дневник Малтийско лято с котки, дъги и усмивки

[Lindt]

Към Рабат

 

Събуждайки се към 7:30 и разглеждайки приложението за автобусите, докато пратеникът донесе кафетата, забелязахме, че вече сме закъснели за Гозо 🙂  Е, преди да тръгнем, мислех Малта за по-мъничка и не разубеждавах сестра ми за ходенето на море. В резултат пък половината им багаж се състоеше от кърпа, бански, джапанки и шноркел и ме досрамя да изхвърлям морето от програмата за деня. 

Та съответно днес потегляме с автобус към Рабат и от там ще отидем в Мдина пеша, което е най-препоръчваният начин. Това са старите столици на острова, а Мдина е и издигната на хълм, укрепена, и осигуряваща гледка във всички посоки. Мислила съм си, че Рабат и Мдина ще са подобни на Валета и мога да ги жертвам с лека ръка. После дали заради @Фил, който ги сложи в задължителната ми програма, дали защото истински харесах столицата, но нямаше начин да ги пропуснем. А след тях... накъдето има удобен автобус.

Пътуваме си ние около 40 минути и се наслаждаваме на малтийската природа през прозореца. Аз мислено благодаря на Фил, че толкова старателно и само още веднъж, би искал специално да ми обърне внимание, че той подчертано не препоръчва да обикаляме пеша из чукарите, търсейки бог знае какво в пущинака и на база видяното по време на посещението си, не се сеща за нито една причина ние да се насладим на това преживяване 🤗 Май ми го беше написал, но аз обичам да си го представям как ми говори бавно и отчетливо като на инатливо идиотче и така си запомням по-добре нарежданията. 

Сега, да не си помислите, че винаги го слушам Фил какво ми говори... не! категорично се обявихме против наемането на кола, въпреки че се опита да ми обърне внимание и на това, че си имаме английски шофьор и цените са като на картата за транспорт . Въпреки по-бавното придвижване, това ни позволи да сме по-съсредоточени кое искаме да видим, а не да си играем на тръгни, спри, щракни и така до безкрай. Жижо не е почитател на хоп он хоп офф пътуванията, а сестра ми мрази да спира извън предварително и навреме отбелязана отбивка. Отделно щяхме да се чувстваме задължително окомплектовани, а аз не исках това да се случва. Ама си е бавно, няма спор. 

 

Та стигнахме все пак в Рабат, който аз бодро рекламирам като тих град "silent city" на цялата група, обяснявайки авторитетно как има специални разпоредби за шума и за достъпа с кола, поради което уличките са изключително тихи и спокойни. На долните снимки даже смело предполагам, че ей тук някъде около тази църква ще да е последното място, позволено за коли 😄

 

Навлизайки обаче в града колите не изчезват и спътниците ми започват възторжено да насочват вниманието ми към най-тихият мотор на тойота или каквото там ни подмине, който са чували в живота си. И добре, че на площада и ние, и те, си намираме по една пекарна и сладкарница, за да си запушат малко устите, защото точно започвам да ставам раздразнителна, като ме бъзикат от толкова страни едновременно. 

Канолите са някак странно пържени, с парче твърд шоколадов крем, а пайчетата не са лоши, но не впечатляват чак толкова. От сладкарничката обаче ни черпят и с разни сладки, така че успявам да опитам 6 различни неща с около 6 хапки, което винаги ми оправя настроението.  Може би и приливът на захар е отговорен за това. 

 

Много си е хубав Рабат и наистина има улички без коли по тях, където спокойно да разгледаш балконите, вратите, цветята в саксии, формите на дръжките. Но не се справихме с намирането на кафене и спокойно оставихме тази задача за Мдина. 

 

 

 

 

 

При повече време и желание, можете да видите катакомбите например.

https://malta.intercontinental.com/2017/10/05/ultimate-guide-rabat-mdina/

 

Първата снимка е точно там, където слязохме от автобуса и улицата ме впечатли изключително, но количеството пешеходци и слънцето саботираха желанието ми да седя и да чакам да се успокои и да снимам, затова увековечих само себе си в един храсталак. 

 

Преди 1 час, neuromancer каза:

че то Коледа си е идеално време за плаж, какво 😃

Абсолютно! Затова е задължително банският и кърпата да си отиват с коледна шапка. 

