Хората с които пътуваме ...

[Мрън]

Иначе аз още не съм стигнала да етапа да пътувам сама... Някак си все ми се струеа, че тези емоции трябва да се споделят с някой, било то любим човек, или приятели/ки.

 

Ами аз често пътувам сама, но не ми пречи: нали правя снимки и после си споделям

[Valle]

През м.май, аз и моя авер в пътуванията организирахме екскурзия до Бразилия и Аржентина. Аз нямам други мои познати или приятели, но покрай моя приятел се навиха още 6 човека. Общо сме 8. Та от тези 8, само 3-ма взеха дейно участие в подготовката на пътуването. Другите им пишех само по мейлите, когато трябва нещо да се плаща. Половината не съм ги виждал изобщо.Има 2 дами в групата.

 

Как смятате - яко ли съм го загазил?!

[гост]

Как смятате - яко ли съм го загазил?!

Вземи нещата в свои ръце още от началото с тон, нетърпящ възражения и всичко ще е ок!

Да изхарчиш една камара пари и ентусиазъм, за да идеш на другия край на света и да слушаш за маникюра на някой, направо си е самоубийство!

[stanimir]

.... Има 2 дами в групата.

Как смятате - яко ли съм го загазил?!

 

 

Не знам , не съм видял дамите   :D

 

П.С. Виждам , че си посетил Бурунди , Уганда и Руанда ... на гости на горилите ? Една от мечтите ми !

Редактирано 7 април, 2013 от stenk

[Емилия]

Kак смятате - яко ли съм го загазил?!

 

Аз залагам на пасивните, че няма да ти създават грижи, виж другите 2ма са по-съмнителни... 

[Valle]

Аз залагам на пасивните, че няма да ти създават грижи, виж другите 2ма са по-съмнителни... 

Напротив - тези двамата са от онези, с които вече съм пътувал и се познаваме. С тях имам опит в планиране и изпълнение на маршрути,а и тук сме съгласували важни детайле къде, какво и евентуално как. Но другите не знам в кои облаци витаят и доколко са развихрили фантазиите си.

[Фил]

Ха-ха, интересна тема.

От моя скромен опит съм установил, че оптималната група е от 4 до 6 човека, като 4 (две двойки) е най-добре.  Още повече че пасва идеално за спане в апартамент с две спални.

И да, случвало ми се е

... да кипите от ентусиазъм , а спътниците ви да не оценяват усилията които полагате за перфектната подготовка , осигурените полети или хотели на невероятна цена

и е дразнещо наистина ....

Но с приятелят ми, с когото обикновено сме основни съорганизатори на пъкуванията, пресичаме твърдо всякакви опити за мрънкане още в зародиш   ...

Е, понякога, при възникване на брожения се налага да прилагаме изпитаната тактика: "добре, айде оправяйте се сами като много знаете"  :D  ... и не след дълго започват въпросите: "ама къде беше тая спирка на метрото?" , "ама не беше ли тук някъде готината закусвалничка с вкусните понички",  "ама от кой кей тръгваха тия корабчета за разходка?", "ами сега тук никой като не говори английски...?" и други подобни, които ние посрещаме с гордо мълчание :D .

Есетствено, въстаниците (най-често представители на нежния пол) бързо започват да бият отбой, следва разкаяние и командването смирено бива предадено отново в наши ръце! :D :D :D

 

Естествено, когато човек е на укскурзия с хора, които познава не от вчера и си "знаете спатиите", нещата са по-лесни за овладяване, и даже малко мрън може да се преглътне, когато е в рамките на допустимото   

 

Иначе съм се изкушавал да пътувам и сам, но все пак беше на гости на приятели, така че поне сутрин и вечер се виждахме да хапнем, пийнем и полафим, получавах ценни съвети, а и два уикенда ме разхождаха насам-натам.

И верно, че така човек има свобода и прави точно каквото, колкото и както му се иска, без да се съобразява с никой, но пък ...

Но пък го има и другото - седнал си например на терасата на някакво супер готино кръчме, отдолу са скалите и заливът, случайно се носи мелодията на едно от любимите ти парчета, вечерният бриз утихва, вълните от прибоя заглъхват, слънцето потъва бавно в морето сред облаците на хоризонта, пиеш си питието ... и  по дяволите - да няма с кого да споделиш цялата таз 'убавина..., еми тъпо е

Редактирано 7 април, 2013 от Фичо

[jennie]

Тъпо е, да, определено е по-добре с компания.

