дневник Приказки от хиляда и една нощ - Узбекистан 04.2022

[ven62]

Тази тема само я прехвърлям. Даже не и по диагонал. Искам да й отделя заслуженото време, пък дано някой ден й дойде реда за практическо използване.

В моите очи се оформяте като тийм №1 - @Maya, Иво (подсказах си с тефтера  ), @master_of_germs и вечнозасмяната и лъчезарна @mary_shery .

[MayaS]

преди 29 минути , Lindt каза:

Според мен, ако има такъв календар, е по-добре да участваш. Приятна суетня е откакто не се караме, за да не ядосваме @Mary.

Нищо, че сигурно нямаш някое джиджано животинче, все ще се справиш и без гласа на @ven62 

Ооо и животинки мога да намеря специално за @ven62 

[ven62]

преди 9 минути , MayaS каза:

Ооо и животинки мога да намеря специално за @ven62 

Не се мъчи. 

Не вярвам да бият красотите на Хива, Бухара и Самарканд, особено на Самарканд.

[master_of_germs]

преди 2 часа, MayaS каза:

🤔😭🖼️ Ша сА опитам.

Че те снимките ти са си готови от Иран. Колко презентации наживо направи! 🙂

 

Иначе, да, между Хива и Ургенч има тролей, писах го още в първия си пост по темата. Ако някой пътува само с ръчен багаж, може и да е вариант за бюджетно придвижване.

 

Във влака Бухара-Самарканд си поръчахме сладоледче. С парченца соц вафла и листенца мента, ама пък с вид и поднесен с финес 😉

 

В Самарканд не видях тролеи, но в района на гарата се движеше малко трамвайче. Не сме го ползвали. Поръчахме яндекс през приложението и някак се побрахме. В Самарканд гарата не е извън града, но градът е голям, мисля, че е трети по население в страната. След доста компактните Бухара, и особено Хива, Самарканд ми е като мегаполис. Сериозен трафик, но широки булеварди и на пръв поглед много, много чист. Не че в предните два града сме виждали сериозна мръсотия, просто в Хива имаше доста ремонти. На тоя фон Самарканд ми е... ами да, направо стерилен... Това впечатление се нарушава от стаите в хотела. Мая вече описа ситуацията. В интерес на истината, хората бяха дружелюбни, както навсякъде в Узбекистан (освен таксиджиите) и ни помогнаха да си пренесем багажите до другия им, по-нов хотел на стотина метра надолу по улицата. Без доплащане. Върнах се, за да анулирам резервацията в букинг и да ни оформят нова, а те ми казват, че преди няколко дни са имали гостенка от България. Виждам в компютъра им познато име (не че не се бях сетил вече). Предупреждавам ги да имат едно наум и да се готвят за интересни времена, щото знаете - където мине @Tedy, я вулкан изригва, я бомби падат, я някое военно превратче се случва ... 😉 😄

 

Близо сме до площад Регистан, който е ограден и с платен вход, така ме там почти няма хора. Това допълнително усилва усещането за стерилност. Светлинно-звуковото шоу го правят всяка вечер и много добре се гледа и извън оградата, даже си има площадка направена.

 

 

 

Вечеряхме, по препоръка на домакините, в "Старьi город" и спътниците ми не го харесаха нещо поради лошата комуникация с персонала. Аз бях с тях само за малко; за нещо трябваше да се върна в хотела.

 

На сутринта първо разгледахме джамията Биби Ханъм. В Самарканд няма общ билет за забележителности, всяко място си е с отделен билет. Моето мнение е, че 30 хиляди сума за Биби ханъм не си струват. Отвън ми хареса много повече, а и после от ресторанта на обяд също имахме хубава гледка към нея.

 

 

 

 

За кратко се разделихме с Мая и Иво, но доста бързо на Мариела онлайн-ангажиментът й отпадна и всъщност сме се движили по маршрута на Мая и Иво само с двайсетина минути зад тях. Междувременно намерихме много хубав ъгъл да снимаме Знамето на фона на джамията Биби ханъм, откъм едноименния мавзолей отсреща.

 

Не знам как Мая е направила тези страхотни снимки в комплекса Хъзрат Хизр, там снимането е забранено (освен отвън) и вардят военни. Напомнят за забраната и гледат строго...

Хвала на "коремната фотография". 😉

Ние си позволихме само по два-три бързи кадъра.

 

 

После се налочвам с водица от чешмите пред тази джамия и тръгваме пеш към Шах-и-зинда. 

По пътя ям черници с шепи от дърветата. В тая държава гладен няма да остана...

