дневник Приказки от хиляда и една нощ - Узбекистан 04.2022

[Marusinka]

“Узбеките са много колоритни” - абсолютно!! Заради едно мигновено влюбване на узбек в моята приятелка и спътница в Русия и възклицанието му “Какие глаза!”, имах щастието да обиколя такива места там, които никога нямаше сама да видя. А ако не спазваха още традиционните уредени бракове, сигурно и на сватба щях да ходя. Толкова интересна култура. И това със златните коронки 😂

[master_of_germs]

⁶Още нясолко щрихи по етап 1 от "Пробега по пътя на коприната"... (то нашият пробег беше в обратна посока, ама нейсе 😉 )

@Marusinka, да, хотелът беше автентичен, та дрънка 😉

И в добрия, и в лошия смисъл. 

Вратата на нашата стая беше като граната от втората световна във филма "Брат" ("засечки дает... примерно петдесят на петдесят" 😉 ).

В смисъл, всеки втори опит даваше такава засечка, че ми идеше да я изкъртя. При опитите си за отключване изреждах, де що се сетите балкански стоичковизми 😄 . Като обърнах на руските ругатни, от персонала дойдоха на помощ. Ето защо трябва да се знаят определени фрази на чужди езици 😉

Вярвате или не, но едната нощ над Хива се изсипа дъжд от гръмотевична буря... Почти сме в пустинята, Бух ма'а му!

Дотук добре. Ама токът спря. На сутринта нама ток, телефоните и фотоапаратите не са заредени, ама това е бял кахър; имаме допълнителни батерии. 

Ще закусваме на тъмно... романтика, а, у! 😉 ...

Оооообаче! Като няма ток, няма и вода! Щот помпата за вода е на електрически генератор. Е, ще си купим вода, нъл' тъй?!... Да де, ама нама кафе - слледствие - некои магеланци са много вкиснати, готови да ръсят стоичковизми. Не аз. Аз кафе не пия и злорадо се подсмихвам... Докато в сънената ми чутура се просмуква концепцията, че и чай тяма да има и тогаз стоичковизмите ги почвам аз. 😄...

Ей, тъй кат' станееее... все тъй става! 😉

Преувеличавам, де.

 

домакините ни толкова много се стараха, милите. Закуската, смес между руска и ориенталска. Орехи, ядки, фурми, халва, мляко... Сирена, фафлички, яйчице и едни парени кренвиршчета. На мене чаят (зелен) в узбекистан много си ми харесваше и навсякъде си поръчвах, пък останалите ми викат, че хал хабер си нямам. И аз си изпивах целия чайник, пък после час по час търсех "хожатхона"... Думата за "тоалетна" също е сред основния речников запас от първа необходимост да се заучи преди или по време на пътуване. 😉

 

Сега, за онона "цвете" от последния пост на Мая.

@mary_shery, нали има инстаграм, го видяла преди няколко дни и ние два дни сме на urban quest да го намерим пустото цвете, ама не ни се получава! Щот точна локация не е дадена. Питаме местните лелки с по две редици златни зъби, а те гледат и не вярват на ушите си 🙂

Няма такова нещо тука, викат, да не е фотошоп?! Ма, как фотошоп бе, холан! Изчегъркахме кирпича и тухлите от дуварите! Знаем, че трябва да е почти до тоя мавзолей на Пахлавван Махмуд, ама се е вдън земя дянало.

И сега, последната сутрин с Мариелка тръгваме рано в неделя, докато още е мокро, свежо и не са напълзяли туристи (макар че правилно забелязахте - предните дни такива не бяха много). И още преди да са разпънати сергиите. За да може да оползотворим още един час от 24-часовия билет за музеи. Обаче на мене вече ми се ходи до "хожатхона". И точно като минаваме покрай Пахлаван Махмуд, виждам няколко момчета да излизат от едно скрито проходче. Викам си, дали пък няма тоалетна там... И, хоп - онова ми ти "цвете". Докато се наснимаме при него и опитаме да излезем обратно на улицата, и една лелка беше почти блокирала прохода с разпънатата си сергия. Ето значи, защо не сме го били намирали.

Докато стигнем медресето с историческия музей, отвсякъде почнаха да наизлизат хора. Ученици. Много иот всякакви възрасти. Музиканти, сергии, лакомства, сувенири! Хива стана като разбунен кошер! Нищо общо с предните  два дни. Сякаш половината училища  в Узбекистан бяха организирали в тоя ден екскурзии до Хива. Имахме само десетина спокойни минути в историческия музей, и после и там стана шумно като в дискотека. Та не научихме особено много допълнително за историята на Хорезъм.

И пак на улиците, където на всеки ъгъл се бяха вече разположили фолклорни групи: музиканти в традиционни одежди, певци и танцьорки с красиви носии, пендари и пера в косите. 

И тогава, едва тогава, почувствах колко прекрасен може да бъде Узбекистан. Да, репетициите на големите ансамбли предните дни ни бяха подготвяли, но голямата сцена тепърва се изграждаше и оставяше усещане за нещо много недовършено в картинката. (И една пронизителна песен оттам още ме гони в кошмарите ми 😉 ).

Но в неделя всичко надхвърли очакванията. И добре, че се бяхме уговорили с човека от хотела да ни закара с кола до гарата в Ургенч, а не да си хващаме влака от Хива цели два часа по-рано. Така можахме да се насладим на купона още малко.

Всъщност, в неделната вечер щеше да е официалното откриване на международния фолклорен фестинал "Лазги", а основната програма щеше да е на другия ден. Обаче всички магеланци, които бяхме в Хива в този период, се разминахме с основната програма.

Ако @desislavna или @Roberto Baggio  имат снимков или видеоматериал, да не се стесняват, а да качат нещо. Че аз пиша тоя пост, докато поливам градината на село и снимките са ми на стотици километри 🙂

След малко ще пробвам едни клипчета от ютюба да кача 🙂

[master_of_germs]

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

Малко телефонски снимки от Хива да взема да кача аз.

