дневник Още една щастлива Коледа! в Колумбия

[Lindt]

Поправителен ден в Тайрона

 

Явно местните са се научили да преодоляват трудностите с електричеството и готвят на газ. Така че се справиха с изхранването ни и на вечеря, и на закуска. Успях да видя в градината ни дори едно агути докато се люлеех, но го изплаших и не успях да го заснема.

 

 

Определено нямахме никакво желание да ходим пак във вчерашната посока, така че приехме предложението на най-говорещия от персонала и се насочихме към плаж Лос Наранхос. Той много категорично каза, че е на 14 минути, а не на 40,  което естествено не беше възможно, но Жижо му повярва, а на мен ми се ходеше на този плаж и не поправих грешните впечатления.  Пък и кой въобще би казал "а, плажът.. да, до него се ходи 14 минути" Или ще закръглиш, или ще намалиш, или ще кажеш дузина. Ама 14 просто не е разумно число. 

 

Е, пътеката в началото беше прилична, а после с изорани кални коловози, пълни с вода, така че дори с добро усещане за баланс, пак бях с кални крака накрая. Но бяхме сами и чувахме птици по пътя си, за разлика от предния ден.

 

Допълнително ме затрудняваха местните мравки, защото където беше сухо, си правеха мравешки магистрали и дори кръстовища, а аз не исках да ги настъпвам. А, та мравките разнасяха едни мънички парченца листа отгоре си и ясно личеше,  кое е тяхната пътечка, защото беше идеално почистена. Мислехме, че си късат листата, за да могат по-лесно да ги махнат и да си поддържат пътищата чисти, но гидът ни в Минка каза, че ги носят в мравуняците си и ги използват за компост за гъби, които после ядат. 

 

 

Подминахме няколко къщи на местни хора, а едните бяха карантинирани и им беше ограден двора с надпис, но иначе други туристи нямаше. Накрая стигнахме до личния си плаж. В единия край имаше камъни, по които бяха накацали пеликани. Докато Жижо нещо се мъчеше да снима пилетата, аз си подскачах от камък на камък. Накрая на Жижо му омръзна да ми подвиква да внимавам къде стъпвам, та ми доскуча и отидох да си играя на гоненица с вълните 🤗 В резултат виковете бяха подновени, но заместени този път с " пази се от вълните, дръпни се назад, стой на брега"... 

 

 

Понеже имахме да се изнасяме от хотела, нямахме неограничено време за плажа, пък и заради липсата на ток имахме много малко батерия на фотоапарата и телефона и беше добре да преодолеем придвижването до Минка докато все още имаме навигация и преводач. Обаче се разходихме до другия край, за да видя по-добре какво има. Беше срещу слънцето и в мараня и не можех да преценя отдалеч как е там. А се оказахме в рая - с тиха лагуна за къпане, птици, идващи да търсят храна, изключителна зеленина и фантастично изглеждащ хотел. 

 

 

Мястото е точно извън Тайрона, Senda Cabaña Barlovento и снимките му в букинг отговарят на това, което видяхме, но не са направени срещу сутрешното слънце. Прецапваш лагуната и вече си в парка. Аз само заради този хотел бих дала втори шанс на района, накара ме да се размечтая. 

 

Навръщане срещнахме все пак 3-4 човека, които окуражавахме, че си струва да отидат. Успях да видя и семейство памукоглави тамарини, така че наистина има разлика между непопулярен и популярен район на Тайрона. 

 

В хотела ни също имаше поне 20 такива cotton top tamarin, подскачащи от клон на клон, така че определихме тази сутрин като идеално отговаряща на представите ни за Тайрона. 

 

 

[Lindt]

 

@ven62, не следиш моя разказ внимателно, всичките птички са наснимани, а някои и описани. Но айде, ще те поздравя с клипче, пък ти ще отгатнеш какъв вид птица прави така 😄

 

 

 

[ven62]

Преди 1 час, Lindt каза:

 

@ven62, не следиш моя разказ внимателно, всичките птички са наснимани, а някои и описани. Но айде, ще те поздравя с клипче, пък ти ще отгатнеш какъв вид птица прави така 😄

 

 

 

Их, този път не мина "заяждането". 

Хвана ме неподготвен. Всъщност чета те, но картинките с птички и описанията им - от горе, от горе - по диагонал. 

[Lindt]

преди 1 минута , ven62 каза:

Их, този път не мина "заяждането". 

Хвана ме неподготвен. Всъщност чета те, но картинките с птички и описанията им - от горе, от горе - по диагонал. 

Имате късмет, че сме двама и аз редувам пилетата със снимки от района. Или както каза @Duke  🙃: 

 

Цитат

Снимки от поредицата "красота - пиле - красота - пиле" продължител на традицията "роднина - милиционер - роднина - милиционер" 

 

[Lindt]

Настаняване в Минка

 

Минка беше моя избор за място за почивка на това пътуване. Това не беше от мързел, просто логистично ни спестяваше адски много време и пари за трасфери спрямо предпочитаната от мен Бонда. По план пристигахме в хотела следобед и се трансферирахме към резерват Ел Дорадо след цели два мързеливи следобеда около басейна и две спокойни сутрешни разходки за птици. Бях притъпила любопитството си към района почти изцяло за сметка на стоене в пищна градина, с хубава сламена къща, хамаци и люлки. 

