Лова на по-ниски цени, психопатия или?

[Георги]

Една дискусия покрай колите под наем ме накара да се замисля, може би за основна разлика между наистина вманиачените хора и обикновените. ОК, от моята камбанария говоря, не знам дали е валидно за доста от вас, ще проверим. 

 

Говоря за безкрайното ровичкане за търсене на по-добра цена, една идея по-добри условия или въобще такива неща, където като теглиш чертата е много шум за нищо. Колите под наем може би са много добър пример. Там ако хипотетично имаш тръгване от една точка, връщане в друга, с допълнителен шофьор и странни часове на взимане на прибиране на колата, буквално може да станеш луд. Ще провериш ръчно 10 фирми, ще сравниш всичките им такси и накрая ще се окаже, че една фирма е по-евтина от другата с 10 евро, но пък другата предлага малко по-висок клас кола. Или с две думи много шум за нищо. 

 

Наскоро приятели ме питаха нещо за билети за Уиз, чувствах се длъжен да им упомена, че билет през мобилното приложение е 2лв повече. Доста странен поглед получих, който казваше "абе купувам билет за 200, какво значение имат +-2"? Но не, мен си ме човърка да докарам най-ниската цена. На предпоследната форумна среща в "Джепето" като се чудехме дали да си вземем карта за отстъпка, веднага почнах да смятам колко са ни средно сметките, колко често се срещаме и колко време ще ни отнеме да я избием. Почти никога няма да си взема влака CAT във Виена между летището и центъра, след като е 7 евро по-скъп и едва 10 минути по-бърз от нормалния S-Bahn. Примери бол.

 

Само аз ли приемам подобно ровичкане на коли, хотели, хостели и самолетни билети като един вид пъзел и предизвикателство да се намери, ама наистина най-ниската подходяща цена? Или говорим за някакъв много странен тип скъперничество, който ме е обсебил в един момент? Знам, че голям процент от това е желанието да не ме правят на идиот. Знам, че друг процент е че за мен пътешествието не е "сега ми е паднало, дай да харчим", а всеки спестен лев от едно пътуване е лев към бюджета за следващото. Ама от време на време се чудя дали не се престаравам, защото извадено от контекста 2лв при 200лв билет наистина са незначителна сума и дори не си заслужава дискусията. Ама пък 2лв са си 2лв, една бира на някои места...

[Мрън]

Зависи кое ти е по-ценно: времето за търсене също може да е пари. Също и ползването: помня веднъж обяснявах на едни италианци в Италия, че вместо международния влак между два италиански града може да вземат Regionale след един час, което е три пъти по-евтино. Те казаха: този един час ми е по-важен от спестените пари...та така.

 

Преди повече пестях, сега гледам и удобството, слагам и лимит на ровичкането. Все пак вярвам в това, което казват англичаните: look after the pennies and the pounds will look after themselves

[Георги]

Зависи колко си цениш времето, да, аз със моето съм средно разпилян. Но мисля, че пак щях да ровичкам, дори да не бях, просто ми прави кеф...

[Zaro]

На теория е психопатия. 

 

В действителност на моменти ми доставя удоволствие да се ровя, не толкова заради това дали ще се намери по-изгодна цена, ами заради удоволствието от откриването на някаква нова ценна информация. Така намерих вече добилата и тук популярност лондонска оферта 2-for-1.

 

В крайна сметка, предварителното проучване за едно пътуване е много съществена част от него. И все пак, ако цената е определяща за това дали ще пътува човек или не, по-добре да не тръгва от вкъщи. 

[neuromancer]

Ако си разпилян с малкото, ще разпиляваш и многото, мисля аз.

Не става въпрос за някакви драстични икономии, все пак, а за навици. Примерно след като съм намерил полетите, които искам на съответната цена и дати, няма да тръгна да ровя кой точно сайт от кое точно IP ще ми намали цената с 2 евро. Обаче след като съм научил, че в trip.bg таксата е по-малко отколкото директно от air.bg ще е тъпо да не ги ползвам.

[Petkan]

Психопатия - едва ли, но една идея май се приближаваме до определението

Много често и аз съм си задавал този въпрос и извода май е един - удоволствието от играта! Почти всеки от нас губи доста от ценното си време, което използвано рационално, би му донесло доста по-прилични приходи, от "загубеното" време, отделено за намирането на "най-изгодната оферта" и бленуваното спестяване

Ама пусти спорт......

