дневник Още една щастлива Коледа! в Колумбия

[Lindt]

преди 34 минути , Alexander каза:

Е то точно неузряло се яде. Със сол и лайм, на места и черен пипер. Много го харесахме, а дъщеря ми не искаше да го пробва, даже се наложи да я лъжа, че не е манго, защото не обича. Обаче след като пробва, взе да иска по 2 пъти на ден такова.

Toва неузрялото манго си е друг специалитет, и го режеха по-тънко. Те си ни питаха дали искаме dulce или biche където имаха повече опции. И да не ме питат, сочех оранжевите резени, а не жълтите. 

Обаче това неузрялото манго със сол, лайм и пипер се оказа чудесен сок с вечерята, жалко, че опитах едва в Картахена. 

 

И на мен ми хареса, а и няма такива конци, които да ти засядат между зъбите като на много узряло манго. 

 

[Alexander]

точно и мен много ме дразнят конците, ако има

[neuromancer]

aми то има различни сортове манго

Palmer не е на конци, Tommy е на конци, тия двете са най-разпространени по супермаркетите тука, иначе има още 3-4. различен вкус имат.

[Lindt]

Касагуадуа 

 

https://kasaguaduanaturalreserve.org/

 

 

Карлос нарича това място "проектът на живота си".  Проектирал го е сам, купил е земята от правителството и е доказал, че проектът му е рентабилен. Преди е пътувал много и не бюджетно, философ е и има впечатляваща библиотека, на разположение на гостите. Не ни отговаряше много бързо, защото понякога имаше нужда от mediatation retreat, а и за наше разочарование нямаше кога да ни направи тур из неговата джунгла. Поради тези причини, а и това, че беше позициониран в средата на нищото, но щеше да ни сготви, ако е в настроение, ние изпитвахме леко безпокойство преди да отидем. 

Обаче пък оценките на мястото бяха свръх високи, а се сблъсквах с препоръки дори и в агенции, организиращи луксозни пътувания. Не беше и далеч - 2 км от града, после 2 км в самата джунгла до лоджа. А пътеката от Саленто натам и продължението и към финките беше описвана като много живописна /много ме дразни тази дума/ .

 

Та след като изпратихме Дидо и си резервирахме места в директния бус до Риосусио, а не този, спиращ в Перейра, направихме още един тигел за сладолед в центъра, взехме багажа на Жени и тръгнахме на приключение.  

 

Пътят не беше живописен, тоест никакви пасторални гледки не се разкриваха докато ходим, а по-скоро беше като прокопан зелен коловоз. Но не беше безкрайно кално предвид нощния порой и вървяхме нататък в приповдигнато настроение. 

 

Понеже нямаше как да ни направят сутрешен тур, за компенсация ни пускаха по-рано в резервата, да си разглеждаме сами. На пътя се разминахме с групата, която всъщност беше ангажирала водача ни, но когато седнахме 10 дни по-късно около Тайрона на вечеря с част от тях, им простихме, готини хора се оказаха 😄 Както магеланците си правят подобни програми за всяка страна, които ние не разбираме, така в Колумбия многократно се засичахме с хора, които пък споделят нашите интереси и ни се струваше направо малка страната.

А вече в лоджа когато видяхме колибата за медитация, общите пространства и будистките монаси, гостуващи в джунглата, усещането беше съвсем сюреалистично. На повечето места, които сме посещавали сред природата, домакините се опитват да осигурят гледка и видимост към тяхното и околното пространство, за да може гостите на свой ред да се възхищават на панорамата, природата и животните. Карлос обаче нямаше намерение да отсече ненужно и едно клонче, а и нямаше интерес към фотография и турове за животни, така че всъщност Касагуадуа не е подходящо място, ако основният ви интерес са птиците и животните. 

