дневник Малтийско лято с котки, дъги и усмивки

[Lindt]

" А защо да не отлетим към Малта след 5 дни? Вие искате ли да дойдете с нас?"

 

Това наше пътуване се получи абсолютно изненадващо, планира се супер набързо и се спъна многократно на всевъзможни места - от посредника за билети през храната до климатичните особености.

Аз заобичах Малта, която ми беше така нова и различна, а ми припомни колко е хубаво да се разхождаш по оживена, красива улица, слушайки жива музика  

[Kristian Desev]

Радвам се, че ти е харесало това пътуване! С нетърпение ще очаквам продължението 😊.

[Lindt]

Тръгваме! 

 

На отиване излетяхме за 10 евро с wizzair в безбожно ранен сутрешен час, тоест в 6. Но е хубаво, ако така и така ставаш в 3:30, да получиш имейл от Себу 🥳, че най-сетне признават, че няма да се видите през ноември и можеш да си поискаш обратно парите за билети. 

Имахме казус за пристигането на летището толкова рано сутринта и кое такси ще качи 4 човека. В крайна сметка се обадихме на park&fly, откъде ни дадоха цена 6 лв на вечер, за да си оставим колата и ние решихме да прекараме още един щастлив месец, без да влизаме в такси. Накрая ни взеха 30 лв за 3 вечери със започнат 4-ти ден, ама изобщо не разбрахме математиката им. 

Бизнес салонът не работеше, проверките ни бяха бързи, а момъкът от заведението на гейта, нервен и без маска, през цялото време обикаляше да си прибира обратно столовете, които не можем да ползваме заради ковид заплахата. Стой прав на гейта, спаси живот! 

Самолетчето ни беше толкова празно, че останалите двама ги помолиха да седнат и те отзад, за да се преразпредели тежестта и пътувахме доста комфортно.  

 

При кацането в Малта останахме напълно шокирани от стройната редица от масички и облечените в бяло поне 10 човека, които внимателно преглеждаха документите на всеки пътник, сканираха кодове и задаваха въпроси. Ние минахме бързо 🙂Аз бях разпечатала всичко за групата като сертификати и plf-и 😇, но по злата усмивка на сестра ми усещах, че седи на гишето по моя вина. Някак сертификатчетата им са си идеални, но им липсва QR кода, така че гледам засрамено как невротично си ровят из телефоните, намират си мобилен оператор и се опитват да приспят бдителността на подозрителните хора в бяло. 

След щастливата развръзка предпочитаме да не се хващаме за ръце и да танцуваме ( защото е рано и ни се спи ), ами те да отидат да пушат, а ние да вземем карти за транспорт / автоматът не приема diners/ и да си изтеглим парички от революта. 

И тъй като не сме чак толкова ориентирани и бързи, изпускаме автобуса към Валета, а следващия е след 40 минути. Точно толкова време съм мислила да прекараме и в Марсашлок,а автобусът за там можем да хванем сега, вместо да дремем и губим време на летището. 

 

преди 10 минути , Kristian Desev каза:

Радвам се, че ти е харесало това пътуване! С нетърпение ще очаквам продължението 😊.

Благодаря, ти много ми помогна с планирането и може би ще ти е забавно как се разви всъщност посещението ни 😀

[Граф Вронски]

Преди 1 час, Lindt каза:

" А защо да не отлетим към Малта след 5 дни? Вие искате ли да дойдете с нас?"

 

Това наше пътуване се получи абсолютно изненадващо, планира се супер набързо ... 

Потвърждавам, докато шофирах от Сопот до София (след разходката до чудния връх Купена) , пътуването беше уредено! 
А, сега вече очаквам спънките. 🤗

Цитат

се спъна многократно на всевъзможни места

 

[Lindt]

преди 1 час, Граф Вронски каза:

Потвърждавам, докато шофирах от Сопот до София (след разходката до чудния връх Купена) , пътуването беше уредено! 
А, сега вече очаквам спънките. 🤗

 

Щях да те споменавам с благодарност в първия пост, ама си смених концепцията на писане и остана в черновата: 

 

Цитат

В неделя навръщане от Купена в съзнанието ми изскочи идеята за Малта. Някога, някъде Зани е написала нещо, което е създало у мен трайно желание да посетя тази държава. Но нали ние не обичаме градове, а повечето увлечени по културните обиколки във форума не се ентусиазират при споменаването на тази дестинация. 