[Lindt]

Тихият град Мдина 

 

Пеша и през парка на Рабат, препоръчван като място за почивка и хапване на местни закуски, ние достигнахме до укрепената стара столица. Според легендите Свети Петър е живял там близо три месеца след корабокрушение по пътя му от Крит към Рим. Точното му обитание е пещера, която днес се намира извън стените на града. В пещарата са идвали да се помолят по време на посещенията си в Малта Папа Бенедикт и Папа Йоан Павел II.

 

 

Мдинае укрепена през 8-ми век, а тя и цяла Малта се управляват от Рицарския орден на Свети Джон от 14-ти век. През 16-ти век заради земетресение в града има разрушения и възстановяването на сградите се извършва в бароков стил, останал преобладаващ и до ден днешен. 

 

Преди да тръгнем, бях писала, че си представям Малта като Дубровник, но в жълто. И честно казано това очаквах от тези укрепени градове из острова. Обаче пък Валета тотално заличи досадните ми опити да сравнявам, да определям и подреждам нещата в спретнати купчинки, защото си беше тя. Обаче пък Мдина ми приличаше... да, тя ми се стори много по-компактна и сгушена между крепостните си стени. И наистина тиха,  изчистена от детайли и следи от живот. Изключително красива е в жизнерадостния си слънчев цвят, чистите улици и излъскания от стотици стъпки калдъръм, макар и доста пуста.

Сега виждам, че като размер е 0,9 кв. км, тоест колкото Валета. Но не се усеща така, минаваш по улиците и виждаш основно камък. Постоянните жители са едва 250 души, което създава усещане за призрачност, а у сестра ми и за изкуствено място. Има две чаени градини, една сладоледаджийница и няколко магазинчета за малтийско стъкло. Другото бяха музеи и църкви с вход. 

Най-интересен ни беше този човек пред полицейското управление. Никой не знаеше какво точно прави, така че седяхме и го наблюдавахме. Вили наскоро предположи, че е събирал пари да води пингвина при роднините в Патагония, но на място бяхме отчаяни от това незнание. Даже една група девойки му пуснаха парички в чинийката, за да видим какво ще направи, ама пак не разбрахме идеята 🤣 

 

Дори нашето любопитство си има граници и на открита улица по обяд не можехме да седим и да мислим вечно. Затова се насочихме към чаена градина, точейки се на домашни кейкове, с идеята после като отдъхнем, да снимаме красотата наоколо. Обаче за наша изненада опашката отпред беше толкова дълга и така свежа на вид под палавите слънчеви лъчи, че на нас ни се отядоха тортички. 

 

 

Та понеже места за нас нямаше нито в тази, нито в другата чаена градина, ние си поседнахме на стълбите при крепостната стена, за да се насладим на замайващата гледка към малтийската природа: 

 

 

А с Жижо даже рискувахме живота си да изчакаме на опашка при сладоледите и да бъдем компесирани за мъките си с невероятни плодови сладоледи и доста прилично капучино 🙂 

 

Преди да си тръгнем все пак намерихме отворена катедрала, ама не бях облечена така, че да се реша да вляза 🙂

 

 

 

[Lindt]

Плажен следобед в Малта 

 

И всеки побърза да ни каже, че Малта не е плажна дестинация, както си я представяме. А ние пък, понеже не ходим на плаж, изобщо нищо не си представяме, та ни стана още по-неясно 🙃  Аз лично си мислех да изкараме топлите часове излегнати и съблечени, а не ходещи или ядящи нещо. А и нали покрай плажа ще има крайбрежна алея за разходка, ще мирише на море, ще слушаме вълните, ще пием вино, ще си говорим... 

 

Даже @Алексзаряза децата на произвола на съдбата, за да ни се притече на помощ и да ни каже да не очакваме плаж. Но, ако сме инатливи, да отидем някъде преди залез до Ghajn Tuffieha Bay и да се радваме на скалите там. И ние, особено след като не харесахме грам онова рибарско село, както и тя, веднага й повярвахме и се отправихме с автобуса към предложения плаж.

 

За зла съдба едно последно разклонение ми докара нова дилема - Golden Bay или Ghajn Tuffieha Bay да бъде нашата първа задача в 3 следобед. До препоръчвания залез оставаше доста време, а златният залив ни беше предложен от няколко магеланеца и класации като приличен плаж. Между двете места имаше под 1 км разстояние, така че не беше пречка да се съчетаят пешеходно.

