дневник КанарИте на КанАрите - ретроспективен фотодневник

[master_of_germs]

На следващия ден вече беше време да се пробваме и запланински преход на по-високо и си бяхме избрали Алтабиста (Altavista). @Mistress of Germs си остана край морето в Сардина. Пътищата нагоре към високите части на острова са доста тесни и криви. 

Преди Алтабиста обаче се отбихме до едно невероятно място с гледка, една от най хубавите такива отвисоко към брега, а и към отсрещния остров Тенерифе. Мястото се казва Лянос де ла мимбре (Llanos de la mimbre)  и до мирадорите от колата са само десетина минути пеш през рядка борова гора, съвсем леко надолу.  Мястото е определено за къмпингуване, има тоалетни и външни чешми. Отделни чешми с питейна вода и с такава за миене и поливане.

Позастояхме се доста за снимки, мисля, че е видно защо 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

И понеже темата е слизането канарИ, и за баирбудали, слагам тук една връзка към страницата, която ни помогна най-много да планираме пешеходните си преходи из Гран Канария. Те не се оказаха особено много, поради климатичните условия. Дори и преходът Алтабиста (номер 9 в статията) , който предстои да покажа, беше на кантар заради динамичното време. Името Altavista означава "висока гледка", а заради облаците и мъглата, доста се озорихме да я дочакаме 😉

 

https://www.moonhoneytravel.com/gran-canaria-hiking/

[ДиянаВ]

Ехе, вижда се Тейдето🙂

Взела съм си разрешение за качването му, скъп лифт и отново ще се пробвам да го стигна, а дано този път с гледки без Калима😜

[master_of_germs]

преди 8 часа, ДиянаВ каза:

Ехе, вижда се Тейдето🙂

Взела съм си разрешение за качването му, скъп лифт и отново ще се пробвам да го стигна, а дано този път с гледки без Калима😜

Дано! 🙂 И аз се надявам някога да стигна пак до Тенерифе, че при нас и калима, и заледявания, а и разрешителни нямаше. Но аз поне за себе си не бих си го броил за изкачен, ако съм ползвал лифта.

[master_of_germs]

Върхът, който се вижда на някои от снимките, под облаците и под и леко вляво от далечния Тейде, се нарича Роке Фанеке. До него също има приятен и лек панорамен преход от почти същото място, по около час в посока. Под номер 10 в линка: 

 

https://www.moonhoneytravel.com/gran-canaria-hiking/

 

Този район е природния парк Тамадаба. Местните много си го харесват, понеже само тук има борови гори. Има и голям целодневен кръгов маршрут из парка. Разбирам ги хората. Жега е и търсят сянка. Но на нас пътеките из гори са ни доста еднообразни.  Решихме, че от Роке Фанеке няма да имаме чак толкова по-различна гледка, отколкото от Лянос де ла мимбре, а Алтабиста предлагаше малко повече тренировка (по два часа в посока, като голяма част от прехода е по било и щяхме да имаме гледки в другата посока и към калдерата Техеда и над нея макар и далечко, емблематичните върхове Роке Нубло, Пико де лас ниебес и Роке Бентайга. Всъщност то тези неща се виждат и от мирадор сархенто (Sargento) на пътя, където се паркирахме и откъдето започва пътеката. Има няколко разклонение, трябва да се внимава, но като цяло маркировките из целия остров са чудесно направени и е абсурд да се изгуби човек. Пътеката е доста полегата през рехава гора, постепенно се изкачва. Преди самия връх Алтабиста (1376 m н.в.) има спускане до една седловина Лахас де хабон и после пак качване. За съжаление, почнаха да се събират много облаци и когато стигнахме върха (и мирадора нд пропастта малко под върха и малко по-натам по пътеката) мъглата стана непрогледна. Чакахме около половин час, през което време хапвахме, провеждахме телефонни разговори, но не би. Накрая решихме да си тръгваме. И тъкмо стигнахме до седловината, мъглата взе да се разсейва и се върнахме. С повечко постоянство направихме нелоши кадри, мисля. 🙂 Е, и позакъсняхме, но пък на връщане светлината беше по-добро и калдерата беше огряна. 😉

