Прескочи до съдържание

Лова на по-ниски цени, психопатия или?


Препоръчани мнения

Една дискусия покрай колите под наем ме накара да се замисля, може би за основна разлика между наистина вманиачените хора и обикновените. ОК, от моята камбанария говоря, не знам дали е валидно за доста от вас, ще проверим. 

 

Говоря за безкрайното ровичкане за търсене на по-добра цена, една идея по-добри условия или въобще такива неща, където като теглиш чертата е много шум за нищо. Колите под наем може би са много добър пример. Там ако хипотетично имаш тръгване от една точка, връщане в друга, с допълнителен шофьор и странни часове на взимане на прибиране на колата, буквално може да станеш луд. Ще провериш ръчно 10 фирми, ще сравниш всичките им такси и накрая ще се окаже, че една фирма е по-евтина от другата с 10 евро, но пък другата предлага малко по-висок клас кола. Или с две думи много шум за нищо. 

 

Наскоро приятели ме питаха нещо за билети за Уиз, чувствах се длъжен да им упомена, че билет през мобилното приложение е 2лв повече. Доста странен поглед получих, който казваше "абе купувам билет за 200, какво значение имат +-2"? Но не, мен си ме човърка да докарам най-ниската цена. На предпоследната форумна среща в "Джепето" като се чудехме дали да си вземем карта за отстъпка, веднага почнах да смятам колко са ни средно сметките, колко често се срещаме и колко време ще ни отнеме да я избием. Почти никога няма да си взема влака CAT във Виена между летището и центъра, след като е 7 евро по-скъп и едва 10 минути по-бърз от нормалния S-Bahn. Примери бол.

 

Само аз ли приемам подобно ровичкане на коли, хотели, хостели и самолетни билети като един вид пъзел и предизвикателство да се намери, ама наистина най-ниската подходяща цена? Или говорим за някакъв много странен тип скъперничество, който ме е обсебил в един момент? Знам, че голям процент от това е желанието да не ме правят на идиот. Знам, че друг процент е че за мен пътешествието не е "сега ми е паднало, дай да харчим", а всеки спестен лев от едно пътуване е лев към бюджета за следващото. Ама от време на време се чудя дали не се престаравам, защото извадено от контекста 2лв при 200лв билет наистина са незначителна сума и дори не си заслужава дискусията. Ама пък 2лв са си 2лв, една бира на някои места...

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Зависи кое ти е по-ценно: времето за търсене също може да е пари. Също и ползването: помня веднъж обяснявах на едни италианци в Италия, че вместо международния влак между два италиански града може да вземат Regionale след един час, което е три пъти по-евтино. Те казаха: този един час ми е по-важен от спестените пари...та така.

 

Преди повече пестях, сега гледам и удобството, слагам и лимит на ровичкането. Все пак вярвам в това, което казват англичаните: look after the pennies and the pounds will look after themselves :)

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Зависи колко си цениш времето, да, аз със моето съм средно разпилян. Но мисля, че пак щях да ровичкам, дори да не бях, просто ми прави кеф...

Връзка към коментар

На теория е психопатия. 

 

В действителност на моменти ми доставя удоволствие да се ровя, не толкова заради това дали ще се намери по-изгодна цена, ами заради удоволствието от откриването на някаква нова ценна информация. Така намерих вече добилата и тук популярност лондонска оферта 2-for-1.

 

В крайна сметка, предварителното проучване за едно пътуване е много съществена част от него. И все пак, ако цената е определяща за това дали ще пътува човек или не, по-добре да не тръгва от вкъщи. 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Ако си разпилян с малкото, ще разпиляваш и многото, мисля аз.

Не става въпрос за някакви драстични икономии, все пак, а за навици. Примерно след като съм намерил полетите, които искам на съответната цена и дати, няма да тръгна да ровя кой точно сайт от кое точно IP ще ми намали цената с 2 евро. Обаче след като съм научил, че в trip.bg таксата е по-малко отколкото директно от air.bg ще е тъпо да не ги ползвам.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Психопатия - едва ли, но една идея май се приближаваме до определението :lol:

Много често и аз съм си задавал този въпрос и извода май е един - удоволствието от играта! Почти всеки от нас губи доста от ценното си време, което използвано рационално, би му донесло доста по-прилични приходи, от "загубеното" време, отделено за намирането на "най-изгодната оферта" и бленуваното спестяване ;)

Ама пусти спорт......