И така, какво стана после? Попитах @Граф Вронски, който кротичко си шофираше насред моите терзания за Малта, къде би отишъл той за кратко пътуване и за моя изненада Марти спомена Малта! Готово, предложението не е излязло от моята уста.

Жижо се опита да каже, че няма никакъв интерес и аз както обикновено да се откажа от идеята си, мърморейки си наум, че аз пък си искам в Малта. Но този път, по случайност, аз се заинатих. Обадих се на сестра ми с уникалното предложение да гледа нашата котка през уикенда, но тя кой знае как магически се сдоби с покана да ни придружи, че даже и я прие. 

 

Марсашлок - първа спънка на любовта за пръв поглед

 

Това е най-голямото рибарско село в Малта, което заради шарените лодки, рибния пазар или вкусната манджа е спечелило сърцата на много пътуващи. Включва се в почти всяка програма за посещение на острова и повечето отзиви са положителни. Обаче... аз се натъкнах на коментар на @Алекс и редуцирах очакванията си и посещението до 20 минутен тигел, без да се занимавам да сипя хвалебствия пред групата, а само размахах обещание за кафе и закуска с гледка към морето. 

 

Возейки се вече 15 минути в автобуса и завъртайки трето кръгче около летището, без да видим нито една неодрана кола, и английският ни шофьор, и всеотдайният й приятел, започнаха да излъчват видими вълни на благодарност, че не сме наели кола 🙃

А стигайки до Марсашлок и съдейки по споглеждането, всички в този момент се чудехме дали ако побързаме, може да хванем самолета наобратно и защо не сме скочили по-рано при някоя от обиколките 🙂

 

Не че е толкова лошо място, но.. беше все едно сме в Йордания - прахоляк, грозни сгради, увяхнала растителност и петна по настилката. Разхождахме се покрай морето срещу слънцето и наблюдавахме как селцето се пробужда, хората ремонтират лодките си, почистват, вадят маси на заведенията, подреждат сергиите.... мият стъклата по спирките 😮

 

Седнахме и хапнахме някакви местни тестени закуски в първото отворено заведение, поръчвайки си и кафе. Имаше доста други хора, а постоянно идваха още и още за да си взимат за вкъщи. Обаче храната не беше особено вкусна, даже в следващ ден пак си взехме от същата верига и бяха неописуемо по-пресни и апетитни нещата им. 

 

Luzzu е традиционна рибарска лодка от малтийските острови. Тези лодки са от началото на 20 -ти век и много приличат на по-старите традиционни малтийски лодки ферила. Обичайно се предават в семейството от баща на син. На всяка малтийска лодка има очи. Те са символ на защита и добро здраве и се смята, че предпазват рибарите от всякакви вреди, докато са навън в морето.

 

Стига толкова със селския туризъм, вече ще се съсредоточим над градовете 🙂

 

[Lindt]

Малта, котките и нашите наблюдения

 

Бях забравила какво е да си в нова държава, със собствени разбирания, устройство и отношение към нещата. Нещо като Европа, Италия, Англия, ама по-различно и си заслужава да помислиш какво виждаш. А още по-хубаво е, когато одобряваш това, което е пред теб. 

 

Този ще порасне много голям 😄

 

Нашата любов към животните е безусловна, няма начин да забележим някаква практика, добра или лоша, и да не ни интересува. 

А в Малта има котки. И няма вода. Ако не виждате малки котета и не мирише на котки на място, на което не вали, по всяка вероятност животинките са кастрирани и даже получават медицинска грижа. Не бягат от хората, но и не просят активно храна. Разхождайки се, се натъкваме на множество следи, че тук котките имат значение - на този перваз купичка, в тази градинка легълца, на това ъгълче драскалка, на следващото катерушка.