 

Нашата къщичка беше отделена с по-скоро мислени граници, тоест без ограда и често се примъкваха хора да я обикалят и да се снимат с нея. Имаше защо, интересно изглеждаше, с огромното дърво с люлка и двете постройки със сламен покрив за спане и за къпане. Банята ни беше отворена към градината, така че къпането внасяше доза адреналин заради случайните минувачи 🤗 а спалнята ни нямаше никакви прозорци и всеки можеше да влезе в нея. 

 

 

Посрещнаха ни обаче с новина за овърбукинг и докато оправим тази дреболия и се настаним, вече беше минало времето за лежане на басейна. Убедихме се - 3 часа е процесът с букинг и това си е 😄 Поне чакахме в красива градина и пихме чудесен сок от манго. Точно свършихме с всички неуредици по настаняването и бяхме наново прокудени от райската градина в търсене на храна, защото те много били готвили по обяд и ресторантът нямало да работи за вечеря. Въобще в ден 1 релакса само го наблюдавахме отвисоко. 

 

Минка се оказа едно грозновато градче с почти никакви работещи заведения, макар да се бяхме подготвили, че отиваме в туристическо меле. След 3 тигела напред-назад седнахме в нещо, което предлагаше от бургери и пица до суши. Поне имаше крафт бира, но не и тази, която аз си избрах 🙂 

 

 

Към смесените чувства ще добавя и частта с разголването в джунгла. Очевидно колкото и съблазнително да ми изглежда един басейн сред пищна градина, аз не съм за такива места и не трябва да го забравям никога. Затова ще ми простите, но ще си кача снимки за напомняне. Добре, че си купихме лекарство и мехлем срещу сърбеж, иначе щях да загубя разсъдък и да се удавя в реката. 

 

[Lindt]

Birdwatching tour

 

Сутринта по изгрев имахме резервиран тур за наблюдение на птици с водача, който ни отговори най-бързо и на английски по whatsup - Tony Martin. Досега не бяхме ходили на такова нещо и не знаехме какво да очакваме, даже мислехме, ако ни хареса, навръщане от Ел Дорадо да отидем пак. 

Обаче се успахме 😮 Оказа се, че единствената сутрин, в която не станах преди изгрев, беше тази, в която имах подкрепление от аларма 🤔 Но пък е трудно да чуеш алармата, ако от две страни къщата ти е заобиколена от река. Успяхме някак да станем, да се облечем, да си измием зъбите и да притичаме целия град само с 15 минути закъснение, което според мен е отличен резултат за грингота 🤭

 

Водачът ни първоначално ни респектира - беше англоговорящ орнитолог, имаше си и студент-помощник. Още докато гидът сочи птичката в храста, младежът вече е заредил в приложението коя е птицата и ни я показва на телефона си, споделяйки някакви подробности. Сутрин около изгрев е подходящо време за наблюдение на животни, тогава са активни. Обаче ние сме свикнали да си ходим и да си намираме сами неща, да слушаме природата, да си говорим наши си неща. Страшно различно е, защото ако си успял да си приближиш животинчето, без да го стреснеш, може да го разгледаш спокойно, да наблюдаваш как се храни, пее, обикаля..

А в случая с тура ходехме в група, създавайки шумна дискотека с високоговорител със звуци на птици, за да ги привличаме да дойдат. Те идваха и веднага отлитаха, а аз не съм свикнала да ги опознавам на екранче и със сигурност не ми харесва да ми крещят на всеки 30 секунди: SEE, OVER THERE, AMAZING, BEAUTIFUL LIGHT, SO RARE, LUCK.... Изтърпяхме това изпитание 3 часа, мернахме много видове врабчета, стрелкащи се в храстите или в далечните корони на дърветата, чухме един кълвач и ме ухапаха още някакви чудовища преди да се приберем да си починем. Снимките са безнадеждни, но все пак почти успяхме да разгледаме с бинокъла един тукан 🙂

 

[Фил]

преди 36 минути , Lindt каза:

резервиран тур за наблюдение на птици с водач

Това какво струва, приблизително ?

 

[Lindt]

Преди 1 час, Фил каза:

Това какво струва, приблизително ?

 

Около 15 $ на човек, за около 3 часа. Разхождате се, дават бинокли, пускат звуци, уж виждаш нещо, казват ти разни факти, които утре няма да помниш. При големи птици може да е интересно, както и ако си броиш колко птици си виждал или търсиш ендемични ( срещащи се единствено в този район) видове. Но при малки, френетични пиленца за нас, които нищо не си броим, е скучно. А като разнообразяващо занимание за неособено заинтересовани хора не струва. 

Това е моята оценка де. Оги също ходи на такъв тур в Минка и може да му е било интересно, а аз да не мога да преценя какво се харесва на нептичари. 

