дневник Още една щастлива Коледа! в Колумбия

[Lindt]

А колкото и да сме обичали Коледите в Азия, последната ни беше по-добра 

Първото ни посещение в тази част на света направо ни взриви мозъците с цветове, отношение и разнообразие. Срещна ни със супер интересни хора и не приличаше на нито едно друго място, което сме посещавали. 

 

Пътуването започна и приключи в Богота, като посетихме Саленто, Хардин, Медеджин, Гуатапе, Картахена и Санта Марта с Тайрона, Минка и Ел Дорадо. Столицата се оказа единственото място, на което ни беше безинтересно, затова ще претупам разказа за там и повече няма да се връщаме 🙂

 

За наш късмет това беше дълго пътуване и още след първата седмица вече трудно си спомняхме всичко, което сме правили и видели. И все пак си тръгнахме жадни за още. Не изневерихме на себе си и успяхме някак да минем невредими 230 км пеша в Колумбия   Тук там ни инспектираше някое колибри, а едно маймунче дори ме препика и обяви за своя територия 😄

 

 

 

 

Програма: 

 

23.12 Богота

24.12-26.12 Саленто

27-28.12 Хардин

29-30.12 Медеджин и Гуатапе

31.12-03.01 около Тайрона

04-05.01 Минка

06-08 Ел Дорадо

09.01 Картахена

10-11.01 Богота

 

Благодаря на @izida  и @Dian, че ни разнообразяваха пътуването с компанията си на някои от най-хубавите места 🙂

[Lindt]

Пристигане в Богота 

 

На летище изтеглихме пари от револют без такса, въпреки надписите на банкомата, купихме карти за интернет от Claro и ползвахме uber, за да стигнем до настаняването си. Изненадващо за нас след толкова дълъг полет, зарязвайки багажа си в хотела в Канделария, имахме останали сили за разходка. И ги използвахме по предназначение 

Хотелът ни навярно беше виждал и по-хубави дни, ако съдя по снимките в booking, но след кратки премеждия със сейфа, спокойно оставихме фотоапарата и документи вътре и се втурнахме да разучаваме града, държавата и континента около час-два преди залез. 

 

Първата ни спирка в стария град беше провокирана от няколко бутилки с течности с различно бонбонен цвят, които продавачът нарече със закачливото име "чича" . Напълно парира колебанието ни с това, че извади мънички чашки и ни сипа да пробваме. И четиримата обаче, въоръжени и разменящи си чашките, не можехме да разберем дали това нещо се е вкиснало, защото седи навън или си е такова на вкус. Но и не се славехме с добрия си испански, за да попитаме учтиво и само прикривахме изкривените си красноречиво гримаси от милия търговец. 

Цената на бутилките в хладилника беше около 1.5 лв, та ни се стори разумно да вземем една охладена и да проверим лично дали напитката е гадна или сме опитвали развалените   В крайна сметка закупената чича се оказа нещо като плодова боза, така че шишенцето остана за изпиване от Жижо. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Chicha

 

Търсейки си цветни улици и сок от манго, неусетно се озовахме пред катедралата. Районът е пълен със сергии за плодове и непознати напитки, но не и натурални сокчета. Имаше тълпи от униформени полицаи, което хем е плашещо, хем ти е спокойно, че има към кого да се обърнеш при необходимост.

 

 

От уличните търговци се впечатлих от тези, обработващи венецуелски банкноти: 

 

Уличките из стария град уж са изрисувани и интересни, но някак недостатъчно, за да направиш приканващо цветна снимка. Ние използвахме допълнителни стимули за подобряване на настроението като сладолед и te aromatico с ром. Поне за мен плуващите във вода резени всевъзможни плодове и предизвикателството да се разбереш с колумбийската баба какво искаш да пиеш, беше много вълнуващо 🙂

 

 

Повъртяхме се в района, привлечени от премигващите светлини между излъсканите административни сгради, но бяха затворени с преграждения и полиция, така че  не можахме да проникнем в този периметър. Успяхме обаче някак да се натикаме в пазар с невероятни китайски боклуци вече по тъмно и дезороентирано да се мъчим да излезем поне 3 пресечки 🙃

За награда, че излязохме цели и непокътнати от битака, седнахме на някакво площадче по пътя към вкъщи да вечеряме. Аз с 3 хапки севиче си припомних колко ненавиждам кориандър, но на Жижо дърпаното свинско по креолска рецепта се оказа компенсиращо моя избор и като вкус, и като количество. С натрупаните сто нови впечатления, се отправихме към стаите си. 

 

[Lindt]

Сутрин в Богота: Монсерат

 

Сутринта, освежени от контрастните душове в хотела , се отправихме към Монсерат. Ние и на връщане имахме много време за Богота, а Жени и Дидо нямаше да напускат леището, така че изборът какво да правим по естествен начин се падна на тях.

Мисията за търсене на сок от манго беше временно преустановена докато жадно преглъщахме мандаринов фреш. Не звучи супер екзотично и много му се дърпах, но след втората седмица оцених предимствата на цитросите - никой не добавя в тях захар. По пътя ни към фуникулярчето си мъкнех фотоапарата на врата, напълно неуязвима на слънчева светлина. 