Ние обаче не се предаваме толкова лесно и след като той пое ангажимента да ни направи обяд с каквото има, връчи ни бинокъл, монах за водач плюс още една жена (монахка?) и ни прати да се мотаем и търсим животни около реката.  Което и правихме много успешно, докато не ни застигна пороят 🤣 Прибрахме се мокри до кости, кални и с коси, пълни с листа и клечки. Карлос ни взе дрехите за пране и сушене и ни прати навън да се изплакнем с маркуча 😄

 

За награда, че сме оцелели, получихме кърпи, котката Луна, топла супа и чай, но да си призная будиската диета не е много засищаща. 

 

 

Честно казано, мястото е наистина много по-приятно, удобно и чисто, отколкото изглеждаше на снимките в букинг, а и тези, които аз направих. Което наистина ни помогна, защото от обяд до следващата сутрин дъждът спря за около 1 час и всъщност само старанията и компанията на Карлос спомогнаха да не умрем от глад и скука, а да си спомняме с удоволствие за посещението там. 

 

Разбира се, все пак видяхме няколко червени катерички и малко птици, но бурята беше толкова силна, че заглушаваше всякакъв шум от животните през цялата нощ. Ние инатливо излязохме на вечерна разходка с челници и качулки, но след като се оказа, че заради лампата, нощните пеперуди постоянно се блъскат в лицето ми, ентусиазма ни се изпари и остана само радостта от кокосовия сладкиш.  

[Gentleman Basta]

Авторът е забравил да сподели някои детайли:

 

На Карлос е отнело 10 години от решението да има Natural reserve до построяването на лоджа, който да го направи "sustainable". Не можеш да използваш собствени сапун и шампоан, но паста за зъби може.

 

Будисткият монах, който ни поведе надолу към реката, отгоре на всичко беше чилиец и на връщане в пороя се загуби, та 15 минути търсихме пътеката под дъжда. А как се пази фотоапарат сух под тропически порой носейки само тениска ...

 

И последно - деца, в джунглата носете само дълги панталони и ръкави! Ако ви забранят да носите обувките си и сте по джапанки, не се свенете и сложете чорапи! Този съвет може да ви спести малко чесане и риск от непроизносима болест, която се разнася от sandflies

 

 

Редакция: под "малко чесане" да се разбира "адски много чесане, риск от инфекция и стоене с пъпкопетна в продължение на седмици"

 

 

 

 

 

[ven62]

преди 18 часа, Gentleman Basta каза:

Авторът е забравил да сподели някои детайли:

 

На Карлос е отнело 10 години от решението да има Natural reserve до построяването на лоджа, който да го направи "sustainable". Не можеш да използваш собствени сапун и шампоан, но паста за зъби може.

 

Будисткият монах, който ни поведе надолу към реката, отгоре на всичко беше чилиец и на връщане в пороя се загуби, та 15 минути търсихме пътеката под дъжда. А как се пази фотоапарат сух под тропически порой носейки само тениска ...

 

И последно - деца, в джунглата носете само дълги панталони и ръкави! Ако ви забранят да носите обувките си и сте по джапанки, не се свенете и сложете чорапи! Този съвет може да ви спести малко чесане и риск от непроизносима болест, която се разнася от sandflies

 

 

Редакция: под "малко чесане" да се разбира "адски много чесане, риск от инфекция и стоене с пъпкопетна в продължение на седмици"

 

 

 

 

 

В Перу, над Икитос, първата и най-важна задача на нашия водач преди излизане в джунглата беше да ни строи по височина и да провери снаражението на всеки:

- Ботуши (не на бос крак - върна една французойка, да се приведе в изискуемия вид);

- Дълги панталони;

- Блуза/фанелка с дълъг ръкав;

- Вода;

- Нещо за дъжд (силно препоръчително).

 

 

[Alexander]

За инфо, Авианка пусна вчера нови вътрешни  маршрути Riohacha и Ipiales-на еквадорската граница, даже бяха без пари по 50000 песос в посока 

[Lindt]

Голямото пътуване до Хардин

 

 

Трън в очите ми беше този ден и много се опитвах да си го спестя, до края се успокоявах, че поне ще се возим на изрисуван камион чива, ще имаме сутрин в джунглата, красиви крайпътни гледки, обяд в Риосусио и при късмет, дори залез в Хардин. 

