Practice What You Preach

[Pantelej Putnik]

Скоро един коментар под един мой пътепис отключи вратата на хиляди мисли в главата ми, които многократно са минавали от там и друг път. Реших да отворя тази тема, за да мога да ги канализирам до голяма степен, да ги изразя пред вас и да си поговорим. Никак не ми се иска тази тема да премине в някакъв спор, заяждане или дори проява на враждебност. Не искам да намесваме и по възможност религиите и политиката, защото това са "лоши" теми за големи аудитории, като всеки вярва в каквото иска и има това право. По-скоро ми се ще да се замислим върху някои неща, за които поне ние като пътешественици би трябвало да си даваме сметка, защото именно ние обикаляме света, контактуваме с различни хора по света и сме представители не само на нашия народ/ нашата страна, но и на нашата европейска култура. И като носители на тази култура следва и да се отнасяме с другите така, че да държим сметка за ценностите, които нашата култура проповядва.   

 

Избрах това заглавие като го оставих на английски, защото сякаш на този език е най-точно казано, като един превод на български би бил по-описателен и като че ли не толкова поетичен. Самият аз познавам този текст от едноименната песен на Бари Уайт, като от нета научавам, че смисълът на фразата идва от Библията през Шекспир до нас. Както и да е, просто реших заглавието да е по-поетично, а и свободно за множество интерпретации. Може би е в разрез с политиката на форума да се пише на български, но по възможност бих помолил поне заглавието така да остане, като всичко друго ще е на български. 🙂 

Конкретният повод за темата беше пътеписът ми за Дубай, където направих паралел между шейха на Дубай и Петър Първи. По мое мнение и двамата са визионери за своето време. Това мое мнение сякаш не се прие по най-безспорния начин, като беше посочено, че шейхът строи, но пък е фен на половата дискриминация и робския труд. Тук не бих желал да обсъждам толкова конкретното мнение (а още по-малко да засягам по какъвто и да било начин човекът, който го е изразил), а по-скоро цялата тази линия на мислене, която не се отъждествява само с един конкретен човек, а с много хора и то през вековете, което пък е донесло от тогава повече сълзи на хората, отколкото усмивки. В тази връзка написах следното:

 

Шейхът е също като Петър Първи новатор за своето общество. Ако той беше голям „фен на забрадени жени“, то нямаше да направи такъв град, нямаше да има молове, където да се продават модерни западни дрехи. Нещо повече, нямаше да разреши да идват толкова чужденци, които да се гологъзят по плажовете в Емирството, като не зачитат по никакъв начин местната култура (имам предвид снимки на някои наши чалга диви в Дубай). Освен това чужденците носят и западно влияние, което също променя обществото. След като това се допуска, то значи, че той не е против това. Можеше да поддържа една консервативна линия, да държи жените задължително да са облечени по шериата и да не им дава да се показват навън. Това не е така в Дубай.

 

Относно това, което се сочи като „половата дискриминация“, считам за напълно неточно. Ние западняците много обичаме да правим заключения и да слагаме етикети на други култури. Винаги изхождаме от нашата култура, поставяме шаблона на нашето общество и раздаваме присъди. Това смятам за напълно неправилно и некоректно. На първо място – мястото на жените в ислямските общества е такова, каквото самите жени са изградили и заслужили. То в никакъв случай не е подценявано от мъжете, нито жените са дискриминирани. И изобщо какво означава дискриминация?! Защо се опитваме с понятия от нашата култура да описваме чужди култури? Дискриминация е толкова неточно използвано понятие, че даже изглежда чак като кръпка на описанието за онези общества. Именно от тази неадекватност на нашето виждане по отношение на ислямските общества и техните нрави ни пречат да ги разберем и с това да приключи тази отчужденост и дори ненавист, която седи между обществата през вековете. Трябва да спрем да съдим, а да се опитаме да разберем тяхната култура. Ако пък не желаем да я разбираме, то поне да не ги съдим. Защото да съдиш, без да познаваш, е безотговорно. 

