дневник Из Анадола или шарената ни Месопотамска обиколка

[Цвете]

        Това пътуване е най-бързо решеното, и за най-кратко време подготвеното за мен. Такива времена настанаха, че вече ми се случи да купя билети месец преди тръгване на далеч и набрала инерция, много бързо реших и скочих за това неподозирано шарено приключение. И разни други лични аргументи се появиха, та се възползвах най – безсрамно от възможността да поскитам из най - далечните турски краища. Благодарение на @Ивайла имахме набелязан маршрут, градове за нощувките и рамкова програма, защото тя имаше уж отворен билет, останал от миналата година, и беше подготвена донякъде. Аз, признавам си, за първи път нямам участие в програмата, всеки ден питах какво следва и се чувствах нелепо, но така е, когато купуваш билет за след седмица. Получихме огромна помощ от позната на Ива, която изпрати файл със забележителностите, с информация и координати. Безкрайно сме ѝ благодарни.

 

С няколко думи за логистиката и  програмата:

30.09. - София – Истанбул с нощен автобус на Метро – 95рв двупосочно.

01.10 – IST – MQM / Мардин/  - с Turkish airlines – 74 eвро/двупосочно

02.10 – Mardin – Midyat- Hasankeyf - Diyarbakr

03.10 Diyarbakr

04.10 Diyarbakr – Nemrut – Adiyaman

05.10 Adiyaman – Halfeti – Gazientep

06.10 Gazientep  - Harran -Şanlıurfa

07.10 Şanlıurfa

08.10 Şanlıurfa - Dara - DeyulzafaranKaya Kiliseleri - Mardin

09.10 Mardin

10.10 Mardin MQM – SAW / Сабиха Гьочкен/ и нощен автобус за София

Аз имах два различни последни дни, но за тях ще разкажа нататък.

 

Пътуването беше с кола под наем и мога да кажа, че пътищата в Турция са чудесни и не съм имала никакъв проблем с карането.

 

И така, нека разказът започне сега!

Когато бяхме в Узбекистан в началото на септември @Ивайла няколко пъти ми каза, че през октомври трябва да си използва билета до Мардин, но аз не мислех, че ще имам възможност толкова скоро да пътувам пак за 10-на дни. Е, да, но Онзи отгоре явно ме е съжалил и ми предостави възможност и причина дванайсет дни след прибирането ми от Узбекистан да си купя билет за Мардин. Взех го от Истанбул, защото разликата от София беше с около 450лв. по- скъпо. В същият ден Ива разбра, че билетът е невалиден, защото турците да върнали парите на посредника, а той пък защо да ѝ съобщава?! Веднага прекроихме плана, щото сме решили, че тръгваме след шест дни и в четвъртък 30-ти Септември в 22.45ч. сме строени три девойки  на автогарата в очакване на автобуса за Истанбул. Той се оказа почти празен, та успяхме да поспим на по една двойна седалка. Аз за първи пат пътувам с автобус по този маршрут, но добре го понесох. На границата ни свалиха, почакахме малко с всичкия багаж, минахме скенер и чак после осъзнахме, че не са ни поискали нито ваксинационен, нито ПСР сертификат. Ами, ако щат! Пристигнахме около 7 на Отогар, на входът на метрото един служител любезно синхронизира моят HES kode с  Istanbulkart. Успях да заредя пари в нея, но Д. не успя да си купи карта – не работеше автомата. Взе си еднократен билет и на Йеникапъ направихме втори опит за покупка. Е, да, но трябва да се плати единствено и само с банкнота от 20 ТЛ, а ние нямаме. В крайна сметка един си предложи услугите, поиска 20 лири за това и вече можехме да продължим. На гара Sirkeci има касети за съхранение на багаж, ние използвахме най – голямата, за да съберем два малки и един среден куфар, цена 30 тл за, мисля,   12часа. Вече волни се запътихме към първата баничарница да закусим. Добре ни се получи.

 

 

 

После се поразходихме малко напред – назад по моста Галата, позяпахме и хайде към Сиркечи, куфарите, трамвай до пл. Beyazit, където мислехме, че има спирка на автобусите на www.hava.ist до летището. Отне ни половин час, за да разберем, че спирката не работи и да потърсим друга. Доста трудно беше, защото и в Туристическият център не бяха информирани. Тръгнахме с бързо темпо към Aksaray. Успяхме да намерим спирката, наредихме се сред многото хора, платихме си 31 тл и за около 40 минути бяхме на летището. Пристигнахме рано с надежда да поседвем в салон, но уви, на Domestic терминала няма салон за Diners притежатели. Взехме си капучино, което аз успешно разлях на масата, защото не ми дадоха картонен ринг, а една салфетка, която направи перфектен слайд и резултата  беше локва мока. Повиках персонала да почистят, извиних се разбира се, но си поисках ново капучино. Вече взех да се изнервям, първо буса, сега кафето, какъв е този невървеж?! В добавка на неуспехът ми с наемането на кола от началото на седмицата вече се чудех ще го бъде ли това пътуване. А рентакара е цяла епопея. Опитах да се свържа с няколко местни фирми по всички канали, никакъв резултат, може да се резервира само по телефон или въобще не отговарят. Пробвах през търсачки за световни брандове, накрая @Георги Матеев (отново благодаря, Жоре!) удари едно рамо и букнах директно през Eurpcar кола с взимане от Мардин Даунтаун. Доволна и засмяна започвам да си търся точката в Даунтауна, дето да си получа колата. Посочената в сайта е абсурдна – на главната улица, която е  еднопосочна и тясна и с поглед с човечето в мапса няма шанс да има рентакар компания. Започнах да пиша в чата, където просто ми копират и пействат адреса от сайта, после ми дадоха мейл на турското им подразделение. Там същата работа. Поисках мейл  и телефонна офисът им в Мардин. Дадоха ми, писах – отговор йок. Пак пиша на турската централа и пак нищо, абсолютно безхаберие! Помолих познат турчин да се обади и да иска локация, е, получих. И все пак ми беше напрегнато. Имало е защо, както ще се разбере по-късно.

Същата работа с хотелите. Реших, че ще ги букна в сряда, защото така или иначе вече са без анулация. Единствено във вторник исках да запазя първият хотел в Мардин – Mardin aeroport, който е на 100м от терминала. Щеше да е супер удобно, защото дъщеря ми пристигаше 5 часа преди нас от другаде и близостта щеше да е супер. Пък и колата трябваше да вземем на другата сутрин на около 15км в противоположна на града посока. Е, да, но както имаше стаи преди половин час, в моментът на опит да резервирам се оказа разпродаден. Опитах през всички познати ми сайтове, писах мейл, накрая и през фейсбук, наистина нямаха стай. Принудих се да резервирам Hilton Garden Inn Mardin, хубав хотел в началото на града на пътя от летището.

И вече сме кацнали в Мардин,

 

качваме се на автобусче за града и 5 пъти повтаряме къде трябва да слезем. Въпреки това шофьорът ни забравя и се налага да викаме, че тук наблизо ни е хотела. Спря на главния път и ни изсипа, а после разбрахме, че е трябвало да ни остави пред хотела. Нищо де, поразтъпкахме се по баира 10-на -15 минути и сме радостни, че сме стигнали първата точка. На рецепцията молим да се обадят на рентакар агента и да го попитат дали ще може да ни докара утре колата в хотела. Изстивам, когато рецепциониста ми казва, че онзи не намирал такава резервация. Как няма?! Онзи говори само турски, нашият човек се обажда още веднъж, оня с колата му казва  да се оправяме с Eurpcar. Нали той е в тази компания! Положението става критично. След близо час опити да направим нещо с помощта  рецепцията, те ни отсвирват да се оправяме и ние най-сетне влизаме  в стаите. Даже не целувам детето веднага, толкова съм бясна. Чувствам се абсолютно безсилна. Д. започва да пише от моя телефон в чата на  Eurpcarл Ива от нейния телефон пише по Whatsapp с нямащият нашата резервация агент. Той казва, че няма свободна кола, но ще се обади утре, евентуално. В чата стигаме до същото – оправяйте се сами – на нас не ни пука, че имате резервация. Още час е отлетял, а ние нямаме решение. Решаваме да отидем до летището, защото там видяхме офиси на ренатакар компании. Викат не такси. Ние казваме „ Аеропорт – рентакар“. Шофьорът отговаря „Рентакар телефон“. Не бе, карай ни на аеропорта! Закара ни за половин час, за да видим заключената летище. Той пак -„Рентакар телефон“. Сега разбрахме, че като няма полети, летището и офисите вътре затварят. С помощта на преводачът в телефона му успяхме да се разберем какво искаме. И човекът се обади на познат, който има офис за коли на летището, предложи ни Фиат Еглея/какъвто бях наела от Юръпкар/ за 340тл/ден с пълна застраховка. Разбрахме се да дойдем в 9ч на другият ден и невярващи се върнахме в хотела. Разбрахме се с шофьора да ни вземе сутринта, дадохме му малък бакшиш  и се сбогувахме. Двете ни спътнички ни чакаха в ресторанта на хотела. А тоя хотел има страхотна панорама, но хич и не я гледах.

Обидена съм им за отношението. Хапнахме, изпих две малки ефес за успокоение и се трупясахме по леглата изтощени.

 

Следва....

