Прескочи до съдържание

Интересни летни маршрути с 9-Euro-Ticket на DB


Препоръчани мнения

преди 17 минути , bobbyfm каза:

Планираме да минем през Карлсруе и видях, че в сайта на железниците дава влак до Базел с 9 евровия билет. Някой пътувал ли е по този маршрут? Интересува ме дали има яки гледки по него. В ютюб намерих клипче уж точно от тази линия, но ми се стори безинтересно, очаквах да е доста по-живописен теренът:

https://www.youtube.com/watch?v=Knisc6o1ZGA

 

Та въпросът ми е ако някой е пътувал по маршрута да каже дали видеото отговаря на действителността?

 

Между Карлсруе и Базел вке си в долината на Рейн, която в този участък е твърде широка. Маршрутът ти е в подножието на Шварцвалд, която е много красива, но не особено драматична за гледане отдалеч планина. По-дъбре влезте вътре в Шварцвалд. С кола или автобуси по hochschwarzwaldstrasse. Или още по-дъбре пътуване с Шварцвалдската железницапрез ждрелата в планината. Примерно до Триберг.

Ако пък сте решили да е градско пътуване, Фрайбург е по-добър избор от Базел.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Малко размисли относно двете ни Баварски пътувания през първата половина на юли.

С уточнението, че информацията относно затовареността на влаковете може вече да не е актуална заради започващата ученическа ваканция.

 

Първо пътуване, 1-4 юли. База за нощувки - хотел Premier Inn в Нюрнберг, близо до операта, на една спирка с метро или 10 минути пеш от централната гара. Благодарности на @IvanNavi, който сподели находката в темата. Три нощувки в двойна стая излязоха по 70 евро на човек.

Хотелът е много приятен, мирише на нов и всичко е ориентирано към удобното спане, а не към други изгъзици. Навсякъде има надписи и цитати за промотиране на съня 😉

@Capitan Morgan най-добре знае, колко му беше важно да се наспи - засякохме се там за последната нощувка 😉

 

На нас ви се падна цитат от Омир 😉

20220701_235548.jpg.aea307aaab2478e039c21464b35d69b9.jpg

Закуската беше твърде скъпа за нашите стандарти, мисля по 13,50 евро, и не я ползвахме. Вместо това от yorma's на гарата си взимахме братвурст или кезекрайнер (любимото ми вурстче) в хлебче за по три евро. Горчицата им с мед много ми допада. Голямото капучино (ама наистина голяяямо) е две евро, също цена без конкуренция спрямо качеството и количеството.

Та, за хотела. С цел еко- и икономии, ако си за повече от една нощувка и ако се откажеш от това да ти почистват стаята и сменят кърпите в междинните дни, парите за почистването ги дават за някаква благотворителна кауза в Африка и получаваш ваучер за безплатна напитка на бара. Бира, вино, безалкохолно... Мисля, че всичко с изключение на коктейли.

 

Феновете на жп-транспорта могат да посетят най-големия музей на тази тематика, който е точно по път между хотела и гарата. Ние обаче сме разглеждали Нюрнберг много подробно в предишно пътуване. Това е само през стъклото.

20220702_232221.jpg.62e0cc9b7aaeb9af48cda9c04fcbd63a.jpg

 

И на гарата е интересно

20220704_091336.jpg.5d6b2c3694f92ea89a7d58f5b35a4111.jpg

 

20220704_090924.jpg.d7c8f0e2da8733c00e11ad0cccdafa2b.jpg

 

Пристигнахме в петък надвечер (полетът закъсня около половин час) и идеята ни беше да стигнем с влак до близкото градче Лауф ан дер Пегниц за залез. Малко забатачихме програмата, защото се оказа, че @mary_shery си е забравила кабела за айфона и първо тръгнахме да търсим и намерихме все още работещ магазин saturn, откъдето да вземем въпросния артикул. После чек-ин, беж към гарата и се настанихме в малкото влакче,  в което (изненада) нямаше никой освен нас и кондукторът, който само мина да ни провери 9-евровите билети. 

Тук допуснахме кардинална грешка. Винаги питайте кондукторите за кйде е влакът! Любезни са и отговарят, досега не ми се е случвало някой да не знае английски. Та в бързането не сме видели, а и да е казал машинистът по уредбата, не сме обърнали внимание, че тоя влак стигал само до Рюкерсдорф, две спирки преди Лауф, а оттам има прекачване на заместващ автобус (SEV е съкращението за заместващ транспорт!), който чака пред гаричката.

Зачудих се, че влакчето стоя десетина минути на Рюкерсдорф, па взе че тръгна наобратно. Ами, здраве да е. 🙂

До Лауф има и ес-бан (S1, който в другата посока пък стига до Бамберг), но линията на ес-бана върви от другата страна на реката и спира по-далеч от интересните места в градчето.

с оглед на малко кривите часове на полетите на Райън, които са следобедни от София и предиобедни от Нюрнберг, препоръчваме такава разходка в Лауф. Не съжаляваме за пропуснатия залез, защото с ранно ставане го направихме в понеделник сутринта преди полета и мисля, че това беше по-доброто решение.

С влак е само за двайсетина минути дотам.

20220704_081621.jpg.531ec104e07d190edebbb9d68727f698.jpg

 

20220704_081542.jpg.7dfda47195cfba1114fb324398beb089.jpg

 

20220704_080737.jpg.ca325f0301e4a34f5a564c9275e39bd6.jpg

 

20220704_075649.jpg.6c935d8f5820521eb28e59a1a50eb5bb.jpg

 

20220704_074241.jpg.9c02482494725c90ab567b4cc5d2e341.jpg

 

20220704_080002.jpg.4021e52a808c7978d7ffad92282cd146.jpg

 

20220704_080149.jpg.27bfaf2c862ec7184005e6c222e972f6.jpg

 

20220704_080707.jpg.f73fd7e22e855f1f7430e2ad2c8eed24.jpg

 

20220704_081148.jpg.e2ffb0f9e78b89a829e5cfd32f883d05.jpg

 

20220704_081440.jpg.a8866535edb9893e31a9f60aac166d6f.jpg

 

20220704_081702.jpg.becbc08b11618aa8c30ec738f7b8f4d3.jpg

 

20220704_082409.jpg.fde5d5b6bffe7addd0b5bcb1e83f23b6.jpg

 

...следва...

  • Харесвам 19
  • Смея се 1
Връзка към коментар
преди 13 минути , master_of_germs каза:

Малко размисли относно двете ни Баварски пътувания през първата половина на юли.

С уточнението, че информацията относно затовареността на влаковете може вече да не е актуална заради започващата ученическа ваканция.

 

Първо пътуване, 1-4 юли. База за нощувки - хотел Premier Inn в Нюрнберг, близо до операта, на една спирка с метро или 10 минути пеш от централната гара. Благодарности на @IvanNavi,който сподели находката в темата. Три нощувки в двойна стая излязоха по 70 евро на човек.

Хотелът е много приятен, мирише на нов и всичко е ориентирано към удобното спане, а не към други изгъзици. Навсякъде има надписи и цитати за промотиране на съня 😉

@Capitan Morgan най-добре знае, колко му беше важно да се наспи - дасякохме се там за последната нощувка 😉

 

На нас ви се падна цитат от Омир 😉

20220701_235548.jpg.aea307aaab2478e039c21464b35d69b9.jpg

Закуската беше твърде скъпа за нашите стандарти, мисля по 13,50 евро, и не я ползвахме. Вместо това от yorma's на гарата си взимахме братвурст или кезекрайнер (любимото ми вурстче) в хлебче за по три евро. Горчицата им с мед много ми допада.

Та, за хотела. С цел еко- и икономии, ако си за повече от една нощувка и ако се откажеш от това да ти почистват стаята и сменят кърпите в междинните дни, парите за почистването ги дават зй някаква благотворителна кауза и получаваш ваучер за безплатна напитка на бара. Бира, вино, безалкохолно... Мисля, че всичко с изключение на коктейли.

 

Феновете на жп-транспорта могат да посетят най-големия музей на тази тематика, който е точно по път между хотела и гарата. Ние обаче сме разглеждали Нюрнберг много подробно в предишно пътуване.

20220702_232221.jpg.62e0cc9b7aaeb9af48cda9c04fcbd63a.jpg

 

И на гарата е интересно

20220704_091336.jpg.5d6b2c3694f92ea89a7d58f5b35a4111.jpg

 

20220704_090924.jpg.d7c8f0e2da8733c00e11ad0cccdafa2b.jpg

 

Пристигнахме в петък надвечер (полетът закъсня около половин час) и идеята ни беше да стигнем с влак до близкото градче Лауф ан дер Пегниц за залез. Малко забатачихме програмата, защото се оказа, че @mary_shery си е забравила кабела за айфона и първо тръгнахме да търсим и намерихме все още работещ магазин saturn, откъдето да вземем въпросния артикул. После чек-ин, беж към гарата и се настанихме в малкото влакче,  в което (изненада) нямаше никой освен нас и кондукторът, който само мина да ни провери 9-евровите билети. 