 

Жената в ислямските общества също като при нас е уважавана и обичана от мъжа. Това, че вероятно в 99% от случаите тя е домакиня и се грижи за къщата и децата, не означава, че това на всяка цена я потиска. Жените в западните общества да не би да са по-свободни?! Какъв ловък ход на управляващите е феминизмът! Даваш гордост на жените, че са свободни и равни с мъжа, а всъщност умножаваш данъкоплатците по две. Хитро нали?! И какъв е резултатът – сега жените също се грижат за дома и децата, но и ходят на работа. Всички жени на Запад познават тази картинка – връщаш се от работа, а къщата е наопаки, кошът за пране ти е пълен, децата очакват да ги нахраниш, мъжът и той душа носи, и той внимание очаква, а ти си смачкана от умора. Това не е дискриминация, нали? Аз го наричам прецаквация.

 

А тези 99% от жените в ислямските общества, които са вкъщи, създават уют в къщата, гледат си децата, комуникират си с приятелки, които правят същото. Защо да гледаш децата си и да се грижиш всичко вкъщи да е уредено трябва на всяка цена да е потискащо?! Това е работа като всяка друга и заслужава уважение. Докато обаче жената в Дубай върши това, жената на Запад ходи и на работа. В резултат на това какво се получава – къщата е разхвърляна, приготвянето на храна не е вече семейна традиция, а работа на микровълновата, децата ги гледат чужди хора и до голяма степен растат самотни, защото ние сме почти винаги на работа, мъжете получаваме все по-малко внимание, защото една изморена жена, която трябва да мисли за всичко, все по-малко има време да мисли за нас мъжете.

 

Сякаш сме склонни да си мислим, че когато мъжете на дубайските жени се върнат от работа започва тормоз и дискриминация! Едно не бива да забравяме – може и да имаме различни култури, но всички сме хора, мъжете все така обичат жените си, жените все така имат нужда от мъжете си, мъжете все са главата на семейството, но пък жените са вратът. Едни без други не можем. Трябва да разберем, че феминизмът е глупост като фашизма. Да се делят мъжете и жените е като да отделиш небето от звездите, дървото от земята. Няма как да се делим, ние си принадлежим.

 

Ако „равни права“ за нас днес звучи страхотно и напълно естествено, то нека видим какъв е всъщност резултатът и каква е цената, която се плаща за това! Какво като и жените имат право да гласуват, правят собствена професионална кариера и т.н.?! Не оспорвам всичко това, да не ме разбере погрешно някой! Дали обаче тези права ще им помогнат да изперат дрехите в коша, дали ще разтребят вкъщи, дали ще нахранят децата, дали в крайна сметка ще ги направят щастливи?! Защото не бива да се забравя, че ако лицето на медала е „равни права“, то гърбът на медала е „повече задължения“. И така наред с традиционните си ежедневни задължения жените все повече са принудени да изпълняват и задължения, които пък са привични за мъжете. Няма нищо лошо в това да има привични за мъжете и типични за жените дейности. Безспорно едно малко детенце може да бъде гледано и от баща му, но природата е създала нежността на женската гръд именно за това. Също както и вдигането на тежки греди, да се коват с тежкия чук, за да се вдигне къща, е по-присъща на мъжете, заради което ние имаме пък силни ръце и мускулатура. Може и да отхвърляме тази типичност на дейностите, но пък не може да отричаме, че всъщност сякаш природата ни е направила различни и ни е отредила сякаш кой какво да прави. Аз лично смятам, че се допълваме толкова хармонично. Дали обаче този наш „прогрес“ всъщност носи повече радост на днешната западна жена, е въпрос, на който всяка една от тях има своя отговор в душата си.  

 

Красивите думи и лозунги като този за равенството и равните права може да поведат огромни групи хора зад себе си, но в крайна сметка това, което се брои, е щастието, уюта в къщи, усмивките на децата ни. Ако си мислим обаче, че ние по-добре се справяме от другите култури с това, то това смятам за невежество. Както всеки човек, така и всяко общество е свободно да нарежда собствения си живот, да следва или да не следва традициите си, да бъде новаторско, или пък да е консервативно.  