 

На по-оживени места в градовете има и знаци, за да се шофира по-внимателно. Не ми се зачеква темата, че в България ни се вижда нормално да блъснем животно и пътеките за дивите животни, стикерите за птици, знаците за повишено внимание са по-скоро чудо, отколкото търсено развитие.  В Малта не беше така и с всяко следващо доказателство, че ги е грижа, аз ги харесвах все повече 🙂

 

Някои хора даже си разхождаха котенцата из Валета. Представях си нашият Бен колко ще се зарадва да обиколи забележиелностите и после да си почине в парка: 

 

 

Нашият апартамент беше в Слима, а част от крайбрежната алея е обособена за котките с пълен асортимент - медицински кабинет, легълца, играчки, храна и катерушки. С гледка към морето, за да са доволни 🙂

 

 

[antea]

това за котетата е страхотно! моментално ми се заостри интересът към Малта, благодаря 🙂

[Lindt]

преди 1 минута , antea каза:

това за котетата е страхотно! моментално ми се заостри интереът към Малта, благодаря 🙂

Тръгвай 🙂  На мен ми беше много интересно хем да има улични животни, хем популацията да е овладяна и обгрижвана с желание. 

 А там даже няма нужда да обясняваш как така си седнала в италиански ресторант 😉

[Lindt]

След като Neuromancer ми е отбелязал темата минути преди да изплача, че не е със звездичка, нямам оправдание да стачкувам повече 😇

 

Първи крачки из Валета ( и още една спънка, специално обяснена за @Граф Вронски)

 

От толкова време повтаряме как не обичаме градове, че вече не само ние си вярваме и ги избягваме, ами и хората се шокират, ако ги попитаме и не знаят какво да ни препоръчат. А ние всъщност се чувстваме много добре по калдаръмени, осветени улици, с цветя, с ниски, чаровни сгради и примамливата миризма от пекарните. И крайбрежни алеи обичаме, и миризма на море. И всякакви малки и големи детайли, било то стилни, грандиозни, кичозни или толкова фини, че да не ги забележиш веднага. Е, регулярно завиждам как Домосед снима тези малки парченца от градската среда, публикува ги уверено и ако понякога не ми харесат, бързам да обвиня себе си, че нищо не разбирам 

А музиката, настроението и тонът на отминаващите те хора... Как се случва пресичането, как се движи градският транспорт, какви са магазините, какво са си облекли хората, каква порода кучета имат, как изглеждат терасите им 🙂 Това рядко е повод за уау ефект, но и трудно можеш да се подготвиш предварително. Затова голяма част от разговорите ни, особено по-оживените, се въртят около тези невидими детайли, усещания или наблюдения за рутината в живота на хората. И... освен това е хубаво все пак понякога да си облека рокля  

На база огромната ни неопитност в градска и културна среда и липсата на време за качествена подготовка къде отиваме, аз бях много щастлива да резервирам тур във Валета в първия ни ден. Да, не се получи в 10 сутринта, както планирах, и взех този в 11:30. Но пък очаквах след гръмкото име "Valletta: Gastronomy, Art and History in the Mediterranean " и тайминг около обяд за 2,5 часа да ни водят при квартални баби с шоколадови сладкиши като в Порто и да ни разкриват тайните си в сенките на надвисналите около нас сгради. 

Нищо подобно не се случи и този гид беше толкова скучен на толкова вълнуващо място, че преди 2 века бих заповядала да го набият с пръчки! 

https://www.freetour.com/valletta/valletta-european-capital-of-culture-walking-tour

При това води турове и в Канада и в Испания, така че трябва да се пазите от тази скука на много места 😄

 

Познавайки се, предполагах, че ще обиколим Валета с размер 0,8 кв. км за 2 часа, ще я наснимаме и после ще си въртя кичур коса около пръстите, чудейки се какво да правим. Но бяхме подценили този обект на ЮНЕСКО. Дали заради липсата на посетени много подобни места, дали заради последните две години или просто защото градчето е убийствено красиво, още преди да видим водача си, знаехме, че с удоволствие ще кръстосваме улиците. Защото на такава малка площ не се намират просто еднотипни улички със сходни детайли. Не, не е толкова обикновено и просто! Още от фонтана пред портата, минавайки покрай крепостните стени и стълбищата от двете ни страни, виждайки обособеното пространство за концерти на мястото на разрушената през войната опера, проектирано от създателя на Ковънт Гардън, ние се заслушахме как всяка сграда ни разказва своята история, показва ни гордо своята фасада и ни споделя какво се е случило там. А ние наистина искахме да разберем и научим повече, имаше нещо много необичайно в тази Валета 🙂  От 10 до 11 се разхождахме сами и създавахме своите първи впечатления. Имаше малки квартални магазинчета, а ъгълът на всяка сграда е завършен със статуя или с малтийски прозорец. После прочетох, че това е законово изискване във Валета за декорирането на ръба.