[Цвете]

02.10.2021

        Събуждам сe преди алармата, адреналинът не е понижил нивото. С Ива се качваме в таксито, което ни очаква и се надяваме всичко да върви с тази точност от днес. След половин час сме на летището, шофьорът се обажда и човекът от рентакар компанията идва да ни посрещне. Разделяме се с благодарности с нашият спасител Низмет и влизаме в сградата на летището. Водят ни до офиса на Enterprise. Много бързо се подготвя договорът за 7 дни, имаме някакви въпроси и друга клиентка ни помага с превода. Теглят ми 2380 тл от картата /450лв. са ми отразени / Дават ми ключ и друг, по-млад мъж ни води на паркинга. Започва да предава колата на превеждащата ни жена и ни показва съседния фият, за да го огледам и отключа. Натискам дистанционното, тц. Мисля си, че аз нещо не правя както трябва, но се оказва, че нашата кола премигва на отсрещният ред и се посмяхме с агента. Горивото е празно – празно. Колата е на 3214км и е идеална, с голям багажник. Тъкмо в последният момент дотичва шефа и ми носи паспорта, който не ми е върнал на гишето, а пък аз въобще съм забравила да си поискам. Хайде това да е последния гаф, моля! Чао и потегляме. И двете не смеем да се зарадваме, че сме успели да наредим този сложен проблем. Ураааа!

Зареждаме до горе, бензинът струва 8,09 тл/л или около 1,52лв., много приятно. Паркирам пред хотела, вече напича яко, нищо, че няма 10ч. Товарим се без проблеми се събират двата средни и двата малки куфара. Спираме до близкият супермаркет за вода и гевреци.

 Ииии нека приключението започне сега!

Ивайла е навигатор и задава първата точка от маршрута Midyat, до който стигаме за около час. Приближавам се възможно най-близо до ориентирът ни, едно минаре, и паркирам в странична уличка. Бодваме пин в mapsme, за всеки случай и  поемаме да опознаем Мидят. Градът е известен като снимачна площадка на много турски сериали, ако не се лъжа „Черна роза“, „Завръщане“, но аз съм пълен лаик в тази сфера и не съм достоверен източник. Факт е обаче, че градът е много фотогеничен. След кратко достигаме до малък площад и лутайки се някак уцелваме първата забележителност Mydyat Magaralari / пещерите на Мидят. (37.415178,41375011).  Плащаме 5тл вход, но уви, никой не може да ни разкаже на разбираем език каквото и да е. Ние знаем, че   Мидиат означава пещерен град. Има центрове на живот на три езика и три религии - асирийски, мюсюлмански и йезидски / ако така се превежда/. Възстановени са като етнографска експозиция малка част от пещерните домове или по-точно просторните мазета на голяма къща, където е хладно през лятото и там са го прекарвали, тук са правели и вино. В дворът на това място има и ресторант, в който по- късно ще се върнем за обяд.

 

 

 

Поехме из тесните каменни улици с пясъчен цвят. Къщите са изградени от жълт пясъчник с красиви резбовани детайли. Сюрияните - една почти непозната православна христянска общност все още живее в сърцето на Анадола в Турция. Общността съществува още от I век, успоредно с тази на коптите и арамяните. През IV век те се заселват в тогавашната северна Месопотамия и основават своите първи манастири. С нашествието на монголите и по-късно мюсюлманите една голяма част се преселват в днешна Индия (около 300 000) и сега наброяват около милион последователи.

 

              

 

 

 

 

 Достигаме до Heracai Konak, огромна сюриянска сграда с множество тераси, стълби, балкони и красиви панорами към града. Плаща се вход 7тл. Явно е и филмов декор,  защото местните, а те бяха доста, се снимаха пред табелата му. Е, и ние се поснимахме и след около половин час тръгнахме отново из уличките.

 

 

 

Искахме да видим две църкви, но бяха затворени. За това пък си купихме страхотни сребърни гривни и обеци. В този район бижутерията и филигранната  техника или „телкари“ / тънка нишка златна или сребърна тел, от която се изработват невероятно красиви и фини бижута/е с традиции. Няма как да не се изкушиш, пък и цените са доста приемливи.

Опитахме разни вкусотии -ядки, сушени плодове, но ние с Ива имаме инерцията от скорошния  Узбекистан да опитваме наред. Тук са много известни сините бадеми – печени, със синя захарна обвивка, мнооого вкусни. Закупени са първите количества. След първият ни турски обяд в Пещерите си намираме колата и тръгваме към манастира Св. Габриел / Mor Gabriel Monastry (37.321754,41538286), който  е основан през 397 г. от аскета Mor Shmu'el (Самуел) и неговия ученик Mor Shem'un (Симон). Мястото е много красиво, усещаш едно спокойствие и простор за душата. Влиза се на групи с водач, мисля, че платихме и вход. Беседата е само на турски и ние не хващахме нищо от нея. В църквата Св.Дева Мария се срещнахме със следващият ни сладур, младо момче, което беше гид на пълен  тексасец на средна възраст и дъщеря му, студентка. Той сам ни предложи да се присъединим към групата и да ни разкаже някакви неща на английски. Влязохме в още една църква, после в подземията, където са съркофазите на монаси. Те са изцяло каменни, има само два на пода, които са като с каменен повдигнат тесен свод   отгоре – с отвор в единия край. Бъркаш с ръка и докосваш пръстта върху гробовете на основателите на манастира, нещо като докосване до свети мощи. После още малко из двора се разходихме и изгубихме нашия гид без дори да се сбогуваме, видяхме групичката в далечината към паркинга. Да е жив и здрав този млад мъж!

 

 

    

 

 

 

 

 

 

 

 

А ние тръгваме към следващият манастир в района Св. Якуп /Mor Yakup Monestri (37.483269,41396807).Стигаме до отбивката и се оказва, че следващите 4 км са по път, настлан с чакъл. Решаваме, че няма да рискуваме, а и времето напредва и тръгваме към Hasahkeyf.

Xacaнĸeйф ce нaмиpa нa бpeгa нa peĸa Tигъp е зaлят през 2019г. от язoвиp Илису  , ĸoйтo  пpoизвeждa eнepгия зa peгиoнa. Toвa e пpoeĸт, ĸoйтo гoдини нapeд е спорени забавян, но в крайна сметка се осъществява. Πpoyчвaниятa пoĸaзвaт, чe Xacaнĸeйф e нa oĸoлo 12 000 гoдини, ĸoeтo пoтeнциaлнo гo пpaви eднo oт нaй-cтapитe ceлищa в Mecoпoтaмия.

Паркирахме около 15:30ч. и се спряхме пред първото заведение, за да попитаме от къде тръгват корабчетата за разходка. Момчетата говореха само турски и се засуетиха, за да открият някого.

Появи се дребен русоляв млад мъж, който на много добър английски не обясни къде да отидем. „Ако нямате нищо против, ще ви заведа и ще ви разкажа“ Как ще имаме, заповядай. Ето така започна срещата ни с една от най-ярките личности в това ни пътуване, Арджан, а такива ще имаме във всеки град, и всеки от тях ще остави прекрасен спомен. Първо стигнахме до пристана с колата, слязохме до него по много стръмни стълби и се качихме на кораба на брата на Арджан.

А той заразказва:

Баща му има две жени и са 12 братя и 6 сестри, незнамси колко техни деца и всички живеят в една къща в мир и любов.(това беше разказано с много чувство за хумор и през цялата вечер се смяхме на споменаването – това е син 4 или син 8, той е от другата майка) Майка му и баща му са родени отсреща в пещерите, живели са там, това е култура, после са имали къща, но са ги изселили преди 3 години в новопостроения град. Сега нивото на водата е ниско и могат да зърнат родните си къщи, показали се на повърхността. На върха на скалите има крепост, останали пещерни домове, които ще могат да се посещават, тече реставрация.

 

 

 

 

 

На брегът откъм новият град са пренесени и построени наново джамия, баня, гробница има и музей.

 

 

 

 

 

Под водата е останал античният град, като археологическите находки са неглижирани и пренебрегнати, за да се случи язовира след близо 50 годишна битка. Това е начинът различните култури да се заличават, каза Арджан. Още много неща научихме от симпатичният ни нов приятел, който обича родния си край и го популяризира с прекрасни снимки в Instagram https://instagram.com/hasankeyf?utm_medium=copy_link

 Работил е в туризма, но в момента е безработен. Това не му попречи да настоява да плати вечерята ни в ресторанта на син №2

 

и после, когато ни заведе да опитаме местното кафе с мед, сметана и ядки, поднесено с мини розичка в чинийката.

Естествено не му позволихме, той пък ни се обиди, когато искахме да му дадем при за времето му с нас. Колкото и до не ни се тръгваше, трябваше да стигнем до DiyarbakІr.

Сбогувахме се и подкарах по второкласните и третокласни пътища. А те са по-добри от нашите магистрали – с по 2 платна и 1 аварийно. Пътят не се усеща. След около 2часа бяхме в натовареният трафик на града. Не успяхме да уцелим пряката на хотела, спрях о се върнах да паркирам колата с едно момче от рецепцията. Köprücü Hotel  се намира в център, има малък паркинг пред него, но се оказа най-големият ми гаф в цялата ми пътешественическа кариера. Стълбите са широки 60см, стаите са стари и смърдящи на цигари. Дъщеря ми отказа да остане в стаята и поискахме да я сменят. Било пълно и ни показаха две стаи, които бяха с баня метър на метър, отказахме. И тъкмо се бяхме примирили и започнах да оправям леглата, се почука и момчето ни заведе да видим тройна стая, която не миришеше толкова. И най – накрая можехме да си  легнем след дългият ден.    

 

Следва….      

 

[desislavna]

преди 41 минути , Цвете каза:

Плащаме 5000тл вход

 

преди 41 минути , Цвете каза:

Плаща се вход 7000тл.

Цвети, ама тези цени няма как да са такива 🙄 

[muchachote]

Още, още, още, още......!!! Преди седмица, когато ви гледах постовете от там, в интернет гледах страхотни, впечатляващи снимки от Мардин, и се амбицирах за следващата година и дори си направих примерен план: Истанбул- Мардин- Шанлъурфá-  Газиантеп- Антакия. А днес, дори си направих /макар и фиктивна/ резервация в един хостел в Мардин. От Истанбул до Мардин полет има една нискотарифна компания, Fly Pegasus, а между градовете пък има автобуси , и понеже съм пътувал в тях мога да кажа, че са супер добри и комфортни. 