Решението беше логично, но докато го взема, вече бяхме слезли от автобуса, който така и така щеше да отиде до Golden bay и трябваше да трамбоваме в жегата по прашния и мръсен път. Разбира се, обвиних Жижо за това решение, но сега не помня как стана той виновен. Единствените по-окаяни от него бяха две жени, набрали кактусови круши с голи ръце и сега забелязали колко 4 милиона бодлички имат в пръстите си 🙃 Аз навремето таак в Крит си ги вадих и от устните и от тогава само ги поглеждам с отвращение и подминавам. Но, ако някой ден си нося ръкавици, нож и лъжица, с която да ги ям, ще си набера 😄 

 

Та за плажовете или поне този - не е голям и има изключително много хора, поне в събота следобед септември. Пясъкът е пухкав и непокрит с фасове, направо да си го наречем чист. Морето си е синьо. Хората масово са от Балканите, но не крещят, не се карат и направо нямаше да ги познаем, ако не бях покрити с грозни татуировки. 

В Малта навсякъде си има чисти, безплатни тоалетни. Кафенета, заведения за храна и магазинчета за бързооборотни стоки също има около популярните плажове. Чадърите и шезлонгите си имат отделни цени и не са на задължителни, предварително поставени сетове. Ние докато се чудим къде да си боднем чадъра, който ще наемем, се озовахме в дебелата сянка на спасителния пост и въобще не ни трябваше 🙂  

 

 

Взехме си бутилка вино, дадоха ни пластмасови чаши и се заслушахме във вълните, доколкото имаше такива. Не виждахме много добре водата заради навалицата и спасителния пункт, но не можехме да се оплакваме. Не помня какво си говорихме 2 часа, но ни беше доста весело, вероятно от комбинацията на вино, жега, малко храна.

Факт е обаче, че не изпитахме възторг, достатъчен, за да останем и след първата бутилка вино или да отидем и на втори плаж. Вместо това се отправихме към дома, аз в отвратително настроение, че пак ще прекарам часовете с хубава светлина в автобуса и ще излезем от апартамента по тъмно, без статив. Сестра ми разкри на останалите, че към 5 следобед зъл дух обсебва тялото ми и всячески се стараеха да не ми обръщат внимание, преди да получа храна и още вино 😜

Жижо обаче не можеше така лесно да не забелязва лошото ми настроение, така че измисли да слезем преждевременно от автобуса и да походим пеша към апартамента по крайбрежната, а даже и да си намерим някаква пекарна с малтийски специалитети, каноли, сладолед или изобщо някаква храна. Не  успявахме да намерим работеща бърза храна и само миг, преди да отхапя от спътниците ни, видяхме супермаркет! Там пък охраната, въоръжен само с термометър, рискува живота си и ме забави, за да ми премери температурата ( Най-вероятно заради блесналия поглед, но ни се размина). Накрая си взех аранчини с телешко, на външен вид нормално. Но се оказа безлично, с къри и очевидно по английска рецепта, което не повлия на доверието ми в местната кухня. Поне вече не бяхме гладни и не ни беше топло, така че продължихме по-спокойно 🙂

 

 

Слима предлага дълга и приятна за разходка алея. На места имаше и цъфнал жасмин, чийто аромат предизвиква налудничав ентусиазъм у мен, а и Жижо не е алергичен. Аз поне винаги си взимам цветчета и си ги пъхам в косата, в маската и въобще.. споменах вече за ентусиазма 😄

На нас не ни беше достатъчна нито разходката, нито музиката днес, така че пак се отправиихме към Валета и нейните прекрасни изпълнители на живо 🙂 

 

 

 

[Lindt]

Из архипелага

 

Малтийският архипелаг се състои от 3 населени острова. На главния остров Малта няма източник на сладка вода, а пейзажът изглежда все едно не е валяло от последното посещение на @iMari Не очаквайте обаче, че отивате на гръцки остров и от чешмата тече солена вода. В Малта чешмяната вода беше достатъчно добра, за да става и за пиене, което ни спасяваше когато подценим вечер колко сме жадни. 

Комино има само два постоянни жителя, но покрай небезизвестната синя лагуна, през деня се посещава от голям брой туристи и са изградени много сергии за бързо хранене. СЛед 6 вечерта обаче островчето остава изцяло на разположение на жителите си и вероятно за тях това е любимото време. Ние избрахме да посетим Комино след Гозо, за да не обикаляме цял ден мокри и солени, така че ще се върна на острова по-късно. 