 

Небеснокафявата Амударя

 

Тавани

 

 

 

Орнаменти

 

 

 

 

 

Магеланци

 

 

и други чешити

 

 

Сгради

 

 

Манджи

 

 

 

И милиони 😉

 

 

[MayaS]

Ден 5 Бухара

 

В този ден ни очакваха приятни магелански срещи, но за тях малко по-късно. Първо ни очаква закуска в изненадващо декорираната по традиционен стил зала на хотела, който иначе беше с обикновен интериор. Сами сме в целия хотел и разполагаме с цялото пространство.

 

 

В двора на хотела расте и ражда голяма черница и сме поканени да хапваме от нея колкото ни душа иска. Нали сме по пътя на коприната и черниците са навсякъде. Е повечето са бели, ама и на това сме доволни. Бухара ни очаква и започваме нашата разходка. Първа спирка след малко лутане по тесните улички е медресето Чор Минор, интересно с четирите си минарета и гнездо на щъркели на едно от тях. Само, че гнездото не е истинско в  момента. Дълги години на това минаре са гнездили семейство щъркели, но са напуснали и сега там има декоративно гнездо.

 

 

Иво се качи на покрива за по-различна снимка (ама срещу малка сума), а останалите решихме да пропуснем.

 

 

Тук ролите на Ромео и Жулиета се смениха и Ромео е на балкончето, а Жулиета го снима от долу.

 

 

А това е специален поздрав за рожденичката вчера @mary_shery. 

 

 

Носим се бавно към централната част на Бухара. Спираме да си направим снимки с Настрадин Ходжа, надявайки се да не ни надхитри докато се въртим около него.

 

 

 Мотаем се известно време в парка разглеждайки от вън медресетата наоколо

Медресето Кукалдош

 

 

 

Кервансарай Пой Остана

 

 

Минахме и през базара Toqi Sarrofon, накъде без сергийки.

 

 

 

Джамията Magoki Attor намираща се до базара

 

 

 

Отбелязваме си едно местенце където може хем да хапнем, хем шах да поиграем, е така е не се върнахме да опитаме.

 

 

Този ден сме тръгнали да си избираме ретро автомобили.

 

 

Първа се класира @mary_shery. Ама много и отива на рокличката и ще си я вземе в БГ.

 

 

Разходката ни продължава по не толкова туристически улици с рушащи се медресета. Да кривнеш от туристическия маршрут носи усещане за истинския живот в града.

 

 

Тез пилета, на които забравих името бяха навсякъде и огласяха с песните си иначе тихите улици.

 

 

А в далечината се вижда минарето на джамията Калан (Калон), която и следващата ни цел. Комплекса е по-голям и ще му отделим повечко време.

 

 

 

 

 

Срещу джамията е изградено и медресето на Мир-и-Араб

 

 

"Мястото, където се намира комплекс По-и-Калан е мястото на няколко напълно разрушени сгради от миналото. В пред ислямската епоха е имало централна катедрала за огнепоклонници. От 713 г. насам са построени няколко сгради на главната джамия, след което са разрушени, възстановени след пожари и войни и преместени от място на място. През 1127 г. караханидският владетел Арслан-хан завършва строителството на джамията с минарето. Величието на постройките толкова удивило Чингис хан, че той погрешно повярвал, че джамията е хански дворец. Въпреки това сградата на джамията не е пощадена от пожара и дълги години след пожара тя лежи в руини. Това, което остава непокътнато от оригиналната сграда, е минарето Калан. Легендата гласи, че по време на строителството главният строител, Бако, е завършил изграждането само на основата на конструкцията, преди да направи тригодишна пауза, за да позволи на основата да се втвърди. След този тригодишен период той завършва минарето, като солидната основа, позволява на минарето да постигне такъв грандиозна височина."

 

Влизаме в джамията

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А отвън отново снимаме местния колорит

 

 

 

Запъти ли се към комплекса на Улукбек минаваме покрай Toqi Zargaron - отново сергии със сувенири

 

 

 

Обаче имаме голяма нужда от кафе и може би подхапване и влизаме в изпречилото ни се на пътя Oriental Tea House. 

 

 

Вкусно

 

 

Следва ...

 

[MayaS]

Нашата разходка из комплекса Калан бе съпроводена и със една много приятна магеланска среща. Още в началото се срещаме с @desislavna, която вече бе обиколила комплекса но остана, да се снимаме заедно и да си побъбрим. Тя и @Roberto Baggio, ни ходеха по петите в началото на нашето пътуване и имахме прекрасни планирани и случайни срещи с тях.

 

 

Хапнали и ободрени тръгваме към следващия обект, ама отново  маки спирки за снимки преди него.

 

 

 

 

Е стигаме и до медресето на Улугбег

"Медресето Улугбег е една от малкото сгради от епохата на Тимур, които са оцелели в района на Бухара, а другите са Чашма-йе Айюб в Западна Бухара и медресето на Гидждуван. две от трите медресета са дело на Улугбег, крал-астроном и внук на Тимур, управлявал от 1447-49 г.

В епохата на Улугбег, Бухара е била незначителна, като е загубила голяма част от величието си след монголското завоевание през 1220 г. Тимур е наредил реконструкцията на голямата джамия по подобие на джамията Биби Ханум в Самарканд, но не е обръщал много внимание на тази реконструкция. Изграждането на медресето от Улугбег през 1420, когато той все още е принц, е началото на културното възраждане на Бухара, тъй като медресето служи като магнит за привличане на учени от целия мюсюлмански свят, нетърпеливи да популяризират благочестието и знанието."

 

 

В този момент се почувствахме доста уморени и се прибрахме до хотела за малко почивка. Температурите си казваха думата, въпреки, че не беше голяма жега въртеше се около 30 градуса през цялото ни пътуване, но без много сянка, а ние по цял ден щъкахме и сигурно сме попрекалили със слънцето. Всъщност имахме и задачата да си вземем стативите за вечерната разходка. Малко взели дъх и оборудвани изоставили Дани (разбрали недоразбрали мислехме, че иска по-дълга почивка), хващаме едно такси да ни стовари на входа на парка в който се намира мавзолея на Саманидите. Пътьом хвърляме по едно око (ама само по едно, че да имаме и за по-натам) на мемориалния комплекс на Имам Ал Бухара

 

 

Вървим си ние по една от алеите на парка и почти подминаваме един продавач на стари книги, когато той ни заговаря. Спряхме да поговорим, а той взе да ни разказва - бил е историк, а сега е пенсионер с малка пенсия и продава книги за да си помага. Разказваше ни за срещите си с българи от преди много години, когато наши хора са ходели там да работят, и как сега не вижда много български туристи, за историята а Узбекистан. Разбира се искаше да си купим някоя книга, ама учтиво отказахме, благодарихме му за разказите и се сбогувахме. С малко забавяне сме изправени пред мавзолея на Саманидите.