[Zaro]

Ама пусти спорт......

 

Кеф цена няма, особено когато става дума за нещо по-скъпо от обичайното.

[FlyTraveler]

Кеф цена няма, особено когато става дума за нещо по-скъпо от обичайното.

Точно при по-скъпите от обичайното пътувания могат да се спестят доста сериозни суми. При дълги полети - около 180-200 евро спестяване на човек при 2+ пътуващи плюс по около 20-30 евро на вечер по-малко за нощувка при 20 дневно пътуване и ето ти 1000 евро спестени за друго пътуване...

 

На сафари аз съм спестявал по 600 долара на вечер на човек, като съм отсядъл в абсолютно същата локация при "по-приключенски" условия (палатка със спален чувал), същата фирма, същата храна, същите джипове, същите гидове (е и алкохола не влиза в цента, но аз не съм отишъл там да пия). При 7 дни за мен и жена ми прави 8,400 долара спестяване. Като сложим и 400 долара спестени от спане в guesthouse вместо в международна верига хотел, за който фирмата настояваше (3 вечери в Найроби)  + вземане на друга фирма за едни други места преди това (от там още едни 600 долара по-малко за двама) и ето ти ги почти 10,000 долара спестени и то точно от по-скъпите от обичайните пътувания. Ами ако бяхме трима или четирима (с децата)? Аз лично не бих ги дал за повече удобства при настаняването, ама какво да правиш, сиромах човек - жив дявол :)

 

По-скоро не бих се замислял толкова за по-евтини пътувания - да загубя 2 дни в търсене за да дам 500 вместо 515 евро на човек просто не си струва.

 

Аз поне така си мисля де...

[Zaro]

Точно при по-скъпите от обичайното пътувания могат да се спестят доста сериозни суми. 

 

Е, ти прекалено буквално прие написаното. 

 

Разбира се, че това, което казваш е вярно. 

[Георги]

Мисля, че в един момент сметката идва % отношение от цялата сума, спрямо абсолютната стойност на сумата. Търсиш самолетни билети до Австралия, единия билет е 800 евро, другия е 820. Казваш си, че разлика кой знае каква голяма няма, и да речем избираш този, който е с една идея по-удобни часове. И си е така, разликата е на практика 2.5%.

 

Но пък 20 евро на човек са си вечеря в ресторант почти по целия свят. Ако бяха сложили двата билета на една цена, но единия с включена прилична вечеря, едва ли човек би избрал малко по-удобните часове. Или да говоря на по-тукашен език, разликата между двата билета е един двупосочен до Болоня или Милано в ниския сезон

 

Вече май не звучи толкова символично като го поставиш през призмата на нещо предметно. Както с двата лева от бирата, ако вместо да резервираш през мобилното приложение на уиз, просто отвориш нормалния им сайт през телефона

[FlyTraveler]

Да де, и аз дадох драстичен пример за да илюстрирам по-добре гледната си точка Както и да е, аз много съм се замислял по темата и то не от вчера и съм стигнал до заключението, че всеки случай (всяко пътуване) си има специфика на харчене и спестяване, като много генерално погледнато си имам някои правила:

1. Най-малко съм склонен да спестявам от локация - локацията при настаняване за мен е много важна, било то в град, природен парк или каквото и да било, освен ако в голям град не е много близо до много удобен транспорт, но то пак го прави добра локация. Кофтито е, че хубавите локации, както и хубавите жени се харесват на по-голямата част от населението, което им вдига цената.

 

2. Малко съм склонен да пестя откъм разглеждане, концерти, клубове с жива музика (ако ми е интересна, разбира се). В Рио давахме м-у 150 и 220 долара на ден за частен екскурзовод с кола, при който се качваш и в момента решавате къде да се ходи, изключително гъвкаво, да не говорим колко неща се научават. Тези пари пак не се дават лесно - използвах 3-ма различни за различни места (по-евтините правят само фиксирани маршрути) и общо взето им се "стопяват лагерите". Ако се сметне колко би ми струвало возенето с такси, гида излиза по-евтино, като знае неща и говори английски. Това не го правя обикновенно, но в случаят сериозната езикова бариера, както и нивото на улична престъпност оправдаха този не-малък за моята скъперническа душа харч.