Тук допуснахме кардинална грешка. Винаги питайте кондукторите за кйде е влакът. Любезни са и отговарят, досега не ми се е случвало някой да не знае английски. Та в бързането не сме видели, а и да е казал машинистът по уредбата, не сме обърнали внимание, че тоя влак стигал само до Рюкерсдорф, две спирки преди Лауф, а оттам има прекачване на заместващ автобус (SEV е съкращението за заместващ транспорт!), който чака пред гаричката.

Зачудих се, че влакчето стоя десетина минути на Рюкерсдорф, па взе че тръгна наобратно. Ами, здраве да е 🙂

До Лауф има и ес-бан (S1, който в другата посока пък стига до Бамберг), но линията на ес-бана върви от другата стпана на реката и спира по-далеч от интересните места в градчето.

с оглед на малко кривите часове на полетите на Райън, които са следобедни от София и предиобедни от Нюрнберг, препоръчваме такава разходка в Лауф. Не съжаляваме за пропуснатия залез, защото с ранно ставане го направихме в понеделник сутринта преди полета и мисля, че това беше по-доброто решение.

С влак е само за двайсетина минути дотам.

20220704_081621.jpg.531ec104e07d190edebbb9d68727f698.jpg

 

20220704_081542.jpg.7dfda47195cfba1114fb324398beb089.jpg

 

20220704_080737.jpg.ca325f0301e4a34f5a564c9275e39bd6.jpg

 

20220704_075649.jpg.6c935d8f5820521eb28e59a1a50eb5bb.jpg

 

20220704_074241.jpg.9c02482494725c90ab567b4cc5d2e341.jpg

 

20220704_080002.jpg.4021e52a808c7978d7ffad92282cd146.jpg

 

20220704_080149.jpg.27bfaf2c862ec7184005e6c222e972f6.jpg

 

20220704_080707.jpg.f73fd7e22e855f1f7430e2ad2c8eed24.jpg

 

20220704_081148.jpg.e2ffb0f9e78b89a829e5cfd32f883d05.jpg

 

20220704_081440.jpg.a8866535edb9893e31a9f60aac166d6f.jpg

 

20220704_081702.jpg.becbc08b11618aa8c30ec738f7b8f4d3.jpg

 

20220704_082409.jpg.fde5d5b6bffe7addd0b5bcb1e83f23b6.jpg

 

...следва...

... предполагам das Spielzeugmuseum, das Schokoladenmuseum - sind bestimmt sehenswert.  Du machst mir echt Appetit auf Bayern und Franken, die jederzeit (nicht nur) einen Besuch wert sind 🤩

  • Благодаря 2
Връзка към коментар
преди 1 минута , Anna Kalinovska каза:

... предполагам das Spielzeugmuseum, das Schokoladenmuseum - sind bestimmt sehenswert.  Du machst mir echt Appetit auf Bayern und Franken, die jederzeit einen Besuch wert sind 🤩

Нюрнберг не е от най-красивите градове. Най-много е пострадал от бомбандировките през войната и съвсем разбираемо с оглед историята му. Музеят на националсоциалистическата партия е нещо задължително да се види според мене, но не е за всеки.

замъкът също е важен обект, с много история, но е сравнително постничък отвътре. Разходката по крепостните стени също е интересна.

Също зоото в Нюрнберг е едно от любимите ми, оттам купихме един от многото си плюшени бухали (Луд Вигвам Буховен, композитор на Лунната СоВната, и отявлен любител на греяното вино... той е най-дребният от серията ни плюшени сови и лети с нас, когато в ръчния багаж мястото не достигне за негово императорско величество Клъвдий, четвъртият с това име от династията Бух 😉)

Обаче, ако Лудвиг ван Бетовен е оглушал, то Луд Вигвам Буховен ослепя и видът му вече е доста нелицеприятен и неподходящ за снимки, откак се превърна в пръв любимец на принцеса Лиза Кучанова - узурпаторката на тоалетния трон у дома 😄

20220716_135848.jpg.1f0c3c35c36ba0220bd6a74412191d56.jpg

  • Харесвам 2
  • Шок 1
  • Смея се 1
Връзка към коментар
На 24.05.2022 г. в 17:39, Kristian Desev каза:

Чудесна тема 🙂! Могат да се измислят безкрайно много маршрути, но на мен много ми хареса вариант Саксония + Силезия в Полша. 

През юни Раян имат много евтини полети до Дрезден от Станстед, цените започват от 10£, а до Лондон има безкрайно много начини да се отиде. Дрезден е прекрасен град, а Саксония е истинско бижу - дяволският мост край Kromalu, Bautzen, Maisen, национален парк ,,Саксонска Швейцария" са само част от много забележителности. С този билет може да стигнем и до град Görlitz, който е почти до полската граница. Граничен контрол няма. Може пеша да се влезе в побратимения град от полска страна Zgorzelec (Згожелец), откъдето може да хванем Фликсбус за 10€ до прекрасния Вроцлав 😊. От Вроцлав има безкрайно много опции за обикаляне в регион Силезия, един от най-красивите в Полша. Може да се посетят Швидница (Swidnica) с невероятната дървена църква и кокетния център, Клодзко с прекрасния замък, Jelenia Gora - най-красивият град в района, както и Карпач с невероятната дървена църква. От Вроцлав може да продължим и в посока Познан или Краков, или може да се приберем с прекачване през Западна Европа, има много опции. 

И за да не съм голословен 🙂, ето вдъхновение за тези прекрасни места в Южна Силезия. 

https://www.mywanderlust.pl/visit-lower-silesia-poland/ - 10 причини да посетим Южна Силезия

https://www.mywanderlust.pl/visit-swidnica-poland/ - Швидница

https://www.mywanderlust.pl/visit-jelenia-gora-poland/ - Jelenia Gora

Супер идея, благодаря! При мен представлява интерес за по-нататък..., сега по-далечни места и Азия са на дневен ред. Дано тогава и условията станат още по-благопирятни, та да си преговоря цяла Саксонска Швейцария със столицата, междувременно много променена, където през ваканцията преди 10 клас целият ни клас барабар с класната прекарахме месец, работейки като общи работници в Дрезденската цигарена фабрика по покана на тамошна работническа бригада. В почивните дни ни водеха в споменатите от теб околности на Дрезден, още в Пирна и Мьоритцбург. Посетихме и постановка на сцената на открито в Ратен на „Вълшебният стрелец" на Вебер, насладихме се разходка с гребни лодки по реката, на крепостта Бастай, първата ни бира, на някои дори и първи цигари по време на 10-минутните почивки за всеки час работа - в помещенията за отдих имаше цигари бол на разположение 🙃 Полша ми е все още бяло петно, а Görlitz и Силезия отдавна ме интересуват покрай хора от там, които познавах и покрай поемата на Хайне https://de.wikipedia.org/wiki/Die_schlesischen_Weber, която трябваше да научим наизуст за часовете по немска литература...

  • Харесвам 3
  • Браво 1
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
преди 30 минути , master_of_germs каза:

Нюрнберг не е от най-красивите градове. Най-много е пострадал от бомбандировките през войната и съвсем разбираемо с оглед историята му. Музеят на националсоциалистическата партия е нещо задължително да се види според мене, но не е за всеки.

замъкът също е важен обект, с много история, но е сравнително постничък отвътре. Разходката по крепостните стени също е интересна.

Също зоото в Нюрнберг е едно от любимите ми, оттам купихме един от многото си плюшени бухали (Луд Вигвам Буховен, композитор на Лунната СоВната, и отявлен любител на греяното вино... той е най-дребният от серията ни плюшени сови и лети с нас, когато в ръчния багаж мястото не достигне за негово императорско величество Клъвдий, четвъртият с това име от династията Бух 😉)

Обаче, ако Лудвиг ван Бетовен е оглушал, то Луд Вигвам Буховен ослепя и видът му вече е доста нелицеприятен и неподходящ за снимки, откак се превърна в пръв любимец на принцеса Лиза Кучанова - узурпаторката на тоалетния трон у дома 😄

20220716_135848.jpg.1f0c3c35c36ba0220bd6a74412191d56.jpg

Била съм и там. Миналото хилядолетие посещенията ми в Deutschland. Ein (Winter)märchen бяха чести, но преимуществено служебни и краткотрайни, без време да се огледам наоколо от пътуване по аутобаните и продължителни преговори и хапвания с фирмите клиенти. Музея на играчките имах късмет да видя отвътре в студентските години, когато прекарах като преводач на 10 БГ дечица 4 запомнящи се седмици в лагер на младежката организация "Соколи" на SPD във Франкония. Развеждаха ни насам-натам, че и в Гелзенкирхен, за зоопарка в кой от двата града или в и двата не съм сигурна - доста са ми, начиная от Berliner Zoo на 14 г.. Недалече от Нюрнберг се намираха и най-големите ни клиенти Martin Bauer, Heinrich Klenk и др., следователно ежегодни посещения почти без разглеждане на забележителности. Може би един Коледен базар все пак, В Novartis се труди от завършване до пенсиориране съученик,5-ти номер, но не сварих да му ида на гости. Може би, когато тръгна за Дрезден след 10-20 г., с бастунчето, да посетя семейството му там.