 

Казах двама, защото, когато има само един друг, с който да се съобразяваш е по-лесно - той/тя ще се съобрази веднъж с теб, ти ще му/й върнеш жеста и нещата горе-долу се наместват. Колкото повече се увеличава компанията, толкова повече се увеличават желанията и екскурзията в крайна сметка може да не отговори на очакванията на никого. 

[wilks]

Преди време, когато прещраках на вълна пътуване, летене, и безцелно шляене из улиците на Европа (засега), един приятел, който беше обиколил 4 континента ми каза: "Ако наистина искаш да видиш онова, заради което отиваш някъде, прави го сам, или най-много с още един. Друг вариант не работи."

Послушах го и тръгнах, и мога да кажа, че не ме е подвел.

Според мен соло пътуванията, освен предимствата вече изредени от половината от вас, писали в тази тема, дават и едно друго много важно (поне за мен) - опознаване на местните, а също и на други като мен, тръгнали да видят света с очите си. Да пътуваш сам не означава задължително, че оставаш сам по пътя, или като пристигнеш на новото място.

Попадал съм на места, на които едва ли щях, ако бяхме група с график по часове, и план-норматив за посещение на забележителности. Както примерно в Барселона един младеж с измъчен вид седна случайно на пейката до мен. Питах го дали има нужда от помощ, и той ми каза - да, ако можеш ме отърви от приятелката ми. Били само за 40 часа в Барселона на път обратно за Щатите, и тя му заявила, че трябвало да видят поне 25 музея и забележителности, защото не знаела кога пак ще дойде, а трябвало да показва снимки в къщи. А всички знаете, че за някой се чака на опашки, други като парка Guell или Tibidabo не са в центъра.

Запознавал съм се случайно с местни хора, които са ме водили примерно в кафета, или на странни и интересни места, слабо известни, или изобщо неспоменати в справочници и пътеводители (нещо като случката на captain_oveur и младежите във влака). А така най-истински може да се усети местната атмосфера, поведение на хора, навиците и особеностите им. Ако ти е интертесно да го знаеш, разбира се.

Другото е срещи с други пътуващи, и техните истории и преживявания. Още помня трима гренландци в Берлин, които ми казаха да отида и в Копенхаген, или един хаваец и приятелката му в Париж, който ми препоръча Краков. Там пyк срещата с оня ирландец от IRA, за когото споменах в друга тема. Последно в Браселона се срещнах с един швед, с който евентуално някой ден ще се видим  на студентския празник в Упсала, според думите му много ненормален купон. И много, много други странни и интересни хора. Събира се много и разнообразна информация от срещнатите случайно, за местата и изживяванията посетени, и преживени от тях.

За музеите и забележителностите има хиляди статии и снимки навсякъде, но за обикновеното ежедневие и разбирания на хората, няма как и къде да се прочете. Трябва да се усетят.

 

Разбира се пътувам и с приятели, но не винаги. И само с проверени хора.

Редактирано 7 април, 2013 от wilks

[Duke]

Горното мнение ме върна в студентските ми години, когато в разстояние на две последователни лета, буквално разкостих цяла Европа с железниците. Бяха хубави времена, никога не съм се почувствал самотен, а и по онова време все още бяхме интересни и екзотични за повечето западноевропейци, сега вече е друго като отношение...

[wilks]

 сега вече е друго като отношение...