 

Бих желал да подчертая дебело, че аз също не съм толкова навътре в обичаите, нравите и отношенията на онези общества. Не съм склонен обаче да бъда лекомислен и с това необективен. Също така с горните редове не искам и да адвокатствам на техните нрави и отношения. По-скоро призовавам да се опитваме да се разбираме и да си протягаме ръце едни към други, защото през вековете милиони родители са погребали децата си, заради това, че вдигаме оръжие един срещу друг, вместо да си разменим усмивки. Не бива да се оставяме на първичното ни чувство, че непознатото е враг, защото не знаем какво да очакваме от него. Ако твърдим, че ние сме по-развити като общество, защото сме издигнали свободата, равенството и толерантността в основи на нашето общество, то нека да бъдем последователни и да правим това, което проповядваме, а именно да бъдем толерантни към другите, да ги уважаваме и да им дадем свободата да живеят както те разбират живота. В противен случай бихме показали, че ние сме едни лицемери и изобщо не сме стигнали до нашите ценности.    

[Marusinka]

На 24.10.2022 г. в 2:29, Pantelej Putnik каза:

мястото на жените в ислямските общества е такова, каквото самите жени са изградили и заслужили. 

Моля?? Защото имат възможностите и правата да си изградят различно място? Та, дори в САЩ съдебната и политическа система не позволява на жените да заемат достойно място до белия мъж. За щастие, макар да е бавно и трудно, това се променя.

 

На 24.10.2022 г. в 2:29, Pantelej Putnik каза:

Можеше да поддържа една консервативна линия, да държи жените задължително да са облечени по шериата и да не им дава да се показват навън. Това не е така в Дубай.

Не, само е узаконено домашното насилие и жената няма право да избере мъжа си без разрешението на “мъжки настойник” или да се разведе с него без съдът да одобри молбата й.

 

На 24.10.2022 г. в 2:29, Pantelej Putnik каза:

Дали обаче тези права ще им помогнат да изперат дрехите в коша, дали ще разтребят вкъщи, дали ще нахранят децата, дали в крайна сметка ще ги направят щастливи?! Защото не бива да се забравя, че ако лицето на медала е „равни права“, то гърбът на медала е „повече задължения“. И така наред с традиционните си ежедневни задължения жените все повече са принудени да изпълняват и задължения, които пък са привични за мъжете.

Ама защо коша с дрехи да чака жената? Защо от жената по подразбиране да се очакват тези неща? Защо тя трябва да влачи на гърба си щастието на домочадието и мъжа?? За мен това е абсурдно.

Когато работех наравно с мъжа ми всичко беше разделено по равно - нито съм миела чинии, нито съм чистила повече от него. Моите задължения бяха да разтоваря съдомиялната, да сготвя (защото винаги имам забележки към други готвачи и обичам да готвя), да сгъна прането и след като мъжът ми измете пода, да го мина с парцал.

Сега съм домакиня и върша повечето домашна работа, но това не означава, че това се очаква или изисква от мен, а просто, че жаля мъжа си, който работи по 12 часа на ден, за да ни издържа.

 

На 24.10.2022 г. в 2:29, Pantelej Putnik каза:

Както всеки човек, така и всяко общество е свободно да нарежда собствения си живот, да следва или да не следва традициите си, да бъде новаторско, или пък да е консервативно.

Да, реално всеки човек, който е мъж, навдякъде по света има правото да следва или да не следва традициите на обществото, в което живее, но това не важи за голяма част от женското население.

 

На 24.10.2022 г. в 2:29, Pantelej Putnik каза:

Жената в ислямските общества също като при нас е уважавана и обичана от мъжа.

Абсолютно - стига да е послушна, да задоволява мъжа си и да спазва традициите, с които може би не е съгласна. Иначе, публичен бой с камшик, убийство с камъни…(не говоря за Дубай конкретно, а за други ислямски държави).

 

На 24.10.2022 г. в 2:29, Pantelej Putnik каза:

По-скоро призовавам да се опитваме да се разбираме и да си протягаме ръце едни към други, защото през вековете милиони родители са погребали децата си, заради това, че вдигаме оръжие един срещу друг, вместо да си разменим усмивки.

Няма как да разбера подобна култура и отношение към единия пол. Не съм войнолюбка и моето негодувание спрямо общество, което е устроено на базата на мъжкото превъзходство, не означава, че утре вдигам пушка срещу него, а както бях написала в коментара си под пътеписа ти - просто няма да го посетя. 
 

И не искам да бъда разбрана погрешно - не мисля, че мъжът и жената са създадени еднакви и трябва да се състезават във вдигане на греди и гледане на деца. Твърдо съм убедена обаче, че на всяко човешко същество, независимо от кой пол е то, трябва да му се предотставят всичките права, с които се ползват останалите. Смятам, че една жена трябва да има абсолютно същите условия да прави избори за живота си каквито обществото е създало за мъжете. Докато това не стане реалност,  “красивите думи и лозунги” са само за сметка на ущетените.

