Хората с които пътуваме ...

[stanimir]

Случвало ли ви се е да кипите от ентусиазъм , а спътниците ви да не оценяват усилията които полагате за перфектната подготовка , осигурените полети или хотели на невероятна цена ,и да мрънкат за елементарни глупости ? Хора които не полагат усилие да прочетат и два реда за мястото където отиват и когато примерно съзерцавате "Треви" ще кажат "готин фонтан , барнал го италианеца" :-) На ъгъла пред най-голямата забележителност ще чуете " айде да търсим кафе , че то тук няма нищо за гледане" Няколко пъти съм се връзвал да организирам пътувания за познати и сега ми е обица на ухото. много по-добре ми е дори да съм сам отколкото такива типажи да ми развалят настроението и емоциите.

С времето се нагаждаме , но такива моменти и преживявания си остават неприятен спомен.

[Зани]

Как да не? Аз затова не се навивам много-много да пътуваме с други хора. Не толкова, че мрънкат по организацията, а защото понякога на мен ми става неудобно, че аз искам да видя още еди какво си, а виждам, че на тях вече им е дотегнало 

[гост]

Дааамм, още ми е пресен споменът как ми развалиха 3 седмична почивка на 1500 км от България с мрънкане за какви ли не глупости - от "духа ми вятър" през "умирам от глад" до "пясъкът не ми харесва". Оттогава и до днес, който реши да си направи устата да пътува със семейството, бива безцеремонно отрязван. 

[Mitko]

Да много си прав. Естествено, че се е случвало. Хората нямат и идея, колко време и усилия ни е коствало да организираме едно пътуване и никак не е приятно по време на пътуването да те карат да се чувстваш виновен за най-малкото нещо, което не им е харесало  . Но когато вече ми се налага да правя такова нещо аз лично се наемам само при условия , че информирам всички за всички предимства и недостатъци на предстоящето пътуване.

[гост]

. Но когато вече ми се налага да правя такова нещо аз лично се наемам само при условия , че информирам всички за всички предимства и недостатъци на предстоящето пътуване.

 

Да, ама не! Бяха информирани надлежно, надълго и нашироко къде отиват, какво има там, какво няма, бяха им показани снимки къде ще спим, обяснихме какви екскурзии могат да се правят до близки места и къде е интересно! Еее, с пристигането се започна!  Втори път не се хващам на тази въдичка.

[Mitko]

Да, ама не! Бяха информирани надлежно, надълго и нашироко къде отиват, какво има там, какво няма, бяха им показани снимки къде ще спим, обяснихме какви екскурзии могат да се правят до близки места и къде е интересно! Еее, с пристигането се започна!  Втори път не се хващам на тази въдичка.

:D  :D  :D  :D  :D  че и после може да има сърдити пък защо не си ги поканил пак да пътуват  :D  :D  :D  :D

[Георги]

Парен каша духа, всички сме минали от там

 

Моята стратегия е следната:

• Малка група - не повече от 4-5 човека. Иначе петте минути моткане на всеки сякаш се наслагват едни след други и от пет стават на 20. И това е най-малкия проблем, дори тук дето сме свои хора не бих тръгнал с повече души, защото всички си имаме различни изисквания и интереси. 
• Много кристално ясно държа да е изяснен тоталния тоталитаризъм - ще направя всичко и грам дори не искам някой да ми се бърка в детайлите кой да е хотела и къде да се ходи, но плана ми ще се следва. Ако на някой не му харесва е свободен да хване гората във всеки момент. Естествено, ако е възможно се съобразявам с изисквания, не съм съвсем наци, но ако има конфликт аз със сигурност няма да пропусна нещо, за което съм чел месеци, само защото на някой му се пие кафе. 

Като цяло няма оплаквания, но аз и по-соло го давам в последно време

[captain_oveur]

Трудно ми е дори да си предстява как ще пътувам някъде навън с други хора. Трудно бих понесъл както незаинтересованите (или с интереси, различни от моите), така и разни папагали, които като застанем пред някоя забележителност, като навити с пружинка ще започнат да ми изреждат енциклопедични данни. Не говоря за екскурзоводите

 

Едно време като скитах по планините, редовно тръгвах сам, а горе си намирах компания - за ден, за два, както дойде. Помня веднъж в теснолинейката едно момче и момиче ме питаха как да стигнат до някъде си - признаха си, че са новобранци, смених си цялата програма и ги водих из Пирин няколко дни, изкарахме си екстра

[Adinko]

Оттогава и до днес, който реши да си направи устата да пътува със семейството, бива безцеремонно отрязван. 

При мен е същата ситуацията. Пътувам само с родителите ми. Аз и майка ми правим плановете, баща ми не е толкова запален по подготовката. Знаем си кога нямаме и секунда за губене в кафенца и лигавщини, и кога имаме свободно време точно за такива неща. Направо изпадам в ужас като си представя, че може някой друг да е с нас ида ми мрънкоти. :D Това лято за първи път 2 дена ще се наложи да се съобразявам с други хора, дано всичко е ОК....