 Спират ни три женици, които искат да се снимат с Мариела (щото тя е защеметително-елегантна, а аз съм кат урунгел 😄 ) и да си поприказват с мене (щото Мариела не знае руски 😉 ). Тричките бяха баба, майка и внучка. От Казахстан. 🙂

Малко пред Шах-и-зинда любезно ни поздравява служител на туристическата полиция и сам ни предоставя всякаква информация за забележителностите и как да стигнем до тях. Не че сме дошли неподготвени, но се правим, че получаваме нова информация. Как да счупиш хатъра на толкова любезен блюстител на реда?! Даже ни даде и сгъваема карта на Самарканд. И ни посъветва да избягваме яндекс, а да ползваме една лицензирана фирма за таксиметрови превози, които явно държат нишата при туристическите обекти. Е, не го послушахме за последното, а заради яндексите спестихме и (без да искаме) пари от това, че не платихме за вход на един обект. Ама това - след малко. Сега още хваля полицая и обноските му.

Надявам се, че в Узбекистан полицията проявява такова отношение към всички туристи, а не че е било изолиран случай и че въпросният полицай не просто е получил прилив на любезност заради красивата усмивка и страхотната рокля на @mary_shery... Но и това да е причината, разбирам го 🙂

 

Шах-и-зинда е впечатляващ комплекс. По мое мнение е най-задължителният за посещение в цял Самарканд. Мая писа достатъчно информация за него.

 

 

 

 

Яндексът ни стовари не на булеварда пред статуята на Улугбек, откъдето се взима билет за музея и обсерваторията, а заобиколи хълмчето и ни остави от задната страна. Оттам също има стълби нагоре. Та влязохме в музея, надникнахме и в остатъците от самата обсерватория, сканирахме си с едно приложение qr-кодове по експонатите и получиххме виртуално информмация за тях... Не ставаше всеки път, ама примерно 50/50. И изобщо не разбрахме, че трябвало да се дават пари за билет, докато вече не слязохме обратно долу и не си поръчахме следващия яндекс. 

 

 

Там бяхме задали в приложението едно заведение до Биби Ханъм, обаче навигацията на колата го прекара през някакво диво гето. 

всъщност в центъра на Самарканд има огромни пешеходни зони и не е лесно да се заобиколят. Накрая казахме на човека да ни спре, разплатихме се и решихме да се оправяме сами. Трябва да сме само на няколко метра по гугъл мапс, ега ти! А около нас са тесни улици и боклуци и разни камиони разтоварват стока. И няма и помен от широкия булевард с магазини и дървета, по който се движат само пешеходци и едни електробусчета за туристи.

Накрая си викам: почвам да отварям врати наслуки и да питам, когото видя. И още първата метална врата се отваря... и от другата й страна е тоя същият булевард и нашето заведение... 

Явно, все пак ще се обядва днес (нещо, което принципно рядко правя, когато пътувам) 🙂

 

 

 

С гледка към Биби Ханъм (що ли си играхме да влизаме в нея). 😉

 

Следобедът ни е посветен на разглеждане на трите медресета на площад Регистан и музеите и джамията, които се помещават в тях (вход 50 хиляди сума).

Хубаво впечатление ми направи, че почти навсякъде в Самарканд при обектите има стари снимки, които показват, в какво плачевно състояние са били преди да започне реставрацията им. 

 

 

 

 

 

 

 

Оставаме вътре в Регистан, докато се стъмни и започне светлинното шоу, за да го изгледаме и наснимаме пак, но този път "отвътре". 

И накрая пак се засичаме (уговорено) с @Roberto Baggio за вечеря 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

[MayaS]

преди 5 часа, master_of_germs каза:

За разлика от Мая и Иво, аз обожавам да пътувам с влак.

Аааа, не съм казала че мразя да пътувам с влак, просто не бях пътувал от 25 години и спомените ми са за нашето родно и тогава мизерно БДЖ. Иначе пътувам със всичко стига просто да пътувам. 🙂 След 2 седмици в Белгия само влакове ме чакат.

[master_of_germs]

Преди 1 час, MayaS каза:

Аааа, не съм казала че мразя да пътувам с влак, просто не бях пътувал от 25 години и спомените ми са за нашето родно и тогава мизерно БДЖ. Иначе пътувам със всичко стига просто да пътувам. 🙂 След 2 седмици в Белгия само влакове ме чакат.

Да съм ваписал някъде че мразиш влакове? 😉

Писах само, че аз ги обожавам, а вие не. Различно е 🙂

@Lindt, противоречиш си 😉

Хем искаш най-готиното животно от Узбекистан, хем Мая да не слагала, което аз съм казал. Че кое да сложи? Градската камила на Хива, дето те гълчат, че я снимаш, а не се качваш на нея да бъдеш сниман срещу заплащане ли? 😛

И защо се води тая полемика? 😉

 

Добре де, Мая и Иво наистина имат страхотни снимки на животни в Узбекистан (предстоят в темата) 🙂

Ама аз пък имам отново снимки на дървета... и на много други растения. 😉

Каква е тая дискриминация да купуваме гласове в полза на партията на фауната; айде да не дискриминираме флората 😄

 

Ако не предложа снимка от Узбекистан за Календара, причината ще е само една. Същата, като на @Яничка от миналата година. А именно: Пътувах в най-готината компания, в хубава, но далеч не най-хубавата държава. Дотук през годината пътувах девет пъти в чужбина и като емоция и красота, която съм видял, мога да класирам узбекистанското пътуване на не по-високо от седмото място. 🙂