 

И моето бяло и рунтаво Schatzi, 14, от април насам не чува и вижда наполовина.. 😌  Свиквам да държа вратата на банята затворена, инак по навик се възползва, дори при 3х извеждане през лятото - като по-малка получаваше лакомство-браво за това, правеше го по команда "Schatzi, liebe, geh mach mal Pipi,да почистя" и добре го е запомнила. Сега вече наистина си говоря сама, а с нея вече невербално - така дори било правилното.., - синът ми си купи чихуахуа на изплащане и взе 3 урока по възпитаване 🐕, които стигали за цял живот.Няма налично описание.

  • Харесвам 1
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

В събота сутрин на 02.07.2022 г. Хванахме влак от Нюрнберг за Кобург през Бамберг. Влакът не беше препълнен, намерихме си спокойно места. След Бамберг си се поизпразни. В Бавария навсякъде в транспорта искат ffp2 маски.

В Кобург има автогара до гарата и има доста автобуси, които могат да се вземат до центъра, ако не ви се ходи 10-15 минути. На нас ни се ходеше. А и пътьом спряхме в кафе-сладкарница за капучино и нещо сладко... Промоцията беше за Mohrenkopf, което се превежда като "мавърска глава". Взехме си. Оказа се един сладкиш с кръгла форма и заливка от течен шоколад, разрязан по средата и между долната и горната половина с много сметана. Не беше най-вкусното нещо, ама пък местен специалитет. 

А точно мавърска глава е гербът на Кобург. Патрон на града е св. Маврикий (или както немскоговорящите му казват - "занкт Мориц" (с ударение на И). Едноименният швейцарски курорт в долината Енгадин е мястото, където според легендите е екзекутиран тоз християнски светец, живял през трети век. Първо е спорно, доколко е историческа личност, второ , бидейки родом от Тива в Египет надали е бил с тъмен цвят на кожата, но по някое време германските императори от 12-13 век наложили на св. Маврикий образа на тъмнокож мавър, щото хем нали Египет е в Африка, хем пък те имали амбиции за космополитна империя. Предводител на войници, който отказал да убие пленени вражески войници, защото били християни. В резултат той самият и подчинените му били екзекутирани.

Та, германските императори го направили патрон на Свещената Римска Империя.

На Хитлер, разбира се, тоя ми ти герб с черната глава хич не му се нравел и наредил да го сменят и да сложат меч със свастика. Ама месните пък си обичали мавърската глава и взели, че направили такъв сладкиш 😉

20220702_094657.jpg.a2cd7487a96f6a699ea9e5e812eb7ba0.jpg

 

20220702_093729.jpg.c09576eaf0e18b2bf84a3535e576a57f.jpg

 

Основната ни цел тук е дворецът Еренбург - скромното по немските стандарти семейно палатче на една фамилия, ама пък фамилия, управлявала половината свят, че и нашата татковина. Фамилията Сакс-Кобург-Гота.

Обаче още живеем в сянката на ковид-19 и се влиза само на кръгъл час с гид, а тъкмо сме изпуснали един такъв. Нищо де - взимаме си от 14-дневните "шлос-тикет", които ще си ползваме и за двете баварски пътувания. Цена 35 евро индивидуален билет или 66 евро "семеен" за двама възрастни, като няма изискване да са семейство.

Всички обекти, които посетихме, поотделно щяха да ни струват двойно на тази сума.

https://www.schloesser.bayern.de/englisch/palace/index.htm

На тази карта може да видите всички, над 50 обекта в Бавария, които се включват в билетите, както и условия и цени на отделните билети.

И, понеже имахме 50 минути до следващия тур, поразгледахме градчето, а то е доста красиво 🙂

20220702_100931.jpg.584b2e659e8c676be5b222de13274896.jpg

 

20220702_093639.jpg.e1615f68650ed74ad33661c8193d091e.jpg

 

20220702_101143.jpg.c16b208b577ca659a8ca27432f4302ee.jpg

 

20220702_102823.jpg.a31b6df4adfed19f88d9411ca7c41770.jpg

 

20220702_102842.jpg.d1cec82d92927b9de99ed6c8943c54fc.jpg

 

20220702_102955.jpg.824711536f5ab4a88aaaf959e89d9abc.jpg

 

20220702_103512.jpg.9906cf0edaff0d7ace3ce6f059e9b283.jpg

 

 

20220702_103713.jpg.fbaca9fa6a263ebc49f37fbdb955370d.jpg

 

20220702_104443.jpg.ec2c52923c3b66630c8c636deb1deddd.jpg

 

20220702_104853.jpg.3f786a8963d2d04c1a9831d439b0beaf.jpg

 

20220702_104819.jpg.295d8136a61721c7f26a398592280c9e.jpg

 

20220702_105215.jpg.e8c92f2625535036e21ef18818d567aa.jpg

 

От цялата плеяда звездни представители на рода Сакс-Кобург-Готски най-обичан е принц Алберт, хем съпруг, хем пък и братовчед на британската кралица Виктория... 

Та техни образи има навсякъде из града, даже и на стената на ортопедията 😉

20220702_104220.jpg.171ce67d825e6972e5c199b27a52d988.jpg

 

...следва...

  • Харесвам 15
Връзка към коментар

И нашето пътуване с 9 евровите билети приключи. Имах намерение да ги използваме много, но първия ден имахме проблем с транспорта от Мемминген до Щутгард и реших да си останем в Щутгард. Правят ремонт на гарата в Щутгард и има канселирани влакове. Добре си починахме. Разходихме се из Щутгард и едно малко градче до него - Bad schönborn и се прибрахме. Влаковете бяха нормално пълни, тъй като винаги успявахме да седнем.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Четох, че ще правят Щутгард Европейски хъб и сигурно ремонтите са за този проект. Беше много стресиращо да видя, че влака ни е канселиран и има само още 1 влак до края на деня.

Връзка към коментар
преди 35 минути , bobbyfm каза:

Как са като цяло влаковете, спазват ли си разписанието горе-долу или се случват стабилни закъснения?

Стабилни не чак не, но 10-15 минути си стана стандарт, особено в пиковите часове.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Аз продължавам с краткия очерк за Кобург.

Влязохме в двореца Еренбург с тура в 11 ч, като освен нас имаше не повече от десет души. Турът е само на немски, но за чужденците дават няколко ламинирани цветни листа с информация на английски за всяко помещение, през което преминава обиколката. Тя трае около 50 минути. Тази информация на английски ни беше много полезна, защото при нас само аз поназнайвам малко немски, но по-скоро разбирам  четене, отколкото със слушане, а при организираните турове и гидът, и посеттелите трябва да носят маски. Когато не знам добре езика, гледането на движенията на устата на говорещия ми е също толкова важно за разбирането, както и слушането. РАзбирах всичко само накрая, когато пресякохме двора и влязохме в другото крило,което помещава същинска църква. Отвън човек изобщо не би предположил, че има църква в двореца. Та там екскурзоводката свали маската и се успокоих, че немският не ми е чак толкова ръждясал, колкото си мислех.

Довоен съм, защото научих доста за историята на Кобургите, за техния небивал възход и "агресивна" брачна политика и кръвосмешения, с която са се възкачили на троновете на няколко държави : Белгия (където и до днес кралското семейство е Сакс-Кобург-Гота), Португалия, разбира се принц Алберт, съпруг на Кралица Виктория... Императрицата на Мексико...

Е, малко остана горчилка от това, че нито веднъж не споменаха за България. Повече от малко всъщност... Но Фердинанд наистина си е бил сериозна издънка на Сакс-кобург-Готския род; за него Кралица Виктория неведнъж е писала с недоумение как така са му поверили трон, като той бил "ексцентричен и нерешителен женчо, напълно неспособен да управлява"... Абе, в голяма степен я е опровергал. 😉

Билетът за Еренбург, ако се плаща отделно, е 5 евро, а има и комбо-билет с близкия до Кобург дворец в Розенау за 8 евро. Както и Комбо-билет за 15 евро, който включва двата двореца плюс природонаучния музей в парка и музея на стъклото.

Двата двореца се покриват от 14-дневните и от годишните баварски "шлос-тикети". Ние преценихме, че нямаме време да ходим до Розенау, защото в същия ден основна цел ни беше да посетим и Бамберг и да запишем още един обект на ЮНЕСКО. Вместо това, след обиколката се разходихме нагоре през парка и за половин час шматкане стигнахме до крепостта Veste Coburg. Този замък не се включва в "шлос-тикета", но в двора му може да се влезе безплатно, както и да се качиш на някои от бастионите мму. Вътре има няколко музейни експозиции (включително и тази за стъклото, за която писах по-горе), за които се плаща. има и експозиция за Мартин Лутер (то на много места из Германия има) защото той е прекарал известно време и тук в Кобург.

