Хората с които пътуваме ...

[stanimir]

niki_m това ме подсеща като водих една мацка във Виена преди години. Не беше излизала дотогава извън страната и като я видях на летището лошо ми стана - 8 САНТИМЕТРА ТОК ... и още едни подобни в ръчния багаж  !!!  При все , че обсъждахме да се ходи максимално практично ;-) Абе все едно за Виенския бал бяхме тръгнали , щото хората там по подразбиране сигурно щели да са супер елегантни  ... та това е Виена .

Добре , че познавах вече града и  не трябваше да обикалям по всички забележителности.

 

Относно пазаруването ... и мъже такива познавам. 4 - ри часа шопинг в Хага . Призля ми честно , но поне опознах шикозните магазини в района.  Мои познати живеещи там после викат - какво сте направили вие бе - ние не пазаруваме оттам , а са хора с възможности. Аз викам - нищо,  само гледах и хапвах докато чаках моя човек да мери. Те в луксозните бутици хората черпят с бонбонки и други вкусотии ;-)

Заради същия образ за малко да изпуснем полета от Брюксел , щото на тръгване за летището се загледа в един магазин  , а  белгийските собственици - двойка гейове си паднаха нещо по него и няма как , излезе с два панталона ... иначе много готин тип , но за пътуване не става. :-)))

Редактирано 9 април, 2013 от stenk

[Тони]

Особено когато в нормална ситуация не спира да бъбри. А иначе съм пътувала с друга двойка, в която мъжът не спря да мрънкоти как огладнял /щото в ежедневието си обядвал точно между 12,30 и 13 да речем/ , било му горещо, много бил вървял и какво ли още не. Разбира се, че няма да тръгна да го хокам, но пък правя всичко възможно да не минем близкия час през подходящо място за хапване ако  продължава да ми надува главата.

Това всичко го пиша, за да ви кажа, мили хора- никой никога да не тръгва с мен на път! :P

[гост]

Е то това си е стара женска норма на поведение. Нищо не може да те влуди така , както мълчанието на жена ... пълен парадокс :-)

Като ти е толкова парадокс, как в една друга тема беше направил заявка за 4 по примера на катарците ?!?

 

И ти какво предлагаш да правя? "Ох, не издържам, духа ми вятър!" ( с подходяща муцуна)  Ми, оглушавам. (от вятъра), след малко изтърсвам  "какъв чист въздух! и добре, че духа, че не се усеща жегата!" и отивам да пия кафе отсреща!

Редактирано 9 април, 2013 от но нейм

[stanimir]

Те в арабския свят предполагам са тренирани , а и хората нали са казали  "внимавай какво си пожелаваш" ;-)

[stanimir]

То пътуването е като другата работа. Може да сте гаджета от години и да си лягате тук-там , но не поживеете ли поне малко заедно все едно не се познавате  :D

Редактирано 9 април, 2013 от stenk

[jennie]

Та затова - най-добре е жени с жени, мъже с мъже, ние поне няма да се скубем. 

 

Много лош късмет е твоето, Ники, само това. 

 

При нас нещата стоят така - аз, женската половина от пътуващите, сутрин се оправям за около 15-20 минути, душ, коса, обичане и после започвам нервно да чакам с ключа до вратата, докато мъжът ми, т, нар. мъжка половина, има нужда от минимум час за да се изкъпе, облече, пие кафе и още 100-те неща там, които задължително върши сутрин преди да излезе... И т.н., и т.н., аз почти нямам претенции за нищо, той вечно се бави и недоволства от обстоятелствата. 

Редактирано 9 април, 2013 от jennie

[niki_m]

Много лош късмет е твоето, Ники, само това. 