[Lindt]

Голямото релаксиране

 

В края на тура чухме маймуни-ревачи в горичката около хотела ни  (от там минаваше маршрута ни ). Крясъците са супер впечатляващи и аз бях готова директно да излетя да ги търся, но Жижо си искаше закуската😭  Докато си изядем яйцата, вече нямаше и помен от крещящи маймуни, но пък имахме кафе и в дърветата над нас подскачаха червени катерици, така че не се сърдех. А и цял ден щяхме да сме сами и да си правим каквото ние си искаме 🤗

 

 

 

Така от 09:00 до 13:00 всъщност ние се отдадохме на въпросната почивка, за която бяхме дошли 😄 Лежахме, търкаляхме се, люляхме се, пихме бира и изпонаснимах всички насекоми. Тогава с едно споглеждане се разбрахме, че сме твърде нарелаксирани вече и трябва да се раздвижим. Пък ако се върнем навреме от разходката, ще се поплацикаме предзалезно в басейна 🙂

 

 

[Lindt]

El Paraiso de Tuki B&B/ Finca La Candelaria

 

Избрахме си да се разходим до най-далечната финка нагоре в планината, защото бяхме прочели в нета, че там понякога идва тукан. А и правеха какаови турове, имаше гледки и имахме нужда от движение. Макар и по обяд, тъй като бяхме сами и никой около нас не шумеше, успяхме да видим мотмот, няколко колибрита и достатъчно птици, за да затвърдим мнението си, че си ни е най-добре да се разхождаме сами. 

 

 

Точно вече прегрявахме от жегата, когато по чудо пред нас се появи отворена финка. На чист европейски английски ни приветстваха и ни дадоха някаква традиционна ферментирала напитка. Е, не се навихме да обикаляме малката био градина и да научим всичко за безжилестите пчели, които отглеждат, но пък съдържателят не ни даде от домашната си джинджифилова бира, така че отбелязахме равен брой точки по взаимно разочарование. 

Холандецът, който държеше мястото, беше доста по-хипарски настроен от останалите европейци, с които се срещахме до този момент, но пак  достатъчно интересен събеседник, за да научим все нещо за земеделието в района. Той също беше приятел на немските биолози в Бонда и така се затвърди впечатлението ми, че наистина първоначалният ми план за района хич не е бил лош и определено щеше да ни хареса в резерват Каоба. 

 

Във финката се разбрахме с ръце и усмивки, че искаме само да пием какао. И сладкиш. И да снимаме птичките им, но хич нямаме сили да учим на испански за какаопроизводството. Един немец на съседната маса беше изпаднал в екстаз от неподправения вкус на какаото там, но според нас не беше нищо впечатляващо и най-профански си поискахме захар, за да стане годно за пиене. Към сладкиша нямах забележки, защото не бяхме обядвали и живеех на 2 яйца цял ден. 

 

 

Ей такава беше гледката от финката, за съжаление следобед слънцето се лензеше срещу нас и кадрите ми в полза на посещението не са убедителни: 

 

 

А как ние самите бяхме напълно компенсирани за пролятата по пътя пот? С пиленца, естествено. Танагровото семейство наброява 240 вида врабчоподобни птици из Централна и Южна Америка. Хареса ми, че както на гарата в Саленто и площада в Хардин, така и тук хората просто отнасяха обелки от папая и банани на изградени платформи за хранене на птичките. 

 

 

На връщане, за да минем по нов път, ни упътиха към доста стръмен маршрут, който видимо се ползваше от магарета. Внесе ни доза адреналин, че минавахме през разни небогати и направо деградирали къщи, от една от които ни взеха пари, че минаваме през земята им. Това спомогна да развихрим въображението си и да се заоглеждаме за хора с мачете или даже автомати и да се позачудим къде да си скрием фотоапарата. 

Обаче най-страшен беше едiн паяк, който никой от нас не искаше да приближи достатъчно за прилична снимка 😄

 

 

 

[Gentleman Basta]

Всъщност се впечатлих от Пим (холандеца), който от 7 години живее в Колумбия. Има хостел и био ферма за всякакви плодове и зеленчуци, а основна страст и цел е съхранението на пчелите. Начинанието се казва PLAN B For a future with bees (добавям и фейсбук страницата му, за да видите какъв е образ). Веднага започна да дава идеи защо на Аликс и Брис им гният доматите, а въпросната джинджифилова бира не беше още готова, за съжаление. 

При него имаше немец, който живее в Минка 3 месеца в годината (познайте кои) и като цяло местната експатска (така ли се водят не знам) общност се оказва доста сплотена и всеки дава на другите съвети и обменя опит. Накрая дадох на Аликс контактите на Пим, дано установят връзка и си вършат взаимно работа.

[Lindt]

Към Ел Дорадо

 

Предварителното ми четене за този резерват показваше, че трансферът от Минка нагоре в планината не е неоправдано скъп, защото пътят е потресаващ. Можехме да свалим цената наполовина с мототакси, но предвид че ми се стори адско изпитание за 5 км до Каса Алибри да се движа с хлопаща каска, която се удря в тази на шофьора и не мога да виждам нищо през стъклото пред лицето си, не се навихме да изкараме 2 часа на мотор. Платихме 250000 COP за това да ни вземат с джип и да ни закарат на 20 км разстояние за 2 часа и заместихме Бонда с Минка, за да не губим цял ден в трансфери. 