 

Но да се върнем на тура 🙂 Сестра ми не беше ходила на такъв и аз го описвах като изключително интерактивно занимание, където научаваш точната комбинация от любопитни клюки, характерни особености на живота на местните, конкретни причини за наблюдаваните архитектурни решения из централните части, малко история, два-три туристически хака и препоръки за традиционна кухня и заведения. В случая не ни обясни дори за дръжките на вратите и малтийските тераси, нищо за храната, държа ни на слънце, нямаше високоговорител и въобще... не знам защо му дадохме по 10 евро на чевек. Научихме обаче, че по този маршрут се е разходила и кралица Елизабет, когато е посетила Малта 😄

 

Сестра ми си носеше и лаптопа на гръб, за да поработи по обяд, така че малко след наблюдението на изстрелването на топчетата, обяви, че е научила достатъчно за Втората световна война и смята да поседне в едно кафенце. Мисля си, че човекът загуби безвъзвратно доверието й когато ни накара да се спуснем набързо по най-красивата улица, за да снимаме от неговото любимо и най-добро място, а от там перспективата беше трогателна. Ние с Жижо обаче бяхме сигурни, че точно ей сега водачът ще започне с интересните факти за Малта и Валета и продължихме мазохистичната обедна обиколка на слънчева Малта на гладно 😄 

 

Между сестра ми и Жижо има трудно постигната хармония, която ми е супер забавно да снимам. Пък и ги намирам за еднакво очарователни в маймунджелъците си 😄

 

В края на бездарната ни обиколка Валета ни беше показала достатъчно, за да разбуди въображението и любопитството ни и да си обещаем веднага след кратката следобедна дрямка да я разгледаме сами и без дразнители. 

[Lindt]

Валета на първи бис 🙂

 

 

Сестра ми загуби интерес към тура в горните градини Барака. От там, точно в 12 и още веднъж в 16, артилиерист подготвя церемониално оръдие за стрелба.Toва е една от най-старите  батареи в света ,работеща и до днес. Повече от 500 години оръдията са защитавали пристанището от морско нападение. Навремето са се изстрелвали в определено време, за да могат капитаните в морето да сверят часовниците си. Сега функциите им са по-скоро празнични и церемониални, като се зареждат две оръдия, за да може ако едното не запали, да стрелят с второто, както се случи и при нас. Ние въобще не се бяхме подготвили, че подобно събитие се случва, но отлагането ни позволи да разберем и да се приготвим за снимки. И точно бях постигнала пълен синхрон на моя и на артилиериста спусъка, пред моя обектив се оказа телефон с леопардов калъф. Обаче пък видях първата си подводница!

 

 

 

А след тура, както е обичайно за нас, ако ни е топло и не сме спали,издържахме да се отведем до апартамента в Слима и се скарахме, че не сме предвидили спирка за хапване в заведение, закусвалня или поне магазин за спътниците ни, не за нас, после си взехме душ и припаднахме 😄  Хубаво беше, че имаме 2 бани в апартамента и още по-хубаво, че добрите хора ни бяха купили по бира и някакви смешни бобени пасти и сирена с подправки, за да се освестим по-лесно като се събудихме в 17:00.

 

Слима уж е доста близо до Валета, но избраният автобус явно беше попаднал в петъчно задръстване и ние докато вземем решение дали да отидем да хванем ферибота или да намерим друга автобусна линия, светлата част на деня, годна за снимки, се измъкна по терлички. Е, поне температурата се опитваше да падне под 30 градуса и със или без светлина, разходката се очертаваше приятна. Имаме само две снимчици от квартала преди да тръгнем към Валета:

 

 Уличката с лампи от цветя от предния пост светеше в лилаво и ни привлече да минем по нея. Снимахме и паметника на Кралица Виктория, която не е посещавала Малта. През Втората световна война бомбандировките сриват целия площад ( скучният гид ни показа снимки), но Виктория си седи непоклатимо на пиедестала и днес малтийците си предлага брак там, с надеждата да е стабилен като статуята 🙂

 

Планирахме да отидем до споменатото от човека заведение до кея, където имало традиция от едно време всеки петък италианците да се обличат с красивите си дрехи и да ходят да слушат джаз. За съжаление не чухме никаква музика и се почудихме дали да не седнем за вечеря в неаполитанското заведение в непосредствена близост, но като му видяхме оценките, се отказахме. Последно с @Фил вечеряхме в ужасно бездарно "неаполитанско" заведение на Лаго Маджоре, защото не ни се чакаше на опашка за другите в района и аз лично предпочитах да си гладувам 😄