Гозо е сестрата на Малта и също няма сладка вода, но почвата му е по-плодородна. На теория е по-добрата версия на Малта - по-зелен, незастроен и разнообразен. На практика или поне есента в нашите очи си е съвсем същия пущинак, но с по-неудобен транспорт. На пристанището може би ще получите изгодна оферта за hop on hop off, може би беше по 12 евро, ако вземем за 4 човека. Може да се отиде и с кола, но ни се видя скъпичко. Но наистина, трудно е за един ден да видиш повече от 2 места с градски транспорт. 

 

Ние бяхме станали ужасно рано и директно се бяхме метнали на автобуса до пристанище Ċirkewwa. Пътуването беше близо час и на Жижо му стана лошо. Там след кратко колебание избързахме да хванем тръгващото фери, оставяйки Жижо да се освести на пейка на кораба, докато ние трамбоваме по палубата. Не бяхме намерили време за кафе и спътниците ни не бяха в по-добра форма от Жижо. Аз ги окуражавах, че на пристанището в Гозо ще може да си набавят доза кофеин, спомняйки си от снимка на @Фил, че мястото е симпатично. На слизане обаче ни чакаше автобус за Виктория, главния град , и усещайки обвинителни погледи, настоях да го хванем и да отложим почивката. Не че нещо, но нито ми се чакаше, нито ми се качваше баира до града: 

 

Виктория  е главният град на острова и всички автобуси с 2 изключения минават през нея. Заедно с цитаделата, изчерпваше нашето посещение на острова, защото имахме да посетим и Комино, а и не бяхме амбициозни. 

След като най-сетне пихме хубаво капучино и закусихме, термометърът показваше ободряващите 30 градуса, които веднага ни изкушиха да припнем на разходка из крепостта. Нас с Жижо де, ние явно сме мазохисти. Сестра ми се оказа силно привлечена от едни тесни улички и ги обикаля 3 часа. Или е направила две снимки за заблуда и е седнала на климатик, ама историята мълчи. 

 

Това кученце много щеше да подхожда на господина, който срещнахме във Валета. 

 

 

А ние нагоре към Цитаделата: 

 

 

Посрещна ни прекрасен площад с отворена катедрала. Слънцето красиво озаряваше варовика около нас, но аз лично съм разочарована от този материал. Винаги когато сме влизали в катедралите, сядайки вътре да се насладим и да си починем, вътре е имало свой собствен климат - прохладен лятото и топъл през зимата. А в Малта... ами не, все едно си си навън, ама си с маска. Но Cathedral of the Assumption беше така красива, че мазохистично издържахме вътре и разгледахме всички мраморни черепи, крави и русалки 

 

 

 

 

 

 

 

А после продължихме бодро нагоре и надолу из цитаделата. Добре, че подухваше, иначе можехме ей така да си припаднем там 🙂 Нямахме много останали сили за посетителски център, а и никакви други откачалки не се мяркаха около нас, за да ни амбицират да продължим разходката си, така че решихме да се върнем долу в града.

 

 

 

 

 

 

[Lindt]

Докато си съберем цялата група, беше станало време за обяд. Пътьом успяхме да посетим и документираме и едно кръщене. Изводът ни бе, че катедралите са отворени и безплатни в неделя и се изкушавахме да отидем до съседно градче, за да видим още една грандиозна постройка, но не насилихме късмета си. Две на ден следва да са достатъчни. 

 

 

 

Уличките из Виктория наистина са тесни и симпатични, но препоръчвам да се качите догоре най-малкото заради катедралата 🙂 Едва си намерихме места за обяд на главното площадче и решихме да повторим рецептата от предния ден и да подобрим настроението си с бутилка вино. За жалост сестра ми не беше гладна, а аз си взех само препоръчаната им рибена супа, с което явно си навлякохме гнева на сервитьора, че хабим маси и едва си извоювахме прибори. Те пък правят гадна супа! Наричана традиционна, беше сготвена със същото въображение и продукти, с каквито би разполагал английски моряк през средновековна зима. Даже девесил нямаха! Заекът беше приличен, но нищо, без което не можете да живеете. 

