дневник КанарИте на КанАрите - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs]

На следващия ден вече беше време да се пробваме и запланински преход на по-високо и си бяхме избрали Алтабиста (Altavista). @Mistress of Germs си остана край морето в Сардина. Пътищата нагоре към високите части на острова са доста тесни и криви. 

Преди Алтабиста обаче се отбихме до едно невероятно място с гледка, една от най хубавите такива отвисоко към брега, а и към отсрещния остров Тенерифе. Мястото се казва Лянос де ла мимбре (Llanos de la mimbre)  и до мирадорите от колата са само десетина минути пеш през рядка борова гора, съвсем леко надолу.  Мястото е определено за къмпингуване, има тоалетни и външни чешми. Отделни чешми с питейна вода и с такава за миене и поливане.

Позастояхме се доста за снимки, мисля, че е видно защо 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

И понеже темата е слизането канарИ, и за баирбудали, слагам тук една връзка към страницата, която ни помогна най-много да планираме пешеходните си преходи из Гран Канария. Те не се оказаха особено много, поради климатичните условия. Дори и преходът Алтабиста (номер 9 в статията) , който предстои да покажа, беше на кантар заради динамичното време. Името Altavista означава "висока гледка", а заради облаците и мъглата, доста се озорихме да я дочакаме 😉

 

https://www.moonhoneytravel.com/gran-canaria-hiking/

[ДиянаВ]

Ехе, вижда се Тейдето🙂

Взела съм си разрешение за качването му, скъп лифт и отново ще се пробвам да го стигна, а дано този път с гледки без Калима😜

[master_of_germs]

преди 8 часа, ДиянаВ каза:

Ехе, вижда се Тейдето🙂

Взела съм си разрешение за качването му, скъп лифт и отново ще се пробвам да го стигна, а дано този път с гледки без Калима😜

Дано! 🙂 И аз се надявам някога да стигна пак до Тенерифе, че при нас и калима, и заледявания, а и разрешителни нямаше. Но аз поне за себе си не бих си го броил за изкачен, ако съм ползвал лифта.

[master_of_germs]

Върхът, който се вижда на някои от снимките, под облаците и под и леко вляво от далечния Тейде, се нарича Роке Фанеке. До него също има приятен и лек панорамен преход от почти същото място, по около час в посока. Под номер 10 в линка: 

 

https://www.moonhoneytravel.com/gran-canaria-hiking/

 

Този район е природния парк Тамадаба. Местните много си го харесват, понеже само тук има борови гори. Има и голям целодневен кръгов маршрут из парка. Разбирам ги хората. Жега е и търсят сянка. Но на нас пътеките из гори са ни доста еднообразни.  Решихме, че от Роке Фанеке няма да имаме чак толкова по-различна гледка, отколкото от Лянос де ла мимбре, а Алтабиста предлагаше малко повече тренировка (по два часа в посока, като голяма част от прехода е по било и щяхме да имаме гледки в другата посока и към калдерата Техеда и над нея макар и далечко, емблематичните върхове Роке Нубло, Пико де лас ниебес и Роке Бентайга. Всъщност то тези неща се виждат и от мирадор сархенто (Sargento) на пътя, където се паркирахме и откъдето започва пътеката. Има няколко разклонение, трябва да се внимава, но като цяло маркировките из целия остров са чудесно направени и е абсурд да се изгуби човек. Пътеката е доста полегата през рехава гора, постепенно се изкачва. Преди самия връх Алтабиста (1376 m н.в.) има спускане до една седловина Лахас де хабон и после пак качване. За съжаление, почнаха да се събират много облаци и когато стигнахме върха (и мирадора нд пропастта малко под върха и малко по-натам по пътеката) мъглата стана непрогледна. Чакахме около половин час, през което време хапвахме, провеждахме телефонни разговори, но не би. Накрая решихме да си тръгваме. И тъкмо стигнахме до седловината, мъглата взе да се разсейва и се върнахме. С повечко постоянство направихме нелоши кадри, мисля. 🙂 Е, и позакъсняхме, но пък на връщане светлината беше по-добро и калдерата беше огряна. 😉

 

Маршрутът ни е описан под номер 9 в горния линк.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

преди 5 часа, master_of_germs каза:

Дано! 🙂 И аз се надявам някога да стигна пак до Тенерифе, че при нас и калима, и заледявания, а и разрешителни нямаше. Но аз поне за себе си не бих си го броил за изкачен, ако съм ползвал лифта.

Извинявай, че те отклонявам от текущото място🙂. Разрешителните сега се изчерпват още по-отрано, поне 4 месеца предварително - например сега има тук-таме за август. Лифтът от май покачва цената си с 1€ и става 42€ двупосочно. Аз също не броя Тейде за изкачен. Затова и нарочно казах “да го стигна”😉

При Маска също има съществени промени и неорганизирано излиза 67€. Поне има безпроблемно места. Живот и здраве да ми се случи, ще се похваля с “цяла” Маска в друга тема.

[master_of_germs]

Денят все още не беше приключил. Аз си бях отбелязал да ходим в Артенара, където има музей в пещерни къщи, но сякаш нямаше да го хванем в работно време. Но пък още по-близо до нас имаше още по-автентично място, на което аз първоначално не бях обърнал внимание,  а се оказа най-запамнящото се за цялото пътуване. И цялата ми лагодарност е към @mary_shery,че ми го показа.

 

Акуса сека (Acusa seca)... ставам банален вече, обаче ПАК си имам ново най-любимо село в Испания...

Само една уличка... с няколко къщата... построени вътре в скалите, като пещерки... А предзалезната гледка към Роке Бентайга и Роке Нубло е изумителна...

Някои от пещерните къщички са реновирани и се предлагат на туристи като къщи за гости. И съответно на подобаваща цена...

Имат малки градинки, където насред зеленина можеш просто да си лежиш на шезлонг, да си четеш книга в пълна тишина и да се наслаждаваш на залеза. А залезът в акуса сека ще помня до края на живота си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не знам какъв точно е Въпросът за Живота, Вселената и Всичко останало  но Акуса сека ми предостави Отговора 😉

 

 

По залез се отправихме към един сравнително близък mirador del molino. Мелницата влече не е действаща, но мястото е впечатляващо. Хванахме последните лъчи, обагрени Роке Бентайга, а далеч под нас наблюдаваме язовир, в ко,то беше останало твърде малко вода. В един момент стана леко земетресение и колата, както си беше паркирана и с вдигната ръчна спирачка, почна да се движи сама полека и да се отправя към то пропастта. Та доста сили хвърлих да я възпра, докато @mary_shery влезе в движение да я овладее.

 

 

 

 

 

За финал на деня, една от любимите ми снимки на магеланското Знаме.

"Всичко е по-хубаво с тебе!" 🙂

 

Спускането в мрака с колата по този път с брутални завои до Сан Николос де ла алдеа беше особено стряскащо, но накрая се прибррахме благополучно в Сардина.