Ако на някого не му се върви, или иска да си спести поне отиването до крепостта, което е с наклон нагоре, може да вземе и градски автобуси, но ние изобщо не проверихме кои номера отиват дотам. Разходихме се, наснимахме Знамето на фона на красивата крепост, а за добавка имахме и синьо небе с облачета. Накрая по други алеи през парка и града обратно до ЖП гарата.

 

(Снимките - след малко, че сега пиша от настолния кмпютър, а те още са ми в телефона) 🙂

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
преди 55 минути , master_of_germs каза:

Аз продължавам с краткия очерк за Кобург.

Влязохме в двореца Еренбург с тура в 11 ч, като освен нас имаше не повече от десет души. Турът е само на немски, но за чужденците дават няколко ламинирани цветни листа с информация на английски за всяко помещение, през което преминава обиколката. Тя трае около 50 минути. Тази информация на английски ни беше много полезна, защото при нас само аз поназнайвам малко немски, но по-скоро разбирам  четене, отколкото със слушане, а при организираните турове и гидът, и посеттелите трябва да носят маски. Когато не знам добре езика, гледането на движенията на устата на говорещия ми е също толкова важно за разбирането, както и слушането. РАзбирах всичко само накрая, когато пресякохме двора и влязохме в другото крило,което помещава същинска църква. Отвън човек изобщо не би предположил, че има църква в двореца. Та там екскурзоводката свали маската и се успокоих, че немският не ми е чак толкова ръждясал, колкото си мислех.

Довоен съм, защото научих доста за историята на Кобургите, за техния небивал възход и "агресивна" брачна политика и кръвосмешения, с която са се възкачили на троновете на няколко държави : Белгия (където и до днес кралското семейство е Сакс-Кобург-Гота), Португалия, разбира се принц Алберт, съпруг на Кралица Виктория... Императрицата на Мексико...

Е, малко остана горчилка от това, че нито веднъж не споменаха за България. Повече от малко всъщност... Но Фердинанд наистина си е бил сериозна издънка на Сакс-кобург-Готския род; за него Кралица Виктория неведнъж е писала с недоумение как така са му поверили трон, като той бил "ексцентричен и нерешителен женчо, напълно неспособен да управлява"... Абе, в голяма степен я е опровергал. 😉

Билетът за Еренбург, ако се плаща отделно, е 5 евро, а има и комбо-билет с близкия до Кобург дворец в Розенау за 8 евро. Както и Комбо-билет за 15 евро, който включва двата двореца плюс природонаучния музей в парка и музея на стъклото.

Двата двореца се покриват от 14-дневните и от годишните баварски "шлос-тикети". Ние преценихме, че нямаме време да ходим до Розенау, защото в същия ден основна цел ни беше да посетим и Бамберг и да запишем още един обект на ЮНЕСКО. Вместо това, след обиколката се разходихме нагоре през парка и за половин час шматкане стигнахме до крепостта Veste Coburg. Този замък не се включва в "шлос-тикета", но в двора му може да се влезе безплатно, както и да се качиш на някои от бастионите мму. Вътре има няколко музейни експозиции (включително и тази за стъклото, за която писах по-горе), за които се плаща. има и експозиция за Мартин Лутер (то на много места из Германия има) защото той е прекарал известно време и тук в Кобург.

Ако на някого не му се върви, или иска да си спести поне отиването до крепостта, което е с наклон нагоре, може да вземе и градски автобуси, но ние изобщо не проверихме кои номера отиват дотам. Разходихме се, наснимахме Знамето на фона на красивата крепост, а за добавка имахме и синьо небе с облачета. Накрая по други алеи през парка и града обратно до ЖП гарата.

 

(Снимките - след малко, че сега пиша от настолния кмпютър, а те още са ми в телефона) 🙂

... нито веднъж не споменаха за България..."

 

- Не наказвай себе си с горчилка заради недостатъците на другите  🙂

Не стреляайте по екскурзоводите, те просто толкова знаят.. 😉

 

Когато с група български деца посетих няколко баварски замъка, се оказа, че те освен полунеразбираем баварски не знаят друг език 🙄

  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Дворецът Еренбург 

(Вътре е забранено да се снима, та прощавайте за качеството на "коремната фотография" с телефона).

20220702_140718.jpg.3e2fc4eff9fea0113b1fd85e2cb2f24c.jpg

 

20220702_140356.jpg.c65ff56da6a96eb7b50fe2a4a1cd935c.jpg

 

20220702_140738.jpg.d9701142ae1463d6596f10d2fec78bd0.jpg

 

20220702_115837.jpg.5afefc5d6866b533b70634dbd8a86fe1.jpg

 

20220702_115027.jpg.3bd9dc548828d9663f1133e855850c16.jpg

 

20220702_112627.jpg.23d793f5100e8149977ae651e2132ad1.jpg

 

20220702_110107.jpg.27fd61718050fc7d0c6f852739e0e458.jpg

 

20220702_105922.jpg.c62952d0b855fa29aa92616edf45190a.jpg

 

20220702_112617.jpg.58ace0bf75e5f799272238c4129261eb.jpg

 

20220702_112621.jpg.ced1b9eb0db5946ed8d848c24a42f73f.jpg

 

20220702_111205.jpg.8a218a49218392a7b35a1c82b62d1fc7.jpg

 

20220702_112636.jpg.34f4ad71c66451ecf19ac068f44e0bda.jpg

 

20220702_112642.jpg.5c7fb869ab540cfc580e7ebe62a8c527.jpg

 

20220702_112959.jpg.498a2c44b98c2ae7c4a396478203bbcf.jpg

 

Паркът

20220702_140146.jpg.9f29b0a7457481f7a1857dba9ddd7bd8.jpg

 

20220702_140149.jpg.248b7417424bbae631c20ebe4127829f.jpg

 

20220702_123006.jpg.39e688e2912102211fc219dc7e63027c.jpg

 

20220702_122701.jpg.d69d1ad265e7d301fa552920a7aaef2d.jpg

 

20220702_121245.jpg.05b58d861e2d63cff31fff16e89ed1c6.jpg

 

20220702_121005.jpg.0a6b1a5c063d4803ab1afd50bf0bb21e.jpg

 

20220702_121219.jpg.a60921408af2bf8035ba232ad91c85df.jpg

 

20220702_120716.jpg.1975bc6a38635b88671f6f8c41d11cf3.jpg

 

20220702_120746.jpg.eccc1976c6116c92a67c93cbf3d62773.jpg

 

В природонаучния музей имаше експозиция на соц-играчки

20220702_121925.jpg.3ce105d5875e2bf7ece5343b066de17d.jpg

 

И крепостта Фесте Кобург (Veste Coburg)

20220702_121603.jpg.710dfb0d86036455b111dff8afbbd872.jpg

 

20220702_123543.jpg.0574dd464fc6d4b991e1d87b8ac51a55.jpg

 

20220702_123248.jpg.43dc6c7c70d4993198b89810be54fcc9.jpg

 

20220702_123310.jpg.218042509d0b1757b47db9b98f0ee47c.jpg

 

20220702_123743.jpg.840b6b7dff3705108a4ee80fc169db1c.jpg

 

20220702_124112.jpg.a259bea7a09bc630f1c844601c3669c8.jpg

 

20220702_124452.jpg.fb0d44aaf9e436d39085c71ec7afc4cc.jpg

 

20220702_124630.jpg.f16f519a21808e92fbbdc9f985de31fa.jpg

 

20220702_124920.jpg.bd0440467efe6e366929b8c086af057a.jpg

 

20220702_130734.jpg.e4ce19b1b7de62e97d6116b39223ccb8.jpg

 

20220702_130922.jpg.76bc67386a4e54f1977d5d33382f93c5.jpg

 

20220702_131139.jpg.37598414f3a462cb3ecee4c1a5714bd8.jpg

 

20220702_131531.jpg.625f9516a1558346304998c432436e21.jpg

 

20220702_133133.jpg.abb02a7bb0cd8279329bf0928260afe6.jpg

 

20220702_133755.jpg.9d14eb18281fb6a12e441e39dbc244e4.jpg

 

20220702_132507.jpg.072b732b384dabe7df3d10ab9bdf5512.jpg

 

...Следва... Бамберг.

 

  • Харесвам 12
  • Благодаря 1
  • Браво 2
Връзка към коментар

За 9 евро из Германия – впечатления и перспективи

Изминаха близо два месеца, откакто Германия въведе месечния билет от 9 евро, позволяващ неограничено пътуване из цялата страна с регионален транспорт. Как се развива експериментът и какви са перспективите след приключването му в края на август?

