Хората с които пътуваме ...

[AlexandraKo]

Аз съм от хората, дето все организират нещо, дето все има една камара народ около мен, все ми идавт щури идеи за пътуване. И винаги си прекарвам добре, щото си вземам първо доброто настроение, после си турям парАта в джоба и винаги съм с нагласата, че ще хубаво.

Всичките ми приятели и познати искат да пътуват с мен, щото се оправям навсякъде, пък  и " не им било скучно" Бяха времена, когато точно кат един тур-оператор се грижех за една камара народ - купувах билети, буквах хотели, правех програми по дни, че да не се пропусне нЯщо.. И това, разбира се, като за приятели, на едната добра воля, щото всичко става с моите кредитни карти и с моето време. Те си плащат, но след това смятат, че имат пълното право да мрънкотят, ако нещо не е както им се иска. Полека-лека узрях, че не е нужно да хабя нерви и време и групата се редуцира до 4 души. Ние дваматА с мъж ми / най-си ни е добре двамцата, ма не е възможно всеки път/ и още една двойка. Понеже мъжът ми не обича Азия, там ходим останалите трима. Няма мрънкане, пак аз всичко организирам, ама си е за нас си и го правя така, както аз преценя за най-добре, най-удобно, изгодно и пр. Даже имах случай, преди няколко години, когато платих самолетни билети / добре, че бяха само за една лоу-кост отсечка/ ,  дамата, дето напираше да ходим двете в Мексико,  рече, че няма да пътува. И не ми плати билета, ама общуването ни беше до там. Набутах се със 70 лева тогава, но  се спасих от бъдещи неприятности.

Много отдавна съм установила, че на Ганьо и Пенка всичките кусури стават на показ, кат идат в чужбина. Включвам и нас си в това число.

[lyusi]

Аз имам твърдо правило - пътувам или  с максимум една проверена приятелка, или със семейството. Всяка друга комбинация ме изнервя и ми разваля пътуването. За да няма мрънкане предварително проучвам местата, съгласувам интересите и правя програмата /на място може да променим нещо, но като цяло няма драми/. Специално за семейството си винаги поддържам наличност от вода и някаква елементарна храна в чантата си /това ми спестява мрънкането ако някой рязко огладнее докато разглеждаме Лувъра, да речем/ и водещото при избора на хотел е локацията - тъй като не обичат да ходят много, старая се да е възможно най-близо /или поне с удобна комуникация/ до местата, които ще видим.  При тези условия никой не се оплаква, а и не смеят, де. 

Редактирано 24 юли, 2014 от lyusi

[гост]

Много отдавна съм установила, че на Ганьо и Пенка всичките кусури стават на показ, кат идат в чужбина. Включвам и нас си в това число.

Да, и аз се замислих върху това, как в чужбина на човек му избиват някакви неподозирани страни от характера.

Като например да уверяваш всички колко си духовна личност и какви културни интереси имаш, а пък другите били профани и само по кръчмите ходели, ма като те пуснат в центра, да хукнеш като бик на корида из златарските магазини и да гледаш гривни по 50 грама, които уж имаш намерение да купиш, ама в портмонето имаш 40 евро.

 

Беше ми интересно да я наблюдавам, но все пак не мога да си позволя да плащам екскурзии, за да "изследвам" подобни персони.

[Iva_a]

След няколко несполучливи опита за екскурзии и почивки с други приятелски компании, от 10 години пътувам само със семейството си. С половинката така добре се знаем, че всичко върви по мед и масло. Аз винаги правя организацията, той се осведомява вечерта в колко тръгваме и какво ще облича. По път го запознавам отгоре отгоре с програмата и така. Не ми тежи, свикнала съм. А и той не мрънка като установи на място, че няма самобръсначка, четка за зъби или бански на морето... Като се появи малкото ни момченце пътуваме  с него. Помъкнахме го на 10 месеца през океана. На 3 години и половина има посетени десетина страни. Разпределяме грижите, имаме едни и същи интереси, харесваме една и съща храна, еднакво бързи сме сутрин преди излизане, абе идилия   И не мога да си представя да се съобразявам някой друг.

[ECC]

Аз може и да съм писал по-горе в тази тема,дано не се повтарям.Последното ни пътуване преди месец беше с още две семейства,но до тук.Часове седене на компютъра,правене на програма,маршрути,хотели,билети и т.н. и всичко само аз."Ние ти имаме пълно доверие"-това е нещо като "Благодаря",но не съвсем точно.Почти винаги на място осъзнаваш,че с нещо си се прецакал,но това е предаването "на живо".Последно в Берген взехме Hop-on-hop-off bus,но се оказа че разстоянията са малки и реално интересните неща можеше да ги видим и само пешком.Веднага имаше реплика "Абе тези 180 евро (за 6 човека) по-добре да ги бяхме изпили".

Айде баста,отсега нататък само с половинката,най-много с някое от децата.С нея нямам никакви проблеми.

[ElenaS]

Последните две-три екскурзии ,които се навих да организирам за себе си и за още 4-5 приятели бяха тотално късане на нерви!!! Повече няма да повторя тази грешка!!!

То не беше мрънкане,то не беше цупене,кой го болят краката, кой нещо го сърби,кой жаден, кой гладен, че и за самолетните билети недоволни с часовете, за спането....абе шантава работа!

Най-големият дразнител, който не си мръдна пръста дори да прочете от елементарно любопитство какво иска да види направо ме побърка!!!   На него му се ходи навсякъде ,ама идеята е някой друг да организира всичко, а той само парите да даде.

Ситуацията при мен е идентична със stenk. Ако не им кажеш за някоя екскурзия се сърдят, ако им кажеш и те случайно се навият - ти скъсяват животеца с години! Угодия няма!!!

За това вече без експерименти.

Предстои ми екскурзия до Мароко - този път само с една приятелка, с която нещата стават лесно , слава богу ....

Редактирано 24 юли, 2014 от ElenaS

[AlexandraKo]

По темата ми идват на ум какви ли не комично-трагични случки Ама най - първата, за която се сещам е калко трябва да ти е умственият багаж, че да си оставиш паспорта в къщи и да тръгнеш да пътуваш за Турция ... с ксерокопие :blink: И кат го извади лелята на границата, тутакси я свалиха от рейса и я оставиха там.

В Бразилия сме - с група. Две дами пътували сами, че да не плащат повече пари, ги турилИ у една стая. С тяхно съгласие, разбира се. На първата сутрин едната дама /на пръв поглед  достолепна доцентка от Пловдив, на второ четене - най-голямото възможно мрънкало/ се тръшна възнак във фоайето, щот другата жена хъркала и не можело да се спи.   Предложиха и да си доплати самостоятелна стая - неееееееееее, сакън, , ама нещо да се направи. Два денЯ орева орталъка, та чак групата зе да мисли дали да не и съберем пари, че да млъкне. Накрая водачката на групата отстъпи своята стая и отиде да спи при другата жена. И да не мислите, настъпи мир и любов? Неееееее, после беше много горещо, пържолите бяха жилави, кайпиринята - малко, в ресторанта / такова изобилие от каквото се сети човек/ не и седяли диван-чапраз, ами трябвало сама да си сипе кафе. И: " ако били по- малко яденетата, щяло да е по-лесно, пък така-не можала да опита от всичко".  Ще кажеш - принцеса Даяна дошла по тези места.

И не щеш ли, след бая години, в една друга група, гледам таз кукунделка пак курдисана да пътува. Дадох сигнал, ма вече беше платила и нямаше как да я отсвирят. Само че, този път бях предупредила другите да не и се връзват, да си приказва каквото си ще. И така и стана - едни безкрайййййййни монолози, без отговор от никого и накрая знаете ли кво стана, аааааа? Зе че млъкна и почна да говори човешки. :blink:

Аз имам една любима мисъл на чичко Ницше:

" Човек често с една дума издава степента на развитието си".