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Кеф цена няма, особено когато става дума за нещо по-скъпо от обичайното. B)

Точно при по-скъпите от обичайното пътувания могат да се спестят доста сериозни суми. При дълги полети - около 180-200 евро спестяване на човек при 2+ пътуващи плюс по около 20-30 евро на вечер по-малко за нощувка при 20 дневно пътуване и ето ти 1000 евро спестени за друго пътуване...

 

На сафари аз съм спестявал по 600 долара на вечер на човек, като съм отсядъл в абсолютно същата локация при "по-приключенски" условия (палатка със спален чувал), същата фирма, същата храна, същите джипове, същите гидове (е и алкохола не влиза в цента, но аз не съм отишъл там да пия). При 7 дни за мен и жена ми прави 8,400 долара спестяване. Като сложим и 400 долара спестени от спане в guesthouse вместо в международна верига хотел, за който фирмата настояваше (3 вечери в Найроби)  + вземане на друга фирма за едни други места преди това (от там още едни 600 долара по-малко за двама) и ето ти ги почти 10,000 долара спестени и то точно от по-скъпите от обичайните пътувания. Ами ако бяхме трима или четирима (с децата)? Аз лично не бих ги дал за повече удобства при настаняването, ама какво да правиш, сиромах човек - жив дявол :) :) :)

 

По-скоро не бих се замислял толкова за по-евтини пътувания - да загубя 2 дни в търсене за да дам 500 вместо 515 евро на човек просто не си струва.

 

Аз поне така си мисля де...

  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Точно при по-скъпите от обичайното пътувания могат да се спестят доста сериозни суми. 

 

Е, ти прекалено буквално прие написаното.  :)

 

Разбира се, че това, което казваш е вярно. 

Връзка към коментар

Мисля, че в един момент сметката идва % отношение от цялата сума, спрямо абсолютната стойност на сумата. Търсиш самолетни билети до Австралия, единия билет е 800 евро, другия е 820. Казваш си, че разлика кой знае каква голяма няма, и да речем избираш този, който е с една идея по-удобни часове. И си е така, разликата е на практика 2.5%.

 

Но пък 20 евро на човек са си вечеря в ресторант почти по целия свят. Ако бяха сложили двата билета на една цена, но единия с включена прилична вечеря, едва ли човек би избрал малко по-удобните часове. Или да говоря на по-тукашен език, разликата между двата билета е един двупосочен до Болоня или Милано в ниския сезон :)

 

Вече май не звучи толкова символично като го поставиш през призмата на нещо предметно. Както с двата лева от бирата, ако вместо да резервираш през мобилното приложение на уиз, просто отвориш нормалния им сайт през телефона :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Да де, и аз дадох драстичен пример за да илюстрирам по-добре гледната си точка :) Както и да е, аз много съм се замислял по темата и то не от вчера и съм стигнал до заключението, че всеки случай (всяко пътуване) си има специфика на харчене и спестяване, като много генерално погледнато си имам някои правила:

1. Най-малко съм склонен да спестявам от локация - локацията при настаняване за мен е много важна, било то в град, природен парк или каквото и да било, освен ако в голям град не е много близо до много удобен транспорт, но то пак го прави добра локация. Кофтито е, че хубавите локации, както и хубавите жени се харесват на по-голямата част от населението, което им вдига цената.

 

2. Малко съм склонен да пестя откъм разглеждане, концерти, клубове с жива музика (ако ми е интересна, разбира се). В Рио давахме м-у 150 и 220 долара на ден за частен екскурзовод с кола, при който се качваш и в момента решавате къде да се ходи, изключително гъвкаво, да не говорим колко неща се научават. Тези пари пак не се дават лесно - използвах 3-ма различни за различни места (по-евтините правят само фиксирани маршрути) и общо взето им се "стопяват лагерите". Ако се сметне колко би ми струвало возенето с такси, гида излиза по-евтино, като знае неща и говори английски. Това не го правя обикновенно, но в случаят сериозната езикова бариера, както и нивото на улична престъпност оправдаха този не-малък за моята скъперническа душа харч.