Гледката отгоре към града не беше чак толкова вълнуваща, колкото ни се искаше, но пък ние в България си нямаме даже фуникуляр. Пътеката по хълма беше украсена и създаваше настроение. Междувременно няколко чифта очи ни гледаха с очакване да заснемем всяко прехвърчащо създание в района и вече усещахме първите симптоми на сценична треска. 

 

 

Всички пернати обаче бяха твърде бързи, за да ги документираме успешно. Зървахме за миг колибрита с опашки, два пъти по-дълги от тялото им, но те неизменно отлитаха, без да позволят да се насладим на красотата им. На върха на хълма засякохме група момчета на видима възраст около 20 и не много висок социален статус, които без обективи, тръби и бинокли бяха дошли там с едничката цел да се наслаждават на птичките в района. Започвахме постепенно да осмисляме отношението на колумбийците към заобикалящия ги свят.  Едва ли са всичките такива, но за няколко часа се бяхме натъкнали на достатъчно следи, че ще ги харесаме.

 

Слизайки отново в стария град, ни оставаха 2 часа преди да тръгнем към летището, така че ги разпределихме равномерно между френски сладкиши, царевични пържени закуски и прилично, но не и зашеметяващо кафе 🙂

Ето тези каналчета ги почистват сутрин от отпадъци с мрежи. И като цяло из цяла Колумбия в делник и празник, виждахме стотици хора, старателно поддържащи чистотата в поверените им райони. 

 

Много ми хареса, че в библейските сцени има и палмички, за да се възприемат естествено от местните. 

 

 

[Lindt]

Богота по време на празник 

 

Недоглеждането навреме на периода, в който се прибирахме, и по-специално това, че е голям празник, дълъг уикенд, край на детската ваканция, ни накара да се измъчим в измислянето как да се приберем от Карибите на 10.01. Намерих с много мъки и гимнастики полети в 5 сутринта от Картахена до Меделин със стоповър в Богота, където ние да слезем. 

Въпреки ранния час, бяхме спокойни, че има какво да правим в Богота един ден - музея на златото, музея на Ботеро, пазаруване на подаръци, ботаническата градина, обсерваторията за колибрита... Ако не, поне лежерна разходка из спокойните квартали, снимане, зяпане на хора, пиене на чича...

 

Лежерното ни мотаене из квартал Usaquen в посока Chico беше грубо прекъснато от единствените срещнати по опустелите улици, които ни наредиха веднаха да си приберем фотоапарата в чантата и да внимаваме за warlords ??? След 17 дни мотаене из страната и поощрение от местните, че наоколо е absolutely safe, не знам как точно последните ни часове се наложи да се оглеждаме невротично във всички посоки и да нямаме никакво желание за обикаляне. Походихме още малко по навик, но удоволствието се беше изпарило и си взехме uber до Candelaria. Те и тези добре устроени квартали не са толкова хубави като по улиците и в парковете не виждаш хора. Но почистващите екипи работеха и в този ден, а най-голямо впечатление ни направи голяма табела в парка на 93 в чест и памет на градинаря, който го е поддържал деситилетия до почти 80 годишна възраст.

 

 

Централна Богота все още беше под блокада, но районът около музеят на златото си беше направо плашещ 🙂  При целия наблюдаван талант на местните в рисуването, ударихме на камък в откриването на работещ базар с ръчно направени продукти и попадахме само на магазини с отвратително китайско творчество. А бяхме виждали красиви неща в Гуатапе и в Саленто и очаквахме да има и в столицата.

 

Двама полицаи си взеха местен специалитет от вафлени кори, в които им мажеха лепкаво нещо от кафява захар и сирене. Спогледахме се и решихме да отметнем и това ястие, окуражени от повдигнатите палци на служителите на реда. Дядото на щанда обаче ни сложи вътре абсолютно всичко от кокосови стърготини и захарни топчета до сладко от ягоди и сирене.

                                                   

 

Положителното в този неработен боготски ден беше, че въпреки работното време, музеят на Ботеро уплътни 1 час от живота ни. Най-забавни ми се сториха дебелите птици, но според мама и нашите синигери скоро ще изглеждат така :D 

 

 

Пиенето на чича на площада от първия ни ден също ни разведри, а пушеното месо в случайно открито заведение беше феноменално вкусно. Порцията там не ни позволи да вечеряме и празнуването ни се изчерпа с колекция от неопитани до този момент плодове и опити да си ги закрепя на главата като картахенска продавачка 😄

 

[Lindt]

Чао, чао, Богота

 

Хубавото  на последния ни ден беше, че е работен вторник и имаме цяла сутрин, в която можехме най-сетне да отидем до Ботаническата градина. Да знаете, че аз хич не обичам ботанически градини, но за тези в Колумбия легендата гласеше, че са дом на много птици, а ние не бяхме намерили време за нито една. Та uber ни стовари там с раничките и ние бодро запристъпвахме към входа, предчувствайки прекрасни срещи с колибрита. 

За наш абсолютен шок на входа ни казаха, че днес не работят, защото.. ами те никога не работят в понеделник, но когато е с основателна причина, не работят и във вторник  

И така с подвити опашки се отправихме към градския парк, защото честно, нямахме никаква идея с какво да направим тези 3 часа приятно изживяване. Вероятно и там не трябваше да си вадим фотоапарата, но пък какво можехме да правим, ако не снимаме общо 5-те птички, забелязани в района. Паркът е много добре поддържан и голям, със заведения, спортни съоръжения и ако не ни бяха потънали гемиите, щяхме да го оценим по-добре.