 

 

"През 10 век столицата на Саманидите, Бухара, е голям политически, търговски и културен център, който покровителства науката, архитектурата, медицината, изкуствата и литературата. Културният и икономически просперитет се подхранва от стратегическото позициониране на Саманидите по търговските пътища между Азия, Близкия изток, Русия и Европа. Смята се, че мавзолеят е построен, за да подчертае династичната власт на семейство Самани и да свърже историята му с новосъздадената им столица."

 

Идва ред на една много стара джамия с резбовани дървени колони и изрисувани тавани. Имаше вечерна молитва и отвън бяха постлали огромни килими за вярващите. Молитвата тъкмо свършваше и имахме възможност за снимки, но не влизахме вътре. Джамията Боло Хауз - "Името й означава „над басейна“, отнасяйки се до осмоъгълния хауз или изкуствено езерце, разположено точно пред нея (джамиите в Бухара традиционно включват хауз, когато е възможно). Започната през 1712 г., в началото на управлението на Абул-Файз Хан (управлявал 1711-47 г.), тя е една от последните и най-хубави от големите сгради на Бухара преди модерната епоха. Боло Хауз е петъчна джамия, достатъчно голяма, за да събира голям процент от населението. На практика джамията служи като личен дом за поклонение на управляващия хан, който често пътувал до и от своя дворец Арк. Именно тук името му се чете на глас в петъчните молитви, подчертавайки абсолютната власт на хана над града и всички негови дела."

 

 

 

 

 

 

Срещу джамията е построена съвременна кула, на която имаше възможност да се качим, което и направихме. Обичам да гледам от високо и винаги се катеря, когато ме удаде случай. От кулата се открива гледка към джамията Боло Хауз, крепостта Арк - която предстоеше да разгледаме (ама за малко да ни мине котка път), към джамията Калон и градския пейзаж.

 

 

 

Докато сме на кулата Дани се присъединява към нас и продължаваме заедно.

 

 

Озовавайки се пред портите на крепостта, докато аз се забавлявам да снимам ята птици на фона на залеза

 

 

Дани и Мариела отиват към входа - опааа, крепостта затваря, обачеее охраната видяла нас четирима има план за нас. Казал, че като си тръгнат всички служители, ще ни пусне срещу цената на билета, само малко да изчакаме. Вмъкваме се тайно или не много тайно 🙂 инструктирани и водени донякъде от охраната. Това си е щастливо стечение на обстоятелствата хем да разгледаш, хем да си сам.

 

"Основателят на крепостта е изгубен в историята, но според Наршаки (899-960), който е написал безценната История на Бухара, когато градът е бил под контрола на Саманидите, тя е или дело на Сиявуша, легендарен Персийски принц или неговият тъст Афрасияб. След като Сиявуша бяга от родната си Персия, Афрасияб му дава дъщеря си за жена. По-късно Сиявуша служи като областен управител и построява крепостта като паметник на неговото управление. По-късно двамата мъже се скарват и Афрасияб убива Сиявуша. Друга легенда, свързана с цитаделата, е разрушаването на крепостта по време на управлението на някой си Бидун Бухара Худа, преди мюсюлманското завладяване на града в началото на 8 век. Наршаки споменава, че владетелят се е опитвал да възстанови цитаделата няколко пъти, но всеки път тя се е срутвала. Разочарован, владетелят поискал съвет от своите съветници. Те му предложили да маркира границите на крепостта с помощта на седем каменни маркера, подредени във формата на съзвездието Голямата мечка. Така крепостта е успешно реконструирана. През 712 или 713 г. Бухара е превзета от Кутайба ибн Муслим, действащ под управлението на Омаядския халифат. Неговите армии, унищожават зороастрийския храм на огъня в крепостта и го заменят с джамия. За да насърчи хората, той толерира рецитирането на Корана на согдийски, а не на арабски, така че местните жители да го разберат. Дори предлага по два дирхама на всеки, който присъства на петъчната молитва, като допълнителен стимул.  Двете страни в крайна сметка стигат до сблъсъци. Джамията на Кутайба продължава да обслужва нуждите на града до 770 или 771 г., когато е построена по-нова структура извън крепостните стени, за да поеме разрастващия се метрополис."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разплащаме се с охраната и почти по тъмно излизаме от крепостта. Снимаме новата кула и минарето на джамията

 

 

 

а след тях отново сме при джамията Калан

 

 

 

Вървим си по уличките и се чудим да ядем ли советский пломбир или да не ядем - то май Хамлет по бързо от нас е взел решение, е нашето не беше в полза на пломбира, а защо и аз не знам.

 

 

По скоро сме толкова огладнели, че искаме сериозна храна. Намираме си ресторант, който не ме хареса - да правилно пиша - не ме хареса. Тръгвам да се качвам по стълбите и се спъвам удряйки си оперираното коляно. Стигаме до горния етаж, показват ни масата и аз не виждам стъпало от което да сляза и пропадам, опитвайки се окончателно да се осакатя. Но глада надделява над болките и бързо поръчваме храна. Ще се повторя за амнайсти път, но храната е вкусна. Май през цялото пътуване нямахме кофти храна. Old Bukhara ресторант.

 

 

 

Идва ред на @master_of_germs да си избере ретро автомобил. Загъваме му този, че много му отива на новата узбекистанска тениска.

 

 

 

Следва ...

[MayaS]

Ден 6 Бухара и Самарканд

 

Решили сме да се посветим на светския живот в Бухара потапяйки се в дворцовия блясък на Ситорай Мохи-Хоса.