 

При нас нещата стоят така - аз, женската половина от пътуващите, сутрин се оправям за около 15-20 минути, душ, коса, обичане и после започвам нервно да чакам с ключа до вратата, докато мъжът ми, т, нар. мъжка половина, има нужда от минимум час за да се изкъпе, облече, пие кафе и още 100-те неща там, които задължително върши сутрин преди да излезе... И т.н., и т.н., аз почти нямам претенции за нищо, той вечно се бави и недоволства от обстоятелствата. 

jennie, и твоята не е лесна... сигурно разбираш защо написах, че да си на почивка, или екскурзия и да имаш 4-5 дни за приятни моменти, и да спиш цяла нощ на ролки, от 5 сутринта да заклопаш в банята, да се цапотриш с разни неща още 2 часа след баня, ами то дойде обяд  :D и се почва - къде ще ядем...

[niki_m]

В този ред на мисли, много подходяща картинка за багажното разпределение:

 

 

 

[vlady]

Пътувам само с любимите ми хора, така ако се обърка нещо сам съм си виновен

[Костов]

До сега съм пътувал само със семейството, но считам че, ако пътувам с хора с които и мълчанието е приятно няма да има проблеми. Догодина май се очертава такова посещение на Париж

[гост]

Еми, вие, мъжете, сте си малко наивни. Айде, после ще разказваш.

[Костов]

Еми, вие, мъжете, сте си малко наивни. Айде, после ще разказваш.

То" до после" цяла година ще мине :D  Ама иначе си права че мъжете сме наивната част на човечеството ( сега сигурно ще получа упреци от мъжете във форума) :D

[vesi]

Хората, с които пътувам на кратки разстояния (България, Гърция, Турция), може и 50 човека да са - на купон и почивка сме и колкото повече, толкова повече. Става веселба, никой с никого не трябва да се съобразява, децата играят, все някой познат на плажа (например) ще ти е запазил място...

Обаче, стане ли дума за онези 2-3 седмици (моята почивка и страст), ставам особено взискателна, относно обкръжението си. Мразя някой да мрънка, да е недоволен, да ми губи времето... Заради това, тази година беше първата, през която се осмелихме да ходим с приятелско семейство в "по- далечната чужбина" :D  И трябва да ви кажа- изкарахме си страхотно. Мацката дори си нямаше идея къде ще ходим, но дори когато отидохме у Жунглата, не се оплака, не каза "вие луди ли сте?". Ееее, понякога дружно мрънкахме на мъжете, но аз лично оплаквания нямам

Единственият ми проблем беше при самото организиране (когато трябваше да се избират хотели или къщи под наем) доста време загубихме с това "на вас харесва ли ви?", "кой последно ще е?"... Малко се поизнервих и накрая поставях ребром нещата- опциите са тази и тази (не повече от 2 варианта)- избирайте до ... часа. Спестих си доста нерви.

Аааа- и другият проблем беше тоталното им нежелание да се хранят по будките на улицата, но в крайна сметка постигнахме компромис, когато те си избраха мястото за хранене (улично ресторантче).

И честно казано, имам един случай, където бих пребила организаторката (ако не бях самата аз), задето се опнахме по едни стъби на Жълтата планина от 9.30 до 18.00... Е, как няма да мрънкаш и да си недоволен... :D

[vesi]

И още едно включване, тъй като забравих  да спомена за още няколко плюса

1- след дългото обикаляне през деня - има с кой да поиграеш на белот  и да си пиеш пиенето на тихичко на верандичката пред бунгалцето...

2- такситата са доста по- евтини...

3- винаги има отстъпки при разни допълнителни екскурзийки, организирани на място

4- докато мъжете оглеждат техниката, защото е "на далавера", има с кой да обсъдите: кой с какво, как, с кого (това само жени ще го разберат)...

А на следващият ден, след като се върнахме, въпросното семейство попита: "А другата година, къде ще ходим?" :D

Редактирано 17 април, 2013 от vesi

[neuromancer]

Да, така е, ама ако си паснете... Аз нямам лоши впечатления от моите пътувания, включително като организирах една голяма екскурзия за тъста и тъщата през Португалия, Рим до България (с мен и жената). Никакви проблеми, няколко малки конфликта, ама се забравят. 