@ven62 Не че не ми е харесало. Напротив. Просто не виждам смисъл да слагам снимка точно пък от всеизвестния Самарканд. Не и когато той най-малко ме е впечатлил от всичко, което съм видял в Узбекистан. Винаги съм се стремял в календарите да популяризирам по-непознати места, а не туристически клишета 🙂

Лично аз сега, в ретроспекция, ако пак трябва да правя програма за пролетен Узбекистан, щях да орежа поне по половин ден от всеки от градовете, за да мога да отида в Тяншан и да видя езерата Урунгач в пълноводието им. 🙂

 

[desislavna]

преди 47 минути , master_of_germs каза:

Вечеряхме, по препоръка на домакините, в "Старьi город" и спътниците ми не го харесаха нещо поради лошата комуникация

Аз забравих да ти благодаря за препоръката за този ресторант, който на нас много ни допадна и го посетихме неведнъж. Направи ми впечатление, че и доста местни си ходят там на групички. Не е красив, но пък беше вкусно, евтино и удобно.

[ven62]

преди 16 часа, master_of_germs каза:

Да съм ваписал някъде че мразиш влакове? 😉

Писах само, че аз ги обожавам, а вие не. Различно е 🙂

@Lindt, противоречиш си 😉

Хем искаш най-готиното животно от Узбекистан, хем Мая да не слагала, което аз съм казал. Че кое да сложи? Градската камила на Хива, дето те гълчат, че я снимаш, а не се качваш на нея да бъдеш сниман срещу заплащане ли? 😛

И защо се води тая полемика? 😉

 

Добре де, Мая и Иво наистина имат страхотни снимки на животни в Узбекистан (предстоят в темата) 🙂

Ама аз пък имам отново снимки на дървета... и на много други растения. 😉

Каква е тая дискриминация да купуваме гласове в полза на партията на фауната; айде да не дискриминираме флората 😄

 

Ако не предложа снимка от Узбекистан за Календара, причината ще е само една. Същата, като на @Яничка от миналата година. А именно: Пътувах в най-готината компания, в хубава, но далеч не най-хубавата държава. Дотук през годината пътувах девет пъти в чужбина и като емоция и красота, която съм видял, мога да класирам узбекистанското пътуване на не по-високо от седмото място. 🙂

@ven62 Не че не ми е харесало. Напротив. Просто не виждам смисъл да слагам снимка точно пък от всеизвестния Самарканд. Не и когато той най-малко ме е впечатлил от всичко, което съм видял в Узбекистан. Винаги съм се стремял в календарите да популяризирам по-непознати места, а не туристически клишета 🙂

Лично аз сега, в ретроспекция, ако пак трябва да правя програма за пролетен Узбекистан, щях да орежа поне по половин ден от всеки от градовете, за да мога да отида в Тяншан и да видя езерата Урунгач в пълноводието им. 🙂

 

Коя колежка те е ядосала вчера и какво сме ти виновни няколко човека във форума, та ни "увика" всичките? 

Пожелавам ти и догодина подобни красиви места като тези в Узбекистан да са ти на пред-пред-последното място.

 

Ако ще слагаш снимка на дърво поне помисли с нещо да го гарнираш. Дори и да кич - плюш, ... плюшено бухалче, опърпано плюшено бухалче... За да няма никакви колебания при гласуването.

 

---

И не ме споменавайте повече в темата, за да мога след време да си я чета подробно и концентрирано, без в нея да има глупости.

 

[Lindt]

@master_of_germs,

Прав е Вен, че киселееш, аз никъде не съм искала животни от Узбекистан, а хубава градска снимка с интересен културен мотив. И Мая прави снимки, прекрасни за този календарен проект. Дали страната е в топ 18 или топ 100 за мен няма значение, защото хем е твърдо позитивно преживяването на посетителите, хем е достъпен и удивително чест магелански избор. Доста по-създаващ настроение и събуждаш приятни спомени кадър от някоя италианска улица или чукар.

 

[Яничка]

преди 17 часа, master_of_germs каза:

Ако не предложа снимка от Узбекистан за Календара, причината ще е само една. Същата, като на @Яничка от миналата година. А именно: Пътувах в най-готината компания, в хубава, но далеч не най-хубавата държава. Дотук през годината пътувах девет пъти в чужбина и като емоция и красота, която съм видял, мога да класирам узбекистанското пътуване на не по-високо от седмото място.

Аз не пуснах снимка от Узбекистан за календара, защото мислех, че всички други, които отидоха същата година там, ще пуснат и ще наводним календара. То пък взе, че никой не пусна 🙂

[MayaS]

Ден 8 - Петроглифи и планината Нурота

 

Следващите дни са посветени на нещо по-различно от градски забележителности. За да стигнем до набелязаните цели, още от София съм резервирала кола под наем. Колата наехме от малка местна компания (не че имаше много възможности). Хората бяха много отзивчиви и аз лично останах доволна от тях. Разбира се марката беше шевролет, както споменахме по напред в темата там се произвеждат и съответно карат предимно такива. Не беше кой знае какво, но напълно достатъчно за нашите нужди. Имаше газова бутилка, но ни посъветваха да не я ползваме, защото газта не била качествена и да караме само на бензин. Доверихме им се и карахме само на бензин. Цената му беше малко по ниска от тази в България преди да скочат цените преди няколко месеца. Наема за три дни излезе 105$ и 200$ депозит, който ни върнаха, когато върнахме колата. 