 

Маршрутът ни е описан под номер 9 в горния линк.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ДиянаВ]

преди 5 часа, master_of_germs каза:

Дано! 🙂 И аз се надявам някога да стигна пак до Тенерифе, че при нас и калима, и заледявания, а и разрешителни нямаше. Но аз поне за себе си не бих си го броил за изкачен, ако съм ползвал лифта.

Извинявай, че те отклонявам от текущото място🙂. Разрешителните сега се изчерпват още по-отрано, поне 4 месеца предварително - например сега има тук-таме за август. Лифтът от май покачва цената си с 1€ и става 42€ двупосочно. Аз също не броя Тейде за изкачен. Затова и нарочно казах “да го стигна”😉

При Маска също има съществени промени и неорганизирано излиза 67€. Поне има безпроблемно места. Живот и здраве да ми се случи, ще се похваля с “цяла” Маска в друга тема.

[master_of_germs]

Денят все още не беше приключил. Аз си бях отбелязал да ходим в Артенара, където има музей в пещерни къщи, но сякаш нямаше да го хванем в работно време. Но пък още по-близо до нас имаше още по-автентично място, на което аз първоначално не бях обърнал внимание,  а се оказа най-запамнящото се за цялото пътуване. И цялата ми лагодарност е към @mary_shery,че ми го показа.

 

Акуса сека (Acusa seca)... ставам банален вече, обаче ПАК си имам ново най-любимо село в Испания...

Само една уличка... с няколко къщата... построени вътре в скалите, като пещерки... А предзалезната гледка към Роке Бентайга и Роке Нубло е изумителна...

Някои от пещерните къщички са реновирани и се предлагат на туристи като къщи за гости. И съответно на подобаваща цена...

Имат малки градинки, където насред зеленина можеш просто да си лежиш на шезлонг, да си четеш книга в пълна тишина и да се наслаждаваш на залеза. А залезът в акуса сека ще помня до края на живота си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не знам какъв точно е Въпросът за Живота, Вселената и Всичко останало  но Акуса сека ми предостави Отговора 😉

 

 

По залез се отправихме към един сравнително близък mirador del molino. Мелницата влече не е действаща, но мястото е впечатляващо. Хванахме последните лъчи, обагрени Роке Бентайга, а далеч под нас наблюдаваме язовир, в ко,то беше останало твърде малко вода. В един момент стана леко земетресение и колата, както си беше паркирана и с вдигната ръчна спирачка, почна да се движи сама полека и да се отправя към то пропастта. Та доста сили хвърлих да я възпра, докато @mary_shery влезе в движение да я овладее.

 

 

 

 

 

За финал на деня, една от любимите ми снимки на магеланското Знаме.

"Всичко е по-хубаво с тебе!" 🙂

 

Спускането в мрака с колата по този път с брутални завои до Сан Николос де ла алдеа беше особено стряскащо, но накрая се прибррахме благополучно в Сардина.

[master_of_germs]

Следващия ден бяхме предвидили за по-дълъг преход. От Крус Гранде до Пико де лас ниевес (1949 м н.в.) и обратно.  Пътека номер 5 в тоя линк:

https://www.moonhoneytravel.com/gran-canaria-hiking/

То, не че до Пико де лас ниевес не се стига и с кола, ама така е тъпо. Тъпо, не тъпо, наложи се да е така, понеже и в тоя ден "норвежците" познаха и се изсипа солиден дъжд, най-вече следобеда но пък още от обяд стана доста мърляво. Качването с колата по пътя е доста стръмно и в тоя ден най имах нужда от деган. Първата ни спирка за фотопауза беше един малък кратер Pinos de Galdar:

 

 

 

Стигнахме до Cruz Grande и времето все още беше добро, макар и доста по-хладно и ветровито.