Реалността беше различна, но да започнем от начало 😄

 

Станахме доста преди изгрев, защото безкрайната канонада от дъждовни капки по покрива ни беше спряла и се надявахме, че може да срещнем някое животинче. А и баните и тоалетните са в главната сграда, та веднъж облечен няма смисъл да се връщаш  

Жени си имаше други занимания, отиваше да медитира с двама монаси, две жени ( които явно не могат да станат монаси) и Карлос. Ние учтиво се въздържахме от това ново занимание, защото едва ли щяхме да запазим уважително хладнокръвие, ако правят смешни неща в онази палатка, а не искахме да ги обидим. Освен това със сигурност си го представяхме далеч по-забавно, разнообразно и вълнуващо, отколкото просто да седиш в по-лесна от лотус поза, за да не се схванеш точно когато трябва да приветстваш слънцето подобаващо. 

 

Естествено, заради неизсечената гора, започваща направо от края на покривите, нямаше как от мястото за отдих и люлеене в хамака да видиш нищо, така че се стряскахме от всеки шум, но засякохме всичко на всичко точно 2 катерици, 1 дрозд и един бозайник, роднина на коатитата.  Въпреки липсата на богата фауна, джунглата беше мокра, лъскава и красива, а чаят ни много ароматен, така че броим сутринта за чудесна. 

За наша изненада въпреки проливните дъждове и пързалянето ни в калта вчера, пътят до изхода не беше толкова мъчителен и не успяхме да затънем и да се пребием. А там ни очакваше аранжиран от Карлос джип до гарата. По пътя, освен още ездачи и джипове, видяхме прекрасен светъл орел, който хич не се стремеше към подобна на българските хищници дистанция от хората, така че още повече ме хвана яд, че нямаме повече сухи часове в района. Всеки час разходка осигуряваше нови и крайно неочаквани за нас срещи с животни и птици. 

 

На гарата поседяхме в жълторозовото заведение за чаша блудкаво кафе и пакетирани браунита с 20 консерванта и добавени витамини. Сладкишите очароваха Жижо и Жени и почти ги накараха да забравят, че въпреки резервираните места за директен автобус до Риосусио, все пак ще пътуваме с прекачване в Перейра. Аз пък си бях доволна, защото бях прочела, че бусовете до Риосусио не са комфортни, а автобусът до Перейра изглеждаше супер широк и с работещ екран. 

Хранилката за птици беше бонус, а като видяха, че ни е интересно, сложиха нов банан за птичките в района ❤️

 

Пътят до Перейра не беше натоварен и мина бързо и удобно, като служителите на гарата не можеха да повярват, че не са ни продали и билети до Риосусио и ни разхождаха от опашка за гише за печатина билети през гише за покупки на билети и обратно до първото, затвърдждавайки подозренията на спътниците ми, че нещо са ни излъгали в Саленто. 

Следващата отсечка определено беше по-дълга и в различен автобус без монитор, но определено нямаше общо с описаните тук там из интернет адски условия. А и имаше хубави гледки, търговци, периодично влизащи да ни продават боклучки или когато извадим късмет, манго и ананас за познатите вече около 1- 1,5 лв чашата. Пътят не минава през много населени места и не попаднахме в никакви задръствания. 

В Риосусио пристигнахме по обяд и понеже започваше да вали, избрахме да седнем за обяд директно срещу гарата, за да наблюдаваме зорко какво се случва там. Жижо беше чел, че има чива, цепеща директно през планините, а също и автобус, който заобикаля и се движи бавно и тегаво. Също беше видял предупреждение, че на гарата лъжат, че няма чива и те натискат да си купиш билет за буса, но ние сме опитни, печени туристи и няма как да ни излъжат 🤣. 

 

В заведението имаше нещо като негласно обявено меню на деня и даже сервирани по масите чинии от него. Разбира се, никой не говореше английски, но за нас DOS и сочене на чиния, придрижено със SI, си беше абсолютно недвусмислена поръчка. По някое време и аз получих една чиния и последва нов уточняващ разговор с "DOS, Si, Gracias ..."