 

2. Повече пари съм склонен да спестя от удобства, пак зависи доколко кофти е евтиното или пък колко скъпо е скъпото. В Куала Лумпур например, не се притеснявам да отседна в Трейдърс или Мандарин Ориентал, просто защото на фона на същите хотели в други градове, тези там са почти безплатни. В Хонг Конг обаче съм спал в стая с размер на спално купе на влак, където ако единият иска да си отвори куфара, другият трябва да излезе в коридора, но топ локация, автобуса от летището спира на 50 метра и цената през 2006 г. беше... 25 долара за двама. Имаше си баня и тоалетна.

 

3. Най-много съм склонен да спестявам от храна и пиене, това за мен има най-малко значение. Едно от важните неща в големи градове е предварително да разуча къде има супермаркети, където мога да си купя продукти, с които освен да ядем в хотела даже да си направим сандвичи за "из града". В историческия град Петра влизаме с 5-6 шаварми (дюнери) в раниците и литър и половина вода.

 

Няколко дни преди това в Акаба се "набутвам" 30 долара за такси, но с това такси отивам да си подпечатаме паспортите, при което спестяваме по 50 долара на човек май беше за визи, освен това карам шофьора да ми купи той (на местни, 2 пъти по-ниски цени), храна и вода за 2 дни (съответно не се ползва ресторанта на хотела), при което тези 30 долара харч водят до спестяване от около 300 долара, а и не се бъхтехме с багажа по градски автобуси.

 

Не мога да си спомня да съм ползвал минибар някога в хотел или ако съм го правил е било толкова рядко, че съм забравил.

 

На такива като мен на английски се казва "cheap bastard", но се оказа, че има и по-големи "тарикати" - с един приятел (професионален екскурзовод в Италия, който знае всеки възможен трик) и жена му бяхме заедно в Индия и в абсолютно всеки ресторант, в който влизахме, той сваляше 10% от цените в менюто преди още да сме седнали, като даваше да се разбере, че бакшиша също е включен :)

[stanimir]

Просто си е гъдел ... иначе безброй пъти съм се улавял как съм отделял часове за да спестя някой лев , а после внезапно излиза някой неочакван разход и си викам защо се хабих за тия няколко евро .

Отделно ако си седна на задника в 90 % от случаите когато целенасочено търся мега оферта за същото отделено време бих заработил поне толкова или повече.

Ама едно е да работиш по задължение , друго е адреналина и отделеното време да си "тарикат"   

 

Тук не включвам  съвсем мигновенни безценни оферти които грабваш на мига без каквото и да е усилие.

 

Честно казано ако бях достатъчно амбициозен и работохолик нямаше изобщо да ми се налага да търся подобни оферти , но тогава нямаше да има тръпка и по-важното нямаше да има време за пътувания 

 

Затова мисля засега съм постигнал някакъв баланс между работа/пари/удоволствия.

 

Когато някой наглец ме попита  "Как е добре ли  е ? обикновенно отговарям "Стигат ми за любимите неща" 

Редактирано 30 януари, 2014 от stenk

[so'90]

луд съм. болест е. не се лекува. тръпката е всичко. цепя долара на цент. като олимпиада е, не само участието е важно и адреналинещо, но и самото знание, че си най-големият далавераджия в този полет ме побърква от кеф. еврейска психопатия. иначе не се качвам...

[wilks]

Ако кажа, че темата и въпроса в нея са ми чужди, ще излъжа Даже имаше период до преди няколко години, в който сериозно се бях замислил над състоянието, в което се намирам. Много вечери съм осъмвал пред монитора, пробвайки всевъзможни комбинации, и изработване на собствен стил и алгоритъм за търсене. Още като почнах да организирам първото си самостоятелно пътуване (аз други нямам, никога до момента не съм пътувал чрез тур. агенция), ми стана толкова интересно докато ровех и търсех, че ме държи зависим и до днес - кога по-здраво, кога по-хлабаво. Всички сайтове за билети, търсачки, букинг сайтове, съм търсил и открил сам. Някой из чужди форуми (тогава нямаше magelanci с полезна информация на роден език, а малкото оскъдна информация не винаги беше точна и ясна), други случайно, трети с помощта на google и Wiki, но никой не ми е казвал "виж този сайт, може да ти е полезен". А и всичко трябваше да "смилам", за да си го пригодя за български условия, защото достъпната информация е най-често от английски и немски източници. Вероятно затова и ме хвана "крастата" - защото колкото повече търсех, толкова повече ми се пътуваше, и продължавах да ровя и попълвам файловете си с информация.