[Цвете]

03.10.2021

 

 Закуската ни в гадничкият хотел се сервира в реновирана столова на първи етаж и това донякъде дава добър старт на деня. Посвещаваме го на забележителностите на Диарбакър. Да това е произношението на това име. В турският език когато след съгласна е написано І – без точка, то това е звук Ъ. Забелязвате ли какви познания съм придобила, а? Важното е да знаеш къде си и какво търсиш, не че винаги успяваш да го намериш, но за това по- късно. Както казах, намираме се в центъра на града и тръгваме по една от главните улици, за да посетим Цитаделата. Разстоянието е кратко, но за сметка на това пълно със сергии и пазари,

 

 

 

та ни отне известно време до като стигнем до портата Saray Kapı /да, капъ се чете/

  Вътре в ограденото от добре запазени и реставрирани стени пространство е зелено, зацветено, има сцени, места за отдих, много добре поддържано. Тук се намират руини на замък, църкви, има няколко музея. Плаща се вход 12,50 тл.

 

 

 

Ето няколко от забележителностите: Арка на ортокидите / Artuklu Kemeri

Лъвска чешма на ортокидите / Aslanlı Çeşme

Църква Свети Георги / Saint George Kilisesi, която е великолепна.

 

Влязохме и в археологическият музей, но не ни впечатли. Останалите музеи ги пропуснахме. Интересното тук, както и в целия град е, че църквите, джамиите, обществените здания са изградени от черен и бял вулканичен камък и много напомнят за Тоскана. Поехме нататък покрай крепостните стени,

пак по централната улица, за да видим Главна джамия / Ulu Cami -  най-старата джамия в Анадола (една от сградите е бивша църква)

 

 

 

Тук има  много стар слънчев часовник- 11ч. беше.

Опитахме се да отгатнем кое е Медресе Месудие / Mesudiye Medresesi, което се намира по координати в двора на тази джамия, защото освен нея всички други постройки бяха затворени. Решихме, че е тази сграда.

После се промушихме из тесните улички, за да погледнем в двора на Синджиреното медресе / Zinciriye Medrese (37.912225, 40.235041), интересна малка сграда, построена през ХІІІ век.

 

Продължихме из кривите и много мръсни сокаци (снимките са само от по-прилични места),

 

 

 

за да стигнем до ортодоксалната църква Св. Дева Мария / Meryem Ana Kilisesi (37.908946, 40.230542), датирана  от 3 век. През времето е претърпяла  много ремонти , интересни са олтарът от византийския период и римската врата. В църквата има и гробници. Това е най-красивата църква на сирийската древна секта Якуби в Диарбакър.

 

     

Наблизо е  Конак Джемил Паша / Cemil Paşa Konağı (37.908437, 40.233561). Много интересна структура – имение, отвсякъде заградено със стени, типична къща на кюрдите от средната и висша класа в града. Строена е през 1887-1888 година. В момента  в помещенията има етнографски изложби, доста модерно експонирани. Хареса ни.

 

 

 

      

Хайде още една църква да видим Арменската църква Сурп Гирагос / Surp Sargis Kilisesi. Такова обикаляне из прах, мръсотия, пушек от печащи се на улицата патладжани, надничане в разни срутени дворове му ударихме и йок! Църква няма на нашите координати. А наоколо взеха да се мотаят разни типчета, дето хич не ми харесаха и беше толкова гадно, че побързахме да се изнесем.

Напече ни доста, огладняхме и тръгнахме да търсим ресторант. Стигнахме до крепостните стени и там има доста заведения, разположени на високо с гледка към долината. Е, да но бяха толкова мизерни и мръсни, че се врътнахме и тръгнахме към централната улица да търсим в една от преките и рейтингов ресторант. Да, ама е неделя, един чичо още на ъгъла ни вика : капалъ, капалъ. Айде бе, той пък много знае къде отиваме! Ми знае човекът, ма ние Тома Неверни. На връщане ни привика и ни посочи отсреща едно чудно заведение. Teşekkürler! Аз го оприличих на Хепи като организация, интериорът чуден, манджите още по-чудни. И като се проточи един обяд…

 

 

     

 

Като си похапнал добре  трябва да се разтъпчеш, а имаме и още забележителности да отмятаме.

Ето го Четирикракото минаре / Dörtayaklı Minare, което е до Şeyh Matar Camii. Единствено по рода си в Турция, то стои на четирите си крака над 500 години. Има легенда, че трябва да минеш под краката и да си намислиш желание, което няма начин да не се сбъдне.

   

Точно зад това минаре има интересна Халдейска църква / Keldani Kilisesi , познахте, затворена е уж за реставрация. Видяхме само една от камбанариите зад високите стени.

По пътя за Джамия Бехрам паша / Behram Paşa Camii (37.909440, 40.234124)

   

 

разгледахме разни пазари, бяхме свидетели на такива продажби,

 

     

 

 

 

купихме си разни дреболии.

И последно – качихме се на крепостните стени. Те не са обезопасени, но като внимаваш, няма страшно.

 

 

 

Видяхме Козия знак / Keçi Burcu (37.905467, 40.236858)

И Мостът Онгьолу /  Ongözlü Köprü(37.887255, 40.228838) в далечината, решихме, че ни е достатъчно.

И вече решихме, че стига толкова култура! Поразходихме се и позяпахме, малка отбивка до хотела и вече по тъмно( тук се стъмва рязко и рано – към 19ч.) тръгнахме да ядем кюнефе. Направо срамота! От три дена сме в  Турция и още не сме яли сладко! Е да де, но про(утите им кюнефета не ги открихме. Взехме си баклави за вкъщи. Вече почти пред хотела виждаме едно заведение, в което се предлага така търсеният сладкиш. Качваме се по стълби, настаняваме се, наоколо е пълно със семейства, приятелски компании. Момичетата хапват нещо, поръчваме кюнефе. Пробваме го и го оставяме почти наполовина. Хич не беше хубаво. Това беше капката, която ни затвърди отношението към този град – не ни хареса. Ако логистично не е належащо, не го препоръчвам.

Следва…

 

 

 

 

 

 

[Цвете]

04.10.2021

Ще ходим на високо днес, ще изкачваме планината Nemrut dagI на 2134м н.в.. Пътят до там е спокоен, приятен, около 170км. След около час шофиране преминаваме над река Ефрат по много красивият мост Nissibi Köprüsü.

Тук имам задача и се притеснявам, че няма да мога да спра, защото веднага след преминаването на моста има „караулка“ за проверка. Младите военни говорят слаб английски и след като ни проверяват документите, питам дали можем да спрем в дясно, точно до ограденото за проверка платно. Разбира се, може. Слизаме и пресичаме на отсрещната страна, там има кафене и се разкрива чудесна гледка към широко разлятата тук река Ефрат.

 

Сега ще ме питате каква задача може да имам на това място. Издирвателна. През февруари екипът на „Орел и решка“ са снимали за Мардин и наоколо и точно тук скриха бутилката със $100. Така се надявах, че ще я намеря не толкова заради парите, колкото за тръпката на откривателството. Е, нямаше я и се чувствах много разочарована. Потушихме лошото настроение с пресен сок от нар и кафе, сбогувахме се с войниците и поехме нататък.

Скоро се отклонихме в дясно и пътят стана планински, тесен, завойчест и със стръмен наклон, настлан с бетонни павета. Горкото фиатче, излезе му душата! Ми така е 1,1 двигател. Имаше места, където се движехме само на първа. Аз нямам проблем с шофирането по  завои, наклони, въобще по планински пътища, но момичетата бяха леко напрегнати. Стигнахме до паркинг и сграда в дясно. Там ни посочиха да си купим билети. С излизането от колата ни поде вятърът. Много бързо извадихме дрехи от куфара на дъщеря ми, за да се облече твърдоглавото русо великолепие, невярващо, че на 2000м е студено и духа зловещо. Купихме билетите /30тл/, които никой не ни поиска, та някой, ако реши да хитрува може да влезе и излезе от сградата и да продължи с колата. Ние опаковани с якета и шалове на главата бързо стигнахме с колата до края на пътя. От там до горе има пътека, по- голямата част стъпала. Изкачването с нормално темпо е от 15 -30 минути. Добре е да се тръгне в дясната страна нагоре, да се обиколи пирамидата и да се слезе от ляво, ако си с лице към върха.

 

 

Няколко думи за този обект  на световното културно наследство от ЮНЕСКО. Това е гробницата на владетеля Антиох I от Комагена. /Комегена в миналото е било царство, разположено на Север от Сирия и Ефрат/ Изграждането на светилището започнало през 62г преди н.е. Не се знае колко време е продължил строежът, но резултатът е невероятен. Погребалната могила от насипан чакъл е 50 м. висока и 150м в диаметър. И досега учените не са успели да разгадаят тайната на голямата пирамида. Пред нея били поставени 5 огромни статуи високи от по 9 метра всяка – 4 на  гръцки и персийски богове, петата на самия Антиох.. Те са издялани от 5 тонни каменни блокове. В резултат на честите земетресения в местността, или поради насилствена намеса, главите на статуите са разхвърляни по земята. Дори и паднали, те смайват с размерите си – всяка от тях е висока около 2 метра. Статуи на лъвове и орли пазели трите  тераси . Когато строителството било завършено, царят заповядал да се прокара калдъръмен път до светилището и "отсега и во веки веков" два пъти в месеца да се извършват от целия народ тържествени богослужения при статуите. Всеки месец на десето число в чест на възкачването на бог Антиох на престола и на шестнадесето - в чест на неговото раждане. Така е и не е открита погребална камера и не е разкрито истинското предназначение на това изключително зрелищно човешко творение.

Горе в подножието на могилата е невероятна красота от гледки към Ефрат и долината, към блестящите насипани камъни,

 

исполинските статуи са респектиращи. Вятърът ме поместваше на моменти, но не му се дадох.