Та отидохме с такси до мястото за вземане, намиращо се в жилищен квартал. Обаче отиването не бе лесно, навигацията води и в един момент казва да завием надясно, е да ама е забранено. И като започна едно виене по разни улички та свят ни се зави, но все пак ни закара до блока. Прегледах договора, платих, после направихме оглед на колата и снимки къде има забележки, та после да няма хър мър. И хайде палим и газ към първата ни цел. А тя е малка планина в която са открити множество петроглифи, "разхвърляни" навсякъде. Бяхме се ровили евентуално за турове, но не успяхме ад намерим, евентуално за туристически информационен център в Навой, но като стигнахме до града, ни се стори голямо мъртвило и се отказахме да губим време. А тук да спомена и за пътищата, кошмарни са - раздрусваше ни яко. Следваме навигацията ама пак на едно място объркахме пътя, обаче бързо се  усещаме и кръгом обратно. Оказали се вече из планинка спираме на няколко места за снимки тук цветенца, там пчелояди, надалеч хълмчета.

 

 

 

Стигнахме до селото до което трябва да се намират петроглифите, опитваме са да разпитаме местните как да стигнем до тях, ама нещо не успяваме много да се разберем. Решихме да продължим по пътя, но не щеш ли ограда, голям портал и охрана. Оф, ами сега, не може ли все пак да влезем. Отново правим опити за комуникация, но тук руски почти не говорят, а за английски не са и чували. Дойде някакъв камион и май спътниците ми успяха да разберат как да хванем някакъв друг път и да стигнем до мястото. Айде обратно, уцелихме отбивката, покарахме малко и хоп макадан. Да продължим ли, да оставим ли колата и да ходим пеша. Ще караме пък каквото стане. В един момент пътя се раздвоява, гледаме джипове минават и по двата, ама пътя изглежда доста изровен. Продължихме по лявото разклонение и се добрахме с мъки на 50 метра от вход, да ама там ров и няма минаване. Оставихме колата и тръгваме пеша, на картата вече не изглежда далеч заветната цел. Вървим по черния път, следим навигацията, чудим се къде ли са тез заветни древни рисунки, жива душа не се вижда. И в един момент виждаме разни постройки - ресторант, бунгала - явно къмпинг, но и Хораааа, ура ще питаме. Един мъж се отзова на нашите терзания и реши да ни разведе из баирите около пътя и да ни покаже що е то древно изобразително изкуство. Честно казано без него нямаше да видим и половината от това, което видяхме. Ето и малко информация за петроглифите:

"Скални изсичания от мезолита до късното средновековие. Хилядолетия, гравирани върху камък... това е поетична метафора за петроглифите. Петроглифите са скални изображения, издълбани в камък. Те могат да бъдат ритуални, мемориални или знакови. Традиционно петроглифите са всички изображения, издълбани в камъка, от древността до Средновековието. Понякога само петроглифите могат да дадат оценка за културата на древността, да покажат живота на древните хора, техните вярвания и представи за света. Като цяло това са изображения на животни: уруси, елени, бизони, диви свине, диви коне и други животни, лов, битки и ритуали. В Узбекистан са открити над 150 обекта с петроглифи от мезолита до късното средновековие. Повечето от тези обекти са съсредоточени в Ташкентския оазис, Ферганската долина, Западен Тиен-Шан. Голям брой петроглифи са открити в планинските райони на Узбекистан. Те са открити в Южен Чаткал, Белдерсай, както и по бреговете на Чаткал, Угам, Пскем, в горното течение на Каракиясай, в Ходжикент, в планините Нурата. Петроглифите на Сармишсай в района на Навои станаха много популярни. Досега учените, археолозите са идентифицирали 15 групи петроглифи, разпръснати около местата на Сармиш-сай, които принадлежат към различни периоди от древната и средновековната история на централноазиатските народи.

Sarmish-say Gorge, Узбекистан

Местността Сармиш-сай, разположена на южните склонове на Каратау, на 45 км североизточно от град Навои, е едно от най-известните места в Централна Азия с петроглифи. Каратау е едно от разклоненията на планината Нурата. Най-близкият път до петроглифите на Сармиш-сай минава през детски оздравителен лагер Сармиш. след като преодолеете целия път, ще се появите в живописното дефиле на река Сармиш, където ще откриете уникалните археологически паметници от каменния, бронзовия, ранножелязния и средновековния период на историята. Размерът на територията е наистина огромен - 20 квадратни километра. До днес в Сърмиш-сай са открити над 10 000 петроглифа. Това е много голяма и разнообразна колекция от скално изкуство. Повечето от петроглифите са разположени в средното течение на сай (реката). В близост до петроглифите има надгробни могили и свещени места. Учените - археолози от Археологическия институт към Академията на науките на Република Узбекистан не изключват възможността територията на Сармиш-сай да е била обитавана още през палеолита (300-15 хиляди години пр.н.е.). През неолита (6-5 век пр.н.е.) тук се заселват племена на ловци и рибари от културата Келтаминар. Според археолозите това е било място за религиозни церемонии.