 

На съседната маса имаше група, владееща френски, английски и испански, които също чакаха чивата, така че затвърдиха сигурността ни, че тя съществува и сме прави да отказваме да купим билет за автобуса. Но уредникът на гарата все по-често идваше да ни вика да тръгваме, и нас, и тяхната група. И когато испаноговорящите дами се отправиха с раниците към автобуса, ние спешно взехме решението да зарежем чакането на втората порция ядене и да излезем в пороя да проучваме какво става. 

 

Едно от момичетата, французойка, живееща от няколко години в Колумбия, забеляза колебанието ни и, качвайки се вече по стълбите, ни обясни, че чивата явно е "продадена" и имаме опция само автобуса. Но пък за автобуса, в доста окаяно състояние между другото, места за всички ни нямаше, макар шофьорът да ни избута да влезем преди местните. Разпалено ни казваше на испански, че има места за всички, освен 1, а ние още по-категорично обяснявахме, че няма да се разделим и тръгваме всички. 10-минутното шоу не се увенча с успех и човекът бясно ни извади багажа от багажниците и приключи случая. 

 

Отидох на гишето на фирмата, заявявайки писмено и категорично, че ние днес искаме да стигнем в Хардин, и оттам ни пое отново уредникът на гарата. Ние виждахме, че и други хора отиват до автобуса, някои влизат, други ги отпращат, но на нас ни предлагаха само този утре сутрин в 10. Поясниха, че шофьорът е Short-tempered, ние сме го обидили и сега категорично отказва да ни качи. Разбира се, ние бяхме достатъчно окаяни и започнаха да ни предлагат да си наемем кола и да се откараме. Стигнахме и до някаква прилична сума за такси около 100 долара, но никой не искаше толкова да пътува и да се връща по тъмно за тази цена и отново отидоха да успокояват избухливият шофьор на автобуса. 

Цялата напрегната сага продължи до около 14:40, като накрая ние и още 20 други правостоящи, натоварени като картофи, почакахме да стане 15:00 в автобуса и потеглихме към Хардин. Тук е мястото да отбележа, че много пъти прочетох тезата на @stanislavpp, че отношението към децата в Колумбия е невероятно и неповторимо. В общественият транспорт никой не отстъпи място нито на жени в напреднала бременност, нито на родители с 2-3 годишни, висящи на шията им. Може би средната класа или пък чуждестранните деца са на почит, но бедните в селските автобуси определено не са. За сметка на това се положиха извънредни усилия от хората да се настани младеж, който не можеше да се движи без количка, и няколко възрастни хора. 

 

И така.. тръгваме: 

 

По този път не виждам как може да се пътува с лек автомобил под наем или по тъмно. Ние го минавахме над 4 часа, а е нещо като 53 км. Очаквахме и гледки, но те са доста лимитирани, ако си прав, прозорците са потни, а навън вали 😄 

Обаче слушахме Шакира до един момент, а и жените отпред се кръстеха, пищяха и си криеха лицето с пончото на шофьора на всеки скок или дупка, та ни беше много смешно.

Чак стигайки в Хардин, Жени и Жижо изхленчиха, че са премръзнали и имат жаби, а не само гъбички в обувките, защото цял ден са били с мокри от престоя в джунглата маратонки, иначе по пътя си търпяха всички несгоди като истински мъже. Препоръчвам ги като спътници. Жени дори успя да изпие две бири преди мен, така че явно бе имала тежък ден 😄

 

И запомнете - колумбийците са добри и искат да ви помогнат, не да ви излъжат. Ако кажат, че няма автобус, значи няма автобус. Явно чивата е била твърде малка за желаещите да се придвижат след празниците и е останала за следващия ден, защото я видяхме. 

 А характерът на шофьорът си е много добър, след като издържа тази работа, а няма дори работеща врата и прозорец и трябва да излиза по много интересен начин от автобуса. 

 

 

[Lindt]

Златните ни къщички в Хардин 

 

За мен Хардин е най-красивото място в цялото ни пътуване из Колумбия. Накъдето и да погледнеш, каквото и да правиш, все се оказваш в средата на картичка.