 

 

И после, след дебат дали да отидем в МОЛ в посока летището, за да ни е близо после или  да не се приближаваме толкова, че никой няма да ни качи за 3 километра до летището, изчакахме uber до този към летището. Проблемът е, че много често шофьорите поемат курса и след известно чакане го отказват. Така че наглед просто решение отнема повече минути и създава безпокойство.

А конкретният МОЛ се оказа, че не е commercial center, а нещо като център с офиси и услуги, което пък вече окончателно ни убеди, че късметът ни го е ударил на безхаберие и пълна почивка. Следващият най-близък МОЛ според гугъл беше на около 0,5 мили, но кой знае защо не намираше пешеходен път за под 27 минути, защото не виждаше къде да пресечем. Но ние инатливо тръгнахме и си намерихме и светофар, и пътека и цял един хубав подарък!

 

В заключение ще призная, че нямаше как да оптимизираме последните дни. Нито в края на най-натоварения уикенд ни се пътуваше извън града, нито искахме да летим в последния момент, нито подозирахме, че толкова пък нищо няма да работи. Но колумбийското ни пътуване заслужава по-хубав финал и затова ще си отидем пак. Полетите бяха толкова надеждни и точни, че другият път бихме рискували с по-малко буферно време. 

 

 

 

 

[DaBo]

Ааааа, нали ще продължиш да разказваш? И за другите места, нали? 🤗

 

И нали ти казах, че най-важната реплика там е: Sin cilantro, por favor! Таз'трева си е чиста отрова. Толкова неядливо нещо, а те го ръсят щедро върху всичко.

Местните се престарават малко повече относно безопастността, но не е чак толкова лоша идея малко по-повишено внимание.

А на снимките разпознах толкова много места... 😍

Последният плод е pitaya, но другият не го разпознавам. Помниш ли какъв е? Да не е маракуя?

Вафлените кори със сладка плънка се наричат obleas. Най-популярни са с арекипе. Това беше първото типично нещо, което опитахме там.

 

[Lindt]

преди 8 часа, DaBo каза:

Ааааа, нали ще продължиш да разказваш? И за другите места, нали? 🤗

 

И нали ти казах, че най-важната реплика там е: Sin cilantro, por favor! Таз'трева си е чиста отрова. Толкова неядливо нещо, а те го ръсят щедро върху всичко.

Местните се престарават малко повече относно безопастността, но не е чак толкова лоша идея малко по-повишено внимание.

А на снимките разпознах толкова много места... 😍

Последният плод е pitaya, но другият не го разпознавам. Помниш ли какъв е? Да не е маракуя?

Вафлените кори със сладка плънка се наричат obleas. Най-популярни са с арекипе. Това беше първото типично нещо, което опитахме там.

 

Разбира се, ще пиша и за останалите места 🙂 Имаме към 4000 снимки за преглед и ако не започна разказ, ще ги мотая до април. 

Плодчето е Люлю. Нагарча около кората и не знам как точно става годно за консумация. Аз пих два пъти сок от него, като първия път продавачът се опита да ни разубеди, като на въпроса "is it good" придоби много красноречива физиономия и сви рамене. 

Виж за питаята ни е яд, че не ядохме и по-рано, подрежда се много високо в класацията ни за вкусни плодове. Но явно е скъп или нетраен, защото на сергиите за плодове не го предлагат нарязан. 

 

А как все пак следва да изглежда един боготски warlord?

[DaBo]

преди 18 минути , Lindt каза:

warlord

Те такова чудо не съм виждала за три години и половина. 😂 По всяка вероятност са искали да ви предупредят за обирджии по улиците. Грабват ти телефона, ай уоч, че много лесно се сваля от китката, ако имаш портмоне в заден джоб, да ти дръпнат златен синджир от врата и т.н. Боготяни не се разхождат с фотоапарати на врата и веднага става ясно, че сте туристи. Някой може да ви извади нож и да ви накара да му дадете фотоапарата, ама като ги знам какви са кинта и половина, а Жижо е канара човек - много ме съмнява. 🤣 Но такива неща не стават много често, затова и не веднъж съм казвала, че местните леко прииграват в това отношение. Някъде посредата е истината. Има си правила, спазваш ли ги - ноу проблем!

 

Туй луло много странно изглежда. По спомен са малко по-различни. Питаята е страхотен плод. Сок от манго - търсиш колички с ток тоест да имат електрическа кана - има такива. Той се блендира. По принцип го предлагат в почти всяко заведение.

Най-лесно е в магазини тип плод и зеленчук. Това е едната верига https://surtifruver.com/almacenes-3/?v=ef3388cc5659, сега сигурно има и други. В тях има щанд за сокове и прясно нарязани плодове. Ако нещо го няма на витрината, вземат от вътре, почистват го и ти го режат. За съжаление ти трябва поне малко испански, за да те разберат какво искаш. Затова местна сим карта с нет и гугъл преводач върши работа. Мили са и много любезни и винаги се опитват да помогнат.