Петроглифите Sarmysh-say се различават по възраст, стил и сюжет. Изображение на уруси, които се отнасят към каменната и бронзовата епоха, изображения на елени, кози, характерен за скитските племена от IX-II в. пр. н. е. Също така в Сармиш-сай могат да бъдат намерени петроглифи от по-късен период, отнасящ се до Средновековието. Те изобразяват средновековни домашни кози, камили, кучета и също толкова лесно датиран арабски надпис.

Петроглифите от каменната и бронзовата епоха (7-2-ро) хилядолетие пр.н.е. са най-древните изображения в Сармиш-сай. Това са предимно скални изсичания на уруси. Размерът на изображенията варира от 30-40 cm до 70-80 cm. Петроглифите от ранната желязна епоха се отличават с "животински" стил, характерен за номадските племена на скитите. Основно те изобразяват елени, диви овни, коне, камили. Няма скални изсичания на уруси, но има характерни за номадите изображения на лък и стрели, както и конници и ловни сцени. За разлика от по-древните скални изсичания, скалните изсичания от сако-скитския период са по-малки.

Петроглифите от по-късния период са по-леки и груби. Техниката на скалните изсичания е доста проста. Има и арабски надписи, примесени с древни изображения. Виждат се и конници с камшик в ръка."

 

А сега е ред на малка част от снимките, които сътворихме там.

 

 

 

 

Не липсваха и вандалщини, за голямо съжаление. Тези места все още не са разработени като туристически обекти и опазването на находките е проблем.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Спирам със снимките, че ще напълня сървъра с петроглифи иначе.

Още в началото на разходката по поречието ни срещна една кола и се заговориха с водача ни. Оказа се, че ако сме били тръгнали по десния път на последното разклонение сме щели да слезем долу до реката. Като разбраха къде сме паркирали ни предложиха да преместим колата, Тук не помня ама май един от колата и  Иво се върнаха пеша до колата и после я докараха при реката или пък с неговата кола отидоха. А нас ни поведоха да гледаме и снимаме. Е накрая се събрахме всички. 

Доволни и предоволни от днешния ден тръгваме към хотела в планината Нурота, ама с малка спирка за снимка

 

 

 

Вече по тъмно стигаме в началото на селото с хотела, иииии греда, пътя току що асфалтиран и не можем да продължим. Опитваме се да се свържем с тях ама тук покритие йок. Повъртяхме се, почакахме, една кола пред нас и тя чакаше. Казаха да почакаме 20 минути и да минем. Чудехме се за алтернативен път - големи оптимисти. Е по едно време предната кола тръгна и ние също. Та порядъчно закъснели ни посрещнаха в хотела, настаниха ни и ни нагостиха подобаващо. За следващия ден се уговорихме, да походим по баирите с водач, да видим и други петроглифи и архари, но за тях в следващия пост, както и за пикантни истории от хотела.

 

Следва ...

[neuromancer]

а какво са "уруси", че много мислих и не можах да измисля нещо смислено?

[MayaS]

Зубър или бизон.

[MayaS]

На английски е urus.

[master_of_germs]

Леле, тоя ден ( а и следващите два) се точеше знойно и безкрайно, а ти го мина все едно със скоростния влак за Ташкент.  😄

 

Но нека да не натоварвам темата излишно. Аз така или иначе съм решил да направя опит за сефте в Раздел "Пътеписи" и да напиша пътепис в три чсти... За Петроглифите, за Архарите и изобщо за тази наша кривка встрани от "Пътя на коприната", защото аз поне почнах да усещам живота и разнообразието на Узбекистан, едва когато напуснахме Самарканд. Задушавах се вече от медресета, джамии, минарета и застинали във времето паметници, гробници на велики представители на една възхитителна култура. "I want out" изпяха навремето Helloween и аз така исках, копнеех да бъда навън, да се насладя на капка затлачена църцореща вода в пустинния зной, да открия шарките и драските, оставени по скалите от представители на кой-знае кога живяли поколения, да се потопя в легендите, разказвани за войниците на Александър Велики и семената, които са посяли. Да минавам там, където са пътували керваните, и да чувам в съня си лиричните стихове на Алишер Навои...

Километрите бяха много, дупките по пътищата - още повече, а най-много - жегата и прахта.  И отзивчивостта на местните хора. Само ние си знаем, колко много неща трябваше да орежем от предварително набелязаното в този необятен район.