 

Старт със смесени чувства

Едно от клишетата за германците е, че те много обичат да се оплакват от обществения си транспорт, който в сравнение с този в повечето страни си е направо образцов. Към началото на юни обаче, когато евтиният билет започна да важи, действително имаше основания за недоволство, които продължават и до днес. Влакове, които закъсняват с половин-един час, а нерядко дори отпадат, не е нещо, с което хората в Германия са свикнали. Но е факт, че през последните месеци влаковете в страната никак не са точни, а в много градове общественият транспорт е видимо разреден. Всичко това помрачаваше еуфорията от въвеждането на билета.

 

На всичко отгоре на 3 юни влак дерайлира край Гармиш-Партенкирхен в Бавария, в резултат на което загинаха петима души, а над 60 бяха ранени. Причините още се изясняват. Трагичният инцидент провокира философа Волфрам Айленбергер да отправи остра критика към "Дойче Бан", която според него е станала некомпетентна и "напълно е загубила контрол над мисията си", в движението на влаковете цари хаос, а хората, работещи в железниците, изпитват срам. Айленбергер споделя, че поради тези причини в последните седмици преди влаковата катастрофа е имал предчувствие, че нещо лошо ще се случи.

 

За тези проблеми не можем да виним билета от 9 евро.

Общественият транспорт в Германия е станал нетипично неточен основно по две причини. Първата причина е същата, поради която в последно време и на много летища по света цари хаос и е пълно с отменени полети. И поради която в почти всички магазини и заведения в Германия (и вероятно не само там) има обяви, че се търси персонал. Става дума за ковид кризата - в резултат на нея множество работещи са съкратени и все още получават компенсации, поради което не тръгват на работа. Затова почти навсякъде се усеща недостиг на служители.

 

Втората причина е, че по време на пандемията, когато хората почти не пътуваха, в страната започнаха множество крупни ремонти на релси и гари, част от които още не са приключили. Затова много влакове се движат с променен маршрут, което пък затруднява движението на други и води до дълго чакане по гарите, препълнени влакове, изпуснати транспортни връзки и много нерви.

 

С евтиния билет влаковете очаквано стават още по-препълнени.

Няма как да се предостави точна статистика колко от закупилите този билет го ползват, за да ходят на работа, и колко - за да попътуват за удоволствие. Но е факт, че препълнените влакове са тъкмо тези към популярните дестинации. От личен опит мога да потвърдя, че ако се запътвате към градове като Дюселдорф, Кьолн, Хайделберг, Франкфурт или дори Вупертал, ще разберете, че стадният инстинкт ви е присъщ, колкото и да се смятате за неконформист. Защото ще видите стотици хора, които едновременно с вас се канят да направят същото, което и вие. А някои от тях дори ще разпознаете на гарата на връщане.

 

Сред пътуващите за 9 евро има всякакви типажи - от представители на средната класа до социално слаби семейства, които най-сетне могат да си позволят да заведат децата си на разходка или в зоопарк в друг град. И страшно много младежи. Както и много хора от всякакви възрасти с куфари, издаващи, че са тръгнали не на еднодневен излет, а на пътешествие с преспиване.

 

Сред тези типажи с особена слава се сдобиват пънкарите, пътуващи до Зюлт.

 

Зюлт е остров в Северно море, на границата с Дания, известен като най-скъпото място в Германия. Там цените на имотите са по-високи и от мюнхенските, а на почивка ходят най-големите тузари в страната. До началото на юни богатите и свикнали на лукс жители на острова едва ли са виждали жив пънкар, защото представителите на тази субкултура са отрицание на всичко, което обичайните му посетители са.

Това се променя в началото на юни, когато групи пънкари, "въоръжени" с евтиния билет, започват да прииждат на остров Зюлт. С по една раница на гърба и тонколона под мишница те се настаняват директно на плажовете. Там слушат музика, пеят, пушат, пият значителни количества алкохол, ядат, спят и облекчават естествените си нужди. За ужас на местните, които непрекъснато подават оплаквания и дори издигат барикада от бетонни блокове, за да ограничат достъпа на "натрапниците" до определени места.

 

В същото време много германци искрено се забавляват със ситуацията с пънкарите в Зюлт, защото едно от нещата, които средностатистическият германец никак не обича, е демонстрирането на богатство и луксозен начин на живот. Именно на това демонстриране пънкарите показват среден пръст (образно, а понякога и буквално) - нещо, което възпитаните средностатистически граждани няма да си позволят, но пък могат да му се порадват. И да се посмеят на пънкарската песен, посветена на билета от 9 евро и Зюлт:

Ползата за градовете

 

За разлика от Зюлт, повечето места, привличащи закупилите евтиния билет, печелят от нарасналата си популярност. Хората не само пътуват дотам, а и в общия случай консумират нещо - поне напитка, сладолед или пица. Някои си купуват сувенири, посещават музеи и други забележителности. Затова градовете, които имат какво да предложат, определено печелят от антикризисната мярка. Сред тълпи и сергии с всевъзможни джунджурии Хайделберг например, който и без това е магнит за туристите, е заприличал на Несебър през август. Далеч по-малко са онези, които отиват да разгледат Дармщат, да речем.

 

Вупертал е относително беден град в индустриалния Северозапад, известен с две неща - висящата си железница/трамвай и танцовия театър на Пина Бауш. И двете се преплитат във филма на Вим Вендерс "Пина", посветен на паметта на известната хореографка, починала малко преди началото на снимките. Билетът от 9 евро повиши популярността на Вупертал, защото с него може да се пътува и с прословутия висящ трамвай, който е част от обществения транспорт на града. Наистина впечатляващо, когато железницата се носи над река Вупер или минава над хорските глави. Човек може да помечтае за такъв транспорт над Перловската река. Макар местните да са свикнали и да не се удивляват всеки път, когато се качват на трамвая.

Сложни времена за кондукторите

 

"А, стойте си спокойно, предполагам, че всички сте си купили билет. За 9 евро ще сте глупави, ако не сте. Исках само да ви кажа "здравейте" и да видя как сте." Тези думи се приписват на анонимен кондуктор в самото начало след въвеждането на билета. Въпреки че комай всеки си е купил въпросния билет, се случва, макар и по-рядко от преди, кондуктори да правят проверки в градския транспорт и регионалните влакове, защото все някак трябва да си заслужат заплатите.

 

В някои случаи обаче работата им се превръща в абсурд. Влаковете към по-популярните дестинации понякога са толкова претъпкани, че се налага човек да е направо йога акробат, за да намери поза, в която едновременно да запази равновесие и да диша. Стига се дотам, че пътници масово се настаняват в първа класа, без да имат право на това. По високоговорителите се разнасят безпомощни призиви хората без билет за първа класа да я напуснат, но в последна сметка кондукторите ги оставят да си пътуват, защото във втора класа няма никакво място.

В експресните влакове пък, в които билетът от 9 евро не важи, все се намират пътници, които не са разбрали това (или се правят на неразбрали). А не е трудно да се отличат тези влакове от регионалните по това, че са бели, с червена линия (която понякога в периода на Прайда е в цветовете на дъгата). "Не издържам вече - нетипично за германски служител пред клиент (в мое лице) излива душата си кондукторът в един експрес. - Вече почти два месеца минаха и още има такива, които не са разбрали, че за белите влакове с червена линия билетът не важи. И когато им обяснявам, пак не разбират. Имали редовен билет за 9 евро. Какво повече мога да направя?!"

 

А от септември - какво?

 

От септември месечен билет за 9 евро няма да има. Въпросът е не дали експериментът ще бъде продължен под някаква форма, а как точно ще бъде продължен. Основанията да се търси трайна промяна в цените на обществения транспорт в Германия са няколко:

 

Първо, междинната равносметка след първия месец е положителна. Не само пътуванията с влак са се увеличили, а и някои хора все пак са слезли от колите си, за да използват обществен транспорт. В резултат задръстванията в 23 от 26 изследвани града са намалели, като най-голямо е облекчаването на трафика в Хамбург и Висбаден.

торо, въпреки ясната заявка, че евтиният билет е само за три месеца, обществените очаквания за някаква форма на осигуряване на трайно ниски суми за пътуване са високи. На фона на инфлацията и очакваните ограничения на употребата на газ и поради войната в Украйна хората имат нужда от някакъв позитивен отдушник.

 

Трето, освен скъпа, системата за карти и билети за обществения транспорт в Германия е изключително сложна. Има не само много различни видове превозни документи, ами те се различават и в безбройните транспортни области в страната. Всичко това е в състояние да докара един неопитен пътник до сълзи, особено ако се опитва да си купи билет от автомат. Билетът от 9 евро представлява рязко опростяване на тази система.

 

Четвърто, други европейски страни вече предлагат свои варианти за евтин обществен транспорт. В Испания например цените на градския транспорт са намалени с 30%, а от 1 септември до края на годината човек ще може да пътува безплатно с държавните железници на кратки и средни разстояния, стига да си е купил карта за многократни пътувания.

 

Сигурно е обаче, че наследникът на евтиния билет ще струва повече от 9 евро.