 

 

 

Норвежците обаче бяха неумолими в прогнозата си, затова ние продължихме с колата направо до върха пико де лас ниевес, с идеята да снимамее, докато още има гледка и после, ако става, да направим някаква по-малка част от маршрута, тъй като видяхме, че пътеката пресича пътя на места. Самият връх Пико де лас ниевес е военно поделение, но то е малко и около него има доста места с гледки.

 

 

 

Още докато бяхме горе, се струпаха плътни облаци и гледката се скри.  Слязохме с колата до едно място по-долу по пътя, откъето да поемем по пътеката, но вече валеше. и се спусна плътна мъгла. Чакахме известно време, след двайсетина минути ни се стори, че леко видимостта се подобри и решихме да ходим към една слкална арка/прозорец (ventana nublo) през която да се гледа към скалата Roque nublo в далечината. От снимкие си личи, колко се виждаше. Мъглата ту се сгъстяваше, ту се разсейваше, но не и така, че да ни посволи видимост на повече от 20-30 метра. Но поне си направихме разходката; дъждът беше намалял до ръмеж и не ни пречеше толкова.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Накрая пак заваля и решихме да отидем до roque bentayga, другата голяма скала, която наблюдавахме предната вечер от Акуса сека. Тя е надупчена от скални ниши, обитавани пещерици от гуанчите, местното население на Канарите, преди испанците да ги колонизират. в подножието на скалата има безплатен музей, където влязохме да се прислоним и да разгледаме.

 

 

 

 

След това двамата с @mary_shery тръгнахе нагоре по обезопасената пътека по скалата. Безплатно е и донякъде е разрешено да се качват туристи. В самите обитавани някога части не може. Едно, че още се провеждат археологически проучвания и второ, скалата вече става много ронлива и не е безопасно. @зВерчето ни изчака при колата, явно помисли, че пътечката е съвсем кратка, а не беше. Едно петнайсетина минути и си имаше катерене.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Най-близкото село е Техеда и почти навсякъде го рекламират като селото с най-хубавите гледки на Гран Канария. Че и немалко пътеки има, включително многочасови кръгови маршрути. Ама нямаше да е сега. Щото тоя ден нямаше никакви изгледи времето в средата на острова да се подобри. Така че, каквото - такова.

 

 

 

 

 

 

Така че се качихме в колата и отново слязохме в ниското. Там поне беше слънчево, макар че духаше много силен вятър и беше доста студено.

По пътя надолу към Галдар.

 

 

 

Както добре се вижда, огромна част от обработваемата земя на Гран Канария е... оранжерии. Или както му се казва. Всъщност, цели парцели от по няколко декара покрити отгоре с полупрозрачни мрежести платнища, които да вардят сянка, а вероятно и да пазят продукцията от птиците. А продукцията е основно банани. Целите бананови насаждения са под покривалото. На вид грозно, но всъщност доста ефективно.

Покрай брега духаше още по-силно. Така че се отказахме да правим пешеходния преход от Агаете до плажа Гуайедра. А и снимките, които гледахме, ни убедиха, че всъщност красивото е от частта от пътеката, която се изкачва до нивото на главния път, даже за известно време там върви до мантинелата му от външната страна. Затова решихме да спираме само за гледки тоткъм пътя или съвсем близо до него. Имаше доста движение и все пак си има места за отбиване, повечето пъти побиращи само една кола. То и докато слезем, беше взело лека полека да клони към залез, та светлината беше приятна. Снимахме и ферибота, който тръгна от Пуерто де лас ниевес в посока към Тенерифе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А баш за залеза стигнахме до Роке Гуайедра, но там батерията на телефона ми свърши и трябва да видя, дали спътничките не са ми пращали някоя и друга снимка по вайбъра...