[Lindt]

Ох, права си! Тогава ще да е дървесният домат. И от него пихме сокчета и исках да го опитам. Ама освен питаята, другите не бих ги повторила 

 

 

Слециално влизахме в един голям плод зеленчук срещу заснетия супермаркет, но нищо не бяха нарязали. Не съм се сетила, че може да попитаме 😭

[DaBo]

 

преди 10 минути , Lindt каза:

Ох, права си! Това май ще да е дървесният домат. И от него пихме сокчета и исках да го опитам. Ама освен питаята, другите не бих ги повторила 

Да, по-скоро е tomate de arbol. И на мен не ми харесва. В личната ми класация - питая, манго, папая, мангостино, момонсийо, гренадия (прясно изцеден сок)... Голям кеф е на затворените им пазари:

Спойлер

 

 

 

 

[Lindt]

преди 10 минути , DaBo каза:

 

Да, по-скоро е tomate de arbol. И на мен не ми харесва. В личната ми класация - питая, манго, папая, мангостино, момонсийо, гренадия (прясно изцеден сок)... Голям кеф е на затворените им пазари:

  Покажи

 

 

 

 

Аз бих подредила ананаса и малките бананчета най-отпред, но не сме срещали мангостино и мамонсийо 🙂 

Гренадията определено не ми беше вкусна като плод и храних едни птички с нея, а като сок не знам дали пихме. Другия път ще взема поне веднъж апартамент с кухня и ще кълцам цял ден плодове. Или ще намеря кой да направи това вместо мен де. 

[DaBo]

А, ананас и банани не ги броя за екзотични плодове. 😉

Следващия път ще отидеш в тази верига и там има всичко. Някои от плодовете не се консумират ей така. Гренадията е като маракуята. Изваждат се семките и пулпата около тях се екстрактва през цедка. Става бавно и за сок трябват доста плодове. Има няколко вида папая, няколко вида манго, няколко вида питая... На мен в началото папаята ама хич не ми хареса. После разбрах, че има няколко вида и като опитах папая кубана, си промених мнението.

При следващото ходене ще си напълно подготвена. 🤗

[T.E.Lawrence]

Докато зацепя за кои плодове говорите... 😄

Питая - драконов плод 

 

@Lindt мангостино - мангостин, в Тайланд го има навсякъде. Другият път ще го пробваш. Топ ароматен плод!

 

 

 

[Lindt]

В момента, T.E.Lawrence каза:

Докато зацепя за кои плодове говорите... 😄

Питая - драконов плод 

 

@Lindt мангостино - мангостин, в Тайланд го има навсякъде. Другият път ще го пробваш. Топ ароматен плод!

 

 

 

Да, ама не е като драконовите розови плодове, защото е вкусно. Тоест много сладко. И е с жълта кора. 

Иначе това мангостино наистина сме пробвали в Азия и Кения и затова щях да купя, ако бях видяла. 

 

[DaBo]

Има и розова питая, просто не сте видяли. Затова ти писах, че има различни видове от един и същи плод. 😉

От тамошните видове манго най-много ми харесваше манго азукар.😋 

Но както казахме - следващия път от всичко! 😝

 

 

[Lindt]

Бъдни вечер в Саленто

 

Проверката на летището мина рекордно бързо, удобно освободена от занимания с течности. Свободното време отделихме за пиене на бира на гейта. Цените на летището са учудващо ниски и спокойно може да планирате престоя там като почивка с хапване и напитки. Никой не обърна внимание и на размера на раниците ни за 3 полета с Latam, а ние предварително доста кършихме пръсти, че като купуваме през посредник, имаме право само на personal items с размер малко по-голям от ръчен на Уиз и Райън. 

Като стана дума за Латам, стюардите на Бъдни вечер бяха много симпатични 🙂

 

 

И макар Богота да ни беше интересна, още със снишаването на самолета над Перейра, усетихме, че това долу повече прилича на място за нас. Избождащо очите искрящо зелено, къдрави хълмове, гъсти дървета, зеленясали блата, кръжащи птици.

Градското планиране  в Перейра не събуждашеемоции в нас - нито положителни, нито отрицателни, но определено съществуваше. Крайпътните им спирки са изградени просто и ефективно от бамбук и вероятно вършеха работа и в пек, и в дъжд. Другите хора гледат пътищата в другите държави, ама ние като пешеходци си имаме други болки 😄 В София понеже нямаме такива климатични състояния, не се нуждаем от навеси на спирките за градски транспорт, та ги разглеждаме с голям интерес в другите държави.

 

От летището до Саленто си бяхме поръчали трансфер от хотела и заради промени в последния момент в палнирането, изненадахме шофьора, че трябва да ни откара до различни точки в града. Бонусът беше, че поразгледахме града по светло, макар и през прозореца. Шофьорът беше толкова объркан, че ме досрамя, че не го предупредихме предварително. Пристигайки в нашето шарено хостелче накрай света малко преди залез, директно се качихме на изградената платформа с люлка и гледка към околните дървета, за да пийнем бира и да позяпаме първите си колумбийски пиленца. А Жени, Дидо, Саленто и вечерята щяха да почакат малко, сигурно и те имаха нужда от малко тишина 😄 

 

 

След залеза вече бяхме готови да се социализираме. От хотела ни препоръчаха заведение Camino Real, което отвън изглеждаше малък бар, но като тръгнахме из градината по пътеките след сервитьора, се оказа огромно място! А масите бяха направени от дебели резени обработено дърво в причудливи форми. Винаги ми е жал за отрязаните вековни дървета, но не мога да си представя друг вид мебелировка, която да ме впечатлява толкова. 