Това, което не е написано никъде и не ти го казват е, че пътят е нормален в първите 15 км и спокойно може да гo минеш с такси, електрическо колело под наем или с моторче. Пеша ще е тъпо, че е баир и си има движение. А за останалите 5 км на територията на резервата е все тая като скорост дали ще си пеша или ще те клатушкат с джип 1 час. Но със сигурност е по-евтино да се напрегнеш малко и да минеш 5 км пеша, вместо да дадете 65 долара 😄 Не знам дали е станало ясно, но аз не обичам да седя в кола, а средната скорост от 5 км в час въобще не подобрява мнението ми и изпитвам много силно желание да сляза. 

 

Защо отидохме там? 

 

https://conservation.co/en/el-dorado-nature-reserve/

 

Още при започване на планиране на Колумбия искахме да видим птици, много, много птици. После към нас се присъединиха хора, появиха се други атракции и желания, фокусът се загуби почти напълно. Но това беше най-добрият резерват за птици в Колумбия, цената му беше прилична, а гледката към океана от бунгалото ни на 2000 метра надморска височина ме караше да заеквам. И затова мястото остана в плановете ни, отменяйки други наши идеи и се превърна в планираната награда в края на пътуването, както е примерно почивката на плажа в края на пътуването за повечето хора. 

 

[Lindt]

А, един специален поздрав за моя верен читател @Dian, пък останалите да познаят дали не полях всичко с бира докато си разчупвам кадъра и погледът на Жижо не уби цялата залезна романтика. 

 

[chandni]

преди 28 минути , Lindt каза:

А, един специален поздрав за моя верен читател @Dianостаналите да познаят дали не полях всичко с бира докато си разчупвам кадъра и погледът на Жижо не уби цялата залезна романтика. 

 

Кадърът е страхотен. 🤩

[Lindt]

В момента, chandni каза:

Кадърът е страхотен. 🤩

Благодаря 🙂 Съжалявам, че сме на ниска скорост, иначе следващият щеше да е супер 😄

 

[neuromancer]

преди 48 минути , Lindt каза:

пък останалите да познаят дали не полях всичко с бира докато си разчупвам кадъра и погледът на Жижо не уби цялата залезна романтика. 

ааа, тия опити се правят с празни кенчета! иначе отива зян

[Lindt]

Обслужването в Ел Дорадо

 

Още в сайта на резервата ни молеха за търпение, защото Колумбия едва сега се отърсва от подтискащото си минало и само самоотвержеността на местни хора, работещи там сега, е спомогнала тези безценни кътчета природа да се съхранят през кървавите и насилнически години. И макар базата им да е добра, а хората мили, те нямат опит, натрупван с десетилетия в съседните държави, в екотуризма и обслужването. 

Е, за 120 $ на нощувка, в красив резерват, с прекрасни пътеки през жизнена и цъфтяща джунгла, пълна с живот, и наша колиба с прозорци от земята до тавана,  гледащи към океана, ние можехме да им простим лошото обслужване. Мястото обаче е привлекателно и ми се иска, ако изкуша някой да го посети, да е наясно къде отива и какво да очаква.

 

 

Сайтът на резервата не е лош, но информацията в него е доста остаряла. Например когато резервирахме, се водеше, че традиционните ни коги колиби са със страхотна гледка, но са отдалечени и до ресторанта и общите части има 15-20 минутен трек. Доста се чудехме, ако вали и по тъмно, как ще го минаваме това разстояние. Даже мислехме да вземем 20 $ по-евтина къща, за да сме близо до базата, но без гледка, а се оказа, че не правим никакъв компромис, защото новият ресторант е точно над къщичките ни, на 5-6 минути пеша. 

Макар да имахме почти същата гледка от нашите стаи, повечето слънчеви спектакли ги гледахме от ресторанта и терасата, която го заобикаля. Не за друго, ами и хранилките за птици бяха там, така че можеше да разделим вниманието си между пърхащи колибрита и залези. 

Вътре на втория етаж по цял ден имаше на разположение на гостите кафе, чай и вода, като винаги забравяха да оставят и мляко и трябваше да слизам по стълбите до кухнята за "лече порфавор" . В сайта пишеше, че цената е 30 $ на човек за закуска, обяд и вечеря, като никой не те пита какво и колко искаш и в повечето случаи аз оставах гладна, не знам за Жижо. Понякога ни даваха супа и основно, понякога само супа, понякога 2 лъжички десерт, друг път никакъв. Можеше да ти се падне вегетариански ден, можеше и да получиш 80 грама филе от риба. За 3 дни ние не хванахме никаква последователност и докато в началото ни беше все тая за някаква храна, накрая вече бях откровено подразнена, че за 30 $ в Колумбия не мога да нахраня 50кг си злояд организъм. 

Накрая като плащахме, разбрахме, че ние можем да си избираме от кое ядене да се възползваме и кое да пропуснем, а също, че можем да искаме топъл шоколад и вероятно снаксове. И цената беше около 25 $. А бирата им е съвсем прилична като цена, а може би ипродават и друг алкохол, но как да се сетиш да попиташ като няма нито ценоразпис, нито бар, нито дори описание на испански какво предлагат. 