Другия вариант е да пътувам с приятеля ми. Тогава аз организирам всичко, той претенции няма, слава Богу. Но когато пътуваме с него умишлено гледам да са по-леки дестинации, защото още не съм сигурна, че би му била достатъчно интересна супер наблъсканата програма, която аз бих си спретнала.  

Веднъж бях и на гости на едни немци, тогава те ме водиха насам-натам. Видях доста неща, но доста и пропуснах, но пък тогава си бях тръгнала с такава нагласа,де - каквото-такова.

Относно информацията за нещата, които гледаме, обикновено майка ми чете, чете и после на място ни разказва...аз даже няколко пъти съм я подкачала, че много обяснява, но като тръгнем с приятеля ми и....аз се превръщам в майка ми. :D

[гост]

Там е разковничето! Хем ги мързи да си организират, хем нямат идеи или по-скоро не знаят какво искат от едно пътуване, хем им е по-комфортно да ползват чужди знания - било то езикови, било то за мястото където отиваме. Ле ле, вдигнах си адреналина! 

 

А иначе, по-общо по темата: пътуванията с голяма компания може би са по-подходящи за младежи. Когато вече имаш семейство и деца, ставаш или по-взискателен, или по-безкомпромисен. Аз, например, на хотел издържам 2 нощувки. Ако е по-дълго пътуването си търсим апартамент - така се чувствам по-комфортно. Други пък обичат хотели All inclusive. И ето, вече сме несъвместими.

[stanimir]

:D  :D  :D  :D  :D  че и после може да има сърдити пък защо не си ги поканил пак да пътуват  :D  :D  :D  :D

Абсолютно - увиквал съм ги и после пак държат да съм "уредял нещо" Ако надушат , че не ги вземам се сърдят ... Няма угодия :-)

Цялата организация на едно пътуване за мен е опознаване на дадена дестинация и култура. Доставя ми истинско удоволствие и не очаквам някаква благодарност за времето което съм отделил , защото основно го правя за себе си . За наколко години съм научил много повече от всички уроци по история и исторически книги , които съм чел до преди това.

Няма по-готино нещо от това да се събереш с хора , които наистина искат да опознаят новото място и не обръщат внимание на неизбежните дребни неуредици .

[Adinko]

А иначе, по-общо по темата: пътуванията с голяма компания може би са по-подходящи за младежи.

Ами не знам, аз лично не си представям, нито сега, нито преди 3-4-5 години да тръгна с компания в чужбина с цел разглеждане. Може да е заради факта, че никой от познатите ми не е запален особено много по такива пътувания, но и да бяха, с повече от 3 човека не бих тръгнала в никакъв случай, защото ще е неизбежно да има разочаровани. А иначе ако идеята на пътуването е предимно ядене, пиене и хахо-хихи, тогава не виждам защо трябва да напускаме изобщо БГ.

[гост]

За наколко години съм научил много повече от всички уроци по история и исторически книги , които съм чел до преди това.

 

Емпиричният подход в науката винаги е бил най-правилният!

[stanimir]

Парен каша духа, всички сме минали от там

 

Моята стратегия е следната:

[*]Много кристално ясно държа да е изяснен тоталния тоталитаризъм - ще направя всичко и грам дори не искам някой да ми се бърка в детайлите кой да е хотела и къде да се ходи, но плана ми ще се следва. Ако на някой не му харесва е свободен да хване гората във всеки момент.

Разби ме :-) Аз наистина съм зарязвал хора макар и само последния ден и с уговорката да се оправят както искат , а аз да ги чакам на летището за чекиране. Връчих им картата на града - в случая Брюксел , ама не се навиха и почнаха да звънят след няма и час. После разправяха как се летяло до Брюксел за 10 лева ... и така се раждат легендите , защото не поискаха да разберат , че не това е нормалната цена и някой там се е постарал да намери промоцията , да разбере как да избегне таксите за плащане и прочие хитринки ,които ние си ги знаем. За тях просто цената на полет до Брюксел беше 10 лева и ми беше забавно как се заричаха да ходят когато си поискат ,щото това били парите за кафе и фреш в софийско заведение. Редактирано 6 април, 2013 от stenk

[Емилия]

Леле, ама сте лоши... мрънкане, увикване... страшна работа.

Предното лято ходихме с кола до Полша, аз и 4 мъже. Страхотна организация, никакво мрънкане, прекарахме си перфектно.

Това лято заменихме единия мъж с една мацка, и още на втория ден имаше разногласия кога и какво да се гледа    И двете така бяхме натъпкали програмата, че се наложи после да се пазарим какво да махнем... Женски му работи! 

 

Гледайте по-ведро на нещата 

[Георги]

Яката социопатия ни тресе всички, ма то щото сме страдали

[гост]

Съгласна!

Точно на жената й духаше, не й харесваше пясъкът, кафето на плажа не й беше с кондензирано мляко! Хич не ми е ведро само като си припомня - не ден, не два , ми 3 седмици! 