 

 

 

Ние доста нетрадиционно за този празник си поръчахме обща чиния с всевъзможни парчета месо, които едва изядохме, но бяха толкова вкусни, колкото и една друга наша славна Бъдни вечер във Филипините. Разбира се, ние не снимаме нищо друго толкова грозно, колкото храна, така че ще трябва просто да ни повярвате, че беше супер 😄

 

 

Докато вечеряхме заваля толкова проливен дъжд, че въпреки популярността на заведението, единици успяваха да се доберат до резервираната маса, а сервитьорите извършваха невероятни акробатични подвизи в синхрон един с друг, за да донесат поръчките сухи 🙂 Ние обаче бяхме достатъчно оглупели, за да решим да си ходим, да платим и да станем, преди да осмислим, че няма как в пороя да стигнем до хотела си. Така че като мокри кученца седяхме на входа още 30 минути, молейки се усилено някак да се отървем от удавяне. Единственото ни забавление беше да гледаме един очевидно умиращ от жажда човек, който 20 минути се чудеше как да излезе от колата си, да пресече и да дойде в нашата кръчма сух. Не успя да го измисли, но не се предаде и накрая се появи вир вода, но евала за постоянството: 

 

                                               

 

 

[Lindt]

Пълен напред към долина Кокора

 

Когато в началото избирах хотели малко извън града или с градина заради птици, си бях наумила да ставам преди изгрев и да можем безпроблемно да сме навън в активните за птиците часове. В случая с Колумбия това е около 6 сутринта, но светлината по-скоро не е достатъчна за снимки. За апарата на @Stanislav Dimitrov ще е достатъчно светло, но се страхувам, че нямаме категорични препоръки къде да нощува около Саленто. 

Това да съм будна не пречеше да нямам същата гледка като @Dian и @izida, така че ви поздравявам с техния коледен изгрев 🙂 Изобщо докато аз си търсих места с градина, стратегията на Дидо включваше много повече наблюдаване на залези. 

 

В техния хотел редовно кацаше и това сладурче: 

 

И така, изпуснали брилянтния изгрев, стигнахме първи до площада на Саленто и изядох по-вкусните плодове от сергията 😄

 

 

На този площад трябваше да са наредени шарените джипове Willys за Кокора и да представляват много интересна гледка, но временно бяха преместени на друга улица, за да има място за украса от лампички, оформена като джипчета и палмички. Така де, отиде ми кадърът 😄

В 7 сутринта улиците бяха тотално празни, с изключение на хората, чистещи улиците. Към 9 обаче на другия ден вече целият град е буден и всичко работи, но сутрин има една сергия с плодове и трябва да се събуждате без кафе. 

 

Джиповете също не са така редовни, поне на Коледа и се натоварихме като картофи вътре на седалките едни срещу дриги момичетата, а момчетата прави отзад, хванати за каросерията. Следващ, но не е ясно дали по-празен джип щеше да има след 1,5 часа. Е, въпреки вятърът аз доста им завиждах, защото вътре не се виждаше нищо. 

Има два варианта на маршрута, ако правите целия кръг - по или обратно на часовниковата стрелка. При нас времето изглеждаше много нестабилно и решихме да започнем с Кокора, за да сме сигурни, че ще я видим все пак. А и така наклонът е по-щадящ, а спътниците ни нямаха място за туристически обувки в багажа. В интернет пишеше, че по часовниковата стрелка има повече хора, ама ние си бяхме напълно сами. 

Работещо кафене все още не откривахме, макар и да минахме през една облагородена градина с всякакви крила и джиджавки за туристи, за да си направиш снимки. Там имаше символичен вход, но ние много се заинатихме при идеята и не влязохме. Обаче пътеката ни отведе до следващото място с още по-пищна градина и там след доста дълги колебания и ръкомахане повярвахме на работниците, че трябва да влезем и да продължим към Кокора. Докато се наснимаме с Жени и то времето взе, че се оправи 😄

 

Точно успяхме да се съсредоточим достатъчно, че да минем през тунелчето и се появиха магаренца, пушещи фермички и нови съоръжения за снимане 😄 С появата на една птица, Жижо само дето не ме бутна долу от бързане да сменя обектив и да преследва горкото животинче. Видях и пасящи лами, но явно не достатъчно добре подредени, за да заслужат снимка. 

 

 

Та да си призная, ние явно сме доста лесно  впечатлителни, защото настроението ни се беше изстреляло в небесата още преди да видим Кокора. Или поне аз докато си търся кафе, мирадор и броя птиците, не бях видяла палмите 😄 

 

 

[Lindt]

Долина Кокора и Финка Монтаня

 

 

 

Това е най-популярната и разработена атракция на Колумбия, поне по наши впечатления. На мирадор 1 и мирадор 2 обаче не се предлагаше нищо в подкрепа на туристите.  И макар гледките да са страхотни, облаците и мъглата, за които бяхме забравили, постепенно превземаха района. Не че беше толкова важно, но като всичко е супер красиво, ти трябва причина да спреш и да се насладиш. А ние не носехме дори и вода с нас 😄  Tака че последната ни надежда за кафе и закуска, преди да нахлуем в мъглата, се оказа Finca La Montana.