    

 

  

 

 

 

 

 

 

 

   

 

   

 

 

Страхотно място! Горещо препоръчвам!

Заслизахме надолу, разопаковахме се и се натоварихме на бялото ни возило. Сега наклонът се спускаше надолу, свирех преди всеки остър завой като по Амалфитияна,  и колкото и да се опитвах да карам на втора, колата така се засилваше, че нямаше начин да не натискам спирачки. По едно време ми замириса на феродо, викам, край – запалих накладките. Почти по същото време вече се бяхме смъкнали на по-ниското и не се наложи да ползвам пожарогасител, макар сега като се замисля, май такъв не съм видяла в багажника. Наоколо едно червено – кафяво, чукаресто, почти без растителност, и много красиво. Минавме покрай Арсамея / Arsameia (37.942981, 38.656233)– има хетски релефитам. Така и не разбрахме отворена ли е новата екопътека до там и се отказахме да я пробваме.

Отбихме се, за да видим Крепост Кахта / Kahta Kalesi (37.948203, 38.653524)

и един Дяволски мост/ Şeytan Köprüsü (37.945431, 38.651976). Крепостта се гледа отдолу още не беше отворена за посещение. Работи се и са реставрирали голяма част. Пътят до моста беше затворен и се наложи да минем през изсъхналите треви на една поляна над него, за да кажем Ъ! Не си струваше рискът да ни клъвне някоя змия на припек.

Продължаваме нататък към следващата цел Мост Джендере / Cendere köprüsü (37.932728, 38.608476)

 

 

Римски арков мост, втори по големина в света от този вид. Много красив, реставриран доста добре. Има четири  коринтски колони на моста в чест на римския император Луций Септимий Север (193–211), втората му съпруга Юлия Домна и техните синове Каракала и Публий Септимий Гета, както е посочено в надписа на латински на моста. Две колони от страната на Kâhta са посветени на самия Септимий Север и съпругата му, а други две от страната на Sincik са посветени на Каракала и Гета, всички с височина 9–10 m. Колоната на Гета обаче е премахната след убийството му от брат му Каракала, който прокълнал паметта на Гета и наредил името му да бъде премахнато от всички надписи. Тук реката се е разляла широко, в момента имаше тясна ивица вода, даже бяха паркирали коли на дъното. Това е новият мост.

 

Както се разхождахме по моста ни заговори един мъж на средна възраст на сносен английски. Покани ни да пием чай, да обядваме. Приехме като видяхме на съседната маса да хапват миш маш. Това имаше тук – мишмаш и пържени яйца. Сервираха ни чай, донесоха ни хляб, който наченахме, защото бяхме много  гладни. Доста почакахме, в това време мъжът ни разходи из собствеността си. Това е т.н. къмпинг – има стара реновирана сграда на високото с обща баня.  -4 стаи. Много красива гледка от терасата и романтична, каза човекът, възможност за опъване на палатки, и навесът, където си чакахме обяда. Строи в съседство по- модерни стаи и се надява да развие дейността си. Наоколо имало водопади, разни възможности за водни спортове. Можете да го откриете във ФБ  - Cendere Kamping. Най-накрая ни донесоха храната, ометохме я набързо, пак пихме чай и най-накрая се изнесохме към колата.

Преди да седнем в нея един гид ни каза, че единственото нещо, което си струва в Адъямян е Археологически обект Перрин - скални гробници / Perrin Antik Kent - Kaya Mezarlığı (37.793700, 38.301759)

Тръгнахме към  град ADIYAMAN, дето ти се изкълчва езика да го изречеш, който се оказва логистично удобен за пренощуване. След малко повече от час бяхме да скалните гробници. Платихме вход 12,50 тл и се разходихме наоколо. Не ни беше особено интересно, имаше описания тук таме, има много ниши в скалите, правили са вино по специфичен начин.

 

 

 

 

                                                 

Беше ни забавно, защото се строеше сцена с татами за провеждане на състезание по карате и прииждаха непрекъснато дечица в кимона. Беше шумно и приятно да ти подвикват „хелоооу“  и разни други английски думички.

Тръгнахме към града, влязохме точно в час пик – около 17ч. и имах удоволствието да се влея в шантавия трафик. Хотелът ни Vadi-I Leman се намира в центъра на едно кръгово.

Пак спирам на първото възможно място, Ива отива да пита къде да паркираме и след малко с ръкомахане ми показва да завия в пряката преди хотела. Паркирам на автомивката отзад и се отправяме към стаите,  с леко стегната душа съм аз. Щото нали хотелите запазих аз и след предишната издънка ми е напрегнато какъв е днешният ми избор. Оказа се що- годе добър, големи стаи с по две и три двойни легла, е, малко старо и захабено беше, в едната стая прозореца беше отваряем само в една нюню част, но въздъхнах с облекчение, все пак. Скоро тръгнахме да пообиколим с надеждата да направим бесен шопинг, щото нали лирата е 20ст., има хубави дрехи, чаршафи, разни други хубавини. И въпреки магазините един до друг по всички околни улици се оказа, че нищо не ни хвана окото. Ма нищо! И сего се чудя как пък не успяхме да забършем нещо и то с такъв шопинг специалист като мойто дете. По тази причина за успокоение влязохме в едно място да ядем дюнер с айран. Ми подейства ни успокояващо. До толкова, че решихме все пак да отидем в препоръчания от нашия хотел в Adıyaman Park Hotel на хамам. Намира се на 15 минути, прилично кичозно лоби, говорещ две английски думи рецепционист. Стряскаме го като казваме, че искаме да ползваме хамама. Почва да върти телефони и ни казва, че след 10 минути ще дойде лейдито. Тея 10 минути станаха час, през който питахме няколко пъти какво става – ей сега ще дойде. Накрая се яви мениджъра, който се опита да ни каже на английски, че няма да има лейди за банята, ако искаме да я ползваме сами. А, мерси, ние си имаме баня в хотела! Поехме по широките оживени булеварди да се прибираме. И такива местенца има.

Спрях да питам в един магазин за телефони нещо, а продавачът вика: чакай малко и хукна да гледа какво се случва на съседната улица. А там видях как покрай една кола се дърпат и викат някакви хора, а отвсякъде се стичаха сеирджии. Явно не се биха много, защото момчето се върна бързо и можах да го питам нужното ми.

В хотела сладурите на рецепцията ни питаха какво искаме да ни почерпят – чай? Хайде чай, ама не черен, а билков. Търча единия до магазина, носи 4-5 вида да си избираме. Аз се сетих, че мога да пия една бира, айде с мен до друг магазин да си купя. В това време си говорим с един млад симпатяга, роден и живеещ във Франция турчин с перфектен английски. Разказва ни разни интересни неща, препоръчва ни ресторант и баклаваджийница в Газиантеп, помага с превода, за да се посмеем с рецеционистите. Поредните сладури направиха – ни – вечерта. Приятен ден беше.

Следва…

 

 

 

 

[Цвете]

05.10.2021

Много вкусната закуска ни даде тласък за прекрасен ден. Gazientep  е крайната цел за деня, но преди това ще отидем в Halfeti. Под галещите лъчи на сутрешното слънце след около час и нещо стигнахме на брега на язовир Биреджик, където е оформен тристически център с хотели, ресторанти, корабчета и други забавления. Красиво е много посещавано от местните място, в други времена сигурно ще е пълно с тълпи. Друга любопитна особеност на Халфети са черните рози. Всъщност това са много тъмночервени рози, които растат само тук. Цъфтят в късна пролет и ранно лято и цветовете им са сравнително дребни - 6-7 см в диаметър, но превърнати в голям маркетингов хит.

  Взимаме корабче за 25 тл на човек. Какво пак ще гледаме ли? Сега ще ви разкажа. Наоколо са високи пясъчни скали, в които има изкопани древни жилища, останките от римската крепост Румкале.

 

 

 

Плаваме около 20 минути и наближаваме до полупотопеното село Старо Халфети. Каменни къщи, полуразрушени стоят по хълма на брега, а пред тях от водата стърчи половината на минаре.

 

Спираме на кей с неугледно заведение за около 20 минути.

 

Пием чай след многото снимки и облекчено се качваме на нашето корабче, защото от 10-на минути ни се наду главата от пристигналите с други корабчета. Приятната разходка завършва срещу въжен мост и надпис за снимки отсреща.

 

 

Питаме капитана за колко време спираме, той казва – за малко, но след като слизаме потегля. Изгледахме невярващо, но това е – загубени в превода… Млада туркиня, живееща в Германия явно, ни обясни, че корабчето се е върнало на кея, а от тук е близо. Решихме да хапнем, избрахме си ресторант, но нещо не бяхме във възхита от храната.

 

 

 Разходихме се до паркинга и поехме нататък, към следващата спирка Археологически обект Зоугма / Zeugma Antik Kenti (37.057388, 37.870593).

 

Това е римска вила,  експонирана в цялост в закрито простронство на брега на язовир BirecIk Baraji. Zeugma  е град, построен по времето на  Александър Македонски през 3в. пр. н.е., после през 1 в. пр. н.е. преживява златни времена като Римско владение. Наричан е град на мозайките и наистина има защо. Музейното пространство тук е много хубаво, разхождаш се из древните останки и си представяш как е изглеждало.

 

 

Това беше само подготовка за последната ни спирка за деня Музей на мозайките / Zeugma Mozaik Müzesi (37.075716, 37.386166) в Газиантеп.

 

Този музей е причината градът да е посещаван от хиляди туристи, включително и ние. Платихме най- скъпият вход – 40 тл, което е 8лв.(за експозиции от този мащаб другаде цената щеше да е няколко пъти по-висока) Влизаме в огромната модерна сграда на 4 нива и ченето ни пада. След всяка съзряна мозайка възклицанията стават все по- екзалтирани. Никога не съм си представяла, че подобни детайлни картини могат да бъдат изработени от плочици от един квадратен сантиметър. Не само цветовете, но и посоката на редене са различни, а сякаш са рисувани с четка. И са с зD елементи. Изумително!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има огромни пана – подове на зали, бани, стаи…. Изключителна сетивна наслада. В отделна стая, абсолютно тъмна, е експонирана най-красивата мозайка – лицето на Циганката. Има версия, че това е портрет на Александър Македонски. Невероятна изработка!

