Интересни летни маршрути с 9-Euro-Ticket на DB

[master_of_germs]

Пътечката надолу ни извежда направо при дворовете на китни къщички, където полуголу дечица се пръскат с маркучите, за да се охладят в нетипичната немска жегица.

 

 

 

 

 

Покрай тая типична немска островърха порта тръгваме по кратка пътечка през лозята, до полуразрушена кула, която обаче е укрепена и вътре в нея са изградени няколко етажа и държени стълби. Качваме се за гледка. Междувременно решавам, че освен да ям къпини, по време на това пътуване трябва да пробвам къде по рейн и Мозел грездето е най-добре узряло. Тук още киселееше, но и това не е зле за освежаване 😉 

 

 

 

Спускаме се по пътека през лозето към центъра на Бахарах, а там е не по-малко красиво. има и са кратко качване и разходка по крепостните стени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Вземаме си влака (има директен)  и около 21 ч. сме обратно във Франкфурт.Днес сме изкарали на по едно вурстче в хлебче сутринта и мноооого къпини. Ама все пак си е време за вечеря. Само щракаме две снимки пред централната гара и си взимаме ес-бан до хостела, където отиваме пак в същата pizzeria royal отсрешща, че предната вечер им обещахме да повторим. Тоя път  @mary_shery си взима от оная лазаня, а аз пробвам пиците. Не са лоши, ама лазанята им няма да спра да я възхвалявам!

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

18.08.2023 г.

 

Легнал съм си доста рано по моите стандарти, примерно около полунощ. И далеч преди изгрева съм буден. 

 

Тука е мястото да отбележа, че @mary_shery спи, докато не я събужда шумът от множество машини, които рутят една съседна сграда. Всеки ден освен в неделя.

За днес обектите ни ще са по десния (предимно източен) бряг на Рейн и понеже отсреща ще е по-добре огряно преди обяд, тръгваме рано. 

 

Между другото, по гарите много внимавайте кой вагон за къде е, защото не всички са до крайната дестинация на влака. Примерно, ако лакът е Франкфурт-Нойвийд, поне два вагона са само до Майнц. А в точно тоя ден си бяхме уж в правилния вагон и три минути преди влакът да тръгне, се оказа че има грешка и промениха вагоните. Нашият щял да е само до Висбаден. Усетихме се и беж към правилния вагон. Седнахме и уж от правилната страна, така че да сме отляво, където ще е реката. Но не осъзнахме, че гарата във Висбаден е с челни коловози и там посоката на движение се смени та пак останахме откъм грешната страна. 

А гледки имаше и отсрещния бряг беше чудно огрян. Замъците, които вчера посещавахме. Обаче прозорците не се отваряха и никакви снимки не станаха. 

 

 

Слязохме в Занкт Гоарсхаузен.  Над това градче има няколко забележителности. Замъкът Катц (Katz), което значи "котка" и е съкратено от фамилията, Катценбогелн, която е владяла района. На няколко километра надолу по течението, кацнал на друга висока скала, е замъкът Маус (точно така - "мишка". Насреща е градчето Занкт Гоар със замъка Райнфелс. Двете градчета са свързани с ферибот, който оперира постоянно, а в петък и събота вечер до един след полунощ. 

Райнфелс ще остане за следващия ден, обаче. 

А на километър-два нагоре по течението е вероятно най-известното място по Рейн.

 

Лорелай

Скалата, в която през годините са се разбивали множество лодки и кораби и породила толкова много легенди.

Понастоящем този участък от реката се счита за най-безопасния, защото няма плитчини, а е направено приз годините много добро обезглавяване е сигнализация. Лорелай е оказала в много голяма степен влияние върху развитието на реното корабоплаване. 

 

На гарата се чудим, как да излезем от перона към градчето, защото жп прелезът си стои затворен. Чак след минути виждам, че се заобикаля пешеходно и се минава под моста за автомобилите. Тоя проход е изрисуван с рисунки на различни обекти по Рейн. 

 

 

 

 

 

Но се се забравили точно колкото да изпуснем иледин автобус до Лорелай, а следващият е след час. 

Разглеждам разписанието на другите автобуси и виждам един, който трябва да ни закара до селцето Хайде, с погледно място над замъка Катц. А дотам денивелацията е около 200 м. Има пътеки, ама нека си ги спестим в най-горещия ден. Над 33 градуса стана! Използваме петнайсетината минутки да слезем до крайбрежната променода и да поснимаме. 

Автобусът идва, взимаме го, а той само минава към двеста метра, спира на променадата близо до ферибота и ни казва, че това му е крайната спирка. А, де!