Не че много ни се пиеше, но там, горе на 2000 метра е кучи студ вечер и 1 ром би ни зарадвал повече от студена бира 🤔  

Никой никога не ни почисти стаята за 3 нощувки. А пръскат за насекоми и те, за жалост, умират на пода. Аз даже удавих две паячета в банята, което хич не беше хубаво, но те не бягаха от застигащата ги вода, а аз не исках да ги пипам пък. 

Наложи се да се изкъпя със студена вода, което по брега в Колумбия е поносимо, но на температура 10-15 градуса е пълно нещастие. Системата им беше с газови бутилки, които явно свършваха постоянно и трябваше да търчиш да търсиш единствения служител, говорещ английски, за да му обясниш, че има проблем и.. евентуално той да се реши, а не само да се работи по въпроса.

И последно - в тази гъста и здрава гора, животните не се срещат лесно. Наистина очаквахме да ни предложат техен гид. Първо беше 100 $, после нямаше, след това щяха да намерят други посетители и да си делим 1, накрая щяха да ни дадат безплатно рейнджър, за да ни показва животни. В общи линии си обикаляхме сами, а те определено имаха трудности с организацията и предлаганите услуги. 

Ние си намерихме доста животни сами, но и от Ел Дорадо могат да поставят повече и разнородни хранилки за поверениците си, с добри възможности за наблюдение и снимки.

 

Момчето, което направи всичко възможно да бъдем доволни и оправяше всеки проблем наоколо, се казва Хорхе 🙂 Бързо развихме привързаност, граничеща с пълна зависимост от Хорхе, защото още когато видеха англоговорящите ни силуети, мигновено изчезваха всички останали служители на Ел Дорадо. На втория ни ден беше слязал до Санта Марта, за да изхвърлят отпадъци и да заредят провизии, но беше останал цяла нощ там заради развалени спирачки на джипа. По всичко личеше, че само той работи в този резерват и докато се върне, вече всичко се разпадаше 🙂 И шефката, и дъщеря й, и всички останали служители, просто кършеха ръце и стенеха за Хорхе, и беше цяло чудо да успеем да получим дори 1 бира. Момчето работеше там по-малко от половин година и не знам как се бяха оправяли преди това.

 

Ресторантът отдолу, отгоре и на терасата, където спокойно може да се люлееш и да гледаш как до теб се храни колибри:

 

Нашата къща: 

 

 

 

 

[Lindt]

Първи стъпки в резервата

 

Още с минаването през входа на Ел Дорадо, харесах мястото. Дърветата бяха здрави, по тях цъфтяха бромелии, до входа се боричкаха червени катерици, а просто не мога да обясня чувството едно колибри да застане на 15 сантиметра от лицето ти и да те изучава. Инстинктивно искаш да се дръпнеш от тази шумна опасност с остър клюн, но пък не си виждал птиченце от толкова близо и малко си мечтаеш да ти кацне на носа. 

Ние като по команда пуснахме раниците и хванахме фотоапарата, но Хорхе, който вече ни беше посрещнал, искаше да ни отведе до стаята и да ни настани, пък после ако искаме, да седим цял ден на хранилките за птици. 

 

Пътечките са оправени и се ходи лесно дори по тъмно, а Хорхе беше в добра форма, но аз трудно устоявах да не изоставам. А като ни показа къщичката изобщо не изпитвах желание да ходя в ресторанта и да ми показват някакви неща, исках да хлопна вратата и да подскачам на леглото, гледайки панорамата пред нас. По-късно шефката (за моя изненада колумбийка, при това слаба)  ни каза, че всички колибки са построени така, че да виждаш океана от Санта Марта до Баранкила, а по изгрев да можеш да си гледаш от леглото как първите лъчи минават над най-високите върхове в Колумбия. Не скри почудата си, че някои гости не си дръпват завесите и пропускат цялата магия и вложена любов в планирането на тези къщички. 

 

Не подскачахме там, но стигайки до ресторанта и виждайки покритите с мъх клончета, в които оставят храна за птиците, за да ги снимаш в естествено изглеждаща среда, веднага потуши негодуванието ми, но Жижо още не е оправил снимките от там: 

 

Не бяха направили карта на пътеките в резервата, но ни обясниха горе-долу какви са вариантите за обиколки и накъде да тръгнем да си търсим късмета първия следобед..... 

 

 

[Lindt]

Първи следобед в Ел Дорадо 

 

Още не знаехме какво да очакваме от резервата, нито бяхме чели внимателно кои птици живеят на тази височина, на каква дистанция ще ни допускат, колко гъста ще е джунглата там, има ли гледки по пътеките. Любопитството да намерим отговорите ни отлепи от хранилките на колибритата.

Има по-тесни и по-широки пътечки, мъх, бромелии, лишеи и различни дървета. Един нов свят, който ни доставяше радост. Наистина не виждахме толкова много птици, колкото очаквахме, но това е нормално в здрави хабитати като този. Животните нямат причина да търсят близост с хората и ако има къде навътре в дърветата да влязат, го правят.