Аз досега негативно отношение към мен, за това че съм от България, не съм усетил. И то говорим за Европа, където си мислим, че останалите европейци знаят за проблемите в страната ни, и заради тях ни смятат за диваци.  Няма такова нещо. Май определящото е не от къде си, а какъв човек си

Даже ако мога да направя плах опит за обобщение, доколкото съм говорил с хора по темата, най-необичани и натоварени с негативни чувства към тях, са американските туристи. Най-вече заради политиката на държавата им, но и заради поведението им на знаещи и супер компетентни по всички въпроси. На мен само са ми досадни и смешни. Но и при тях има изключения. Което само потвърждава извода, че зависи от човека

Редактирано 7 април, 2013 от wilks

[Duke]

О, така е, разбира се. Аз също не съм усетил негативно отношение към себе си вече повече от двадесет години откакто активно обикалям по света. Говоря принципно, говоря за отношението на европейците към българите като цяло. Иначе, съвсем естествено, че на челата ни няма табели "БЪЛГАРИН" и реално погледнато ако не стане въпрос и някой не попита, обикновено никой не подозира каква е националността ми в чужбина. Обикновено ме вземат за португалец или испанец и когато кажа, че съм българин хората се изненадват малко. А и какво значение име всъщност, последното нещо на което се делят хората е тяхната националност...

[Фил]

Първият пост на wilks ме подсети, че в един друг форум бях пуснал за обсъждане Tips for travelling на Пауло Куелю :

http://paulocoelhoblog.com/2010/07/20/my-way/

и се получиха доста противоречиви мнения :D

Редактирано 7 април, 2013 от Фичо

[wilks]

Първият пост на wilks ме подсети, че в един друг форум бях пуснал за обсъждане Tips for travelling на Пауло Куелю :

http://paulocoelhoblog.com/2010/07/20/my-way/

и се получиха доста противоречиви мнения :D

Наистина не бях чел тези "Tips for travelling" на Пауло Куелю. Но ми исглеждат някак познати

Аз нямам намерение да противореча на никой за мнението му. Всеки "гледа от собствената си камбанария", включително и за това, как да пътува.

 

Последния ми случай, от преди месец. Последна вечер във Валенсия. Прибирам се сутринта към 4:30, стягам багажа, леко освежаване, и в 8 тръгвам за летището. Гледам пред мен двама весели испански младежи с фотокамера идват, и ме молят да ги снимам.  Случката е по време на основния и най-голям фестивал на града "Las Fallas", а целият град е 5 денонощия нон-стоп концерти, церемонии и паради. Нащраках ги аз, и ме питат от къде съм. Казвам България, като не съм сигурен дали изобщо ги интересуваше. И викат "айде идвай с нас да те водим на домашен купон с много хора, пиене и музика". Казах им, че няма как защото самолета ми е след 4 часа. Бяха страшно разочаровани, че някой отказва да отиде на купон, и 5 минути настояваха, че самолети има и утре, а партито е само сега. Едва ги убедих да тръгват без мен. 

Ако таяха негативизъм към българи, само при споменаването от къде съм, щяха да изчезнат. Още повече, че не е като да не са познати българите точно във Валенсия.

[captain_oveur]

...най-необичани и натоварени с негативни чувства към тях, са американските туристи.

 

О, и руските също! Аз определено съм русофил, но с ръка на сърцето ти казвам, че сред пътуващите братушки в последните години има много голям процент откровени простаци и малоумници. Дори и на мен като наблюдател са ми идвали в повече простотиите им.

[Мрън]

Зявиси къде: английският турист в Слънчев Бряг на all inclusive е различен от този, който наема вила в Тоскана С всички нации е така. Толерантност трябва и малко снобизъм

[гост]

О, и руските също! Аз определено съм русофил, но с ръка на сърцето ти казвам, че сред пътуващите братушки в последните години има много голям процент откровени простаци и малоумници. Дори и на мен като наблюдател са ми идвали в повече простотиите им.

Само дето руските трошат пари на поразия и им се умилкват като на височайши особи! Западни лицемери!

[stanimir]

 Да пътуваш сам не означава задължително, че оставаш сам по пътя, или като пристигнеш на новото място.

 

... Разбира се пътувам и с приятели, но не винаги. И само с проверени хора.