 

П.П. Аз лично много харесах пътеписа ти. Споделих също, че и много бих искала да посетя някога Дубай и въобще не съм си помисляла, че този ми коментар ще бъде повод за подобен дебат.

[Lyubina]

Няма да говоря принципно, а само от моя гледна точка. 🙂 

Не познавам нито правилата (законите), нито реалността в мюсюлманските държави. Ако случайно попадна там, ще спазвам местните изисквания, точно както спазвам правилата в света в който живея или който посещавам по време на пътуванията си. 

След повече от 50 години живот в "цивилизацията" и в условията на еманципация и след един не особено приятен опит (experience) с мъж, който считаше, че жената е длъжна да прави всичко у дома плюс да работи и да осигурява поне половината от семейния бюджет, и след това с друга гледна точка, както и безкрайното "състезание" на жизненото поприще, и възможността да остана две години у дома и да бъда домакиня, считам че опцията една жена да бъде само домакиня би могла да е много примамлива (но това, от висотата на възрастта ми). 

Ако можех да си го позволя, с удоволствие бих се отказала от ходенето на работа и бих останала у дома. Не защото съм мързелива, тъпа (а бе може и да съм тъпа, знам ли) или без професия и квалификации (за това няма спор, има документи 😉 ). 

От моя гледна точка, правата и задълженията в една двойка би следвало да са въпрос между двамата, които са избрали да живеят заедно.  Защото съм чувала и мъжката гледна точка: като изключим раждането на дете, един мъж чудесно може да се справя сам и не му е необходима жена. Ако ще си ги мерим де.....  И би следвало да е ясно, че никой на никого за нищо не би трябвало да е длъжен, освен ако нямат предварително яснота. (юристите да кажат, че и бракът е вид договор)

 

Не хвърляйте камъни по мен моля 🙂 

Рано сутрин не съм в състояние да мисля задълбочено и да пиша научни трактати по която и да е тема. 

[Pantelej Putnik]

@Marusinka, изрично посочих, че не конкретно твоето мнение, а този начин на мислене не мога да разбера, а именно – ние да твърдим, гледайки от нашия прозорец, че жените в ислямските общества са потиснати и нещастни. Не смятам, че е удачно ние да съдим от гледната точка на нашата култура кой как се чувства и да даваме оценки. Нека не забравяме, че нашето виждане за нещата в живота е до голяма степен обусловено от догмите на нашата култура и се искат много познания за другата култура, за да се правят някакви заключения и да се раздават присъди. Защото да кажеш за някой, че е „фен на забрадени жени, половата дискриминация и робския труд“ е присъда.

 

Промяната на едно общество не идва лесно. Обществото никак не е склонно бързо да възприеме новото, защото никое общество не е изградено от само интелигенти хора, които да проумеят бързо идеите на един визионер. Къща се гради камък по камък и това е известно на шейха. Ако започне да форсира промяната, може и да се стигне до там хората да отхвърлят него и идеите му. Всичко това ще става бавно. Всяка една промяна в едно общество идва, когато хората се променят, а да се променят хората си е исторически процес, който отнема време. Та това не важи ли и за нашето общество?!

 

Кой ще пере, кой ще готви и кой ще кове е нещо, което както каза @Lyubina, се решава между партньорите в семейството, а не от шейха. При моите пътувания във фокус са ми хората. Досега съм посетил няколко държави с мюсюлмански общества, но не съм останал с впечатлението, че жените са потиснати. В конкретния случай с Дубай пък изобщо не съм на това мнение. Не изключвам вероятността ти да си събрала друг опит в подобни държави, за да твърдиш обратното.

Въпросът, който повдигнах с тази тема не е глупавият въпрос за разликите между мъжете и жените и техните задължения. Посочих вече, че за мен ние (жените и мъжете) се допълваме в хармония и най-красивото, което имаме в живота е свързано с нас – любовта. Всяко противопоставяне смятам, че не е в наш интерес.