Спирка ни се настроението, ама поне отидохме в едно кафе срещу гарата за по капучино и парче кайсиев кейк, който се оказа страхотен. А и евтин, по 1,75 евро. И така, просто си взехме следващия автобус за Лорелай, който за десетина минути ни закара горе при посетителския център. В тия неразбории в градчето долу загубихме цял час, а ако бяхме тръгнали пеш, щяхме да стигнем него по-бързо въпреки 150 м денивелация по стръмна стълба.

Освен това снимаме и ферибота, от който наилазиха като от мравуняк дузини миниатюрни едноместни BMW-та. Явно имаше събор на собствениците 🙂

 

 

 

 

 

Междувременно, видях и плакат, че вечерта ще има концерт на Santiano.

За втори път само в рамките на тоя месец се разминавам само с няколко часа с това да слушам любими изпълнители на местата, които посещавам в чужбина (след феста Rockstadt в Ръшнов, в деня, в който щяха да свирят Alestorm). 

 

Добре де, поне само Santiano. 

Faun нямаше да ги има, а наистина щеше да ни е яд (и двамата), ако бяхме изпуснали на живо ТАЯ песен. 

 

 

...следва...

[Argentique]

В Бахарах има съвсем нелоша бира леко встрани от туристическото сборище в центъра – Kleines Brauhaus.
Бирата там си я правят, има въртележки, преминаващи влакове и гледка към Рейн. 

 

И пожарната снимах. :)

[master_of_germs]

Лорелай

 

Ако перифразирам Чехов, ако в първо действие на пиесата се спомене непристъмна скална урва над дълбока река, най-късно в трето действие главната героиня ще направи сакатлък и ще се подхлъзне или драговолно сама ще скочи с цел самоубийство. 😉

 

Та Лорелай е място, което векове наред е обвито в мистика и легендата има толкова много вариации и усуквания, че край нямат.  

Та, в общи линии, имаме чудно хубава девойка, която е врекла сърцето си на на своя любимя благородник, я моряк, я някакъв друг. Той заминава по реката, но не се връща. Я се удавил, я забегнал да укрива данъци, я подир някоя друга засукана шафрантия с хубава зестра.

 

Нащо девойче скърби. Идват ухажори отблизо и далеч. Тя им тегли по една майна. Решават да пускат навред всякакви слухове, че се занимавала с вещерски дела. Народът туй и чака - вещица на клада, сеир да гледа!

Да де, ама местният епископ вика: 

Не бива тъй, очовечете се! Дори да е вещица, всеки може да бъде върнат към Светлината. Праща я в манастир и приключва терзанията на всички, като в същото време получава сума ти лайкове в средновековните социални мрежи. По онова време път долу покрай реката няма. Като стигнали до тия ми ти скали, на девойката й се причуло, че чува откъм реката гласа на любимия си. Надвесила се и паднала или се метнала, според както по ви се харесва. Всичко туш! Енд ъф стори. Да, ама не. 

Господ Бог, или пък божеството на реката Рейн или друга всевишна сила по избор връщат девойката из мертвих и я оставят духът й да витае под Скалата във вид на русалка/нимфа/сирена или както решите да я назовете. Ама от тия митични създания, дето омайва моряците с песни, докато се улисат и плавателното им средство се разбие в скалите. 

Затуй и има два паметника на Лорелай. Един горе на Скалата, където е във вид на девойка (облечена с дрехи) и един долу, на края на изкуствения 700 метра дълъг насип, който огражда сегашния пристан и обезопасява течението на Рейн, точно при километър 555 от оттичането на реката от Бодензее.

 

Автобус 535 ни закарва да посетителския център горе. Леко комерс, заведения, къмпинзи (по целите Рейн и Мозел е пълно с къмпинзи), че и се готви сцена за музикален фест. Но пък има тоалетни, а аз спешно се нуждая. 😄

 

Широка бетонна алея отвежда към Скалата. Има погледни места и от двете страни и се вижда голям участък и нагоре, и надолу по Рейн. Замъкът Катц ни е перфектно огрян и не намираме смисъл да ходим да го гледаме отблизо, и без това е частен и вътре не пускат. А ми беше голям мерак да го зърна, още откак за първи път гледах "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход". В тоя замък нацистите бяха затворили баща му.

Замъкът Маус пък сме го зачеркнали от програмата си. Твърде далеч идва от всяка от жп гарите. На Скалата на Лорелай Клъвдий IV Бух не може да пропусне да се снима със Знамето в обятията на красавицата, а @mary_shery пък да си среше косите с нейния гребен, и да примамва мъжете с песен, дорде се реше 😉

(Това явно само на фотоапарат е документирано обаче, а качвам снимки от телефона сега.)

Има и много "говорещи камъни" в които са вградени високоговорители. Натискаш копче, и на съответния език (немски, английски, нидерландски или френски) чуваш част от историята на мястото, още от праисторически времена, та до легендите за Лорелай. И какво е сега.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Долу си преценяват времето и решаваме да се разходим по насипа в реката до другия паметник.

Това са Рейнските километри. Няма да намерите друга река с толкова много и ясна сигнализация. На отсрещния бряг имаше и нещо като речни семафори, които сменяха едни жълти триъгълни светлини, ама като нямам книжка за капитан на кораб, не ги разбирам 🙂

Затова само снимам кораби и влакове 😉

 

 

 

 

А светлосините знамена навред са все за предстоящи издания на BUGA, основно 2029 г. Та примерно @jorocontrola може да се ентусиазира 😉

 

Пеш обратно до Занкт Гоарсхаузен. Където снимаме мъничката, но кокетна стара част с кръчми, къщата, статуи и кули, замъкът Катц отгоре и пак ония с мини-БМВ-тата 😉

Хич не се учудаме, че девойките периодично се кипрят на конкурс за красота и докуентираме, коя е настоящата мадама-Лорелай 😉

А, да, и си взимаме сладолед, щото си е егати жегата! 😮

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[master_of_germs]

Следващото градче в програмата ни е Кауб.

И, ако вече не сте се сетили, ще правим пешеходно кръгче до замъка Гутенфелс (ще рече "Добра скала"), който е над града. В началото е малко стръмно по асфалт през градчето. Става много горещо следобед, но тепърва иде горещата вълна.

 

 

Но изкачването е кратко, после по едно пътче с малък наклон и за нула време вече сме с чудни гледки. Ослколо нас лозя. Гроздето е по-сладко от снощното при Бахарах и, изненада, има и черно грозде, колкото и немците да недолюбват да правят червено вино. Навсякъде табели за винари.

А самият замък Гутенфелс е хотел. Поне част от него. Предлага само 5 стаи, по стотинка евро на човек нощувката. Но това явно помага да се запази. А видът е доста старовремски, има и получени части, изобщо, топ - място според мене. Ще тайна @Яничка, щото си знам човека, дето обича такива нестандартни нощувки по замъци.

Реално най-хубавите гледки са, като вече почваме да се спускаме по пътеката през лозята надолу към друг участък от града.

 

 

 

 

 

 

 

Инак в градчето има няколко интересни кули, порти и вузеи, но тук няма да се спирам подробно на тях.

 

Най-известното е "замъкът" Пфалцграфинщайн на островче в реката, на един хвърлей от брега. За него се носят легенди за окована в тъмница графиня, но истината е далеч по-прозаична. Тоя малък, но добре укрепен "замък" всъщност е бил митница на владетелите на Пфалц. От данъците за преминаване на реката те събрали солидна част от богатството си. Има и комби-билет за митницата, превоза с лодка, и други музеи, но може по-натам да опиша подробно. Ние не се занимаваме, а бързаме да си хванем следващия влак, че още ходене пеш сме си предвидили. 😉

Освен това е добре да се снима сутрин, следобед вече беше в сянка.

 

...следва...

[master_of_germs]

Слизаме на Рюдесхайм, а жегата става все по-страшна. В тоя ден температурите не спирала да растат чак до 18 ч ставаше все по жежко. А точно около 16 ч следобед сме в Рюдесхайм и тръгваме пеш към руините на замъка Ееренфелс (Ehrenfels). Чудех ме се дали да не пробваме до паметника Нийдервалд, горе долу подобна дистанция е, примерно  4 км в посока. Но едно, че решихме да не преповтаряме по това, което @iMari вече описа в темата, и второ, до замъка качването е по-малко като денивелация. То маршрутите в началото съвпадат, докато се излезе от градчето. Към замъка има три основни асфалтови пътчета сред лозята, които вървят на различни нива един над друг и има няколко свръзка помежду им. Това ни позволява и тук да направим мноого разтеглен кръгов маршрут. С много грозде и по-малко къпини. Но тоя асфалт страшно ми подбива краката и маршрутът ми е скучен с тия лозя. Изливам литри пот. Не знаем, в каква част от замъка може да се влезе и на място разбираме, че в никаква. Понеже слънцето грее право срещу нос, трябва да подчинен замъка на още стотина века, за да н е хубаво огрян. Реално вече сме по-близо до следващата гара Асмансхаузен. Но не сме намирали инфо някой да ходи до замъка оттам. Има уж някаква пътека, но наистина вече е пътека и качва на по-високо. Освен това минава през частна собственост. Едната табела сочи, че е забранено, другата- че е опасно и минаването е на собствен риск. Решаваме да не проверяваме и се оправяме обратно към Рюдесхайм.. тъй като има достатъчно на брой влакове оттам за Франслкфурт, ще решим на място колко време да отделим на градчето. А връщането ни е много по-прриятно, понеже вече не ти пече в лицата. Има различни птици, гълъби, гарги, в реката гъски и корморрани, но най-много се захласваме по двойка ветрушки. 

Който иска и може, да ги снима. Ние само гледаме. 

Тоя път всичките снимки накуп...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

...следва...

[iMari]

преди 54 минути , master_of_germs каза:

изненада, има и черно грозде, колкото и немците да недолюбват да правят червено вино.

О, не е така. В един от хотелите, покрай които сте минали в Кауб миналата година пихме прекрасен шпетбургундер, разбирай пино ноар. Дори в царството на ризлинга не малка част от лозята през които пък ние минахме около Рюдесхайм също бяха с този сорт.

 

 

А имам спомен от преди години за едно червено снежно вино, което въплъщаваше немската любов към червения сорт. 🙂

Както и да е, прекрасна разходка, прекрасен разказ, както винаги. 👋

[master_of_germs]

преди 8 минути , iMari каза:

О, не е така. В един от хотелите, покрай които сте минали в Кауб миналата година пихме прекрасен шпетбургундер, разбирай пино ноар. Дори в царството на ризлинга не малка част от лозята през които пък ние минахме около Рюдесхайм също бяха с този сорт.

 

А имам спомен от едно червено снежно вино, което въплъщаваше немската любов към червения сорт. 🙂

Както и да е, прекрасна разходка, прекрасен разказ, както винаги. 👋

Това казвам де! В Кауб имаше. В Рюдесхайм също. Отядох си на грозде за цялата есен напред. Аз винаги съм предпочитал да ям винените сортове пред десертните. Втори ден поред нямах нужда дори ядки в движение да ям за обяд. Та чак киселини получих 😉

 

Но на другите места които посетихме, белите сортове силно преобладаваха. 

Бургундерите ги уважавам много, и в твърдо, и в течно състояние. За ризлинга имам особено мнение. 😉

 

[Яничка]

преди 2 часа, master_of_germs каза:

 

А самият замък Гутенфелс е хотел. Поне част от него. Предлага само 5 стаи, по стотинка евро на човек нощувката. Но това явно помага да се запази. А видът е доста старовремски, има и получени части, изобщо, топ - място според мене. Ще тайна @Яничка, щото си знам човека, дето обича такива нестандартни нощувки по замъци.

Така си е, мрем за нестандартни нощувки. Още помня един замък до Рим, в който прекарах уикенд. Ще го включа в wish list-тата и този. Мерсаж :)

[master_of_germs]

И в Кауб, и към Ееренфелс не видяхме жив човек. Всички се бяха изпокрили нейде на хладилна с изстудено вино или още по-добре - с ледена биричка. И все повече се замисляхме и ние за тая възможност. Имаше примерно половин час до следващия влак. Викаме, да поразгледаме Рюдесхайм, ако не ни впечатли, взимаме влака и разглеждаме малко от Франкфурт най-сетне. Ама още след няколко минути си знаехме, че сигурно ще останем не само за вечеря  в Рюдесхайм, но и след това, до последния влак 🙂

 

 

 

 

А пък, да не ни е яд,че пропускаме Франкфурт, вечеряхме в заведение на име  Stadt Frankfurt 😄

Много силно го препоръчваме. До вино, за срам, не го докараме, но в тая жега НИЩО не бие една ледена биричка освен ДВЕ ледени бирички. 😄

В Германия при всяко ходене ям поне веднъж печено с кнедли, и тъмен сос, а тоя път даже телешко, а не свинско. Дори телешкото (огромна порция) не беше над 15 евро. 

 

 

 

 

Не се заседяхме дълго след вечеря, защото пътьом бяхме надзърнали само в поне 4 улички, които много ни бяха харесали и искахме да доразгледаме. Обаче, уж бяхме в градина пред заведението, а като излязохме на улицата, всичко се промени. Толкова народ изпъпли отнейде. А и музика взе да се чува. И само на 50 метра от нас се оказа, че се е завихрил на площадчето винен фест, траещ 4 дни. Ретроспективно се сетихме, че и тоя, и предния ден бяхме видели някакви реклами, но не ни беше достигнало до мозъчната кора. Много приятно се изненадахме и се включихме в купона. На сцената местна групичка изпълняваше и латино, и рок парчета, а с "money for nothing" на Dire Straits направо ми напълниха душата. Пусках лайвчета във фейсбук.

 

 

 

 

Все пак по някое време се мръднахме от площада, защото малките улички встрани си заслужаваха да ги обходим всичките.

 

 

 

 

 

 

 

Накрая се появихме на гарата само 4 минути преди влака и се панирах. Трябваше да дойде на втори коловоз, но беше заключена вратата към пероните. Оказа се, че на тая гара е така. Пускат хората към пероните едва като влакът спре там. Понеже няма ни подлез, ни надлез и ги е страх явно влакът да не сгази някой попрекалил с виното на феста. 😉

 

А във Франкфурт бяхме толкоз прежаднели, че ходихме до едно денонощно REWE да си купуваме вода.

 

На другия ден щяха да си проличат пораженията от слънцето и жегата.  Аз не си позволявам в такова време къси панталони, но @mary_shery изгоря зверски на крачоли 😮

 

...следва...

[master_of_germs]

19.08.2023 г.

Остава ни още една последна нощувка във Франкфурт. Така че трябва да помислим, какви ще ги вършим. @mary_shery вчера беше нервна, че следобед много от обектите бяха в сянка. А по принцип не смяташе да отделя още един ден за десния бряг на Рейн. Но решаваме да отидем пак там сутринта, но да спрем, за да снимаме отвън, а не през мръсен прозорец в движение. После да намерим ферибот и да се прехвърлим по левия бряг за остатъка от деня. Но нямаше много късмет. Все още е доста топло, но за разлика от предната сутрин сега е облачно. Каквото такова. Аз също си бях заплюл да слезем на Асмансхауден, по съвсем друга причина. 

 

Самото селце не е лошо, има няколко интересни къщи и хотели.

 

 

 

 

 

 

За да имаме по-добра гледка към Райнщайн и Райхенщайн пресичаме главното шосе и тръгваме по крайбрежния му тротоар поне километър надолу по реката. Двама души надуват три много големи надуваеми лодки и скоро се появява много голяма група, които ще правят рафтинг. 

 

 

 

Аз пък стигам до мястото, което бях съзрял оня ден от замъка през реката  за да снимам Знамето точно пред тоя надпис 😄

Учете го тоя немски, ей! 😄

Че инак стават недоразумения, ако знаеш само български и английски 😉

 

Уж си гледаме времето, но сме се елисали, а влаковете са веднъж на час. А втори час не ни се остава. Явно ни е писано да нямаме ходене в Германия без лудешко тичане да хванем влак. Закъснявам с минута, но и влакът, и той. На перона е, но потегля три минути след разписанието си. Плувнали сме  в пот и макар че си нося 3 литра вода, изпивам половината още във влака. 

Идеята ни е да вземем ферибота Лорх-Нийдерхаймбах, но бърза сверка с разписанието на влаковете в Нийдерхаймбах ме отказва. Там вече бяхме и не щем да повтаряме. И ако ферибота не тръгне на минута та, изпускане влакове и оставаме блокирани за час. Лорх пък не щем да го разглеждаме. То е едно много дълго градче покрай реката един, максимум два рида къщи. Първия ден го видяхме огряно през реката, а втория - от влака. Има, разбира се,хубави погледни места над града, но при липсата на слънце няма да станат хубави снимки.

Решаваме да продължим до Занкт Гоарсхаузен и да вземем ферибота до Занкт Гоар. Предния ден видяхме, че ротацията му са много начесто. А пък и в Занкт Гоар има по-начесто влакове. Ферибота наистина го уцелихме. Слязохме от гарата, качихме се на ферито и веднага потегли. След качване се плаща. По 2,20 евро на човек.

 

 

 

 

гарата на занкт Гоар е близо, бърза справка с приложението на Дойче Бан ни показа, че до 10-15 минути ще има влакове и в двете посоки. Решаваме първо да се върнем нагоре по реката до градчето Обервезел.

 

...следва....

[jorocontrola]

преди 17 часа, master_of_germs каза:

А светлосините знамена навред са все за предстоящи издания на BUGA, основно 2029 г. Та примерно @jorocontrola може да се ентусиазира 😉

 

Не ми говори ...

Рур 2027 с/у Рейн 2023 - мисля, че няма дилема, освен ако не си от Перник ...:

2029 - я камилата, я камиларя ...

 

След като писа тъкмо търся опции за прибиране на 01.окт, ако все пак се реша да отида тази година.

На 29.септ лесно се отива през Меминген. От друга страна се застъпват 2 месеца за картата и няма много удобни опции, освен да извадя торбата с пари през Франкфурт ... 😞

 

[master_of_germs]

преди 30 минути , jorocontrola каза:

Не ми говори ...

Рур 2027 с/у Рейн 2023 - мисля, че няма дилема, освен ако не си от Перник ...:

2029 - я камилата, я камиларя ...

 

След като писа тъкмо търся опции за прибиране на 01.окт, ако все пак се реша да отида тази година.

На 29.септ лесно се отива през Меминген. От друга страна се застъпват 2 месеца за картата и няма много удобни опции, освен да извадя торбата с пари през Франкфурт ... 😞

 

Меминген се покрива от билет за Баден-Вюртемберг, макар самият град Меминген да е в Бавария. А Манхайм е на другия край на Б-В. Така че не ти е необходим Дойчланд тикет, ако си за кратко. Разбира се, регионалните билети не са много добра оферта за сам човек, но дори и само за двама души за три дни пак ще излезе малко по-евтино. Схемата е ясна: Меминген-Улм-Щутгарт-Манхайм.

А от Манхайм до Хайделберг се отива с трамвай, не ти трябват билети на дойче бан. Освен това Манхайм е на ъгъла на три провинции, граничи и с Пфалц (пак трамвай до Лудвигсхафен през реката), и с Хесен. Та варианти много, дори, когато периодът на пътуване е в края на един месец и началото на друг. Според мене Манхайм си е един от много удобните градове за нощуване, когато целта са еднодневни маршрути. 

[jorocontrola]

преди 3 минути , master_of_germs каза:

Меминген се покрива от билет за Баден-Вюртемберг, макар самият град Меминген да е в Бавария. А Манхайм е на другия край на Б-В. Така че не ти е необходим Дойчланд тикет, ако си за кратко. Разбира се, регионалните билети не са много добра оферта за сам човек, но дори и само за двама души за три дни пак ще излезе малко по-евтино. Схемата е ясна: Меминген-Улм-Щутгарт-Манхайм.

А от Манхайм до Хайделберг се отива с трамвай, не ти трябват билети на дойче бан. Освен това Манхайм е на ъгъла на три провинции, граничи и с Пфалц (пак трамвай до Лудвигсхафен през реката), и с Хесен. Та варианти много, дори, когато периодът на пътуване е в края на един месец и началото на друг. Според мене Манхайм си е един от много удобните градове за нощуване, когато целта са еднодневни маршрути. 

Схемата е ясна.

Но искам да отида на 29.септ и да се прибера на 01.окт, че искам да заведа дъщерята, която е втори клас, с минимално отсъствие от училище.

Искам да посетя основно и главно Бугата, може и нещо попътно де. Но не намирам евтини и удобни опции на 01.окт, а според мен ще отиде цял ден там и прибиране на 30.септ ще е малко насилено ...

[master_of_germs]

преди 7 минути , jorocontrola каза:

Схемата е ясна.

Но искам да отида на 29.септ и да се прибера на 01.окт, че искам да заведа дъщерята, която е втори клас, с минимално отсъствие от училище.

Искам да посетя основно и главно Бугата, може и нещо попътно де. Но не намирам евтини и удобни опции на 01.окт, а според мен ще отиде цял ден там и прибиране на 30.септ ще е малко насилено ...

От Карлсруе/Баден има на 30.09 в 18 ч.

Ама пак ще е тегаво.

 

[iMari]

Преди 1 час, jorocontrola каза:

След като писа тъкмо търся опции за прибиране на 01.окт, ако все пак се реша да отида тази година.

А прибиране през Люксембург как ти се струва? Цената ще падне с 30% през сайтовете. На 30.09 може да направите нощувка в Триер, от там за 5 евро с DB до Люкси, където пък транспорта е безплатен. Но пак си е път де.

 

[jorocontrola]

преди 18 минути , iMari каза:

А прибиране през Люксембург как ти се струва? Цената ще падне с 30% през сайтовете. На 30.09 може да направите нощувка в Триер, от там за 5 евро до Люкси, където пък транспорта е безплатен. Но пак си е път де.

 

Почвам да мислА.

Това е мега удобно, не и ценово:

Но пак си е добре като отспъпка:

Поне на мен през немският Jetcost ми изкара най-добра отстъпка (но е за другата тема).

 

@iMari - това е цена за 2ма де

 

[master_of_germs]

В тоя пост ще се олея от снимки, предупреждавам! 🙂Продължавам с Обервезел, а небето над нас продължава да е навъсено. В Занкт Гоар на гарата почна да ръми, а и в Обервезел е така. Но е просто ръмеж. Хубавото е, че Обервезел е малко по-различен от другите градччета. Има цвят. Особено вариации на червеното.  🙂

 

 

Качваме се покрай червената църква и най-напред (има си хас) се катерим до замъка Шонбург. Първо по шосето, после по пътека в гората.  Хич не ми пука, че вали. Вече е пладне, а къпините са сочни и още по-вкусни от предишните дни. 😉

 

 

Шонбург ни е леко енигма. Много ни харесва по снимки, но хем знаем, че е хотел, хем, че уж няма вход, освен нещо символично примерно едно евро за качване на кула и няколко музейни експонатчета. Ама да видим на място, как ще е.

А е ВЪРХОВНО!

Да, хотел е, но няма бариера. В двора и терасите с гледки достъпът е свободен, както е до заведението в двора което е много популярно. И за кафе и сладкиши, и за обяд. А цените са си от най-нормалните. Чак ме доядя, че в тоя ден си бяхме взели разни сладки неща от спирката на ес-бана във Франкфурт и си ги носехме.

Тоалетната всъщност беше в кулата с музей четох, но не настоявваха да плащаме. А и ни дадоха брошура за замъка с карта на градчето, забележителностите и кръгов туристически маршрут. 

Да, има и заградена част само за гости на хотела в замъка, но зоната със свободен достъп предлага чудни гледки. А самият замък. Думи нямам са го опиша. Те е много голям. Но е толкова пипнат! Градините, капаците на прозорците в червено и черно, старовремският вид. Хем руини, наглед обрасли, хем лукс, хем ресторант на народни цени, при това буквално вграден в полуразрушени част на замъка. И гледки! 

Не ми стигат словата. Това ми е абсолютният идеал за замък, а сме посетили

стотици!

А и когато ръмежът прерастна в лек дъждец за 5 минути, седнахме на пейка под един орех, та си бяхме хем с гледка, хем на сушина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

После слязохме към града по друга горска пътека (с места за гледки).

 

 

 

Самото градче е по протежението на реката, поне старата му част. Като доста дълъг правоъгълник под наклон. Интересното за Обервезел е, че крепостните му стени са запазени до някаква степен почти по цялото си ротежение и  много участъци са обезопасени, така че да се върви по тях. А ако не, тогава близо до тях. Като маршрутът е много разчупен, има и качване в няколко кули.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Завършваме обиколката пак при червената църква. И за финал, рисунките в подлеза на гарата 🙂

 

 

 

 

Писах и преди. Масовият турист би избрал Бахарах като най-хубавото място по Рейн. Макар че всъщност най-много хора има на Лорелай.

Но нашият безапелационен номер едно е замъкът Шонбург и разходката в Обервезел! 

[iaia_mama]

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Масовият турист би избрал Бахарах като най-хубавото място по Рейн.

Ееее, 'ма сега на масови туристи ли ще се обиждаме?  

[master_of_germs]

преди 48 минути , iaia_mama каза:

Ееее, 'ма сега на масови туристи ли ще се обиждаме?  

Ми, не. Просто не всички са 'алтави пехотинци като нас. Макар че и на мене накрая ми дойде множко всичкото в Обервезел трамбоване по сандали. Колкото по-стръмно и по извън населени места, толкова по-добре се чувствам.

А това пътуване Рейн+Мозел цялостно беше замислено да сме в масовките. Затова и се изненадах, колко малко хора имаше. Не без хич, но съвсем комфортно ни беше. И, за разлика от предното лято в Бавария, тук претъпкани влакове нямаше. Пълни си бяха, но не сме оставали без места. 

И още нещо. Наличието на лозя в пейзажа според мене не е задължително да го прави по-хубав. Даже обикновено го загрозява.  При Мозел се получава добър пейзаж с лозята и завоите на реката, но по Рейн за мене е по-скоро обратното. Склоновете са по-стръмни и на места подпорни стени при терасирането са твърде високи, което според мене визуално е грозно и от близо, и отдалеч. Примерно гледките от Бинген към Рюдесхайм на мене ми бяха много потискащи (както и целият Бинген). 

Докато при Обервезел лозята са съвсем малко.

Но това са си моите възприятия. Например толкова възхваляваният Елзас с неговите лозя за мене беше по-скоро разочароващ. 

[Argentique]

Не знам с какво може да те потисне едно лозе, @master_of_germs. За мен обикновено е знак, че съм попаднала в правилния район, където и да е това. 
Виж, ако ми дадат мотика, ще се потисна гарантирано.

[master_of_germs]

Преди 1 час, Argentique каза:

Не знам с какво може да те потисне едно лозе, @master_of_germs. За мен обикновено е знак, че съм попаднала в правилния район, където и да е това. 
Виж, ако ми дадат мотика, ще се потисна гарантирано.

Лозето си има хубавите страни. Например гроздобера 😉

Най-сладкото вино, обаче, е това, което сам си произведеш. С мотиката, гръбната пръскачка, лозарските ножици... Затуй към чужди лозя афинитет нямам 😉

 

Почвам тоя пост отначало, че писах половин час и всичко ми се затри. 😞

 

В Занкт Гоар единствената планирана забележителност ни е замъкът Райнфелс. Има си указатели табели, няма нужда от навигация. И той е хотелски комплекс, но има и стара част в руини, която може да се посети, но има вход. 6 евро, а за студенти - 4,50 евро.

 

 

 

 

 

Една от големите забележителности е още пред входа - тоалетната. 

Чешмите та умивалниците са истински старовремски помпи, а над писоара има... гилотина! Пикай, ако ти стиска, или стискай!

 

Като площ е най-големият замък по Рейн и е бил важен от отбранителна гледна точка. Съответно и важен за превземане. И понякога успешно. 

Интересното е едно неуспешно. Французите обсадили замъка и така - доста дни. На един войник му писнало, вдигнал пушката, прицелил се във французина с най-много пера на шапката оттатък реката и взел, че го улучил на 200 метра! Правилно преценил, че е командирът.

Без да има кой да дава заповеди,франсетата вдигнали обсадата. По този повод местният владетел (Катценбогелн, нали помните, за кратко Катц, демек котка) заповядал да секат монети, на чието изображение котка оскубва петел 😉

 

 

Това го разбрахме в двуетажния музей вътре, който освен историческа, има и етнографска част. Най ни хареса аптеката. 

 

Дворът е доста пуст вътре, но предстоеше след работно време да има представление и беше струпан доста реквизит. Както и в някои помещения, които бяха обърнати на гардероби и гримьорни. Има качване на едната крепостна стена. Гледките са хубави, но вече ни идват стандартни. А и продължава да ръси лек дъждец.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Има много голяма (за съжаление, празна) изба със страхотно ехо. По-добре да не сте вътре, когато извия фалшив глас 😄

 Зад мене влязоха две от певиците от представлението, засрамиха ме и си тръгнахме, пък и вече беше време за затваряне 😉

Градчето го минахме по диагонал, без да ни впечатли особено.

 

...следва...

[master_of_germs]

Както обичайно, рано ни е още да се прибираме във Франкфурт.

Ей, го, къде е Бопард, дай да разгледаме и него. Пък и Бопард не е чак толкова малко градче и от него има прибиране влакове и без прекачване в Бинген.

А тоя Бопард @зВерчето колко ни е опявала за него. Как така във Франкфурт ще спим, като в Бопард бил най-страхотният хостел в цяла Германия.

Ами, да видим.

Няма какво да си крия разочарованието. Заспала работа. А е събота вечер!

Няколко заведения по променадата край реката, ама скучни. Някаква църква. Някаква сладоледаджийница! Ахаха, ето откъде може да дойде вдъхновение. Няколко стари улички и по-модерна и пуста главна. В един от баровете дават мач, взирам се и разпознавам, че играят Кьолн срещу Борусия (Дортмунд).

Вероятно снимките не показват толкова минорно настроение. Осъзнавам, че просто съм преситен. Трудно ми е да възприемам още немскост в Бопард след душевния оргазъм, който ми докара Обервезел.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И изведнъж в тясна уличка - задръстване. От маси! И хора на тях. С написани имена пред всеки. По цялата й дължина. На кръстовището един чичко на йоника ги забавлява, те пляскат в такт или пийват винце.

Напомни ми на някоя новобранска в провинциално градче у нас в края на 80-те. Или годеж. Не знам какво, ама определено беше събиране с повод, където някой беше поканил цялата махала 🙂

Не съм снимал, защото никак не ми беше удобно.

 

И последно от Бопард - Енгелберт Хумпердинк (композиторът на "Макс и Мориц) , който е бил директор на музикалното училище в Бопард.

да не се бърка с британският певец от по-късно време, който ползва същото име като псевдоним. 

[iaia_mama]

Явно вече си се бил преситил, та Бопард не ти е направил впечатление.  Хубаво градче си е, даже съм спала в едно хотелче там, точно срещу църквата на площада. Хем лежерно и спокойно, хем има и купон, никак не е скучно (юли месец). И не отидохте ли до хълма, на който се качва лифта (за който не му се катери нагоре), да видите от високо големия обратен завой на Рейн? 

[master_of_germs]

Последна нощ ни е във Франкфурт. Айде да видим нещо и от него, а!

То няма толкова много за гледане; взимаме трамвай до Рьомерплац.

В трамвая весел тъмнокож френскоговорящ младеж пита пътниците наред на каквито езици се сети, къде ще е купонът тая вечер. Щяло да има танци в центъра, ама тоя трамвай там ли отива?

Уверявам го, че баш там отива и той много държи да го науча, как е на български "Благодаря!". Не му се удава да го научи докато слизаме след две спирки 😉 😉 

 

Рьомерплац е... тъмен. Има много хора, но осветлението е мижаво. Мой навсякъде е така в по-големите немски градове от ковид насам...

Гладни сме, а повечето заведения вече са затворили. Сядаме на площада за едни вурстове с картофена салата. По 8 евро порцията, което ни се струва скъпичко, но нямаме сили да търсим друго място. Не ни стига, затова поръчвам и трета порция, която си поделяме.

 

 

Влизаме в съседната църква св. Николай, после отиваме до пешеходния железен мост през Майн.

Ето там е купонът! И танците! Вихри се яко латино партито направо на улицата. А и на моста е стълпотворение.

 

 

 

 

После отиваме и до катедралата, ама тя пък хептен хич не беше осветена!

Трамвай до хотела, да си стегнем багажа и да спим, че утре се местим към Кобленц! Обаче пък трамваят е с реклама на мач от NFL по американски футбол между New England Patriots и Indianapolis Colts, който ще се проведе във Франкфурт.

Снимам и пращам веднага на един познат луд фен на Колтс. Знаел той, ама горко ридае. Билетите се разпродали онлайн за минути.