 

"В средата на XIX век емирът на Бухара Насрула Хан решава да построи ново седалище за себе си. Изборът най-прохладното място се прави, като поставят облечени овни и там, където месото се разваля последно, е избрано за изграждането на крайградската перла на Бухара. За съжаление този дворец не е оцелял до наши дни. Няколко десетилетия по-късно друг емир на Бухара Мир Сайид Мохамед Алим Хан инициира изграждането на нов дворец там. Легендата разказва, че той е посветил двореца на жена си Ситора. Архитектите са съчетали ориенталски и западен стил. Когато съпругата на емира умира дават нейното име на двореца, което в превод от таджикски е „Звезда, подобна на Луната“. За съжаление Ситорай Мокхи-Хоса също споделя съдбата на първия дворец – той е разрушен. Съществуващият дворец е построен през 1912-1918 г. по заповед на последния емир на Бухара. Основната сграда на двореца се състои от няколко приемни зали и лични стаи. Заслужава да се отбележи, че огледалата в двореца са в огромно количество. Там можете да видите венециански огледала, японски огледала, поставени в изискани рамки, и дори пергола, която създава отражение, повтарящо се 40 пъти. Освен това летният дворец включва чайна, малко минаре и къща за гости, богато инкрустирани със злато. Всяко място има своите истории и легенди, за които може да се говори с часове. През 1927 г., дворецът е превърнат в музей. В него се помещава Музеят на изкуствата и занаятите. Изложбата включва дворцови мебели от XIX-XX век, бижута и бродирани със злато изделия, предмети от порцелан от XIV-XX век."

 

Тук снимането с камери беше забранено или платено (не помня вече) та снимките са само от телефона.

 

 

 

 

 

 

 

Клъвдий Бух си намери гадже.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-новия модел на Нимбус - 2022

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ами аз нямам думи, просто красота. 

 

Отново случайна среща с @desislavna пред входа на къщата музей на Файзула Ходжаев, благодарение на нея имаме обща снимка на която сме като подвижна реклама на Узбекистан с новите си тениски.

 

 

"Родният дом на Файзула Ходжаев (1896-1938), наследник на богато семейство търговци на каракулски овце, чийто кратък живот обхваща забележителни промени в Бухара. Учи в Русия от 1907 до 1913 г. и завръщайки се у дома с пристрастие към модерните образователни методи и реформите в европейски стил. организира модернизирането на исляма според джадидските принципи.  Екзекутиран е от Сталин през 1938 г. Къщата е типична за бухарските градски имоти от висшата класа в края на 19 век. Това, че къщата изобщо е оцеляла, е нещо като малко чудо, като се има предвид готовността на съветските власти да разрушават  в полза на нови сгради с модерни материали. Ходжаев е бил мост между два свята и само къщата стои днес като свидетелство за определен начин на живот."

 

 

 

 

Имаме си и уговорена среща за с @Roberto Baggio при Настрадин Ходжа и ще обядваме някъде с тях.

Избираме си ресторант Chinar и местния Плов

 

 

Но и без обща снимка не може

 

 

А това за храната не помня къде в този ден го снимах, но мястото му тук е подходящо

 

 

Сбогом Бухара, чака ни влака за Самарканд.

 

 

 

Влака е скоростен и за нищо време сме в Самарканд, усещането е че си в самолет със стюардите разнасящи напитки и храна.

 

Следва ...

[MayaS]

Пристигаме на жп гарата в Самарканд, викаме такси с Яндекс да ни закара до хотела и сядаме в двора му да пием чай, докато ни настанят. Собственика казва, че Дани и Мери ще са на втория етаж а ние с Иво на първия, че да не се морим (щот сме по древни). Дотук добре, ама още не подозираме последващата драма. Мери и Дани се настаняват, ние отиваме до нашата стая, куфарите са още отвън а ние влизаме. И тук започва ужаса - лъхва ни миризма на мухъл и застояло, оглеждам всичко и се оказва, че не е почистена - нито подове нито прах. Банята отврат и също непочистена добре. Измивам си ръцете и понечвам да се избърша в кърпите и о ужас отново смрад. Бясна заявявам, че няма да остана тук и секунда повече. Качвам се при Мери и Дани - при тях нещата са по-добре, слизам питам за друга стая - нямало. Казвам им, че ще напусна хотела и ще си намеря друг, но те гъвкаво ни предложиха да ни заведат в по-новия им хотел, който е наблизо и ако ни хареса, ще останем там на същата цена. Оглеждаме стаите, значително по-добре, само хавлиите пак миришеха на гадно, прани са, но явно препаратите не перат добре или пералните. Примирявам се - имам резерви в куфара и ще разчитам на тях. Не искаме да губим повече време с глупости а да се разходим из Самарканд. Вече значително по-спокойни тръгваме на разходка към Регистан. Комплекса е ограден и има входна такса. Ние обаче сме позакъснели за залеза и решаваме да оставим влизането за следващия ден, когато ще хванем и залеза и нощни снимки вътре в комплекса, а сега ще направим само снимки отвън. 

 

 

 

 

 

Срещаме се отново с един естонец, с който се запознахме още в Хива и пътуваме почти заедно по маршрута ни дотук. Той пътуваше със сина си и наемаше гид за всеки град. Разговорихме се с гида и той ни подшушна, че вътре в комплекса можем да се качим на едно от минаретата, имало човек, който ще ни пусне срещу определена сума, иначе не можело да се качваш. Благодарим му и вписваме и тази задачка за утрешното посещение.

Вече сме умрели от глад, станало е късно и почти няма работещи заведения. Намираме едно, което не ни допадна много, но храната си беше вкусна.

 

 

Следва...

[MayaS]

Ден 7 - Самарканд

 

Самарканд е доста по-голям град и придвижването между обектите може да наложи използването на такси. Ние обаче, успяваме да ги обиколим пеша само с едно изключение. Започваме с най близкия до хотела ни - Джамията Биби Ханъм. 