Редактирано 6 април, 2013 от но нейм

[stanimir]

Така и така съм видял най-основните неща в западната половина на Европа , и те уверявам , че ако тръгна на пътуване с четири жени може и да не се оплаквам :-)

Всъщност в Катар видях как местните нормално си водят поне четири жени ... Ово е стандарт както казват сърбите :-)))

Редактирано 6 април, 2013 от stenk

[niki_m]

От цялата дандания, която съм преживявал покрай организираните пътувания, най-доволен съм се чувствал в деня, в който всичко свършваше.

Напоследък предпочитам да не се занимавам с подобни организации, че дори ми хареса вече да пътувам и самостоятелно - открих големите плюсове! Никакви разногласия, никакви разправии, никакво мрънкане, никакви искания, цялото време си е мое, каквото и да реша да правя, във всичко успявам и всичко става от първия път. Дори и да пропусна нещо, не се ядосвам, както се ядосвах преди за набелязани и неосъществени цели. 

Много рядко се намира съмишленик в подобно пътуване, в което да сме на едно мнение. Обикновено изстрадалите един проблем, добре се държат в повторна ситуация един с друг, иначе е трагедия.

А най-мразя всезнайковци, които раздават акъли и мрънкат от всяко нещо, и то при всичките усилия които сме положили за подобна организация.

 

Една неприятна случка имах през май м.г., когато две български фльорци, решиха, че трябва да дойдат в Португалия. Организирах им самолетните билети, пратих им ги на мейли, да те си платиха после разбира се. Имаха определени изисквания къде да спят в Пт, и това организирах. Чаках ги на летището в Лисабон, и когато ги посрещнах им казах, ако искате с автобус, ако искате с метрото, а те изквичаха, ама ти не си ли с кола? Преглътнах го и ги метнах на едно такси. Тъкмо излизахме от Портела на магистралата към града, и едната клявка избълва - ама то това ли е Лисабон, мислех че е по-хубаво. Идеше ми да се обърна и да я залича от земята...  Тая, дето в България е виждала магистрала на картинка, а палма само в някое заведение и то в саксия, почна да ръси мозък какво било... Тогава ми призля, при все че навън не беше напекло много - само около 35 градуса...

 

Та такива работи...

[maialearrosto]

Българката - светицата в това наше пообъркано време. Нима има по-приятна и по-желана компания за път.

Българката с цел в живота и с бордна карта в душата. Красотата ти, българко...

Българката: светица, грешница, блудница, майка, сестра, спътница.

Жена. Тази, която ражда, посреща, изпраща.

"Коя земя от теб е по-богата?"

[Duke]

Цялата организация на едно пътуване за мен е опознаване на дадена дестинация и култура. Доставя ми истинско удоволствие и не очаквам някаква благодарност за времето което съм отделил , защото основно го правя за себе си . За наколко години съм научил много повече от всички уроци по история и исторически книги , които съм чел до преди това.

 

 

+1

 

Точно така възприемам и аз нещата. Понякога се хващам, че предварителната организация дори ми е по-приятна от самото пътуване. Подготвям се с месеци за конкретно пътуване. Обикновено щом се завърна от едно пътуване, веднага започвам подготовката за следващото. Педант съм на тема детайл, за мен именно детайлите превръщат пътуването в истинско пътешествие...

 

Сега по самата тема. Аз имам друг проблем. Обикновено пътувам със семейството си - на кратките трипове за посещение на концерт пътуваме със съпругата ми, но летните почивки винаги сме с нашия син. Те много добре ме познават и са свикнали с предварителната организация. Програмата е ясна по дни и часове, включително начин на придвижване от точка "А" до точка "Б" в конкретен град. Миналата година бяхме във Флоренция и не бях обърнал внимание, че разписанието на автобуса, който спираше пред хотела е различно през почивните дни и вместо на 7 мин. пристига на всеки 12 мин. Това беше повод за разочарование на моите хора от мен, накарах ги да чакат цели десет минути на спирката, наистина непростимо... :D

[Мрън]

Аз ще си призная, че се чувствам малко виновно, ако на някого не му хареса това, което съм организирала дори и вината да не е в мен.

 

Иначе, като цяло мъжете са по-приятна компания за пътуване, защото се разбирате за 5 мин. и после няма хън-мън и "искам шопинг" или да посетя поредния магазин с еднакви китайски сувенири със снимка на местната катедрала. Пък и на мъжете им е ясно, че всеки тур трябва да завърши подобаващо в някоя квартална кръчма, естествено

[Емилия]

Аз имах предвид, че като се съберат двама "разбиращи" на едно място и напиращи да организират и става забавно Мъжете като че ли наистина са по-непретенциозни и по- невпрягаши се.

 

Иначе аз още не съм стигнала да етапа да пътувам сама... Някак си все ми се струеа, че тези емоции трябва да се споделят с някой, било то любим човек, или приятели/ки.

[jennie]

Пък на мен често казано ми се струва, че повече от двама е много за по-продължително пътуване... 

[Мрън]

Зависи от компанията, ако си допадате и 3-4 е ОК според мен.