И докато в Саленто отидохме заради Кокора и тя беше чувствително по-красива от града, Хардин стана задължителен в плана ни заради скалните петли, но всяка минута там беше приказка. 

 

Има много причини Хардин да ни очарова толкова, но ще започна с първата - къщичката ни ❤️

 

Преди пътуването пак бях потънала в размисли за безопасност и се чудех дали да отменим нощувките над града, за да не се размотаваме по тъмно. Пак оглеждах невротично всичко, но сърце не ми даде да се разделя с градината с гледка. Когато половин ден се опитвахме да им преведем исканото капаро с всевъзможни платформи, но всеки път неуспешно, а те  пък не говореха и дума английски, съвсем ми бяха писнали. Чак накрая когато Александър ги посети и написа, че са прекрасни, се успокоих, че всъщност не съм сбъркала. Към днешна дата съм изключително доволна, че резервирах Cabañas Filo de Oro и ги препоръчвам на всеки, който посети града.

 

Да, след цял ден пътуване и седене с мокри обувки на Жени и Жижо им се искаше да не ходят по баир 2 километра, но видяхме много светулки и даже един много бърз бозайник, а горе имахме широки стаи, топла вода, прекрасна тераса и ром, което си е добра рецепта да забравиш дневните несгоди 😄 

Вече сутринта видяхме и защо сме запазили нощувките си там и уж бързахме да слезем и да посетим мирадорите от другата страна, но се мотахме до след 8: 

 

 

В градината ни подскачаха поне 20 вида птички и ако говорехме малко испански, сигурно щяхме да прилъжем хазяите на кафеена финка да ни предложат кафе и закуска. И даже тур из земите им, както се е получило при @Alexander. Имаше масички, хранилки за птици, места за паркиране, ако идвате с кола.

 

 

Там за първи път подуших аромата на кафеени цветчета, разхождах се между нацъфтелите цитрусови дръвчета, гледах стрелкащите се птички или се люлеех на хамака, наблюдавайки градчето долу и движенията на облаците. Някои пиленца закусваха, други си строяха гнездо, а трети излитаха с крясъци от хралупите си в палмите из имота. 

 

 

До настаняването ни може да се стигне и по пътя, и с помощта на доста страховит лифт Garucha, използван за пренасяне на материали и туристи 😄 На върха има заведение с прилична гледка, а после започват земите на финката. Ние отидохме с лифта в последния ден и пихме сокчета горе. 

 

 

[Lindt]

От площада в Хардин до Мирадор Кристо Рей

 

И докато вечерта след дългия път, умрели от глад, ни беше трудно да оценим прекрасния площад на Хардин, на който виждахме само кафенета и барове, сутринта с удоволствие се отправихме към него 🙂 

Това изглежда е сърцето на града - огромен, зелен и чист площад, с пазар за плодове и сокове в средата, красива катедрала, поне 10 кафенета и сладкарници, къщи с цветни тераси, а над тях Андите в цялата си свежест. Столчетата на заведенията са изрисувани, боядисани в различни цветове и необичайно малки. За сметка на това е разпространено местните да се люлеят на тях, наблюдавайки случаващото се наоколо. Мисля си колко ми се караше мама, че ще падна и ще се пребия, а тези хора очевидно без проблем са оцелели до старини без да им развалят забавлението 😄

 

Ние си поръчваме на испански и даже успяваме да изпием поредното блудкаво кафе с мляко за около 60 стотинки, слушайки птиците наоколо и зяпайки минаващите хора. После запълваме пространството в стомасите си със странни закуски - Жени с някаква неугледна пастичка, която упорито хвали, а Жижо с пържена в царевична кора кайма, която дори в името на опитването не може да се брои за сполучлива. Не се предаваме и колумбийците получават поредни шансове да се отсрамят - взимаме си по един сок, който изцеждат пред нас и топли понички с моцарела.