 

" Джамията Биби Ханъм, е най-голямата по рода си в Централна Азия, с размери 109 x 167 метра и способна да приеме близо 10 000 вярващи. Въпреки че е наречена на Сарай Мулк Ханум, която е погребана наблизо, връзката й със съпругата на Тимур остава неясна. Строежа започва след изключително успешното завоевание на Тимур в Делхи, откъдето се завръща с огромна плячка. Строежът на джамията приключва през 1405 г., същата година, когато Тимур умира от треска по време на неуспешната си инвазия в Китай. Конструктивно джамията е имала недостатъци, които са довели до постепенно разрушаване, а земетресението разтърсило Самарканд, я разрушава допълнително. Обновяването и възстановяването на руините започва през 70-те години на 20 век, като и досега текат ремонтни дейности"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В двора на джамията едно узбекско семейство ни заговори, а забавното беше, че майката не говореше други езици но разбираше руски, а въпросите си казваше на сина и той пък ми ги задаваше на английски. Изглеждаше сякаш иска да си тренира английския :). Поговорихме си неангажиращо и продължихме към главния базар на Самарканд разположен досами джамията. 

Там щяхме да се върнем и в последния ни ден, да понакупим евентуално нещица.

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук Мери и Дани ни изоставиха, защото Мери имаше някаква служебна среща и се върнаха в хотела, а ние с Иво продължихме към джамията Хазрад Хизр. Джамията е действаща, но и отворена за туристи. 

 

"Построена през 8 век по заповед на губернатора на Хорасан Кутайба ибн Муслим, тя е първата джамия, построена в Самарканд след арабското завладяване на региона. В миналото джамията се е намирала в близост до градските порти, през които в града са влизали кервани, следващи Великия път на коприната. Според легендата Кутайба е бил инструктиран да построи джамия на това място от една от най-почитаните мистични фигури в исляма, Хазрат Хизр. Смята се, че Хазрат Хизр е живял по времето след библейския пророк Авраам. В различни ислямски традиции Хизр е описван като пророк или светец, праведен слуга на Бог, притежаващ голяма мъдрост и мистични знания, и който придружава Мойсей като негов духовен водач. Има много легенди и истории за Хазрат Хизр. Сред мюсюлманите има широко разпространено вярване, че на Хизр е бил даден безсмъртен живот, но твърденията за неговото продължително съществуване често се опровергават от водещи ислямски теолози. Смята се, че едно от специалните качества на Хазрат Хизр е способността му да накара растителността да расте дори в пустиня, оттук и името му „Хизр“, което означава зеленият. Има и легенда, според която Хизр е умрял, но Бог е дал на душата му способността да се яви в човешка форма, за да помогне на праведните хора. Според друга легенда всяко човешко същество се сблъсква с Хизр, който се появява в различни образи, три пъти в хода на живота си. Блажен е човекът, който не наранява чувствата си по време на тези срещи. Щастливец е човекът, който срещне Хизр и го разпознае, тъй като не всеки е предопределен да има тази привилегия.

Джамията Хазрат Хизр е включена в списъка на ЮНЕСКО като обект на световното наследство."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И поглед към Самарканд от хълма, на който е построена джамията

 

 

 

Палим кракомобила към следващата красота на Самарканд комплекса Шах-и-Зинда

 

"Така наречената „Гробница на Али Насафи“ се намира от западната страна на алеята с гробници в некропола Шах-и-Зинда. Това е една от няколкото дузини гробници, построени по южната страна на хълм, който формира ядрото на Афрасияб, градът, който предшества Самарканд преди унищожаването му от монголите. Името "Шах-и-Зинда" или "Живият крал" се отнася до легендата, че Кутам ибн Абас, братовчед на пророка Мохамед, който загива тук при първата обсада на Самарканд от ислямските нашественици, всъщност не е мъртъв , но слязъл в кладенец и си остава цар на подземения рай. В чест на светеца мястото е привлякло строителство на гробници, като най-много са построени в епохата на Тимур. Сегашното име на гробницата е взето от надпис в основата на прага на врата."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Почти бяхме приключили с разглеждането и оснимването, когато Мери и Дани се обадиха, че се присъединяват към нас. И докато те на свой ред отдадат вниманието си на гробниците, ние ги изчакваме на сенчеста пейка пред комплекса, наблюдавайки и снимайки местните и пилците.

 

 

 

 

 

 

 

Но се и подкрепяме със сушен пъпеш

 

 

Вземаме такси до Обсерваторията на Улукбек

 

"Най-голямата обсерватория в Централна Азия е построена през 1420 г. от Улугбег. Тук в продължение на три десетилетия учени, включително изключителните астрономи Кази-Заде Руми, Джемснид Гияс ад-Дин Каши и Али Кушчи, извършват измервания на небесните движения. Обсерваторията се състои от триетажна цилиндрична сграда, изградена около три огромни астрономически инструмента. Основният инструмент, който остава почти непокътнат, е монументална меридианна дъга, сега наричана секстант Фахри. Тази извита каменна арка някога е била висока 40 метра и е била използвана от астрономите за измерване на ъгъла на издигане на ярки небесни обекти. Светлината се влива през прозорец и пада върху определена точка на арката, която зависи от височината на обекта в небето. С този инструмент е можело точно да се определи продължителността на годината, ъгъла между оста на въртене на Земята и равнината на нейната орбита около слънцето. Продължителността на годината е измерена с точност до 25 секунди от действителната стойност, а аксиалния наклон на Земята е определен толкова точно, че попада в рамките на днешния приет диапазон от стойности. Може би най-голямото постижение на УлугБег обаче е звезден каталог, съдържащ най-малко 1018 звезди и тяхното местоположение в нощното небе. Съставен почти 200 години преди появата на телескопите."

 

 

 

 

 

 

 

 

То хубаво култура, религия, наука ама нашите коремчета вече вият от глад. Мятаме се на такси и се връщаме в центъра. Нямаме много идея къде да хапнем, ама се шмугваме в Central Asian Star LTD (Ресторан Zargaron). Обстановка хубава, храна вкусна, какво му трябва на човек след толкова бъхтане по улици и обекти.

 

 

 

 

Освежаваме се в хотела, взимаме стативите и отново в Регистан. Залеза не чака, а пък и онзи дето ще ни пусне да се качим на едно от минаретата в комплекса. Купуваме билети и влизаме, а пред входа на медресето на Улугбег ни чака нашия човек. Мери и Дане се отказват от минарето и остават да се размотавата ние с Иво му даваме спазарената сума и водени и инструктирани в началото от него, започваме изкачване по безумно тясната, стръмна и виеща се стълба.