 

В другата сграда  на музея, в която се влиза през топла връзка са експонирани мозайки от други археологически обекти в околността и пак са много впечатляващи.

 

 

Не ни се тръгваше от тук, а два часа и половина минаха неусетно. Улицата пред музея:

 

С помощта на навигаторът ми за 15 -на минути стигнахме до Novotel Gazientep. Паркирах в подземният паркинг, починахме малко и се изстреляхме на вечерна разходка. Близо сме до старият град, минаваме покрай осветената крепост, през търговски улички пълни с храна. Газиентеп е кулинарната столица на Анадола. Прочути са сладостите, но и ястията са от класа. А ние харесахме този град моментално.

 

Успяхме да стигнем до Zincirli Bedesten, от където си купихме парфюм „Черна роза“ и сапуни с различни действия. Даже с ботокс ефект! Като се изпъна перфектно, ще се похваля. 

 

 

Огладняхме доста и седнахме в препоръчаният ни от Французина снощи ресторант İmam Çağdaş. Тук ядохмe най- вкусното ястие в това пътуванe All Nazlk – кебап върху основа от кисело мляко и патладжан.

 

Хайде да се поразтъпчем и да ядем катмер. Катмерът е десерт от кора за баница, пълен с шам фастък и запечен, местен специалитет. Снощи получихме и насока за най- доброто място – верига Metanet katmer. Избираме си това място близо до хотела ни. Влизаме и питаме момчето зад щанда за катмер. Той побутва очилата и се опитва да ни обясни нещо. В това време към нас се втурва един бузест 10-на годишен сладур и започва да ни предлага с плам да си купим от всичко по едно кило. Леле, как по кило от 5 вида баклави, бе мойто момче?! Стискаме си ръцете след оживено ръкомахане и ползване на думи от няколко езика, да ни сервират един катмер и по едно парченца от 3 вида баклава. Фарук, така се казва  малкият ни  домакин, ни води до маса през уличката, разположена до рекичка. Носят чай, идва няколко пъти да ни пита всичко ли е наред, пак чай.

 

 

Като се увери, че сме доволни, влезе вътре, застана зад гранитния плот и започна да прави кори. Истински професионалист – въртя, хвърля, дърпа и направи от едно топче тесто тънка кора с размер около 1 кв. м. Гледахме го с възхита и радост. Беше вече 21ч, а това дете работеше в семейното заведение с усмивка и желание. Нашите деца не знаят нищо за истинският живот на тази възраст, за добро или не. Отидох да платя и Фарук веднага дойде, подшушна нещо на баткото и каза, че дължа 130тл., което е примерно 2/3 от предполагаемата сума. Питах сигурен ли е, разбира се, каза сладурът с усмивка и щедър жест с ръка. Идеше ми да го разцелувам, толкова прекрасно дете, оставих повече разбира се, сбогувахме се и тръгнахме. След 20м се сетихме, че не сме се снимали и се върнахме за тази снимка.

 

Минахме през МОЛ-а до хотела ни, легнахме си, но ни държеше прекрасното настроение, създадено от срещата ни с чудния Фарук.

 

Следва…

 

 

[Monika_Koko]

Прекрасен разказ, Цвети. Направо се пренесох на тези места. Толкова е колоритно и интересно. А и хората, които сте срещнали, правят пътуването още по вълнуващо.Чакам с нетърпение разказа за следващите ви дни.😍

[Цвете]

06.10.2021

 

       Много ни харесва Газиентеп и съжаляваме, че не можем да останем още един ден. За това ставаме рано и тръгваме да видим старият град по светло. Минаваме покрай красивата крепост, в която има интересни експозиции, които ние ще пропуснем.

 

 

Минаваме по търговските улички, пълним очите с цветове, а торбите с покупки. Купуваме си по килограм шамфъстък, който расте в огромни градини наоколо, но в къщи откривам, че тоя чичо ни е излъгал и вместо едрият най-скъп, ни е набутал дребен шамфъстък. Е пак е вкусен, но ми остана едно неприятно чувство. Купуваме си ръчно изработени кожени обувки, колани, разни сладости пак с шамфъстък и каквото ни хване окото.

 

 

 

 

Нямаме много време, отпуснали сме си 2 часа, а те бързо отлитат, за това се връщаме в хотела, за да натоварим колата и да се отправим нататък. Първа цел селото Harran. По пътят към него минаваме през безкрайни памукови полета, камиони, натоварени с памук, бедни хора с чували, събиращи по края на шосето изпаднал памук, фабрики. Не мога да кажа, че гледките са красиви или впечатляващи, напротив, някак минорно настроение навява околността. Стигаме след около 2 часа до Харан, който изглежда стряскащо, сякаш сме в бедна африканска махала. Водейки се по координатите стигаме до двора на пожарната и паркираме там с позволението на хората там. Преминаваме през дупка в телената ограда и в този момент пред нас спира човек на мотор. Заговаря ни на английски и ни кани да посетим неговите къщи.  Бяхме предупредени от познатата на Ива да се пазим от „гидове“ и най – вече от Халил, който им бил взел много пари за нищо, въпреки, че са опитни пътешественици. Този веднага го разпознахме като Халил и го отсвирихме.

 

 

 

Тръгнахме покрай руините на крепостта. След нея видяхме характерните къщи с конусовидни покриви, много приличащи на трулите в Пулия. Те са във всеки двор, някои здрави, други полу срутени. Малко на високо разположени има 15 къщички, експонирани като музей.

 

 

 

 

 

 

Посреща ни приятен мъж, който на добър английски ни разказа, че преди години държавата национализира „трулите“, но ги възлага за стопанисване на техните наследници, защото кой по-добре ще ги поддържа от собствениците. Това го знаехме, но така и не ни стана ясно от какво се издържа човекът, щом не поиска да платим вход. Къщите са свързани по между си, има някакви мебели, дрехи, с които можеш да се снимаш, но не проявихме интерес. Разгледахме, поснимахме и тръгнахме да търсим други отбелязани къщи, руини от джамия, нищо не открихме. Беше пусто, заключено , мръсно и прашно.

 

 

 

 

До крепостта седяха двама – трима, но нищо не можехме да разберем от тях. Щракнахме крепостта, по която върви някаква реставрация и побързахме да напуснем това място.

 

 

 

Да, интересни са къщите, но по никакъв начин не е туристически насочено. По думите на моя приятелка археолог, няма и да се направи нищо за Харан, защото всички ресурси са насочени към Гьобеклитепе.

 

А ние се насочваме да проверим що е това Göbeklitepe (37.223224, 38.922428). Какво ни е известно? Разкрит през 60-те години на 20век, но от скоро се разкрива и изучава. Това е най-старият мегалитен култов комплекс, датиран на 12000 години, с неизяснени предназначения на изправените Т-образни стели, високи по 6 – 9 м., разположени в концентрични кръгове. Има предположения, че са свързани с лова, защото има барелефи на животни. Във всички случаи храмът е свързан с началото на уседналост на човека.

 

Паркираме, купуваме си билети – 65 тл (поправка – това е най- скъпият ни вход) и сядаме да отпочинем на кафе и чай в сувенирният магазин. После отиваме до спирка на бусове на около 100м, които откарват посетителите за 2-3 минути нагоре до входът на руините. По дървена пътека достигаме до покрита с вантови тенти конструкция, под която са разкопките.

 

 

 

Отново съм впечатлена от експонирането – модерно и интересно. Единствено ми липсваше възможността за наемане на гид за беседа.

 

 

       

 

Вървейки по дървените пътеки, се обикаля в кръг около разкопките, има още една пътека, която води до друга площадка, покрита и изглеждаща като летяща чиния. Няма достъп до нея, обаче.

 

 

Върнахме се с бус до посетителският център, където има интерактивна среда, прожектира се кратък филм – модерна работа.

 

 

 

След като видяхме всичко потеглихме към крайната точка за деня – ŞANLIURFA, или както го наричат турците накратко – Урфа. Хотелът ни е в центъра, паркирам по познатият начин – Ива отива до рецепцията и изпраща едно момче, което ме навигира да направя обиколка около квартала, за да вляза в паркинга за д хотела.  Hotel Guven, приятен чист, имаме две единични и едно двойно легло. Отдъхвам си, че не съм сбъркала с избора.

Отиваме на вечеря в препоръчаният от рецепцията ресторант Gulhan. Много сме доволни от кебапите и от кюнефето. Най-после вкусно да е!

 

 

 

После се разходихме в посока на стария град, и Улу джами/главната/, пък ни омръзна, умората взе превес и се върнахме в хотела за да си легнем. Имахме силна местна музика за озвучаване, която спря към 24ч., но не беше много неприятно.

 

Следва…..

[slujitel]

Ще си позволя да се намеся в темата, тъй като и ние бяхме по вашите стъпки малко след вас. Дали това е Халил? Нас ни посрещна това момче и ни предложи да ни бъде гид. И аз отказах по същите причини като вас. Но той каза, че е абсолютно безплатно и няма да ни вземе никакви пари. Е, всички знаем,  че безплатен обяд няма,  но решихме да се оставим в ръцете му.

Повярвайте ми, изобщо не сгрешихме. Няма такава забава, толкова се смяхме и забавлявахме и ни направи чудни снимки. Харан,  за който всички ме предупреждаваха, че няма да ни хареса се превърна в най хубавото място от цялото пътуване и всички си тръгнахме с прекрасни впечатления,  смея да кажа благодарение на това момче. С удоволствие му дадох колкото прецених лири, заслужи си ги.