 

Може би най-голямото орязване беше Шахрисябз. Който е в съвсем друга посока, но много по-близо до Самарканд. Има два пътя до него, а единият от тях е планински и живописен. И защо се отказахме от предварително планиран обект на ЮНЕСКО, ще ме запитате, особено, тия които знаете, че аз си ги броя тези посетени обекти с особено умиление... Защото така! 😄 И местни, и чужденци ни казваха - недейте. Това, което ще видите в Шахрисябз е отдавна загубило автентичността си. Вярно е. Обектът е със статут "застрашен" и е напът да бъде изваден от списъците на ЮНЕСКО заради това, че не се поддържа в автентичен вид... А и след внушителните монументи на Самарканд май няма накъде повече да надграждаме точно по тая линия.

В Хива, при предзалезното си качване на крепостта, се срещнахме с групичка българи от Русе, които правеха Узбекистан "наобратно" на нашето - бяха започнали от Ташкент и продължили на запад - Самарканд, ШАхрисябз, Бухара, Хива... Предстоеше им един ден обиколка на изоставените пустинни крепости в Хорезм и един ден за Аралско море и щяха да се прибират. Те също ни казаха, че Шахрисябз е разочароващ. При толкова много негативни отзиви, решихме да се вслушаме. И по-добре. Защото Мая беше резервирала "Шевролет"-а за  три дни, а се оказа напълно невъзможно да направим големия кръг с петроглифите и планините Нуротау само за два дни. То можеше и да стане, но щеше да е само пътуване, без нищо друго. А така имахме време да се отпуснем, да почустваме макар и за ден планината, да разговаряме с домакините си и да научим разни неща от тях и за тях. Но за това, вярвам, че Мая ще ви разкаже в следващите си постове 🙂

[master_of_germs]

Преди 1 час, MayaS каза:

Зубър или бизон.

Мисля, че става въпрос за отдавна изчезналото едро копитно животно Bos primigenius, което на български се казва  тур  и е предшественик на съвременните крави.

[MayaS]

преди 11 минути , master_of_germs каза:

Мисля, че става въпрос за отдавна изчезналото едро копитно животно Bos primigenius, 

Да за Bos primigenius иде реч.

[Suunto]

Билетите за влаковете предварително ли ги закупихте? Ако да, колко време преди пътуването? Питам, защото гледам на сайта на узбекистанските железници, че билетите се продават за около 30 дни напред, но тези за Afrosiyob май свършват за часове. Общо взето 20-25 дни напред всичко е изкупено.

[MayaS]

преди 37 минути , Suunto каза:

Билетите за влаковете предварително ли ги закупихте? Ако да, колко време преди пътуването? Питам, защото гледам на сайта на узбекистанските железници, че билетите се продават за около 30 дни напред, но тези за Afrosiyob май свършват за часове. Общо взето 20-25 дни напред всичко е изкупено.

Да билетите ги купихме предварително. Имаше малко грижи при плащанията, нещо им бъгваше сайта, но успяхме. Точно пускаха новата версия и може би това да е бил проблема. Пускат ги 30 дни преди датата, но ние резервирахме по-късно и пак намерихме места. Не мисля, че е чак толкова проблем  има доста влакове.

[master_of_germs]

преди 52 минути , Suunto каза:

Билетите за влаковете предварително ли ги закупихте? Ако да, колко време преди пътуването? Питам, защото гледам на сайта на узбекистанските железници, че билетите се продават за около 30 дни напред, но тези за Afrosiyob май свършват за часове. Общо взето 20-25 дни напред всичко е изкупено.

прегледах си чатовете с Мая, билетите за влака тя ги е купила на 10 април, тоест две седмици преди първия влак от Хива до Бухара и 3 седмици преди влака Самарканд-Ташкент. Самолетните билети ги взехме няколко дни по-рано, а буквално ден след взимането на билетите за влаковете позитивирах за ковид точно 10 дни преди да тръгнем от София и трябваше много бързо да действам, за да вкарам данните от теста си в националната система преди 15 ч и да бъда отчетен в бройката нови позитивни за същия този, а не за следващия ден. Иначе цялото пътуване щеше да ми пропадне, защото в деня на тръгването ни още щях да се водя под карантина... Пълна лудница беше. 😄 

 

Прегледах сайта на узбекистанските железници; за три седмици напред наистина има останали много малко места за Афросияб, особено за отсечката Самарканд-Ташкент. а за някои дати съвсем няма. От Бухара по се намират. Влаковете Шарк също не са лош вариант, те са нещо средно, по-бавни от афросияб, но по-бързи от пътническите. Но не сме ги ползвали,за да кажа лични впечатления.

 

[Marusinka]

На 25.08.2022 г. в 4:40, Lindt каза:

Мая, прикова ми вниманието с тези прекрасни снимки. Сега хем съм доволна, че ще си ходя в Иран и ще видя такива красоти, хем ме е яд, че не си направила тема за там.

А виртуалната сбирка? На мен много ми хареса презентацията за Иран.