 

 

А това са гледките, открили се пред нас подавайки се от върха на минарето. Отвора е тесен и е голяма мъка да се въртиш и снимаш, но все пак кефа е голям.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слизаме надолу и търсим пролуката от където се виждат две минарета - показали са ни снимка и искаме и ние такава. Е ето я 

 

 

Вече сме отново върху твърдата земя и попиваме ненаситно красотата на медресетата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В медресето на Улугбег има музей, но на мен ми станаха интересни историческите текстове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вече се е стъмнило и е време за нова серия нощни снимки, но вече вътре в комплекса. Имам си и модел в лицето на @mary_shery

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отвън се срещаме с @Roberto Baggio и компания и отиваме на вечеря във вече познатия ни ресторант Заргарон. 

На следващия ден ни чака нещо много по различно от градове и го очакваме с нетърпение.

 

Следва ...

[master_of_germs]

@MayaS ми избяга много напред в описанията и снимките, та да наваксам 😉

 

Последен от мене щрих от Хива. 

Това, което ме изненада, е, колко широки са всички улици в стария град. Някак очаквах тесни улички, а то такива почти нямаше.

 

Влакът през пустинята беше в точното време, за да гледаме "червения пясък", както се превежда ивето Къзълкум. 

ЖП гарите в Узбекистан са много добре уредени; преди да се влезе в сградите, се минава през проверка за сигурността и багажите се сканират, все едно си на летище. В Ургенч билетните каси са извън самата гара, в отделна сграда на площада. Ние си бяхме купили предварително всички билети онлайн и ги носехме разпечатани. Все пак минах през касите, защото трябваше да се удари един последен печат. В Ургенч сякаш го сложиха там при касите, после в Бухара и Самарканд ни го слагаха полицейски служители вътре в гарите. Но може и да бъркам, кое къде беше. 

Влакът за Бухара тръгна навреме и пристигна поне 15 минути преди разписанието си. Имахме уговорка домакинът ни да ни посрещне, но той леко закъсня. А в Бухара, за разлика от летището, жп гарата е мнооого далече от града. Съответно веднага бяхме налазени от таксиджиите, но тоя път стоически ги държахме на дистанция. Те обаче до последно не се отказваха. Викат, вие сте черирима и с багаж, а тук колите масово са с газови уредби в багажниците, нямало да се съберем. Не се помръднаха, докато не видяха , че нашият човек дойде с голяма кола. Побрахме се, пък! 😛

 

Нощувахме в shukrona guesthouse
https://maps.app.goo.gl/D2sbn6UmZY8DYAUD7

Накрая на тая уличка е, а тая майка прибираше вкъщи малкото си момченце... Толкова беше каталясал малкият, че майката го носеше на ръце и подритваше футболната му  топка по улицата, докато се приберат 🙂

Не е в центъра, но е на десетина минути пеш от някои от историчестите обекти. Бяхме само ние в цялата къща за гости, а домакинът на сутринта ми обмени долари, на доста изгоден курс, реално на банковия курс. Евро не пожела да вземе.

 

Щеше ми се да започна разказа си за Бухара с Авицена, защото именно Абу Али ал-Хусаин бин Абдуллах ибн Хасан бин Али бин Сина ал-Балхи ал-Бухари е причината вече повече от половин живот да мечтая да посетя Узбекистан и в частност Бухара.
Но понеже, като съм в отпуск, се чувствам много повече зевзек, отколкото лекар, някак по-подходящото начало е с Настрадин ходжа 😉

 

А за Авицена... Ами той не е роден точно в Бухара, а в едно малко градче на няколко километра оттам - казва се Афшона и сега там се помещава медицински колеж и е построен "мавзолей" на Авицена, нещо-като типичен соц дом-паметник с музей. Но нищо там не е автентично. От живота на Авицена нещо материално не е останало в Узбекистан, а той много се е местел през живота си, и от доста места е бил прогонван. Това, което е оставил на човечеството, са неговите трактати и научни трудове, а аз съм ги чел обстойно навремето. Времето, в което е трябвало да посетя Узбекистан, за да научавам нови неща, беше безвъзвратно отминало в студентските ми години, когато бях част от кръжока по история на медицината и специфично проучвах древната арабска медицина. Отиване до Афшона сега нямаше да ми даде нищо допълнително като емоция, а на спътниците ми съвсем щеше да им е скучно. Затова и не включихме Афшона в програмата.

 

На най-хубавия площад в Бухара, пред голямото минаре и джамията, ни пресрещнаха една тумба девойки с чадъри за слънце, тетрадки и прилежно изгладени памучни рокли. 

(Бордо (любимото м!) и пепел от рози (бляк!) бяха най-хитовите разцветки в дамската мода и в Хива, и в Бухара 😉

Оказаха се местни студентки, които бяха на урок на открито с преподавателя си по  английски, който пък беше родом точно от Афшона и аз се порозговорих с него. А девойчетата "нападнаха" с въпроси на английски @mary_shery, която се открояваше с оранжевата си рокля. Искаха да вземат интервю от чужденката  за университетския вестник, естествено и да се снимат с нея 🙂

 

 

 

 

 

 

Още няколко щриха от Бухара - тук няма отделен стар град, така че до част от обектите си се ходи през жилищни квартали и плетеници от улички. Макар къщите да не са старинни, лично според мене това дава повече автентичност. 

От друга страна, в Хива цялостният архитектурен ансамбъл се поддържа по-добре; в Бухара някои от медресетата бяха по-занемарени. Входовете им са завардени от търговци, които предлагат да ти покажат нещо за медресето, примерно килиите и как са живели и учели там вътре, а вътре, естествено, сергийки, шалове, абаи, пижами, всякаквви памучни и копринени дрешки. Е, накрая нямаше как да не завъртим пазарлък и цялата тайфа си взехме еднакви тениски с реклама на пътя на коприната, но в различни цветове. Мене лично пазарлъците ме уморяват психически, а и бях навъртял повече километри от другите (връщах се веднъж до къщата, заради това, че @mary_shery си беше забравила тъмните очила. А и ходенето по сандали много ми смазва краката. 