 

 

 

 

 

 

 

Та, пак се прибрахме много късно в Сардина, а минахме и през супермаркетите извън града. Те са няколко един до друг... меркадона, супердино, хипердино. Не помня в кой точно влязохме тая вечер, ама се оказа голяма греда и нещо хич не ни хареса пазарът. А като се има предвид, че @Mistress of Germs nни беше чакала целия ден, даже и тя беше изгладняла, та се получи една много нервна вечер. Аз мислех, че тя ще е отишла в Сардина на плажа, обаче си отнесох едно конско, че било ужасно ветровито и изобщо се оказах виновен за всичките световни неправди. Като за човек, израсъл край морето в Царево и навикнал на всякакво време и вятър, това точно от нея не го очаквах. Вкиснах се и казах, че, каквото ще да е, на следващия ден ще стоя на плажа, все пак нали хората на КанAрите за това идват; един ден ще наложа вето на канарИте. 😄

 

[master_of_germs]

То не е толкова до вето, колкото до невъзможност вестибуларният ми апарат да понася толкова лашкане дни наред. Иначе цялостното преживяване напълно ми се скапва. Имах нужда от един ден за презареждане.  Ако мога да си направя само някакъв преход без никакво пътуване с кола, щеше да ми е най-добре.  Лашкането по тия острови си е сериозно. А по баирите и този ден щеше да е дъждовен, даже доста повече от предишния, Поне до ранния следобед по брега се очакваше времето да е хубаво. Та къде с увешаване, къде с повишаване на тон, изкарах @Mistress of Germs от апартамента и се тръгнахме към плажчето на Сардина. КАто стигнахме, първо се заиграхме с едно куче, и после видяхме, че сме направили грешка. Защото плажут е обърнат на запад и сутринта целият беше в сянка. Пък и водата през януари си е студеничка. Така че получих една тирада от съпругата си и тя се прибра. Аз все пак влязох и се изкъпах.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

@mary_shery следеше веб-камерит за времето и нищо далеч от брега не изглеждаше обещаващо. Понеже предната вечер наистина беше много студено и ветровито, искахме пак да се насладим на гледките над брега между Агаете и Гуайедра. Спяхме и на едно място на пътя и си направихме 30-40 минути разходка нагоре за малко по-високи гледки.

 

 

 

 

 

 

Върнахме се в Сардина, където тоя път убедихме и @mary_shery да се прежали и да стъпи на плажа. @зВерчето също си обича плажовете и нашите натоварени програми хич не са й по вкуса. Но сега беше дошла без никаква предварителна подготовка на Гран Канария и се остави ние да й определяме темпото. Аз се стараех да търся някакъв баланс между различните ни интереси, не че особено ми се получи. Но по обед наистина плажът беше приятен за всички.

 

 

 

 

 

Всъщност, бяхме спрели колата почти до плажа, което се оказа много важно. Че откак прикапаха първите няколко капки и след няма три минути се извиваше атлантическа буря. По улиците потекоха реки.

 

Едва смогнахме да се приберем в апартамента, който беше съвсем близо, сигурно на половин километър, ама нанагорнище. @mary_shery вече не я свърташе. Прогнозите показваха, че бурята във високото вече е приключила, а по брега ще вали още поне два часа. Така че само след бързо преобличане в апартамента дамите решиха да отиват да гледат залеза в района на Пико де лас ниевес и Роке нубло. Останаха много доволни. Трябва да видя дали нямам някъде от техните снимки да кача по-сетне в темата. Аз си останах за една следобедна дрямка (случва ми се не повече от два пъти в годината и много ме презарежда. Надвечер дъждът спря и отидох на още една разходка из Сардина, като тоя път освен, че се къпах в морето, минах и по цялата крайбрежна алея, а после и по тесните стълбища нагоре между цветните къщички. Останах много доволен. Да, аз съм роден край морето и макар да не съм му особен любител, от време на време имам нужда просто да послушам, как се разбиват вълните, А поради здравословните проблеми с близките ми роднини в Каварна (включително и смъртта на вуйчо ми) предното лято изобщо не бях отишъл долу до морето и Чиракмана, въпреки, че си ходех често.