 

Нямаме много снимки, защото колкото пъти поемех контрол над фотоапарата, се появяваше някоя птичка и сменяхме обективите. Това е неудобната част от съчетанието на интересите ни, но тъй като и в момента багажът ни е превзет от фотоапарат, обективи, бинокъл и какво ли не, няма как да запазим лекия си начин за пътуване, купувайки автономни фотоапарати за всеки. Доста ме човърка да вземем статив, но не съм събрала толкова ентусиазъм да го мъкна.

Всъщност и е твърде сложно хем да сканирам района за движещи се същества, да си говоря с хора и да търся какво да снимам от заобикалящите ни планини и растения, така че трябва да си избера върху какво искам да се фокусирам. Неснимащите имахе време да се презереждат на палмите по пътя 😄

 

 

Финка Монтаня е класически шарена и с прекрасна градина, в която всичко цъфтеше. Това беше привлякло повече птици, отколкото можеш да засечеш в джунглата например. Допълнително бяха стимулирани с различни хранилки и купички вода. Мен заради домакините ме досрамя да снимам, а после нямах апарат, но @izida се е справила чудесно:

 

 

 

Оградата беше затворена и душите ни се изпълниха с безпокойство, че и тук няма да намерим нищо за ядене и пиене. Дали заради 25.12 или ковид, но никой не изгаряше от желание да обслужва туристи по този път. Отвътре обаче една мила баба седеше с очакване да проговорим, а не само да гледаме тъжно оградата.

 Жени и Дидо впрегнаха целия си по неволя научен в сходни ситуации испански 😄 Чашките кафе се случиха лесно, но кафето беше подсладено, а не получихме сладкиш с него, както се надявахме с повтарянето на dulce. 

Ние обаче явно бяхме гладни и последва нов brainstorming и макар frutas първо да нямаше, после се появи във формата на манго. Не ни пуснаха вътре да консумираме нищо, но и на тревата с гледка беше подходящо за нас. И без друго ядейки манго с ръце, не бяхме точно мечтаните симпатични и чисти гости. 

Ако ни бяха отворили и пуснали, щяхме да имаме мнгоо хубави снимки на дългоопашати колибрита и шарени разноцветни врабчета, ама през оградата толкова: 

 

Удовлетворени продължихме пътя си и навлязохме в следващата част на маршрута, който доста повече наподобява тропическа гора. Не се движихме много бързо обаче, защото мястото кипеше от живот: 

 

 

Пътеката обаче беше доста по-хлъзгава и кална, отколкото в началото и трудна за минаване с маратонки и без много опит по такъв тип маршрути. Така че към Акайме продължихме сами, а Дидо и Жени слязоха надолу. 

 

[Lindt]

Акайме и ловът на пъстърви

 

Много противоречиви са отзивите на хората за това допълнително отклонение от маршрута. За нас ходенето не е страшно, а и най-тъпото убежище за колибрита е по-добре от нищо, та се подразбираше, че отиваме. А и бях прочела в един блог, че са им показали гнезденце на колибри с бебенца. Отделно, че наивно мислех, че на тези места хората, които ги стопанисват, знаят например къде им гнездят совите или други специални обитатели и споделят с когото решат, а ние като цяло сме симпатични  Но никой не скочи с готовност да ни заведе на разходка за птици. 

 

Така или иначе от отклонението нагоре наистина джунглата е гъста, здрава и красива, с много бромелии по надвисналите клони. Аз лично много харесах района и не виждам основание да се пропусне, още повече, че трекът изобщо не е уморителен. За награда горе има много хранилки с колибрита, а те са изключителни птици. Звукът от прелитащите около теб силно напомня дрон, а и усещането когато пърха на едно място на 30 см от лицето ти докато те инспектира, е много интересно. Хем искаш да го разгледаш, хем инстинктивно искаш да се дръпнеш и отместваш поглед. 

 

Горе има нещо като заведение или дървени пейки и маси, както и открита кухня. Даже като пристигнахме, кипеше активна дейност, но за наша изненада не предлагаха нищо за ядене. В цената на входа е включена купа воднист горещ шоколад и резен пресен кашкавал, който одобрихме и си изпросихме цяла чиния за около 2 лева. Аз очаквах нещо друго след обяснението за топъл шоколад със сирене, тоест наистина мислех, че сиренето е в шоколада, но ми дойде добре да влея течности в организма си. Добавям снимката от закуската на следващия ден, така изглеждаше и в Акайме, но с по-вкусен кашкавал: 

 

 

Единственото ми обяснение за този комплекс с работеща кухня, която не предлага храна на посетителите е, че са част от маршрута на дневни или многодневни трекове и готвят за преспиващите там или по уговорка с водач. Аз бих нощувала там, стори ми се добре съхранено място, а и преди мъглите да паднат, хълмовете нагоре са с много интересни вълнообразни форми, а веднъж даже зърнах снежна шапка.

 

 Аз се обзаведох и с вибрираща в скута ми котка, така че и двамата с Жижо си имахме основание да останем 1 час да разглеждаме колибритата. Хубаво е въпреки гледката към хранилка, да снимаш птицата без тя да се вижда. Тоест докато е над храната и я оглежда. Жижо много старателно обясняваше това на една туристка с апаратче, но тя наистина не разбираше. Хареса ми как на 10-тата минута тя от неудобство, но с видимо неразбиране, застана до него да снима по същия начин. Според мен накрая си е качила снимките с кацнало колибри на пластмасова чинийка, но ми беше много смешно как се зае да му угоди. 