 

 

 

Любимите ми франджипани 

 

С това нашата разходка из Гозо приключи, като съзнателно заменихме плажовете там, счупената арка, миришещите солници и другите знайни и незнайни атракции с разходка до Комино. Все пак сме на морско пътуване 🙂

Платихме си по 10 евро за лодка, която да ни остави в синята лагуна, да поседим 1,5  часа на плаж и да си ни прибере до Малта. Тази цена включва и ферибота до Гозо, който не се плаща на отиване.

А ние още по пътя усещахме, че мястото е непоносимо популярно. Водата около Гозо е с красив цвят, а стигайки до крайната ни цел, вече е изумителна. Но си е супа от хора, кацнали където сварят по скалата и хванали по един коктейл в ананас, претендирайки за релакс и наслада. Ние, за 1,5 часа, наистина се забавлявахме на този плаж, но основно заради дейностите на околните. Но не съжалихме за посещението, това синьо е толкова хипнотизиращо, че много напомняше за Елафонисос. 

 

 

 

 

 

Залезната светлина беше отново изпусната, но ние излязохме на разходка по крайбрежната и това спомогна за по-доброто ми настроение. Прекрасната неаполитанска пицария и 2 бутилки вино пък съвсем наместиха нещата   Успокоително е, че и чуждата храна я снимам също толкова зле, колкото и проготвената от мен. Но пицата с шамфъстък е единствената, заради която мога да се откажа от доматения сос. 

 

[stormbringer]

преди 1 час, Lindt каза:

Ние бяхме станали ужасно рано и директно се бяхме метнали на автобуса до пристанище Ċirkewwa. Пътуването беше близо час и на Жижо му стана лошо. Там след кратко колебание избързахме да хванем тръгващото фери, оставяйки Жижо да се освести на пейка на кораба, докато ние трамбоваме по палубата. Не бяхме намерили време за кафе и спътниците ни не бяха в по-добра форма от Жижо. 

 

Основен проблем при придвижването ни из Малта, освен редките автобуси, беше това, че на 3-годишното му ставаше лошо и респективно трябваше да се стараем да не ходим никъде, или да сме максимално кратко в автобус. Щом и големи хора страдат от това, мога да си отдъхна 

[Lindt]

преди 9 часа, stormbringer каза:

Основен проблем при придвижването ни из Малта, освен редките автобуси, беше това, че на 3-годишното му ставаше лошо и респективно трябваше да се стараем да не ходим никъде, или да сме максимално кратко в автобус. Щом и големи хора страдат от това, мога да си отдъхна 

Ами по-скоро беше от жега, но ти спокойно отдъхвай де 😇  Не знам другите хора как го разбират това мое мрънкате за температурите. Но ние сме в доста прилична физическа форма и мога да направя разлика как ми работи тялото на нормални градуси и как не мога да преодолея наклона на мост във Венеция или баир в Санторини, трите града в Малта, без да се задъхам и да спра 🙃 

[Bellaero]

Наистина не разбирам това за нередовния транспорт в Малта. Такива мнения има и за Кипър. И на двете места аз мога да определя транспорта като перфектен. За мен беше спасителна лодка от жегите миналия октомври. След като ми прилоша в Биргу на мегдана, едно почти 35 минутно пътуване на климатик в рейса ме спаси. Днес се върнах от Малта, но този път бяхме с кола. По-бързото придвижване с кола се обезсмисля от обикалянето след това в търсене на място за паркиране 🙂

[Otnesen]

На 17.10.2021 г. в 22:00, Lindt каза:

Прекрасната неаполитанска пицария и 2 бутилки вино пък съвсем наместиха нещата

Може ли линк или локация ???.....да си наместя и аз нещата  след две седмици 🙂

[Lindt]

преди 21 минути , Otnesen каза:

Може ли линк или локация ???.....да си наместя и аз нещата  след две седмици 🙂

Може, разбира се - https://marrobbio.com.mt/ Ако нощувате в Слийма и ви се яде пица. Но ако си потърсиш някъде в приложенията нещо по-хубаво или с отстъпка, по-добре, че в Малта не е особено евтино или опрощаващо цената си вкусно. 

[stormbringer]

На 19.10.2021 г. в 0:19, Lindt каза:

Може, разбира се - https://marrobbio.com.mt/ Ако нощувате в Слийма и ви се яде пица. Но ако си потърсиш някъде в приложенията нещо по-хубаво или с отстъпка, по-добре, че в Малта не е особено евтино или опрощаващо цената си вкусно. 

Приложения?