master_of_germs Публикувано: 19 март, 2022 Публикувано: 19 март, 2022 Понеже знам, че @Radnev чака пътепис с това точно заглавие. Пък и някои други, макар да не им пука за заглавието... И понеже повечето от пътуването вече го описах по какви ли не други теми... Затова ще се опитам тук да събера парченцата в общ пъзел. Засега ще е само от Тенерифе, като се надявам в бъдеще тук да си допълвам колекцията с канАри и от останалите Канарски острови 😄 Снимките ще са само телефонски, понеже просто не си взех фотоапарат. Десетдневно пътуване само с ръчен багаж и режих да оптимизирам... Багажа, де! 😉 За оптимизацията на разходите (ОР) мисля, че е ясно. Излитаме! WizzAir са се погрижили да ни анулират полетите Рим-Маракеш за коледа и нова година и единият от тия полети (с флекс) е оползотворен за отсечката София-Мадрид. Първата от пътуването ни. Полетът е в събота сутрин, на 30.01.2022 г, което пък ни урежда идеално, защото не сме били досега в Мадрид и ще си имаме цял ден там. Този беше най-скъпият полет (18 евро), но така и така беше платен по друг повод отдавна. Останалите три бяха на Ryanair, минали по схемата през opodo prime и общо трите излязоха 28 лв. Кацаме. Мадрид Барахас се оказва доста цветно 🙂 Доста ходим, докато стигнем от терминал 1 до спирката на метрото на летището. Купуваме си еднодневен туристически билет за транспорта (8.40 евро), който е много изгоден, щото иначе за качване и слизане от летището се начислява по 3 евро върху стандартната цена на билетчето. А дору на пероните го раздават доста арт, ама тематичен относно летенето 🙂 Вземаме метрото само за една спирка, защото настаняването ни е в хостел в съседния квартал Барахас. От спирката на метрото Barajas на розовата линия 8, излизаме и чакаме някакъв автобус, който да ни закара в близост до хостела. Според гугъл мапс има няколко варианта. Мятаме се на първия удобен, аз маркирам еднодневната карта пред шофьора, хич не отразявам, че устройството светва в червено, и си продължавам навътре. @mary_shery ме гледа недоумяващо, че и с нея става същото. Шофьорът и той ме гледа и не вярва на ушите си, колко съм нахален. Осъзнавам, че нещо не е както трябва. Връщам се. Човекът ми казва нещо. Ние и двамата знаем малко испански, ама толкова отдавна не сме го ползвали, че трудно се вработваме. Разгеле, и той знае няколко думи английски и ни вика "Blue bus! Not green bus!" Хванали сме не градски, а крайградски автобус. На компанията ALSA... Еднодневните билети не важат за тях, а само за градските автобуси, които са сини на цвят. Разбрахме се, спирката на синия автобус беше на ъгъла, взехме го и след няколко минутки слязохме, разходихме се малко и се озовахме пред нашия Hostal "Los Coronales". Бяхме го избрали, понеже беше евтин и предлагаше безплатен шатъл до летището на всеки кръгъл час, а полетът ни за Тенерифе щеше да е рано на другата сутрин. https://goo.gl/maps/BZQ7chSU9vrCwiar5 На рецепцията ни гледат странно. още много рано, бре, чеденца, какво да ви правим. Викаме им "няма проблеми", да си оставим багажа само някъде и да ходим да разглеждаме. А човекът ни привика в трапезарията, пихме по едно чайче и след около половин час стаята беше приготвена, оставихме си раниците и излязохме. Оказа се, че е голяма жега в тоя януарски мадрид - 17-18 градуса. Друго бяхме слушали по принцип за мадридските зими и излязохме твърде навлечени. Ама нали сме тръгнали като за баири, и то беше минала току-що калима през Канарските острови със снежна буря горе на Тейде, та си бяхме екипирани и като за зима. Повървяхме няколко минути до друга автобусна спирка Оттам пък автобусът не ни закара до най-близката спиртка на метрото, а по-далече, до спирка Канийехас (Canillejas) на метролиния номер 5. Преди да влезем в метрото решихме да хапнем. Видяхме че има доста закусвални и бирарии наредени, и си избрахме една, в която да похапнем емпанади. Вкусни бяха и евтини, но не се наядохме, а колкото да се залъжем за два-три часа. https://goo.gl/maps/j8TmJvLMRmGsZF3F6 Докато хапвахме, мина цяла една група с екскурзовод и всичките бяха на ролери... А, де, такова чудо досега не бях виждал! 😮 Взехме метрото до спирка Opera. И доста бързо се озовахме пред кралския дворец, където се бяха събрали много хора. Вханахме отчасти и смяната на конните гвардейци пред двореца, без да сме го планирали. Взе да напича много. Мислехме да се поразходим из парка Campo del Moro от другата страна на двореца, но като погледнахме отгоре, беше изцяло в ремонт на всички алеи, и се отказахме. И решихме да влезем на по-хладно в катедралата La Almudena... Много бях чувал за нея и много полярни мнения. Има защо. Отвътре е странна. една от най-светлите църкви, в които съм влизал, доста съвременна, да не кажа изчанчена, но все пак по-скоро я харесах. В началото бе... 😮 Нямаше как все вътре на хладно да стоим, така че продължихме да си се шляем. Точно до катедралата "пършивият" (според @ven62 ) Kлъвдий IV Бух си намери един друг прошляк на една пейка 😮 От другата страна Алмудена изглежда съвсем различно... Продължихме до базиликата San Francisko el grande, обаче беще затворено. На кръговото пред нея има едно копие на всеизвестната мадридска мечка с дървото, ама да ви кажа, тая си ми хареса повече от по-известната мечка на plaza del sol... И една от най-идейните конструкции за разделно събиране на взякакви боклуци от домашни потреби и техника. Навлязохме към кулинарния район на Мадрид и леко закъркорихме. Уличките Cava Baja и CAva Alta. Точно в началото, това заведение се казва El viajero (т.