А във Валета поне в петък вечер всичко е пълно и няма къде да те настанят. Но пък е красиво, има музика от почти всяко заведение, и докато направиш неусетно 4 обиколки на централните улици, вземеш да видиш и заведение със свободни маси 🙂  Конкретно в нашето откритие ни обслужиха хора от Бангладеш. Цените бяха нормалните за Валета - 10-15 за паста, пица и ризото, 20-25 за заешко, 10 за специалната ми рибена супа. Аз не бях особено гладна след замезването следобед, а обичам да си поръчвам супи, така че рискувах и я оцених на прилична за цена около 5 евро, с тенденция да дам 7, но определено незаслужаваща 10 😄 Добре че сестра ми беше също толкова ядяща и рискуваща с поръчката, че да хапна от ризотото й със скариди, защото тя всъщност май не обича скариди. 

 

На тръгване вече ходехме толкова бавно и бяхме така отпуснати от спокойната атмосфера наоколо, че даже споделихме с уличен артист откъде сме. И той с такова майсторство и така тържествено ни изпя и изсвири Облаче ле бяло, че останахме изключително впечатлени! Този музикант, за разлика от много други хора, срещнати в Малта, не беше със славянски произход, просто имаше музикален слух и може би често тренираше тази песен. Аз никога не съм ходила на караоке ( @Яничка  дано не се шокира ) и не мога да преценя колк ое трудно да пееш разбираемо на непознат език. 

 

 

[Граф Вронски]

преди 44 минути , Lindt каза:

но Виктория си седи непоклатимо на пиедестала и днес малтийците си предлага брак там, с надеждата да е стабилен като статуята 🙂

 

 

така тържествено ни изпя и изсвири Облаче ле бяло

 

Може и да искат бракът да бъде с продължителност колкото поне управлението на Виктория - повече от 63 години - затова да предлагат там. 🤪
Ако е така, бих посъветвал малтийците да сложат и паметник на Елизабет, че тя я задмина. 😄 

Е, за облачето вече ви завидях много. Обожавам тази песен. 🥰


Давай, чакам с нетърпение следващите спънки. Обещавам да не спамя с моите глупости. 🙂 

[ven62]

преди 9 часа, Граф Вронски каза:

...

Обещавам да не спамя с моите глупости. 🙂 

ОК. Аз поемам.

 

@Lindt, може ли да се доверите на гид (мъж) с кафяв колан и черни обувки... Сами сте си виновни.

[Lindt]

преди 10 часа, Граф Вронски каза:

Може и да искат бракът да бъде с продължителност колкото поне управлението на Виктория - повече от 63 години - затова да предлагат там. 🤪
Ако е така, бих посъветвал малтийците да сложат и паметник на Елизабет, че тя я задмина. 😄 
...

Следи от Кралица Елизабет има достатъчно в Малта, ще ти хареса 🤗. Тя е живяла там в продължение на 2 години докато е била принцеса и  там е бил първият им общ дом с Филип. 

Ето тук е показана единствената къща извън Великобритания, която Кралицата нарича дом. Сега е изоставена, но явно планира да се превърне в музей на Малтийската история като британска колония. 

https://www.reuters.com/article/us-malta-queen-residence-widerimage-idUSKCN24V1RK

 

преди 36 минути , ven62 каза:

ОК. Аз поемам.

 

@Lindt, може ли да се доверите на гид (мъж) с кафяв колан и черни обувки... Сами сте си виновни.

Вен, напълно си прав, но по план испанец щеше да ни разкрива кулинарните тайни на английска колония, все ми беше тая за обувките му 🙃   

[Lindt]

За Малта, хората, усещането и дъгите

 

Мисля си, че малтийците се показаха като изненадващо толерантни и грижливи към всичко, особено спрямо моите предварителни очаквания за смесица от араби, английски пуритани и южноевропейска кръв. Ние за 4-те си дни не се натъкнахме на никакви прояви на агресия или дори повишаване на тон между случайни минувачи или, да кажем, говорещи по телефона българи. Всичко се случваше някак много приятелски, лесно и възпитано, независимо с кого се срещахме или разминавахме по пътя си. В Мдина шофьор на каляската пък беше толкова мил и окуражително говорещ на едно дете със синдром на Даун, че чак съм го заснела, ако някой му се вози на каляска и го види, да се качи при него. 