 

@randi беше останал с впечатлението, че всичко в района е изсечено и аз наистина имах намерение да снимам за доказателство, но понеже визуалиращото се на дисплея ми прилича на случайно заснет храсталак, ще трябва просто да ми повярва, че джунгла има 😄

Снимала съм чак при мостчетата покрай реката, като цялата пътека надолу е стръмна, хлъзгава и кална, но поне не затъваш. 

 

Аз, когато дойде мой ред да ме снимат на едно от мостчетата, се превъодушевих и разтанцувах, при което паднах на колене, а дъските не са плътни. Жижо явно се стресна, така че ме скастри и наказа да не слизам до водопада като съм непохватна и невнимателна  Ама ако не падате много, се отбийте и до водопада 😄

 

Време е да излизаме към цивилизацията. Докато тормозя пухкава крава без огромни грозни маркировки по ушите като в Европа, Жижо се сдобива с обхват и научава, че Жени и Дидо са изяли всички тортички в района и вече планират да хапнат пъстърва след около 30 минути, когато и ние пристигнем. 

 

Ние стигаме по-рано до един рибарник на средата на 200 метров баир, а Жени и Дидо изненадващо за мен се съгласяват да "губят височина" и да дойдат на същото място, вместо да ни изчакат при другите заведения. На входа англоговорящи туристи ни казват, че вътре има красива градина и са хапнали чудесна рибка. 

Влизаме всички, седим на гишето и безуспешно се опитваме да разберем как да си поръчаме риба. Има цена на килограм, очевидно може да си вземеш за вкъщи, но не успяваме да постигнем разбирателство, че искаме те да я сготвят и като им връчим голяма банкнота, те не дават плик със стръв. Ние им я връщаме и почваме отначало да обясняваме, че искаме да ядем рибата сега. Пак ни връчват пакетче стръв и така 15 минути. 

Накрая Жижо е смъртно уморен, Жени е изчерпана от испански думи, а Дидо е преценил, че и без друго рибата на снимката не му се яде сега. Аз пък нямам интернет и транслейтър и в суматохата не успявам да се добера до жената на гишето, а съм сигурна, че ще се разберем. Мотивът ми е, че в градината са накацали лешояди и няма никаква сила на света, която да ме убеди, че искам да ям другаде. 

 

http://cabanas-truchas-cocora.hotelesdelquindio.com/en/

 

 

Без въобще да се усетя ние някак си се предаваме и качваме догоре за друго заведение с риба. Хем стаичка, хем пълно догоре. И очевидно без гледка и градина. Аз самоотвержено си повтарям, че се правят компромиси като пътуваш с група, а и те са ни изчакали и даже слезли веднъж, но усещам, че съм се вкиснала до степен да се разрева и разкрещя едновременно. И май правя поне едно от двете, докато обяснявам, че ние се връщаме долу, но те са добри хора и ми простиха 😉

 

Втората битка с испанския на входа върви по-добре. Тоест предават се и ни пращат надолу без стръв. Ние оптимистично прелитаме разстоянието, но ни изненадват в засада и ни дават по една въдица. Никога не съм хващала такова нещо и определено не искам да убиваме рибките. Отделно Жижо продължава да се жалва, че ще ни я сложат сурова в един плик и ще ни изхвърлят навън, така че му давам фотоапарата, за да е ангажиран с нещо приятно. 

 

 

 

Докато ни чистеха пъстървата, мотмотът стоеше на една пръчка и чакаше парченца, които служителят, видял интереса ни, му даваше. Въобще ако не попаднете там умрели от глад в 4 следобед, бързайки да хапнете и да хванете последния джип към Саленто, може да убиете доста време в тази градина. Имаше няколко вида кълвачи, поне 30 лешояда, колибрита и много други мъничета, свикнали с по-малко дистанция от хората, отколкото птичките в горите. 

Накрая все пак жените в кухнята ни сготвиха 2 рибки и си станаха приятели с Жижо, така че изпадаха във възторг всеки път като го видят и поръча още бира (предлагаха само 250 мл бутилки). Тукашните пъстърви, а и на другите места в Колумбия, са с розово месо и са изключително вкусни, така че цялата ни група препоръчва да опитате. Мястото се казва TRUCHAS COCORA и предлагат и настаняване.  На нас ни сервираха подобно ястие, но снимката не е наша: 

 

 

На връщане си хванахме джип и този път пътувах и аз навън, хваната за каросерията, което беше много яко и ми остави усещане за приключение. Жижо даже обра малко листа от клоните над пътя, но да не е расал толкова 😄 Е, в средата на пътя заваля, после премина в порой, но аз бях спокойна, че колкото и мокри и злеизглеждащи да бъдем когато стигнем в Саленто, ще се подслоним на терасата на Жени и Дидо и ще пием бири до вечеря. Те обаче ни разубедиха, че нямат навес и се наложи да се приберем в нашия си хотел. Където самотно си пихме крафт бири и чакахме да се извали както предната вечер, но това така и не се случи преди сутринта. Ако сте си взели хотел извън центъра и ви е самотно, а вали, може би трябва да помолите за такси, но явно сме били твърде оглупели, за да се сетим. 