е. - "Пътникът")... Някак магеланско ми се стори, пък и фотогоенично, и съм го снимал... И вече типичните рисувани картини по плочки по фасадите на таверните. И така лека-полека до прословутото Mercado de san Miguel, в което беше тъпканица и не влязохме, а и да си призная, стори ми се туристически капан. Оттам - на plaza mayor, където народът беше насядал по земята да си хапва разни тапаси, емпанади и прочие... И тук нещо не ни хареса да ядем и продължихме към Sol... Да снимаме и баш-мечката 😄 Хапнахме по едно bocadillo в "100 montaditos". Пак, колкото да се залъжем. Не ни хареса 😕 И оттам пеш до фонтана на Кибела (Cibeles) Остатъкът от разходката в Мадрид съм я разказал в темата ЮНЕСКО: Венесуелският ресторант, в който вечеряхме, се казва Grama Lounge. Аз поне за първи път пробвах Arepas и Cachapa. ХАресаха ми и двете, но арепас сякаш повече. Другото е повече (и едно си ме наяде) ама леко сладникав вкус оставя. Екзотичен. Абе, навечеряхме се обилно 🙂 Накрая се доразходихме и снимахме фасади на кръчмета 🙂 . Купихме и някакви магнитчета за сувенири... В хостела ни бяха поизгледали странно, като казахме, че искаме шатъл за 4 часа сутринта. "Ама какъв ви е полетът? С райън, че и вътрешен? Я не се излагайте, ами си поспете един час повече до пет, тия излитат от терминал 1 а той ни е най-близо!" Тъй и сторихме 🙂 Айде, лека! 😉 18 1
master_of_germs Публикувано: 19 март, 2022 Автор Публикувано: 19 март, 2022 Полетът от Мадрид за северното летища не Тенерифе беше много ранен. НА летището цареше почти организирана суматоха. Много странно ми е организирано това летище Барахас... На опашката служителки сновяха да проверяват ковид сертификати и бордови карти и накрая пак един образ насмалко да мине бординг по погрешка в нашия самолет. Човекът имал билет за Тенерифе, ама с друга авиокомпания 😮 Самолетът не е никак пълен и дори успявам да придремя. Гледаме и зазоряването отвисоко 🙂 КАцането е меко, да му се не надяваш. На тенерифе май си има редовно проблеми... Ама може и да е било на другото летище, нали са две. Излизането е много бързо, тук вече не трябва да показваме бар-кодове за Plf Посреща ни огромен плакат на снежния Тейде... Ние ще имаме късмета да го видим такъв и на живо 🙂 Колата я взимаме от Autoreisen, по препоръка на @Alexander - SEAT Ibiza - хем малка, да е лесно за паркиране, хем достатъчно мощна, за да издрапа баирите без проблеми. А на места наклонът на пътищата е наистина зверски. С добавка за пълна застраховка от 2 евро на ден ни излезе нещо от типа на 210 евро за осем пълни дни. По традиция трябва да измислим някое биологично име на машината и я кръщаваме "малката бяла чапла" 😄 Дават ни я с наполовина пълен резервоар и пак така искат да я върнем... За протокола - това е първият път, когато наемаме кола при пътуване! 🙂 Това е мястото, където отседнахме. в Airbnb беше на много добра цена, а за поне 7 нощувки имаше голяма отстъпка. Реално ни излезе по 27 лв на човек на нощувка. Ако сте четирима, може да разполагате с цял етаж от къщата, доста голям. В общото пространство си има достатъчно място да се играе и тенис на маса. Наистина има маса за тенис 😉 Иначе са две отделни стаи, гостите от които си ползват хола, кухнята и там дето е масата за тенис общо. Стопанката живее на горния етаж, (през който се влиза, че там всичко е на стръмен склон) и е много мила жена, французойка. Ето ги двете стаи. https://bg.airbnb.com/rooms/545760241896484178?guests=1&adults=2&s=67&unique_share_id=dd941e65-ccf3-4da4-aad2-740670f254b8 https://bg.airbnb.com/rooms/16685380?guests=1&adults=2&s=67&unique_share_id=3fd49e3d-7a18-4b53-84aa-96abcf2ffd4b Останалата част от първия ни ден на Тенерифе мина в шофиране до плажа Бенихо (Benijo) и едно не много дълго пешеходно кръгче там, но пък с един стръмен участък, колкото да се вработим. За съжаление, гледките изобщо не бяха, каквито ни се искаше, следвствие от наскоро преминалата буря калима, носеща сахарски пясък... Описал съм го тук: За финал, мислехме да пробваме пак как действа приложението the fork. Оказа се, че на Тенерифе не работи особено добре. Няма избор или ако има, бяха скъпички места. Другото приложение Guachinches Modernos, ни показа няколко места в Санта Крус. Той и @Alexander си е писал, че столицата на острова не е мястото за местни кръчмета. За съжаление, това, което си избрахме се оказа някак много централно, в зони забранени за паркиране. Омотахме се, направихме няколко нарушения влизайки в пешеходна зона и по-найбърз начин се прибрахме към "наше село" Радасул (Radazul), където хванахме все още отворен супермаркет HiperDino, и накупихме банани, папая, ьлебчета и разни неща да си правим андвичи за следващите преходи, както и зелен сос мохо (mojo), който е местната гордост и е чудна разядка. Има го в няколко варианта, червени и зелени, пикантни и благи, с кориандър (БЛЯК!!!) и прочие... В сградата на същия комплекс имаше все още работеща пицария, откъдето си поръчахме една капричоза. Не беше лоша, ама не сме дошли на канарите пица да ядем. Нямаше да се повтори, просто тоя ден го уплътнихме докрай, а беше неделя вечер и едва намерихме нещо да работи. След вечеря, най-накрая предстоеше да се наспим що-годе нормално... все пак два дни поред бяхме ставали по-малките часове да гоним полети... 13