 

За нас всичко изглеждаше страхотно свежо и когато се усетихме, че за 2 часа сме минали около километър и няма да направим пътеката в този ден, решихме да се върнем за кафе, колибрита и залез в ресторанта 🙂 Понеже все пак бяхме в облачна гора, освен зеленина и красиви гледки, често има мъгли и облаци. Както си седяхме на терасата и наблюдавахме движенията на облаците, изведнъж се чу едно силно тууп на пътеката долу. Това според Жижо значеше само 1, така че заряза фотоапарата и хукна - едно пернато дронче се беше забило в табелата с огромната скорост, която развиват при летене. Хорхе каза, че често се случва, защото мъглите ги дезориентират.

Аз в такива моменти седя на подобаващо разстояние, за да не би да видя нещо, което на нарани негодната ми за този свят душа, но след като чух окуражителното "диша, живо е", отидох да намеря Хорхе и да го подготвя да се погрижи за нашето катастрофирало колибри. Снимки от операцията няма, но спасителят е много щастлив, че е помогнал на малкото лъскаво колибри и му е разгледал шарките на перцата.

 

Може би най-голямата изненада в този ден беше когато облаците изведнъж се разкъсаха и се показаха първенците на Санта Марта, за чието съществуване ние не подозирахме. 

 

[Lindt]

Цял ден из Ел Дорадо

 

За първия ни пълен ден не успяха да ни намерят гид, така че нямаше да се качваме нагоре до свещената им лагуна. Един от американските гости, пристигнал с нает само за него водач също нямаше желание за споделяне, така че щяхме да си обикаляме сами. Вечерта обаче с рейнджърите щяхме да видим храненето на нощните маймуни и да търсим сова, а и не бяхме обиколили пътеките, така че нямахме проблем. 

 

Още от изгрева мен вече не ме свърташе, докато Жижо хич не се притесняваше да си проспива живота: 

 

Много странно се движеше светлината и ще си я споделя, макар че снимката е с ужасно качество. 

 

 

Закусихме, поговорих си малко с колумбиеца, живеещ в Париж и дошъл сега за няколко месеца да заснема филми за различни места в страната, докато Жижо преследва закусващите колибрита и тръгнахме на разходка: 

 

Намерихме даже време за следобеден сън и снимане на колибки по залез: 

 

 

Маймунчетата бяха страшно готини, но платформата за хранене не е осветена и нямаше шанс за снимки. Видяхме и едно друго нощно животинче от рода на порчетата, но никакви сови. Ние в България си ги търсим през пролетта, когато няма листа и като чуеш малките, разбираш къде е хралупата, но в джунглата е направо мисия невъзможна. Пускаш звуци от телефона и се надяваш да долети, ако си страшен калитко. Ако не, най-много да ти отговори отдалеч нещо от типа на "мързи ме, ти ела" 😄

 

[Lindt]

До свещената лагуна

 

По време на първия ден бяхме толкова очаровани от резервата, а и в очакване на страхотна разходка във високите части на планината и много срещи с птички, че си запазихме и трета нощувка. Идеята беше да ни откарат до Sacred lagoon, а после ние да слезем пеша надолу с водач по пътека 6 и 5. Имаше 3 причини да мислим това за добра идея:

- изгрев на високо и нови гледки

- различна височина и съответно различни птици, при това при по-тревиста растителност могат да се видят по-лесно

- разходка

 

 

На втория ден вечерта ни казаха, че рейнджър-водач няма да слиза с нас по пътеката, но могат да ни закарат горе за 50 евро и "шофьорът да ни покаже птиците там".  Ние също можехме да си отделим целия ден, за да качим и слезем 800 метра денивелация, но едва ли щяхме да видим изгрев и изгревна животинска активност, а и щяхме да правим в двете посоки този път. 

Пътят е такъв, че може да ти се откъсне главата и се движите с 4 км в час в 4:30 сутринта. Мога да определя това като отвратително изживяване и за пореден път да дам глас в полза на ходенето на два крака, когато алтернативата е лашкане по черен път. 

 

Качени на една висока платформа, топлещи ръцете си с термос горещ шоколад на 3000 метра надморска височина, всички гледахме на изток с надежда за изгрев, който да осмисли преживяването. Шофьорът ни тук там показваше някое притаено пиленце около нас и ни сочеше и страничката с подробности в своя определител за птици. 

Дразнещото е, че реална лагуна няма. Знаехме го, но не знаехме, че свещеното място ще е грозновато оградено и трудно ще го изключиш от снимката си. И военната база също. И макар да сме наясно, че тези палми, дом на десетки видове папагалчета, са застрашени и загиват, затруднявайки птичките да си намират място за гнездене, все пак точно на преден фон силно ме ядосваха загиналите останки и затова всъщност не снимахме изгрев 😄 

 

 

Закуската ни обаче беше направо щедра по стандартите на резервата и си имахме по 1 сандвич с шунка в термофолио, 1 варено яйчице и 1 пакет фъстъци. И топъл шоколад, който в предните дни никой не беше и помислил да ни предложи. Шофьорът ни изчака да проумеем, че феноменален изгрев няма да има и ни заведе обратно на пътя, за да ни показва ендемици в храстите. Изненадващо добре се справи, намери поне 10 птичета, живеещи само там, за половин час. И определено го направи по-професионално, тихо и уважително от онзи с дискотечния тур в Минка. Мястото беше наистина красиво и по-различно от териториите на резервата в ниското, с криви дървета, покрити с лишеи и бромелии, лъщяши на слънчева светлина листа от палми и крещящи папагали, излитащи от къщичките си.