 

 

Точно като мен ;-) 

Едно от предимствата пък да отсядаш в хостели е срещата с хора от цял свят , а в хотелската стая  сте сам като куче :-)

[stanimir]

Аз досега негативно отношение към мен, за това че съм от България, не съм усетил. И то говорим за Европа, където си мислим, че останалите европейци знаят за проблемите в страната ни, и заради тях ни смятат за диваци.  Няма такова нещо. Май определящото е не от къде си, а какъв човек си

Даже ако мога да направя плах опит за обобщение, доколкото съм говорил с хора по темата, най-необичани и натоварени с негативни чувства към тях, са американските туристи. Най-вече заради политиката на държавата им, но и заради поведението им на знаещи и супер компетентни по всички въпроси. На мен само са ми досадни и смешни. Но и при тях има изключения. Което само потвърждава извода, че зависи от човека

 

Съгласен с първото , несъгласен с второто . Разговарял съм с десетки ако да не са стотици американци от които да кажем  ,  че един от 5-6 е чувал за България . Случвало ми се е да попадна на колежанин дето съквартиранта му е българин , дори на такива които са били в България . Впечатленията ми са , че са много приказливи и общителни , и двата пола , което понякога за нас дори изглежда досадно . По принцип си имат самочуствието на империя по подобие на руснаците само , че последните не казват "сори " когато ТИ ги настъпиш и не се усмихват само от любезност :-)

 

Навсякъде ги харесват и им обръщат по-специално внимание , защото по стар американски обичай традиционно оставят бакшиш , което не е толкова прието в Европа :-)

Редактирано 7 април, 2013 от stenk

[wilks]

Точно като мен ;-) 

Едно от предимствата пък да отсядаш в хостели е срещата с хора от цял свят , а в хотелската стая  сте сам като куче :-)

Станахме трима - аз, ти и Паулу Коелю (с цитираната му статия в мнението на Фичо).

Обратно на очакванията, се оказва че българите са малко "претенциозни" туристи. Постоянно срещам из различни места датчани, англичани, холандци, австралийци, канадци и бразилци. Икономическите показатели на техните страни са такива, че могат да си позволят 4-звездни хотели навсякъде по света. Но хората просто обичат приключенията. А те не се случват особено често в стерилната обстановка в хотелите, вилите с басейни, и хотелския ресторант.

[stanimir]

Имам позната която първото което ме пита е   '' и кажи , кажи сега за хотела - колко звезди беше ? "

 

 

П.С. Малеее силно се надявам познатите ни да не четат в този форум , че ще трябва да се скараме с доста хора

[Duke]

Тук сигурно ще бъда нарочен за черна овца, но аз също държа изключително много на качеството на хотелите в които отсядам. По мои наблюдения, едно 40% от доброто пътешествие се предопределя от предварително направения избор на хотел. Под "добър избор на хотел" разбирам съвкупност от предпоставки - местоположение, тишина, чистота, безплатен Wi-Fi, качество на предлагана закуска, 24h рецепция, набор от допълнителни услуги и т.н. При спазване на тези показатели за мен най-доброто съотношение цена-качество предлагат четиризвездните хотели и лично аз бууквам само в такива, с изключение на редки случай при които и тризвездни хотели предлагат същото. Но, за всичко си има TripAdvisor, само време да има...

[Зани]

И аз харесвам да съм в хубави хотели, но честно казано често бюджета е определящ какъв хотел ще избера - била съм както в тризвездни, така и в петзвездни хотели, като когато избирам по-евтин хотел гледам предимно да е чисто. В хостели не съм отсядала никога, не че съм някаква префърцунка, но не мога да деля банята с други хора 

[Тони]

Място за преспиване. Когато се ходи на екскурзия, а не на почивка го наричам така. Дали ще е хотел или хостел, какво значение има, без това го ползвам за душ и сън.

Иначе темата е супер!

Два пъти последните месеци пътувах с група от 15 човека, повечето от които дори не знаеха имената на градовете, в които отиваме. Понеже съм една голяма уста от самото начало давам разпореждания и правилата са следните- никой никого не е длъжен да чака и да се съобразява. Така че каже ли се нещо то се изпълнява! Последно дори една девойка я било страх да ми каже, че я болял крака.

Явно съм най-големия цербер тук!

Но предпочитам пътуване до 4 човека. Пробвали сме 6...ми някак не работи добре, все има някой, на когото не е обърнато достатъчно внимание....

[Еmilia]

Не е лесно да се съобразяваш с куп хора, прави сте. И аз предпочитам да сме малка компания, но не винаги се получава.

А и с много хора понякога е весело - така се приших към една група от 9 човека и си изкарах супер (едно от трите в Тревизо).

 

Та, както казва и адашката, по-ведро