master_of_germs Публикувано: 19 март, 2022 Автор Публикувано: 19 март, 2022 На 31.01.2022 г. според прогнозите горе около Тейде щеше да е хубаво времето. един от малкото такива дни през престоя ни. Така че след като закусихме много обилно и продължително, Поехме нагоре по стръмните междуселски пътчета с "малката бяла чапла", докато излязохме на главния път, който води от Ла Лагуна към Тейде. Мирадорите и пешеходните маршрути през този ден съм описал в съответната тема: Ла Крусита, Рокес де Гарсия и САмара Замръкнахме горе (залезите са бързи), така че решихме да си удължим километрите за прибиране, но да е по по-хубав път, а пътят са слизане от калдерата към южния бряг на острова е наистина хубав, макар и стръмен и със завои, но много плавни. После пък бързо се качваш на магистралата и оттам е лесно. Решихме да видим какво ни показва в приложението guachinches modernos в близост до нас. Оказа се ,ч е в понеделник толкова късно няма нищо, та си избрахме нещо крайбрежно в квартала Лас Калетияс на едно съседно градче Канделария. Оядохме се на октоподи 🙂 Все пак държа да отбележа, че това беше най-скъпото място, на което вечеряхме и сметката ни беше примерно 15 евро на човек 😉 https://goo.gl/maps/d2GXHX6kS9XGcNW99 8
master_of_germs Публикувано: 19 март, 2022 Автор Публикувано: 19 март, 2022 На 1-ви февруари пак бяхме в Анага и направихме прехода от Крус дел Кармен до (и след) Чаморга. Поне на мене Чаморга ми е най-любимото място на Тенерифе... След което, вече в дъжд, вятър и слаба видимост, поразгледахме още малко... Вечерта се разходихме в Сан Кристобал де ла Лагуна - старата столица на острова и град под егидата на ЮНЕСКО. Сложил съм няколко снимки в края на този пост: Там и вечеряхме, доста обилно, с пържен заек... А между другото, на няколко пъти видяхме зайци ей така да си пасат покрай пътя... 9
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2022 Автор Публикувано: 20 март, 2022 Този предният пост съм го сглобил снощи почти заспал... Да се чете Чинамада, вместо Чаморга. Кръгчето, което направихме от Чаморга също ни хареса много, но то остана за следващия ден 02.02.2022 г. В тоя делничен ден вече бяхме поуморени, вечерта пак си напазарувахме от супермаркета, а за вечеря намерихме едно заведенийце на 200 метра от нас, откъдето си поръчахме разни арепас за вкъщи, а си доядохме и това, което беше останало от предната вечеря в гуачинчето... Имайте предвид, че от гуачинчетата винаги остава, защото порциите, които сервират, са огромни 🙂 Ами, поне да покажа няколко снимки от къщата. 9
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2022 Автор Публикувано: 20 март, 2022 На 03.02.2022 г. вече се чудехме, какво да правим. Горе около Тейде времето го даваха нестабилно, също и около Маска. след три прехода в Анага не ни се ходеше пак там. Бяхме влезли в един порочен кръг да се прибираме все по-късно и да ставаме все по-късно. Изобщо, беше си ни ударил вече мързелът. @mary_shery не хареса една странна пътека в нашия район - "Хилядата прозорци на Гуимар"... Според мене много по-различна от всичко друго на Тенерифе. Но с оглед на това, че е официално затворена и необезопасена, а и след дъждовете предните дни не знаехме дали ще е добре да се пробваме с нея, защото там има наистина опасни участъци. Пътеката е правена като е изкопан подземен канал през скалите над една урва, за да се докара вода в близките села. Всичко на ръка е копано. "прозорците" са изкопавани, хем за да имат работниците светлина в тунела, хем да им е по-лесно да изхвърлят изкопаната земна маса направо в дерето. Тъпото е, че тоя проект така и не се е използвал никога по предназначение и вода по него не е текла 😕 И впоследствие е изоставен. https://sunsetobsession.com/hiking-ventanas-de-guimar-in-tenerife/ Надявам се някой ден да повторим Тенерифе и да преминем тази пътека. А и местните власти могат да се погрижат да я укрепят, защото мястото има потенциал. Поне според мене е би било сходно като усещане с Каминито дел рей в Андалусия, а вижте след ремонта там какъв комерс и наплив настана... В крайна сметка, решихме да се прежалим и да посетим Loro parque... С 38 евро вход беше груб удар по нашия "OР" подход 😄 Пред парка беше и единственото място, където сме плащали за паркинг. Предприемчиви чичковци на двеста метра преди парка агресивно отбиваха колите с табели за парка и паркинг, и ние се хванахме и платихме за нелицанзиран паркинг малко по-скъпо (5 евро за цял ден), отколкото за официалния такъв. Влязохме в Лоро парк точно три-минути преди по план да почне шоуто с косатки и бегом се отправихме към тях. Паркът не е много голям по площ, така че влетяхме с началото. Докато се ориентираме, къде да седнем почнахме да се усещаме, че предната половина редове нещо не са особено популярни... Твърде късно, обаче. Тия ми ти пущини с опашките си, като че ли нарочно изплискаха стотици литри вода точно връз нас... Фотоапаратът на @mary_shery спря да снима, и в следващите дни постепенно почна да си възстановява функциите, но до края на пътуването все си правеше проблеми... А аз тъкмо съм правил клипче на телефона... Той пък железен се оказа и продължил да снима, та ми записал всичките "стоичковизми" 😄 Най ме хвана яд, че не си бях сложил банските, а бяха в раницата. Е, след това злополучно представление аз поне се преоблякох в тоалетните. в началото бях се така вкиснал и мислех да си ходя. после си викам, така и така платихме сума ти пари, нека си разгледаме всичко, па макар и мокри... И си останахме до края на работния ден в 17 ч, най-последни излязохме. Снимал съм много с телефона, просто защото нямаше с какво друго... От представленията с дресирани животни (знам, че ще ме подхванете как не е хуманно да се прави цирк с животни) ни хареса най-много хореографията на морските лъвове, а папагалчетата бяха по-скоро разочарование в сравнение с това, което сме гледали примерно в Куала Лумпур. От останалите най-много ми хареса ка е направено пространството