 

 

Но хайде, ще слизаме надолу вече, нетърпеливи да видим какво ще си открием сами в този нов свят: 

 

 

Изобщо не се сетихме да преброим колко пласта планини има пред нас, но беше изключително през цялото ни спускане и ако не бяхме с обектива за птици, щях да направя още 300 снимки срещу слънцето 😄

Докато стигнем до тази самотна ферма, преминахме през няколко района с водоеми, където следваше да видим много активни птичета, но те упорито се криеха от нас и пееха подигравателни песнички. Там си набрахме къпини и малко от плодчетата, излизащи от това розово цветенце. 

 

И вече на пътека 5 намерихме нашите маймуни-ревачи   Бяха далеч и си дремеха в клоните, прикривайки се още по-старателно, като ни забелязаха. Наистина не успяхме да ги разгледаме достатъчно подробно, но беше прекрасно след 2 дни, в които озвучаваха всяка наша разходка, да успеем да ги видим. И майка, и бебе и два различни по размер мъжки. 

Ние на това пътуване научихме от няколко източника да пазим дистанция от howling monkey-тата. Ако се чувстват застрашени или подразнени, те замерят с изпражненията си.

 

 

[Lindt]

Голямото пътуване

 

Пътуването от Ел Дорадо до Картахена беше предвидено за първия ден на дългия колумбийски уикенд и например Хорхе изобщо не препоръчваше изпълнението на плана ни. Но все пак успяхме да си купим онлайн билети и да ни ги потвърдят на следващия ден  Ако не разбирате шегата, някой лично бе отишъл да ни купи билетите, да ни ги снима физически и тогава да ни потвърди покупката.

 

За да компенсираме дългия път, който ни очакваше, се опитахме да извлечем максимума от свободните ни часове - тръгнахме си пеша през Ел Дорадо до асфалтовия път, за да видим и по този маршрут какви птици се срещат, порадвахме се за последно на колибритата на портала и пихме бирички с гледка докато си чакаме трансфера до гарата. 

 

Гарата на Санта Марта е доста неугледна, но след продължителния глад в Ел Дорадо, нямах никакви притеснения да си изям цялата мухара, че даже и малко от гарнитурата. 

 

Заради трафик автобусът ни закъсня с близо час, но това ни подготви психически, че предвижданите 4 часа до Картахена ще се удължат. Поне докато беше светло, пътуването беше доста интересно за нас, минаващо през заблатени зони около морето и с най-различни водолюбиви птици. След това обаче бая се отегчихме за 5 часа в автобуса, макар че послушно проспахме поне половината. Хубавото е, че калпазански не си носехме маските, но никой не се занимава да буди спящ човек, за да му прави забележка. Ако трябваше да пътуваме правилно, въобще нямаше да ми допаднат тези 6 часа. 

Районът на Баранкила ни изтръгна от дрямката с толкова надута музика от почти всяка колиба и такъв бас, че чувствително разтрисаше стабилния ни иначе автобус. А наоколо разни майки с бебета, които как точно спяха в подобна обстановка, ще си остане за мен неразгадана загадка. 

Така и така бяхме будни, предстоеше спирка за почивка  Жижо си взе пълнен банан със сирене и от готините пържени меки топчици, а аз панирано пиле, което не знам как бях решила, че ще е много вкусно и точно това следва да ми се яде на една гара. Панировката беше омекнала и беше безсолно, така че очакванията ми не се оправдаха, но си бяха и очевидно нереалистични.

В 11 вечерта най-сетне бяхме на гарата в Картахена, но юбер и приложенията за таксита не ни предлагаха готово решение как да стигнем до Стария град. Разгледахме подробно табелката с райони и цени за таксита на гарата, но послушно се съгласихме да платим повече на най-едрия, потен и запъхтян испаноговорящ таксиметров шофьор, с шкембе, надничащо закачливо между копчетата на ризата му. Така изглеждащ човек според нямаше как да работи друго, а и количката беше видяла по-добри времена преди 30 години, така че се опитах да притъпя опасенията си, че ни отвлекат и продадат за органи. 

В ужасния ни, но и безкрайно евтин хостел ни посрещнаха будни, отключиха ни вратата, настаниха и увериха, че е безопасно посред нощ да излезем да си купим бира и да си я пием на диванчетата. Е, учтиво отказахме да си купим кокаин на няколко места, но иначе ни се видя напълно безопасно да сме навън. 

 

[Lindt]

Картахенска утрин

 

Ние, предполагам ви е ясно, не отидохме в най-хубавия колониален град ей така от интерес към градската среда 😄 Не, остана си твърдо в програмата ни заради ленивците в парка. Това не попречи да харесаме всяка шарена сграда, всяка дървена тераса, всички обрасли с цъфтящи храсти фасади, но няма как да ни е толкова любимо, колкото среща със свободен бозайник от плът и кръв.