Сега вече задачата ми е далеч по-лесна. Като имам основата, ми се налага да отделям много по-малко време, колкото периодично да актуализирам, и открия нещо новопоявило се, или пропуснато (ако имам късмет). Нямам претенцията да знам всичко, или да съм напълно наясно с всички възможни начини за търсене, но наличното ми е достатъчно, за да пътувам комфортно без притеснения. Има и друго - прекаленото затрупване с информация понякога може да навреди. Ако отделям прекалено много време да проверя абсолютно всички варианти, или ще изтърва/изгубя сред многото оптималния, или ще блокирам в един момент. Първо минавам през тези, в чиято ефикасност съм се убеждавал многократно през годините. Ако не съм доволен от резултата, или допускам, че има още какво да се желае, се заемам по-задълбочено да разчепквам, и пробвам различни комбинации. Но вече всички търсачки са дотолкова унифицирани (често и под един и същ собственик), че резултата както писахте, е минимална разлика от 10-15 евро при кратките пътувания. Но пък точно при тях малката абсолютна стойност на разликата се оказва по-голяма (процентното съотношение, за което пише Жоро). Разликата от "само" 10 евро при полет от 150, е същата като разлика от 50 евро при билет за 750. Но при по-дълги пък на преден план вече излизат и различни приоритети - часове за прекачване, условия на борда, предлагани от авиокомпанията, модел самолети (при авиоманиаците), че и условията на самите летища за трансфер. И в някой случаи е по-разумно да се плати малко повече (примерно в границата 40-70 евро), но да се пътува по-комфортно и без притеснения. Докато за кратки полети това не е от толкова голямо значение, или поне не в толкова голяма степен

Накратко казано, след един момент вече не отделям такова количество време при търсене на билет (освен ако не прещракам или ми се "играе" ). По-скоро вече е само до дебнене и очакване кога ще се появи изгодна оферта, промоция, или грешка, където говорим за разлика от 100-200, че понякога и 300 и нагоре евро. Но и тези елементи от търсенето на билет вече са значително улеснени с "абонамент" към сайтовете с известяване на ел. поща. И проверка 5-6 пъти на ден 2-3 големи европейски сайта/блога, които общо взето събират и покриват всички възможности вътре, и от Европа към останалите континенти.

Редактирано 30 януари, 2014 от wilks

[stanimir]

Аз съм си изградил вече някакъв стереотип за коя дестинация коя цена е добра , кое е подходящото време да пътувам дотам и кога e подходящия момент да проверявам за изгодни оферти.

 

Примерно за Лондон 80-90 евро двупосочно напълно ме устройва и не бих ровил с дни за да спестя 15 -ина евро

[Meidj]

Вече съм по-спокоен - ще сме голяма и весела компания, като ни въдворят някой ден  

[stanimir]

Вече съм по-спокоен - ще сме голяма и весела компания, като ни въдворят някой ден

 

Ще пратим надзирателите на Малдивите за без пари , а ние ще вдигнем лудницата на крак

[Двуцветко]

В рамките на шегата - най евтино е ... да не се пътува

Факт! - http://m.blitz.bg/news/article/247680. Е това верно си е психопатия

[FlyTraveler]

В рамките на шегата - най евтино е ... да не се пътува

Факт! - http://m.blitz.bg/news/article/247680. Е това верно си е психопатия

Този ако вземе да се занимава с търсене на самолетни билети представяте ли си какви цени ще намери?

[bay_kolio]

Ха, каква хубава тема!

 

Здравейте, аз съм Николай и съм пристрастен!