 

Не сме ходили преди в Малта и ни беше трудно да преценим дали по принцип дестинацията е gay friendly или впечатленията ни са силно повлияни от годишния прайд  в седмицата преди пристигането ни и останалите на почивка хора там.

https://www.travelgay.com/event/malta-pride/

 

Факт е обаче, че множество обществени и представителни сгради бяха осветени с цветовете на дъгата, а и толкова много спокойно изглеждащи двойки не съм виждала другаде. За нас това е много интересно, защото живеем в Източна Европа. Аз я качих в хумор тази снимка, но наистина, малтийските деца в детските градини явно нямат притеснения да си споделят дъгата и с възрастните хора 😄 

 

Наистина, не съм сигурна, че мога да го обясня точно, но първото място, на което ние не изпитахме никакво безпокойство от мултиетническата и културна среда около нас, беше в Англия. Там някак изглеждаше, че всички си имат някаква цел и посока, а не си седят на улицата, за да те ограбят както е около италианските гари например или вечер около малките арабски магазинчета. 

И не знам как, но в Малта също всички изглеждаха все едно са част от цялото и се подчиняват на едни и същи правила. Може пък да не сме отишли на правилните места, доказващи обратното. Но на мен ми хареса 😉

 

А, и малко за ковид. Нали знаете как се говори, че не трябва да има струпвания, но в градския транспорт, както и в ресторант или докато говориш по телефона, си защитен. В Малта не мислеха така и автобусите не качваха повече от 5-10 правостоящи, а пращаха нов автобус за следващите. В големите магазини мереха температурата, преди да те пуснат вътре. В заведенията на закрито също проверяваха температура и се дезинфекцирахме, преди да стигнем до масата и да пипаме нещо. В Малта не допускат неваксинирани хора, а живущите там могат да ходят навън без маска, само ако са ваксинирани, така че не се занимават с пасове, а просто се опитват да осигурят дистанция и безопасност на местата с хора. Съвпадна с моите очаквания и не съм се почувствала обезпокоена от мерките на място. 

[Coo]

Доста имоти във Валета са държавна собственост и преди няколко години имаше планове да се дават/продават на силно конкурентни цени, за да може столицата отново да се засели с хора. Тя изглежда оживена, но малко реално живеят там. Не съм се интересувала докъде е стигнал този план. За мен новото строителство изяжда очарованието на Малта, но търсенето определя предлагането 🙂

[iMari]

преди 2 часа, ven62 каза:

 

@Lindt, може ли да се доверите на гид (мъж) с кафяв колан и черни обувки... Сами сте си виновни.

Чак сега си обяснявам някои неща в моя живот. 🤣

@Lindt, хубаво разказваш и снимките са прекрасни! 🙂

Радвам се, че Малта ви е харесала. Когато започна да питаш за тази дестинация във форума си казах, че няма да ти развалям ентусиазма с моите обременени представи. Прекарах в Малта кошмарен почти месец преди време, с цел подобряване на английския и дълго време не понасях нищо, което ми напомня за острова. Дори избягвах някога любимите бонбонки Maltesers, но пък те направиха хитър ход да пуснат вариант с бял шоколад и вече нямах контрол над себе си.😜

Та като ти чета темата, вече се чудя дали пък да не дам още един шанс на Малта 😉

 

 

Наистина ли не носиш често рокли!? А толкова добре ти стоят. 🙂

 

П.п. Понеже се оплакваше, че няма кой да ти спами темите, с този пост показвам, че винаги може да разчиташ на мен за тази дейност. 😃

 

[antea]

аз пък искам (настойчиво) да помоля по-често да ходите по градове! Малта, от всичко, което съм виждала дотук из форума, изобщо не ми е била привлекателна, а пък сега ми се струва, че доста би ни харесала за 3-дневно посещение 🙂

[stormbringer]

Аз да се намеся, ни в клин, ни в ръкав, ама из Малта има доста чукари, по които може да се ходи, не само градове, но Валета е наистина е страхотна красота, поне по моите разбирния 

[ven62]

преди 16 минути , iMari каза:

...

Радвам се, че Малта ви е харесала. ...

 

Чак пък "харесала". Добре, че е видяла няколко котки...