На 25.08.2022 г. в 6:41, MayaS каза:

Аааа, не съм казала че мразя да пътувам с влак, просто не бях пътувал от 25 години и спомените ми са за нашето родно и тогава мизерно БДЖ. Иначе пътувам със всичко стига просто да пътувам. 🙂 След 2 седмици в Белгия само влакове ме чакат.

Родното БДЖ 🤣 След някъде 17+ годишна пауза, в края на май си купих двупосочен билет Пловдив-Пазарджик за…4.50лв 😳 Чак от изненада се извиках на гишето:”ЧЕТИРИ И ПЕТДЕСЕТ??? ВИЕ СЕРИОЗНО ЛИ?” Все пак таксито ми от Стария град/Центъра до Централна гара (щото блокът ни е до нея) варираше между 4 и 5лв.

 

 

@master_of_germs “урунгел”!!! 🤣🤣🤣 освен вкъщи, другаде не съм я чувала тая дума. 
 

 

П.П. @MayaS от кой източник цитираш историческата информация? Искам с някои неща да се запозная по-подробно.

[master_of_germs]

 

Това, което Мая пропусна от деня на голямото друсане в колата, ще го добавя, поне отчасти. 

Намирането на тая апокрифна фирма за рент-а-кар е навигационно приключение за шофьора на Яндекса. Стоварва ни най-накрая след сума ти обикаляне насред квартала, където сме му задали локация. От нашите хора с рентакара, никаква следа. Почваме да се чудим дали сме на точното място. Имаме адрес, ама комай на половината блокове в квартала не им пише номерата. И ние с Иво тръгваме на обиколка да намерим кой е точният блок.

Ми ние сме си били точно на мястото, просто хората от фирмата айляк го раздават и закъсняват 😄 

След като уредиха документацията с Мая, наредихме тетриса от куфари и фотографски раници в багажника и тръгнахме на път. Заредихме още на излизане от Самарканд, то не беше и толкова лесно да открием бензиностанция, че там масово колите са на газ. Газстанции под път и над път, ама бензин не е лесно да си налееш. По спомен горивото ни струваше 400 хиляди сума и ни стигна.

 

Излизаме от Самарканд 🙂

 

Да намерим бензиностанция се оказа не много лесно, но все пак постижимо. Не така стояха нещата с намирането на свястно кафе (за останалите 75% от екипажа ни имам предвид; аз съм толкоз нервак, че нямам нужда - имам чувството че мене осем месеца са ме вливали вътреутробно с кафе, та да ми стигне за целия живот оттам насетне, че даже от нерви и бързане съм излязъл един месец по-рано от корема на майка си 😄 ). 

И тъй, влизаме в крайпътни заведения от типа местен хоремаг. То и без това много малко такива работеха, примерно едно на всеки пет. В Самарканд мож и да е модерна работа, ама из провинцията не е така.  Морни (да ги питаш от що) чичаци по потници, полегнали на миндерлъците; забрадени лелки метат, а по някой хилав дядо с фес си пафка цигарка и се подсмихва лукаво (с по-малко зъби в устата определено става по-оттренирано, особено като тези, дето ги има са златни 😄. И в миг тоз рахатец се прекатурва, когато начервисаната @mary_shery по клин излиза от колата да търси кафе. И когато и Мая излиза  ОТКЪМ ШОФЬОРСКАТА ВРАТА! цигарките падат от зиналите им уста и се чудят накъде е тръгнал тоя свят 😄 

За кафето с мляко на @mary_shery e ясно от самото начало, че е кауза пердута, ама и Мая и Иво не намират кафе като за тях си. Гледаме навигацията, къде, аджеба ще да намерим някакво читаво заведение.

Пътят тъй и тъй минава покрай Навои (единственият по-големичък град между Самарканд и Бухара) решаваме да влезем в него, но не чак в центъра. А градът е кръстен на Алишер Навои, най-великият тюркси поет, живял през 15-ти век. Поет, държавник, учен, художник, изобщо многостранно развит енциклопедист, както тогава често се е случвало. Навои не му е истинското име, а артистичният псевдоним, с който се подписвал под произведенията си на родния си чагатайски език. С което тръгвал директно срещу статуквото из цяла Средна Азия да се пиша на персийски. Той пишел от време на време и на персийски, но под друг псевдоним. Обаче им казал, "Я си глейте работата, тоя ваш персийски просто не е достатъчно богат език, че да се пише поезия на него" 😄 ... и толкоз бил добър в изкуството си, че персите почнали нерядко да пишат стиховете си на чагатайски. 

А няколко века по-късно, едни другари в СССР прекръстили чагатайския на "староузбекски", което не е баш тъй, ама се опитвали да дадат някаква собствена културна идентичност на отделните "-станове". А Алишер всъщност е роден и умрял в Херат, в днешен Афганистан. И няма нищичко общо точно с този град, който са кръстили на него. Освен една голяма статуя в центъра (даже тя май е отпреди градът на бъде наречен Навои... Съветска им работа...). Та ние до центъра на града не влязохме, а намерихме някакво кафене в Кармана, едно по-старо село, което вече се е превърнало в квартал на Навои. Сядаме, чудим се дали пък да не обядваме по-рано, аз поръчвам един чай, а останалите - кафе... 