Затова още в 6:30 аз вече бях с измита коса и потропвах на вратата на стаята, искайки да тръгваме към ленивците. Хостелът ни беше така разположен, че докато излезем и вече да сме в парка. Жижо много повече искаше да закуси, но трудно можеше да се пребори с мен, ако съм си наумила да виждам нещо точно в момента.

Това ни е уличката под терасата, имаше и нашето знаме. Шумът през нощта беше зашеметяващ, но предполагам след няколко години се свиква и можеш да го игнорираш.   

 

Толкова рано сутринта паркът не беше отворен, а когато му отвориха вратите, не успяхме да намерим ленивците и маймунките и ни обзеха предчувствия, че тази задача няма да е така лесна, както се надяваме. Но поне срещнахме катеричка и след като направих 5 снимки на празни улички, можех да се кротна и да отидем на закуска. 

 

 

[Lindt]

Тази закуска беше много смотана, така че не ни отне много време. На втория опит намерихме 1 ленивец и 1 игуана и вече по-спокойни се впуснахме да разглеждаме стария град на Картахена.

 

Още от портата се объркваме накъде да тръгнем - толкова е цветно и цъфтящо, харесва ни във всички посоки. Такива места обичайно приключваме с резултат 20 км пеша на ден, но в случая ни предстои брутална жега и трябва внимателно да разпределим минималния брой часове с температура под 30 градуса. 

 

 

Обаче при вида на катедрала, веднага забравяме, че гоним ефективност с прохладните часове и се завираме вътре 🙂

 

Макар хич да не обичам да ми е топло, в моите очи най-прекрасното в тези горещи градчета покрай морето са цъфтящите храсти и дръвчета. Най-много обичам жасмин, цитруси и франджипани, но се радвам и на по-неароматните бугенвилии, глицинии, пасифлори и всъщност всякакви розови и лилави цветчета. Ако няма, тогава се успокоявам с разни сукуленти и в най-краен случай с циклами и кленове. В Картахена си има достатъчно, така че наистина се наслаждавам на разходката там.

 

Неусетно излизаме на стената и си наумяваме да се разходим по нея и да погледаме отвисоко. Обаче вече е толкова напекло, че бързо променяме решението си и се скриваме пак в уличките. 

 

 

Срещаме на много места традиционните за града продавачки на плодове в цветни рокли, но хем искат пари за снимка с тях, хем са с маски и това ми донася силно разочарование. Очаквала съм да са колоритни обекти за снимките ми из града, а не да са толкова ковидни и неестествени. Сега обаче съжалявам за негативното си мислене. В крайна сметка защо пък да не искаш пари, ако те снимат докато работиш? Аз например хич няма да съм във възторг цял ден да ме дебнат туристи и да има стотици мои снимки в интернет, така че вероятно трябва да получат компенсация за неудобството и биха се подложили на това по финансови причини. 

 

 

След толкова впечатления преди 10 сутринта, спираме за почивка в една градинка. Струва ни се много разпространа практика лъскането на обувки на  публични места, но ме досрамява да снимам хората, докато практикуват тази дейност, а клиентите им си пият кафе на сянка. Човекът с гълъба обаче не мога да пропусна 😄

  

 

[Lindt]

По уличките на стария град

 

За Картахена имахме само 1 ден, нямаше откъде да вземем втори и съответно със или без жега имахме улици да разучаваме   Периодично спирахме за освежаване с кафе, сладолед, плодове, сокчета, а веднъж даже поседяхме в един мол на климатик. 

Има нещо завладяващо в запазените врати из градовете, навсякъде са различни и заслужават внимание. В Картахена ми направиха силно впечатление орнаментираните чукала за врата с огромния си размер. Останали от колониално време, те са част от практиката да се показва социално положение или професия на входната врата чрез чукалото.

Гущерът показва връзка с кралска особа и знатно потекло, риба или морско същество загатва, че собственикът на къщата е морски търговец. Лъвска глава представя пазителите на града като полиция, армия, а при духовенството са с формата на ръце. Колкото по-голямо и по-сложно е чукалото, толкова по-висок е статусът на собственика на дома.

Аз очевидно правилно съм се ориенитирала към гигантския гущер, но на Жижо русалката какво означава не знам 😄

 

 

За Картахена хората казват, че е страшно туристическа и много по-скъпа от други места в Колумбия. Ние явно имахме късмет - нито един уличен търговец не ни поиска различна цена отколкото взимаше от местните и плащахме около 1-2 лева за прекрасни, узрели плодове. За обяд Жижо просто се вмъкна в произволно заведение в Стария град, където мухарата беше 7 лв и сокчетата по 2. 

 

 

Много ни допадна градът и се позабавлявахме докато подтичвахме напред назад по уличките му. Но към 2 следобед бях готова да се закълна, че сме ги минали всичките и е гениално да пийнем бира, излегнати на диваните в хотела, вместо да се мъчим на столчета в заведения. Тъкмо ще нагледаме ленивците и маймунчетата попътно и после пак преди залез.