 

[Dian]

преди 1 час, Lindt каза:

Ама ако не падате много, се отбийте и до водопада 😄

Водопада. 🙂

[Фил]

преди 2 часа, Lindt каза:

Хубаво е въпреки гледката към хранилка, да снимаш птицата без тя да се вижда. Тоест докато е над храната и я оглежда. Жижо много старателно обясняваше това на една туристка с апаратче, но тя наистина не разбираше. Хареса ми как на 10-тата минута тя от неудобство, но с видимо неразбиране, застана до него да снима по същия начин. Според мен накрая си е качила снимките с кацнало колибри на пластмасова чинийка, но ми беше много смешно как се зае да му угоди. 

Може пък да е била от известната FB-група - Ценители на посуда за птици и да е искала да снима чинийката! Не всички туристи са като вас, сепак! 

[ven62]

След календарската кампания 2022 се научих да асоциирам мармот с шоколад и тъй като не обичам да съм неподготвен започнах отрано да тренирам за календари 2023 асоциация между влажно гледащи швейцарски крави ... и пак шоколад.

Но @Lindt ме изненада с колумбийска крава.

 

Сега се чудя какво да правя.

Дали да не се упражнявам в релация между симпатично пърхащо колумбийско колибри и малка бяла линийка.

[Lindt]

преди 1 минута , ven62 каза:

След календарската кампания 2022 се научих да асоциирам мармот с шоколад и тъй като не обичам да съм непдготвен започнах отрано да тренирам за календари 2023 асоциация между влажно гледащи швейцарски крави ... и пак шоколад.

Но @Lindt ме изненада с боливийска крава.

 

Сега се чудя какво да правя.

Дали да не се упражнявам в релация между симпатично пърхащо колумбийско колибри и малка бяла линийка.

Всичкото чудене е, защото си разсеян  Аз още в подготвителната тема ти казах, че е годината на петела: 

 

 

[Lindt]

Разходка в Саленто

 

 

Първоначално бяхме планирали 2 нощувки в една от по-екстремните еколоджи в Колумбия, но осъзнахме, че е излишен стрес да се опитваме след цял ден в Кокора да стигнем до там, да местим багаж и да си измислим коледна вечеря. Междувременно се беше случило така, че Саленто да е силно популярно място за Коледа и да няма толкова свободни стаи в първоначалния ни избор или въобще в един и същ хотел, затова и си правихме уговорки и срещи на отрядите с различна степен на успех 🙃

 

Сутринта Дидо тръгваше с автобус към Медеджин, а ние се отправяхме към джунглата. Разбира се, имахме уговорката да го изпратим до гарата и да леем дружно сълзи на сбогуване. Или по-скоро да си купим билети за следващия ден към Хардин, защото се беше оказало невъзможно да го направим предварително по интернет или да подлъжем някой хост да свърши тази работа. Това е гарата: 

 

И така по план трябваше ние като се събудим, да тръгнем към града, после заедно с Дидо и Жени да се отбием на двата мирадора, закуска и изпращане Дидо до гарата, за да го засрамим като за последно 😄 Още със ставането обаче открихме, че вратата на двора ни е заключена, а в стаичката с персонал няма никой. Нормално, кой къде би тръгнал в 7 сутринта след Коледа? А предния ден се бяха настанили голяма група колумбийци, паркираха няколко коли и моторчета в двора, даже си затоплиха басейна и празнуваха до късно, така че може би са изморили служителите и сега щяха да се успят подобаващо. 

Край, сега вече след като пропуснахме коледната вечеря и пъстървата, ако дезертираме от тази последна обиколка на Саленто, хората ще решат, че миришат 😭  Докато паникьосано си кръжах из градината, обмисляйки мога ли да прескоча бодливата тел и искам ли да стъпя в тази трева, напомняща на оризище и вероятно криеща половин метър мека кал, срещнах една полузаспала жена и я убедих да ни отключи вратата. Даже не се наложи да ръкомахам на испански, явно стресираният ми вид я е събудил и убедил да ме разбере от раз 

 

Понеже нямахме закуска в хотела, тоест имахме от 7:30 някаква такава за поспаланковци, си станахме приятели с ранобудния човек на плодовата сергия и той специално ми режеше ново и узряло манго. Или поне си мисля, че бяхме приятели, защото Жени и Дидо получиха след мен вече нарязано и неузряло манго и даже не се помъчиха да си го доядат. 

 

 

Закусихме на най-централното място с храна, която не блестеше с нищо и блудкаво кафе, но пък я приготвяха достатъчно дълго, за да наблюдаваме спокойно как се събужда Саленто, а някои дори се разтанцуваха 🙃 . Въпреки шаренията и многото различни детайли, в Саленто явно не ми се е снимало. Площадът не беше впечатляващ, църквата беше неугледна и всъщност по-интересното беше извън града. Обаче хич не е лошо място за няколко дни престой, при толкова приятни хотелчета и страхотни гледки във всички посоки: 

 

 

 

 

[Alexander]

Е то точно неузряло се яде. Със сол и лайм, на места и черен пипер. Много го харесахме, а дъщеря ми не искаше да го пробва, даже се наложи да я лъжа, че не е манго, защото не обича. Обаче след като пробва, взе да иска по 2 пъти на ден такова.