Та като цяло даже бях станал фен и щях да правя същото с едни роднини тук, ама се родиха децата и идеята увяхна. А иначе току-що  завърших едно пътуване от Бразилия до България и обратно с жената и двете деца на 2 години, ето това е нещо много трудно, но пък накрая се радваме, че го направихме. Даже почнаха да ме сърбят ръцете какво да правя с милите, които останаха, ама засега ще се въздържа от пътуване  :D .

 

 

А, и друго, май съм единствения мъж тук, дето отделя време за шопинг на път  . Ама Бразилия е най-скъпата държава, която съм виждал и по-добре така, отколкото жената да похарчи двойно за същите неща тук...

[fam]

Най-големите ми компании, с които съм ходила - до Римини /беше почивка/ 6 жени  . На втория ден взеха да прехвърчат искри и за да уталожим нещата, си дадохме свободен полуден. Всеки да прави самостоятелно, каквото му е кеф.

И пак до Италия - Рим, 9 човека. От трима, групата нарасна на 9, докато заминем. Бяхме обаче смесена компания. И общо взето, всеки си правеше, каквото му скимне. Т.е,. не бяхме залепени един за друг през цялото време. То няма и как, де.

Общо взето пътувам с още един човек. 

Сама не съм пътувала.

[ArtChameleon]

Моят кратък (засега) опит в пътуванията показва, че когато съм с един човек, нещата са най-добри. При това е препоръчително да бъде някого, когото обичам, защото можем да се дракаме на бъзик и да си правим още по-цветни преживяванията, без някой трети да се обади, че се 'караме' или пък обратно - че не му обръщаме никакво внимание.
Поне така е в чужбина.
Из България имам навик да обикалям с автобус. За този навик всъщност дори близките ми не знаят. Понякога се хващам и за няколко часа прескачам до някое градче, стига да имам и нужните пари. Това ми е най-готино - малко разтуха на място, където не съм била досега. Разглеждам центъра, ако имат и градина... наблюдавам местните... и тем такива. Връщам се, когато си искам, за да съм готова за следващия ден в обичайния град.
 

[goldeneyeful]

Да, така е, ама ако си паснете... Аз нямам лоши впечатления от моите пътувания, включително като организирах една голяма екскурзия за тъста и тъщата през Португалия, Рим до България (с мен и жената). Никакви проблеми, няколко малки конфликта, ама се забравят. 

Та като цяло даже бях станал фен и щях да правя същото с едни роднини тук, ама се родиха децата и идеята увяхна. А иначе току-що  завърших едно пътуване от Бразилия до България и обратно с жената и двете деца на 2 години, ето това е нещо много трудно, но пък накрая се радваме, че го направихме. Даже почнаха да ме сърбят ръцете какво да правя с милите, които останаха, ама засега ще се въздържа от пътуване  :D .

 

 

А, и друго, май съм единствения мъж тук, дето отделя време за шопинг на път  . Ама Бразилия е най-скъпата държава, която съм виждал и по-добре така, отколкото жената да похарчи двойно за същите неща тук..

За първи път дъщеря ми се качи в самолет само на три месеца, два месеца по-късно летя за втори път в живота си. На мен малко ми трябва!   Не му мисля въобще - сега да изпадне предложение, сега тръгвам - със или без деца. 

[neuromancer]

Абе бебе на 3 и 5 месеца е едно, а на 2 години е съвсем друго. Уморително си е, особено за пътуване 22-24 часа общо с две прекачвания. Иначе сега при следващата възможност за отпуска се замислям за море, ама май ще търся нещо ол инклузив, че иначе няма да е почивка. А това е съвсем нетипично за мен.

[goldeneyeful]

Абе бебе на 3 и 5 месеца е едно, а на 2 години е съвсем друго. Уморително си е, особено за пътуване 22-24 часа общо с две прекачвания. Иначе сега при следващата възможност за отпуска се замислям за море, ама май ще търся нещо ол инклузив, че иначе няма да е почивка. А това е съвсем нетипично за мен.