на пингвините. Имат си сняг, имат си лед, имат си вода, имат си и рибки да ядат. Около цялото им пространство минава травалаторна пътечка, която се движи съвсем бавно и може да се направи много хубаво клипче, а музиката, която звучи, е "Theme from Antarctica" на Vangelis... Което пък е в личния ми топ 10 на най-великите музикални произведения на миналия век. а антактида пък е най-голямата ми магеланска мечта... Размазах се от удоволствие, но понеже до нас имаше цяла група френски деца с екскурзоводка, която не спря да говори, нарочно се върнах точно преди затварянето на парка да си снимам петминутно клипче, без да има никой друг в залата. Най-интересни за нас бяха лечебницата за животни и лабораторията за изследвания. През прозорците можеше да се види, какво правят вътре. ХАреса ни също и "детската градина" където обучават малките птици, и отделението с инкубаторите. Вече поизсъхнали и поуспокоени, отидохме да изгледаме и следобедното представление на косатките. Ама вече от най-горния ред 😄 Косатките са два пъти дневно, а делфините, морските лъвове и папагалчетата са по-често. Когато намеря време, ще кача още няколко клипчета в youtube и тук в magelanci.com, ако на някого му е интересно де. Аз поне секцията с видеоклиповете почти никога не я отварям... НАдвечер направихме една крайбрежна разходка в района на Los Realejos (Лос Реалехос). От Mirador San Pedro до изоставената помпена станция Гордехуела (Gordejuela) - първата такава на Тенерифе, но за съжаление работила само за няколко години, щото пазарните принципи не прощават. Писал съм за разходката в темата със снимковите загадки 🙂 Вечерта завърши с вечеря във вече станалото легендарно гуачинче La huerta de Ana y Eva. Доста е писано в съответната тема за гуачинчетата. Оядохме се, но накрая ни стана доста студено, че тоя ден не си бяхме взели връхните дрехи, а заведението не е на закрито, просто е навес масите са връз чакъла. Определено беше най-доброто място като съотношение качество/цена, а за количствата няма смисъл да казвам. От тая вече ни остана храна, която не смогнахме да изядем до края на пътуването. това тук е само предястието... част от него. После не ни е било до снимки. Улицата, на която е заведението, е нечовешки стръмна. @mary_shery паркира, но не можа да тръгне без помощ от местните. Малко по-нагоре има леко заравняване, ама само по навигация нямаше как да го знаем. 12
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2022 Автор Публикувано: 20 март, 2022 04.02.2022 г. Тоя ден беше по-скоро пак за релакс и разглеждане, че цяла нощ и цяла сутрин валя. Като се попроясни, отидохме до Пунта дел Идалго (Punta del Hidalgo) за лека разходка. Прогнозата не беше стабилна никъде, затова в този ден не предвиждахме преходи. Първо спряхме в Бахамар (Bajamar), ама не ни хареса, имаше доста ремонтни дейности. И бързо продължихме. В Пунта дел Идалго не влизахме в градчето, а се разходихме основно по брега, в района, където свършва пътеката от Крус дел Кармен през Чинамада, горната част от която бяхме правили три дни по-рано. Мислехме да посетим още един два мирадора и после да отидем на някое плажче преди залез. Но преди това нащракахме и малко графити... Мирадорите, които си бяхме избрали, бяха в района на Санта Каталина и Саусал (Sauzal). При първия не намерихме удобно място за паркиране, само слязох от колата, видях стълбичките стръмно надолу и че площадката за наблюдение не е много близо. Затова само направих две снимки отгоре и се прибрах към колата, че да не отнесем някоя глоба. Другият мирадор е доста по-известен - Ла Гараньона. Има хубава градинка и заведение в единия й край. И много място за паркиране. За плаж си бяхме избрали плажчето Bollullo (Боюйо). Пътчето до него е изключително тясно, като почти няма къде да се разминат две коли. Стига до едно заведение. Паркирахме на техния паркинг, пишеше, че само за клиенти е безплатно, но никой не ни е наобиколил да плащаме 3 евро такса. Острани на заведението е пътечката за плажа, но е ппредгадена и едно момче пазеше да не се слиза надолу. Казаха ни, че заради опасност от свлачища, всички плажове на територията на община Оротава са забранени за достъп. Това ни отказа да се пробваме до две друг, още по-забити. Само снимахме Боюйо отгоре: ...следва... 11 1
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2022 Автор Публикувано: 20 март, 2022 След тая греда с плажовете не ни оставаше нищо друго, освен да оползотворим оставашите светли часове (не много) пък и началото на вечерта в Оротаба (La Orotava). Да има и малко градски туризъм насред канарските канАри. От това, което предварително бяхме разглеждали, Оротаба ни се стори най-красивия град на Тенерифе, но дори и така надхвърли очакванията ни. Мисля, че @Alexander достатъчно е писал в основнат тема за Тенерифе. Няма да преповтарям, а просто ще кача снимки. Ботаническата градина беше затворена, но разгледахме две други красиви градини, няколко църкви и много красиви къщи с балкони по малките улички - типична колониална испанска архитектура, така че леко да се подготвим за Латинска Америка, когато най-накрая успеем да стигнем дотам. Освен това намерихме и магазин за техника, така че @mary_shery да си вземе нова карта за полуразваления фотоапарат, който почваше да прави клипчета, когато си ще, и да изчервпва паметта на картата. А тоя път никой от нас не беше взел лаптоп да си превхърлим снимките. Мислехме да посетим някое от препоръчваните от @Alexander гуачинчета в района, описани надълго и нашироко в съответната тема, но на @mary_shery й стана зле, заболя я коремът много, а не носехме никакви обезболяващи. Затова се качихме до безплатния паркинг, където ни чакаше "малката бяла чапла". Ето тук: https://goo.gl/maps/KQjRYngd1KLcaoUX8 Прибрахме се до Радасул и след малко освежаваме слязохме до района на пристанището, където имаше отворени заведения до полунощ. В Bar la тerrazza Radazul няколко местни хорица бяха си взели по биричка, наизвадили китари си пееха и свиреха на масата си в заведението. Ние се включихме, но само с биричката. Цените, нормално, бяха по-високи, ортколкото в гуачинче, но атмосферата си я биваше. Това беше най-веселата ни вечер навън. 11