 

Защото дори богата страна като Германия не би си позволила да налива в подобна мярка огромно количество бюджетни средства за неограничен период от време. Освен това е не е достатъчно само общественият транспорт да е достъпен - той трябва да се поддържа и развива. А това също не става без пари.

Засега се обсъждат различни варианти на достъпен месечен билет - между 29 и 69 евро, както и 365 евро за годишна карта. Въпросът е как цената хем да не е разорителна за държавата, общините и самите транспортни организации, хем да продължава да е мотивираща за хората в Германия. Но не чак толкова мотивираща, че пътуването с влак да се превърне в екшън.

Засега се обсъждат различни варианти на достъпен месечен билет - между 29 и 69 евро, както и 365 евро за годишна карта. Въпросът е как цената хем да не е разорителна за държавата, общините и самите транспортни организации, хем да продължава да е мотивираща за хората в Германия. Но не чак толкова мотивираща, че пътуването с влак да се превърне в екшън.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/07/27/4372716_za_9_evro_iz_germaniia_vpechatleniia_i_perspektivi/

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

За Германия нали не искаха уж зелен сертификат? Райън еър искаха да им качвам covid documentation при чекирането и сега на бординг пас-а ми стои червена удивителна за липсваща такава документация?

Връзка към коментар
преди 10 минути , bobbyfm каза:

За Германия нали не искаха уж зелен сертификат? Райън еър искаха да им качвам covid documentation при чекирането и сега на бординг пас-а ми стои червена удивителна за липсваща такава документация?

Не искат

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 12 минути , bobbyfm каза:

За Германия нали не искаха уж зелен сертификат? Райън еър искаха да им качвам covid documentation при чекирането и сега на бординг пас-а ми стои червена удивителна за липсваща такава документация?

Тоя удивителна по принцип си им седи така, независимо за къде летиш.

  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Аз продължавам с нашите впечатления от Бавария. На 02.07.2022 г. след като приключихме с Кобург, продължихме с влак към Бамберг. Той не е малък град и от гарата до повечето исторически обекти не е особено близо (а те са и на хълмове), затова взехме някакъв градски автобус. В гугъл мапс си излизаха точно по разписания. Разгледахме пътьом една църква и малко стари къщички и се насочихме към катедралата и по-специално към Новата Резиденция до нея.

20220702_152904.jpg.fdea0afc25b50a0c8852646304eb1d20.jpg

 

20220702_153054.jpg.46454ebb0b555c5baf42a54cd60ca162.jpg

 

20220702_153232.jpg.7058dae3b5ef395c91e4bc846afa570e.jpg

 

20220702_153555.jpg.7954adb926b7982f149921ab62271c11.jpg

 

20220702_153630.jpg.288ee139a91267c3300c5766e355ee62.jpg

Новата Резиденция се включва в 14-дневния "шлос-тикет". Иначе цената на билета е 6 евро, като има комбо-билет от 9 евро, който включва и замъка Зеехоф в Мемелсдорф в околностите на Бамберг. За Зеехоф нямаше да имаме време, а и без това бяхме гледали скорошни снимки, че цялата фасада е в ремонт, пък там най ни цеше харесало по снимки отвън двореца с парка.

 

За Новата резиденция задължително раниците се оставят в багажни клетки. Някои музейни части и картинни галерии могат да се разгледат самостоятелно, но за най-интересната част, а именно - княжеските апартаменти- има само турове с гид в точно определени часове.. турът е на немски, но в помещенията, през които се минава, имаше инфо и на английски. По време на тура е задължително всички да са с маски.

20220702_154507.jpg.a3e3f8eb586ffa532f8c5f70218be3c4.jpg

 

20220702_154600.jpg.39f8910a9d379d89f07acf302ace847e.jpg

 

20220702_154716.jpg.ac5accf8a695fc4fda711525181235d7.jpg

Мисля, че за първи път виждам билярдна маса и щеки при обиколка на дворец...

20220702_161857.jpg.321706468cd7583a5bc91267f7eb237f.jpg

 

20220702_161958.jpg.ef9b948c6de7ee0b391716f0a5dbc885.jpg

 

20220702_161758.jpg.8ece8757c2a180d536352d5887de3206.jpg

 

20220702_163139.jpg.974c628aeb2b2655a14bd40b17bdf245.jpg

 

20220702_163349.jpg.4d4300263d04c9a303666de24156c47d.jpg

 

20220702_164505.jpg.a7be601c00be0b9aa783bfa234475bbe.jpg

 

20220702_165049.jpg.a0eb8e07bd08ec3a48ebe974a5467975.jpg

 

20220702_165654.jpg.1bf0445ad03c6488ac54834c5b3e3a09.jpg

 

След обиколката на Резиденцията поседяхме в розовата градина. Там си се влиза свободно. 

20220702_172445.jpg.7ff367c530933d66ff44f37ee0739416.jpg

 

20220702_172759.jpg.2a997bdc64fa559e6cb720eb4ccbbdee.jpg

 

20220702_173047.jpg.0e69e7f620ffee8cf2b8b428efd2dc9f.jpg

 

Катедралата не беше отворена вече (в тре има разни други музеи). Казаха не, че чак на следващия ден в 13 ч ще може. Затова само я снимахме отвън. 

В стария двор се влиза свободно, освен в параклисите, но кажи-речи целият беше зает от прясно сглобени сцена и трибуни. Явно щеше да има концерт.

20220702_174251.jpg.354ea0ea44fbb0a946f7abfea7b4bf08.jpg

 

20220702_175242.jpg.bc37e93b85381eb43634d098905b40dc.jpg

 

20220702_174750.jpg.d1e1dc4577a60f2ea4955f0d4ed0401e.jpg

 

20220702_175736.jpg.34112310b6c6a8956acc4ce62718ec0e.jpg

 

20220702_180238.jpg.f4a88f5c7d8e6cb75b98dc614a76e958.jpg

След лутане с навигацията, а нагоре, а надолу, стигнахме до панорамната пътека, по която се изкачихме до под мйнастира св. Архангел Михаил, разположен на хубав хълм. Целият манастир сега обаче е "опакован" от скелета и не е приятна гледка. Обаче оттам надолу към града с тези лозя е чудно!

20220702_182329.jpg.8bd3cce8ff7232c582eddb77defec9d2.jpg

 

20220702_182429.jpg.ed80c38ff48bc06f5b1a49be5159e830.jpg

 

20220702_182539.jpg.04ea7d7675c5d0a92956467ac1db8fa1.jpg

 

20220702_182738.jpg.26d3a7623f1caaf9f57cade3adbe94b0.jpg

 

Слязохме все така през уютните улички на стария град до левия ръкав на реката Регниц (голяма част от града е на остров между двата ръкава). Насреща ни беше старият рибарски квартал, сега повече туристическа атракция, известен като "Малката Венеция". В сянката на ковид все още не се движеха корабчета по реката.

20220702_184400.jpg.1968f1841983ea4a82af428d2581624d.jpg

 

20220702_184142.jpg.1dc1bb31aa1b3d1f45c0a0510cf349a7.jpg

 

20220702_185523.jpg.62ec3d788a936c4ed3cdc312888cdb32.jpg

 

20220702_185756.jpg.4a7ddc2da6b6193e9b5ab24a1f75362f.jpg

 

20220702_185926.jpg.d10b7f04130087e6c0a7231de578312e.jpg

 

20220702_190139.jpg.06f135725bef43b7a5bf4b2cc4332561.jpg

 

20220702_190224.jpg.a75f5739e0ccb679c9a620dd31d46252.jpg

 

20220702_190524.jpg.228d4bfbb236ad8fe611e1d24f6c0e95.jpg

 

Най-разпознаваемата сграда в Бамберг безспорно е Старото Кметство. Надвечер наоколо кипи от живот, заведенията са препълнени, улични музиканти, много туристи със селфи пръчки... Абе, толкова хора на едно място струпани отдавна не бяхме виждали. В района има множество малки мостчета, островчета и шлюзове.