 

 

След 3 часа ще пристигне и Дидо от Меделин и сигурно също ще иска да види катедралата, но не искаме да рискуваме да не е отворена и влизаме сега. Струва ми се наистина уютно и колумбийско място. Вътре прелитат и чуруликат лястовички. Има интересни тавани, коледна украса, множество керамични агънца и най-важното според мен - покривка с червен кардинал. В Европа някак за коледно птиче минава червеногръдката, докато из Америките логично кардиналът повече отговаря на условията за празничен вид.  

 

Времето сякаш е спряло и хич не ни се тръгва, но трябва да се размърдаме и да пощъкаме из отсрещния на настаняването ни склон, на лов за гледки. Прочитайки в един блог, че дали ще тръгнем по пътеката над Хардин вляво или вдясно, все ще ни очакват красиви гледки, и без да чакам повече покани, приключих с прецизното планиране в района. 

Заложихме все пак като първа цел на разходката си Кристо Рей /Mirador Cristo Rey Jardín/, докъдето преди е имало лифт. Не е много далеч или стръмно, а със сигурност ще има гледка към града.

Пресичайки реката, виждаме червена палатка и къмпингуваща двойка туристи. Преди да тръгнем съм възприемала Колумбия като страшно опасно място, където е направо немислимо да си замръкнеш навън и да преживееш нощта, но на ден 5 от пътуването вече ми се струва свръхнормално да нощуваш сам извън града. Разходката ни е наистина приятна, редуваща минаване през насаждения със странни дървета, цветя и насекоми: 

 

Неусетно стигаме до пищна градина с панорамно разположение и определено ни се остава там, но вътре има полицаи, а вратата им е затворена. А се оказва, че именно това е първата ни цел за деня. Цивилно облечен човек ни казва да изчакаме, но оскъдният ни испански не позволява да добием дори бегла представа какво и колко да чакаме там 😄 Даже не сме сигурни, че това е заведение, а не частен имот, но се надявам като във финката в Кокора да ни направят поне кафенце. Запълваме си времето с дебнене на птички с електриковооранжеви дупета и един потаен мотмот. Kогато полицейската кола си тръгва по пътя, а група хора влиза в мистериозната градина без да ги върнат, правим втори опит за щурм, този път успешен 😄 Вътре си има скара, на която пекат банани, дървени маси и бар. Поръчваме си te aromatico, решили че още едно гадно кафе не ни се пие и сме абсолютно очаровани от получената напитка. 

 

Докато мързеливо отпиваме от чая си с местни къпини и неизвестни треви, отнякъде дори се появява китаец, който си прави селфи видео, доката се люлее на гума и пищи въодушевено. Не мога да открия снимките му, затова си го представете самички 😄

[Lindt]

От Кафе Хардин до Каскада ла Ескалера

 

Повървяхме, повървяхме близо 500 метра из картичката, пък се обнадеждихме за предлаганото капучино в кафене Хардин и седнахме да си починем 🙄 Устояхме обаче на тортичките им, така че сме постигнали частичен успех в каляването на волята си. 

 Е, ако чак толкова не ви се ходи, може и с тук тук да стигнете до там. Заслужава си и гледката и просто да си поседиш на масичка и да съзерцаваш зеленината наоколо.  Пък и ако си мислите, че чак толкова много места в кафеения регион предлагат хубаво капучино, се лъжете. 

 

И понеже времето ни притискаше, а Дидо пътуваше със скоростта на светлината към Хардин (има-няма 4 часа), ние за пореден път напрегнахме докрай волята си и тръгнахме към водопад Cascada La Escalera. Аз да ви призная хич не обичам водопади или поне малки водопадчета. Толкова скучно ми изглеждат тези вертикални поточета, че не мога да разбера стремежа на хората да ги обиколят всичките, че чак и да ги наименуват. Ама все някаква цел и край на разходката трябваше да изберем, а и около водата понякога им птички освен тълпи. Добре че обикновено все някой присъстващ изпитва неустоим подтик да ни заснеме заедно пред водата, а понякога даже не успява да я скрие изцяло със крехките ни снаги, че аз така и не съм заснела водопада и щяхте да си останете без визуализация, като на този от следващия ден. 