 

2. Повече пари съм склонен да спестя от удобства, пак зависи доколко кофти е евтиното или пък колко скъпо е скъпото. В Куала Лумпур например, не се притеснявам да отседна в Трейдърс или Мандарин Ориентал, просто защото на фона на същите хотели в други градове, тези там са почти безплатни. В Хонг Конг обаче съм спал в стая с размер на спално купе на влак, където ако единият иска да си отвори куфара, другият трябва да излезе в коридора, но топ локация, автобуса от летището спира на 50 метра и цената през 2006 г. беше... 25 долара за двама. Имаше си баня и тоалетна.

 

3. Най-много съм склонен да спестявам от храна и пиене, това за мен има най-малко значение. Едно от важните неща в големи градове е предварително да разуча къде има супермаркети, където мога да си купя продукти, с които освен да ядем в хотела даже да си направим сандвичи за "из града". В историческия град Петра влизаме с 5-6 шаварми (дюнери) в раниците и литър и половина вода.

 

Няколко дни преди това в Акаба се "набутвам" 30 долара за такси, но с това такси отивам да си подпечатаме паспортите, при което спестяваме по 50 долара на човек май беше за визи, освен това карам шофьора да ми купи той (на местни, 2 пъти по-ниски цени), храна и вода за 2 дни (съответно не се ползва ресторанта на хотела), при което тези 30 долара харч водят до спестяване от около 300 долара, а и не се бъхтехме с багажа по градски автобуси.

 

Не мога да си спомня да съм ползвал минибар някога в хотел или ако съм го правил е било толкова рядко, че съм забравил.

 

На такива като мен на английски се казва "cheap bastard", но се оказа, че има и по-големи "тарикати" - с един приятел (професионален екскурзовод в Италия, който знае всеки възможен трик) и жена му бяхме заедно в Индия и в абсолютно всеки ресторант, в който влизахме, той сваляше 10% от цените в менюто преди още да сме седнали, като даваше да се разбере, че бакшиша също е включен :) :)

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Просто си е гъдел ... иначе безброй пъти съм се улавял как съм отделял часове за да спестя някой лев , а после внезапно излиза някой неочакван разход и си викам защо се хабих за тия няколко евро .

Отделно ако си седна на задника в 90 % от случаите когато целенасочено търся мега оферта за същото отделено време бих заработил поне толкова или повече.

Ама едно е да работиш по задължение , друго е адреналина и отделеното време да си "тарикат"   

 

Тук не включвам  съвсем мигновенни безценни оферти които грабваш на мига без каквото и да е усилие.

 

Честно казано ако бях достатъчно амбициозен и работохолик нямаше изобщо да ми се налага да търся подобни оферти , но тогава нямаше да има тръпка и по-важното нямаше да има време за пътувания  :)

 

Затова мисля засега съм постигнал някакъв баланс между работа/пари/удоволствия.

 

Когато някой наглец ме попита  "Как е добре ли  е ? обикновенно отговарям "Стигат ми за любимите неща"  ;)

Редактирано от stenk
  • Харесвам 8
Връзка към коментар

луд съм. болест е. не се лекува. тръпката е всичко. цепя долара на цент. като олимпиада е, не само участието е важно и адреналинещо, но и самото знание, че си най-големият далавераджия в този полет ме побърква от кеф. еврейска психопатия. иначе не се качвам...