20220702_190926.jpg.20fe219e327442eed315d6625b7af5e5.jpg

 

20220702_191048.jpg.0ff9704256162dcc87abc60273cc1455.jpg

 

20220702_191430.jpg.a4f930a0f4511bcbba4cd44c2c51a4a6.jpg

 

20220702_191455.jpg.d834567aa865d7768484f750847fd350.jpg

 

20220702_191553.jpg.97c99315d44b1b1ff24d2b3d8797d30d.jpg

 

20220702_191748.jpg.7f3c2d1fe1eb9d9653519f1840115f44.jpg

 

20220702_192209.jpg.16e396fb1b753a4cf9ca9144584b58ff.jpg

 

20220702_192415.jpg.7b3fcd13b12c756f9912698b666f41ec.jpg

 

20220702_192610.jpg.f5e788e798b62ec5e8bd71550228458a.jpg

 

20220702_193444.jpg.10ebba368a2a56a0bdd6c91f7ebc3ef2.jpg

 

20220702_193533.jpg.c558c2672661e652e4626503bac9bc53.jpg

 

20220702_194429.jpg.12ed8116bd2aef53c15421cf0f8f8fcc.jpg

 

20220702_194515.jpg.2c3ebe7ced728b13d6066c097142cc4a.jpg

 

20220702_194524.jpg.79ebed7101c29ce746dd070fcdde7e47.jpg

 

20220702_212418.jpg.e3095f5171a9cbcfac21242eeda8b067.jpg

 

20220702_212714.jpg.52c6b928753e50c52ae7dc62c51c0d41.jpg

Като ги наснимахме всички, включително и малко по-далечните, вече почна да ни мъчи въпросът "Къде ще вечеряме?" и взехме да се озъртаме. Най ни допадна манастирската пивоварна и се радвам, че успяхме да си намерим места. Свинското печено беше божественярско, шницелите също бяха на ниво. За бирата е излишно да споменавам, а който си поръча ябълков сок (блудкаво разреден) жестоко се прецака 😉

20220702_194753.jpg.afef57bc5ba117d6680356d5fc887c11.jpg

 

20220702_200629.jpg.60a4ce242f8d3c552e9a78ffba188bc3.jpg

Цените - нормални, като отпреди пандемията. 15 евро за биричка плюс гигантска порция свинско печено с картофени кнедли.

Ние бяхме на терасата, но по едно време отвътре всички запяха тиролски песнички. Стана ни едно леко на душата, но трябваше да се прибираме в Нюрнберг, като минахме пеш и през по-новата централна част, за да стигнем до гарата. Влаковете не бяха пълни, независимо че беше събота.

 

Последните снимки в този пост са от пресичането на другия ръкав на река Регниц.

20220702_213636.jpg.09e44fa6e466f4ee6b3a07111bb6cc8f.jpg

 

20220702_213719.jpg.995b5ff9a2dff0d8cb299fdf49fe6410.jpg

 

20220702_214732.jpg.825013cdd0909f3220a05e8752222d1d.jpg

 

20220702_214748.jpg.41544cf35f413b98ea97c1efc1553cef.jpg

 

20220702_214802.jpg.cf0548a4d2c3e89a1d98bcaaa8a81627.jpg

 

20220702_214925.jpg.ca64e4cf911a4a475b5eb50695f5e302.jpg

 

20220702_214559.jpg.d1204e71a852dbc442ae8bfae35a6875.jpg

  • Харесвам 9
  • Благодаря 1
  • Браво 1
Връзка към коментар

3 юли (неделя) посветихме на Байройт. Логистично с транспорта не ни се получиха много добре нещата, но за това, по-сетне. 

Не тръгнахме много рано, може би около осем и половина, и все пак влакът не беше чак пълен, нищо, че беше неделя. Пристигнахме към 10 ч. с примерно десетина минути закъснение.

В Байройт и околностите има няколко обекта, които си струват посещението. Акцентът, разбира се, е върху маркграфската опера, която е обект на ЮНЕСКО. 

В нея се влиза само в група с гид, като туровете са на всеки 45 минути, като първият е в 9 ч, после в 9:45, 10:30 и т.н. краят на работното време е в 18 ч. 9-18 ч беше работното време и на всички други дворци, като и в тях туровете са през 45 минути.

Единствено турът в 10:30 ч в операта е на английски и затова се записахме на място за него. Не го знаехме предварително, така се получи 🙂

имаше една голяма група чужденци, един автобус хора, които също чакаха за същия тур.

Операта не е голяма, ако се сравни с другите известни опери, примерно в Милано или Париж, но отвътре е също толкова красива, да не кажа, че даже си ги превъзхожда. Ама аз съм пристрастен. Не че не харесвам италианските и френските опери, но Вагнер според мене е доста по-висока класа 🙂

Самият тур е кратък, не повече от петнайсет минути, като една лелка чете кратка лекция от катедра, ала соц. плофесор в университет, но пък пускат филмче за историята на операта, естествено с музика от Вагнер. Просто затваряш очи и слушаш... поне аз де.

След това ви остават да снимате, колкото си щете, но само на партера.

20220703_105225.jpg.14efd578015c63b2d142aca2b82a82b5.jpg

 

20220703_105944.jpg.6c5bf05a7b3bca50612cb1bd5c659ad9.jpg

 

20220703_110012.jpg.74f8ecdbfb0f6fbfdbcf6864beeeca1b.jpg

 

20220703_105239.jpg.09213a12a90ac45e981b93a58520165b.jpg

 

20220703_104145.jpg.b21eca4acbe36d434953381aa131af68.jpg

 

20220703_104314.jpg.0123a9f76e462af60619a3a3e4f54139.jpg

 

20220703_104314.jpg.0123a9f76e462af60619a3a3e4f54139.jpg

 

20220703_104124.jpg.33a755fd1d50b42c54b76b3105c16c1f.jpg

 

20220703_103045.jpg.1dd763f2a16086e52c874fabd94b8c7d.jpg

 

20220703_103128.jpg.b44b7928fd65feb8de25fd07e9fe1680.jpg

 

20220703_104137.jpg.aa3fa70282a9fb01739fcf59d86f61aa.jpg

Вътре е доста затъмнено и снимането със светкавица е забранено, та тези снимки от телефона изобщо не могат да предадат великолепието на тази оперна сцена и зала.

Входът за операта е 9 евро, което според мене си е множко, така че по-добре да се вземе някакъв комбо-билет поне и с Новия Дворец, който е малко по-нататък по същата улица. Такъв билет мисля, че беше 12 евро.

Но пък е добре да се посети и Ермитажа извън града, наистина е впечатляващ. 

А ако имате цял уикенд в Байройт, най-добре да се отдели време да се отиде и до Цверниц и да се посетят всичките 6 обекта, които се включват в цикъла "Светът на Вилхелмина". За 18 евро общо.

https://www.schloesser.bayern.de/deutsch/schloss/uebers/bayreuth.htm

 

Всички те се включват и в баварските 14-дневни и едногодишни "шлос-тикети".

 

...следва...

  • Харесвам 7
  • Браво 1
Връзка към коментар

Повече от пет века Байройт и района около него са били владение на маркграфовете. Скучна история, нали?! Обаче, през 18-ти век идва една нахакана девойка Вилхелмина, омъжва се за маркграфа и почва да прави нещата "малко по-така", за да направи Байройт наистина специално място. Всичко си има специфичен почерк.

Операта, естествено, е върхът на сладоледа, щото и самата Вилхелмина се пробвала да пее, но и другаде, където е пипнала, е оставила следа, дотам, че да се говори да специфично "байройтско рококо".

Почваме с новия дворец.

Доста по-различен от Резиденцията в Бамберг, където се усеща имперското тежкарство. Тук е друго. Свежо. Пастелни цветове, фантастични птици и дракони, повече светлина и прозорци и все към градините.

Пак част от двореца е с екскурзовод на определени часове и там всички трябва да носят маски. И не дават да се снима. Екскурзоводката също е с маска, и ми е трудно да я разбирам през маската. Немският не ми е чак толкоз добър. За разлика от операта, тук турове на английски не предлагат.

В частта без екскурзовод също имаше интересни попадения, особено в залата, където бяха изложени миниатюри в медальони.

 

Градините са със свободен достъп, но не са нищо особено; стандартен немски градски парк; е, има малко фонтанче и мостчета, на не беше особено добре поддържан. Обаче денят беше горещ, а сянката добре ни дойде.

20220703_124320.jpg.fb9271c253f116593532f69d466e5a3c.jpg

 

20220703_112231.jpg.ee8681805373669d4adbcc9a60389c03.jpg

 

20220703_120733.jpg.247c65d9b6352066228a68ed31e8057c.jpg

 

20220703_120601.jpg.feb6ca2f757f75785d2b3e04f15fab05.jpg

 

20220703_120933.jpg.65f1c69813cedb40795c58b0fd00e06f.jpg

 

20220703_121904.jpg.9061e6329098c020cba3390a009b97c9.jpg

 

20220703_121922.jpg.e8ef99edc416de80f15841af669e49d1.jpg

 

20220703_122210.jpg.2c7cc6999c5d3354a936ccd215dc9c99.jpg

 

20220703_122228.jpg.1daf2e3b8f88fbefd3ada64e29ec8f96.jpg

 

20220703_123401.jpg.76da7ebdf4766053bf0a4d6a2bfcf321.jpg

 

20220703_123221.jpg.2895075793f48961efcf3111e34495f4.jpg

 

20220703_124335.jpg.a14214aef35aaca48425ca2ef26cd65e.jpg

 

20220703_124817.jpg.931c5484fe7c13cab1f7f4ab4002bb0c.jpg

 

20220703_125149.jpg.5e2d2f3425516e52ff7ae27a9f56b34c.jpg

 

20220703_125301.jpg.9faf818c79ecea71cfb54aca39215351.jpg

 

  • Харесвам 9
Връзка към коментар

Ермитажът

Като се каже ермитаж навярно на всички първата им асоциация ще е Санкт Петербург.