Пътят към неустоимия водопад беше много красив, радвам се, че отидохме. 

 

Цялата ни кръгова разходка е около 7 км, които силно ви препоръчвам, а по възможност завършете в крайпътната тручера с прясна пъстърва. 

[ruwenzogy]

Признавам си, че аз съм от тези идиоти,които след като са видели Големите Три / Игуасу,Виктория,Ниагара/  искам да видя и всяко друго поточе,което се именува водопад /включително и в България/,защото ми се струват ама доста различни и също източник на много позитивна енергия.... Затова, където е възможно си ги планирам  тези водопадчета и с кеф бих ги посетил....

[randi]

И аз обичам водопади. 🙂 А този плод, как го наричат в Колумбия? Много го харесвам, но май само аз. 😄 Има ли сапота?

 

[settler]

преди 7 минути , randi каза:

този плод, как го наричат в Колумбия?

Guanábana 🙂

[Lindt]

преди 18 минути , ruwenzogy каза:

Признавам си, че аз съм от тези идиоти,които след като са видели Големите Три / Игуасу,Виктория,Ниагара/  искам да видя и всяко друго поточе,което се именува водопад /включително и в България/,защото ми се струват ама доста различни и също източник на много позитивна енергия.... Затова, където е възможно си ги планирам  тези водопадчета и с кеф бих ги посетил....

Аз пък още не съм ги видяла 😭  Обещавам да не ги наричам поточета тях. 

Разходете се до водопадите, няма лошо. Конкретно за този в пещерата пишеше, че е задължително да се отиде с тур и има квота, та за коледните празници ми се видя невъзможна организацията, но ако отидеш, се похвали. 

 

преди 19 минути , randi каза:

И аз обичам водопади. 🙂 А този плод, как го наричат в Колумбия? Много го харесвам, но май само аз. 😄 Има ли сапота?

 

Не сме опитвали. Аз мислех, че е jackfruit, но google lens каза Guanábana и сега започна да ме е яд 😄 

[ruwenzogy]

преди 20 минути , randi каза:

И аз обичам водопади. 🙂 А този плод, как го наричат в Колумбия? Много го харесвам, но май само аз. 😄 Има ли сапота?

 

Специално гуанабаната сме го яли в доста странии и за мен е много вкусен екзотичен плод.

[neuromancer]

Това на снимката е jackfruit, изглежда голямо. По Гугъл гуанабаната е малка, тук и казват graviola, друго е.

[ruwenzogy]

преди 2 минути , neuromancer каза:

Това на снимката е jackfruit, изглежда голямо. По Гугъл гуанабаната е малка, тук и казват graviola, друго е.

Аз говоря, че сме яли и много ни харесва това, което е на снимката. Иначе,не знам как се казва на български.

[neuromancer]

Сега като се загледах плода е на преден план, а човека е назад, тоест плода не е много голям, сигурно е гуанабана.

[DaBo]

Точно Гуанабана е. Не е много малък този плод, поне колумбийската му версия.

[randi]

И на мен ми е от любимите. 🙂

[settler]

 

Благодаря ти, разказът ти е много интересен и детайлен, помага човек да се пренесе и почуства нещата през своите очи. 

 

На 15.01.2022 г. в 9:28, DaBo каза:

Те такова чудо не съм виждала за три години и половина. 😂 По всяка вероятност са искали да ви предупредят за обирджии по улиците. Грабват ти телефона, ай уоч, че много лесно се сваля от китката, ако имаш портмоне в заден джоб, да ти дръпнат златен синджир от врата и т.н. Боготяни не се разхождат с фотоапарати на врата и веднага става ясно, че сте туристи. Някой може да ви извади нож и да ви накара да му дадете фотоапарата, ама като ги знам какви са кинта и половина, а Жижо е канара човек - много ме съмнява. 🤣 Но такива неща не стават много често, затова и не веднъж съм казвала, че местните леко прииграват в това отношение. Някъде посредата е истината. Има си правила, спазваш ли ги - ноу проблем

 

По принцип се колебаех дали да пиша тази инфомация в тази тема, но в крайна чувството за отговорност не ми дава да си премълча тук.