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2022 Автор Публикувано: 20 март, 2022 05.02.2022 г. Най-накрая в този ден се отправихме на юг и на запад, за да достигнем до района на Маска, където да поразгледаме, каквото можем. Приоритет беше пътя около Маска с погледните места, пък за пешеходстване, каквото дойдеше, без да се напрягаме. Пътьом обаче отидохме и до една скална арка - Arco de Tajao (Тахао), която беше само малка отбивка от магистралата, няма и километър. Какво правихме после, съм описал тук: За финал, остана време и за един час да си натопим краката в морето при playa los guios известен повече по името на скалите Los Gigantes (Лос Хигантес). Не се получи баш да е залез, бризът обърна, затова, както повечето хора просто си седяхме на черния пясък... Малцина се бяха престрашили да влязат в морето, а си имаше и вълни. Да, сега се сетих, и тук платихме за паркинг, който е на пристанището. Има автомат, който ти отчита времето до минута, споменът ми е, че ни излезе нещо под две евро. Хазяйката ни беше дала много идейна хавлия с лепящ се джоб. Удобно, да не ти се налага да си носиш ключове или телефони в джобовете на морките бански. Клъвдий видя в това изгодна възможност да си пътува гратис, както винаги 😄 Слънцето си залезе, което значи, че пак замръкнахме. С гугъл мапс намерихме най-евтината бензиностанция в близост до магистралата. Трябваше да се слезе от магистралата, но съвсем за малко. Бензинът ("малката бяла чапла" беше с А95) на Канарите е евтин, защото са безмитна зона. Много по-евтин отколкото в континенталната Испания. НА тенерифе повечето бензиностанции тогава наливаха литър за 1,15-1,20 евро. Има обаче и няклолко фрапиращи изключения с голяма разлика нагоре. Надолу - по-рядко... Това, дето ни показа гугъл, беше примерно 1,09 евро/литър. Иначе по-рано имахме премеждие на една още по-евтина бензиностанция (единствената, която намерихме за 1,05 евро/л... Беше късно през нощта на едно от прибиранията ни и нямаше служител. Беше на самообслужване и се плащаше с карта. Помолихме местни хора, които зареждаха на съседната колонка, за помощ. Та, първия път картата избипка обаче системата не сработи. И пробвахме втори път. Тогава стана. Помислихме, че са дръпнали парите два пъти но по-късно се разбра, че е фалшива тревога. За целия престой на Тенерифе горивото ни излезе общо 56 евро. Та, така и така се отбихме от магистралата за тази евтина бензиностанция на връщане от Лос Хигантес, решихме да напазаруваме и от близкия огромен супермаркет HiperDino, защото за последния ден си бяхме оставили най-тежкия преход и нямаше да имаме време да сядаме някъде нито за обяд, нито за вечеря. А от другата страна на магистралата, пак там открихме и добро и евтино ресторантче. Не точно гуачинче, но не отстъпваше като качество и количество на храната, а беше само малко по-скъпо. И, в крайна сметка, пак се прибрахме в Радасул по малките часове... 10
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2022 Автор Публикувано: 20 март, 2022 И така, дойде време за последния ни пълен ден на остров Тенерифе - 06.02.2022 г. Денят, в който най-накрая се очакваше във високите части на острова да няма никакви валежи. Изкачването на Пико бьехо (Pico viejo) съм описал тук: Като се прибрахме, стегнахме багажа, защото трябваше да станем още преди шест сутринта на 07.02.2020 г., да закусим, да се сбогуваме с хазяйката си и да се отправим към летището Tenerife Norte. Хубавото е, че то пък ни беше само на двайсетина минути с колата. А самата кола нито дойдоха да я прегледат, нито нищо. Оставихме ключовете, питаха ни докъде е пълен резервоарът, отговорихме "до половината" и това беше. Всъщност го оставихме някъде на 5/8 пълен, но пък като я взехме, беше дори повече от това. Ама ни бяха казали, че я взимаме с наполовина пълен резервоар и така трябва да си я върнем. Кацнахме в Мадрид около 13 ч по разписание и имахме седем часа до полета за София. Лутахме се известно време да намерим къде е спирката на автобус 824 на ALSA до Алкала де Енарес. Автобусът ни закара дотам за 45 минути и точно 3 часа ни стигнаха да поразгледаме. Което съм го описал тук: Полетът Мадрид-София си излетя и кацна навреме, което значи, че се прибрах у дома примерно в два и половина посред нощ като някой кокошкар, Явно съм бил достатъчно тих, та дори и г-ца Лиза Кучанова имаше няколко секунди латентен период преди да се разбуди и да ме нападне с език като цяло стадо бЛизони 😄 (При условие, че в Тенерифе пазарувахме от ХиперДино, чиято емблема е едно такова динозавърче, представете си точно сцената от "семейство Флинтстоун" където Дино се втурва да посреща стопанина си... примерно две секунди, след като правя тази снимка. 😄 ... Това беше то... Нашето първо пътуване до КанАрите с канарИ и не само... Надяваме се да има още такива в бъдеще. 🙂 П.П>. За @ven62 : Сглобих пътеописание на десетдневно пътуване за по-малко от 24 часа от снощи насам... Mоже би все пак имам някакъв напредък, а? 😄 8 2