 

Впрочем какво означава ермитаж – това е частно убежище, уединено жилище. По този пункт Байройтският ермитаж е "точно в десетката" за разлика от руския.

Тук може да разгледате стария дворец, новият с Храма на слънцето. Прекрасни градини с два ансамбъла от водни каскади. 

В миналото това е било гора  на маркграфовете заедно с ловно стопанство.

Старият дворец е издигнат през 1715 г. Почти половин век по-късно дворцовият парк достига до истинския разкош, естествено заради Вилхелмина (същата тази дама, за която ви разказах в предишната публикация) по повод рождения ѝ ден, от маркграф Фридрих. 

По нейна инициатива се прилагат нововъведенията в градините, включвайки барокови елементи – нещо невиждано дотогава сред подобните градини от тази епоха. Градините представляват зелени тунели в едната част и цветни лехи в другата. Освен дворците и фонтаните има нарочно построен като древни руини театър, няколко "пещери" и оранжерия. В хубаво време определено си струва да се види. И ако Байройт е известен най-вече с Операта си, то точно заради Ермитажа не считам деня за провален (че после почнаха едни транспортни неуредици).

Ако пътувате до Байройт с влак, то трябва да знаете, че Ермитажът се намира извън града. До него се стига с автобуси 302 или 303, соито обаче имат различни маршрути.

 

Старият дворец днес е музей и може да бъде посетен като част от обиколка с екскурзовод. 

Туровете са на всеки 45 минути.  Без никакво колебание това беше най-интересният екскурзоводски тур при тези две наши юлски пътувания в Бавария. Половината време беше отвън, тоест екскурзоводката беше без маска и й разбирах всичко, за да мога и да попреведа по нещо.

Та тоя Ермитаж все пак не е само за лично съзерцание на маркграфското семейство в околностите на Байройт. Идвали са и гости. Това са 150 хектара, има и за лов, и за разходки място бол. Да, ама маркграфът си играел игрички, моля ви се! Един вид гаврел се с гостите си. 😉 Основал си собствен орден и посвещаването в него ставало тук. Идват на гости разни другарчета и другарки, кои от кои по-знатни. Ама каретите вън, сори! Ще си ходите из гората под тъмните дървесни тунели, докато ви се подбият краката. И изведнъж - замък ли е, произведение на изкуството ли е, или зандан?
Влизаш в подземие, мислиш - тъмница... и изведнъж - Зо айне Юберашунг! (Я, к'ва изненада, демек). Вътре - прелест. Пещера ли е, красота ли е. Митични същества, скулптури от седефени миди... И, докато всички зяпат във възхита, оппаааа! Почва аквапаркът! 😉 Душове отвсякъде, над 200 дюзи, които се управляват ръчно и окъпват всички по десетки различни начини... Това гримове, перуки, лачени обуща, кюлоти, кринолини... Всичко ТУШ! Дотука бяхте знатни особи. Събличай всичко и фъргай за пране, друже мой, и навличчай монашеските одежди. Живей в килия, чети, моли се, медитирай, докато ти дойде просветлението... или докато реши началникът на ордена. Дами и господа разделно в двете крила, без достъп едни до други. 
И накрая, под строй, уж за проповеди и изповеди към параклиса, пък то - банкетна зала 😉

Край на играта! 
Целите магарии с водните атракциони са без нито една помпа, използвали са особеностите на релефа за да пускат вода от една каскада към замъка, после към следващите каскади в градината. Абе, шоумен си е падал тоя маркграф 😉
Прощавайте, ако нещо не е точно така, но всичките обекти все още се посещават само с тур с екскурзовод в определени часове. Беседите са на немски. Само в операта по случайност уцелихме единствената беседа за деня на английски. А, макар да съм учил немски в гимназията,нивото на разбирането, когато ми говорят през маска, спада драстично. Ама основното, мисля, че го разбрах...
В Ермитажа екскурзоводката сваляше маската на открито, та най-накрая почнах да вдявам, че в предишните дворци много ми се беше сринало самочувствието 😉

 

Пак разтегнах много локумите...

Айде, време е за снимки 🙂

20220703_134405.jpg.57153a9f45f60112db2f360d1baee105.jpg

 

20220703_134631.jpg.16fcccccbc75b0dc1acf4691bc591a82.jpg

 

20220703_135549.jpg.ddfa96ec8ff0448800f3346fea0cc34b.jpg

 

20220703_134712.jpg.b87f5f7b9314886c9caa3cd2349af649.jpg

 

20220703_135603.jpg.1a4720d709c087d22aef868edce37bf1.jpg

 

20220703_140157.jpg.5c50790ca0f79a421f7c8c75f8279b21.jpg

 

20220703_142425.jpg.74462f13f5908fc876d1f55a8d6fa1ce.jpg

 

20220703_140714.jpg.3f6afb5f0bfa155b5bf026ce9767af51.jpg

 

20220703_142743.jpg.fb6fadd0872a063bcf5411a121280e5b.jpg

 

20220703_143222.jpg.50495f75d324a27179e8ee179ea2eb04.jpg

 

20220703_145213.jpg.2619154adc50e588a25e5c4eba1e4e08.jpg

 

20220703_145446.jpg.a589b1c4a94672b67c4e16adecc1fae7.jpg

 

20220703_150446.jpg.0bc34c026b265f3e846204b98a3a671d.jpg

 

20220703_150547.jpg.4c139266176fa4b9972253d94d23ade8.jpg

 

20220703_151607.jpg.2c94d3972fc6072cd048a489c1145359.jpg

 

20220703_151713.jpg.abb7e358bdaca4363440f7d09dcef9bf.jpg

 

20220703_151922.jpg.532a443ae44b1c8c1d2680b24856fa95.jpg

 

20220703_152238.jpg.7325c301ccf20a1a2d959b7b267222bc.jpg

 

20220703_153156.jpg.1b531a120afdd3263196c4e10b730360.jpg

 

20220703_153306.jpg.502fea02946f85fc0ce47ef251b2465a.jpg

 

20220703_153412.jpg.208a6318282233fb44dc2f1a6b8f4c58.jpg

 

20220703_153424.jpg.ed2251f685ee4a013417c6cac721ea98.jpg

 

Оттук насетне почнаха гафовете. Бяхме дошли от Байройт с единия автобус, а се предполагаше да се приберем с другия (303), защото не са никак начесто а до неговата спирка трябваше малко да повървим. Но автобусът дойде срещу нас и не спря, въпреки че му махнахме. Оказа се, че съседната улица, където по принцип трябва да му е спирката, беше в ремонт, съответно двете спирки по нея не функционираха. И айде наобратно в жегата, докато намерим и разучим къде има спирка за към града. В крайна сметка пристигнахме в Байройт почти час по-късно, по-добре пеш да бяхме тръгнали. В града спряхме пред музея на Вагнер, без да влизаме в него (не се включваше в нашите 14-дневни билети). После се разходихме из центъра, където се вихреше неделен техно-купон пред кметството и навсякъде имаше бири, картофки и понички. Дандания. Отидохме към една спирка в посока гарата, където гугъл мапс ни показваше, чче можем да вземем автобус към двореца и парка Fantasie, пак леко извън Байройт, в Екерсдорф. Хората на спирката обаче ни увериха, че нашият автобус не спира там и да сме отишли на автогарата. Която не беше далече, ама точно колкото да го изпуснем. Автогарата е един кръгъл площад с множество спирки и сектори и не се ориентирахме веднага... и айде, още един час моткане из Байройт. Който не е лош град, но опреселено отст пва на Кобург, а за сравнение с Бамберг изобщо и дума не може да става.

 

Все пак се качихме на следващия рейс. Дворецът Фантазие е много близо до спирката и уж имахме някакво време преди да затвори. 

Но разписйнието на дпирката беше странно. Една жена на спирката взе да ни пита и обяснява, малко трудно, но се разбрахме. Оказа се, че тоя същият рейс обръща в съседното село и се връща в Байройт. И е последният за деня, понеже е неделя. В разписанията има и следващи курсове, но те се изпълняват от такси, което вози на цената на автобусния билет. И то, ако звъннеш да го поръчаш един час предварително да дойде да те вземе от спирката. След толкова транспортни неуредици не исках да рискуваме и се метнахме на същия рейс наобратно, за учудване на шафьора, без изобщо да направим и една снимка на двореца.

После прибиранетъ с Влак до Нюрнберг беше почти по план. Влокът от Хоф дойде с 15 минути закъснение и пристигна в Нюрнберг с 20 минути по-късно от разписанието си.

Малко снимки от Байройт, все пак 🙂

20220703_172201.jpg.b93d7a0bde4804eb9e521b9a6fdd9f66.jpg

 

20220703_172828.jpg.c3b1de9d8a703bd89fae123733165bb0.jpg

 

20220703_165124.jpg.0ee98e37a08ecdd8551352d3d4000698.jpg

 

20220703_164413.jpg.93115ffc99131255208c0643fb11d435.jpg

 

...следва...

  • Харесвам 6
  • Браво 2
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.