[Mar4eloni]

Здравейте,прекрасен разказ!Мардин е следващата ни дестинация.Плановете ни са за декември.Колебаем се само заради времето,дали ще е подходящо или да го отложим за април.Ще съм Ви благодарна да споделите вашето мнение т.к. сте били скоро там и имате представа как е.

[Цвете]

преди 3 часа, Mar4eloni каза:

Здравейте,прекрасен разказ!Мардин е следващата ни дестинация.Плановете ни са за декември.Колебаем се само заради времето,дали ще е подходящо или да го отложим за април.Ще съм Ви благодарна да споделите вашето мнение т.к. сте били скоро там и имате представа как е.

Може би е по-добре да отидете през април.

[Ивайла]

На 5.11.2021 г. в 8:43, slujitel каза:

Ще си позволя да се намеся в темата, тъй като и ние бяхме по вашите стъпки малко след вас. Дали това е Халил? Нас ни посрещна това момче и ни предложи да ни бъде гид. И аз отказах по същите причини като вас. Но той каза, че е абсолютно безплатно и няма да ни вземе никакви пари. Е, всички знаем,  че безплатен обяд няма,  но решихме да се оставим в ръцете му.

Повярвайте ми, изобщо не сгрешихме. Няма такава забава, толкова се смяхме и забавлявахме и ни направи чудни снимки. Харан,  за който всички ме предупреждаваха, че няма да ни хареса се превърна в най хубавото място от цялото пътуване и всички си тръгнахме с прекрасни впечатления,  смея да кажа благодарение на това момче. С удоволствие му дадох колкото прецених лири, заслужи си ги.

Щом сте се забавлявали, надали е бил Халил. Аз обичам местни да ме водят и разказват, плащам си с благодарност, но не на агресивни "гидове". На предупреждение към туристите да се пазят от въпросния Халил попаднах в няколко форума, така че надали е това момче, което ви е накрало да се усмихнете и да ви хареса Харан - ние бързахме да си тръгнем от това за мен много тъжно място...

[Цвете]

07.10.2021

 

Днес ни очаква Урфа, така на кратко турците наричат Шанлъурфа, казват, най- старият християнски град в света, приел християнството в средата на І век. Известен като Едеса в древността, това е град свещен за арменската общност, защото тук е създадена тяхната азбука. До 1885г. тук е живяла многобройна арменска общност, която в момента е само спомен. Урфа е  интересен и важен за мусюлманите град, тук е роден пророк Ибрахим/Авраам.

 

 Заредени с добро настроение се заехме да проверим подробностите. Както е ясно сме в центъра и бързо навлизаме в уличките на старият квартал Tarihi Urfa Sokakları (37.153329, 38.786422), които са една от забележителностите.

 

 

                                                   

Приятните китни и не толкова сокаци ни поглъщат и успяваме да намерим бившата арменска църква, превърната в джамия Fırfırlı Cami, красива сграда.

 

   

Изкачваме си из уличките и достигаме до ръба на възвишение, от където долу се вижда парка с музеите. Тръгваме по пътеката надолу и скоро сме на долното ниво.

Тук в ляво в скалите започва некрополният комплекс Червената овца / Kızılkoyun Nekropolü (37.152901, 38.784383). Чудесно се виждат нишите от улицата, но стигайки до входа, охраната ни кани учтиво да влезем по-близо. Не ни иска пари, разхождаме се наоколо, слизаме и си изкачваме из различни нива.

 

 

 

Пресичаме през красиво озеленената улица и посещаваме Музей на мозайката Haleplibahçe / Haleplibahçe Mozaik Müzesi (37.150958, 38.782454) Купуваме си билет от 25 тл, който важи и за Археологическият музей. Отново съм впечатлена от модерната експозиция, има интересни мозайки от околността на Урфа.

 

 

 

Ей така са го направили безсмъртен Ахил. Само там дето го е държала за крака майка му Thets, му е останало тленно слабо място, така известната Ахилесова пета.

                                    

 

Преминаваме през парка, в който са изградени къщи от различни епохи, познати в Анадола.

 

 

Навлизаме под колоните на Şanlıurfa Arkeoloji Müzesi (37.153726, 38.782029)

 

Огромна красива сграда, побрала в себе си невероятно красива експозиция, разделена по епохи. Препоръчвам посещението на този музей! Невероятен!

 

 

 

 

 

 

 

    

Към 13:15 излизаме навън и на хълма съзираме крепостта на Урфа.

 

Насочваме се към Balıklıgöl (37.147702, 38.784431)

Близо до това езеро се намира пещера за която се твърди че е мястото където се е родил пророка Ибрахим. Той се крие там до 15- та си година, за да не последва съдбата на връстниците си, умъртвени като бебета по заповед на управника Немрут, който се страхувал от предсказанието, че се е родил нов пророк. Ибрахим пораства и започва да  проповядва единобожието, бива заловен и осъден да бъде изгорен. Събрана е голяма клада която се подпалва. Ибрахим е метнат в тази клада посредством една голям катапулт, който се е намирала в крепостта на Шанлъурфа. В Корана се разказва че пламъците в кладата не докосват Ибрахим и че на мястото на кладата, по искане на Аллах, се образува езеро а дърветата в кладата се превръщат в риби. Оттогава до днес езерото и рибите в него се приемат за свещени и никой не си и помисля да ги лови, а  езерото се нарича Балъклъгьол. Тези два обекта днес са място посещавано от хиляди поклонници както мюсюлмани така и християни.

 

 

Преди да разгледаме решаваме да обядваме в едно от многобройните заведения в парка. Ето тук за първи път не ни хареса храната – пидето с кайма беше откровено гадно и много люто, поръчалите си с кашкавал го одобриха.

Хайде да видим Пещерата. Тя се намира в двор с красива джамия, и пред нея е изградена сграда с входове за мъже и жени. Събуваме се и влизаме вътре, аз невъзпитано отказвам да си сложа от подаденият ми  шал. Вътре е пълно с молещи се жени и зад стъкло се намира малка пещера, нищо изключително.

 

 

 

Бързо се измъквам и влизам в джамията. Там се сещам, че имам шапка в чантата и вече съм по правилата. Много е красива отвътре, цялата е облицована в изрисувани в синьо керамични плочки.

 

   

 

 

След още мотане из двора и снимки отиваме да видим езерото с шараните. Огромни екземпляри има. Около него има арки, джамия, медресе и витае един андалусийски дух. Успокояващо красиво е и фотогенично.

 

 

 

 

 

Приключваме с културната програма и се насочваме към пазарите. Шмугваме се  из пазарите – цели покрити и не улици с хиляди и милиони стоки – шарения тотална.

 

 

 

 

Като се уморихме да зяпаме и пазаруваме разни дреболии, попитахме къде е  Gümrük Hanı, открихме го и седнахме в покритият  с мрежа вътрешен двор. Масите са пълни, народът жужи, пие чай, кафе, айран. Ние си поръчваме прочутото им кафе с шам фъстък – кафе със суха сметана и обилно поръсено с пистачо. За нищо го нямат тук! Поръчваме и някакъв местен сладък специалитет, който не ни впечатли. Наоколо щъкаха млади момчета, направо деца, разнасящи табли с чай и отсервиращи, по- големи сервитьори и всичко това се дирижираше от висок мустакат към 70-75 годишен строг чичко, явно шефа.

 

   

 

 

Починахме блажено половин час тук и тръгнахме пак из търговските улички. Близо до Улу /Главната / джами се намира Mutfak Muzesi – красива стара къща с много добре експонирани етнографски сбирки. Във всяка стая има восъчни фигури и са пресъздадени бита и традициите в югоизточна Турция. Многто ни хареса, а в двора имаше няколко бели гълъба с интересно оперение.

 

 

 

 

       

 

Сега се запътихме към хотела, но не се прибрахме, а продължихме по улицата до Novada Mall, за да се пробваме с шопинга. Добре ни се получи, а и видяхме голямата нова джамия срещу мола.

 

Към 18:30, когато вече беше тъмно тръгнахме обратно към хотела, за да се освежим и да отидем на sıra geceleri – заведание с жива местна музика и вечеря. Значи не си бил в Урфа, ако не си отишъл съраджечелери! Е как се пропуска при това условие!? От хотела са ни резервирали Paşa Sarayı Konuk Evl – на около 15 минути и срещу Улу джами. В 19:30 сме там, настаняват ни на втори етаж, като на балкон , а долу дъни протяжна музика, голяма група е насядала на възглавници около ниски маси и се кефят. Сервират ни разядки, после кебап с патладжан, даже предлагат алкохол, аз поръчвам една бира, за да отсрамя трезвеническата компания.