ven62 Публикувано: 21 март, 2022 Публикувано: 21 март, 2022 преди 16 часа, master_of_germs каза: ... П.П>. За @ven62 : Сглобих пътеописание на десетдневно пътуване за по-малко от 24 часа от снощи насам... Mоже би все пак имам някакъв напредък, а? 😄 Напредъкът е съществен. Браво. Със сигурност темата ще е много полезна, те първа, като знам и профила на по-голяма част от четящите тук. Все пак, не се възгордявай много. Доста от материала си го беше подготвил предварително и публикувал тук-таме. И сега "сглобяването" ти е споряло. --- Изкарали сте си чудесно, въпреки че ви е валяло няколко пъти. Времето на Тенерифе, както казва @Alexander, наистина е странно. Бяхме по същото време, но в южната част на острова и не си спомням да ни е валяло. Може би 1-2 пъти за по 1-2 минути, колкото да се скрием под някой навес/чадър и внучката да си поеме дъх от непрекъснатото тичане нагоре-надолу. --- Имаш една много хубава снимка: Е, те това е бухал, ..., от сой. --- 2 1
master_of_germs Публикувано: 21 март, 2022 Автор Публикувано: 21 март, 2022 Преди 1 час, ven62 каза: Напредъкът е съществен. Браво. Със сигурност темата ще е много полезна, те първа, като знам и профила на по-голяма част от четящите тук. Все пак, не се възгордявай много. Доста от материала си го беше подготвил предварително и публикувал тук-таме. И сега "сглобяването" ти е споряло. --- Изкарали сте си чудесно, въпреки че ви е валяло няколко пъти. Времето на Тенерифе, както казва @Alexander, наистина е странно. Бяхме по същото време, но в южната част на острова и не си спомням да ни е валяло. Може би 1-2 пъти за по 1-2 минути, колкото да се скрием под някой навес/чадър и внучката да си поеме дъх от непрекъснатото тичане нагоре-надолу. Така е, складирах си материал тук-там по темите, за да избухна 😄 И все пак, темата е приключена само 40 дни след прибирането ни в България. Което пак си е постижение, като за мене 😄 Никъде не ни е валяло за повече от две-три минути поред. Прикапе, па спре за половин час, па пак. Прахът от калимата беше проблем. И липсата на добра видимост за снимки. Не валежите. 🙂 1
master_of_germs Публикувано: 27 януари, 2025 Автор Публикувано: 27 януари, 2025 Ще опитам да попълня темата, когато успея, с едноседмичния ни престой в Гран Канария през януари. Бих казал, че това е най-недооценяваният от четирите по-големи и по-достъпни от Канарските острови. И далеч не е само плажове. Макар тоя път програмата ни да не се получи с чак толкова планинарски фокус. За рестарт, ето един блог, където може да прочетете за някои от по-популярните преходи на острова. https://www.moonhoneytravel.com/gran-canaria-hiking/ 4
master_of_germs Публикувано: 16 март, 2025 Автор Публикувано: 16 март, 2025 Полетите ни бяха: 17.01.2025 г. София-Рим (Фюмичино) ранен сутрешен с уизеър и следобед същия ден Фюмичино-Гран Канария (LPA) за 22 евро с райънеър през trip.com. Връщането на 25.01.2025 г сутринта Гран Канария-Мадрид с райън Това беше големият удар, понеже през trip ни излезе по три евро. Можеше да се приберем още същата вечер в София, но предпочетохме да отидем с една нощувка до Толедо, така че се прибрахме на 26.01.2025 г вечерта с полет на уиз от Мадрид. Уизеърските полети платени с натрупани кредити от точки с уиз картата на дск. Така че общо 50 лв на човек реални пари за полети. Мисля че добре оптимизирахме разходите. 😉 @зВерчето пътува по друга схема с пренощувания на летище Валенсия и беше с нас за 5 нощувки на ГК. Нощувките ни бяха: 7 броя в апартамент от airbnb в Сардина, мъничко градче, по-скоро селце с малък черен пясъчен плаж. Една нощувка в хостел в Бесиндарио (Vecindario), преди ранния ни полет. И една нощувка в airbnb в стария град на Толедо. Не съм засичал точно, но всичките тези нощувки (някъде за трима души, някъде за четирима) ни излязоха под хиляда лева общо. Средно по 30 лв на човек на нощувка. Врътки през експедия не сме правили. Нямаше смисъл. Нищо по-евтино не излизаше там. Рентакар на Гран Канария: - от вече изпробваната на Тенерифе фирма AutoReisen. @mary_shery първоначално резервира колата за 250 евро,но по-късно излезе оферта за същия тип кола за 175 евро, така че отмени предната резервация и резервира отново и така оптимизирахме още разходи. Горивото на Канарските острови е много евтино. Мисля, че зареждахме на цени 1,09-1,12 евро/л и вероятно не сме платили повече от 60 евро за гориво. Пазарувахме си от Mercadona и от HiperDino,като в някои от дните излизахме да вечеряме по заведения. Финално мисля, че абсолютно всички разходи по цялото десетдневно пътуване бяха не повече от 900.лева на човек. Първият ден в Рим имахме над 10 часа между полетите на Фюмичино, така че с @mary_shery използвахме времето да разгледаме Остия антика, а @Mistress of Germs остана да ни чака на термнала. Вечерта като кацнахме на ГК, с малко лутане намерихме откъде да си вземем колата... Имахме време само колкото да напазаруваме в меркадона, а магазинът се оказа доста слабо зареден. На сутринта първият заплануван обект ни беше Сенобио де балерон (Cenobio de Valerón). Пътят дотам е много живописен, а паркингът (ушириние на пътя) побира едва няколко коли, затова е добре да се отиде рано. Ние бяхме ранобудни (два часа разлика ввъв времето все пак) и отидохме още за отварянето. Билетите са по 3 евро и ни ги продаде на касата един много словоохотлив младеж от Беларус. Сенобио де балерон е едно от местата на острова, обитавани от гуанчите, коренното население на Канарите преди да дойдат испанците. Представлява огромна скална ниша, назначена като кошер. Множество почти правоъгълни кухини, издълбани на ръка. Ползвали са ги като места за складиране на зърно и други продукти. ...следва... 14 1
