дневник Мадейра - природа в сън

[ДиянаВ]

Сънували ли сте природа? Аз досега не бях или поне не толкова ясно. Сън, изпълнен само с природа. Зелено, наситено зелено пространство, необятно, поглъщащо те от всички посоки, докъдето погледът стига и ти като една малка точица се въртиш не, а трептиш в нищожен кръг.

 

Този сън ми се случи два дни след като се върнах от Мадейра и още ме държи блаженството, когато се събудих. Ясно е, че виновник за картината, запечатала се в клетките на мозъка ми, възпроизвеждащи образ в сън, е остров Мадейра.

 

Предполагам каква е била физиономията ми при събуждането от съня. Вероятно такава

 

Не мога да не споделя изживяванията си от това прекрасно пътуване, които по първоначален план се очакваше да бъдат коледно-новогодишни. Още от въздуха обаче, преди самолетът да кацне, зеленината ни грабна, а океанският въздух ни поведе за носа. Празничните моменти останаха на заден фон, но това е Мадейра - няма подходящо или неподходящо време, когато да я посетиш. Лошо е само, когато си тръгваш

Започвам разказ и поради още една важна причина. Откакто се вписах в Магеланци и благодарение на магеланци, всяко пътуване става по-хубаво и още по-хубаво, и така не знам докъде ще е градацията . Когато казах това на съпруга, той се "ужаси". Като споменах магеланци, очаквам двама също да се включат с впечатления за своята декемврийска Мадейра. @Argentique каза и показа доста и много ми помогна с мненията си, но ще ми е интересно, предполагам и на вас, да сподели в по-разказна форма не само за местата, които аз не видях, но и за същите, усетени през нейния оптимистичен поглед и романтична душа 🥰. @Radnev нещо се покри. Хвърли ни стръвта с екстремни снимки и замлъкна 😉. След като разбрахме, че се е прибрал инфарктно, но благополучно, очакваме подробности за мъгли, ветрове, бури, слънца, баири, пътища, гори, плантации и всичко. Ако не му се почва пътепис или тема, може и тук да поднесе неповторимите си шеговити случки 😃. Въобще пишете, колкото и каквото искате

 

И така да хващаме пътеката ...

 

[Argentique]

@ДиянаВ, неописуемо много се радвам, че отидохте на Мадейра, а още повече, че се влюбихте в нея. То не че има други варианти. 🙂 Когато отида някъде на извънредно вълшебно място, искам да го покажа на целия свят, пък нека светът да отиде и да се влюби. Благодаря за сръчкването и ще се постараем да печем пащелите и да забъркваме поншите на мадейранското вдъхновение заедно. 🙂 

 

@Radnev още се затрива литературно нейде по вулканите в Кападокия, но го чакаме и тук да ни покаже на кое точно въже го е вял вятърът на Пико Руиво и защо не са му изсъхнали дънките. 😄 Чини ми се, че има хляб в този левент и няма да ни разочарова. 🙂 😉 

Аз вероятно ще я карам на час по лъжичка или черпаче, защото катастрофално не ми стига времето. Та...

 

=========================================================

Преди двайсетина години, когато още гледах телевизия, следях поредицата Globetrotter по Дискавъри. Там попаднах на епизод за Мадейра. Случвало ви се е: виждаш нещо и знаеш на секундата – ТО Е! Моето място! 🙂  Вълшебните зелени пейзажи, океанът, гледките, вечната пролет, винарските изби..., а когато водещият тръгна по рибния пазар и ресторантите във Фуншал, окончателно се предадох... 🙂 

Защо чаках толкова дълго? Кой знае? Обикновено не насилвам нещата в пътешественическата сфера и нямам против да ми се случват тогава, когато им дойде времето. Правих някакви опити за Мадейра, не се получиха. Но сега пъзелът се нареди.

 

За първи път в живота отивах някъде сама за седмица и за мен си беше предизвикателство. Периодът не ми беше много удобен и по план трябваше да имам доста работа. Но времето минава, а работата все не свършва, затова си казах, че някак ще я натъкмя. Хората, които биха дошли с мен да се радваме заедно на природата на Мадейра, нямаха никаква отпуска, а тези с отпуска не ходят много пеша. Не можех да чакам вечно идеалния момент и просто скочих.

Хубавото в пътуването с компания е съпреживяването. Но си рекох, че ще оцелея някак сама, без да бърборя по цял ден и да съпреживявам. 🙂 И оцелях, а сега ви бърборя на вас. 🙂 Освен това съм наблюдател, всичко (дърветакъщихоракучетаколимузеиморета...) ми е интересно, а и се запознах със сума ти народ по автобуси, пътеки и заведения. С близките в далечна Европа – видеочатове по над час, а по-любопитните от тях видяха голяма част от острова през камерата на телефона ми в реално време. Особено драго ми беше да видя снеговалеж на парцали в Северен Рейн-Вестфалия (а там сняг вали рядко), докато се шматкам по къс ръкав из зелените поля. Вечер работих по три-четири часа с чаша полусладка мадейра до мен. Но такъв е животът... 

Абе, получиха ми се нещата, макар и не съвсем по план. Ама какво са плановете – хуморески за Вселената.

 

*************************************************************************************************************************

 

Летях през Бергамо с нощувка до летището, 24 часа престой и време за отскок до града, където бях ходила само три седмици по-рано. Обаче валеше неимоверно и се наложи да изкарам половин ден в мола, а това е нелека задача за мен. Накрая броях минутите до полета. За да си тренирам още малко търпението, самолетът от Бергамо закъсня с над час и кацнахме в Мадейра в 0:30. За закъснението писах на хазяйката във Фуншал, която ме успокои, че винаги настаняват лично, и в три посред нощ да кацна, ще ме чакат. Тази Мадейра все повече ми харесваше. 🙂 Заради късния час и нежеланието да карам хора да ме чакат по нощите, имах поръчан трансфер на малко по-ниска от такси цена.

 

След интересното кацане (за първи път съм в самолет, който завива толкова ниско и близо до пистата) гледам да се изнеса по най-бързия начин, което ми се получава, защото съм някъде по последните седалки. Летището е малко, нашият полет е последен, а на пистата вече метат. 🙂 
Изпреварвам за никъде не бързащите италианци (piano, piano) и влизам първа в затъмнения тунел на сградата.

В тунела няма ни душа, а в края му след почти два дни по автобуси и летища ме чака Раят...

 

 

 

Тук вече не издържам, бърша си очите и напред към такситата. Паркингът е почти пуст (как ли ще се извозва цял самолет хора по градовете?), обаче до вратата стои самотен чичо с лист с имена и цигара в ръка. Разбира се, че чака мен. 🙂 Трансферът всъщност е в личния му опел комби. 

Навън ухае на май и малко на палми.