Сега кимнете разбиращо и терапията да започне. Аз не намирам нищо лошо в това да си имаме слабости и пороци и да се борим с тях като им се отдаваме.
Може би това е защото сайта е за тази тема пътувания, пътешествия и повечето тук са отдадени на темата. В нашият случай си има нещо откривателско и това му е хубавото. Дори да намериш твоя сайт, с твоя хотел си е постижение като навремето хората които са пътували извън картата. Сега това е много по трудно, защото всичко е обхванато, за това така ни кефи нашето си билетче или място.

За мен например е интересен въпросът от къде идва? Кое го поражда? Моя си отговор може би е в детството, и то ранното когато още ми четяха книги. Баща ми, изключително отчетливо си ги спомням ми четеше такива книги: Капитан Хатерас, Капитна Блъд, Великото плаване и пр. и пр. Вероятно заложените в този момент в детинската душа интереси стават трайни и устойчиви. 

Я споделете как и кой ви е заразил.

[maialearrosto]

При мен книжовната зараза я пусна Емилио Салгари, зараза, която малкият ми син няма как да изпита, но той пък ще има своите други технологични и пътешественически изкушения...

 

Години след "заразяването", с мои веронски приятели си говорим за Салгари и те ми казват, че писателят никога не е бил в азиатските земи, които описва, а денонощно е чел най-разнообразни трудове във веронската библиотека и оттам е черпил знанията си.

[Dragonfly]

Както казват в една релама по TLC: "Аз не съм пристрастена към пазаруването, пристрастена съм към изгодното пазаруване". Планирането и организирането на пътуването ми доставя не по-малко удоволствие от самото пътуване, а когато успея да намеря намеря наистина добра офера, независимо дали е само с 1-2-5 или 500 лв по добра, се размазвам от кеф. Приятелите ми смятат, че съм луда и издребнявам, но на мен не ми дреме. Щастлива с моята лудост и за нищо на света не си я давам  

[Двуцветко]

Този ако вземе да се занимава с търсене на самолетни билети представяте ли си какви цени ще намери?

Ще лети и ще ги кара да му плащат за това

Айде приятен уикенд на всички!

[royak]

Наистина интересна тема, Георги, която лично аз свързвам и темата "защо пътуваме". Общото между двете е, че пътуването не е само пътуване, а начин на живот или стил на живот, ако предпочитате.

Подготовката на пътуването не се свежда само до избора на най-приемливата опция, но и до онова, от което се лишаваме /доброволно/ в ежедневието си, защото обръщаме парите в бензин, километри, музеи, нощувки и пр.

Аз съм твърдо за това страстта да се задоволява по по-прагматичен начин, защото желанието има това свойство никога да не угасва. Така че трябва да мислим винаги и за следващото...

Ето някои от нещата, които правя:

- винаги се опитвам да съчетавам командировка със свободна програма /2-3 дни преди или след работата/.

- търпение и пак търпение - винаги е възможно да се появи по-добрата оферта, в такива моменти трябва да си готов да "скочиш" бързо;

- предварително планиране и допитване до пътували. Например за наемане на кола под наем в Мароко се възползвахме от препоръката на един французин, активен във френски форум. С неговата препоръка и от негово име наехме чудна кола за 20 евро на ден при "нормални" оферти от 30 до 45 и повече на ден;

- избягваме да резервираме всичко предварително - на място често излизат по-добри възможности;

- избягваме големите европейски музеи /повечето излагат това, дето са гепили отнякъде/ и предпочитаме малките автентични музеи;

- не пътуваме по шумно рекламирани дестинации; не правим онова, което всички правят, ако не ни е кеф;

- в Европа си ползвам автобусите на "Eurolines", без да се гнуся въобще - това, в случай, че не съм с колата...

и още много дребни, но важни неща.

 

Що се отнася до това как съм се запалива по пътуванията... Бай Кольо е прав - детството, литературата, пътуващи родители, подкрепа от семейството и насърчаване да се пътува. Но това ми се струва друга голяма тема - "Първото ви пътуване в чужбина".

[theo]

Лова на по-ниски цени, психопатия или?

 

......................................................... На предпоследната форумна среща в "Джепето" като се чудехме дали да си вземем карта за отстъпка, веднага почнах да смятам колко са ни средно сметките, колко често се срещаме и колко време ще ни отнеме да я избием. ..........................

 

....Бе по-скоро сте еврейн , отколкото психопат , Основателю .....