Дани, при всички положения едното ти ходене е до Brevent. 

Не съм сигурен дали новия Grand Montets ще е готов за това лято. По-скоро ще е догодина. 

Tramway du Mont-Blanc също е подходящ за тебе. От най-горната спирка Nid d'Aigle ще ти е много трудно да продължиш пеш нагопе, но при col de voza са едни хубави ливади, идеално място за релакс и съзерцание с чаша кафе или вино. Аз ти предлагам от Лез Уш да вземеш кабинката до bellevue, да се качиш с трамвая догоре, а надолу да спреш при col de voza и да изчакаш следващ трамвай до Сен Жерве.

 

Лично на мене много ми хареса и качването с телекабината от Vallorcine. Като се слезе горе, разходката в посока col de balme е почти по равно и не би трябвало да е проблем дори и за тебе. Понеже все пак трябва малко да се походи до най-хубавите гледки. Не съм убеден доколко ще работят лифтовете от Тours, за да се слезе с тях.

Но, в общи линии, ползваш всеки кабинков лифт около Шамони, до който се добереш, и няма да съжаляваш. 

[Дани Магелани]

преди 53 минути , master_of_germs каза:

Дани, при всички положения едното ти ходене е до Brevent. 

Не съм сигурен дали новия Grand Montets ще е готов за това лято. По-скоро ще е догодина. 

Tramway du Mont-Blanc също е подходящ за тебе. От най-горната спирка Nid d'Aigle ще ти е много трудно да продължиш пеш нагопе, но при col de voza са едни хубави ливади, идеално място за релакс и съзерцание с чаша кафе или вино. Аз ти предлагам от Лез Уш да вземеш кабинката до bellevue, да се качиш с трамвая догоре, а надолу да спреш при col de voza и да изчакаш следващ трамвай до Сен Жерве.

 

Лично на мене много ми хареса и качването с телекабината от Vallorcine. Като се слезе горе, разходката в посока col de balme е почти по равно и не би трябвало да е проблем дори и за тебе. Понеже все пак трябва малко да се походи до най-хубавите гледки. Не съм убеден доколко ще работят лифтовете от Тours, за да се слезе с тях.

Но, в общи линии, ползваш всеки кабинков лифт около Шамони, до който се добереш, и няма да съжаляваш. 

А какво мислиш за локацията на този хотел? Оказа се, че цените около Шамони са като швейцарските.

[stanimir]

34 minutes ago, Дани Магелани said:

А какво мислиш за локацията на този хотел? Оказа се, че цените около Шамони са като швейцарските.

Много добър избор.Отсядъл съм в него преди година и имам прекрасни впечатления.

В красива гориста местност на 2-3 спирки (5 минути) от централната част на Шамони.

[Дани Магелани]

преди 16 минути , stanimir каза:

Много добър избор.Отсядъл съм в него преди година и имам прекрасни впечатления.

В красива гориста местност на 2-3 спирки (5 минути) от централната част на Шамони.

С какъв транспорт ще стигам до лифтовете? Има ли наоколо магазини и заведения?

[stanimir]

С автобуса.Всичко в долината на Шамони е на минути до половин час разстояние. Магазини и заведения има в центъра.Самият хотел също има ресторант.

 

[Фил]

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Tramway du Mont-Blanc също е подходящ за тебе. От най-горната спирка Nid d'Aigle ще ти е много трудно да продължиш пеш нагопе

Ногоре ще ѝ е трудно, но не мисля че ще има проблем да се разходи до близкия ледник ( Glacier du Bionnassay ) - под километър е дотам, почти равна пътека, да има денивелация сигурно не повече от 40-50м, нещо като 15-тина минути в посока. Само трябва да се провери кога тръгва "трамваят" наобратно.

[Дани Магелани]

Благодаря за ценните съвети на всички, отзовали се!

Като спретна тази част от програмата, ще пиша, за да я прецените.

[Дани Магелани]

Сводка от Шамони:

Както Мастерът писа, Мон Блан експрес може да се ползва само от крайна до крайна гара с Мон Блан мулти пас. Но ако имаме гест карта от хотела, може да се слиза и качва от всяка спирка.