 

Затова за привечерната разходка останалите взеха такси Яндекс до по-далечните обекти, а аз си починах малко повече, обух си планинарските обувки и ми олекна на душата, та отметнах няколко километра пеш и реално нищо не пропуснах. Намерих останалите горе на новата кула. Качването горе сякаш струваше 30 хиляди сума.

 

Мая ви разказа, че охраната ни "уреди частен тур" в крепостта след часа на затваряне 😉

Платихме 100 хиляди за четиримата общо (плюс имперотор Клъвдий IV Бух, който винаги е гратисчия, но тук си намери полагащия му се трон). Иначе билетът е по 40 хиляди на човек, защото в крепостта има и няколко малки музейчета, които сега вече бяха затворени. Пазачите изчакаха останалите служители да си тръгнат и ни пуснаха на воля, дори и през една порта горе, през която иначе не пускат туристи, защото се отива до неподдържана част при крепостните стени. Само ни предупредиха, да не ходим твърде близо до ръба, че да не стане сакатлък. В крайна сметка се получи страхотен залезен фото-тур.

 

 

 

 

 

 

 

 

За разлика от Мая и Иво, аз обожавам да пътувам с влак. И затова се радвам, че ползвахме и старите бавни влакове с кушет вагон между Ургенч и Бухара, както и скоростните влакове от Бухара до Самарканд и после до Ташкент. На съвсем достъпни цени. Трите пътувания с влак общо ни излязоха по около 50 лв на човек.

Как ще ги стигнем... узбекистанците?!

 

 

П.П. А "советский пломбир" не пробвахме, понеже такъв фризер за сладолед видяхме само един, в най-голямата жега и продавачката нейде се беше покрила 😉

 

П.П.П. за двореца Sitora-i ... ай не ме карайте да търся точното име 😉 Мая подробно ви разказа... 

Та от мене само один наперен индивид... Колкото и да се перчи, не притежава и частица от величието на Клъвдий Бух 😉

[mililia]

Да попитам точно за влака Хива-Бухара.

Пътнически е, но има различен вид места - седящи и легло. Какво препоръчвате да взема? И ако е легло, кои са по-удобни?. Тези долните или горните? Вие вероятно всички сте били в едно купе, но ако се вземе долно легло, дали човека от горното легло също няма да ми седи на леглото?  Има места с климатик и без климатик - дали е необходимо такъв? 

 

И още колко време предварително се ходи на жп гарата и летището? 

[master_of_germs]

преди 33 минути , mililia каза:

Да попитам точно за влака Хива-Бухара.

Пътнически е, но има различен вид места - седящи и легло. Какво препоръчвате да взема? И ако е легло, кои са по-удобни?. Тези долните или горните? Вие вероятно всички сте били в едно купе, но ако се вземе долно легло, дали човека от горното легло също няма да ми седи на леглото?  Има места с климатик и без климатик - дали е необходимо такъв? 

 

И още колко време предварително се ходи на жп гарата и летището? 

Има седящи купета, има кушети с две долни и две горни легла, а доколкото знам има и спални купета само с две легла, те са по-скъпи, но най-комфортни. Мисля, че @Яничка бяха взели такова купе. Виж в нейната тема. Иначе естествено, че е по-добре да е долно легло. Кушетите са доста стари, стълбичките са с доста странен за мене начин на разгъване и прибиране и стъпалцата са тесни. Мариела никога не би се качила по такава стълба, стара вражда си има с подобни стълбички.

В БДЖ например стълбите са много по-широки и удобни, но в спалните купета леглата са три, като аз се чувствам максимално удобно на средно легло. Долу твърде много ми трака от релсите, а най-горе често ми е твърде горещо. Но повечето хора си предпочитат долното легло, особено хората с ограничена подвижност.

 

Ние си взехме кушет с две горни и две долни легла от Ургенч, понеже си бяхме четирима, а той влакът ни беше следобеден и пристигна в Бухара около 21 ч. Изобщо не е имало за какво да ползваме леглата.на горните легла си качихме багажите.

Вече, ако решиш да пътуваш цялата дистанция Хива-Ташкент или до Самарканд и оттам да връщаш до Бухара, тогава си струва да се вземе спално купе и да се спи цяла нощ.

Моят съвет е да погледнеш разписанията. От Ургенч имаше повече възможности, понеже Хива е на нещо като разклонение на основната жп линия. Та от Хива до Бухара бяха 8 часа, а от Ургенч до Бухара 6 часа. А Хива и Ургенч са близо, на 30-40 км. 

Така че реално влакът от Хива отива доста бързо до Ургенч и там правеше 80 минути престой. Решихме това да си го спестим, платихме на домакина ни от къщата за гости в Хива да ни закара до гарата в Ургенч и така имахме час повече да гледаме песни и танци в Хива.

 

За колко предварително да се отиде на гарата... Според мене половин час е достатъчно. Минава се секюрити контрол все пак.

[mililia]

преди 14 минути , master_of_germs каза:

Има седящи купета, има кушети с две долни и две горни легла, а доколкото знам има и спални купета само с две легла, те са по-скъпи, но най-комфортни. Мисля, че @Яничка бяха взели такова купе. Виж в нейната тема. Иначе естествено, че е по-добре да е долно легло. Кушетите са доста стари, стълбичките са с доста странен за мене начин на разгъване и прибиране и стъпалцата са тесни. Мариела никога не би се качила по такава стълба, стара вражда си има с подобни стълбички.

В БДЖ например стълбите са много по-широки и удобни, но в спалните купета леглата са три, като аз се чувствам максимално удобно на средно легло. Долу твърде много ми трака от релсите, а най-горе често ми е твърде горещо. Но повечето хора си предпочитат долното легло, особено хората с ограничена подвижност.

 

Ние си взехме кушет с две горни и две долни легла от Ургенч, понеже си бяхме четирима, а той влакът ни беше следобеден и пристигна в Бухара около 21 ч. Изобщо не е имало за какво да ползваме леглата.на горните легла си качихме багажите.