master_of_germs Публикувано: 17 март, 2025 Автор Публикувано: 17 март, 2025 Арукас е градче много достъпно и много посещавано от Лас Палмас. Основната причина е извънредно нетипична за региона църква. Ние не влизахме вътре. Мисля,че беше с платен вход ааз имам ограничена поносимост към църкви в пътувания, където акцентирам върху природа. В близост до църквата има много голям и безплатен паркинг. Има и интересен паметник пред нея. Самото градче е приятно, има и хубава градска градина. Другото, с което е известно Арукас, е,че там се намира най-голямата в ЕС фабрика за ром. AREHUCAS. Не е лош, пробвах и варианта с мед. ... 12
master_of_germs Публикувано: 18 март, 2025 Автор Публикувано: 18 март, 2025 Независимо от стряскащото си име Терор е едно от най-китните градчета на Гран Канария. 13
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2025 Автор Публикувано: 20 март, 2025 Ботаническата градина (Jardín Botánico Canario Viera y Clavijo) на остров Гран Канария е напълно безплатна и доста голяма. Предвидете си два часа като минимум, за да я разгледате обстойно. В началото си мислех, защо да гледам кактуси, сукуленти и драконови дървета в градина, като така и така си виреят навсякъде из острова. Ама не бях прав. Всъщност ботаническата градина най-много ми хареса от всичко, което посетихме през деня. А този ден го отдадохме на по-лежерен културно-ботанически туризъм, понеже @зВерчето щеше да пристигне чак на другата сутрин и ни молеше да не се юрваме по баирите без нея. Градината има два входа, т двете страни на едно дълбоко дере. Ние се паркирахме при по-долния вход. Снимки от ботаническата градина 11
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2025 Автор Публикувано: 20 март, 2025 Пико де Бандама (Pico de Bandama) ни беше следващият обект в района. Чудехме се дали да ходим, че междувременно задуха много силен и студен, като за Канарите вятър. Ама така и така не беше отбивка повече от 15 минути и се ходи догоре с кола. Интересното на този връх е, че е най-високата точка над ръба на широка километър и дълбока 200 метра вулканична калдера. Може и да не се качвате с колата догоре, пътят се вие и на няколко места по-долу гледката е почти идентична. ама горе си има обособени места да се паркират колите. има и туристически маршрут да се обиколи цялата калдера по пътека, ако някой държи да си направи леко преходче. Не е толкова кратко обаче. Предполагам, че е поне час обиколката. То пък горе силният вятър раздухваше облаци в най-различни цветове и гледките бързо се меняха. Даже към океана и главния град на острова в далечината ми беше по-интересно, отколкото към калдерата... 11
master_of_germs Публикувано: 20 март, 2025 Автор Публикувано: 20 март, 2025 Доста се смрачи и застудя, а аз тоя ден го раздавах лежерно по сандали. На тия декатлонски сандали това им беше последното пътуване след повече от десетилетие вярна служба. Още тоя ден се разбра, че висят на косъм и накрая на пътуването съвсем се скъсаха и си останаха в Гран Канария 😄 Един вид ерпбап го раздавах. Нали знаех, че по същото време в София температурите са под нулата, викам си, сега ми е паднало по сандали 😉 Но вече беше много кусен следобед и решихме, че до залез (какъвто сред облаците нямаше) ще разгледаме Бегета (Vegueta) - стария квартал на Лас Палмас. Наоколо е абсурд да се намери безплатен паркинг, така че ние се паркирахме на голям платен паркинг до халите, покрай крайбрежния булевард. Плаща се на минута престой, като тарифата зависи от деня и часовия пояс. В работен ден и до обяд е по-скъпо, а ние бяхме през уикенд и късно следобед и минахме доста тънко. Н е помня, но не сме платили повече от две-три евро. И то това беше единственото място на острова, където сме плащали за паркинг. Може би мрачното и хладно време си изигра ролята, но столицата най-малко ми хареса от всичко видяно на Гран Канария. Катедралата е интересна и площадът пред нея с едни статуи на кучета. И зад катедралата - къщата на Колумб; не че е негова, ами бил спал там при някое от пътешествията си... Добре че Клъвдий си намери много пиене за снимки. 😄 Часовата разлика си каза думата и рано-рано огладняхме. За Гран Канария ударихме греда в търсенето на евтини гуачинчета, каквито има на Тенерифе. Бях си набелязал едно в новия град. "Va por ti mama guachinche". Ние хубаво го намерихме, но беше невъзможно да се паркира наоколо и се въртяхме около половин час, докато намерим къде да паркираме колата, примерно на десетина минути пеш. Заведението беше много шумна от голяма компания испанци. Персоналът бяха кубинци; обслужваха добре и бързо, но цените си бяха стандартни като за Западна Европа и порциите не бяха съвсем засищащи. Е, ние си бяхме напазарували още предната нощ, гладни нямаше да останем. Прибрахме се в Сардина и легнахме сравнително рано, защото на следващата сутрин трябваше да отидем до летището да посрещнем @зВерчето. 9
master_of_germs Публикувано: 8 април, 2025 Автор Публикувано: 8 април, 2025 Часовата разлика ни помага да станем рано и да закусим спокойно, преди да тръгнем за летището да посрещнем @зВерчето. Сутринта в Сардина гледка от апартамента ни. Прибираме @зВерчето от една бензиностанция до летището. Тя ни е помолила да не правим тежък преход в този ден, понеже същата нощ не е спала на летище Валенсия между двата полета. Тока че тръгваме на обиколка с колата. Първият обект е само на няколко километра и става за далечно спотърско място за самолети, ако снимате с голям зуум. То е една скална формация, в която има множество пещери. Например cueva de las quatro puertas, cueva de los papeles... паркира се безплатно и има чакълести пътечки до различните пещери. Ходенето е съвсем малко, по десетина минути в посока. Добре е да не е по джапанки, все пак. И тъй като е достъпно, тук са снимани сцени от доста филми. 11