 

Мене обаче нещо не ме свърта. Другите нек си седят на сянка, ама аз в Кармана си имам отбелязани обекти за посещение, които си ги бях предварително прежалил, че няма да видя. Да де, ама ето ни тук. А кафенето ни се намира точно до мемориалния комплекс "Касим шейх". Рамазан е, и има много служби - голяма част от селото се изсипва вътре в джамията. Аз само ще кажа, че когато видя толква добре поддържан двор на църква у нас, ще река "хвалА". А да видя в двора й толкова много места за оставяне на колелета, това пък ще никога няма да стане у нас, за жалост. В градовете нямаше много хора да се придвижват с колелета, но из селата им е много разпространено 🙂 

 

 

 

 

Има и други интересни паркирани превозни средства 😉

 

Знам, че чаят ми вече е дошъл, ама ускорявам ход покрай гробището, докато стигна до Паметника на скърбящата майка.

 

 

Тази част всъщност е военно гробище на загиналите във войните. Паметникът поне на мене доста силно ми въздейства. Кръглото пространство в средата е озеленено пред паметника, а отстрани е фланкирано с ето тези традиционни конструкции...

 

Във всяка от нишите на този мемориален комплекс има метална книга, където са написани имената на загиналите войници от определено село в окръга.

 

Впоследствие видяхме, че същата структура на военно гробище, с колонадите и "книгите" и същата статуя на скърбяща майка ги има и в Ташкент, но всичко в много по-голям мащаб. А всъщност това не е и толкова лошо, навсякъде в страната загиналите герои да бъдат почитани идентично.

 

Точно отсреща, през булеварда, има и един друг интересен обект. Съвсем мъничко полско военно гробище 😮 

Прочетох,че има няколко такива из Узбекистан. Но няма много информация за тях. Предполагам,че са били пленени поляци в началото на втората световна война, които после са освободени и изпратени от сибир към Иран като подкрепление за британските войски.

 

Има и още интересни места в Кармана, но няма време за тях, че чаят ми изстива. По условие са ми донесли цял чайник. Останалите не искат чай, ама кафето им било толкова гадно, че го изсипали в реката... 😄 

 

И оттук вече напускаме цивилизацията и се впускаме в пустошта да издирваме древни петроглифи 🙂 

 

 

[Suunto]

Извинявайте, че периодично ви прекъсвам разказите с въпроси, но ще си позволя да го направя още веднъж. Ще имам десет дни в Узбекистан. Кацам в Ургенч и летя обратно от Ташкент. Как да разпределя дните между Хива, Букхара, Самарканд и Ташкент? Засега съм направил план за около два дни в Хива, два дни в Букхара, около три дни в Самарканд и ден и половина в Ташкент.

[MayaS]

преди 8 часа, Marusinka каза:

П.П. @MayaS от кой източник цитираш историческата информация? Искам с някои неща да се запозная по-подробно.

https://www.advantour.com/uzbekistan/

Тук има доста информация

преди 20 минути , Suunto каза:

Извинявайте, че периодично ви прекъсвам разказите с въпроси, но ще си позволя да го направя още веднъж. Ще имам десет дни в Узбекистан. Кацам в Ургенч и летя обратно от Ташкент. Как да разпределя дните между Хива, Букхара, Самарканд и Ташкент? Засега съм направил план за около два дни в Хива, два дни в Букхара, около три дни в Самарканд и ден и половина в Ташкент.

Узбекистан 2022.docx

 

Това беше нашия план. 2 дни в Хива са достатъчни, 2 в Бухара също, 3 в Самарканд са много, пак 2 са достатъчни, 1,5 в Ташкент също е ок. Т.е. ако сте само в тези градове 7-8 дни ви стигат, може да намерите нещо допълнително, но не знам какво ви интересува. До Ташкент близо също има петроглифи, потърси в сайта, който шернах в предния пост. 

[master_of_germs]

преди 59 минути , Suunto каза:

Извинявайте, че периодично ви прекъсвам разказите с въпроси, но ще си позволя да го направя още веднъж. Ще имам десет дни в Узбекистан. Кацам в Ургенч и летя обратно от Ташкент. Как да разпределя дните между Хива, Букхара, Самарканд и Ташкент? Засега съм направил план за около два дни в Хива, два дни в Букхара, около три дни в Самарканд и ден и половина в Ташкент.

Не е лош план. Стандартен. Имате време за някакъв еднодневен трип да си резервирате от Самарканд. Най-популярното е Шахрисябз, но бихте могли да пробвате и до Пенджикент, отвъд границата, в Таджикистан. Ще има доста магеланци в Таджикистан през септември. Ние вариант с Пенджикент през пролетта не сме обсъждали, защото Таджикистан още беше затворен заради Ковид.

Двама словенци, с които се запознахме в Узбесистан, обсъждаха варианти да преминат някак нелегално границата с подкупи, за да си запишат и Таджикистан като посетена държава 😄