 

Що се касае за „фен на робския труд“, също не съм никак съгласен. Какво е робски труд?! Ти посочи, че мъжът ти в САЩ работи по 12 часа на ден. Това какъв труд е след като в цивилизования свят се работи по 8 часа на ден?! Колко сме честни пред себе си да се обявяваме срещу робския труд, но да си купуваме дрехи, шити от деца в Индия, Пакистан, Бангладеш? Това не е ли лицемерие на нашето общество?! Или щом става въпрос за пари, можем да забравим ценностите си, да преглътнем това и да се правим на разсеяни.

[iMari]

Не би ми хрумнало да сравнявам битието на жена от западните общества с това на жена от арабска държава. Особено в светлината на това, което скоро се случи в Иран. За каква еманципация говорим, като те бият с камшици за това, че си сложила неправилно хиджаба, убиват те с камъни, ако изневериш, не можеш да шофираш, да се образоваш и въобще да излезеш от вкъщи, ако мъж не ти разреши. Къде въобще да търсиш щастието в такава реалност? Прекрасно е мъжа да те уважава и обича, но разликата е, че ако това не се случи тук имаш възможност за избор . Дали да си домакина, дали да градиш кариера, дали въобще да останеш с този мъж е твое решение. И чисто юридически закона гарантира тези твои права. 

Според мен всяка форма на насилие и ограничаване на свободата на което и да било човешко същество трябва да се осъжда и наказва.

За едно съм съгласна - тези общества имат дълъг път да извървят, може би те самите не са готови за коментираната свобода на избора. Да покриеш жената от глава до пети при 40+C не говори, че жената е развратна, а че мъжете вероятно не могат да се контролират.

А заглавието на темата ме подсети за наливащите се с алкохол по нощните заведения дубайци, на които Корана забранява изобщо употребата на алкохол.

[Гост]

Pantelej Putnik, от все сърце ти пожелавам да имаш дъщеря и да я обичаш повече от живота си! 

Почувствах се омерзена от словоизлиянието ти.

[Lyubina]

Хора, не така, моля!

 

Що се отнася до агресията на мъже над жени, не си заравяйте главите в пясъка. 

Да не би в България да не се случва ежедневно да имаме пребити и дори убити жени от съпрузи, партньори, бащи, близки или далечни роднини!

Не е необходимо да се връщаме много назад във времето. 

Примери всеки (или почти всеки) ден по страниците на вестници и сайтове .... 

И не съм видяла нещо да се променя в отношението на населението към тези случки, освен спорадични акции на няколко човека, които отшумяват като летен бриз. До следващия път и следващата медийна акция. 

 

Това дори не е до закони, а до манталитет. 

Не сте ли чували и не сте ли виждали коментари "Тя (тая) си го е заслужила" Да, не са били убити от властите, а от роднини и партньори! 

 

Недейте да генерализирате! 

[Marusinka]

преди 54 минути , Pantelej Putnik каза:

изрично посочих, че не конкретно твоето мнение, а този начин на мислене не мога да разбера, а именно – ние да твърдим, гледайки от нашия прозорец, че жените в ислямските общества са потиснати и нещастни.

Моето мнение е израз на мисленето ми, което според теб е наразбираемо, лепящо етикети и невежо. За мен пък твоето упорито твърдение, че жените в ислямския свят не са потиснати и нещастни е наивно, граничещо с абсурдност.

Нали на този прогресивен шейх му избягаха и дъщерята, и жената? Ако бяха много щастливи, обичани и уважавани, едва ли щяха да рискуват последствията при евентуално залавяне. Дори не се знае какво се случва с дъщеря му, която насилствено беше върната в Дубай.

Има разлика между “робски труд” и “къртовски труд”. За робския не се заплаща или се плаща в пъти по-малко, отколкото трябва. Има достатъчно сведения за “модерните роби” в ОАЕ. Нямам намерение да задълбавам по темата. 
Само ще кажа, че мъжът ми работи за себе си. Това се нарича инвестиция. Когато бизнесът му се разрасне - ще взима чекове без да се бъхти по цял ден.

И защо си мислиш, че щом имам морални съображения да пътувам до подобни дестинации, нямам такива, когато става въпрос за ежедневното ми потребление?

 

@iMari и аз само за това, което се случи в Иран, си мислех, докато коментирах. Имам и лични истории от Близкия изток. 

[Marusinka]

преди 3 минути , Lyubina каза:

Това дори не е до закони, а до манталитет. 