master_of_germs Публикувано: 8 април, 2025 Автор Публикувано: 8 април, 2025 Следваща спирка - ждрелото Гуаядеке (Guayadeque). Пътят дотам е много хубав, а изненадващо е и почти равен. В района има много пешеходни маршрути но ние само малко де разходихме из селцето. То е съвсем мъничко, но е красиво, а къщите са директно издълбани в скалите. Има и едно заведение, което в този неделен ден по обяд беше пълно. 13
master_of_germs Публикувано: 9 април, 2025 Автор Публикувано: 9 април, 2025 Агуимес (Agüimes) не беше в първоначалните ни планове, но докато минавахме през него се оглеждахме за обществена тоалетна и градчето ни допадна. След доста въртене с колата се паркирахме и тръгнахме нагоре към стария център. Останахме приятно изненадани, макар някои улици да бяха разкопани. Но на площадчето пред църквата се вихреше неделен обиден купон. Имаше сцена с музика на живо и разни фургончета за вкусотийки. И околните кръчмата правеха оборот от бирички и коктейли. Та предварителният график за деня отиде по дяволите, ама пък съм доволен 🙂 10 1
master_of_germs Публикувано: 10 април, 2025 Автор Публикувано: 10 април, 2025 Barranco de las vacas (Баранко де лас бакас,което означава "ждрело на кравите") беше най-противоречивото място за целия ни престой на Гран Канария. Спътничките ми много гледат снимки в инстаграм преди пътуване. Аз поне в тая платформа за радост профил нямам. Та @зВерчето много го харесала по снимки и държеше да отидем. @mary_shery e гледала още повече, а аз пък съм чел доста коментари. И то отрицателни. И смятаме, че е капан за туристи и не си струва ходенето. И след като го видяхме, още повече мислим така. Ама поне е безплатно. Да се паркира при самото ждрело е невъзможно; на завоя има място за точно две коли. Та се паркирахме на няколкостотин метра по-нагоре по пътя. Слязохме пеш. Най-трудно е слизането от пътя в самото ждрело. Аз го направих по сандали, ама не го препоръчвам. Самият каньон е тесен, нисък, пренаселен и според мене неугледен. И ходенето е кратко, десетина минути. Приз което време изпреварване няколко групички и за наш късмет стигнахме инстагрмското място преди тях. Там на място имаше само двама легенди, които чудеха стойки за селфита. А самото ждрело на кравите го сравняват с Каньона на антилопата в САЩ, едва ли не 😮 😄 двете места са точно като да сравниш крава с антилопа 😄 Снимките, които ще видите из нета, са яко, ама яко обработвани... Слагам моите, без никаква обработка, за да придобиете що-годе реална представа... A @Mistress of Germs изобщо не счете за нужно да се мори, а остана да си дреме в колата 😉 15
master_of_germs Публикувано: 11 април, 2025 Автор Публикувано: 11 април, 2025 Времето рязко се заоблачи и захладня, така че само набързо отменахме няколко мирадора, сред които най-впечатляващ беше Ел Гуриете... В този район точно се е провела последната решаваща битка между испанците и местното население (гуанчи), след която островът е завладян. Малко след това, в часовете на дълбоката сиеста, спряхме за разходка в Санта Лусия де тирахана. Много приятно и спокойно село, с красива църква и идейни статуи из селото. Опитахме да стигнем с колата до един мирадор над селото, но улиците бяха ужасно тесни и стръмни и то една кола трудно минаваше, катмо ли да стане разминаване... Та се наложи да се спускаме обратно на заден ход и спирачките яко прегряха... 13
master_of_germs Публикувано: 12 април, 2025 Автор Публикувано: 12 април, 2025 Сан Бартоломе де Тирахана беше напълно излишното село в грижливо изготвената от @mary_shery програма, но останалите сме си виновни, като не сме отделили време предварително и да наложим вето. @Mistress of Germs беше неразположена, на @зВерчето вече й се повръщане на всеки завой, особено след безсънна нощ по летища, а аз, освен че ми се виеше свят (действието на дегана взе да отшумява) бях и прегладнял вече... Взривоопасна комбинация. 😄 Спасих положението с някакъв гаден сандвич, взет още първата нощ от меркадона... Но нищо не помня от селото. Направихме една кратка обиколка пеш с два мирадора, то това беше... И въпреки това окъсняхме. Бяхме планирали за залез да сме при дюните на Маспаломас, но стана ясно, че ще закъснеем. Ако изобщо имаше залез, де. Че облаците ставаха все по-гъсти и сиви, вятърът се засилване и беше студен. Няколко минути преди залеза се оказахме на един мирадор по пътя. Решихме да спрем и да го чакаме да залезе там. Mirador astronómico degollada de las yeguas. Това се оказа най-доброто решение. Бяхме нависоко, а слънцето евентуално щеше да залезе над океана и да го видим. Нямахме особена надежда, но накрая, точно за две-три минути слънчевият диск слезе под плътната сива облачна пелена и обагри всичко в огненочервено. Телефонът ми не може достатъчно добре да предаде цветовете 🙂 Накрая стигнахме в Масполомас по тъмно. Бяхме решили там да вечеряме, но заведението, което си бяхме харесали в нета, беше затворено. Избрахме друг ресторант в близост и съжалихме. Обслужваха бавно и храната беше направо безвкусна. Аз обожавам паеля; тая в Маспаломас се оказа най-гадната, която съм кусвал някога. Поне интериорът беше приятен. И тъй като Сардина е на срещуположния край на острова, пак окъсняхме яко с прибирането и прилегляването. 😉 12
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега