дневник Приказки от хиляда и една нощ - Узбекистан 04.2022

[MayaS]

Изминаха три месеца откакто се върнахме от Узбекистан и аз най-после съм подбрала снимковия материал и реших да се пробвам с писането. 

Първо малко суха информация. Пътуването бе 13 дни в края на Април така, че да използваме празниците. Самолетните ни билети бяха купени от Узбекските авиолинии - Истанбул - Ташкент, Ташкент - Ургенч, Ташкент - Истанбул. До истанбулското летище отидохме с моята кола, която оставихме на летището с абонамент за 15 дни. Придвижването в Узбекистан между градовете беше с влакове, а в самите градове използвахме Яндекс приложението за таксита. Хотелите резервирахме през букинг, но не всички предварително. 

Заподозрените лица в тази афера бяха Аз, Иво, @master_of_germs и @mary_shery

 

Ден 1:

Подготвени с всичко необходимо към 10:30 сутринта потеглихме към Истанбул. Е сигурно нещо сме били забравили, но щом не помня, значи не е било важно. Деня беше работен за България и се надявахме да минем бързо границата - което и стана точно така. Естествено, нямаше начин да пропуснем спирка в Одрин за обяд и почивка на половината от пътя. Привечер пристигнахме на летището и се отправяме на гишетата за check in. До тук скучно, нищо не нарушава нашето спокойствие, стоим си на опашката и наблюдаваме узбеките как са помъкнали едни багажи едни чудеса и си мислим - аба тез явно като местни сигурно имат право на повече багаж. В един момент обаче ни заговаря една дама с малко дете, така и така вие имате само по един куфар, може ли да вземете малко от нашия багаж и да ни го пренесете. Опааа, какво става тук. Аз обаче първоначално не разбрала добре, мисля, че иска просто да и помогнем с багажа и и потвърждавам, да ама то не било тъй - добре, че другите от групата ме светнаха, какво точно искат. Е обяснихме и, че нямаме право на повече багаж и не можем да и услужим. От целия самолет, освен нас май нямаше други с по едно малко куфарче 🙂 . То не бяха микровълнови печки, то не бяха играчки, какво пренасяне пада не е истина.

 

 

С това първия ден приключва, летим през нощта и кацаме рано сутринта на следващия ден в Ташкент.

 

Следва.....

[MayaS]

Ден 2 Хива

 

Успешно приземили се на Ташкентското летище, взели багажа, тръгваме да купим мести SIM карти. Нямаме много време, защото имаме прекачване на полет за Ургенч, който не е на същия билет. Имаше хора на гишетата и се отказахме. Трябва ни такси да ни закара до терминала за вътрешните полети, който е на 5 километра. Излизаме и естествено попадаме на хиените таксиджии. Решили сме , че ще рискуваме, нямаме карти и не можем да поръчаме с Яндекс. Нападат ни отвсякъде, избираме си един, казваме за къде сме, че сме 4-ма с 4 куфара и искаме голяма кола. Той ни убеждава, че няма проблем и че за 16000 сома ще ни закара. Съгласяваме се и се товарим в една лилипутска кола, доста напукано предно стъкло и с багажа ни върху главите. Преживяваме го някак си, но слизайки от таксито аз му подавам 20000 сома, а той като се сопна ама това не сумата, аз казах 160000 сома. Аааа нееее приятелю, не си, много добре те чух, пък и ти го повторих за потвърждение. Няма да ти дам повече. Ама Аз си претоварих колата, ама то горивото скъпо ама това е подигравка.... В крайна сметка му дадохме 60000 сома и го пратих тихомълком по дяволите. 

Чакаме вече в салона да ни повикат за гейта, гледаме наоколо самолети няма, започнахме да подозираме, как ще ни качат на автобуса и ще ни върнат на международния терминал. Хахах ами да така си беше. Цялата операция да не вземем на един билет е щот беше по-скъпо.

На летището в Ургенч, ни чакаше кола от хотела в Хива, където щяхме да отседнем - на тамошните хиени не им се отвори парашута 😝.

 

 

Настанихме се и взехме малко дъх, че Хива ни чака. Първата ни работа бе да обменим пари, момчето от хотела ни води, е ама днес банката не работела, веднага изкача един чичка с найлонова торбичка пълна с едни пачки и предлага да ни обмени. Докато се суетим и чудим какво да направим Иво снима една детска групичка с учителките

 

 

Момчето от хотела ни увери, че няма проблем и можем да обменим с чичката. То избор имаме ли, давай смело и това е. Следваща задача - СИМ карти - заведе ни в магазин и си купихме и карти, помогнаха ни да ги активираме и вече сме в бизнеса заредени с пари и интернет. Е пак сме милионери (справка 2019 г. бяхме такива в Иран.)

 

 

Гледката от стаята ни в хотела при спуснати щори 🙂 

 

 

Фоайето на хотела

 

 

И мястото за закуска

 

 

А в двора и юрти си имаха

 

 

Хотела ни се намираше на 100 метра от една от портите на стария град

 

 

Приключили с организационните дейности идва ред да прочетем първата приказка от хиляда и една нощ.

 

Следва.....

[krasen_denev]

преди 10 минути , MayaS каза:

 идва ред да прочетем първата приказка от хиляда и една нощ.

 

Следва.....

Очаквам да прочетеш всичките приказки от хиляда и една нощ!

Пиши а ние ще те четем.

[master_of_germs]

преди 48 минути , krasen_denev каза:

Очаквам да прочетеш всичките приказки от хиляда и една нощ!

Пиши а ние ще те четем.

А, те повечето приказки ще са дневни. Най-яката нощна приказка беше ей тая, по летищата, докато стигнем в Хива 😄

П.П. Аз се отказах да пиша тема, защото мислех, че в голяма степен ще преповторим написаното от @Mary и @Яничка. и тъкмо се бях самонавил да се пробвам най-накрая да пиша в онзи силно ограничаващ според мене формат "пътепис" (щом @ven62 може да пише в тема-дневник за Доминиканската република аз вече нямам извинение да не се пробвам в неговата територия на пътеписите, нали 😄 )... И не щеш ли - @MayaS отвори тая тема.

Е, аз бих избрал друго заглавие... например "С Марко Поло по пътя на коприната... и встрани от него", обаче "Кой превари - той завари" си е закон! 🙂

 

[MayaS]

"Хива е е център на историческата област Хорезъм. На запад покрай него тече река Амударя, на юг се намира пустинята Каракум, а на северозапад – пустинята Къзълкум. Ичан Кала в Хива е първата забележителност в Узбекистан, която попада в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Хива е разделен на две части. Дичан Кала е външната част, която в миналото е била оградена от стена с 11 порти. Ичан Кала е вътрешната част, която е оградена от тухлени стени, чиито основи вероятно са положени през 10 век. Старият град съдържа над 50 исторически паметника и 250 старинни къщи, датиращи главно от 18 – 19 век. Джамията Джума е построена през 10 век, но преустроена през 1788 – 1789 г. Хипостилната ѝ зала, все още включва 112 колони от древната структура. Една от най-видните особености на Ичан Кала са назъбените тухлени стени и четирите порти – по една от всяка страна на правоъгълната крепост. "

 

Пристъпваме плахо през портата на стария град, жадни да се потопим в историята няколко века назад. Да видим как живеят сега  потомците на старите ханства. Имаме набелязани обектите, но аз лично чаках това пътуване с нетърпение, за да мога просто да си почина и да се наслаждавам на живота. Последната изминала година беше гадна за мен и аз не правих никакви проучвания за забележителностите освен просто един списък, така че сега ще импровизирам в движение с историческите сведения. 

 

Крепостната стена отвътре

 

 

В началото уличките са по-пусти, сами сме и попиваме всяка тухличка, всеки детайл.

 

 

 

Децата играят свободно и неконтролирани през 5 мин, както ние някога играехме тук. 

 

 

Доста от скулптурите бяха закачливо-хумористични, ще има и други по-натам.

 

 

А другото с което ще досаждам са вратите с чудни дърворезби

 

 

Започват вече медресетата и минаретата да се виждат от уличките. Минарето на Ислам Ходжа

 

 

Спираме за снимки тук и там, хващайки и колоритните узбеки

 

 

Опааа, къв е тоя български клошар, ей няма спасение.

 

 

Засега се задоволяваме само с разглеждане отвън и минавайки покрай минарето стигаме до мавзолея на Пахлаван Махмуд

 

 

 

От тук започват и сергийките със сувенири (че за къде без тях), не съм настроена за пазаруване на това пътуване, но пък за зяпане пари не искат. Спира ни една злтозъба дама и ни заговаря, че няма да пазаруваме и стана ясно но пък тя сама предложи да да се снимаме с нея

 

 

Харесаха ми продавачите, защото не са нахални и досадни, а усмихнати и сговорчиви.

Обаче нас вече здрав глад ни гони, трябва храна да се търси. А глада сам ни води към Тераса Кафе. Препоръчано от други магеланци и ние да не сме по-назад ще хапнем там

 

 

Ама първо снимки от терасата, че не се стърпяхме, пък после яденето - Mohammed Rakhim Khan Madrassah

 

 

Кулата на крепостта

 

 

Следва......

 

Преди 1 час, krasen_denev каза:

Очаквам да прочетеш всичките приказки от хиляда и една нощ!

Пиши а ние ще те четем.

Ааа те всичките на са само за Узбекистан, Пък и много четене ще трябва за всичките - главата ще ме заболи. Аз само малко ще почета. 🙂 

[master_of_germs]

Ето моят конспективен поглед върху пътуването към Узбекистан 🙂 (да потренирам за "пътепис")

 

Пробег по пътя на коприната - Етап 0 ( the grand opening) Sofia -> IST-TAS-UGC -> Xiva (или на кирилица - Хива)

Тръгнали сме с кола за новото стамбулско летище четирма заплеси и никой се не сетил да обмени малко турски лири.

Барем събираме някак си колкото за задължителната дезинфекция на автомобила на границата. (Нали Мая и Иво само три дни по-рано се прибраха от фототур в Истанбул, артисала им е някоя лира, та да ни отсрамят) 😉

Някой заплес си е забравил кабела за телефона; изненада - НЕ СЪМ АЗ 😮

Не само това, ами аз нося мултифункционален кабел, дето да става и за айфон (какъвто моят телефон не е). Щото и в крайпътните пунктове за зареждане на пари в картите за турските магистрали - и там нямаха!

На IST било традиция да се яде ашуре преди полет, уверяват ме спътниците ми... Вие яжте, за мое здраве, а аз ще снимам (Да не пропусна - имах рожден ден! Подаръкът - не не е самото пътуване, а изобщо възможността да тръгна на път. Истинският подарък беше, че същия ден излязох от карантина, наложена подради сещате се каква причина... Една такава - силно свързана с работата ми, както се подразбира и от форумното ми име 😄. Не че на сухопътната българо-турска граница някой искаше сертификати, ама друго си е да си изряден! 😉

На чек-ина сме редки птици. Тръгнали с по едно малко куфарче чекиран багаж. Биваме нападнати отмах. "Сър, моля те, зЕми тая бохча, прЕнеси таз микровълнова... или пък кафеза за птици барем!?!..."

 

Цялата узбекска диаспора в Цариград е решила да се прибере преди рамазан-байряма и да донесе армагани за все родата...

Туршийка да ви се намира? Нямате, а?! А я си я имам, е тука, у 5-литров буркан за изпът ми я предлагат

Багажната лента на международния терминал в Ташкент едва ли някога ще я забравя. 😄 😮

...

Смяна на терминали посред нощ и кратка схватка с нагъл таксиджия. Ама нагъл! Винаги изписвайте с цифри сумата и валутата, за която се договаряте, нищо, че сте се договорили на перфектен руски!

 

В летището Ташкент на тревата точно до пистите има полигон за ловна стрелба по мишени! 😮

Преди да се приземим в Ургенч вече изгревът е минал и е настанало знойно утро. Отвисоко гледаме към ленивата река Амударя... За първи път употребявам една от любимите си думи "небеснокафяво" в пряк, а не в преносен някакъв смисъл. 😄

В град Ургенч предстои откриване на някаква грамаданска статуя на конник... към момента изглежда, все едно Кристо и от оня свят прави идейни проекти за опаковане на паметници...

Между Ургенч и Хива вървят ТРОЛЕЙБУСИ.... Смяяятай, това са къмто 30 километра барем, обаче жиците опнати по конец!

Метанстанции на всеки ъгъл. И всяка кола - Шевролет - местно производство, освен по някоя епизодична Лада, за автентичност и носталгия...

 

В Хива предстоят празненства и са обявили неработен ден, тоест не намерихме работещи ни банка, ни обменно бюро. Черният пазар на валута се вихри.

За един ден станахме МИ-ЛИ-О-НЕР-ЧЕ-ТА, както ни гледаш! (Носете си една торба , за като ви наситнят дребни банкноти хилядарки!)

Курсът на еврото не е дървен, ами направо гипсов! Носете си долАрчета!

[neuromancer]

абе едно време дезинфекция на границата имаше само от българска страна и се плащаше с лева, сега явно не е така?

[master_of_germs]

На влизане в Турция си искаха само в лири за дезинфекцията.

А сега как е, не знам. Ние пътувахме по великден 🙂

 

[MayaS]

преди 2 часа, neuromancer каза:

абе едно време дезинфекция на границата имаше само от българска страна и се плащаше с лева, сега явно не е така?

А после на връщане и българите вземат за дезинфекция. Абе двойно си ни цакат и това е.

[MayaS]

И идва време за хапване. В Тераса кафе наистина храната е много вкусна и кафето им е хубаво и десертите. Когато пътувам някъде предпочитам да хапвам типичната за мястото или държавата храна, но и бирааааа:

 

 

 

Айрана беше пълен с някакви зелениляци, които изобщо не ми харесаха.

 

 

 

 

Продължаваме с разходките в стария град и идва ред на следващото минаре - Калта Минор

 

 

А до него е медресето на Мохамед Амин Хан

 

 

 

Движим се бавно по уличките, не пропускаме да снимаме всичко което ни хване окото, наблюдаваме хората.

 

 

 

 

Мавзолея на Пахлаван Махмуд - Ирански поет,  философ, легендарен борец и необикновено състрадателен човек, известен със своето благородство, помагайки на бедните и потиснатите. 

 

 

 

 

 

 

 

Напълнили очите с красота излизаме замаяни от мавзолея и продължаваме по уличките.

 

 

 

Вече се свечерява и обектите не работят. Остава ни да се наслаждаваме на атмосферата на града и да се любуваме отвън на Красивите медресета.

 

Медресето на Алакули Хан

 

 

и срещу него Медресето на Кутлуг Мурат Инака

 

 

Шляем се напред назад

 

 

и явно уморени ни избива на малко щуротии

 

 

 

 

 

Позабавлявахме се с танци и музика и неусетно сме поогладнели. Набелязали сме един ресторант и се запътваме към него. Намира се на покрива на малък хотел, откъдето можем да се наслаждаваме на нощна Хива.

 

 

 

Заведението е пълно, но успяват да ни намерят маса, е не е точно с гледка, но пък компенсираме с вкусна храна. 

Време е за Плов

 

 

Но и не само

 

 

Решаваме, че и на следващия ден вечерта ще сме тук и искаме да ни запазят маса с гледка. Уредено е. Завършваме деня щастливи и уморени. 

 

Следва ...

[mililia]

Кое е това зазведение и какво е това на последната снимка? Моля и за името на хотела, нищо че вече моите са букнати😀

[MayaS]

преди 19 минути , mililia каза:

Кое е това зазведение и какво е това на последната снимка? Моля и за името на хотела, нищо че вече моите са букнати😀

Казва се Minor и е хотел и ресторант. Трябва предварителна резервация за ресторанта, защото им свършват местата. На снимката преди нощната снимка на минарето. А туй зеленото да каже или @master_of_germs или @mary_shery. Аз направо съм забравила как се казваше и Иво не се сеща, но беше вкусно.

 

 

преди 27 минути , mililia каза:

Кое е това зазведение и какво е това на последната снимка? Моля и за името на хотела, нищо че вече моите са букнати😀

А ти за хотела в който отседнахме ли питаш, или този с ресторанта?

 

преди 4 минути , MayaS каза:

А ти за хотела в който отседнахме ли питаш, или този с ресторанта?

Ето в този бяхме отседнали: Deshon Qala Guest House

[mary_shery]

Зеленото ястие е Shuvit oshi - нещо като паста с кисело мляко и малко месо и картофи отгоре. Едно от най-вкусните неща, които ядох в Узбекистан беше. Характерно е за Хива и само там го видях в менюто. И аз препоръчвам заведението. 

[master_of_germs]

В същия хотел minor boutique беше отседнала @desislavna,с която се засякохме на следващата вечер, така че тя може да сподели впечетления и от хотела.

Ресторантът на терасата горе беше чудесен. 🙂 Супер си беше гледката.

 

[desislavna]

@mililia Ние останахме много доволни от хотела - Minor Hotel. Чистичък и прясно ремонтиран. Организираха ни и трансферите от летището и до гарата. 

Така изглеждат отвътре коридорите:

 

А това са гледки от терасите:

 

 

 

[boogy83]

преди 16 часа, MayaS каза:

 

Айрана беше пълен с някакви зелениляци, които изобщо не ми харесаха.

 

Това Айрян ли е? Прилича на таратор в чаша (отгоре погледнато)  

Тия зелениляци да не са мента? В Иран такива слагаха и на мен не ми харесваха, ама свикнах 🙂

В интерес на истината четейки темата ми напомнят доста неща за Иран, така че давай....ще следя с интерес. 😉

Ако продължите разказите в тоя стил ще се надъхам и за Узбекистан да ходя скоро.  

[MayaS]

преди 3 часа, boogy83 каза:

Това Айрян ли е?

Да айрян, но подправките бяха други. В Иран е с джоджен не мента.

[MayaS]

Ден 3 Хива

 

Денят ни ще е посветен изцяло на Хива. Минаваме през нашата си порта и се опитваме да вървим по различни от предния ден улички, е много не ни се отдава, защото всички водят до вече познати места, но все пак имаме шанс да поснимаме малко врати. 

 

 

 

 

 

Какво е заключено зад тях ще си остане тайна за нас. Но пък можем да си измислим наша си приказка.

 

 

 

Малко сергийки да покажа, че да не кажете, че само ви говоря за тях пък не ги показвам. Полицията зорко пази, докато продавача го няма 🙂

 

 

Не си купихме летящи килимчета и сега малко съжалявам, като гледам цени на самолетни билети, щяха да са ни дюшеш и да си литкаме на където ни видят очите.

И раннички подходящи имаше ама пак само със снимките си останахме.

 

 

А камилата решихме, че няма да ни свърши работа, че много грижи ще трябват за отглеждане и не на всякъде може да ни отведе 

 

 

То и за керваните си има желаещи

 

 

Тез трябва да са луди да си сложат рунтавите шапки на главите в жегата, но ние си знаем, че за всеки керван си има пътници.

 

 

Иде ред да погледнем отвътре медресето на Мохамед Рахим Хан. Той е бил един от най-образованите представители на династията Кунграт. Направил е много реформи в законите, икономиката, но най-важното в образованието. До тогава се е изучавала само религия. Въвел е изучаването на математика, астрономия, география и други предмети. 

 

 

 

 

След медресето се изкачваме на кулата на крепостната стена откъдето се открива гледка отвисоко към стара и нова Хива.

 

 

 

 

 

 

Денят не е петък, но отиваме в петъчната джамия, където се губим сред стоте дърворезбовани колони.

 

 

Шмугваме се в поредното медресе, където има музей. 

 

 

Микхат - Древна писменост

 

 

Образец на древна хорезъмска писменост

 

 

 

Вече имаме належаща нужда от кафе и нищо не може да ни спре да поседнем в първото изпречило ни се на пътя заведение. Teahouse Farrukh - И тук останахме доволни и даже се върнахме за обяд.

 

 

Но засега само чай, кафе и Пахлава (Баклава - доста по различна е от тази която ние си знаем обаче е вкусна)

 

 

Заредени с енергия можем да продължим нататък, музей на който не помня името, да помага @master_of_germs

 

 

 

 

И още един представящ музиката на Узбекистан

 

 

И моля тук без асоциации, това е просто диплома 🙂 

 

 

Крепостта има 4 порти, а ние все си влизаме и излизаме от една. Успяваме да стигнем и до следващата - Polvon darvoza

 

 

Забравила съм още един член на групата ни - Клъвдий Бух. А на него толкова много му се летеше че като отвързан летя около портата.

 

 

Е и пак медресе, но нали се разбрахме още в началото - медресета и минарета. Медресето на Кутлуг Мурад Инака

 

 

 

 

И срещу него това на Алакули Хан

 

 

И най-после следва нещо различно, но ви оставям да се чудите до следващия пост. 🙂 

 

 

[master_of_germs]

Аз само ще допълня, че Ичан Кала е достатъчно мъничък, та един ден стига да се види всичко, и отвън, и отвътре... Направо се чудех, какво ще правим още един ден, ама пък последният ден в Хива се оказа една от най-приятните изненади... 

Но още е хронологически рано за нея. 😉

Ичан Кала, вътрешният град, както и Мая писа, има 4 порти. Като официален вход е Западната порта и там трябва да покажеш билет. Но всъщност може да минеш отстрани без билет... както и през останалите три порти. Билетите са, само ако идкаш да влизаш вътре по обектите.

 Билети има няколко типа, ние взехме от типа всичко-в-едно за 24 часа от първото валидиране. 24 часа, а не един ден и това ни позволи да си оставим историческия музей за последната сутрин.  Струваше 120 хиляди узбекски сума, което беше къмто 20 лв. По принцип трябваше да са за 150 хиляди, но ги бяха намалили, защото точно тогава не разрешаваха качване на най-високото минаре (на Ислам ходжа?), което си е основна атракция.

Мавзолеят на Пахлаван Махмуд също беше отделно и не се включваше в тоя билет. За това го разгледахме още предния следобед. За по 25 хил. сума на човек, мисля.

 

Най-интересно беше качването на крепостта (направихме го два пъти, понеже гледките преди залез си ги бива), както и в обекта, който @MayaS предстои да ви покаже. 

 

В Петъчната джамия мене лично въпросните резбовани колони не ме впечатлиха чак толкова, защото се вече бях нагледал на такива навред из Хива, а и щяхме да се нагледаме на още и още из цял Узбекистан, просто не чак толкова много на едно място.

 

Медресетата са толкова много, че вече съм забравил имената им. Хива всъщност е на второ място в Узбекиснан по брой медресета (не помня вече колко, ама трицифрен), а тя си е сравнително малък град. Причината да е толкова запазена е, че Хива е достигнала разцвета си много векове след "златния век" на Самарканд и Бухара, които междувременно неведнъж са били разрушавани от вражески армии.

Естествено, че не всички медресета в Хива са действащи. За сметка на това много от тях са превърнати на малки тематични музейчета: на музикалните инструменти, на килимите, на дърворезбата, на калиграфията, природонаучно музейче (то беше в най-окаяно състояние), исторически музей... и това не са всички. Поотделно никое музейче не е особено впечатляващо, но цялостно се получава добър ансамбъл. Някои от по-малките медресета пък са превърнати на работилници и може да влезеш вътре и да видиш отблизо примерно как се тъкат килими и как се боядисва коприна.

 

[Marusinka]

На 29.07.2022 г. в 6:47, MayaS каза:

Ден 2 Хива

 

Успешно приземили се на Ташкентското летище, взели багажа, тръгваме да купим мести SIM карти. Нямаме много време, защото имаме прекачване на полет за Ургенч, който не е на същия билет. Имаше хора на гишетата и се отказахме. Трябва ни такси да ни закара до терминала за вътрешните полети, който е на 5 километра. Излизаме и естествено попадаме на хиените таксиджии. Решили сме , че ще рискуваме, нямаме карти и не можем да поръчаме с Яндекс. Нападат ни отвсякъде, избираме си един, казваме за къде сме, че сме 4-ма с 4 куфара и искаме голяма кола. Той ни убеждава, че няма проблем и че за 16000 сома ще ни закара. Съгласяваме се и се товарим в една лилипутска кола, доста напукано предно стъкло и с багажа ни върху главите. Преживяваме го някак си, но слизайки от таксито аз му подавам 20000 сома, а той като се сопна ама това не сумата, аз казах 160000 сома. Аааа нееее приятелю, не си, много добре те чух, пък и ти го повторих за потвърждение. Няма да ти дам повече. Ама Аз си претоварих колата, ама то горивото скъпо ама това е подигравка.... В крайна сметка му дадохме 60000 сома и го пратих тихомълком по дяволите. 

Чакаме вече в салона да ни повикат за гейта, гледаме наоколо самолети няма, започнахме да подозираме, как ще ни качат на автобуса и ще ни върнат на международния терминал. Хахах ами да така си беше. Цялата операция да не вземем на един билет е щот беше по-скъпо.

На летището в Ургенч, ни чакаше кола от хотела в Хива, където щяхме да отседнем - на тамошните хиени не им се отвори парашута 😝.

 

 

Настанихме се и взехме малко дъх, че Хива ни чака. Първата ни работа бе да обменим пари, момчето от хотела ни води, е ама днес банката не работела, веднага изкача един чичка с найлонова торбичка пълна с едни пачки и предлага да ни обмени. Докато се суетим и чудим какво да направим Иво снима една детска групичка с учителките

 

 

Момчето от хотела ни увери, че няма проблем и можем да обменим с чичката. То избор имаме ли, давай смело и това е. Следваща задача - СИМ карти - заведе ни в магазин и си купихме и карти, помогнаха ни да ги активираме и вече сме в бизнеса заредени с пари и интернет. Е пак сме милионери (справка 2019 г. бяхме такива в Иран.)

 

 

Гледката от стаята ни в хотела при спуснати щори 🙂 

 

 

Фоайето на хотела

 

 

И мястото за закуска

 

 

А в двора и юрти си имаха

 

 

Хотела ни се намираше на 100 метра от една от портите на стария град

 

 

Приключили с организационните дейности идва ред да прочетем първата приказка от хиляда и една нощ.

 

Следва.....

Този хотел супер автентичен 😍

 

@master_of_germs - пукнах се от смях с твоята интерпретация.

 

@MayaS не виждам много туристи. Не сте пътували в сезон или просто не е популярна дестинация?

[boogy83]

преди 6 часа, MayaS каза:

Да айрян, но подправките бяха други. В Иран е с джоджен не мента.

Не не, точно си е с мента и му викат Doogh 🙂 

[MayaS]

преди 7 часа, Marusinka каза:

не виждам много туристи. Не сте пътували в сезон или просто не е популярна дестинация?

Ами туристи има доста, просто аз си дебна кога да снимам и излиза че е пусто.

[MayaS]

преди 6 часа, boogy83 каза:

Не не, точно си е с мента и му викат Doogh 🙂 

Била съм в Иран и съм изпила доста "До". Ментата и джоджена са от едно семейство и листата им са почти еднакви. Затова се бъркат. Но да не отваряме спор. 

[MayaS]

Влизаме в двореца Тошховли, да правилно прочетохте, дворец, не медресе или минаре.

 

"Името на двореца означава „Каменна къща“. Той съдържа най-разкошната вътрешна украса на Хива, наситена със сини керамични плочки, резбовани дървени колони и изящен рисунки. Построен е от Алакули Хан между 1832 и 1841 г. и е бил негова резиденция от 1841 до 1880. В него има повече от 150 стаи в девет двора, с високи тавани, проектирани да уловят и най-малкия пустинен бриз. Два отделни входа отвеждат в две отделни крила на двореца."

 

Нека да се насладим на изящността и красотата на двореца

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Очите пълни ама стомасите празни. Връщаме се до Teahouse Farrukh да хапнем Плов и супа Мастава

 

 

Запътваме се към северната порта (Bakcha Darvaza) на стария град.

 

 

 

 

 

Ето я и самата порта

 

 

Връщаме се към поредното медресе

 

 

и по уличките 

 

 

стигаме до поредното медресе на Мухамед Амин Инака. Вътре е музей на науката.  

 

 

 

 

 

 

Връщаме се обратно при северната порта - не ме питайте защо сме ходили напред-назад явно сме били слънчасали. От нея може се качите на самата крепостна стена и да се разхождате в две посоки. Няма възможност да се обиколи изцяло, така че се връщаме от едната и продължаваме в другата посока. Узбеките са колоритни и не пропускам да ги снимам.

 

 

 

 

Вече сме отгоре на стената и имаме гледки към цяла Хива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За залеза се качваме отново на кулата на стената

 

 

 

 

Връщаме се до хотела за малко почивка преди вечеря, минавайки покрай крепостната стена.

 

 

Чака ни панорамна гледка от терасата на ресторант Минор.

 

 

А на връщане правим и малко нощни снимки

 

 

 

За тези два дни обиколихме всичко из Хива и реално половината от следващия ден там е в повече, но пък го посветихме на други приятни преживявания. Хубаво е когато ти остане време просто за мотане, а не само за търчане. 🙂

 

Следва ...

 

 

[MayaS]

Ден 4 Хива - Влак през пустинята Казълкум - Бухара

 

След като имахме доволно много време сутринта на този ден, а Дани и Мариела бяха намерили още нещо интересно, естествено отиваме там. Мястото се намира до мавзолея на Пахлаван Махмуд и е едно прекрасно цвете. Аз лично не съжалявам и грам за повечкото дни, които имахме в Хива. 

 

 

 

 

Решихме да погледнем и вътрешния двор на медресето до минарето на Ислам Ходжа.

 

 

 

Останалото време докато трябва да тръгваме за ЖП Гарата в Ургенч, решаваме да го прекараме на Тераса Кафе. Още в деня когато пристигнахме в Хива и банките не работеха, защото било празник, попитахме местните какъв е празника. Не можахме да получим конкретен отговор, но този, който получихме ми хареса много, а той бе:

"За нас всеки ден е празник"

Нека за всички всеки ден да е празник 🙂

Не знам дали във връзка с празника или просто съвпадение, но предстоеше международен фолклорен фестивал, в който щеше да има и българско участие. На площада при кафето имаше построена сцена, където техните групи репетираха на живо още от първия ни ден там. Минавайки покрай сцената през изминалите 2 дни винаги се спирахме да погледаме малко репетиции, но в този ден, няколкочасово пиене на кафе, чай масала, сладкиши и съзерцаване на танците ни подейства супер релаксиращо.  

 

 

 

 

 

 

 

 

Пременените узбеки в този ден бяха навсякъде по улиците. Да в този ден вечерта щеше да се проведе фестивала, а ние си тръгвахме от там на обяд. Но така било писано.

 

 

 

Прощаваме се с колоритните улички и още по колоритните хора, за да се запътим към влака за Бухара.

 

 

 

 

От хотела в който бяхме отседнали ни закараха до ЖП гарата в Ургенч. Предстоеше ни шест часово пътуване през пустинята Казълкум (Или червената пустиня - заради цвета на пясъка в нея). А за мен това беше и първо пътуване с влак от 28 години насам, щях да си припомня какво е да пътуваш с влака София - Бургас от 1994г. Единствено, че купето беше кушет с 4 легла, които така и не употребихме, дори имаше един мъж, който разнасяше в кошница разни пакетирани неща за хапване, от които се възползвахме.

 

 

Не спрях да вися на прозореца за да гледам и снимам пустинята. Но първо река Амударя

 

 

 

 

 

Тези сламени заграждения, мисля са сложени да предпазват релсите от наноси пясък.

 

 

И хора мернахме даже в тази пустош.

 

 

 

Пристигаме късно в Бухара и единствено успяваме да намерим къде да вечеряме. Заведението е Labi hovuz и само мога да кажа, че храната отново бе много вкусна. 

 

 

Е отне ми доста време да разкажа първата приказка, но както се казваше в един виц "пиша бавно, защото знам, че не можете да четете бързо" 🙂

 

Следва ...