Еми така си е :D , ама insane in the brain  :D , какво да ме правиш или друго яче казано - "луд умора нЕма".    И да, първото пътуване беше кратичко, но нощно. Много ми се радваха хората, а и аз на тях. :D

[На път]

 

 

А иначе току-що  завърших едно пътуване от Бразилия до България и обратно с жената и двете деца на 2 години, ето това е нещо много трудно, но пък накрая се радваме, че го направихме. Даже почнаха да ме сърбят ръцете какво да правя с милите, които останаха, ама засега ще се въздържа от пътуване  :D .

 

 

А, и друго, май съм единствения мъж тук, дето отделя време за шопинг на път  . Ама Бразилия е най-скъпата държава, която съм виждал и по-добре така, отколкото жената да похарчи двойно за същите неща тук...

Нашето семейство също е фен на пътуванията с деца. Може да си спретнем темичка :D за екшъна и хубавите моменти.

Иначе по темата - пътуваме често с децата - малката е на 3 и малко и има 7-8 държави, големия има повече. По морета винаги с едно приятелско семейство с деца, колкото нашите. По дестинации, които не са подходящи за деца пътуваме пак със същото семейство. В общи линии си паснахме, имаме еднакви мераци за полети, хотели, храна, забележителности и се движим винаги в група. Сега заминаваме със същото семейство и с още едно за Берлин. 6 деца тотал (всичките между 3 и 8 години). Ако оцелеем ще пиша как е в голяма компания . Иначе имаме и 1-2 пътвания само с мъжа ми. Вярно, организацията е лесна, когато станем, тогава тръгваме по забележителности, но пък на моменти е доста по-скучно. Винаги имаме моменти за шопинг и мъжете не само не се дърпат, ами като че ли са по-големи маниаци и от нас/жените. Да, тук в Бг се продава всичко, но често в пъти по-висока цена. 

Редактирано 14 май, 2013 от На път

[Пантелей пътник]

От бая време вече пътуваме само с "проверени" хора...и да,доза социопатия е здравословна..

[Asterisk]

На мен ми е интересно защо се получават неприятните изненади след като всички са тръгнали с желание, взаимно съгласие и са били наясно с това какво предстои. И когато  в един момент се почва с "оплакването" за някакви безумни неща (не здравословни) или просто с тръшкане "не, не  ща" или  с оплакване часове наред (сякаш нарочно) и се скапва всичко...Та ако се провали и първоначалната цел точно заради някакви такива тъпи причини после ..... Мисля, че зад такова поведение се крие нещо друго, но не знам какво точно и защо се стига до там.

[stanimir]

На мен ми е интересно защо се получават неприятните изненади след като всички са тръгнали с желание, взаимно съгласие и са били наясно с това какво предстои. 

 

 

Е ,  има и далеч по-тежки неща от едно провалено или изнервящо пътуване ...

 

“ … в здраве и болест, в бедност и богатство, докато смъртта ни раздели.“ 

 

[Георги]

На мен ми е интересно защо се получават неприятните изненади след като всички са тръгнали с желание, взаимно съгласие и са били наясно с това какво предстои. И когато  в един момент се почва с "оплакването" за някакви безумни неща (не здравословни) или просто с тръшкане "не, не  ща" или  с оплакване часове наред (сякаш нарочно) и се скапва всичко...Та ако се провали и първоначалната цел точно заради някакви такива тъпи причини после ..... Мисля, че зад такова поведение се крие нещо друго, но не знам какво точно и защо се стига до там.

 

Никой не е виновен, просто като има много хора на едно място става хаос и организацията пропада. 5 минутна спирка за тоалетна не е проблем,но когато 10 човека искат да я правят в различен период стават 50 минути. После го има и притеснението дали създаваш неудобство на околните с теб, това важи с двойна сила за организатора. Примерно е време за обяд: в кое заведение ще ядем, дали на някой няма да му е скъпо, дали някой не обича такава храна, колко време да трае обяда, ама всички ли са гладни или могат да изчакат. Сигурен съм, че и с най-добрите си приятели е трудно да се стигне до абсолютно съгласие по такива тривиални на пръв поглед въпроси. И лека полека атмосферата се трови...