Да, останал от османското робство на Балканите…

[iMari]

преди 50 минути , Lyubina каза:

Да не би в България да не се случва ежедневно да имаме пребити и дори убити жени от съпрузи, партньори, бащи, близки или далечни роднини!

Така е, затова си мисля, че е редно да се замислим какво може да направим по въпроса, вместо да разсъждаваме дали еманципацията прави жените нещастни. А и никой не твърди, че малтретираните жени са щастливи.

преди 52 минути , Lyubina каза:

Недейте да генерализирате! 

Каква е идеята да се правим на широко скроени щом някой някъде страда? Или не трябва да вярваме на стотиците разкази на жени пострадали от обичаите на онзи свят? Възможно е някакъв процент да живеят като кралици и златната клетка да не им пречи, но и 10% да са бити, убивани, ограничавани и унижавани е достатъчно да не толерираме и да не се опитваме да разберем тази култура. 

[stanimir]

1 hour ago, Marusinka said:

Да, останал от османското робство на Балканите…

Айде стига с мантри и клишета.

Статистиката показва ,че броят на жените убити от интимния си партньор в САЩ е по-голям от този в Турция :

https://www.theguardian.com/us-news/2021/sep/26/femicide-us-silent-epidemic  

 

Ако се разровим в българската статистика , годишно от домашно насилие умират под 30 жени ( не че е малко ) спрямо 3000 в САЩ.

Приемаме,  че САЩ имат 50 пъти по-многобройно население и всеки може сам да сметне каква е истината.

 

 

П.П. Османското "робство" е нищо в сравнение с робството в Америка , но това е съвсем друга тема.

 

 

 

 

[Lyubina]

преди 21 минути , iMari каза:

някой някъде страда? Или не трябва да вярваме на стотиците разкази на жени пострадали от обичаите на онзи свят

А в нашия свят? 

[Aureliano]

Трябва да призная, че аз просто се чувствам неприятно в Ислямския свят заради това неравенство и забрани за жените. Едно е да си избереш да водиш определен начин на живот, друго е единствено той да ти е позволен. Едно е да има случаи на насилие спрямо жени, което да се преследва от закона; друго е законът да толерира, окуражава или дори налага такова насилие. За мен за такива неща няма нито обяснение, нито извинение. В същото време съм наясно, че това не е моя работа и тези хора сами трябва да решат как искат да живеят. Мен обаче ме потиска да бъда в такава среда. Дори на място като Малдивите очевидното неравенство ме караше да се чувствам зле.

 

Та, надявам се тези хора сами някак да намерят по-добър път за себе си, а ние също да решаваме нашите проблеми по отношение на равните права. Междувременно аз ще предпочитам да опознавам по-толерантни места, които поне създават усещане за сравнително равенство. Има достатъчно от тях по целия свят.

[jul]

Не може да се генерализира за отделните държави и общества. И докато не си станал част от тях, трудно ще прецениш как са нещата отвътре, ама наистина.

В същото време абсолютно подкрепям, че основната разлика е в избора - има ли го или го няма. Не защото ти го е дал баща ти/брат ти/мъж ти, а защото обществото, обичаите и законите ти го гарантират.

 

[neuromancer]

ще помоля да не се отплесваме в политика и спорове кое е политкоректно и кое не, за да не се налага да затварям темата, колкото и да ми е неприятно

[Zaro]

В момента, neuromancer каза:

ще помоля да не се отплесваме в политика и спорове кое е политкоректно и кое не, за да не се налага да затварям темата, колкото и да ми е неприятно

Затваряй. Тя темата е заминала със създаването си.

[Pantelej Putnik]

преди 42 минути , Zaro каза:

Не съм чел по-нагоре, ама

Може би първо трябваше да прочетеш...

[Zaro]

преди 1 минута , Pantelej Putnik каза:

Може би първо трябваше да прочетеш...

Аз се хванах само за това твое изречение. Другото не съм го коментирал.

[Pantelej Putnik]

В момента, Zaro каза:

Аз се хванах само за това твое изречение. Другото не съм го коментирал.

Именно. Хващаш се за думи, а темата не си я разбрал.

[Duke]

Темата е интересна и по възможност е добре да не се политизира излишно...