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Ако кажа, че темата и въпроса в нея са ми чужди, ще излъжа :) Даже имаше период до преди няколко години, в който сериозно се бях замислил над състоянието, в което се намирам. Много вечери съм осъмвал пред монитора, пробвайки всевъзможни комбинации, и изработване на собствен стил и алгоритъм за търсене. Още като почнах да организирам първото си самостоятелно пътуване (аз други нямам, никога до момента не съм пътувал чрез тур. агенция), ми стана толкова интересно докато ровех и търсех, че ме държи зависим и до днес - кога по-здраво, кога по-хлабаво. Всички сайтове за билети, търсачки, букинг сайтове, съм търсил и открил сам. Някой из чужди форуми (тогава нямаше magelanci с полезна информация на роден език, а малкото оскъдна информация не винаги беше точна и ясна), други случайно, трети с помощта на google и Wiki, но никой не ми е казвал "виж този сайт, може да ти е полезен". А и всичко трябваше да "смилам", за да си го пригодя за български условия, защото достъпната информация е най-често от английски и немски източници. Вероятно затова и ме хвана "крастата" - защото колкото повече търсех, толкова повече ми се пътуваше, и продължавах да ровя и попълвам файловете си с информация.

Сега вече задачата ми е далеч по-лесна. Като имам основата, ми се налага да отделям много по-малко време, колкото периодично да актуализирам, и открия нещо новопоявило се, или пропуснато (ако имам късмет). Нямам претенцията да знам всичко, или да съм напълно наясно с всички възможни начини за търсене, но наличното ми е достатъчно, за да пътувам комфортно без притеснения. Има и друго - прекаленото затрупване с информация понякога може да навреди. Ако отделям прекалено много време да проверя абсолютно всички варианти, или ще изтърва/изгубя сред многото оптималния, или ще блокирам в един момент. Първо минавам през тези, в чиято ефикасност съм се убеждавал многократно през годините. Ако не съм доволен от резултата, или допускам, че има още какво да се желае, се заемам по-задълбочено да разчепквам, и пробвам различни комбинации. Но вече всички търсачки са дотолкова унифицирани (често и под един и същ собственик), че резултата както писахте, е минимална разлика от 10-15 евро при кратките пътувания. Но пък точно при тях малката абсолютна стойност на разликата се оказва по-голяма (процентното съотношение, за което пише Жоро). Разликата от "само" 10 евро при полет от 150, е същата като разлика от 50 евро при билет за 750. Но при по-дълги пък на преден план вече излизат и различни приоритети - часове за прекачване, условия на борда, предлагани от авиокомпанията, модел самолети (при авиоманиаците), че и условията на самите летища за трансфер. И в някой случаи е по-разумно да се плати малко повече (примерно в границата 40-70 евро), но да се пътува по-комфортно и без притеснения. Докато за кратки полети това не е от толкова голямо значение, или поне не в толкова голяма степен

Накратко казано, след един момент вече не отделям такова количество време при търсене на билет (освен ако не прещракам или ми се "играе" :) ). По-скоро вече е само до дебнене и очакване кога ще се появи изгодна оферта, промоция, или грешка, където говорим за разлика от 100-200, че понякога и 300 и нагоре евро. Но и тези елементи от търсенето на билет вече са значително улеснени с "абонамент" към сайтовете с известяване на ел. поща. И проверка 5-6 пъти на ден 2-3 големи европейски сайта/блога, които общо взето събират и покриват всички възможности вътре, и от Европа към останалите континенти.

Редактирано от wilks
  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Аз съм си изградил вече някакъв стереотип за коя дестинация коя цена е добра , кое е подходящото време да пътувам дотам и кога e подходящия момент да проверявам за изгодни оферти.

 

Примерно за Лондон 80-90 евро двупосочно напълно ме устройва и не бих ровил с дни за да спестя 15 -ина евро ;)

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Вече съм по-спокоен - ще сме голяма и весела компания, като ни въдворят някой ден :)

 

Ще пратим надзирателите на Малдивите за без пари , а ние ще вдигнем лудницата на крак ;)

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

В рамките на шегата - най евтино е ... да не се пътува :)

Факт! - http://m.blitz.bg/news/article/247680. Е това верно си е психопатия :)

Този ако вземе да се занимава с търсене на самолетни билети представяте ли си какви цени ще намери? :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Ха, каква хубава тема!

 

Здравейте, аз съм Николай и съм пристрастен!

Сега кимнете разбиращо и терапията да започне. Аз не намирам нищо лошо в това да си имаме слабости и пороци и да се борим с тях като им се отдаваме.
Може би това е защото сайта е за тази тема пътувания, пътешествия и повечето тук са отдадени на темата. В нашият случай си има нещо откривателско и това му е хубавото. Дори да намериш твоя сайт, с твоя хотел си е постижение като навремето хората които са пътували извън картата. Сега това е много по трудно, защото всичко е обхванато, за това така ни кефи нашето си билетче или място.