 

преди 7 минути , antea каза:

аз пък искам (настойчиво) да помоля по-често да ходите по градове! Малта, от всичко, което съм виждала дотук из форума, изобщо не ми е била привлекателна, а пък сега ми се струва, че доста би ни харесала за 3-дневно посещение 🙂

И все пак 3 дни са много за една Валета и "трите градчета" срещу нея.

 

[Фил]

 

Понеже темата вече се очерта като достатъчно spam-friendly , и докато @Lindt подготвя следващата част от живописния си разказ,  да дам и аз моят (не)скромен спамърски принос. 

 

 

преди 3 часа, ven62 каза:

 

@Lindt, може ли да се доверите на гид (мъж) с кафяв колан и черни обувки... Сами сте си виновни.

Вен, а дали трябваше да се доверя на  гида (мъж), който ми се падна преди време във Виена, и беше издокаран ето така:  

 

Бях леко озадачен, но се опитах да не го "посрещам по дрехите", както гласи популярната поговорка, а да видя как ще се справи.  Е, предсатви се относително прилично, ако изключим това, че прекалено наблягаше на анализи на Втората световна, при това с известни неточности, например по въпроса кои страни са спасили най-много от своите евреи. Та се наложи деликатно (на 4 очи) да му помогна да преодолее тези пропуски. 

 

 

преди 49 минути , iMari каза:

Прекарах в Малта кошмарен почти месец преди време, с цел подобряване на английския

 

Да не си била в NSTS ?

 

Цитат

Наистина ли не носиш често рокли!? А толкова добре ти стоят. 🙂

Нали, нали! 

 

преди 39 минути , antea каза:

аз пък искам (настойчиво) да помоля по-често да ходите по градове! Малта, от всичко, което съм виждала дотук из форума, изобщо не ми е била привлекателна, а пък сега ми се струва, че доста би ни харесала за 3-дневно посещение 🙂

Моето лично мнение е, че 4 дни са оптималния вариант за стегнато разглеждане на Малта 

[iMari]

преди 10 минути , ven62 каза:

Чак пък "харесала". Добре, че е видяла няколко котки...

Ами това ми показва дори само заглавието на темата. 🙂

Ако аз трябваше да разкажа за престоя си в Малта щях да сложа нещо от рода

.. Малтийски кошмар с гадове, студ, дъжд и тежка настинка...например.🤣

[Фил]

преди 29 минути , stormbringer каза:

Аз да се намеся, ни в клин, ни в ръкав, ама из Малта има доста чукари, по които може да се ходи

"Чукари" е точната дума - много камънак, тук-там храстче и почти никакви дървета   ето защо не бих казал, че има много добри предпоставки за приятни преходи (особено пък в жеги), освен на някои места покрай брега.

[iMari]

преди 18 минути , Фил каза:

Да не си била в NSTS ?

Не, не бях там, но в друго подобно училище. 🙂

 

[ven62]

преди 47 минути , Фил каза:

...

Вен, а дали трябваше да се доверя на  гида (мъж), който ми се падна преди време във Виена, и беше издокаран ето така:  

 ...

Ще се въздържа от конкретен коментар както и по една от грешните посоки на еманципиране (жени в панталони).

Не за друго, а за да предотвратя полемика от типа:

"Денди си има нов псевдоним - Ven62"

 

Впрочем, няколко пъти я виждам таз персона, докато пресича Хр. Ботев, дърпайки нещо неопределено - между куче и котка.

Следващия път няма да спра и ще мога да си пиша без риск да бъда объркан.

 

 

[jungfraujoch]

преди 1 час, iMari каза:

Та като ти чета темата, вече се чудя дали пък да не дам още един шанс на Малта 😉

 

Не се замисляй!Винаги трябва да дадеш втори шанс на нещо,което не ти е харесало;Защото можеш да откриеш неподозирана красота.А пък и @Lindt разказва толкова интересно и увлекателно,с нейното си искрено чувство.Харесва ми,че  споделя какво и харесва и какво не.

 

преди 1 час, iMari каза:

Наистина ли не носиш често рокли!? А толкова добре ти стоят. 🙂

 

Да поспамя и аз- @Lindtроклите много ти отиват.А и самата обстановка е много подходяща за ефирни рокли.

Определено Малта ми харесва и ми е отдавнашна мечта.Дано да се сбъдне.

Продължавам да следя с интерес Малта и котките!