 

Държа @ven62 да си отбележи в тефтера, че съм прекарал цял ден на Канарите на надморска височина под 100 метра. 😄

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Е, и следващият ден беше за плаж. Ама малко по-различен. С преходче с над километър денивелация 😉

Беше ред на @Mistress of Germs да стои цял ден на плажа в Сардина, а останалите да си начешем баирбудалистката краста. Защото няма какво да си го говорим. На Гран Канария има и по-красиви, и не толкова красиви преходи. А има и прехода до Гуигуи, Заради него бяхме дошли и следяхме прогнозите да си запазим най-хубавия ден.

Номер 1 в този линк.

https://www.moonhoneytravel.com/gran-canaria-hiking/

 

Гуигуи е в най-затънтената част на острова и до този плаж се стига само пеш. Както вече видяхте, след Агаете северозападният бряг на Гран Канария е особено впечатляващ. Строи се скоростен път с множество тунели, но повечето от тях още не са готови, така че в големи части пътят е панорамен.

 

 

 

 

Едно от най-хвалените места е Mirador del balcon, който е част от стар път, сега затворен от едната му страна заради опасност от падащи камъни. Но от другата, по-далечната страна достъпът до мирадора е запазен, няколко километра отбивка е, Да, гледката си струва, обаче винаги е усойно и в сянка заради северното изложение. Не мисля, че по което и да е време на деня стават хубави снимки, а ние се отбихме и на отиване, и на връщане за залез.

 

 

 

След Алдеа де сан Николас трябва да се отбиете от главния път вдясно до Тасартико. Не е проблем да се паркира колата по черния път.

 

 

 

Започва едно умерено стръмно изкачване, но маркировката е много ясна. Трябва да се изкачат около 500 м денивелация, преди да започне спускане. Духаше силен вятър, от време на време прикапваше дъждец, а горе имаше разкъсана облачност. Идеално време да запаботи фабриката за дъги, точно като стигнахме горе на прохода 😉

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Надолу пътеката се оказа много по-полегата и много приятна за ходене, като премина и покрай две къщички с малки градинки, в момента явно нямаше никого, но иначе едното място беше оформено дпбре като освежителен пункт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Самият плаж е напълно див; е, има няколко сковани масички, палаткаджии са си вързали хамаци. Но със западното си изложение е идеален за прекарване на следобеда.

 

 

 

 

 

 

Клъвдий направо се разплу...

 

 

 

 

 

 

 

 

Освежени, по обратния път нагоре. Честно казано, изобщо не го усетихме това качване. Да, все пак беше зима. през лятото вероятно жегата би изтощавала. Но на нас ни се стори много по-лесно, отколкото очаквахме. A @зВерчето поне половин година не беше стъпвала на планина преди да дойде на острова.

 

 

 

 

 

 

 

 

Следват гледки по обратния път, включително прехваленият Мирадор дел балкон по залез, който даже се оказа, че вече е отвъд скалите...

 

 

 

 

 

 

Прибрахме се в Сардина. Трябваше да си стягаме багажа, понеже последния ден щеше да мине в път (в голяма част пак този живописен крайбрежен път), да посещаваме някои от най-туристическите места на острова, да върнем колата, да изпратим @зВерчето , а ние да спим в района на летището. @Mistress of Germs най-накрая беше разбрала, че Канарските острови стават за плаж и реши да си наваксва и с нощно къпане., даже да спи на плажа. Като се има предвид историите за бронхити и прочие от предишни плажни дестинации, и тая вече не ни се размина без среднощни семейни пререкания. 😄

[master_of_germs]

Както обещах, няколко снимки от @mary_shery от залезното качване до Роке нубло.