[zaharieva175]

Имам късмет да пътувам с човек,с който сме на един акъл.Аз се занимавам с организацията,другият чете  и проучва какво да се гледа.Така се получана добра спойка.Учудвала съм се на хората,които пътуват сами,но все повече се убеждавам ,че това е много добър вариант.

[eloena]

Аз съм от хората, дето все организират нещо, дето все има една камара народ около мен, все ми идавт щури идеи за пътуване. И винаги си прекарвам добре, щото си вземам първо доброто настроение, после си турям парАта в джоба и винаги съм с нагласата, че ще хубаво.

Всичките ми приятели и познати искат да пътуват с мен, щото се оправям навсякъде, пък  и " не им било скучно" Бяха времена, когато точно кат един тур-оператор се грижех за една камара народ - купувах билети, буквах хотели, правех програми по дни, че да не се пропусне нЯщо.. И това, разбира се, като за приятели, на едната добра воля, щото всичко става с моите кредитни карти и с моето време. Те си плащат, но след това смятат, че имат пълното право да мрънкотят, ако нещо не е както им се иска. Полека-лека узрях, че не е нужно да хабя нерви и време и групата се редуцира до 4 души. Ние дваматА с мъж ми / най-си ни е добре двамцата, ма не е възможно всеки път/ и още една двойка. Понеже мъжът ми не обича Азия, там ходим останалите трима. Няма мрънкане, пак аз всичко организирам, ама си е за нас си и го правя така, както аз преценя за най-добре, най-удобно, изгодно и пр. Даже имах случай, преди няколко години, когато платих самолетни билети / добре, че бяха само за една лоу-кост отсечка/ ,  дамата, дето напираше да ходим двете в Мексико,  рече, че няма да пътува. И не ми плати билета, ама общуването ни беше до там. Набутах се със 70 лева тогава, но  се спасих от бъдещи неприятности.

Много отдавна съм установила, че на Ганьо и Пенка всичките кусури стават на показ, кат идат в чужбина. Включвам и нас си в това число.

 

E, все едно мен си описала. Аз винаги съм била на принципа, че с повече хора е по-голяма веселба и обикновено се оказвам права. Не и при последното пътуване до Сицилия обаче. Бяхме осем души, наели бяхме разкошна къща и 2 коли под наем. Двама от компанията /едно момче и едно момиче/ се скараха помежду си, от там момичето и майка му си вдигнаха чукалата и се преместиха в Катания на хотел /за последните 2 дни/.  Като се върнахме си поискаха от мен /в качеството ми на организатор/ парите обратно за това, че не са използвали къщата и колата за двата дни. Е нямам думи....но пък съм непоправим оптимист и не обичам да пътувам сама, та сега ми предстои пътуване из Тоскана с непроверена приятелка, тип "кифла" и душицата яко ми се е свила...

[Duke]

Преди много години моя близка отиде да учи във Франция. Когато няколко години по-късно се видяхме там на място, я попитах дали поддържа връзка с други българи в Париж. Тогава тя ми каза нещо, което ще помня цял живот:

 

- Знаеш ли, българинът в чужбина сам по себе си е чудесен - забавен, интелигентен, възпитан. Лошото става когато към него се присъедини още един българин и образуват група...

 

Сега се замислих, че освен общоизвестните фактори - завист, липса на такт и толеранс, пословична стиснатост и т.н., които обусляват голяма част от мненията в тази тема, бихме могли да прибавим още един важен фактор. Става дума за непреодолимото наше вътрешно желание обезателно да се сравняваме помежду си. Нали се сещате, онова типично: "Я, виж я Пенка колко безвкусно се е облякла днес, а Иван така и не можа да се научи как се работи с автомата за продажба на билети..." "Гледай колко пари пръсна за глупости, а снощи в заведението направи проблем за сметката..." "Защо са тръгнали в чужбина, като нямат пари и всичко им изглежда толкова скъпо..." и т.н. и т.н...

 

А, периодично тук в този форум чета призиви за магеланска среща в чужбина. Моля?

[maialearrosto]

Преди много години моя близка отиде да учи във Франция. Когато няколко години по-късно се видяхме там на място, я попитах дали поддържа връзка с други българи в Париж. Тогава тя ми каза нещо, което ще помня цял живот:

 

- Знаеш ли, българинът в чужбина сам по себе си е чудесен - забавен, интелигентен, възпитан. Лошото става когато към него се присъедини още един българин и образуват група...

 

Сега се замислих, че освен общоизвестните фактори - завист, липса на такт и толеранс, пословична стиснатост и т.н., които обусляват голяма част от мненията в тази тема, бихме могли да прибавим още един важен фактор. Става дума за непреодолимото наше вътрешно желание обезателно да се сравняваме помежду си. Нали се сещате, онова типично: "Я, виж я Пенка колко безвкусно се е облякла днес, а Иван така и не можа да се научи как се работи с автомата за продажба на билети..." "Гледай колко пари пръсна за глупости, а снощи в заведението направи проблем за сметката..." "Защо са тръгнали в чужбина, като нямат пари и всичко им изглежда толкова скъпо..." и т.н. и т.н...

 

А, периодично тук в този форум чета призиви за магеланска среща в чужбина. Моля?

 

 

А-а-а, не е права другарката, Жорж, ама ИЧ, даже говори откровени глупости. Да ходи да се пере!

 

Често такива другарки, заразени от чуждоземско месианство, започват някак отвисоко да гледат клетите си сънародници, но пък франсетата са майстори в "оправянето" и поставянето на мястото им на тез другарки-дърводелки. Един друг българин, Атанас Далчев, се завръща от Франция и какво възхитителна поезия прави. Но не говори лошо за сънародниците си. Въпрос на вкус, такт, възпитание и толерантност (толеранс е друго нещо).

 

Ако говорим за завист, знам как си завиждат германци, великобританци и други, а знайно е за огромната рушителна, но и съзидателна роля на омразата и завистта. Тя обаче не е родна или иноземна, тя е всеобща, друже, в Европа.

 

Тези дни чета с наслада "Бай Ганьо", надявам се и ти да го правиш чат-пат, та както има Ганьо Балкански, така има и неговата противоположност - Алеко, твой колега, апропо.

 

Обявявам брат Дюк за отговорник по първата магеланска международна среща!

[AlexandraKo]

Преди много години моя близка отиде да учи във Франция. Когато няколко години по-късно се видяхме там на място, я попитах дали поддържа връзка с други българи в Париж. Тогава тя ми каза нещо, което ще помня цял живот:

 

- Знаеш ли, българинът в чужбина сам по себе си е чудесен - забавен, интелигентен, възпитан. Лошото става когато към него се присъедини още един българин и образуват група...

 

Сега се замислих, че освен общоизвестните фактори - завист, липса на такт и толеранс, пословична стиснатост и т.н., които обусляват голяма част от мненията в тази тема, бихме могли да прибавим още един важен фактор. Става дума за непреодолимото наше вътрешно желание обезателно да се сравняваме помежду си. Нали се сещате, онова типично: "Я, виж я Пенка колко безвкусно се е облякла днес, а Иван така и не можа да се научи как се работи с автомата за продажба на билети..." "Гледай колко пари пръсна за глупости, а снощи в заведението направи проблем за сметката..." "Защо са тръгнали в чужбина, като нямат пари и всичко им изглежда толкова скъпо..." и т.н. и т.н...

 

А, периодично тук в този форум чета призиви за магеланска среща в чужбина. Моля?

Ами, тъкмо ще можем да се оклюкарим подобаващо ;) ;) Като ни лъъъъснат всечките кусури.

[iMari]

След много опити и варианти, най-често пътувам с Аз,Себе си и Мене. Чудна компания сме си!Не си омръзваме.

Рядко имаме дрязги.Ако Аз се вземе много на сериозно,Себе си и Мене го тушират с добронамерена ирония.

[Фил]

Сега, понеже тук основно се оплакваме от лошите примери , нека да кажем, че все пак се намират и много готини хора като компания за пътуване - хора, които винаги са усмихнати и в добро настроение, които и в кофти ситуация успяват да намерят нещо положително или успяват да пуснат подходяща шега, която сваля напрежението, хора, които не се натрапват със собствените си желания и са готови да жартват някое лично предпочитание или идея в името на общото благо, хора, които никога не мрънкат и даже да са основателно недоволни от нещо -  не го натякват, или поне намират подходящ и възпитан начин да го споделят, хора, които винаги намират някакво решение, когато нещата  се оплескат по един или друг начин.

Има и такива хора!   Да пием за добрите спътници!

Редактирано 24 юли, 2014 от Фичо

[slujitel]

Да, аз писах и по горе в темата. Открих спътници във Фейсбук, една жена и едно момче, бяхме заедно в Исландия, ние с мъжа ми и те. Никога не съм си изкарвала по добре, горя от желание да се съберем отново заедно да отидем някъде. Малко е трудно, но ще го организираме все някога.

[Тони]

Има, разбира се. При мен това е групичката ми за волейболни екскурзии. При положение, че винаги сме над 15 човека, направили сме вече 5 задгранични пътувания заедно и цялата организация обикновено поемам аз никога не ми е тежало, тъй като толкова весело прекарваме, че самото очакване на пътуването и изпипването му ми носи удоволствие.

[Георги]

Има, разбира се. При мен това е групичката ми за волейболни екскурзии. При положение, че винаги сме над 15 човека, направили сме вече 5 задгранични пътувания заедно и цялата организация обикновено поемам аз никога не ми е тежало, тъй като толкова весело прекарваме, че самото очакване на пътуването и изпипването му ми носи удоволствие.

 

То мисля, че има и много значение какъв тип точно е пътуването Ако е просто айлящина, без някакви специфични цели,  то предполагам колкото повече, толкова по-забавно. Но ако графика е стриктен и има сериозно обикаляне цял ден с голяма група ще дойде нанагорно

[Angelika]

Значи скоро установих, че това да пътуваш със старото си гадже е най-добрия вариант.

С новото трябва да си мил, любезен, отзивчив..пърхащи очички..кафенце... глезотии.

Със старото си вдигаш великолепен скандал...даже  може да не довършваш изречението - то знае края...

...теглите си по една майна и най-много всеки да си хване пътя и среща на летището....ама па нищо не губиш - нали и без това е старото...

 

 

Извън майтапа - няма значение дали е мъж или жена - просто трябва да сте на една вълна.

Обичам да пътувам и сама, обичам и с интересни хора.

Преди година предприех дълго пътуване с бивша състудентка. Не бяхме се виждали 25 години - на практика все едно непознати. Беше великолепно - всяка правеше каквото си поиска без да пречи на другата. За мен това е разковничето на доброто пътешествие .

[wilks]

Извън майтапа - няма значение дали е мъж или жена - просто трябва да сте на една вълна.

Обичам да пътувам и сама, обичам и с интересни хора.

Преди година предприех дълго пътуване с бивша състудентка. Не бяхме се виждали 25 години - на практика все едно непознати. Беше великолепно - всяка правеше каквото си поиска без да пречи на другата. За мен това е разковничето на доброто пътешествие .

Аз принципно пътувам сам, както съм писал вече. Но, бих казал, много добре познавам и другата страна. В случаите, когато реша да не съм, пътувам точно с такива като теб. Само че не състудент, а съученик. И не един, а 2-3-ма. Понякога само с един от тях, понякога всички заедно. Е, ние се виждаме по-често с повод и без повод в различни градове в България, и из Европа (някой вече не живеят тук) . И дори и в случаите, в които всеки прави каквото си иска, пак е в синхрон с другия, или другите. Просто сме изживяли ученическите си години заедно почти денонощно, и се е получило така, че сме си изградили абсолютно еднакви интереси във всичко - музикални предпочитания, дълго вървене пеша и денем, и нощем, нещата, които смятаме за забавни и интересни в живота, любопитни обекти и субекти за разглеждане. Без значение къде и какво.  И в най-забитото село, и в мегаполис, на гола поляна, или на голямо парти или бирен фестивал. Когато сме заедно, значи със сигурност ще ни е интересно.

Редактирано 25 юли, 2014 от wilks

[Angelika]

. Без значени къде и какво.  И в най-забитото село, и в мегаполис, на гола поляна, или на голямо парти или бирен фестивал. Когато сме заедно, значи със сигурност ще е интересно.

 

Абсолютно точно, Wilks !

И като пример - тази година не пътешествахме с нея а се видяхме за два дни в Бургас. 

Ех, този Бургас - все едно го виждах за сефте!.... и беше безвремие с цаца  

[Тони]

Ами всъщност не е така.

Били сме заедно например в Истанбул, където след настаняване в хотела вкупом се отправихме към мегдана и там всеки според интересите, после се срещаме в определен час на дадено място и се тръгва вече към главната цел на пътуването. На следващия ден пак така, после всеки доволен- един искал да види едно, друг да виси по кафета и така.

Из Италията пък сме обикаляли по 4-5 дни с коли, където сме зависими един от друг, но пък пак така се процедира- важното е да са точни и като ще се тръгва да са навреме на мястото и така.

Това все пак е една малка част от пътуванията ми.

Принципно иначе си пътувам последните три години с приятел, с който имаме толкова еднакъв начин как виждаме перфектната екскурзия, че никога не сме били недоволни. Няколко пъти обаче сме били с различни хора- от да речем 10-12 пъти имаше 1-2 не толкова успешни, просто хората бяха по-различни. Но и там, за да не се изнервяме взаимно просто се разделихме последните дни- аз искам да обикалям, те да пазаруват, среща в определен час и така.

Сега в Азия за пръв път пътувах с човек, който не познавам отпреди, но пък с още двама, които са ми близки. Получи се добре, имаше два-три дни, в които пак се разделихме по интереси и всичко си беше наред.

[slujitel]

Ние не се шляем, ама никак, програмата ни е запълнена на мах. Обаче предварително уточняваме всичко, с подробности, и двете жени в групата пътуваме и организираме пътуванията си сами. Помагаме си в намирането на хотелите, колата, забележителностите, изчистваме програмата и там всичко е ок. Мъжете нямат претенции, е, разбира се има разни дребни различия, но се разбираме и нямаме неприятни моменти.

[Биксбит]

И дори и в случаите, в които всеки прави каквото си иска, пак е в синхрон с другия, или другите. Просто сме изживяли ученическите си години заедно почти денонощно, и се е получило така, че сме си изградили абсолютно еднакви интереси във всичко - музикални предпочитания, дълго вървене пеша и денем, и нощем, нещата, които смятаме за забавни и интересни в живота, любопитни обекти и субекти за разглеждане. Без значение къде и какво.  И в най-забитото село, и в мегаполис, на гола поляна, или на голямо парти или бирен фестивал. Когато сме заедно, значи със сигурност ще ни е интересно.

То това е пътуване с приятел или любим човек. Останалите спътници са познати или фейсбук френдове

[VICTORY`]

Хмм, направо ви завиждам, че сте намерили някакви хора, с които да сте на една вълна за пътуванията. Едната част от познатите ми все още си харчат парите за българските скапани заведения, а другата половина имат достатъчно възможности днес да си резервират билет за някой слънчев остров и утре да заминат, та и с тях е сложно.

В университета намерих 3-ма колеги, които споделят моята страст към пътуването и много рядко състава се променя. Но за съжаление всички сме доста ангажирани.

Първата ми екскурзия до Дубай беше с три девойки, които три дни не излязоха от МОЛ-а.  От тогава, без експерименти. 

[mililia]

А защо не пробваш да пътуваш сама? Усещането е невероятно пък и по този начин усещаш най-силно и пълноценно мястото на което се намираш.