 

В средата на 80-те, баща ми работеше в Алжир. От онзи период имам два много ясни спомена:

 

1. Денят в който кварталният дойде на импровизираното игрище зад блока и докато ние играехме футбол с местните, взе топката със себе си и ми поръча да предам на баща ми да отиде при него, за да я получи обратно. По-късно вечерта, баща ми обясни какво му е казал кварталния. Оказа се, че аз 16 годишен по онова време, съм играел футбол по къси панталони в 40-градусовата жега, а това предизвиквало интерес у жените, които можело да надзъртат зад плътно покритите с външни щори прозорци на къщите.

 

2. Присъствието ми на официална вечеря по повод сюнет на първородния невръстен син на шефа на баща ми - изключително добре образован арабин, завършил във Франция. От входа ни разделиха - аз и баща ми в официалната гостна с останалите мъже, а майка ми и брат ми (тогава на 8 години) в стаята с жените. В гостната всички клечахме на земята пред отрупани с всевъзможни ястия блюда. В "другата" стая, майка ми по-късно докладва, че са консумирали непредставителната част от гозбите, например, крайчетата около тавата на баници, баклави и т.н.

 

Тогава разбрах, че онова, което за нас е странно и недопустимо, за други е част от бита и културата. Затова и избягвам да изразявам крайни мнения по теми свързани с културни различия или религиозни схващания. Не бива да забравяме, че освен писани има и неписани правни норми, а дори самите писани правни норми всъщност отразяват обичаите на хората за които са предназначени. В този смисъл, нека не сочим с пръст и обвиняваме поведение, обичаи или закони, които по една или друга причина не разбираме... 

[Pantelej Putnik]

Преди да сте затворили темата, само желая още веднъж да обобщя защо я пуснах. Смятам, че за да съдим, да слагаме етикети и да налагаме присъди, следва да се опитаме не "да гледаме от своите прозорци", а да познаваме много добре това общество, за което говорим и съдим. При нас думата "свобода" има един смисъл. Това не значи, че във всяко общество свободата се разбира по същия начин. И ако едно общество не я разбира като нас, то не бива да го упрекваме, да го отхвърляме, да го заклеймяваме. Ако направим това, ние самите поставяме ценностите на нашето общество под съмнение. 

[Pantelej Putnik]

Сега може да затворите темата. Поздравявам всички с песента на Barry White - Practice What You Preach (Official Music Video) - YouTube

[Брани]

преди 29 минути , Duke каза:

1. Денят в който кварталният дойде на импровизираното игрище зад блока и докато ние играехме футбол с местните, взе топката със себе си и ми поръча да предам на баща ми да отиде при него, за да я получи обратно. По-късно вечерта, баща ми обясни какво му е казал кварталния. Оказа се, че аз 16 годишен по онова време, съм играел футбол по къси панталони в 40-градусовата жега, а това предизвиквало интерес у жените, които можело да надзъртат зад плътно покритите с външни щори прозорци на къщите.

 

Другарю, бил сте секс-символ и магнит за жените още на 16!

[luba_rizova]

Аз подкрепям Пантелей. В частта му,че ние нямаме право да се месим, оценяваме,да изискваме и смятаме, че нашите обичаи и привички са по-добри, по-истински ,по-вярни и по-правилни, сравнени с живота и развитието на кое да е друго общество. Нашите са си наши, минали сме си пътя и сме там, където ни е довел нашия, западен, християнски път. Трябва да уважаваме чуждото развитие. Всяко натрапване на надменните западни ценности над общества, не готови за тях, с друга култура, традици, география, води, доказано, до катастрофа. Нека сами си извървят пътя. Сами да стигнат до такова развитие, което е за тях привично. Много ми помогна в това мислене нашата съфорумка Съни, която живее в държава, която ние гледаме отвисоко, а реално жените там живеят по-добре от 90% от българките,например. И,лично, като жена смятам, че феминизма (в сегашния му вид) е ужасно вреден за жените. Наистина.

Темата е хубава, но в разделеното ни общество толерантност вече няма.

[Lyubina]

И нека не забравяме, че дори християнството налага жените да ходят с покрити коси/глави. 

И глезените да не се показват. Защото в косата на една жена има еротика.

Това, че последните 100 години нещата са се променили е следствие на много социално-икономически причини, вкл.войните през 20 век и недостига на платове, голямата депресия и какво ли още не.