Roque nublo буквално се пренежда като "облачна скала" и предния ден видяхме защо... Тоест - НЕ видяхме 😄

иноче е третият по височина връх на Гран Канария. Най краткият подход пеш е откъм degollada de la goleta,  където може да се остави колата. Оттам до скарата е само километър и половина в посока. Може да се направи и едно кръгче, може да се тръгне и с по-далечни подходи, кой както си реши. Но това краткото е наистина лесно, щом и @Mistress of Germs го е направила. Е,после опяваше бедните си бедни крачка, но то това си е ежедневие при нас 🙂

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Та, за последния си ден в Гран Канария бяхме оставили комерса. Пуерто де Моган и Маспаломас. Първо, пътьом от Сардина спряхме на едно място с интересни цветни скали, резултат от геотермална дейност. Los azulejos de veneguera. Има и една стръмна и кратка пътека за ходете, но в този ден не бяхме анстроени за катерене.

 

 

 

 

Селцето Моган изглеждаше интересно, но се спряхме, само колкото да снимаме една вятърна мелница в края му.

 

 

Основната част от деня премина в шматкане из Пуерто де Моган. Беше уикенд и имаше тълпи туристи. Най-напред доста се повъртяхме, докато намерим къде да паркираме. Времето беше хубаво, плажовете бяха пълни. Отдадохме се на типични туристически дейности, като ядене на сладолед , зяпане на рибки във водата пазаруване на сувенири, очила, шалове и прочие.

Независимо от многото хора, градчето си ни хареса. Има съвсем различна атмосфера от всяко друго място на острова.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За финал си оставихме дюните на Маспаломас - безусловно най-популярната забележителност на Гран Канария. Доста широка и още по-дълга ивица е, та си се поизморихме. То, не че няма дървени пътечки, ама ние по пясъка 😉 По едно време се приближи към нас един рижав аржентинец с фланелка на Меси и предложи, да ни направи видео с дрон срещу скромно заплащане. Аз хич не си падам по гледане на видеа, даже видеото от сватбата си никога не съм гледал. ТА хич и не се поколебах, обаче на момичетата идеята им хареса и трябва да призная, че се получи доста добре. Човекът си знаеше работата. С това си изкарваше някакви пари, за да пътува по света и от половин година беше извън Аржентина. Но, съответно търсеще такива по-популярни места, понеже не се срещат толкова често хора да му се връзват на акъла с дронските видеа. Добре беше направено. Започна с близки кадри и постепенно се издигна, за да снима момичетата, как вървят по ръба на дюната, после се издигна още, за да хване постепенно мащаба на дюните и морето. То хватката е, че няма как директно да ти даде видеото, а след някои друг час го качва в интернет и ти праща линк, с който имаш няколко дни да си го свалиш. Та, предполагам,това спира доста хора. Все пак човекът ни показа преди това видеа, които е правил, изобщо държеше се много любезно и приятелски. Та, ето една пазарна ниша за магеланците с дронове, които биха искали да скират по света за по-дълго; по-специално @Lirea тагвам тук, че подозирам, че й се въртят разни такива идейки 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оставихме @зВерчето налетището и върнахме колата, а ние взехме автобус до близкото градче Бесиндарио (Vecindario) за една последна нощувка в хостел. Много приятен, държа да отбележа. Бяхме много близо до центъра, където хапнахме в един бар много вкусни панирани chicherones. Сутринта още по тъмно си взехме автобус за летището и летяхмес райънеър  до Мадрид, където путуването продължи с ден и половина в толедо, преди да летим с уизеър за София.

 

Край на глава втора от "КанарИте на КанАрите", пък, живот и здраве, дано има и трета 🙂

[master_of_germs]

Добре де, айде за финaл едно селфи 🙂