За мен например е интересен въпросът от къде идва? Кое го поражда? Моя си отговор може би е в детството, и то ранното когато още ми четяха книги. Баща ми, изключително отчетливо си ги спомням ми четеше такива книги: Капитан Хатерас, Капитна Блъд, Великото плаване и пр. и пр. Вероятно заложените в този момент в детинската душа интереси стават трайни и устойчиви. 

Я споделете как и кой ви е заразил.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

При мен книжовната зараза я пусна Емилио Салгари, зараза, която малкият ми син няма как да изпита, но той пък ще има своите други технологични и пътешественически изкушения...

 

Години след "заразяването", с мои веронски приятели си говорим за Салгари и те ми казват, че писателят никога не е бил в азиатските земи, които описва, а денонощно е чел най-разнообразни трудове във веронската библиотека и оттам е черпил знанията си.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Както казват в една релама по TLC: "Аз не съм пристрастена към пазаруването, пристрастена съм към изгодното пазаруване". Планирането и организирането на пътуването ми доставя не по-малко удоволствие от самото пътуване, а когато успея да намеря намеря наистина добра офера, независимо дали е само с 1-2-5 или 500 лв по добра, се размазвам от кеф. Приятелите ми смятат, че съм луда и издребнявам, но на мен не ми дреме. Щастлива с моята лудост и за нищо на света не си я давам :lol: 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Този ако вземе да се занимава с търсене на самолетни билети представяте ли си какви цени ще намери? :)

Ще лети и ще ги кара да му плащат за това :)

Айде приятен уикенд на всички!

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Наистина интересна тема, Георги, която лично аз свързвам и темата "защо пътуваме". Общото между двете е, че пътуването не е само пътуване, а начин на живот или стил на живот, ако предпочитате.

Подготовката на пътуването не се свежда само до избора на най-приемливата опция, но и до онова, от което се лишаваме /доброволно/ в ежедневието си, защото обръщаме парите в бензин, километри, музеи, нощувки и пр.

Аз съм твърдо за това страстта да се задоволява по по-прагматичен начин, защото желанието има това свойство никога да не угасва. Така че трябва да мислим винаги и за следващото...

Ето някои от нещата, които правя:

- винаги се опитвам да съчетавам командировка със свободна програма /2-3 дни преди или след работата/.

- търпение и пак търпение - винаги е възможно да се появи по-добрата оферта, в такива моменти трябва да си готов да "скочиш" бързо;

- предварително планиране и допитване до пътували. Например за наемане на кола под наем в Мароко се възползвахме от препоръката на един французин, активен във френски форум. С неговата препоръка и от негово име наехме чудна кола за 20 евро на ден при "нормални" оферти от 30 до 45 и повече на ден;

- избягваме да резервираме всичко предварително - на място често излизат по-добри възможности;

- избягваме големите европейски музеи /повечето излагат това, дето са гепили отнякъде/ и предпочитаме малките автентични музеи;

- не пътуваме по шумно рекламирани дестинации; не правим онова, което всички правят, ако не ни е кеф;

- в Европа си ползвам автобусите на "Eurolines", без да се гнуся въобще - това, в случай, че не съм с колата...

и още много дребни, но важни неща.

 

Що се отнася до това как съм се запалива по пътуванията... Бай Кольо е прав - детството, литературата, пътуващи родители, подкрепа от семейството и насърчаване да се пътува. Но това ми се струва друга голяма тема - "Първото ви пътуване в чужбина".

  • Харесвам 4
Връзка към коментар
Лова на по-ниски цени, психопатия или?

 

......................................................... На предпоследната форумна среща в "Джепето" като се чудехме дали да си вземем карта за отстъпка, веднага почнах да смятам колко са ни средно сметките, колко често се срещаме и колко време ще ни отнеме да я избием. ..........................

 

....Бе по-скоро сте еврейн , отколкото психопат , Основателю .....

 

:grin:

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.