Вече, ако решиш да пътуваш цялата дистанция Хива-Ташкент или до Самарканд и оттам да връщаш до Бухара, тогава си струва да се вземе спално купе и да се спи цяла нощ.

Моят съвет е да погледнеш разписанията. От Ургенч имаше повече възможности, понеже Хива е на нещо като разклонение на основната жп линия. Та от Хива до Бухара бяха 8 часа, а от Ургенч до Бухара 6 часа. А Хива и Ургенч са близо, на 30-40 км. 

Така че реално влакът от Хива отива доста бързо до Ургенч и там правеше 80 минути престой. Решихме това да си го спестим, платихме на домакина ни от къщата за гости в Хива да ни закара до гарата в Ургенч и така имахме час повече да гледаме песни и танци в Хива.

 

За колко предварително да се отиде на гарата... Според мене половин час е достатъчно. Минава се секюрити контрол все пак.

Аха, не се бях сетила да гледам от Ургенч.  Мерси ще огледам и от там. 2 часа хич не е малка разлика. Гледам, че има две предложения, коитот ме устройват, този вашият влак и същият който мога да хвана и от Хива, само с 1,30 минути по-късно.  Колко ви излезе трансфера до Ургенч? ако помниш!

[master_of_germs]

преди 6 минути , mililia каза:

  Колко ви излезе трансфера до Ургенч? ако помниш!

Може би 10 долара за кола... 

Не сме се пазарили.

В Бухара може би 5 долара...

 

@MayaS , толкова ли беше?

 

П.П. възможно е Яндекс да дадат и по-добра цена, но това нас ни устройваше. В Ташкент беше невъзможно четиримата с багажи да се поберем в коя да е от колите на яндекс, наистина в багажниците им нямаше място от газзовите инсталации. Та там поръчвахме по две техни коли. 

[desislavna]

@mililia Ние бяхме в спален вагон с 2 легла. Дори заспах, но ние бяхме малко по-късно. Не са супер удобни или широки леглата, но си починахме. А по време на простоя в Ургенч си купихме храна и напитки от гарата, поговорихме си за живота с кондукторката и мина бързо времето.

Но все пак, вариантът с качване направо от Ургенч е по-удачен. 

[mililia]

преди 15 минути , desislavna каза:

@mililia Ние бяхме в спален вагон с 2 легла. Дори заспах, но ние бяхме малко по-късно. Не са супер удобни или широки леглата, но си починахме. А по време на простоя в Ургенч си купихме храна и напитки от гарата, поговорихме си за живота с кондукторката и мина бързо времето.

Но все пак, вариантът с качване направо от Ургенч е по-удачен. 

И аз клоня към по-късния влак, този който пристига в полунощ. Деси, какво би ми препоръчала, ако съм сама - спален или седалка?

[Lindt]

Мая, прикова ми вниманието с тези прекрасни снимки. Сега хем съм доволна, че ще си ходя в Иран и ще видя такива красоти, хем ме е яд, че не си направила тема за там.

[MayaS]

преди 31 минути , mililia каза:

И аз клоня към по-късния влак, този който пристига в полунощ. Деси, какво би ми препоръчала, ако съм сама - спален или седалка?

Превоза  Ургенч-Хива 10$ с колата на хотелиера.

 

В Бухара пак с колата на хотелиера май наистина беше 5$ 

 

А останалото с Яндекс средно по 15.000 сома на курс

 

преди 3 минути , Lindt каза:

Мая, прикова ми вниманието с тези прекрасни снимки. Сега хем съм доволна, че ще си ходя в Иран и ще видя такива красоти, хем ме е яд, че не си направила тема за там.

Ох от колко време се назлъндисвам да направя разказа за иран не е истина. Ще стане, ама вие ще сте се върнали.

[Lindt]

преди 7 минути , MayaS каза:

...

Ох от колко време се назлъндисвам да направя разказа за Иран не е истина. Ще стане, ама вие ще сте се върнали.

Не че те юркам, ама гледай с египетския разказ да се справиш за месец  Или поне с част от снимките.

[Цвете]

преди 1 час, mililia каза:

Аха, не се бях сетила да гледам от Ургенч.  Мерси ще огледам и от там. 2 часа хич не е малка разлика. Гледам, че има две предложения, коитот ме устройват, този вашият влак и същият който мога да хвана и от Хива, само с 1,30 минути по-късно.  Колко ви излезе трансфера до Ургенч? ако помниш!

Влакът от Хива до Бухара престоява 1 час в Ургенч. По - добър вариант е да се вземе от Ургенч. До колкото знам има и тролей от Хива до Ургеч. Ние бяхме с късен влак в двойно купе с легла. Беше не особено комфортно, топло, но си полежахме все пак.

[MayaS]

преди 1 минута , Lindt каза:

Не че те юркам, ама гледай с египетския разказ да се справиш за месец  Или поне с част от снимките.

🤔😭🖼️ Ша сА опитам.

[desislavna]

преди 53 минути , mililia каза:

Деси, какво би ми препоръчала, ако съм сама - спален или седалка?

Нямам с какво да го сравня, Еми. И седалката ще свърши работа, но аз не съжалявам, че полежахме. Но не си представяй, че луксът, какъвто го водят, е точно лукс.

Разбери се от хотела да те чакат  като пристигнеш. Седят с табела отпред и не е скъпо.

 

[Lindt]

преди 22 минути , MayaS каза:

🤔😭🖼️ Ша сА опитам.

И моля избери някоя снимка от Узбекистан за календара, ама не слушай Дани коя в никакъв случай 

[MayaS]

преди 1 минута , Lindt каза:

И моля избери някоя снимка от Узбекистан за календара, ама не слушай Дани коя в никакъв случай 

Аз съм решила да не участвам в календра - това под секрет. 

[Lindt]

преди 4 минути , MayaS каза:

Аз съм решила да не участвам в календра - това под секрет. 

Според мен, ако има такъв календар, е по-добре да участваш. Приятна суетня е откакто не се караме, за да не ядосваме @Mary.

Нищо, че сигурно нямаш някое джиджано животинче, все ще се справиш и без гласа на @ven62