Пред къщата във Фуншал също ме чакат. Ура! Като чуя „хазайка“, си представям баба или леля, обаче моята е към 25-годишна весела и усмихната девойка. Часът е един посред нощ, а тя подскача и се суети, пълна с енергия. Мой човек! Показва ми къщата и ми връчва торба с храна от супермаркета (с пащел де ната и какво ли още не), защото как да остави такъв ценен гост гладничък посред нощ. 🙂

 

 

С пащелите окончателно ме спечелва и ѝ връчвам килото грана падано от супермаркета в Ориоцентър. И двете обожаваме сирена. Когато отсядам някъде по апартаменти с директен контакт с домакините, често нося неща от България – задължително вино, узо или мастика в Турция, дребни троянски керамики, дори съм мъкнала рачел от тиква в Сицилия. Хората са щастливи, аз двойно повече. Но сега нямам време и подаръчето не е от България. В близките дни получавам снимки на сготвени рецепти с грана падано. 🙂

 

От къщата се чува океанът, никак не е възпитано да го карам да чака и излизам навън в майското ухание през декември. Първият жител на Мадейра, пресичащ пътя ми, е голям изплашен плъх, който се скрива в цветната леха на малкото площадче. На няма и петдесет метра по надолнището е любимият ми впоследствие бар Barreirinha, който в петък и събота работи до два. Обаче всички посетители са вече на финалната права в алкохолната надпревара и решавам да отложа дегустациите за другия ден.

 

 

След кратък личен разговор с океана тръгвам обратно нагоре с група млади испански травестити, облечени като танцьорки на фламенко. 😂 У дома нагласям алармата. Имам цели пет часа сън до изгрева.

 

[ДиянаВ]

Браво @Argentique, чудесен старт на Мадейра си направила, от първите стъпки си грабнала острова и той теб. Ще продължа с началото и аз, но като отметна разни досадни задачи😄. Като те чета, направо ми идва на следващото ти ходене да се домъкна и аз😂

[Argentique]

преди 4 минути , ДиянаВ каза:

Браво @Argentique, чудесен старт на Мадейра си направила, от първите стъпки си грабнала острова и той теб. Ще продължа с началото и аз, но като отметна разни досадни задачи😄. Като те чета, направо ми идва на следващото ти ходене да се домъкна и аз😂

Направо идвай! Ще препускаме по ли(Е)вадите и ще лежим по върховете доволни и щастливи... 🙂 И в океана трябва да се изкъпя, че не можах на близката Барериня, но имах извинителна бележка. 😂

Ето я:

И така седем дни без последния, разбира се. 😂 Когато всичко утихна и се стопли, но вече се носех с куфарчето надолу. 😞

 

Чакам да видя кой друг ще си купи скоро билет. 😉 Раднев се отчете, другите си мълчат. 🙂

[Radnev]

Докато някои се натуткат да заминат, а други да напишат нещо, тя работата взела, че започнала.

Ще направя всичко възможно да се включа възможно най-бързо, за да вървим в крак😀.

А оня пътепис за вулканите, той и без това си е безкраен😄.

[searus]

преди 1 час, Argentique каза:

Чакам да видя кой друг ще си купи скоро билет. 😉 Раднев се отчете, другите си мълчат. 🙂

Аз нали изпуснах коледната оферта (да се разбира "не се заинатих достатъчно"), сега тайно гледам билетчетата как се развиват, че съм вързана с едни ваканции, които обаче са доста честичко (на всеки месец и половина)... Еми то не може трима сладкодумци такава приказка да отворят и да седи безучастно човек, особено такъв, който е бил и знае... Бил, ама с 1-годишно същество, просто не се брои, трябва да се повтори, няма как 🤣

[MayaS]

Е сега и аз вече се настаних на първия ред. Продължавайте така. Ще е огромно удоволствие да ви чета, нищо че Мадейра не ми е в скорошните планове. Ще си имам какво да ме ръчка за там.

[Hazel]

Много хубави разкази, продължавайте! Аз имам билети за 1 - 6 май, нямам търпение...

[ДиянаВ]

Подготовката

 

Харесвам много Португалия, но все си представях, че след Лисабон ще се отправя към Алгарве или около Порто. Още при пускането й, темата за чукарите на @Lindt ми беше интересна и я прочетох, но Мадейра не беше в плановете. И така до май тази година, когато след като нагласих лятното море, имах да сменям разни полети на Уиз. До края на коледно-новогодишните празници и почивни дни друго пътуване не можех да имам за съжаление и се замислих, че в една седмица мога да вкарам някое по-така място за 5-6 дни+2 по пътищата. Нагласих някои изгодни дати от разписанието на Уиз по маршрутите Варна - Лондон, Букурещ - Севиля, Лондон - Мадейра и Лондон - Фаро и временно оставих нещата. Естествено първо падна Варна с Гетуик, а след това и Букурещ със Севиля. При Лондон с Мадейра смениха полетите с 2 часа по-късно излитане, което първо не даваше право на промени и второ правеше кацането късно вечер. Едната дата за Фаро ми я смениха, другата не… въобще гимнастики ставаха, водех си и с лист и химикал бележки😄. Поглеждах и към други авиокомпании - EasyJet, TAP, Iberia, като най-вероятни ми се струваха за междинни летищата Лисабон, Гетуик/Лутън и по-малко Мадрид /заради цената, която на два пъти падна до 360-370€ двупосочен билет/. В крайна сметка маршрутът се получи:

-23.12. Букурещ - Лисабон с любезното съдействие и вечерен полет на Уиз

- 24.12. Лисабон - Фуншал с ранен полет на Изижет /цена към 100€ на човек без багаж и още 25€ за малък куфар+място в първите редове/

- 01.01. Фуншал - Гетуик много късен полет, кацащ в първите часове на 02.01. /отплатих се на Уиз със 120€ на човек, но имах и някои други точки, така че всичко е точно😃/

- 02.01. Гетуик - Букурещ - отново подарък от Уиз късен вечерен полет. 
Пътуването не ни беше много бюджетно откъм полети, но отчитах периода, в който искам да пътувам заедно с хиляди други хора, кой за удоволствие, кой, за да се завърне към родината🙂. Не съжалявам, че не съм минала с някое друго € по-малко, защото имах възможност да избирам от места за настанявания във Фуншал, когато всеки иска да е там за Нова година. В Машико също запазих чудесен хотел на изгодна цена. С две думи откъм настанявания “спестих” 😉 - получих пълно удовлетворение за цена около 120 лв. за нощувка за двама със закуска. Друго “възмездие” за щедростта ми😄- до последно не вярвах, че всеки един от тези полети, а и цялото пътуване, ще се случи толкова гладко, безпроблемно, по мед и масло, както се казва🙂. За пръв път в живота ми😃

Много задълбах в полетите, за нощувките ще дам повече информация по-напред в темата, но за някой /като мен😉/ може да е полезно🙂

 

За багажа - 🙉Чудя се на себе си как в един куфар 55 см, една раница от кожа и с ограничени възможности за разтягане, както и на гърба си, събрах: 3 якета - зимно, пролетно и преходно; 3 чифта обувки - водонепромокаеми ниски маратонки, по-високи непромокаеми бързоходки и зимни патъци до глезена; 3 чифта дънки; 3 тениски; 7 блузи; 2 клина; дъждобран; чадър; челник; малък бинокъл от тези, които преди време подаряваха Мтел😄; разни други дреболии и малко тоалетни принадлежности🙉 От този багаж не ползвах зимните обувки и чадъра за щастие, както и бинокъла, защото не остана време да се вадят сто неща, а и кой да се сети какво още има в раницата между паузите “я ми дай вода/онова, я ме снимай тук”😂. Без преходно яке също можех да мина, ако през трите пъти, в които го ползвах, се бях облякла по-плътно под пролетното яке. Но то пък е с пух и се сплеска без проблем между двете отделения на куфара. Всъщност пролетното яке беше най-необходимото в Мадейра и добре че го взех въпреки двоуменията и прогнозите за времето. Усещането там за топлина е друго, ако вали, е на облак, топло е в населените места по ниското, а на високото, когато напече🙂. Накратко за багажа- навивайте на руло и ще съберете всичко необходимо и не толкова, освен чехли за баня, но ще оцелеете и без тях😂

[Костов]

@ДиянаВ, преди време бе писала като коментар на един мой пътепис - "Е няма такъв разказвач" 

Е има - ще кажа аз. И това си ти. Чакам с нетърпение разказите ти от Мадейра. А щом и @Radnev ще се включи, явно ще е много добро. 

[Argentique]

След дълъг стаж като безплатен рекламист на Турция минавам в лагера на рекламистите на Мадейра. 😂

Ще започна с бюджета. Понеже още преди време видях и реших, че по празници няма да се блъскам с все народ на баснословни цени, бях в Мадейра втората седмица на декември.

С оглед актуалната ситуация цените за мен са добри.

Билети: София-Бергамо-Фуншал и обратно с райън базова тарифа през оподо 27 GBP за четирите отсечки...

После видях, че няма как да мина или пък не искам да се мъча една седмица с високи обувки, компютри и различни дрехи само с малка раничка и за съжаление се наложи да купя приорити (мързи ме да мъкна куфар) – 4х20€=80€ това при вече купени билети.

Жилищата са на прилични цени, запазих най-евтиното във Фуншал, двустаен апартамент за седмица за 270€ (до океана с 9.2 оценка в букинг).

Цените по заведенията са като цяло ниски в сравнение с навсякъде из Европа. Има бира 250 мл/1€. Еспресо 80 цента. Като си поръчаш чаша вино, никой не мери с епруветката 187 мл, а се сипва юнашки догоре. Много вкусна, нескъпа морска храна с по-бавно обслужване. Най-вкусният ми октопод в живота. 

По-натам ще има подробности със снимков материал. Ако някой се развълнува от въпроси за логистика, има тема с някои по-актуални неща за автобуси и т.н.

 

Това е една от темите на @Lindt. Интересно, че се визуализира тук с чинии с храна... 😂

Защо ли така?🤣

 

 

 

[ДиянаВ]

преди 10 часа, Костов каза:

@ДиянаВ, преди време бе писала като коментар на един мой пътепис - "Е няма такъв разказвач" 

Е има - ще кажа аз. И това си ти. Чакам с нетърпение разказите ти от Мадейра.

@Костов за Ница беше беше пътеписът, нали? Далеч съм от твоето повествование, но хубавото на Магеланци е, че сме различни и полза и удоволствие от включването тук може да се намери в различни посоки🙂

И аз чакам с нетърпение да стигна до частта с Мадейра, но преди това ще дам още малко информация без снимки 

В последната година и нещо такситата от Русе до Букурещ поскъпнаха много - пролетта искаха 140 лв. на посока и сега май е толкова. По-евтин вариант за транспорт е със споделено пътуване, автобус и естествено личен транспорт. Във фейсбук има група за споделено пътуване, но аз нямам ФБ, а съпругът не искаше да го знаят какво ще прави. Да се мъчи да шофира след цял ден обикаляне, висене по летищата и полети, е нечовешко. Затова вариантът ни за транспорт остана маршрутката на Пегасус. След премахването на ограниченията по границите, те отново увеличиха броя на курсовете до летището, но пак пристигането не може да ти пасне идеално с полета. Но това не може да се случи и с автомобилния транспорт, тъй като трябва да си предвидиш резервно време за преминаване на границата и ако минеш безпроблемно и бързо, пак висиш на летището час-два вповече. И така транспортът ни беше с Пегасус /54 лв. на човек двупосочен билет, с еднопосочни излиза малко по-скъпо/.

Тръгнахме в 9:00 часа и нормално преминахме Дунав мост без задръствания по пътя и на ГКПП. Тъкмо почнах да задрямвам и румънския граничен полицай реши да влезе в автобуса и да проверява пътниците на място по документи и снимки. Може би този по-стриктен контрол е заради Шенген и бежанците. Досега практиката беше да се носят документите в будката и толкова. Хайде разтърках си очите, за да ме види по-правдоподобно 😀. Преминахме и аха пак да заспя този път съпругът: -Аууу, взел съм зарядното на таблета вместо на телефона. - Идваше ми да го цапна . Взе да нервничи и бучи, аз - по-малко, само с моето не можем нощно време да зареждаме два телефона. Ще видим дали на летището не продават кабели, успокои се ситуацията и аз поспах. После на летището се оказа, че е взел правилното зарядно, но някои хора обичат първо да създават напрежение😛

Към 11:30 пристигнахме на летището и до полета ни в 16:00 имаше доста време. Последната година открих някои "екстри" на летище Отопени. Между двата терминала пристигащи и заминаващи има топла връзка. Достига се като изкачиш стълбите или вземеш асансьора вдясно във фоайето на заминаващи, ако си там или ако пристигаш - вдясно, след като достигнеш залата за посрещачи. Има указателни табели накъде да тръгнеш за пристигащи и заминаващи. Та в тази топла връзка има голяма зала с много места за сядане и контакти за зареждане на мобилни устройства. Не става навалица, спокоен и приятен е престоя там, вместо да стоиш прав в централното фоайе или в блъсканицата при гейтовете. В подземния етаж на терминала Пристигащи има магазин Карфур Експрес, откъдето можеш да си купиш пакетирана храна, готвена храна, топли закуски тип пица и напитки на значително по-ниска цена от тази в зоната с кафе-заведенията.

Има промяна в организацията на движението към гейтовете. Махнали са електронното информационно табло след секюрити проверката - за вътрешните полети се тръгва наляво, а за всички международни - надясно. След като се мине паспортния контрол, в зоната с магазините и кафенетата вече има табла за полетите и гейтовете. Скъпо е на летището - сандвич около 40 леи, вода 10 леи. Има и зали за пушене. Влизала съм в две - на нормалното ниво и на по-долното, и в двете беше як димилник, направо можеш да откажеш цигарите от концентрацията, която влиза в теб 🙃. 

[master_of_germs]

Аз се включвам засега, само за да добавя поредната логистична връзка, притегляща магеланците към Мадейра 😉. Обявиха я вчера 🙂

 

[ВениК]

Така ми влезе под кожата тая Мадейра с вашите разкази, че вече 10 дена се чудя и мая къде и как да я включа в програмата за тая година. Както и да го мисля май няма да стане тая година, та затова ще съм само читател-мечтател. Ама при първа възможност съм по левадите.. Благодаря ви за споделенето.

[ДиянаВ]

Лисабон

 

Такава порода съм, че мога да заспя, където ме сложат 🙂. Като знаех, че следващото ни спане в легло, ще е след денонощие и половина от тръгването, гледах, поне когато съм седнала, да спя. Така че почти целият полет от четири часа и половина премина бързо в сън.

В Лисабон сме били преди около 6 години и имам само хубави спомени, въпреки че загубих един фотоапарат там. Излязохме от летището вече по тъмно и се насочихме към спирката на метрото в посока центъра на португалската столица.

Като не ни беше Лисабон база на пътуването, не съм разучавала подробности за обществения транспорт. От машината за билети искахме да купим 4 билета. Нямахме тамошните карти, които да се презареждат. Въведох двама човека по два билета, показа ми цена 1.50х4 билетите и 0.50х4 за хартийката и това, че нямаме карта, т.е. уж общо 8 евро, но накрая сумата за плащане, която показваше беше 13 евро. Не знам какво се замотахме, пробвахме няколко пъти, все същото. Платихме тези 13 евро, а разписката, която излезе беше за 8 евро. Някакъв депозит за проверка на картата ли правят, не знам, не бях подготвена "по магелански" с тези транспортни загадки🙂. Нищо де, картата, с която платихме, беше на съпруга, може и да са му върнали 5-те евро разлика.

С една смяна пристигнахме до метро станция Rossio. На площад Praça da Figueira в един подземен паркинг оставихме двата куфара в локъри. Имаше свободен един от най-големите локъри, но в него събрахме двата малки куфара. Платихме първоначална цена 2.50 евро за до 2 часа съхранение и уж трябваше да доплатим още 5 евро /общо 7.50/ за до 12 часа съхранение, но на финала ни искаше доплащане 7.50 или общо 10 евро, което беше посочено като цена за 24 часа, за да се отвори локърът. Хайде пак нещо не съм доразбрала и ново набутване от 2.50 евро за сметка на съпруга . Да не говорим, че след 2 часа можехме да отворим шкафа и после пак да сложим куфарите за нови 2 часа, и така да платим 5 евро. Ама за тази схема се сетих доста по-късно

Фирмата има и други локации за багаж. Ето линк https://www.citylockers.pt/

 

 

 

[ДиянаВ]

За компенсация на финансово-траспортно-багажните малки проблеми Лисабон ни предложи топла нощ с температура около 15 градуса и лек ветрец за приятна вечерна разходка, вечеря на открито и познайте какво  - танци, хаха. Беше много приятно да ходиш по улиците и площадите и да изплуват разни спомени отпреди години. Видяхме португалската столица и в нова празнична светлина с коледна украса.

От улица Augusta се спуснахме до Арката и Търговския площад

 

 

 

 

Хапнахме бургер с бира, добре обслужени от шеговит сервитьор с индийски черти, помотахме се насам-натам и пак, завръщайки се на пешеходната улица, попаднахме на весела тълпа в кръг с музикант. Толкова се забавляваха хората, а музичката беше латино хитове. Докато снимам и се радвам на обстановката, една възрастна жена ме подхвана, та и аз потанцувах под ритмите на Де-спа-сито💃😃

След раздвижването на кръвта поехме нагоре по баирите на Алфама към Miradouro de Santa Luzia и Miradouro das Portas do Sol

 

 

 

Връщайки се към Россио, след 11:00-11:30 часа наизлизаха разни съмнителни субекти, предлагащи дрога. Не ни се обикаляше повече, то и градът взе да пустее и решихме да потегляме обратно към летището, макар и твърде рано за сутрешния полет в 7:00. Мислехме, че ще можем да седнем някъде и да заредим телефоните. Обаче лисабонското летище ни разочарова. Местата за сядане се броят на пръстите и естествено всичките заети, по разни места на пода налягали хора, неприятна картинка. Настанихме се някакси на нещо като малко стълбище пред Старбъкс и зачакахме да стане поне 3:00, за да отворят достъпа до гейтовете и седалките за малко сън🙂. През това време от 1:30, докато се махнахме в 3:30 щем-нещем наблюдавахме една негърка как чисти пода на Старбъкс. Само се чуваше "трак" на кофата с четката и "пляс" на парцала. Нито помете, нито изцеждаше водата, просто разнасяше боклуците и правеше локвички. Беше нагледен пример за това, че са я наели не да свърши работата почистване, а от толкова до толкова часа да мести в различни посоки един мокър парцал

След като отвориха проверките се настанихме вече по-удобно на седалки, видяхме, че гейтът ни ще излезе в 6:00 часа, нагласихме аларми и поспахме. Кофти беше, че по това време на годината португалците бяха решили да се охлаждат и навсякъде лъхаше студен въздух от аспирационната система. Преживяхме някак си нощта и почти навреме малко след 7:00 напуснахме Лисабон в посока Мадейра

 

[jorocontrola]

преди 1 час, ДиянаВ каза:

 

Връщайки се към Россио, след 11:00-11:30 часа наизлизаха разни съмнителни субекти, предлагащи дрога.

 

Малко офтопик: това го забелязах и аз. И много ме учуди как може да има дилъри на толкова видни места и в доста по-ранни часове на метри от полицията. Все пак това го няма и в БГ ...

Местните обаче ми обясниха, че реално не продават наркотици, а само лъжат туристите. Вместо кока да кажем ти дават пудра захар. Така реално и полицията няма какво да им каже. Пък ако ти вземат парите, не може и да се оплачеш. Има ли балъци, ще има и тарикати 🙂

[ДиянаВ]

преди 33 минути , jorocontrola каза:

Малко офтопик: това го забелязах и аз. И много ме учуди как може да има дилъри на толкова видни места и в доста по-ранни часове на метри от полицията. Все пак това го няма и в БГ ...

Местните обаче ми обясниха, че реално не продават наркотици, а само лъжат туристите. Вместо кока да кажем ти дават пудра захар. Така реално и полицията няма какво да им каже. Пък ако ти вземат парите, не може и да се оплачеш. Има ли балъци, ще има и тарикати 🙂

Иначе предлагат асортимент хич да не🙂. Един спомена кокаин, друг хашиш, разнообразие има. Значи такава била работата😄. Добре че се окриляваме от пътувания🙂

[Radnev]

Ето ме и мен😀

 

Мадейра.

Когато се завърнах, един от първите въпроси бе: "Каквo традиционно ядат в Мадейра?"

Отговорих им: „Знам какво традиционно пият  – Понча!😄 Пих понча от лимон, понча от ананас, понча от портокал, понча от манго и понча от захарна тръстика. А най-големите пиячи са в Порто Муниз. Там всички пият от сутринта и са луди!!!” – така ми каза един фуншалец, който в ранните зори на 27 декември ни хвърли до Аеропорта с малкия си Фиат.

***

Будапеща – Виена – Грац – Марибор?

Риека – Опатия – Пула - Триест – Удине?

Шарлероа – Люксембург – Метц – Страсбург – Колмар – Базел?

Кайро – Нил – Луксор – Асуан?

С кола или със самолет? С автобус или с влак? С рент-а-кар или без?

Колко много дилеми с толкова прости отговори! Ако трепетът го няма, просто им удари чертата. Ако ще ходиш някъде, за да не си в къщи.

Ами ...... стой си в къщи😆.

 

Пътуването.

След толкова много опции, които славно отпадаха една след друга се спряхме на исторически Пелопонес, плюс два снежни прехода из високите върхове на полуострова. Това не бе перфектният избор, но сякаш в най-голяма степен пасваше на обзелото ни разрушително желание да се изчекнем с нещо диво.

И тогава се случи нещо неочаквано. Тюркоазените буркани на @Argentique се бяха пренесли на о-в Мадейра, където вместо вечна пролет брулеше вятър и дъжд, а непрогледни мъгли бяха скрили чутовните островни гледки.

Звучеше ми точно като за нас😎. Не помня кое съм отворил първо – скайскенер или киви, но помня, че и двете даваха еднакви опции. Пред невярващия ми поглед се нареди върволица от полети на цена под 200 лева двупосочно.

Без много да му мисля, набързо букнах пет полета✈️ – два напред и три назад. Без междинни нощувки. Пет дни и половина чисто време на острова.

21 декември.

София – Шарлероа 15Е / Шарлероа – Фуншал 20Е.

27 декември

Фуншал – Лисабон 10Е / Лисабон – Бергамо 15Е / Бергамо – София 37Е.

Разстоянието между полетите, особено на връщане, бе от санитарния двучасов минимум и вероятността нещо някъде да се размине бе доста сериозна, но на крилета на вдъхновението всичко изглеждаше перфектно🥳.

Няколко дни по-късно, веднага след работа, с предварително опакован багаж, потеглихме за София. При ранни полети си имаме отработена схема. Наемаме малко хотелче в полите на Витоша. Там отдавна ме познават и веднага питат: „А, този път накъде?” Гордо отговарям Фуншал. Момчето е възмладо и очакваният ефект не се случва, поради което бързо добавям Мадейра. Ефектът отново не е налице. Ваня обяснява, че това е остров в Атлантика, на не знам си колко километра от континента, с не знам си какви гледки и природа .... абе, Роналдо е роден там - допълвам аз и най-после получавам разбирането, от което се нуждаем.

Спим няколко часа и в ранни зори се изнасяме. Часът е 03:30. Палим Железният Голф, който в този кучи студ леко прекъсва. Разстоянието до метростанцията на Младост III е взето по инерция. Колата изобщо не успява да загрее. По това време метро все още няма, но на връщане ще има. Оставяме Голфът🚗 току пред спирката, където се надяваме да ни чака до следващата седмица по същото време. Викаме такси🚖 и потегляме за летището. Някъде по средата на пътя започвам сериозно да се чудя дали я заключих тази кола🤔??? Колата Ани ги прави тия работи сама, та съм започнал да губя навици. Късно е да се връщаме, така че каквото – такова.

Летището е полупразно. Дошли сме твърде рано, но по-добре така, че имам опит с изпуснат полет именно до Шарлероа🤯. Ваня дремва леко на меките канапета, а аз се шляя наоколо. Умишлено стоя прав, защото ме очаква мноооого стоене, което за мен е върховно изпитание.

Излитаме в 05:50🛫. Слушам интервюто на Гого от „Игри на волята” при Неделчо Богданов и Туджарката. Носовото говорене на Гогича, направо ми съсипва ушите, така че свалям слушалките и леко придремвам. Какво прави Ваня си нямам на идея, защото е някъде назад из самолета. Пътуваме съвсем оптимизирано. Раничка багаж и без запазени места.

Летището в Шарлероа се оказва доста натоварено, така че места за сядане няма. Решаваме да се поразходим малко навън, но там ни посреща характерното за региона пръскливо време😕. По някаква причина телефоните ни не могат да се свържат с метните оператори и нямаме интернет. След многократни безуспешни опити най-после успяваме да осъществим връзка с оператора в България и нещата тръгват в правилната посока. Времето за престой е почти четири часа и въпреки опасенията ми какво ще правим, времето за новия полет идва някак си бързо.

Вече сме в самолета за Фуншал и ни чакат над четири часа път. Тук вече съм запазил места и то с допълнително място за краката😎. Струват 14 евро и са почти на цената на полета ни до атлантическия остров😳. Излишен лукс би казал някой, но не и ако си двуметров и имаш седем - осем часа полети из теснотията на Ryan😁.

Отново слушам Неделчо и Туджарката. Този път гост им е Генчо от Харманли. Два часа минават долу-горе добре. После редя пъзел, чета електронна книга. Последният час е много тегав. Опитвам се да придремя, но не успявам. За разлика от мен Ваня спи, та спи😴. Тя е малка и с това голямо пространство за краката се чувства почти като в спалня.

В 14:30 кацаме на Мадейра. Намираме се на 1000 км от континента.

Посреща ни ниска облачност и хладен вятър. Островът на вечната пролет явно не е толкова пролетен за колкото го мислехме. И ние като Argentique ще газим из калищаците, но нали това си пожелахме и затова дойдохме😃.

Следва продължение ...

 

П.П. Ще се опитам да не изоставам много от общия разказ😃.

 

[Argentique]

преди 7 часа, Radnev каза:

Ако трепетът го няма, просто им удари чертата. Ако ще ходиш някъде, за да не си в къщи.

Ами ...... стой си в къщи😆.

 

При мен желание за пътуване има, но силен трепет се появява избирателно. Нямам никакви амбиции да си разширявам географията заради идеята за разширяване. Понякога ходя на определени места без тръпка, но пък ми е интересно да видя какво има там. Обаче преди и по време на някои пътувания ми се появява лека лудост, нетърпение, цвилеж от радост, очакване и пълно щастие на място. Всяка клетка на тялото вика „ура“ и се смее с пълно гърло. През миналата година ми се случи три пъти, с възходяща градация – Севиля, Чинкуе Терре (там пак по кални пътеки драпах) и Мадейра.

 

По време на пътувания функционирам в съвсем друг режим. Ако вкъщи съм сова с лягане след полунощ и по-късно ставане, другаде спя по пет-шест часа максимум и ставам рано, сакън да не изпусна нещо. Някои хора ми мрънкат 🙂, но не задължавам никого да се движи с моя ритъм и заедно с мен. 🙂  Аз съм отишла да се раздавам (хайде, на някое гръцко море може и по-ларж).

После се прибирам, спя 12 часа и съм готова да си ползвам насъбраната емоционална енергия и да я преобразувам във физическа или каквато дойде.

Та след няма и пет часа сън (не съм като цитираните горе късметлии и не мога да заспивам лесно, особено пък под влияние на емоции) се излюпвам съвсем по тъмно, с аларма. Добре, че за разлика от @ДиянаВ 😜, много, много отдавна отказах цигарите и сега не губя време сутрин за ритуали, а със спестените милиони купувам наред билети за райън и уиз. Чиста далавера! 😂

Оправям се криво-ляво и се изтъркулвам надолу към Барериня поне половин час преди изгрева. Навън е абсолютна тъмница, а плъхът, който се криеше в цветята, никакъв не се обажда.

 

(снимката е от връщането)

 

Тишината по изгрев е вълшебна, нарушавана само от шума на океана и воплите на чайките, които тук си викат досущ като черноморските в началото на летния сезон. Небето над Сао Лоуренсо започва да червенее. Слънцето така и не се показва, но емоцията и зарядът за целия ден са получени.

 

 

Барът е вдясно под тентата, масите са вляво на тротоара, а долу по стълбите има „плаж“-бетонна плоча, на който през къпалния сезон вадят шезлонги. Идеално място за коктейли по залез и след него. В понеделник почиват.

 

 

 

Понеже през уикенда работят до два след полунощ, сутрин всичко е заспало. Затова се връщам у дома за кафенце и привеждане в приличен вид за деня.

Apartamentos Sousa – аз съм на партера (това беше свободно), а апартаментът на последния етаж има панорамна гледка към океана. Няма паркинг и е пълна лудница заради трафика. Уж малки улички, но моторетки сноват насам-натам. Мен обаче ме няма по цял ден, а нощем моторетките спят.

 

 

Няма климатик и вероятно има причина да е така. Спя си на отворен прозорец през цялото време.

Закуската е с пащел от торбата с храна на хазяйката и кафе от капсула.

 

 

Събота сутрин е, а по това време обикновено се размотавам у нас и не бързам за никъде. Тук вече съм със събран багаж с чадър и фотоапарат за днешната лека програма. Решавам първия ден да го карам като изтърван британец на курорт – да опозная малко града, баровете и да не се юрвам по калищата.

За всички важни неща из острова се налага първо да мина през чудната павирана уличка Rua de Santa Maria в Стария град. Онази, с многото заведения и изрисуваните врати. Не знам на кой му е хрумнала идеята, обаче е чудесна.

 

 

 

(Цветен остров насред океана)

 

Двайсет градуса е и ми е съвсем добре по къс ръкав. Яке във Фуншал обличам само рано сутрин и в деня с вятъра. Сега, като за първи ден, съм с градски дрехи и платнени маратонки – да изглеждам прилично сред хора. В следващите дни ще минавам по същите туристически места като бараба с кал до колене, но после се привеждам в търговски вид у дома – и никой не може да ме познае. 😂 Въпреки че двама чичовци-ресторантьори ме запомнят и ме поздравяват редовно, но няма как – за цяла седмица им направих мазоли на очите от тегели.

Програмата е лека – качване до Монте и разглеждане на парка и двореца. Монте е на около 600 метра надморска височина точно над Фуншал, а аз се намирам на кота нула. Най-евтиният начин да се стигне до там е с градски автобус (и пеша... 🙂) и даже бях решила да ходя с автобуса, но заради еуфория изтърваният британец на курорт минава на по-горно ниво – изтърван тотомилионер. Днес ще съм ларж. И хващам лифта с еднопосочен билет за 12 € – малко повече от цената на самолетните ми билети SOF-BGY-SOF. 🙂

 

 

Еееех, малко сме тотомилионерите във Фуншал, защото по цялото трасе не виждам жива душа по кабинките. Обаче виждам покривите на града от високо. И училищния стадион, където местната звезда може би е играла някога, преди да се насочи към манекенската професия.

 

 

 

Вчерашният ветрец, дето ни люля самолета, се покрива нейде и изпълзяват ниски сиво-черни облаци. Въпреки това процентите за дъжд в прогнозата са ниски. Мен ако питате, прогнозите тук ги пишат малко наизуст – сяда бай Педро Метеоролога сутринта и си рисува облачета, слънца и пише произволни цифрички. Те, много ясно, не се сбъдват или по-късно се сбъдват за малко, ама на съвсем друго място и така... Това е мнението ми за прогнозите, ще разправям с факти.

Та без чадър не ходя никъде. Но почти не го ползвам.

В днешната събота картината над Фуншал е мрачна.

 

 

Като погледнеш към Монте – още по-зле.

 

 

Но на самото Монте нищо му няма.

 

 

По-хладно е, но решавам да се калявам заедно със северноевропейските туристи по къс ръкав.

 

Въпрос с понижена трудност – по какво различаваме местните от туристите?

Хич не се мъчете, ще ви кажа наготово – в момента е зима и всички местни са с дебели плетени пуловери, палта и ботуши, нищо, че навън може да е +25. Освен това масово са с ръст по метър и петдесет. Британците, както обикновено, са по сандали и седят по заведения, пият бири и коктейли от сутринта. Германците газят кал по пътеките заедно с мен. Има доста поляци и те по пътеките трамбоват в калта. Всеки си е намерил нишата, а аз се старая да огрявам навсякъде. 🙂

 

В парка с двореца в Монте ми взимат поредните 12€ за билет. Изтърваният тотомилионер отчита най-големия си харч в този ден с последвали заведения, барове и пазаруване за близката седмица, но затова е дошъл на курорт. 🙂 По горите после няма какво да харчи.

Гледала съм снимки на парка и знам, че трябва да дойда. Вероятно повечето мъже няма да са чааак толкова запленени от идеята за посещение, но момиченцата, които обичат зеленко, дървета, цветя, японски градини, китайски градини, азалии, рододендрони, орхидеи, стрелиции и т.н., трябва да дойдат тук. За Ботаническата градина във Фуншал не прочетох ни един читав отзив в сравнение с Монте и хич не съм ходила в нея.

Посреща ме една мадама, полегнала под древна разкривена маслина насред африкански маргаритки.

 

 

По-натам нещата стават още по-интересни. Павилион със скулптури на африкански творци.

 

 

 

 

Нищо не разбирам от африканска скулптура, но отдавна не бях се смяла така. 🤣 С глас! Добре, че нямаше никой!

Има друга зала с големи минерали и вкаменени местни дървета.

 

 

И самият парк. Умряла работа е да снимаш гора – не можеш да предадеш и милимундна част от великолепието ѝ, което поне аз виждам на живо. Има секвои, евкалипти, ендемични лаврови дървета, папрати – абе, разкош.

 

 

И далекоизточните градини...

 

 

 

 

 

Дворецът. Преди да стигна до тук, поне пет пъти започва да вали, но спира, щом посегна към чадъра. Този дъжд ми чете мислите и се гъбарка с мен... 😂

 

 

 

 

 

На тази панорамна площадка е мястото, където цялата ми вътрешна същност започва да вика от радост, а външната същност може само да се смее, без да обръща внимание какво ще си помислят малцината околни за нея. Ма-дей-ра – да, да, да! 🤩

 

 

Трябва ли да ви има тук, вие си знаете. 🙂

 

 

Вероятно островът е прекрасен по всяко време на годината, но ми се струва, че е най-ценно да дойдеш тук, когато при нас няма цветя по улиците... За доза пролет. Аз съм пристрастена и си взимам моята, даже малко отгоре.

 

 

Копие на къщичките в Сантана. И бананите, които растат къде ли не.

 

 

В цената на билета влиза дегустация на мадейра, а местата на дегустациите са отбелязани на хартиената карта, която ви дават на входа. Картата си е доста полезна, защото паркът е огромен и има много различни зони. В бара има наредени малки чашки-шотчета с бяла и кафява мадейра.

 

 

Бялата е суха, а кафявата – полусладка. Когато не знам какво да пия, винаги се консултирам с бармана, в случая – леля-барманка. Тя ме сканира малко по-дълго и казва – като ви гледам, полусладката мадейра е точно за вас. Профайлър!!! Професионалист-ясновидец!!!  😂 Фен съм на сухите вина, обаче полусладката мадейра с прекрасния аромат на бъчва ми легна на сърце...

Разбира се, по-късно си купувам за тежките работни вечери у дома.

 

 

В парка неусетно отлитат няколко часа и към два следобед се чудя накъде да поема. Близката църква била затворена за почивка.

 

 

Единственото заведение с храна (и вино) ми изглежда много туристическо и отлагам обяда за неизвестно време. Обаче попадам на шейните.

 

 

Нещо, което го има само тук – качвате се в шейна тип плетена кошница и двама левенти със смешни обувки ви извозват надолу по стръмния баир с идеално излъскан асфалт. Всичко се задвижва с човешка сила, по-точно с две. Спира се с ботуш. Интересно е, доста ги наблюдавам, докато слизам. Удоволствието струва към 35€ за двама и по-малко за един, но нещо не ме влече. Обаче други не мислят като мен и до шейните се извива юнашка опашка от желаещи.

 

 

 

 

Още преди да се кача на Монте, знам, че вали, гърми – ще сляза пеша. Тръгвам. Обикновено предпочитам качването пред слизането, но тук е асфалт и си викам – какво толкова, няма да е зор. Обаче наклонът е убийствен. В далечината, там, където би трябвало да е небето, под слънчевите лъчи блещука океанът. Вървя като мравка, а вечерта за първи път от векове ми се обаждат коленете. Оглеждам цъфтящите празни дворове и от време на време правя път на някоя шейна.

 

 

 

 

 

(Долу до църквата е моят квартал)

 

На някакво кръстовище виждам регулировчик. Но не от местния КАТ, а регулировчик от шейнарите, който спира колите, като идва шейна.

Но по-хубавото – виждам ошмулена квартална кръчма с табелка с меню. Веднага се мушвам вътре, питам дали сервират храна и се настанявам с гледка към прозореца с шейните с регулировчика и към телевизора, където след половин час започва четвъртфиналът Мароко-Португалия.

 

 

Отдавна не се вълнувам от мачове, а последният развълнувал ме е финалът на Световното. Но ми е интересно как ще се държат местните по време на мач на тяхната (макар и далечна) страна.

Хора, пълно разочарование! В кварталната кръчма във Фуншал, половината от клиентите на която приличат на местни бачкатори, никой не се изцепва, не изпсува, не счупва чаша – наистина не знам какви успокоителни взимат. 😂 Гледала съм мачове по заведения в Южна Европа, ясно ви е. Тук все едно се играе шах. Питам бармана – защо никой не викаше заради вкарания от Мароко гол? Нямаше никаква реакция?!? Той – ами ако бяхме вкарали ние, щяхме да се радваме. Казвам му, че в България щяха много да викат и може би някой щеше да счупи чаша от яд. Той се смее и отива да разправя на бара за футболните фенове в България. 🙂 

 

Храната... Много се чака, но вино дават веднага – щедра пълна чаша. Най-вкусният ми октопод досега. Юнашка порция за 13 евро. Не знам как го постигат, но всичко е сочно и си облизваш пръстите.

 

 

Не ми се тръгва. Виждам, че семейството, което обядва на съседната маса, си пийва нещо в чаши за бренди. Веднага разпитвам бармана и преписвам едно CRF с еспресо за диджестив. Като сме на курорт... 😉 

 

 

 

Брендито е португалско, от континента, и е чудесно. В Машико се срещаме още веднъж.

 

След смазване на капачките с бренди слизането по невероятния баир продължава. Още не мога да повярвам, че всичко наоколо цъфти през декември. Така и не успявам да го приема за даденост цяла седмица.

 

 

Калориите от обяда веднага ми се лепват. На единия крак само обаче.  😂

 

Много се шматкам из града, центъра и пристанището.

 

 

 

Абсолютно безцелно, с широко отворени очи. Събирам материал за зимата. Явно тази година ще консервираме буркани с цветя. 🙂 

 

В голям супермаркет в центъра се боря с още сума ти хора – а това, а онова, а мадейра. 🙂 

 

 

Мангото е страхотно вкусно тук.

 

Навън се е стъмнило. Денят неусетно отлетя.

 

 

С вечерна премяна 🙂 отивам да търся логическия съботен завършек в Barreirinha.

 

 

Изборът е ясен – понша. Не знам защо колегите мадейрано-магеланци казват „понЧа“. На мен навсякъде ми дават и предлагат само понШа. В този странен език, дето всяка втора буква е Ш, вероятно има логика да е така.

Как да е, правя сравнение между понша с маракуя и такава с мандарина. Засега първата печели по точки. Трета не смея да пия, защото утре ме чака пътечка. 🤣 Обаче какъв е този странен полунесварен боб, дето го дават безплатно за мезе към поншата? След две зрънца решавам да не задълбавам повече запознанството си с него, че знае ли се...

 

 

Най-накрая се понасям към базовия лагер. В неделя сутрин ме чака ранно ставане за автобуса в 7:30. Чудничко!

 

/Ще съм на пауза до другата седмица по някое време, защото по план в петък (13-ти) трябва да отида там, където ходят звездите. 🙂 Да видим.../

[Otnesen]

преди 8 часа, jorocontrola каза:

Малко офтопик: това го забелязах и аз. И много ме учуди как може да има дилъри на толкова видни места и в доста по-ранни часове на метри от полицията. Все пак това го няма и в БГ ...

Местните обаче ми обясниха, че реално не продават наркотици, а само лъжат туристите. Вместо кока да кажем ти дават пудра захар. Така реално и полицията няма какво да им каже. Пък ако ти вземат парите, не може и да се оплачеш. Има ли балъци, ще има и тарикати 🙂

Супер досадни са особено на площада....По едно време започнах да се забавлявам - като се доближеше до мен някой съмнителен тип и аз го изпреварвах с репликите: Хашиш...Кокаин и те започваха да се блещят....Жена ми ме гледаше отстрани и не включи какво се случва и ме гледаше доста учудено. В един момент спрях,защото се замислих дали няма да попадна на някой полицай и да си създам ненужно забавления....

Продължавайте за Мадейра ....аз търся билети вече...

[ДиянаВ]

Съобразявам се със сегашното историческо време на групата и продължавам щафетата🖐️. Страхотни сте🤗

Полетът на EasyJet е кратък, около час и половина, но аз пак успявам да подремна през тъмната му част. За пръв път съм платила за места да сме отделно 😃 - аз на 3F, съпругът на 4F /прозорец вдясно от пилотската кабина/. Събуждам се тъкмо навреме за количката с парфюмите . Поръчвам един и какво да видя на касовата бележка - 20% отстъпка. Как да не взема и друг? Коледа е. Като не съм вкъщи и нямам елха, без подарък ли да остана, хаха  Доволно разсънена от покупките и заредена от предстоящото приземяване, поглеждам навън - утрото започва с пухкави бели облаци и малки земи сред океана.

Ето че достигаме и нашата земя - Мадейра

с лицето й към континента Ponta de São Lourenço

Следват сгушените между хълмове градчета Каникал

 

и Машико

Приземяваме се безадреналиново директно от посоката на полуострова Сао Лоренсо, а първите слънчеви лъчи огряват скалистия бряг на тази зелена земя.

Зеленината на острова ни впечатлява още от небето, но дали въздухът  мирише на май и палми, тук още не знаем. На пистата се усеща неповторима миризма на керосин 

Не бързаме, още няма 9:00 и денят тепърва започва. В летището се освежаваме, вземаме кафе, закуски. Цените са малко по-високи от тези на острова, но по-ниски от тези на летище Букурещ, предполагам и София.

Преди да влезе мадейренският кислород в дробовете ми, пуша цигара, а моят Кристиян се снима до адаша си 

Тук вече усещам мирисът на океан и това, което е изписано на лицето ми, се нарича щастие. Всичко - тревички, палми, морски гледки, скали, пътища ..., тепърва предстои в следващите 9 дни.

От летището в посока Фуншал има специален автобус - Aerobus /5евро в посока и 8евро двупосочен/. Междуградските автобуси са на по-долно ниво от терминала по главния път /виждат се в мапс спирките/. Нашата посока за първите два дни е обратна на Фуншал - към съседния град Машико. Автобусната линия Машико-Фуншал, а и връзката с дуги градове се обслужва от SAM - https://www.sam.pt/ /както и летищния автобус/. При подготовката бях гледала, че от кацането ни до идването на автобус към Машико трябва да чакаме около час и половина. Докато излезем от летището и се помотаем изминава кажи-речи половината време за чакане, но друго се мъдри в моята глава. Като гледам тази инфраструктура, сърце не ми дава да не я опозная ... пеша 😉.

 

Криско /съпругът🙃/ малко се противи, но аз го успокоявам, че навсякъде има тротоар, ще се наслади на гледки и свеж океански въздух, а и скоро няма автобус. Друг е въпросът, че след трийсетина минути ни подмива един, но аз замазвам положението с "друг е, не е за нашето място"

В една друга тема обсъждахме пешеходстването от летището към Машико и се изрази мнение, че е голям наклонът и може да се види зор при изкачването с багаж. Не е така. Пътят е около 40 минути със спирането за снимки, навсякъде има тротоар, през цялото време куфарите ги тътрихме в хоризонтално положение, т.е. не се наложи да ги дърпаме нагоре. Има денивелация, но не голяма, тъй като отправната ти точка не е най-ниското ниво под моста. Мостът, който всъщност е удължение на пистата, сам по себе си е забележителност, така че още един плюс на пешеходстването е да видиш отблизо тази впечатляваща инфраструктура.

След изминаването на този участък и леко трудния баир към носа преди Машико, пешеходците получават награда - незабравими гледки 😍

Към São Lourenço

към самолетчета с други кацащи щастливци

Към Pico do Facho /Пико до ... как се произнасяше 🤔 ... , абе на Фичо върха, знаете го😉/  

и към Машико

Вече наближава 10:00 и аз със зимно яке не издържам🙂. Иначе до този момент, за да не го нося и него в ръка, все някак си го трая. Вятърът от океана и сянката на моста донякъде помагат, но довреме.

[Elly_A]

Така като гледам всички сме се разтърсили за билети. 

Но то няма как, при тези сладкодумни разказвачи и прекрасни снимки...

Мен ми е пълна програмата за годината, че отпуската ми все не стига, ама ще се опитам началото на ноември, ако има изгодни билети, да се добера до Мадейра.

 

[searus]

преди 11 часа, Argentique каза:

Нещо, което го има само тук – качвате се в шейна тип плетена кошница и двама левенти със смешни обувки ви извозват надолу по стръмния баир с идеално излъскан асфалт. Всичко се задвижва с човешка сила, по-точно с две. Спира се с ботуш. Интересно е, доста ги наблюдавам, докато слизам. Удоволствието струва към 35€ за двама и по-малко за един, но нещо не ме влече. Обаче други не мислят като мен и до шейните се извива юнашка опашка от желаещи.

Сигурно едно време местните енориаши също са изпитвали трудности с коленете след поредната литургия/сватба/кръщене/погребение/иТ.н. в църквата и са измислили лесен начин за слизане от небесните висини до долната земя 🤣 Така хем младите имало къде да изразходват енергията си, хем старите са си спестявали някоя и друга ставна травма 😉 В по-нови времена са открили автобусите и лифтовете и са преквалифицирали шейните 🤣

[mayaeye]

Привет на всички! Нова съм във форума и се регистрирах специално, за темата Мадейра. И аз съм от хората, на които им се е случвало да я сънуват и то не веднъж. Напоследък толкова силно и ярко зачестиха тези сънища, че нямаше как, взех билети! Скоро ще бъде 4-тото ми посещение на острова и не спирам да се вълнувам от това. Мадейра се запечата дълбоко в сърцето и душата ми копнее да се връща там, отново и отново! Виждам, че в темата разказите вървят лъжичка по лъжичка. Дано успея да ви “догоня”. Първата Мадейра се случи много рязко. Видях снимки на близък приятел от някакво безумно зелено и скалисто, океанеско място с малки къщички накацали по стръмните склонове и си викам : Брях!! Къде е това!? След кратко време получавам отговор с лека носталгия: Мадейра! Как ми се иска да се върна .. В този момент, вече не издържах и казвам: Хайде, отиваме! От мен билетите, ти водиш. ! И така.. По онова време, другарчето ми беше студент в Коимбра ( Португалия ), направихме среща в Порто, и скокнахме с low cost полет на EasyJet до Фуншал. Без чекиран багаж за 10 дена, с малки ранички, 2 хамака и укулеле. Идеята бе да пътуваме на острова на стоп и да спим на открито, а главната ни цел бяха планините и красотите! Добре, че и двамата сме планинари, та за всеки случай тръгнах с високи туристически обувки, яке тип мембрана и панталон. Пътувахме в края на Януари и въпреки, че кацнахме на остров с вечна Пролет, нашата цел бяха висините на Мадейра ( някой би казал Атлантида ), а там си беше влажно и студено! Тогава още не знаех, колко дълбоко тази земя ще ме плени, та да се случи няколко години по-късно отново да се озова с билети, отново краят на Януари, но този път с 3-ма приятели, а аз като организатор и нов шофьор с твърдата идея да вземем кола под наем за по-интензивно проучване на острова. Е, и Втората Мадейра се получи по епичен начин, особено с щура компания, с която бяхме на път. Успяхме да направим снежен човек на суб-тропичен остров!! Отново спането беше по диви места и отново без чекиран багаж. За наша радост, точно тогава Декатлон бе отворил врати на острова и първата задача бе да купим палатки, които после - признавам си - след едноседмично ползване - върнахме ..сиромашийка.. Не след дълго дойде и 3-тата Мадейра, отново в края на Януари, някак по-улегнала, вече познавайки острова почти на изуст се отдадохме повече на бавна наслада, понша и кулинарен туризъм, ботанически градини и малки селца. А съвсем скоро, отново края на Януари, поемаме към любимият остров, като надявам се това пътуване постави началото и на по-различните ми разкази тук ☺️ Скоро ще покажа и снимки, извинете ме ако не са в хронологичен ред. Поздрави сърдечни!