 

Отначало ни харесва, но постепенно еднотипният ритъм „ъъъъъъъ“ започва лекичко да ни изнервя. Прииждат още хора, настаняват групите долу, а самостоятелните горе на балкона. Отсервират ни и не ни носят нищо в продължение на 2 часа. Питаме няколко пъти, от безсловестния сервитьор чуваме само – да чакаме, има още храна, след малко. Питаме няколко пъти, искаме си поне десерта, отговорът е ей сега. Междувременно ъъъъъъ продължава с бясна сила, един тъпанар върви из масите и блъска стряскащо силно по тъпана, докато на му се даде банкнота. Към 21:45 ни писва рязко си събираме парцалите и искаме сметката.  Фиксираната цена е 120 тл/ човек. Ще плащам с карта и ме водят при входа на гише. Оня ми пише някакви цифри виждам 80 х 4 -  разбирам, че ми намалява, защото не сме консумирали всичко + 30тл за бирата. Набира на терминала 510тл, аз си плащам, щото съм шматка, а и много нервна шматка в този момент, и си тръгваме с облекчение от тази какафония. След 200-300м зацепвам, че всъщност са ме минали и сме си платили пълната сума от 120лири на човек. Паля още повече, не заради „колосалната“ сума , разбира се и заявявам, че се връщам. Ивайла казва, че не може да ме пусне сама и оставяме другите две момичета в една кюнефиджийница на главната улица, а ние се връщаме. От далече се чува гръмовната музика, търсим сервитьора ни, не го намират. В офисът е пълно с мъже, питат ни какво искаме. Казвам, че имаме проблем със сметката, излиза един от гидовете на група вътре, говорещ английски. Оставям Ива да обясни какъв ни е проблема, защото аз пелтеча от нерви. Човекът обяснява на един, вероятно управител, а той ни казва, че цената е фиксирана. Ние обясняваме, че знаем и сми били готови да платим, но фактът, че ни държаха 2 часа на празна маса и не пожелаха да ни сервират поне десерта и после написаните 80тл и грешният сбор са ни ядосали. Както и да е плюнчихме се известно време, един друг, шеф някакъв ни даде 80 тл – половината от претендираните от нас 160, аз ги взех и им казах, че нямам нерви да се разправям с тях. На любезният ни преводач, макар и той да отнесе от яда ми,  казах да им предаде, че обещавам, че българин няма да им стъпи в заведението. Та моля, помогнете да се  изпълни обещанието ми. Сега като се замисля, че за 25лв изхабих толкова нерви ми е тъпо, ама ще ме цакат те мен с …празна маса!

Е хапнахме кюнефе за успокоение, а девойките си отдъхнаха, че не са ни затрили някъде из тъмниците.

Следва….

[Jane*]

Благодаря за интересния разказ, чакам с нетърпение продължението на обиколката ви.

[Цвете]

08.10.2021

 

Закусваме с вкусните домашни кифлички и хлебчета, гарнирани с други вкусотии и сме готови да продължим пътя си. Едно от момчетата ни помага с багажа и носи печат, за да ми подпечата билета от паркинга, за да не ме таксуват на изхода. Предстоят  ни едни 200 км до древният град Дара, наричан анадолската Петра. По пътят пак памучени полета, движим се успоредно на сирийската граница и аха да я пресечем, се отклоняваме рязко на север към Дара.

Паркираме пред входа на Археологически обект Дара / Dara antik kenti (37.177674, 40.947899), където са положени костите на над 30000 души около 12ч. Напича, ние търсим тоалетна, на отсрещната страна на улицата ни посочват един фургон. Чисто е, а едни дечица седят там и нещо ни говорят и сочат. Най-сетне зацепваме, че искат по 2 тл, което е надраскано на фургона. Много ни е ясно, че не трябва да плащаме, ако искаме, но с удоволствие им ги дадохме. Много е бедно това село, разчитат само на туристите, но училището, което е срещу археологическия комплекс е спретнато, боядисано разноцветно и пълно с деца.

Dara e град възникнал през Івек пр.н.е., а  е построен през 505г  на три хълма, на най-високия от които се е издигала цитаделата, и има големи складове, обществена баня и цистерни за вода . Служил е за база на Римската армия на границата с Персия.  Бил е седалище на Архиепископията. През годините претърпява реконструкции при Юстиниян І, преминава от едни ръце в други. Окончателно завоюван през 639 г. от арабските мюсюлмани, градът губи военното си значение, запада и в крайна сметка е изоставен. Дара става място на клането по време на арменския геноцид . В по-новите времена според някои сведения цистерните са били пълни с телата на заклани арменци от Диарбекир , Мардин и Ерзурум през пролетта и лятото на 1915 г. Останките са преди всичко стени от крепостта и некрополи.

 

 

 

 

Издълбани ниши, в края на възможния достъп има една пещера с ниши в стените, свързвана с пророк Езикил. Там са поставяли телата на починалите, изчаквали са да останат само костите и са ги изсипвали в ямата по средата, като вече ненужни. Сега там е покрито със стъкла.

 

 

 

Един висок комин се вижда тук – от там са вярвали, че излита душата на мъртвия.

 

После се качихме на колата и по пътя нагоре в посока съвременно военно оградено съоръжение, спряхме до едни камъняци, приличащи на развалини. Тук има вход за цистерна. Много зловещ беше и не посмях да сляза надолу по стълбите.

 

Подкарах до другите  Цистерни / Batı Yeraltı Su Sarnıcı (37.178099, 40.950227). Спирам в прахолякът на едно широко място. На стената отсреща пише Zandan, веднага след ъгъла на тази сграда е входа за цистерните. Водната инфраструктура на града била изградена много добре за да издържа града обсадите дълго време. Съществуването на система, контролираща потока и количеството вода във водохранилището разкрива инженерното ниво в Дара по това време.

 Този път слязохме до долу. Много впечатляващо място – височината е около 15м по моя преценка. Изключително добре запазени.

 

 

 

 

 

Полюбувахме се, снимахме, после огледахме разпрострелите се наоколо развалини, но някак не ни привлякоха да ги разглеждаме отблизо.

 

 

Следваща спирка са  Скални църкви Дейрулзафаран / Deyrulzafaran Kaya Kiliseleri, който е религиозен  образователен център на сирийската древна общност, е датиран от 4-ти век,  все още е действащ като един от важните центрове на Сирийската църква. Триетажният манастир, който е бил резиденция на сирийските православни патриарси в продължение на 640 години до 1932 г., достига днешния си вид през 18 век с пристройките, направени през различно време, започвайки от 5 век. Манастирът, който е обновен от митрополит Азиз Хананьо през 793 г., за известно време носи неговото име. Името на манастира по-късно е променено на Safran Monastery (Deyrulzafaran) поради шафран, отглеждан около него. Името Deyrulzafaran идва от арабските думи "deyr", което означава манастир, и "zaferan", което означава шафран. 

 

 

 

 

Първата печатница в региона, закупена от Англия от патриарха от периода през 1876 г., е пренесена в манастира и тук до 1969 г. се отпечатват книги на сирийски, арабски, османски и турски език.

 

 

   

 

Тук са гробниците на 52 сирийски патриарси, в една от тях има особено място за поклонение- стената на желанията. Поставяш пръстите на двете си ръце в оставените от молещи се преди теб вдлъбнатини и отправяш своите желания и молитви.

 

 

Отвън на корниза на сградата са изобразени животните от ковчега на Ной. Това и разни други подробности научаваме от мъж на средна възраст, който ни се притече на помощ и ни разказа на английски. Благодарим му сърдечно и след куп снимки тръгваме към Мардин.

 

Затваряме кръгчето! Тук навигацията е много важна, градът е разположен на хълм, улиците му са еднопосочни и за сметка на това стръмни и лабиринчести. Спираме на автогарата първо, за да купя билети за утрешен автобус до гр. Cizre/Джизре за мен и дъщеря ми. Отнема повече от обичайното, защото човека си пие чай, обяснява ни разписанието, посочва ни подходящият автобус – в 16:30ч., щото последният ще пристигне много късно. Ай добре! Тешеккелер! Да вървим да си намерим хотела, че да не изпуснем сградата  на Пощата, която затваря днес в петък в 17:30 чак до понеделник. То добре, но нещо се изгубваме, качваме се на мнооого високо, девойките са притеснени от нужните маневри, споко бе! Връщаме се надолу, после пак се изкачваме по два -три 180градусови остри завои и този път успяваме да стигнем пред beytsami taşev, малка стара и реставрирана прекрасно къща за гости с огромни бани и тераси с изглед към долината. Собственикът е много приятен човек, който общува с нас чрез гугъл преводач, но успяваме да се разберем за доста от интересуващото ни.

 

Мятаме багажа най – накрая и хукваме към пощата. Дъщеря ми не проявява интерес и остава, а аз взимам само телефона си с 22% батерия. Изкачваме се нагоре, вървим по кривите сокаци, наслаждаваме се на красивите каменни къщи, натъжаваме се от разрушените, но така е – тук не е разрешено да се строят нови сгради – само да се реставрират старите. Новите квартали са извън Стария град и са многоетажни, модерни и лъскави.  Много се строи навсякъде където минахме и повечето са красиви блокове.

 

   

 

Стигнахме до Пощата, а тя още в 17ч беше затворена. Тю, язък!

 

 

 

Поразходехме се наоколо по главната улица – шарена, шумна, пълна с народ. Взе да се стъмва и аз реших, че ще отида сама до хотела да взема дъщеря ми и да се върнем в избраният за вечеря ресторант Seyr-i-Merdin Restaurant, за да не се мъчат момичетата надолу нагоре. Пускам навигацията и филмът започва. Абсолютно и тотално се загубвам и то на главните улици, никой от хората, които питам не знае нашата къща и не се ориентират по картата, която им навирам. А се опитват, сами ме питат как да ми помогнат. Рядко губя самообладание, но тук бях на ръба на паниката. Бих си мислено два шамара да се освестя и с последните заряди на батерията и аз не знам как, но успях да мина през лабиринта надолу и точно пред къщата ни токът спря. Егасимуси напрежението! Дъщеря ми е готова, аз бучвам кабела в телефона и в паур банк - а и моля хоста да ни викне такси. Той пали колата си и ни кара до центъра. Нали помните за еднопосочните улици? Е, за това правим обиколка на половината град, за да стигнем пред ресторанта, дето ни чакат дружките. Седнахме на терасата на покрива със страхотна гледка за Гала вечерята ни, т.е. последната ни вечеря заедно за това пътуване.

 

 

 

 

 

 

Поръчахме, нащракахме красотите, но ни стана студено, те пък нямат одеяла, как може!  Слязохме в салона да похапнем вкусно.

 

 

После се поразходихме по главната улица до мястото, където се отпушва тапата на трафика и взехме такси до къщата ни.