 

Изключително препоръчвам на всеки да е много повече от бдителен особено когато е в Латинска америка и още повече на някои места, особено в Колумбия.  

 

За Картахена, която се води уж едно от по-безопасните места, за разлика от например Тихоокенската част на Колумбия и района на Кали, ще кажа че и аз в началото си мислех, че местните преувеличават, но до тук се оказа, че това въобще не е така. И понеже още от началото всеки местен ме предупреждаваше за бдителност (а някои ми разказаха детайлно истории за въоръжени грабежи), дори леко се бях изнервил в един момент и си мислех дали пък не преиграват толкова с това, само ще кажа, че вече за краткия престой от две от общо четирите седмици, в които съм тук на двама местни познати им се случиха "неприятни случки" (единият миналата седмица беше на погребение на един от братовчедите си, починал след като беше прострелян само на няколко пресечки от където аз съм отседнал и за която престрелка писаха в един местен онлайн сайт, а другият "просто" го ограбиха чрез въоръжен грабеж (с нож)). Лично видях събирането преди погребението, а за другия не мисля, че има причина да си измисля или преиграва. 

 

Също така през моята призма и впечатления със сигурност това е мястото до тук, в което се чувствам некомфортно дори да си извадя телефона и мога да потвърдя, че има доста странни и определено опасни индивиди, които гледам да избягвам отдалеч, а няколко пъти вече такива ме следват, след което просто се забързвам и виждам как се отказват да ме (пре)следват. Отделно на многобройните просещи или питащи за часа отказвам под предлог, че нямам телефон или часовник, което в други страни не съм правил. Неприятно е, защото със сигурност някои от тези хора вероятно нямат лоши намерения, но повече предпазливост в случая не вреди. 

 

Другото, което важи за въоръжен грабеж в Латинска америка - винаги носете кеш и то не просто някаква малка символична сума, защото при въоръжен грабеж, просто те намушкват, ако нямаш какво да им дадеш, това вече ми го споделиха лично няколко източника. За съпротива, дори не искам да споменавам, това би било много много неразумна идея.   

 

С горното най-малко искам да плаша някого, но искам да призова за особена голяма бдителност и всеки да е напълно наясно къде отива и в действителност, как точно стои въпроса, да не си мисли, че когато местните ни казват да внимаваме, това са празни приказки. Като цяло не мисля, че шансовете са големи да се случи нещо на някого за кратките престои в които обикновено сме, особено там където няма и много хора, но тук определено има места, които дори през деня не бих се разхождал.

[Lindt]

преди 3 часа, settler каза:

 

Благодаря ти, разказът ти е много интересен и детайлен, помага човек да се пренесе и почуства нещата през своите очи. 

 

 

По принцип се колебаех дали да пиша тази инфомация в тази тема, но в крайна чувството за отговорност не ми дава да си премълча тук.

 

Изключително препоръчвам на всеки да е много повече от бдителен особено когато е в Латинска америка и още повече на някои места, особено в Колумбия.  

 

......

Благодаря ти 🙂

Можеш ли да споделиш маршрута си в Колумбия? Оставам с впечатление, че може да се окажеш единственият напоследък, стигнал до тихоокеанското крайбрежие и ако е така, ще искам да поразпитам 😉  А дори да не си ходил там, малко отзиви за района на Картахена ще се полезни за @randi, @agenta и @ruwenzogy. 

[Alexander]

преди 12 часа, DaBo каза:

Точно Гуанабана е. Не е много малък този плод, поне колумбийската му версия.

Това не е ли Джакфрут, на английски? На мен на такова ми прилича, ядохме в Колумбия, от еднин човек на пътя, най-малките бяха 4-5кг, взех половин плод и изядохме под половината от него, огромни са. Папаите също са като дини, по 4-5кг

[ivailo_radev]

Много хубаво ми я представи тази Колумбия. Направо я слагам в списъка за възможно най-скорошни посещения. 🙂