 

Следва…

 

 

 

 

 

[slujitel]

И ние имахме проблеми в Мардин. Къщата,  която бях резервирала не беше правилно отбелязана. Пристигнахме и аз тръгнах да я търся, сама.  Едно момче попитах, знаеше руски, и той тръгна с мен. Вървим, той пита на турски и се започна. Пита, на ляво, вървим,  пита, на дясно,  вървим,  пита, на горе, вървим,  пита, на долу, вървим...и така 1 час. Стъмни се. Накрая намираме къщата и собственика праща сина си с мен да вземем другите и колата. А те безкрайно притеснени. Оказва се, че не само не мога да намеря къщата обратно,  но и колата изобщо не може да стигне на близо. Решаваме да зарежем резервацията и да си потърсим друг хотел. Тръгнахме и намерихме. На главната улица,  колата паркирахме пред хотела, на другия ден ни пазеха мястото докато обикаляме и при това го спазарих почти на половин цена от предния. 

 

[Цвете]

09.10.2021

 

Прекрасно утро ни посреща на терасата, където след малко хостът ни носи закуската.

 

Хапваме и с Ива тръгваме към летището, за да върнем колата в 9ч. Когато пристигаме тя влиза вътре с документите, а аз паркирам на паркинга. Там намирам по-младият мъж от агенцията. Той поглежда бегло, изминали сме 1430км, връщаме колата с почти празен резервоар, но снощи се стреснах, че сме почти на нула(електрониката показва различни показания при различна скорост) и заредихме малко бензин. Предадох ключовете и се запътих към терминала. Ивайла стои пред гишето, а там няма никой, на когото да предадем документите. Трябваше известно време, за да се появи нашият човек и да можем да тръгнем. Взехме си бусче, което ни свали на пътя под къщата, а пък хазяина, с когото шофьорът се обясняваше за следващия ден, дойде с колата, за да ни спести бъхтането по баира. Нашият багаж беше готов и го свалихме при хоста, за да освободим стаята. Другите две момичета имаха още една нощ тук.

Заизкачвахме се из лабиринта на уличките,

  

 

 

 

  

 

за да стигнем първо до Tarihi ULU CAMİ/ главната джамия(37.312784, 40.739322) , която е един от символите на Мардин. В дворът едно момченце ни направи ей такива снимки:

  

 

 

 

Продължихме нататък, градът беше пълен с народ, магазинчета, кафенета, ресторанти и какво ли не. Естествено както в началото, така и в края на пътуването си купихме сребърни бижута и сини бадеми, пихме кафета, подадени ни на улицата за проба.

 

 

 

 

Посетихме Sıti Radviyye-hatuniye Medresesi,

  

 

 

видяхме отвън стари бани, музеят и разни други красиви сгради.

 

 

 

 

 

 

 

 

Пъхтейки стигнахме до почти най- високата улица, отгоре беше само крепостта. Цялото катерене беше заради Медресе Зинджирие / Zinciriye Medresesi (37.314244, 40.739817).

 

Тук се изкачихме по тесни стълбички  до куполите, откъдето се откриват чудни гледки.

 

 

 

 

Това е място и за фотосесии на местните – имаше поне 3 в момента. Тази булка почти се заклещи на слизане, горката.

 

Тук срещнахме българска организирана група, които много ни се зарадваха. Направихме и ние много снимки  и заслизахме на долу.

Намерихме си рейтингов ресторант с тераса на главната улица. 

 

    

 

айранът:

 

След вкусният обяд ние с дъщеря ми трябваше да тръгваме към къщата и от там към автогарата. Този път успяхме да стигнем и с навигацията и със спомени от сутринта, пак минахме през пазарите, купихме един лечебен чай и крем от дрогерия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В къщата се оказахме подранили, та поседяхме с домакина на приказка с превод от телефона. Той ни закара до автогарата, платихме му 100 тл за вчера и днес и зачакахме автобуса. Той закъсня, но беше комфортен и след 2 часа бяхме в Джизре по тъмно.

Ивайла и Д. са се разхождали още, любували са се на красивия Мардин, а на другият ден, както се уговорихме с маршрутката /10 тл/ ги е взели от главната улица под хотела ни, а до там ги е свалил с колата домакинът ни, до летището, от там полет до Истанбул.

 

Следва…

 

 

 

 

 

 

 

 

[Цвете]

10.10.2021

 

В този ден бях в град Cizre/Джизре, на 4км от Сирийската граница, която е оградена с бетонна ограда. До преди 5 години тук е било пълно с терористи, но са успели да се справят с проблема. Вече няма взривове и стрелби, градът е изграден почти наново и се разраства. 

Започваме с типична закуска:

 

 

 

 

 

 

 

 В планината нагоре, сред въглищни мини се вие пътя за по-големият град Sirnak/Шърнак, където гледах волейболен мач между местния отбор и Фенер Бахче.

 

 

Вечерта ме заведоха на вечеря в ресторант на брега на река Тигър,

 

 

до един сейр тераси

 

и после на чай и десерт от другата страна на реката.

 

 

На 11.10.2021 пътувах до Истанбул Сабиха Гьокчен.

 

 

 

Придвижването до Истанбул става с шатъл или с автобус Е11 до Kadıköy  от там с корабче до Eminonu, пеша до гара Sirkeci.

 

 

 

Опитах се да си оставя багажа в касетите, но нещо беше развалено и не ми приемаше нито една от банкнотите, които имах. Тръгнах да разпитвам наоколо в ресторанти, инфоцентър, хотели, никой не знаеше място за багаж. Лутайки се по улицата видях тази туристическа фирма, където момчето пред вратата ми каза, че ще ми пази багажа и то безплатно. Доверих му се и тръгнах по моя си план.

 

С

 

С трамвай до Султанахмет, през площада до Св. София, за да я разгледам отвътре.

 

После се разхождах из улиците, ходих на хамам, хапнах в едно място като закусвалня с много и страшно вкусни готвени ястия.

 

В 18ч. отидох да си взема багажа, дадох на момчето 20 лири, които той се дърпаше да вземе и му благодарих, че ме спаси. За десерт хапнах шоколадово кюнефе и погледах Босфора от пейка в паркчето.

 

 

 

После с Marmaray до Yenikapi, червеното метро до Otogar İstasyonu. Излиза се от изходи А. С автобусът в 21ч пътувах ужасно, висяхме 4 часа на границата, вдигнах тона и ме прехвърлиха на този заедно с още 5 души, който е тръгнал в 23ч, за да не се отбиваме в Хасково и Пловдив. В 8:15ч бях в София. Беше хладно, дъждовно и веднага ме налегна носталгия по топлата и гостоприемна Анадола.

 

Благодаря на момичетата за прекрасното пътуване! Благодаря и на вас, че прочетохте за него!

 

Край.

[MayaS]

Благодаря за прекрасния разказ. Следях постовете ти с голям интерес, защото местата, които обиколихте са тези на които още не съм ходила. 

[Monika_Koko]

Разказа ти ми беше мноого интересен, забавен и цветен! Почти бях там  с вас 🙂 Благодаря ти, че отдели време да го споделиш с нас!

 

[Ивайла]

И още нещо любопитно - опитвайки да се измисля как да предам документите за колата обратно в агенцията при положение, че е там няма никой и не искам да чакам, тръгнах към охраната на летището. Почнах на ръкомахам в опит да обясня за какво става въпрос, и Цвети се появи на "изненадващия" въпрос "Вер а ю фром?" Като казахме България, единият полицай възкликна - Ооо, баба ми е от ТрнОво!.... 

Та света е малък... 

Това, което мога да кажа за това пътуване е,че съм истински щастлива, че успя да се осъществи въпреки трудностите , въпреки епидемията, въпреки че някъде оттам си донесох Ковид. Чудна компания, прекрасни хора и невероятни гледки! ( И храната да не пропусна...) 

Горещо препоръчвам тази част на Турция, след време ще се върна да дообиколя в другата посока... 

 

P.s. Цвети ме помоли да напиша цената, която платихме за бензин, защото не я помни. И аз не помня точните  цифри, само знам, че за километрите, които минахме,  средната цена за колата, наем и бензин, беше нещо като 200 лева на човек- за мисля 8 дни и над 1000 км.

 

[master_of_germs]

И аз ви благодаря, момичета, за това прекрасно представяне на Горна Месопотамия. Турция си иска поне 4-5 подобни десетдневки само за най-основните неща. 🙂 

 

преди 4 часа, MayaS каза:

Благодаря за прекрасния разказ. Следях постовете ти с голям интерес, защото местата, които обиколихте са тези на които още не съм ходила. 

 

Да загряваме ли за втори епизод на Великденско-Рамазански Анадол догодина? 😉 

Даже тоя път няма и да се напъваме за програма, ами нагло ще си я краднем оттука 😄 

(Не че нямам приготвени няколко скрити коза в ръкава, вие с Иво само кажете, че тръгваме) 🙂 И обработихте ли снимки, че станахме за резил? Цветето за нула време описа цялото им пътуване, ние сме запънали още на втория ден от нашето, все едно архиепископи на Никейски събор 😄 

[MayaS]

преди 33 минути , master_of_germs каза:

И аз ви благодаря, момичета, за това прекрасно представяне на Горна Месопотамия. Турция си иска поне 4-5 подобни десетдневки само за най-основните неща. 🙂 

 

 

Да загряваме ли за втори епизод на Великденско-Рамазански Анадол догодина? 😉 

Даже тоя път няма и да се напъваме за програма, ами нагло ще си я краднем оттука 😄 

(Не че нямам приготвени няколко скрити коза в ръкава, вие с Иво само кажете, че тръгваме) 🙂 И обработихте ли снимки, че станахме за резил? Цветето за нула време описа цялото им пътуване, ние сме запънали още на втория ден от нашето, все едно архиепископи на Никейски събор 😄 

Ееее няма ли да загряваме за Узбекистански Великденско-Рамазански а? Че всяка година Турция малко ще ми е в повече.

Снимките са готови а аз все не ти пиша, да продължаваме с писанията. Само нека да допълня първия ти пост в разказа и след това си ти.

[Jane*]

Благодаря 🌹 чуден, цветен и с много полезна информация разказ.